МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 733 ПО ОПИСА ЗА 2017
г. НА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.08.2015г.
Окръжна прокуратура- Варна е внесла в Окръжен съд- Варна обвинителен акт срещу В.Н.М. ЕГН ********** и К.Ж.К.
ЕГН ********** по
обвинение за извършени от тях престъпления от общ характер, както следва:
По отношение на В.Н.М.:
І. На 15.10.2014 год. в гр. Варна, причинил на К.Т.К., в качеството му на
длъжностно лице - общински съветник, член на Общински съвет Варна, мандат 2011
год. - 2015 год., при изпълнение на функциите му, регламентирани в чл. 70, ал.
1, т. 5 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Варна, неговите
комисии и взаимодействието му с общинската администрация - „Общинският съветник
е длъжен да прави проверки по сигнали на избиратели и при нужда да уведомява
председателя на общинския съвет и органите на държавната и местна власт",
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2
от НК.
ІІ. За времето
от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А.М.М.
да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в
размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашил с увреждане на имущество -
разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - гр. Варна
и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на
пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот
пица" - гр. Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане
на имущество, собственост на „Ред хот България" ООД, с управител А.М.М.,
извършено е от две лица- К.Ж.К. и В.Н.М. и са причинени значителни вреди в
размер на 14 **8,37 лева - престъпление по чл. 213а, ал.З, т.2, вр. ал.2, т.З,
предл. 2 и предл. 3 и т.4, вр. ал.1 от НК
По отношение на К.Ж.К.:
І. За времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да
принуди другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение - да й заплаща
ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашила с
увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред
хот пица" - гр. Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици
за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение
„Ред хот пица" - гр. Варна, като деянието е придружено с унищожаване и
повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България"ООД, с управител
А.М.М., извършено е от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М. и са причинени значителни
вреди в размер на 14 **8,37 лева - престъпление по чл. 213а, ал.З, т.2, вр.
ал.2, т.З, предл. 2 и предл. 3 и т. 4, вр. ал.1 от НК
По внесения от Окръжна
прокуратура Варна обвинителен акт било образувано НОХД № 1126/2015г.
Наказателното производство започнало по реда на гл.27, чл. 371 т.1 от НПК. С определение № 286/24.03.2017г.
председателят на съдебния състав се е самоотвел, поради наличие на основания по
чл. 29 ал.2 от НПК, предвид оказвания спрямо него „…недопустим обществен и
прокурорски натиск във връзка с разглеждане на делото…“.
Делото било
преразпределено на друг съдия-докладчик, като съдебният състав с протоколно
определение на 24.04.2017г. в съдебно заседание приел представеното писмено
доказателство, а именно Решение № 4686-НС/31.03.2017г. на ЦИК от което било видно, че подс. В.М. е
избран за народен представител в 44 Народно събрание. В същото определение
приел, че подс. М. е получил имунитет, което било предпоставка за промяна в
подсъдността на разглеждане на делото. В този смисъл съдебният състав прекратил
съдебното производство и го изпратил на Софийски градски съд по компетентност.
СГС повдигнал препирня за подсъдност и с определение № 80/14.06.2017г. ВКС
отменил определението на ВОС от 24.04.2017г. и го изпратил отново на ОС-Варна
за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.
Делото продължило под нов номер, а именно НОХД № 733/2017г. С протоколно
определение от 08.12.2017г. съдебният състав се е отвел от разглеждане на
делото, като за съдия докладчик е избран председателя на настоящия съдебен
състав.
При съобразяване с
измененията в НПК с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г. и въвеждане
института на Разпоредителното заседание, наказателното производство започна с
такова. В хода му бяха конституирани, като граждански ищци А.М.М. и „Ред хот
България“ ООД. Като частни обвинители бяха конституирани А.М.М. и К.Т.К..
По искане на
подсъдимите и техните защитници наказателното производство продължи по реда на
глава 27, чл. 371 т.1 от НПК и одобри така изразеното съгласие да не се извършва
разпит на всички свидетели и вещи лица, като приобщи към доказателствата по делото,
показанията на свидетелите от досъдебното производство, а именно на: Ж. И. Б.–
стр.79 в том 2 и стр.80 в том 4; Г. А. А. – стр.193 в том 4; Д. К. Г. – стр.199
в том 4; Г.К.Г. - стр.21 в том 3 и
стр.185 в том 4; Д. Е. П. – стр. 173 в том 4; Д. Д. Д. – стр. 61 в том 4; Д. Д.
Й. . стр.189 в том 4; К. С. Н. – стр. 59 и стр. 104 в том 4; Л. П. С.– стр. 105
в том 4; Н. П. Н. – стр.63 в том 4; П. М. В. – стр. 98 в том 4; С. Й. К. – стр.
52 в том 4; Ц. И. Й. – стр.54 в том 4; К. В. Б. – стр. 187 в том 4; Г.С.С. –
стр. 221 в том 4; Г. С. Н. – стр. 203 в том 4; Г. Д. Д. – стр. 196 в том 4; Д. М.
