Решение по дело №6579/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2057
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 8 април 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330206579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№2057  гр.Пловдив, 11.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 08.11.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6579/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 100/30.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив, упълномощена от кмета на Община Пловдив със Заповед 12ОА61/11.01.2012г., с което на "Васко 60" ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на основание  чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

           Жалбоподателят иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение. В съдебно заседание, редовно призовани, не се представлява.

           Въззиваемата страна Община Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

               Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

              Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че не е подадена декларация по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, за деклариране на новопридобит недвижим имот, което обстоятелство и следвало да бъде декларирано в двумесечен срок от вписавнето на апорта в търговския регистър, а именно на 09.11.2018г.Двумесечния срок изтекъл на 09.01.2019г. включително.Декларацията е била подадена едва на 26.09.2019г.

              Дружеството жалбоподател придобило, чрез апортна вноска недвижим имот на територията на община Пловдив, който представлявал поземлен имот с идентификатор ***.Придобиването било вписано в търговския регистър на 09.11.2018г.Дружеството подало декларация за придобиването на имота на 26.09.2019г.

              Именно тази фактическа обстановка съда прие от писмените доказателства по делото и гласните показания на актосъставителя.Съда кредитира изцяло писмените и гласните доказателства като единни и безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи по между си.

               Поначало тъй като не се спори по фактическата обстановка а само по приложение на правото съда няма да излага допълнителни доводи защо приема тази фактическа обстановка.Именно въз основа на така установеното е издаден АУАН 66090001790/26.09.2019г. за нарушение на чл.14 от ЗМДТ.

               Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, като е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание  чл. 123, ал.1 от ЗМДТ.

             Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти, собственикът уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.Това е редакцията на текста действащ до 31.12.2018г.От 01.01.2019г. чл.14, ал.1 от ЗМДТ гласи „за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти“.

           Именно това е и нарушената правна норма според наказващия орган.В случая обаче в АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.14 от ЗМДТ.Тъй като този член има 8 алинеи не става ясно коя точно е била нарушена и колко от тях.Едва в НП този порок е отстранен като е посочена действително нарушената правна норма.Липсва обаче процесуален ред по който едва с наказателното постановление за пръв път да се вмени извършено нарушение, като в случая именно това е сторено, тъй като след съставяне на АУАН лицето на което се вменява нарушение фактически не е могло да научи в какво точно е обвинено.Това нарушение е съществено и нарушава правото на защита.Този порок в хода на производството сам по себе си води до отмяна на наказателното постановление тъй като съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН нарушената норма е задължителен реквизит.Това е самостоятелно съществено процесаулно нарушение което налага отмяна на наказателното постановление само на това основание.

          

             От правна страна следва да се изясни въпроса дали декларация е била дължима.

             Действително старата редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ визираше "за новопостроени или придобити по друг начин имоти", но с ДВ бр. 98 / 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., това е изменено на "за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ". Доколкото в случая не се касае за посоченото, а е отпаднало изискването за "придобити по друг начин", за въззивникът не съществува задължение да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Налице е по – благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, като към настоящия момент, при установените по делото факти, съотнесени към действащата нормативна уредба, следва резонния извод, че не е осъществен състав на административно нарушение.

             За пълнота съда следва да отбележи, че при служебния контрол за законност установи още едно съществено процесуално нарушение което опорочава цялото административно наказателно производство по издаване на наказателното постановление.То се изразява в следното.Както бе отбелязано по-горе АУАН е издаден на 26.09.2019г./четвъртък/.Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу акта жалбоподателя има 3-дневен срок да подаде възражения.В случая тридневния срок е изтекъл неделя почивен ден и за това първия присъствен ден, а именно понеделник 30.09.2019г. всъщност е последния ден за възражения срещу акта.В случая обаче именно на този ден, преди да е изтекъл срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН наказващия орган е издал наказателното постановление.Това нарушение е особено съществено и също е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. 

              Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, с оглед на което съдът

                                               

                                                    Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 100/30.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив, упълномощена от кмета на Община Пловдив със Заповед 12ОА61/11.01.2012г., с което на "Васко 60" ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на основание  чл.123, ал.1 от ЗМДТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

Вярно с оригинала: И.П.