РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500098 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 10/21.01.2025 год. по гр.д.№ 481/2023 год. по описа на
Ямболския окръжен съд е осъден
„Ц.**************************************************
Осъден е
„Ц.******************************************************************
Решението в неговата цялост е обжалвано с въззивна жалба от
ответника по предявените искове
„Ц***************************************. Твърди се, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че правните изводи на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на доказателствата
и в тази връзка изводите му са в пълно противоречие със събраните в
производството доказателствата по делото. Оспорени са изводите на съда, че
медицинският фелдшер от спешния екип не е оценил наличния нарушен говор
на болната, като е следвало да извърши, но не е извършил тест на Глазгоу-
Лиеж за оценка на съзнанието на пациента. Твърди се, че приложените по
делото писмени доказателства доказват, че при посещението медицинският
фелдшер е установил степента на съзнание на пациентката и е приложил
1
терапия, което е видно от фиша за спешна медицинска помощ от първата
визита, който фиш не е обсъден от окръжния съд. Сочи се, че в този фиш след
„неврол. скала, GLASGOW СКАЛА /Глазгоу скала/“ са отразени и всички
неврологични показатели, които са част от скалата при извършване на
преглед, поради което съдът неправилно е приел, че не е извършен тест
Глазгоу - Лиеж за оценка на съзнанието. Съдът е игнорирал отразеното в
приложените по делото два броя фишове за спешна медицинска помощ, и най-
вече в първия фиш. Твърди се, че при първоначалния медицински преглед
фелдшерът *************************************, като е измерил
кръвното налягане, а след това е направен пълен неврологичен статус по
Глазгоу скала /метод за доказване на състоянието и степента на увреда при
пациенти със съмнение за мозъчни нарушения/, който е бил отрицателен, с
подробни отразявания във фиша на изискуемата информация. Сочи се, че по
същество изпълнението на елементите на Глазгоу скала касае снемане на
пълен неврологичен статус на пациент, за да се установи функционалното
състояние на централната нервна система, а не е тест, както е възприел
скалата окръжния съд. Твърди се, че в резултат на неправилно тълкуване на
изискванията по нормативните актове и на доказателствата по делото е
прието, че фелдшерът******************* е допуснал по небрежност
нарушения на медицински стандарт „спешна медицина“, защото не е
транспортирал своевременно пациент до болнично заведение. Окръжният съд
избирателно е обсъдил само част от приложените писмени доказателства,
избирателно е кредитирал само част от показанията на свидетелите и
избирателно е кредитирал само част от заключението на изслушаната по
делото съдебно-медицинска експертиза, а като последица от това неправилно
е приложил материалния закон. Твърди се, че в конкретния случай
фелдшер*********** е извършил всичко необходимо и дължимо като
действия по стандарта “спешна медицина“. От прегледа и фиша за спешна
помощ /както и показанията на свидетеля в с.з./, се установило, че не се касае
за спешна диагноза. ***** не е била спешен пациент по смисъла на закона и
наредбите, а е била с хипертонична криза, за овладяване на която са
извършени и съответните манипулации, чрез поставяне на инжекционен
разтвор от по една ампула фуроземид и хлофазолин, което се установява и от
заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ. При втория преглед
медицинският фелдшер*************** е измерил кръвното налягане. След
това отново е направил пълен неврологичен статус по Глазгоу скала, като на
базата на констатациите е приел, че са налице симптоми за започващ мозъчен
инцидент, поради което пациентката е транспортирана до СПО на МБАЛ
“Св.Пантелеймон“АД -Ямбол със съмнение за инсулт, приета е в
Неврологично отделение на МБАЛ“Свети Пантелеймон“АД -Ямбол на
10.01.2023 г., ********************************* на
фелдшера************** Към момента на приема в болницата е имало само
съмнение за инсулт /каквато е и работната диагноза във фиша за спешна
медицинска помощ/ и това е клиничната пътека по която е приета болната, но
към момента на приема й в болница, няма данни за безспорно установен
инсулт с оглед направените и изследвания, а от КАТ на главен мозък е
установено, че находката е нормална. Оспорен като необоснован и в
противоречие със заключението на вещото лице по СМЕ е извода на съда, че
още при първото посещение пациента *************** е имала смущения в
2
говора. Сочи се, че при правилен анализ на доказателства става ясно, че
фелдшерът ************* е извършил всичко необходимо по стандарта, а
съдът необосновано е приел, че още при първото посещение пациентът е бил в
спешно състояние и не е своевременно транспортиран до болнично заведение.
Извършено е позоваване на свидетелски показания, съгласно които при
първото посещение пациентката е била адекватна, контактна и
комуникативна, като не е липсвал вербален отговор на задавани въпроси дори
към момента на приема в болницата. Твърди се, че не са ангажирани
доказателства да е извършено деяние - действие или бездействие от страна на
служител на ЦСМП-Ямбол, още по-малко противоправно такова, от което да
са причинени твърдените вреди от фелдшера ******************* и при
двете визити при пациентката ****************************. Сочи се, че
фелдшерът е действал в съответствие със задълженията си по длъжностна
характеристика и е изпълнил точно и без нарушения медицинския стандарт за
оказване на спешна медицинска помощ на пациент по Наредба № 3/06.10.2017
г. за утвърждаване на медицински стандарт “Спешна медицина“ /издадена от
Министъра на здравеопазването, обн.ДВ бр.86 от 26.10.2017 г./. Твърди се, че
няма доказано противоправно поведение от страна на служител на ответника.
Неправилен е извода на съда, че не е опровергана презумпцията за вина на
фелдшерът ***************, тъй като при безспорно установена липса на
противоправно деяние, презумпцията за виновно поведение е неприложима,
поради което и няма основание да се ангажира безвиновната отговорност на
ответника. Твърди се, че не е установена също и причинно-следствена връзка
между действията на дежурния екип на ФСМП-Ямбол към ЦСМП-Ямбол
извършени на 10.01.2023 г. във времевите рамки от 11,05 ч. до 11,40 ч. и от
14,12 ч. до 14,45 ч. и
*****************************************************************
Сочи се, че едва на 13.01.2023 г. в болницата, за първи път е фиксирано
нарушение на съзнанието на болната, т.е. тогава състоянието й се е влошило и
именно това влошаване е причина за настъпилия летален изход, а то няма как
да се обвърже с осъществен спешен първичен транспорт на 10.01.2023 г.