М. – стр.202 в том 4; И. Й. П. – стр.175 в том 4; К. М. А. – стр. 177 в том 4; Р.
Б. М. – стр.178 в том 4; Р. В. М. – стр.87 в том 4; Н. Г.Н. – стр.65 в том 4; Р.
В. Р. – стр.27 в том 3 и стр.** в том 4; С. Л. Т. – стр.53 в том 2 и стр.219 в
том 4; Х. К. Х. – стр.78 в том 4; В. Н.Н. – стр56 в том 4; О. М. Д. – стр.67 в
том 4; Я. С. П. – стр.68 в том 4; Б. Я.в Ж. – стр.69 в том 4; Г. Д. Г. – стр.80
в том 2 и стр.82 в том 4; Х. С.М. –
стр.26 в том 3 и стр.85 в том 4; В.Д.И. – стр.86 в том 4; К. Д.Д. – стр.89 в
том 4; С.В.Р.- стр. 141 в том 4; Д. С.Т.– лист 143 в том 4; К. Ж.С.– лист 145 в
том 4;Г.В. Ф.- лист 147 в том 4; З. В.З.– стр.44 в том 2 и стр.17 в том 3; И.Л.С.
– стр.20 в том 3; В.П.М.– стр.16 и стр.67 в том 2 и стр.23 в том 3; Д. Ц.Д. –
стр.24 в том 3; Л.М.а А. – стр.25 в том 3; С. П.П.– стр.29 в том 3; З.С. С. –
стр.30 в том 3; П.Г.И. – стр.32 в том 3; Б.Н.Ю.– стр.33 в том 3; Г.М.Р.– стр.34
в том 3; С. Д.С. – стр.35 в том 3; Ш.Р.Н.– стр.36 в том 3; В.Г.И. – стр.37 в
том 3; Д. Н.Г. – стр.17 и 68 в том 2; Й.К.В.– стр.47 в том 2; Н. К.К. – стр.48
в том 2; С. А.С.– стр.49 в том 2; А.Б. Х. – стр.50 в том 2; Ю.П. А. – стр.53 в
том 2; М.Ж.Н. – стр. 55 в том 2; Т. М.М.– стр. 56 и 59 в том 2; К. С.С.– стр.57
в том 2; С.С. С.– стр.58 в том 2; Ч.О.С.– стр.61 в том 2; С.Д. Д.– стр.64 в том
2; К.Х.П.– стр.65 в том 2; Г.И. К.– стр.66 в том 2; Т.М.К.– стр.69 в том 2; А.В.С.–
стр.70 в том 2; М.Й. С. – стр.76 в том 2; Ж. И. Ж.– стр.81 в том 2; П.Х. Д. –
стр.82 в том 2; Г.Г.Г. – стр.** в том 2; Д.С. Д.– стр.84 в том 2.; Т.Д.Д. –
стр.28 в том 3 и Н.Р.И. – стр.39 в том 3.
Съдът приобщи към
доказателствата по делото заключенията на изготвените съдебномедицинска
експертиза № II-65/2014 г. от 31.10.2014 г. и съдебномедицинска експертиза
№ III-71/2014 г. от 16.10.2014 г., находящи се на стр.189-198 в
том 2 и двете изготвени от вещото лице Емилия М. Каишева, както и
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № II-70/2014
г. от 14.12.2014 г., находяща се на стр.2-8 от том 5, изготвена от вещите лица
Добринка Демирева Радойнова, П.Х. Трендафилов и Вилиям В. Доков.
В хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 03.06.2019г.
съдът служебно констатира, че на 15.04.2019г. е настъпила абсолютната
погасителна давност на обвинението, в което е обвинен подс. М. за престъпление
по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК. Спазвайки разпоредбата на чл.24,
ал.2 НПК съдът разясни на подсъдимия М.
възможността да изрази желание производството единствено по отношение на
това обвинение да бъде прекратено или то да продължи, като съдът следва да се
произнесе с присъда и за това обвинение. Подсъдимият М. изрази желание
наказателното производство за обвинението по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2
от НК да бъде прекратено.
На основание
чл. 289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК съдът прекрати частично наказателното производство, водено
срещу подсъдимия В.Н.М. по отношение на повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130 НК, т.к. абсолютната погасителна
давност е настъпила на 15.04.2019 г.
