№ 11825
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110168307 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него е образувано изп. д. № .... при ЧСИ Б.. Това изп. дело било
образувано по издаден в полза на ответника изпълнителен лист по гр. д.
№7233/2013 г. по описа на СРС, 78 с-в, за следните суми: 1029.64 лв.
главница, 376.96 лв. лихва за периода 12.06.2006 г. до 19.02.2013 г., лихва в
размер на 800 лв. за периода 12.06.2006 г. до 19.02.2013 г. и законна лихва до
пълно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че вземането по
изпълнителния лист е било погасено по давност, което обуславя интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения за прекъсване
1
на давността по отношение на вземанията по процесния изпилнителен лист.
Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото
становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД.
В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни
установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на
вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че
същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая
давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
2
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Страните не спорят, че въз основа на издаден в полза на „Обединена
българска банка“ АД изпълнителен лист по гр. д. №7233/2013 г. по описа на
СРС, 78 с-в, за следните суми: 1029.64 лв. главница, 376.96 лв. договорна
лихва за периода 12.06.2006 г. до 19.02.2013 г., и лихва в размер на 800 лв.
за периода 12.06.2006 г. до 19.02.2013 г. и законна лихва до пълно изплащане
на вземането, е образувано изп. д. № .... при ЧСИ Б..
3
От приложеното по делото копие на изпълнителното дело се установяват
следните изпълнителни действия по изпълнителното дело - 25.04.2013 г.,
15.07.2014 г. /изпратени запорни съобщения/, 07.07.2014 г., 10.12.2015 г.,
/молби на взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи/. След
това взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
дата 10.12.2017 г. по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.),
по силата на закона, съобразно гореизложеното, а нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие- на 10.12.2015 г. Действително се
установява, че на 09.02.2018 г., 11.07.2019 г., 13.08.2019 г. взискателят е
депозирал молби с посочване на конкретни изпълнителни способи. Съдът
приема обаче, че към този момент изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона и това действие не е валидно извършено,
респ. не е от категорията да прекъсне започналата да тече нова погасителна
давност.
От намиращото се по изпълнителното дело известие за доставяне от
08.03.202018 г. е видно, че ищецът е бил надлежно уведомен, макар и при
отказ от негова страна, относно извършена в полза на ответника цесия на
процесното вземане. Действително с молба от 2018 г. ответникът е поискал да
бъде конституиран в изпълнителното производство именно по изп. дело №
.... и молбата му е била уважена, но същата не е от категорията действия,
годни да прекъсне давността.
Така започналата да тече на 10.12.2015 г. нова петгодишната давност за
главницата - чл. 110 ЗЗД и три годишна за лихвите - чл. 111 ЗЗД, е изтекла
към датата на иницииране на новото изпълнително дело при ЧСИ Б. през
2022 г.
Исковата претенция е основателна.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. Я.,
ЕГН**********, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
4
на управление: гр. София, адрес ......., иск с правно основание чл.439 ГПК, че
Н. Г. Я., ЕГН********** не дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, адрес ......., сумата от 1029.64 лв.
главница, 376.96 лв. договорна лихва за периода 12.06.2006 г. до 19.02.2013 г.,
и лихва размер на 800 лв. за периода 12.06.2006 г. до 19.02.2013 г. и законна
лихва до пълно изплащане на вземането, за които е издаден изпълнителен
лист по гр. д. №7233/2013 г., ГО, 78-ми с-в, СРС.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, адрес ......., да заплати на адв. И. В. на основание чл.
38 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5