Твърди се, че неизвършването на тромболиза няма никаква връзка с
действията на фелдшера **************, а настъпилите усложнения и
впоследствие смърт на пациентката, са последица от конкретното
здравословно състояние на ****************, още повече, че тромболизата е
само една от множеството медицински процедури, приложими при доказан
инсулт, а доказан инсулт няма дори при приема в болницата. Изложени са
твърдения за недоказаност и за претърпени неимуществени вреди от
първоначалната ищца от смъртта на майка й, тъй като не е отчетено, че
неимуществени вреди като сочените от нея са й били нанесени от
неблагоприятно съчетаване на множество други обстоятелства –
****************************************
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
разрешаване на спора по същество от въззивния съд с отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни
инстанции. С въззивната жалба е направено и искане за допускане на
съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице -
лекар със специалност “спешна медицина“. Вещото лице след като се
3
запознае с приложените по делото доказателства да отговори на следните
задачи: Какво е утвърденото наименование за снемане на неврологичен статус
по смисъла на Glasgow Coma Scale (GCS), известна като ГЛАЗГОУ СКАЛА?
Какви действия се извършват при прилагане на Glasgow Coma Scale (GCS),
известна като ГЛАЗГОУ СКАЛА и какво означава снемане на пълен
неврологичен статус и чрез него ли се установява функционалното състояние
на централната нервна система? С оглед отразеното в образеца на фиша за
спешна медицинска помощ /приложение№ 3 към Наредба №25/ може ли да се
приеме, че е снет пълен неврологичен статус по ГЛАЗГОУ СКАЛА?
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
******************************************************, с който е
оспорена въззивната жалба. Твърди се, че с въззивната жалба е направен опит
за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, като в жалбата
не се съдържа обоснован порок на съдебния акт на окръжния съд. Възразено е
срещу допускане на поисканата с въззивната жалба експертиза. Сочи се, че
приетата по делото СМЕ от окръжния съд, не е била оспорена и не е било
поискано поставяне на допълнителна задача към вещото лице. В заседанието
на окръжния съд на което експертизата е приета, ответникът е имал
възможност да поиска пред първата инстанция извършване на експертиза по
поставените във въззивната жалба задачи, но не го е направил, поради което
няма възможност да иска такава експертиза да бъде допусната от по-късно от
въззивния съд. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба и на
доказателственото искане без уважение, за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на деловодните разноски пред
въззивния съд.
В дадения срок третото лице - помагач на ответника ЗК “Лев инс“АД
- София, не е изразило писмено становище по въззивната жалба.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по
първоначално предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и по претенции за
законна лихва, като исковите претенции след конституиране на наследниците
по закон на починалата в хода на процеса първоначална ищца, са разгледани
като субективно съединени частично предявени искове на посоченото
правно основание.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано за
обжалване лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно
обжалване и Е ДОПУСТИМА.
С мотивираното си определение № 138/25.03.2025 год. по чл.267 от
ГПК, въззивният съд е оставил без уважение като преклудирано по чл.266 от
ГПК, направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане
на съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице -
лекар със специалност “спешна медицина“.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът и
въззиваемите поддържат изразените становища и исканията за присъждане на
разноски. Третото лице - помагач на въззивника ЗК“Лев инс“АД - София, не
изпраща представител и не взема становище. Пред въззивния съд не са
събрани нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
4
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му и е валидно. Първоначално предявеният иск, а след
правоприемството в хода на процеса – поддържаните от наследниците на
първоначалната ищца искови претенции са допустими, като постановено по
тях решение също е допустимо.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковата претенция на
първоначалната ищца ******* Г. ЕГН ********** заменена след смъртта й
******************** от наследниците й по закон Г. И. Г. – съпруг, Й. Г.
И. – дъщеря и А. Г. И. – непълнолетен син, срещу Център за спешна
медицинска помощ-Ямбол /ЦСМП/, за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от първоначалната ищца от
смъртта ***************************. В исковата молба се твърди, че на
1*****************************************, но не взел предвид
влошения й говор, за който се твърди, че е бил напълно изгубен, а
майката на първоначалната ищца издавала само звуци. Фелдшерът
*********************** и поставил са инжекция с диуретик, след което си
тръгнал. Притеснена за здравето на майка си първоначалната ищца се обадила
на ЕЕН 112 отново в 14 ч. и 03 м. на 10.01.2023 год. Второ домашно
посещение извършил същият фелдшер. След второто посещение, майката на
първоначалната ищца била приета в ЦСМП-Ямбол с диагноза „мозъчен
инфаркт в басейна на ЛСМА“. Твърди се, че в случая е изпуснато фатално
значимо време-часове, в които ако след първото посещение на фелдшера * е
била проведена хоспитализация и медикаментозно лечение, шансовете за
оцеляване на пациентката *** щели да бъдат големи. На
**********************************************, който при първото си
домашно посещение не е извършил адекватно първоначално
диагностициране и разпознаване на симптомите на настъпил мозъчен
инсулт - афазия /загуба на говор/ и не е предприел спешно действия по
диагностика и отпочване на лечение на спешното състояние, в резултат
на което е настъпила смъртта на майката на първоначалната ищца.