Настоящият
съдебен състав след частичното прекратяване на наказателното производство не се
отведе от по-нататъшно разглеждане на делото, тъй като не се е произнасял в
нито един момент по въпроса за вината и други съществени въпроси, които имат
отношение към наказателната отговорност на подсъдимия В.М../ в този смисъл са
Решение № 472/13.12.2011г. на ВКС по н.д. № 2433/2011г. на ІІ н.о., Решение №
466/2014г. на ВКС по н.д. № 1867/2013г. на ІІ н.о. и др./
В съдебно
заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението спрямо подс. В.М. и подс. К.К., като
накратко изложи фактическата обстановка описана в обвинителния акт. В анализа
на доказателствата и правната страна на деянието посочи участието на всеки един
от двамата в деянието за което са привлечени към наказателна отговорност, като
се позова и на съдебната практика на ВКС. Изразява становище, че от субективна
страна деянието е осъществено от двамата подсъдими при пряк умисъл. Прокурорът
счита, че съдът следва при определяне на наказанието да вземе предвид, като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимите, предвид
и настъпилата реабилитация на подсъдимата К., а като отегчаващо вината
обстоятелство за подсъдимия М. – положението му на обществено известна личност,
което той използва при осъществяване на деянието. В този смисъл предлага на
съда да наложи на подсъдимите наказания в предвидения в закона минимум за това
деяние, а именно пет години лишаване от свобода за подсъдимата К. и шест години
лишаване от свобода за подсъдимия М., както и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер съответно 5 000 лева за подсъдимата К. и
8 000 лева за подсъдимия М.. На основание чл.57, ал.1, б.“а“ от ЗИНЗС моли
съда да постанови така определените наказания да се търпят ефективно при
първоначален строг режим. Моли съда да им възложи направените по делото
разноски поравно, както и да бъдат уважени предявените граждански искове.
Повереникът
на гр.ищец и частен обвинител А.М. и гр. ищец „Ред хот България“ ООД- адв. А.
поддържа казаното от прокурора и в своята пледоария направи анализ на
доказателствата по делото, които както адв. А. заяви, по своето съдържание,
обем, същност, достоверност и надеждност изпълняват условията, удовлетворяват
изискванията на чл.303, ал.2 от НПК и не нарушават забраната на чл.303, ал.1 НПК.
Повереникът на гр.ищец и частен обвинител А.М.
и гр. ищец „Ред хот България“ ООД- адв. А. направи правен анализ на
обвинението, като посочи съдебна практика на ВКС. Направи разлика между
съдебните институти- изнудване, самоуправство, принуда. Изложи съдебна практика
относно заплахата, нанесените имуществени вреди, както и разграничаване на
основния състав по чл. 213а и квалифицираните състави. Моли съда при определяне
на наказанието да вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимите и по-ниския принос в общата престъпна
дейност на подсъдимата К.. Моли да бъде уважен предявения граждански иск, т.к.
в резултат на инкриминираното деяние в пряка причинна връзка е настъпил
престъпния резултат, изразен в причиняване на неимуществени вреди в
претендирания размер, а така също и в имуществени такива, установени безспорно
със съдебно-счетоводната експертиза. Моли съда при определяне на размера на
неимуществените вреди, да съобрази с установеното от съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза за преживян стрес, дискомфорт, безпокойство и
непрекъснат страх, преживяната от А.М. психотравма, отключва остър стрес и в
адаптацията, което може да премине в посттравматично стресово разстройство. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитата на
подс. В.М. в лицето на адв. М. Р. в пледоарията си оборва обвинителната теза,
като посочва, че обвинението е неясно, което води до нарушаване правото на
защита на подсъдимите. Изразява становище, че според диспозитива на обвинителния акт
всеки от двамата подсъдими се обвинява да е извършил деянието не съвместно, а с
лични действия, в свой личен интерес, а не съвместно, не за другия, като
вписването на съизвършителството е формално и без за това да са посочени
някакви конкретни факти. При съпоставка на двата диспозитива защитата
установява първия проблем на обвинението, като очевидно е противоречието във ****та
на прокурора кой е отправял съставомерните заплахи за разрушаване на
имуществото, създаване на пречки и преустановяване на дейността на заведението
– М. или К., и на кого е следвало да се плаща. Счита, че липсва състав на
престъпление. В този смисъл намира, че съдът следва да оправдае и двамата
подсъдими - М. и К., като е достатъчен
прочита на обвинителния
акт и нищо друго.
Другият
защитник на подс. В.М. - адв. Л. в хода на съдебните прения моли съда да постанови оправдателна присъда по
отношение на подзащитния им- подс. М. и по отношение на подсъдимата К.. След
като направи изключително подробен анализ на отношенията между страните, на
действията през периода, който е бил инкриминиран от прокуратурата, на всяка от
страните по делото, адв. Л. изразява становище, че не е налице престъпно деяние, нито по чл.213а НК, нито
принуда, нито самоуправство. Изразява становище, че и по отношение събарянето
на терасата не е налице противоправно унищожаване на чуждо имущество,тъй като е
в изпълнение на предписание от контролен орган.
Подс. В.М. в
хода на съдебното следствие дава обяснения по случая. При правото на последна
дума заявява, че съжалява въобще, че е в тази ситуация. Счита, че не е извършил
нищо нередно в целия си живот и се надява да бъде оправдан.
Защитникът
на подс. К.К. - адв.Д. в хода на съдебните прения моли съда да постанови оправдателна присъда. По отношение поведението на
подс. К., адв. Д. е категоричен, че не
може да се говори за изнудване. Прави подробен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като счита, че безспорно е установено, че подс. К.
