Решение по дело №5255/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2031
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330205255
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2032

 

гр. Пловдив, 06.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ                                                                               

         

          при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5255/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С.Д.А., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 1052 от 26.07.2019г., издадено от Й.А.С.- **** „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, на С.Д.А., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.

В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процедурните правила, опорочаващи административнонаказателното производство. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като жалбоподателката изтъква, че е паркирала управляваното от нея МПС на място, за което подобно действие не е забранено. Акцентира върху факта, че автомобилът й е бил паркиран на повече от деветдесет метра от началото на служебния паркинг. Поддържа, че правото й на защита е ограничено, доколкото в АУАН и НП е отразено съвсем бланкетно, че е паркирала МПС без да е получила разрешение от ползвателя на служебния паркинг. Не е посочено обаче, от кого е следвало да се поиска подобно разрешение. Възразява се срещу неспазване на разписания в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок, изискващ АУАН да бъде съставен в период до три месеца от датата на откриване на нарушителя. Сочи се, че твърдяното от наказващия орган нарушение, както и нарушителят са открити още на дата 16.02.2019г., а АУАН е съставен на 13.07.2019г.- почти два месеца след изтичане на срока, разписан в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По фактическите и правни аспекти на казуса:

В АУАН и атакуваното НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 16.02.2019г., около 15.30ч. в гр. Пловдив, на ул. „Г. М. Димитров“ № 9, като водач на автомобил марка „Пежо“, рег. № ****, жалбоподателката А. е паркирала на служебен паркинг, без писменото съгласие на ползвателя на паркинга. За така извършеното нарушение й е била съставена глоба с фиш № ********** от 16.02.2019г. Наложената глоба е обжалвана пред РС- Пловдив. С разпореждане № 6139/ 19.03.2019г., постановено по АНД № 1537/ 2019г., жалбата е оставена без разглеждане, а преписката върната за съставяне на АУАН, при наличието на предпоставките за това. На дата 13.07.2019г., в присъствието на жалбоподателката, е съставен АУАН бл. № 039324.

Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа страна в АУАН, счита че същият е съставен извън установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от момента на откриване на нарушителя. В АУАН изрично е отразено, че нарушението е извършено на 16.02.2019г. от жалбоподателката А. в качеството й на водач на МПС рег. № ****. Тоест, след като актосъставителят приема, че още на тази дата са установени, както нарушението, така и лицето, което е негов автор, то от този момент следва да се отброява и тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН. Неясно защо обаче, макар и да е прието, че нарушителят е открит още на 16.02.2019г., АУАН срещу него е съставен пет месеца по- късно- на 13.07.2019г. Актосъставителят не се е съобразил с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е преценил, че следва да състави АУАН. Всъщност, това обстоятелство не е съобразено и от наказващия орган и той е счел, че следва да издаде и наказателно постановление за отразеното в АУАН нарушение. Това му действие обаче, е в разрез със Закона за административните нарушения и наказания. Установената в закона давност представлява период от време, с изтичането на който държавните органи се лишават от възможността да реализират правата си по административнонаказателното правоотношение. Предвид това, след изтичането на установения в закона давностен срок, недопустимо от процесуалноправна гледна точка е, да се извършват каквито и да било по- нататъшни дейности в насока ангажиране отговорността на съответния правен субект, посочен в АУАН като извършител ( в тази насока Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС). Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че обжалването на наложената с фиш глоба не прекъсва и не спира течащия тримесечен давностен срок. Доколкото оспорване по съдебен ред на фиш, издаден в хипотезите на чл. 39 от ЗАНН, въобще не е предвидено, то и да бъде подадена жалба, същата не е годна да пренесе производството пред съда и за административния орган не стои ограничение да състави акт за установяване на административното нарушение. Самото оспорване на фиш по смисъла на чл.39, ал.4 от ЗАНН е упражняване на потестативно право от лицето, срещу което е издаден фишът, като последиците са две: 1) наложената глоба не може да бъде събрана, тъй като фишът като годно изпълнително основание отпада с оспорването и 2) за администрацията възниква задължение да състави АУАН при наличието на предпоставките на затова. В същия смисъл е и разпоредбата на специалния чл.186,ал.2 от ЗДвП, съобразно която оспорването има сезираща функция за органа да издаде акт и наказателно постановление ( в тази насока Решение № 992 от 13.06.2017 г. по н. д. № 977 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1149 от 27.06.2017 г. по н. д. № 1309 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив). Това разбиране напълно съответства и на установения правен принцип, че едно изначално недопустимо от процесуална гледна точка производство (каквото е това по обжалване на издаден фиш в случаите по чл. 39 ЗАНН) не би могло да породи каквито и да било материалноправни последици ( в случая спиране или прекъсване на давността).

Предвид гореизложеното, макар и при налично оспорване на издадения фиш пред съд, то административният орган не е следвало да бездейства, а своевременно да състави АУАН и да издаде наказателно постановление. Несъобразяването с установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок, само по себе си се явява основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За яснота и пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията от фактическа страна.

Фактическото описание на нарушението, както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление е съвсем бланкетно, което от своя страна води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Централен аспект на нарушението, описаното в АУАН и НП е обстоятелството, че жалбоподателката А. е паркирала на служебен паркинг, без за целта да поиска писменото съгласие на ползвателя му. Изобщо не е посочено обаче, кое е лицето, което стопанисва и е обособило този служебен паркинг, налице ли е съответна указателна табела, оповестяваща наличието му и ако това е така, къде е поставена. Не се изяснява и кое е лицето, от което следва да бъде изискано съответно разрешение за ползването му. Изброените пропуски са съществени и допринасят за формиране на окончателния извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Предвид гореизложеното и доколкото бяха констатирани драстични нарушения при съставянето на процесните АУАН и НП, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1052 от 26.07.2019г., издадено от Й.А.С.- зам. кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, на С.Д.А., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                       

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

Вярно с оригинала.

Т.к.