Твърди се, че състоянието на майката на първоначалната ищца по утвърден
медицински стандарт е изисквало спешно лечение в рамките на четири
часа с извършване на тромболиза за възстановяване на мозъчното
кръвоснабдяване, като само и единствено в този период е възможно
провеждане на т.н. тромболиза, която единствено дава значителни шансове за
оздравяване и възстановяване на пациента. След изтичане на тези четири часа
рискът от кървене се повишава и лекарите следва да предприемат друго
лечение, което не е толкова обнадеждаващо за възстановяването на пациента,
а тромболизата дори е противопоказна. Твърди се, че в случая е налице
лекарска грешка на фелдшера работещ при ответния спешен център, довела
до последвалата смърт на майката на ищцата, която поради описаните
бездействия е била лишена от адекватно лечение, с което е нарушено правото
на пациента на достъп до здравеопазване по чл.52 от КРБ. Твърди се, че при
първото посещение на пациента не са извършени необходимите
диагностични, терапевтични и лечебни действия, не е разпознато
спешното състояние на пациента и не е извършена незабавна
5
хоспитализация по утвърдените медицински стандарти, с цел отпочване
на адекватно лечение, което е част от преките служебни задължения на
медицинския фелдшер, които той не е изпълнил и с това си бездействие е
причинил смъртта на майката на първоначалната ищца, настъпила
няколко дни по- късно. Твърди се, че в резултат на смъртта на майка си
ищцата **** е претърпяла душевни болки и страдания – скръб, терзания и
чувство за безпомощност. Тя и нейната майка били много близки, взаимно си
помагали и се подкрепяли, били опора една за друга. Семействата на майката
и дъщерята поддържали общо домакинство, като *** изцяло разчитала на
подкрепата на майка си в домакинството, в грижата за децата, както и
финансово. До инсулта майката на ищцата била здрава и дейна жена, грижела
се освен за домакинството и за двора към двете къщи /тази обитавана от
семейството на майката на първоначалната ищца и тази, обитавана от
семейството на първоначалната ищца/. ***сама отглеждала селскостопанска
продукция в двора, с която изхранвала двете семейства. **** получавала
хубава пенсия и подпомагала финансово дъщеря си, като и предоставяла
парични средства, които след като *** изтеглила кредит, били много
необходими. Твърди се, че поради оказваната емоционална и финансова
помощ от страна на майката на първоначалната ищца на нея и на семейството
й, са налице изключителни вреди, които първоначалната ищца е претърпяла от
смъртта на майка си, които са оценени от нея на общо 350 000 лв., като с
исковата молба претенцията е заявена по частичен иск в размер на 28 000
лв., ведно със законната лихва считано от момента на **************** до
окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са доказателства, направено
е искане за присъждане на деловодните разноски.
Ответникът с писмения си отговор е оспорил иска по основание и
размер. Посочил е, че исковата претенция, с която се цели ангажиране на
безвиновната отговорност на ответника е допустима, тъй като по
****************************************** останали твърдения в
исковата молба не отговарят на действителността. Сочи се, че на 10.01.2023
год. е регистрирано повикване на ЕЕН 112 от лице, което не се е представило,
но е посочило, че се обажда за *** и не е на място, а пътува към адреса. В РКЦ
на ЦСМП-Ямбол обаждането е било прието в 10,59 ч., като в 11 и 05 ч. адреса
на който се е намирала*** е посетен от долекарски екип – фелдшерът *** и
шофьорът на линейката *** Отпътуването от адреса е в 11 и 40 ч., като на
място е извършен пълен физикален преглед на пациентката. Резултатите са
отразени в първия фиш за СМП с
*******************************Пациентката е била в съзнание, нямала е
отпадни симптоми, била с нормални зеници, спонтанно отваряне на очите,
ориентиран вербален отговор и подчиняващи се реакции. Тя свободно е
движела ръцете и краката си, стискала пръстите на ръцете на фелдшера ***
еднакво и едновременно с двете ръце, пипала е носа си със затворени очи –
първо с едната, а след това с другата ръка и не е имала нарушения в говора.
Тези показатели сочат, че не се е касаело за спешна диагноза, а за
хипертонична криза, за овладяване на която са извършени съответните
манипулации, като на близките е обяснено, че до час-два кръвното трябва да
се нормализира, но при други проблеми, следва пак да се обадят на ЕЕН 112.
След регистрирано второ обаждане в същия ден в 14 и 03 ч., лице на име *** е
6
посочило, че *** има нарушения в говора и схващане на дясната ръка. При
посещение на адреса в 14 ч. и 16 минути от същия дежурен екип, в 14 и 40
часа пациентката е транспортирана в спешно отделение на болницата –
пристигнала там в 14 и 45 ч., а линейката е освободена в 14 и 50 ч. Във втория
фиш като работна диагноза е отразена „съмнение за
*************************************безспорно установен инсулт, а от
КАТ /компютърна-аксиална томография, скенер/ е установено, че находката е
нормална. Твърди се, че и при двете посещения и прегледите на ***
извършени на 10.01.2023 год., фелдшерът *** е действал в съответствие със
задълженията си по медицинските стандарти и добрата медицинска практика,
извършил е всичко необходимо за осигуряване на адекватното лечение на
пациентката. Оспорени са елементите по чл.45 от ЗЗД, като се твърди, че не е
налице виновно бездействие от страна на фелдшера ***, в резултат на което да
е причинена смъртта на майката на първоначалната ищца, поради което и
предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е неоснователен. Оспорено е твърдението,
че при първото посещение на фелдшера е липсвал говор на пациентката,
както и, че в рамките на четири часа след първото посещение е било
наложително извършване на тромболиза, при положение, че в този
период е нямало констатации за наличие на инсулт. Възразено е също, че
извършването или не на тромболиза не е в задълженията на фелдшера***.
Сочи се, че пациентката е транспортирана до болница в първия час след
констатираната афазия, поради което твърденията в исковата молба за
ненавременното й транспортиране са необосновани. Оспорена е и причинно-
следствената връзка между действията на
фелдшера******************************** Сочи се, че причината за
смъртта на майката на първоначалната ищца би могла да се установи след като
се проследи медицинското й досие, както и историята на заболяванията, като
се има предвид, че неконтролираната тежка хипертония е противопоказание за
назначаване на тромболиза, като този метод на лечение има и други
противопоказания, и не е ясно дали би бил подходящ за майката на ищцата.