не е искала от М. 10 000 лева, не ги е искала като плащане ежемесечно и по
повод на това не го е заплашвала с увреждане на имущество, с разрушаване на
стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ и други противозаконни действия
с тежки последици за него. Изразява становище, че това е установено безспорно,
като този негов извод изхожда най-вече от показанията на А.М.. Категоричен е, че поведението на подс. К. не може да
бъде свързано по никакъв начин с това тя да помогне за мотивирането на А.М. да
се разпореди противоправно със свое имущество в полза на подс. М..
Подс. К.К. в
хода на съдебното следствие дава обяснения по случая. При правото на последна
дума заявява, че е търсила правата си в
годините, но не успяла да постигне нищо, въпреки, че се е съобразявала с
нормите, които са приети в Република България. Надява се съда да обсъди
правилно фактите и да бъде оневинена.
І. От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Свид. Т.Д. и подс. К.К. живеели заедно от 2004 год.
През същата година подс. К. регистрирала дружеството „Варна Парадайс“ ООД, като
партньор в бизнеса била Таня В.. В последствие съвместните им взаимоотношения в
работата приключили и т.к. вече живеела на семейни начала, но няма сключен брак
със свид. Т.Д., му предложила да заеме мястото в учреденото вече дружество с
50% дялово участие. Начинът на управление на фирмата в началото бил заедно и
поотделно. В дружеството, на длъжност офис-сътрудник, започнала работа сестрата
на свид. Т.Д.- свид. М.П.. През 2005 год. подс. К. и свид. Т.Д. сключили
граждански брак.
През периода
2005 - 2010 год., фирмата - „Варна Парадайс" ООД, съдружниците в нея като
физически лица и свид. М.П. придобили няколко недвижими имота в гр. Варна и
областта, както и земеделски земи. През 2006 год. подс. К. и свид. Д.
регистрирали търговско дружество „Джънгъл" ООД, като същото било създадено
с цел стопанисване на търговските обекти, закупени до този момент, както и тези
които двамата имали намерение да придобият впоследствие. През 2007 год.
„Джънгъл" ООД закупило недвижим имот - кафе - аперитив, находящ се на ул.
„****" № 29А в гр. Варна. През 2009 год. фирма „Варна Парадайс"ООД
придобила недвижим имот кафе - аперитив. Този имот, находящ се на ул. "****"
№ 6 в гр. Варна, по нотариален акт № **, том II, per. №7002, дело № *** **год. бил закупен на
степен на завършеност „груб строеж" от фирма „Варнафарма Холдинг"
ООД, в която съсобственик с 50% от дяловете в дружеството бил подс. М..
Сградата, в която на партерния етаж се намирал обектът, била изградена върху
поземлен имот, собственост на „Варнафарма Холдинг" ООД, с идентификатор
/към момента на нотариалната сделка-21.12.2009 год./ №******* **, със стар
идентификатор кв.32, парцел ** ***, целият с площ 937.00 кв.м., при съседи:
имоти №******* **, №******* ** и №******* **. Поземленият имот бил закупен от
„Варнафарма Холдинг" ООД с договор № 3588/2005 год., вписан в книгите за
вписване на 19.08.2005г., том ** , № ***
и вх.№ **** в Агенцията по вписванията. Имотът, находящ се между този поземлен
имот и ул. „****" /стар идентификатор №******* **, нов №******* **/,
попадал в градоустройствената разработка, като част от уличната регулация,
поради което нямало съставен акт за собственост, но същият бил общински по
смисъла на ЗОС.
Въпреки, че при изповядване на сделката пред нотариуса, дружество
„Варнафарма Холдинг" ООД било представлявано от управителя С. М.- съпруга
на подс. М., чрез пълномощника В.М.- майка на подс. М., реално преговорите за
покупката на имота били водени от подс. К. и свид. Д. като купувачи, а подс. М.-като
продавач. След придобиването му и изпълнението на довършителните работи по
него, купувачите получили устното съгласие на живущите в блока, включително и
на подс. М., да поставят слънцезащитна тента, съобразно одобрен монтажен план.
