Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2032
гр. Пловдив, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5255/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Д.А.,
ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 1052 от 26.07.2019г.,
издадено от Й.А.С.- **** „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за реда за спиране, престой
и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, на С.Д.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, е
наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставяне на АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процедурните правила,
опорочаващи административнонаказателното производство. Оспорва се изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, като жалбоподателката изтъква, че е паркирала
управляваното от нея МПС на място, за което подобно действие не е забранено.
Акцентира върху факта, че автомобилът й е бил паркиран на повече от деветдесет
метра от началото на служебния паркинг. Поддържа, че правото й на защита е
ограничено, доколкото в АУАН и НП е отразено съвсем бланкетно, че е паркирала
МПС без да е получила разрешение от ползвателя на служебния паркинг. Не е
посочено обаче, от кого е следвало да се поиска подобно разрешение. Възразява
се срещу неспазване на разписания в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок, изискващ
АУАН да бъде съставен в период до три месеца от датата на откриване на
нарушителя. Сочи се, че твърдяното от наказващия орган нарушение, както и
нарушителят са открити още на дата 16.02.2019г., а АУАН е съставен на
13.07.2019г.- почти два месеца след изтичане на срока, разписан в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален
представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактическите и правни аспекти на казуса:
В АУАН и атакуваното НП е приета
за установена следната фактическа обстановка: на 16.02.2019г., около 15.30ч. в
гр. Пловдив, на ул. „Г. М. Димитров“ № 9, като водач на автомобил марка „Пежо“,
рег. № ****, жалбоподателката А. е паркирала на служебен паркинг, без писменото
съгласие на ползвателя на паркинга. За така извършеното нарушение й е била
съставена глоба с фиш № ********** от 16.02.2019г. Наложената глоба е обжалвана
пред РС- Пловдив. С разпореждане № 6139/ 19.03.2019г., постановено по АНД №
1537/ 2019г., жалбата е оставена без разглеждане, а преписката върната за
съставяне на АУАН, при наличието на предпоставките за това. На дата
13.07.2019г., в присъствието на жалбоподателката, е съставен АУАН бл. № 039324.
Съдът, след запознаване с
материалите по делото и като съобрази изложеното от фактическа страна в АУАН,
счита че същият е съставен извън установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен
давностен срок, отброяван от момента на откриване на нарушителя. В АУАН изрично
е отразено, че нарушението е извършено на 16.02.2019г. от жалбоподателката А. в
качеството й на водач на МПС рег. № ****. Тоест, след като актосъставителят
приема, че още на тази дата са установени, както нарушението, така и лицето,
което е негов автор, то от този момент следва да се отброява и тримесечният
давностен срок за съставяне на АУАН. Неясно защо обаче, макар и да е прието, че
нарушителят е открит още на 16.02.2019г., АУАН срещу него е съставен пет месеца
по- късно- на 13.07.2019г. Актосъставителят не се е съобразил с разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е преценил, че следва да състави АУАН. Всъщност, това
обстоятелство не е съобразено и от наказващия орган и той е счел, че следва да
издаде и наказателно постановление за отразеното в АУАН нарушение. Това му
действие обаче, е в разрез със Закона за административните нарушения и
наказания. Установената в закона давност представлява период от време, с
изтичането на който държавните органи се лишават от възможността да реализират
правата си по административнонаказателното правоотношение. Предвид това, след
изтичането на установения в закона давностен срок, недопустимо от
процесуалноправна гледна точка е, да се извършват каквито и да било по-
нататъшни дейности в насока ангажиране отговорността на съответния правен
субект, посочен в АУАН като извършител ( в тази насока Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на
ВАС). Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че обжалването
на наложената с фиш глоба не прекъсва и не спира течащия тримесечен давностен
срок. Доколкото оспорване по съдебен ред на фиш, издаден в хипотезите на чл. 39
от ЗАНН, въобще не е предвидено, то и да бъде подадена жалба, същата не е годна
да пренесе производството пред съда и за административния орган не стои
ограничение да състави акт за установяване на административното нарушение. Самото
оспорване на фиш по смисъла на чл.39, ал.4 от ЗАНН е упражняване на
потестативно право от лицето, срещу което е издаден фишът, като последиците са
две: 1) наложената глоба не може да бъде събрана, тъй като фишът като годно
изпълнително основание отпада с оспорването и 2) за администрацията възниква
задължение да състави АУАН при наличието на предпоставките на затова. В същия
смисъл е и разпоредбата на специалния чл.186,ал.2 от ЗДвП, съобразно която
оспорването има сезираща функция за органа да издаде акт и наказателно
постановление ( в тази насока Решение № 992 от 13.06.2017 г. по н. д. №
977 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1149
от 27.06.2017 г. по н. д. № 1309 / 2017 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив). Това разбиране напълно съответства и на установения правен
принцип, че едно изначално недопустимо от процесуална гледна точка производство
(каквото е това по обжалване на издаден фиш в случаите по чл. 39 ЗАНН) не би
могло да породи каквито и да било материалноправни последици ( в случая спиране
или прекъсване на давността).
Предвид гореизложеното, макар и
при налично оспорване на издадения фиш пред съд, то административният орган не
е следвало да бездейства, а своевременно да състави АУАН и да издаде
наказателно постановление. Несъобразяването с установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
давностен срок, само по себе си се явява основание за цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
За яснота и пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и че АУАН и НП
са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване
на нарушенията от фактическа страна.
Фактическото описание на
нарушението, както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление е съвсем
бланкетно, което от своя страна води до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Централен аспект на нарушението, описаното в АУАН и НП е
обстоятелството, че жалбоподателката А. е паркирала на служебен паркинг, без за
целта да поиска писменото съгласие на ползвателя му. Изобщо не е посочено
обаче, кое е лицето, което стопанисва и е обособило този служебен паркинг,
налице ли е съответна указателна табела, оповестяваща наличието му и ако това е
така, къде е поставена. Не се изяснява и кое е лицето, от което следва да бъде
изискано съответно разрешение за ползването му. Изброените пропуски са
съществени и допринасят за формиране на окончателния извод за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и
доколкото бяха констатирани драстични нарушения при съставянето на процесните АУАН
и НП, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята
цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1052 от 26.07.2019г., издадено
от Й.А.С.- зам. кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което за нарушаване
състава на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, на С.Д.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, е
наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с
оригинала.
Т.к.