Сочи се, че за да се използва тромболиза като метод за лечение, преди това се
извършват множество действия и процедури, в протокол се отразяват
показанията и противопоказанията и едва след това се прави преценка дали е
налице изявен инсулт и дали е подходящо да бъде приложена. Извършено е
позоваване на резултата от проверката на РЗИ-Ямбол по жалба на ищцата, при
която не са констатирани нарушения при или по повод на изпълняваната
дейност от медицински фелдшер ***при посещенията му при майката на
първоначалната ищца. Оспорени са и твърденията на ищцата********* за
претърпени от нея неимуществени вреди. Сочи се, че в по-голямата част
описанието в исковата молба показва, че след смъртта на майка си тя е
загубила източник на доходи и домашен помощник, което не обосновава
твърдението за претърпени душевни болки и страдания, а още по-малко на
такива превишаващи обичайните. Оспорени като неотносими към спора са
представените с исковата молба скици от СГКК, доказателства за
финансовите възможности на първоначалната ищца и на починалата й майка,
както и за теглени от починалата ищца кредити. Сочи се, че участието на
починалата в издръжката на семейството на дъщеря й е изцяло ирелевантен
факт за неимуществените вреди. Направено е искане за отхвърляне на иска
и присъждане на съдебните разноски, евентуално е заявено възражение за
7
съпричиняване от страна на ищцата. Ответникът също е ангажирал
доказателства пред окръжния съд.
Третото лице помагач на ответника ЗК“Лев Инс“АД, не е изразило
становище по исковите претенции и не е ангажирало доказателства пред
окръжния съд.
Видно от представеното удостоверение за
наследници****************************************които са
конституирани като ищци по делото. Съобразно наследствените права,
всеки от новоконституираните ищци е заявил, че поддържа искова
претенция за присъждане на по 9 333,33 лв. - частични искове от общата
сума 350 000 лв., представляваща неимуществени вреди претърпени от
тяхната наследодателка ********************
По делото е разпитан като свидетел ********* – фелдшерът, който е
извършил двете домашни посещения при пациентката ************* като
част от медицинския екип за спешна помощ, и е оформил съответните
документи след прегледите – два фиша за спешна медицинска помощ,
приложени по делото. При предявяване на фишовете попълнени при двете
посещения, свидетелят потвърждава авторството си. Свидетелят сочи, че
работи като фелдшер от 1980 година в Спешен център-Ямбол и добре познава
медицинските стандарти за спешните състояния застрашаващи живота на
пациента. Сочи, че има ** години медицинска практика и изкарани курсове за
спешна медицина, като последния е бил преди няколко години. Сочи, че
високото кръвно не винаги е показател за спешно състояние, каквото е
мозъчният инсулт, като трябва да се снеме неврологичен статус за да се
прецени. Свидетелят си спомня за случая с *** Първият път на петата минута
след приемане на сигнала, той и шофьорът на линейката били на адреса.
Пациентката лежала на леглото, била контактна и адекватна. Свидетелят я
попитал на колко е години и как се казва, като тя му отговорила. На въпроса
какви са оплакванията й, тя отговорила, че има световъртеж. Свидетелят
измерил кръвното й, което било 190/90 или 80 и тъй като при такова кръвно се
получават мозъчни инциденти, направил пълен неврологичен статус. Казал й
да се опита да си подаде ръцете и да опита да му стисне пръстите – тя го
направила. Накарал я да си вдигне ръцете със затворени очи и да ги задържи –
тя го направила. Със затворени очи си пипнала носа първо с едната, а след
това и с другата ръка. Свидетелят сочи, че пациентката говорела и била
контактна. Изпълнявала всичко, което той й казвал, включително - проследила
пръста му при движение наляво и надясно, без да си върти главата- т.е.
погледът й не бил изкривен, задържала си краката един по един, показала си
езика. От реакциите на пациентката след снемане на неврологичния й статус,
свидетелят заключил, че не се касае за мозъчен инцидент и не се касае за
спешен случай, поради което приложил лечение за сваляне на високото
кръвно, като й инжектирал две лекарствени ампули - за изхвърляне на
излишната течност от организма и за разширяване на кръвоносните съдове,
като казал на близките, че час до два след това се очаква кръвното налягане да
се нормализира, но ако нещо ги притеснява, да се обадят пак. При второто
обаждане на близките, свидетелят отново посетил пациентката * Тогава не
разговарял с нея, тъй като близките му казали, че * спряла да говори.
Кръвното било нормално – 140/70, но това, че е спряла да говори навело
8
свидетеля на мисълта, че има някакъв мозъчен инцидент или преходно
нарушение на мозъчното кръвообращение или инсулт - исхемичен или
хеморагичен, което се установява със скенер и тогава свидетелят взел решение
за транспортиране и хоспитализиране със съмнение за мозъчен инсулт. По-
късно разбрал от колегите си, че на скенера в болницата не е установено нито
исхемично нито хеморагично огнище. Не знае какво е било предприето след
това в болницата спрямо *. Свидетелят е посочил, че не може да се сети
какво представлява теста Глазгоу-Лиеж.
От свидетелските показания на разпитаната свидетелка
********************************била и нейна близка, която свидетелката
не познавала. Свидетелката настанила пациентката на легло, след това
трябвало да й се сложи ***********************
Свидетелките********************-без родство със страните, първите
две - колежки на първоначалната ищца Нели А.ова в ТП на НОИ-Ямбол, а
третата – съсед на имота, в който са живели
*********************************
свидетелката й помогнала да си събере нещата и я изпратила до изхода,
Нели си тръгнала и не се върнала за деня на работа. По-късно се чули по
телефона /свидетелката не уточнява кога се е чула с Нели по-късно и колко
пъти/. * първо казала, че майка й има хипертонична криза, но след това казала,
че майка й не може да говори и това я навежда на мисълта за инсулт, а не за
хипертонична криза. След това извикали втори път линейка. Свидетелката
добре познава семейството и знае, че преди смъртта си * е живяла със съпруга
си Г.. Свидетелката знае, че се развеждали и седмица преди смъртта си *я
попитала дали е съгласна да й бъде свидетел по делото. Свидетелката сочи, че
********************** обслужвала общото домакинство, като
едновременно се грижела и за съпруга си /бащата на *, който бил получил
инсулт преди това. След смъртта на майка си, * се сринала емоционално и
психически, била напрегната и много променена. Всичко това, което вършела
майка й, паднало на раменете на*, включително грижите за болния й баща,
чието здравословно състояние след смъртта на ****сочи, че тя /явно
висшестояща по отношение на първоначалната ищца в нейната работа/ е
освободила Н*****************************************
Не знае след това през деня какво се е случило, но на другия ден видяла
полиция пред тяхната къща и чула * да казва на някого “Майка ми бере душа,
а ти създаваш проблеми“. Свидетелката не е видяла на кого са казани тези
думи, но сочи, че полицията не за първи път ходи в дома на съседите.