За изграждането й била ангажирана фирма „Бор Инвест 04"ООД, с управител
свид. Б.Ч.. След като получили разрешение за ползване на сградата, съдружниците
във „Варна Парадайс" ООД отдали помещението под наем на фирма „Спартак
7476"ООД, която била наемател и на кафе – аперитива- „Джънгъл“, находящ се
на ул. „****" № 29А. Собствениците на това дружество стопанисвали
заведението на ул. „****" № 6 около една година, като през това време
същото функционирало като бар „Острава". През 2012 год. след предизвестие
от наемодателите - „Варна Парадайс"ООД и „Джънгъл"ООД, поради
финансови затруднения, наемателите освободили и двете заведения. Междувременно
взаимоотношенията между подс. К. и свид. Т.Д. се влошили и конфликтите
ескалирали. Затова подс. К. решила да подаде молба за развод. С помощта на
адвокати се стигнало до извънсъдебно споразумение, според което всеки един от
двамата поемал по едно от двете дружества, като подс. К. настоявала за нея да
остане „Варна Парадайс“ ООД, тъй като тя реално през всичките години
упражнявала своята дейност чрез тази фирма. Уговорено било още наемите от
стопанисването на двата имота, когато бъдат пуснати в експлоатация да се
получават от двамата- К. и Т.Д.. Отношенията между К. и Д. били нетърпими, като
бракът им бил прекратен на 14.06.2013 г. Семейната имуществена общност,
придобита по време на брака, не била уредена в хода на делото за развода, а с
нотариално заверено споразумение помежду им от 23.07. 2010 год. Няколко дни
след това свид. Т.Д. подписал пълномощно на подс. К. *** Парадайс“ООД.В последствие той оттеглил това пълномощно. Последвали съдебни „битки“ между
двамата, които продължили с години. През този период подс. К. била заплашвана,
принуждавана да се откаже от правата си, които има по отношение на дружествата
и придобитите имоти. Тя била подложена на непрестанен психически тормоз, не
само вербално, но и спрямо нея била употребявана физическа сила. Видно от
представената от подс. К. и приета от съда папка с жалби, същата от
03.07.2012г започнала да сезира различни
институции- Полиция, Прокуратура, Министерство на вътрешните работи и други.
Така до 2014г. подсъдимата получавала откази от страна на правоохранителните
органи и прокуратурата, като не били предприети никакви действия, с които да
бъдат защитени правата й. През всичките години на съдебни спорове, подс. К.
била със знанието, че е собственик на дружествата, тъй като актовете на
съответните съдебни инстанции били обжалвани пред по-горните инстанции и
съответно не били влезли в законна сила.
През годините преди развода,когато отношенията между съпрузите се влошили,
свид. Д. започнал да прехвърля собствеността на различни имоти на сестра си-
свид. М. П., която през ноември 2009г. регистрирала дружеството „Марго 77“ ООД.
По отношение на двете заведения, намиращи се на ул. „****“ и ул. „****“, „Варна
Парадайс“ ООД, в лицето на свид. Д.
сключил договор за наем с фирмата на сестра си- „Марго 77“ ООД, Според
него договорените суми били в размер на 600 лева за кафе-аперитив
„Джънгъл" и 1000 лева за заведението на ул. „****". В последствие
заведенията били преотдадени, като наемател бил свид. А.М. със своите
дружества. Бил съставен договор за наем, като кафе-аперитив „Джънгъл" бил
отдаден под наем на управляваното, към този момент, от свид. А.М. дружество „Ан
груп" ООД, а заведението на ул. „****" на друго негово дружество
-„Ред хот България" ООД.
След това свид. А.М. инвестирал много средства на
дружество „Ред хот България" ООД, за да разработи наетото заведение „Ред
хот пица". Често, същото било посещавано и от подс. М., като отношенията
между двамата били добри.
В един момент свид. М. видял, че местата в заведението
редовно се запълват и са недостатъчни, за да могат всички желаещи да го
посетят, както и за да отговори на законовите изисквания за обособяване на
места за пушачи, решил да удължи /в рамките на обособената тераса, която
съществувала и се ползвала от 2009 год. и от предишните наематели/ вече
изградената слънцезащитна тента. По силата на договора за наем на заведението
„Ред хот пица", в който било предвидено за всяко по-значително подобрение
наемателят да иска съгласието на наемодателя, на 06.01.2014 год., свид. М.
писмено поискал съгласието на фирма „Марго 77" ООД, управлявано от свид. М.П.,
за разширяване на вече изградената слънцезащитна тента - заслон, която да бъде
разположена пред входа на заведението. В искането било уточнено, че същата ще
бъде изградена изцяло за сметка на управляваното от него дружество „Ред хот
България" ООД и след прекратяване на наемните отношения, ще бъде
демонтирана. Когато получил такова съгласие, в началото на м. юни 2014 год.
свид. М. помолил свид. Т.Д. да го свърже с фирмата, която първоначално
изградила слънцезащитната тента пред заведението. Свид. Д. обещал да съдейства
на свид. М. и се обадил на свид. Б.Ч., управител на фирма „Бор Инвест 04"
ООД. Обяснил му, че наемателят на заведението „Ред хот пица" имал желание
неговата фирма да извърши дейността по удължаването на покривната конструкция,
като затварянето й с алуминиева дограма и стъклопакет било договорено с фирма
„Галатекс пласт" ЕООД. За свършената работа била издадена фактура на „Ред
хот България" ООД, която осъществила и плащането на цялата дейност.
Няколко дни след удължаването на тентата, започнало и затварянето на
изградената конструкция с разглобяем стъклопакет от фирма „Галатекс пласт"
ЕООД, като окончателно остъкляването на терасата приключило в края на м.
септември 2014 год.
Междувременно, подс. К. изпаднала в безизходица, тъй като виждала, че няма
реакция от държавните институции по повод подадените от нея жалби за
неправомерни действия от страна на свид. Т.Д.. Затова и поради обстоятелството,
че за работещите заведения тя не получавала наем, подс. К. решила да се обърне
към подс. М. за съдействие, като се надявала, че той като публична личност ще й
помогне да възстанови правата си, и най-вече да започне да получава наеми от
въпросните заведения.