Свидетелката сочи, че когато й се обадила за да й каже за смъртта на майка си,
* не живеела със съпруга си, но въпреки това той непрекъснато й създавал
проблеми. След като се разделила със съпруга си, децата останали при *
Преди смъртта си *а се грижела за домакинството, за хигиената и за децата на
* защото дъщеря й работела. * била перфектна домакиня, възпитан и учтив
човек, на който можело да се разчита. След смъртта на ************** било
много тежко и постоянно плачела. Свидетелката сочи, че в тежкия момент
след като починала първо майката на *а след това и баща й, съпругът на * я
подкрепил по никакъв начин, като според свидетелката именно неговото
отношение довело до нейната смърт. Свидетелката сочи като показателно за
отношението на съпругът на **************** повъзстановил - започнал да
9
говори и да се движи, но след като * и неговото състояние се влошило, и след
това починал. *преживяла тежко и неговата смърт.
В протокол от проведено открито съдебно заседание на 09.01.2025 год.
на окръжния съд по делото е възпроизведено съдържанието на разговорите
на съхранените файлове от двете обаждания на ЕЕН 112 на ************
Не се оспорва по делото, че и двете обаждания са извършени от
първоначалната ищца по делото –
*********************************Казала, че майка й тогава била с много
високо кръвно, фелдшерът и сложил инжекция, според него било
хипертонична криза, като казал ако говорът продължава да е невъзстановен,
отново да се обадят. Описала е състоянието на майка си към момента на
второто обаждане като „В момента е засегната дясната ръка и говор….Нищо
не й се разбира. Няма изкривяване на лицето, на устата и на краката.“
Посочила е, че вече е почти сигурно, че майка й е получила инсулт, макар и
лек, и ако може да бъде изпратена линейка.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд са изискани и
приложени медицински документи от досието
на****************************
болничното й лечение в МБАЛ-Ямбол. Приложена е и преписката на
РЗИ за проверката извършена по жалба на първоначалната ищца ***, по която
не са констатирани допуснати нарушения от страна на фелдшера *********
От документи предоставени от медицинското досие на
*****************
Медицинските документи приложени по делото са анализирани от
вещото лице по допуснатата и приета от окръжния съд съдебно-медицинска
експертиза извършена от вещо лице****************– специалист
нервни болести, клинична неврофизиология и клинична
електроенцефалография.
Съгласно заключението на вещото лице-невролог, нарушенията в говора
се наричат афазия. Понятието „афазия“ идва гръцки език от „а“- разпад,
деградация и „phasis“ - свързана, последователна реч. Заключението на
вещото лице е дадено при отбелязване на това, че между страните има спор
дали при първото посещение от екип на спешна помощ на 10.01.2023 год. в 11
и 05 часа е имало засягане на говора при ********* ако е имало - доколко и в
каква степен. Вещото лице е посочило, че в попълнения от фелдшера ***фиш
за спешна медицинска помощ е снет пълен неврологичен статус /наричан
още Глазгоу скала/ на ********** Посочено е, че при първото посещение
екипът на ЦСМП- Ямбол е предприел всички необходими действия по
овладяване на хипертоничната криза на място. Всичко проведено и
предприето е отразено във фиша амб. №436/10.01.2023 г. Вещото лице
уточнява, че афазията спада към т.н. микроогнищна невропатологична
симптоматика и се приема за отпадна симптоматика, като във фиша е
вписано, че няма отпадна симптоматика, а вербалният отговор е
ориентиран.
Неотразяването във фиша от страна на
***************************** към момента на първия преглед, всъщност
сочи, че към момента на извършване на този преглед той не е констатирал
10
афазия, поради което не я е отразил, като не е констатирал и никаква
друга промяна в съзнанието на пациента. В този смисъл с дадените от
свидетеля ***************показания той сочи, че при първото посещение на
адреса на ************* тя е нямала смущения в говора и при изразяването,
разбирала е това, което и се казва, и е изпълнявала неговите указания.
Вещото лице е посочило, че с оглед отразеното във фиш за спешна
медицинска помощ с амб.№441/10.01.2023 г., при второто посещение на
фелдшера ***при ***, са спазени съответните медицински стандарти и
изискванията на Наредба №3/06.10.2017 г. и тъй като се е отнасяло за спешно
състояние, е осъществено своевременно транспортиране на болната до
медицинското учреждение. Посочено е, че и при двете посещения фелдшерът
*** не е провел теста Глазгоу-Лиеж, а при разпита на свидетеля *** той е
заявил, че не може да каже какво представлява този тест.
С оглед наведените от въззивника възражения и за да се
предотврати превратно тълкуване на казаното от вещото лице, след
справка с достъпната за съда теория относно медицинските стандарти, се
констатира, че Глазгоу скалата и Глазгоу-Лиеж скалата /наричана от
вещото лице тест/ са две различни неща. Глазгоу скалата е стандартизирана
методика за оценка на нивото на съзнание и въпреки, че в нормативните
актове регламентиращи бързата помощ не се съдържан изрични указания за
използването на Глазгоу скала, нейното прилагане е основополагащо в
практиката на спешната медицина и се счита за част от добрата медицинска
практика. Общодостъпната, включително за съда теория сочи, че докато
Глазгоу скалата в спешната медицина представлява снемане на неврологичен
статус на пациента с точково оценяване по три показателя – отваряне на очи,
вербална реакция и моторна реакция и дава първоначална оценка за
състоянието на пациента, то Глазгоу–Лиеж скала /наричана от вещото лице
тест/ е разширена версия включваща и допълнителни неврологични
показатели, като се използва в неврологията за по-прецизна
неврологична оценка на съзнанието на пациента.