В началото на м. октомври 2014 год. подс.К. се
срещнала с подс.М. и споделила положението в което се намира. Подс. К.
предоставила необходимата документация на подс. М., за да може той да се запознае
с проблемите й, а той от своя страна се консултирал с адвокати, които казали,
че К. има законното право да получава наемите от заведенията. Тогава подс. М.
решил да й помогне със своите контакти, за да се свърже със свид. М. и да разговаря
с него. За контакта със свид. М., подс. М. потърсил съдействието на свид. В.Ж.,
който се познавал с М.. Свид. Ж. осъществявал охрана на заведенията му. Свид. Ж.
осъществявал охрана на заведенията, стопанисвани от Т.Д. и М. П., чийто
наемател в последствие бил М.. Свид. Ж. имал уговорка със свидетелите Т.Д. и М.П.,
когато заведенията започнат да функционират свид. Ж. да получава 30% от
наемите, а след
приключване на съдебните дела да получи 1/3 от собствеността на помещенията.
Уговорката била за 1/3 от всички имоти, които могат да вземат от подс. К.К.. Времето минавало и свид. В. Ж. не получавал
никакви пари от наемите на заведенията,като свид. П. му отговаряла, че следва
да се плащат разходи и не можела да задели пари от наемите. В един момент свид.
В. Ж. решил да потърси среща с другата страна, а имено подс. К.. Тази среща се
състояла на 02.10.2014г., като на нея вместо подс. К. отишъл подс. М.. На
срещата присъствал свид. Бр. К., а свид. Ж. чакал в автомобила си. Подс. М.
обяснил ситуацията на свид. К. и най-вече, че К. има законовите основания да
претендира наемите да бъдат заплащани на нея. Излизайки от заведението М.
се срещнал за кратко и със свид. Ж.,
като поискал от него да му уреди среща със свид. М., на която да му обясни, че К.
реално е наемодател и следва на нея да плаща наемите. Свид. Ж. се съгласил да
съдейства на М., още повече, че бил взел решение да не се занимава със
свидетелите Т.Д. и М.П., които не отговаряли на неговите обаждания. Свид. Ж.
разбрал, че подс. К. има подкрепа в лицето на М..
На 03.10.2014 год. свид. А.М. пътувал за гр. София,
когато в на личния си телефон получил обаждане от свид. Б.К., който му казал,
че свид. В.Ж. иска да разговаря с него. Свид. М. познавал двамата свидетели от
около 2-3 години, покрай стопанисваното от него заведение. По това време, те му
препоръчали фирма за охрана, която впоследствие свид. М. наел, а също така
гарантирали, че може да разчита включително и на тяхното съдействие при
проблеми със заведението. След като осъществил връзката със свид. М., свид. Б.К.
предал телефона си на свид. Ж., който поискал от свид. М. спешно да се видят и
да разговарят. Свид. М. отговорил, че е възпрепятстван, тъй като в момента
пътува за гр. София и най-рано такава среща може да бъда осъществена в
понеделник. Свид. Ж. продължил да настоява за среща още в същия ден и попитал
свид. М. дали може да разговаря с някой негов партньор във фирмата, който е
упълномощен да взема решения. Свид. М. обещал да уговори среща със съдружника
си в търговската дейност, свързана със стопанисването на хранителни магазини -
свид. М.Г.. Обадил му се по телефона и го попитал дали може да го замести на
една среща, на която няма възможност да присъства. Свид. Г. се съгласил и
провеждането на срещата било договорено със свидетелите Ж. и Б.К. за същия ден
в 14.30 часа, в заведението „Бачата", находящо се на ул. „*** *****"
№12, гр. Варна. При проведените телефонни разговори не бил обсъждан предмета на
предстоящата среща, а свид. Г. нямал предварителна информация и с кого ще се
среща в това заведение. Когато пристигнал на уговореното място, свид. Г. видял,
че го чакат двама мъже. Запознал се с тях, като единият му се представил с
името Б., а другият с фамилията Ж.. По време на разговора свидетелите Ж. и Б.К.
започнали да обясняват на свид. Г. как ще му направят среща с „виден варненски
бизнесмен". Обяснили му също така, че най-вероятно свид. Г. го познава и
би било добре да започнат да работят заедно с него, защото и свидетелите Ж. и Б.К.
стоят плътно зад гърба на тази „известна личност". Свид. Г. се съгласил,
след което свид. Б.К. набрал мобилния номер на подс. М., но той не отговорил.
След около пет минути подс. М. позвънил на мобилния телефон на свид. Б.К. и му
казал, че ги чака в заведението си „Мода бар", находящо се до „Мак
драйв", в гр. Варна. Свидетелите В.Ж. и Б.К. предложили на свид. Г. да
отидат до мястото на срещата заедно, но последният поискал да му съобщят къде
ще се състои тя и обяснил, че ще отиде до там с неговия автомобил.