Нормативната база, както и добрата медицинска практика относно
спешната медицинска помощ включват оценяване на пациента по Глазгоу
скала, но не включват оценяването му по скалата Глазгоу – Лиеж, поради
което за лицата, които осъществяват спешната помощ – в случая за
фелдшера***, оценката на неврологичния статус на пациента по скалата
Глазгоу-Лиеж не е била задължителна, не е било необходимо той да познава
скалата Глазгоу-Лиеж и да я използва. В този смисъл са и уточненията на
вещото лице************, който сочи, че е специалист невролог, а не по
„спешна медицина“ и не може да каже със сигурност как стоят нещата в
спешната медицина. Ето защо и тъй като не почива на предписанията в
нормативната база определяща задълженията на спешния медик и на приетото
с добрата медицинска практика, съдът не споделя първоначално изказаното от
вещото лице мнение, че тестът Глазгоу-Лиеж е задължителен и за спешната
медицина, когато има съмнения за мозъчен инсулт /друг е въпросът, че при
първото посещение при***, отразените данни във фиша за неврологичното
състояние на пациента не дават основание за такова съмнение/. Нормативните
актове регламентиращи оказване на спешна медицинска помощ към
10.01.2023 год. – Закон за здравето, Закона за лечебните заведения и Наредба
11
№ 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“ не въвеждат и не дефинират понятието Glasgow-Liege скала.
Разликата между Glasgow-Liege скалата и Glasgow скалата е в контекста и
целта на оценката и детайлността на прегледа. При снемане на неврологичен
статус от специалист „бърза помощ“ се поставя бързо и прагматично
първоначална оценка на съзнанието на пациента и нуждата от интервенция,
като целта е триаж и стабилизиране, а не задълбочено неврологично
изследване. Ето защо при посещенията на фелдшера *************** той не
е имал задължение да извърши задълбочената оценка по Glasgow-Liege
скалата. Както вече беше посочено, тази оценка не е въведена като изискване
по медицинския стандарт при бързата помощ, като не е реквизит и на фиша,
който задължително се попълва от спешния медик. Ето защо незнанието на
фелдшера *** относно скалата Глазгоу-Лиеж /наричана от вещото лице тест/ и
неизследването на разширените признаци на неврологичния статус на
пациента по тази скала от спешния медик *********, не би могло да се
приеме за нарушение на неговите служебни задължения и за
неправомерно бездействие от негова страна.
Ищцовата страна е оспорила отразяването в съставения от **********
фиш за спешна помощ при първото посещение на „липса на отпадна
симптоматика“, което включва и констатирала липса на смущения в говора.
Твърди се, че още при първото посещение на
фелдшера**************************оспорване за неуспешно проведено. В
подкрепа на твърденията на първоначалната ищца, че по време на първия
преглед майка й е имала остра промяна в говора и не е можела да говори, не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят отразеното във фиша
съставен от медика от спешната помощ, че към този момент е липсвала
отпадна симптоматика. Налице са само твърдения на първоначалната ищца,
които не могат да бъдат приети за доказани, като следва да се отбележи, от
заключението на вещото лице се установява, че нарушения в говора на *** не
са били отразени документално непосредствено и след приема на
пациентката в болницата, което е станало около четири часа след
първоначалния преглед от фелдшера ***. В обясненията дадени пред съда,
вещото лице ***************в болницата не е отразен симптом „липса на
говор“. От свидетелските показания на фелдшера ************* дадени
пред окръжния съд, той сочи, че при първото посещение на адреса**********
е била контактна и адекватна, отговаряла е на въпросите му и му е казала, че
има световъртеж. След като той измерил кръвното и поради осъзнаването, че
при толкова високо кръвно налягане понякога се касае за мозъчни инциденти,
свидетелят е посочил, че е направил пълен неврологичен статус за проверка
на съзнанието и за двигателните рефлекси, точно за да определи дали се касае
за спешно състояние, но на базата на резултатите и тъй като пациентката не е
проявила признак на мозъчно нарушение, е преценил, че става дума за
хипертонична криза, а не за спешно състояние. Съдът отчита, че близките на
********, които към този момент са общували с нея – съпруг и дъщеря, са
познавали говорните особености на своята близка и са можели да различат
всяко, дори и минимално отклонение в речта й, но следва да се има предвид,
че дори да е имало такова минимално и неразличимо за останалите говорно
отклонение към момента на първия преглед, по никакъв начин не е установено
12
по делото, че е била налице остра афазия, в който случай съгласно
заключението на вещото лице, медикът следва да приеме състоянието за
спешно и да предприеме незабавна хоспитализация. Към момента на първия
преглед от медик от СП пациентката е била комуникативна, в съзнание и
изцяло със запазени двигателни рефлекси. При неустановено по делото
отклонение в говора при *** при първото посещение, недоказано остава
твърдението, че състоянието й още при първото посещение на спешната
помощ на адреса, е било спешно и е изисквало незабавна хоспитализация. В
този смисъл от заключението на вещото лице се установява също, че причина
за афазията /разпада, деградацията на свързаната и последователна реч/ най-
често е мозъчен инсулт, но не би могла да се определи като ключов симптом за
мозъчен инсулт, като причините за проблемите с речта могат да бъдат и
други, една от които е хипертонична криза. Афазията има различна клинична
тежест, която се преценява в различните ресори на базата на специални
количествени скали за оценка. От свидетелските показания на свидетелката
***********************по-рано същия ден /10.01.2023 год./, като „си
разменили общи приказки“, а от свидетелските показания на свидетелката
*****************************въпроса дали желае да й бъде поставен
уринарен катетър, тя е отговорила на свидетелката с „да“. При първото
обаждане на ЕЕН 112, подаденият от дъщерята на пациентката сигнал, при
описание на симптомите не съдържа твърдение, че *** е имала проблеми с
говора. Такова твърдение е направено при второто обаждане на ЕЕН 112, като
след това обаждане и проведения втори преглед от фелдшера ************* е
хоспитализирана. Според отразеното във фиша за спешна медицинска помощ
времетраенето, през което медика ****** е бил на адреса при пациента при
първото посещение - от 11 и 05 ч. до 11 и 45 ч. – т.е. четиридесет минути, той
е снел пълен неврологичен статус на пациента, /в какъвто смисъл е и
заключението на вещото лице/, като по негови твърдения е бил в постоянна
комуникация *** - тя е отговаряла на въпросите му, изпълнявала е неговите
предписания, като е извършвала движенията, които той и е казвал да извърши.