Когато свид. Г.
пристигнал в заведение „Мода бар", свидетелите Ж. и Б.К. вече били там и
му представили подс. М., като на въпроса дали го познава, свид. Г. отговорил,
че го познава, но не лично. Първоначално, всички заедно седнали в едно от
сепаретата в заведението, но след няколко секунди свидетелите Б.К. и Ж. станали
и се отдалечили на известно разстояние, като оставили подс. М. и свид. Г. да
разговарят насаме. Подс. М. попитал свид. Г. каква е сумата, която плащат като
наем за двете заведения - „Ред хот пица" и бар „Джънгъл". Свид. Г.
отговорил, че не може да каже и дори не е запознат, но може да провери и
позвънил на мобилния телефон на съдружника си, който се занимавал с паричните
преводи - свид. С. Соколов. Попитал го в какъв размер е сумата, която плащат
като месечен наем за двете заведения и получил отговор, че сумата е 5000 лв.
общо за двете. След като свид. Г. съобщил на подс. М. тази информация,
последният го попитал за текущия месец на кое число ще платят наема. Свид. Г.
му казал, че такъв отговор не може да даде, след което подс. М. му задал същият
въпрос отново. Тогава свид. Г. с насмешка му отговорил, че най-вероятно ще се
плати като всички останали наеми - от първо до десето число. След това подс. М.
попитал свид. Г. този месец на кое число ще му платят наема за заведенията на
него. Свид. Г. спокойно отговорил, че това нито е мястото, нито начина, по
който да се реши този въпрос. Тогава подс. М. го попитал дали той лично е
съгласен да му плаща наема за заведенията. Свид. Г. отговорил, че този въпрос
подлежи на обсъждане с определен кръг лица и той не може да вземе такова
решение. Тогава подс. М. се обадил по телефона на свид. А.М. и в присъствието
на свид. Г. го попитал кога ще започнат да си плащат наемите на неговите имоти.
Свид. М. се опитал да разбере за кои негови имоти става въпрос, на което подс. М.
отговорил „Е как кои - кафето на **** и ресторанта". На следващия въпрос
на свид. М. „От кога тези заведения са негови?", подс. М. отговорил, че са
негови. Свид. М. му казал, че в понеделник когато се върне във Варна, ще се
видят и ще се разберат, на което подс. М. го попитал дали има някакво значение
на кого плаща наемите. Свид. М. отговорил, че за него няма никакво значение
стига да е на правилния човек и с това разговорът приключил. Веднага, след като
затворил телефона си, свид. М. се свързал по телефона последователно със
свидетелите П. и Д., като и двамата го уверили, че подс. М. няма никакво
отношение към двете заведения, собственост на управляваните от него дружества
„Варна Парадайс"ООД и „Джънгъл"ООД.
След като се върнал в гр. Варна, свид. М. не се обадил
на подс. М.. На 06.10.2014 год. свид. Ж. се обадил на свид. К. и му казал да
потърси свид. М. на мобилния телефон и да договори спешно среща с него. Свид. К.
попитал дали ще отидат на срещата двамата със свид. Ж., но получил указания да
отиде сам. Веднага след като приключил разговора със свид. Ж., свид. К. се обадил
на мобилния телефон на свид. М.. Попитал го дали се е прибрал от гр. София и
кога ще се видят. Свид. М. отговорил, че има няколко срещи и като се освободи
ще се обади. Свид. К. веднага докладвал на свид. Ж. как е протекъл разговора,
като обяснил, че според него свид. М. не бил много склонен да се виждат, но
въпреки това обещал да се обади когато приключи със срещите. Действително, в
15.15 часа свид. М. позвънил на свид. К. и му казал, че се е освободил и може
да се видят. Свид. К. му отговорил, че до час ще приключи с неговите
ангажименти и ще си уговорят срещата. Веднага след затваряне на телефона отново
докладвал на свид. Ж. за проведения разговор, като последния му казал да дойде
при него на бар „Госип" - Варна, за да получи инструкции за срещата. Малко
след това, свид. М. и свид. К. се чули по телефона и се договорили да се
срещнат в 16.30 часа в кафе „Бачата" - гр. Варна. Междувременно, свид. М., който вече
имал информация, че свид. Б.К. и свид. Ж. работят заедно и тъй като изпитвал
известно притеснение, решил да повика на
тази среща неговия приятел - свид. К.Д.. Обадил му се по телефона и без да
обяснява подробности го повикал да се видят в кафенето. Свид. Д. се съгласил и
дошъл на уговореното място. Когато двамата влезли в кафе „Бачата", свид. Д.