При такава продължителност на контакта – 40 минути, би могло да се
предположи, че в случай на проблеми с говора, обученият медик би могъл да
разпознае остра афазия, ако е имало такава. Както е посочило и вещото лице,
при хипертонична криза, каквато е констатирана при ******** при първото
домашно посещение на спешна помощ, се прилага антихипертензитивен
препарат и се осъществява динамично наблюдение на място от медицинското
лице за състоянието на болния, а вещото лице *** сочи, че изолираният
невропатологичен симптом „афазия“, е възможно да съпровожда и
хипертонична криза, като с нейното отзвучаване отзвучава и този симптом.
Наличието само на промяна в говора е единичен невропатичен синптом и дори
да е имало такова, ако то не е остро състояние, е много трудно или
невъзможно да се определи, че се касае за мозъчен инсулт.
Обобщаващият извод до тук е, че от събраните по делото доказателства
не може да се приеме за доказано твърдението, че при първото посещение
на фелдшера от спешна помощ***********************************
Вещото лице, сочи, че при второто посещение в дома на *********когато въз
основа на съобщеното от близките, че болната е загубила говора си и има
нарушения на функцията на ръката, медикът е преценил, че се касае за
13
съмнение за мозъчен инсулт, той веднага е предприел незабавното й
транспортиране в МБАЛ-Ямбол. При второто посещение във фиша за спешна
помощ амб.№441 е отбелязано „не може да говори“ и съмнение за започващ
мозъчен инсулт, не е отразена хемипареза /слабост в едната половина на
тялото/ и не е ясно кога е получена такава. В епикризата на името на *** по ИЗ
№283/10.01.2023, год., издадена от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД -
Неврологично отделение - гр.Ямбол е посочено, че е приета на 10.01.2023 год.,
за диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза.
*******************************При приемането е била извършено
компютърно томографско изследване /скенер/ на главен мозък, който е
показал нормално състояние на мозъка – т.е. към момента на приема не
са отразени данни за мозъчна исхемия. Влошаване на състоянието на
***е настъпило няколко дни след пирема й в болницата, като вещото
лице сочи, че въпреки влошаването на болната на 15-ти, 16-ти 01.2023 год.,
втори скенер в МБАЛ-Ямбол не е правен, а е било задължително след
констатираното влошаване. В МБАЛ-Ямбол ***е приета със съмнения за
инсулт, като от приложената медицинска документация не се установява,
кога точно тя е получила инсулт и какъв точно инсулт е получила.
Вещото лице Кайтазки сочи, че след приема в болницата при приемната
диагноза, е било задължително също провеждането на Doppler
сонография, но такава не е била проведена в болничните условия.
Болната е била хоспитализирана по спешност в МБАЛ -Ямбол с приемна
диагноза „мозъчен инфаркт в БЛСМА, но в документите при приема не са
отразени десностранната *********************** *******************
неврологичния статус и в декурзусите. В декурзуса от 13.01.2023 г. за първи
път е фиксирано нарушение на съзнанието-количествено-сомнолентност-
сопор. Този симптом може да се приеме за развиващ се мозъчен оток в
конкретния случай. Уточняващо изследване относно развитието на
заболяването е КТ повторно изследване на гл.мозък с контрастно усилване.
Остава неясно защо не е проведен втори КТ или МРТ. Това изследване би
могло да покаже исхемични промени в лява хемисфера.
Освен, че по делото не е установено, че към момента на първото
домашно посещение на спешния екип при ***тя е имала изявени симптоми на
мозъчен инсулт, при анализ на изложеното по-горе следва, че не е точно
установено по делото кога *** е получила мозъчен инсулт и точно каква е
била причината за него, което сочи и неустановена причинно-следствена
връзка между поведението на фелдшера***********************
Също, не може да се приеме за установено по делото, че поради
несвоевременно предприети действия по хоспитализиране на
*******************************състояние. Вещото лице сочи, че
тромболизата е метод за лечение на ИМИ чрез прилагането на т.н.
„тъканен плазминогенен активатор. Този тип лечение трябва да отговаря на
редица изисквания и стандарти, които най-общо са следните: медицинско
учреждение разполагащо с интензивно отделение или сектор или реанимация
с възможност за дихателна реанимация и мониториране на основни жизнени
показатели; най-малко трето ниво на компетентност на лечебното заведение;
апаратура за образна диагностика; апаратура за изследване на мозъчното
кръвообращение; клинична лаборатория - 2 ниво с възможност за ликворно
14
изследване; специалист анестезиолог-реаниматор; възможност за провеждане
на ангиографско изследване. При започване на тромболизата се попълва
специален протокол, в който детайлно за отразени параметри и данни, които
задължително се вписват- започване на лечението състояние на пациента през
определено време, количество използван тромболитичен агент, сериини
номера на флакони с този агент и още редица други изисквания, подробно
разписани в изискванията на КП 51 и Протокола към нея. Например
задължително изискване е серийните номера на флаконите да бъдат отразени в
ИЗ на болния и срок на годност, часова рамка на приложение, количество
приложен препарат и така в този порядък.В конкретния случай е предприето
правилно, в пълен обем и специфично лечение според нормативните
изисквания за лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза.
Принципно резултатите от терапията чрез тромболиза не могат да бъдат
точно и категорично предвидени, възможно е неповлияване, поява на
усложнения и странични реакции и в някои случаи летален изход. От
прегледа и анализа на приложения ИЗ не е ясно обсъждано ли е
провеждането на лечение с тромболиза; не се намира специализиран за това
лечение протокол; отразено решение за провеждането на това лечение;
отразени противопоказания; обсъждане и така в този порядък. Въпреки
наличието на огнищна съдово-исхемнчна симптоматика, хоспитализация
във времето на терапевтичния прозорец, данни от различни диагностични
тестове и скали, това лечение не е приложено. Твърде вероятно е лекуващия
екип да е преценил, отношението риск/полза от започване на терапия с
тромболиза да е било повече рисковано и свързано с поява на усложнения
и странични реакции, в сравнение с ползите от това лечение и пълно или
частично възстановяване на увредените мозъчни функции. Друга
възможна причина е липсата на съответно оборудване, интензивен или
реанимационен сектор в болницата, да не се е разполагало със специалист
анестизилог-реаниматор във времето на терапевтичния прозорец. Възможно е
било и съчетанието на двете изказани по-горе причини и фактори.
Въз основа на изложеното от вещото лице става ясно, че тромболизата
не е приложима във всички случаи за лечение на мозъчно увреждане, тя е
твърде рискована дори в рамките на три - четири часа от мозъчния инсулт и не
винаги води до желания резултат. По делото не е установено, че в случай на
приемане на *** в МБАЛ-Ямбол, веднага след първото посещение на спешния
екип, този метод на лечение е щял да бъде приложен спрямо нея и е щял да
доведе до благоприятен резултат, а от уточнението, което вещото лице е
направило при изслушването в съдебно заседание става ясно, че от кръвните
изследвания направени на *** след приема в МБАЛ-Ямбол, тя е имала ниски
нива на натрий, което е една от контраиндикациите за провеждане на
тромболиза.
Вероятно на много от неизяснените въпроси по твърденията на
ищцовата страна, отговор би дал резултат от аутопсия на
*****************Както е указано от окръжния съд, ищцовата страна носи
тежестта на доказване на обстоятелствата относно твърдяната лекарска
грешка и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
приет за основателен предявеният иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД следва
кумулативно да са доказани от ищцовата страна елементите на твърдяното
15
непозволеното увреждане, а именно – виновно, противоправно поведение –
действие или бездействие на
фелдшера**********************************пряка причинно –
следствена връзка между негово поведение и вредоносния за *** резултат, а
изводите на съда не биха могли да почиват на предположения, поради което
първоначално предявеният частичен иск, а след правоприемството –
предявените субективно съединени частични искове, се явяват
неоснователни като недоказани, въпреки, че по делото се установи, че в
резултат на смъртта на своята майка, първоначалната ищца
****************************общуване. По делото е установеното от
свидетелските показания, че ищцата се е намирала в тежко емоционално
състояние още преди смъртта на майка си и към момента на предявяване на
настоящия иск, и поради неразбирателство, което е имала със съпруга си
Г.*********************множество фактори – неразбирателство и
прекъсване на връзката със съпруга, поемане на нови отговорности по
самостоятелна грижа за децата и болния баща без подкрепата на майката,
последователна смърт през няколко месеца първо на нейната майка, а след
това на нейния баща. Не може да се определи кой от тези фактори е бил
доминиращ при психическия срив на първоначалната ищца, и че такъв фактор
е била единствено траурна реакция на ***от смъртта на нейната майка.
Възраженията по въззивната жалба са основателни. Първоначално
предявеният частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от деликт,
а след правоприемството в хода на процеса – субективно съединените
частични искове поддържани от настоящите ищци, следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни, а като е приел нещо
различно, окръжният съд е постановил неправилно решение –
необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, което следва да бъде отменено от въззивния съд, като
спорът бъде решен по същество с отхвърляне на исковите претенции.
Предвид изхода от делото в полза на ответника - въззивник пред
настоящия съд, следва да се присъдят направените за двете съдебни
инстанции разноски по приложените списъци в общ размер от 6355 лв., както
следва: в размер на 3695 лв. - разноски пред първата инстанция, от които
платено адвокатско възнаграждение – 2800 лв., депозит за СМЕ – 800 лв. и
такса за съдебно удостоверение – 5 лв., и в размер на 2660 лв. - разноски пред
въззивния съд от които 2100 лв. - адвокатско възнаграждение и 560 лв. -
платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10/21.01.2025 год. по гр.д.№ 481/2023 год. по
описа на Ямболския окръжен съд,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от
ЗЗД на ищците Г. И. Г. от ***************, с ЕГН **********, Й. Г. И. от
**********, ЕГН ********** - навършила пълнолетие в хода на процеса и А.
16
Г. И. от ************************, с ЕГН **********, непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на своя баща Г. И. Г., за осъждане на
ответника „Център за спешна медицинска помощ - Ямбол“ с адрес гр.
Ямбол, ул. “Панайот Хитов“ № 30, представляван от директора на центъра д-р
В. К., да заплати на всеки от тях сумата от по 9 333,33 лв. /девет хиляди
триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната
лихва върху сумата от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане, по иска,
предявен като частичен за 28 000 лв. от общата сума 350 000 лв.,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тяхната
наследодателка Н. А. Г., б.ж. на гр. Я., починала в хода на процеса на
**.**.**** г. - болки и страдания от смъртта на нейната майка Р. Н. А.,
настъпила на **.**.**** г., в резултат на неоказана спешна медицинска
помощ на 10.01.2023г. в нейния дом от екипа на спешна медицинска помощ
при „Център за спешна медицинска помощ - Ямбол“.
ОСЪЖДА Г. И. Г. от ******************, ЕГН **********, Й. Г. И. от
*********************, ЕГН **********, и А. Г. И. от ****************, с
ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя
баща Г. И. Г., да заплатят на „Център за спешна медицинска помощ -
Ямбол“, ЕИК *********, с адрес гр. Ямбол, ул. “Панайот Хитов“ № 30,
представляван от директора на центъра д-р В. К. направени по делото
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 6355 лв. /шест
хиляди триста петдесет и пет лева/, от които 3695 лв. - разноски пред
първата инстанция за платено адвокатско възнаграждение – 2800 лв., депозит
за СМЕ – 800 лв. и такса за съдебно удостоверение – 5 лв., и 2660 лв.-
разноски пред въззивния съд за 2100 лв. – адвокатско възнаграждение и 560
лв. – платена държавна такса.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника ЗК “Лев Инс“АД, с адрес на управление гр. София,
р-н „Студентски“, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Павел
Димитров и Валентин Илиев - изпълнителни директори.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17