видял, че свид. М. има среща със свид. К.. Той много се учудил, защото познавал
последния добре и знаел, че „работи" за свид. В.Ж., както и
обстоятелството, че в гр. Варна двамата са известни като лица от криминалния
контингент. Свид. М. седнал със свид. К. на една маса, а свид. Д. се заговорил
с управителя на заведението, когото също познавал. В началото на разговора
свид. Б.К. попитал свид. М. дали се е видял с подс. М.. Свид. М. му отговорил,
че бил служебно ангажиран и е нямал тази възможност. Тогава свид. Б.К. му
казал, че „би било хубаво да се видят до края на деня, да му се обади и да се
срещнат". В този момент към тях се присъединил и свид. Д., който чул
последващите обяснения на свид. Б.К., как той и шефът му - свид. В.Ж. са минали
на страната на подс. М. и е добре свид. М. също да мине на страната на
„паричните потоци" и „дългите пари". След това свид. К. продължил да
убеждава свид. М., че трябва лично да се срещне с подс. М. и че „неговият
човек",/като свидетелят Д. останал с впечатление, че говори за свид. Ж./ е
сериозен и „ако оправят нещата, ще станат близки и ще могат дори да работят
заедно за в бъдеще". След като свид. М. изслушал свид. Б.К. и му обещал да
се обади на подс. М., срещата им приключила. Свид. М. разказал на свид. Д. за
срещата между подс. М. и свид. М.Г. и обяснил, че свид. Б.К. и свид. Ж.
„съдействат" на подс. М., за да се срещне с него, за да започне да плаща
на последния наемите на двете заведения. Свид. Д. се поинтересувал, какво
отношение има подс. М. към тези заведения. Свид. М. му разказал за споровете
между бившите съпрузи и пояснил, че подс. М. и подс. К. сега действали заедно,
затова подс. М. искал от него да започне веднага да му плаща наем, в размер на
5000 лв. за двете заведения.
Веднага след срещата, свид. Б.К. се обадил на подс. М.
и му разказал как е протекла срещата. След това, предложил на подс. М., когато
свид. М. му се обади за среща, ако има необходимост да го повика и той да
присъства. Подс. М. потвърдил, че ще се обади при необходимост и приключил
разговора.
През следващите два дни, свид. М. не се обадил на подс. М.. На 08.10.2014
год. получил обаждане от свид. Бр. К., който попитал защо все още не се е
състояла срещата. Свид. М. отново потвърдил, че ще се обади на подс. М., но
след като не му се обадил, по-късно получил входящо повикване от телефонен
номер 0899 999996. Свид. М. разпознал мобилния номер на подс. М. и не отговорил
на обаждането. След това подс. М. позвънил на свид. Бр.К. и му казал, че свид. М.
не само не му се е обадил за среща, но и не си вдига телефона. Около половин
час след това, свид. М. решил, че е по-добре лично да си изясни ситуацията и да
разбере какво точно иска от него подс. М. и защо, и му се обадил. Двамата се
договорили да се срещнат на следващия ден, сутринта в 10.30 часа в заведението
„Мода бар", за което свид. М. знаел, че е собственост на подс. М.. За свое
спокойствие свид. М. решил да отиде и на тази среща със свид. Д..
На 09.10.2014 год., в уречения час, свидетелите М. и Д.
влезли в заведение „Мода бар". Свид. М. се насочил към сепаре, разположено
в остъклената част на бара, където го очаквал подс. М., а свид. Д. седнал на
една от масите на терасата, откъдето имал добра видимост към случващото се
вътре. Подс. М. и свид. М. се поздравили и първоначално, предвид познанството си,
започнали разговора си по обикновени, житейски теми. Не след дълго подс. М. го
попитал: „сега ли ще започнеш да ми плащаш наема за двете заведения?".
Свид. М. спокойно му отговорил, че „първо е нормално да го запознае с някакви
документи, обосноваващи претенциите му". Подс. М. му отговорил: „Ти си
бизнесмен, твоята работа е да работиш, не ти трябва да се занимаваш с
документи. Моите адвокати ще се погрижат да си работиш безпроблемно".
Свид. М. възразил, че „няма как да започне да плаща наем, при условие, че не му
се представят никакви документи". В този момент, подс. М. се изправил
рязко и с повишен тон казал на свид. М.: „Значи ти стоиш в моите заведения и
отказваш да плащаш наема". Последният също се изправил, но продължил със
спокоен тон да обяснява, че желанието му е единствено да се запознае с
документи, които да обосновават претенциите на подс. М. и при възможност да му
договори среща с неговите адвокати. Отговорът на подс. М. бил, че: „Няма какво
да те срещам с моите адвокати. Ще направя всичко възможно това заведение да не
работи, ако не ми плащаш наемите. Освен това терасата ти е на моя земя и искам
да ми плащаш 5000 лева, не- 10000 лева ще ми плащаш". През цялото време
свид. М. се опитвал да запази спокойствие, като няколко пъти казал на подс. М.,
че всъщност „го е повикал на разговор, а не да му заповядва какво да
прави." Обяснил също, че даже и да му представи документи за собственост
на терасата, такъв наем от 10000 лв. е нереален и той ще откаже да я ползва.
Спокойствието на свид. М. и получените отговори раздразнили подс. М. и той
изкрещял, че „още утре ще дойда и ще ти разруша заведението!". Свид. М. му
отговорил „Добре, щом така смяташ заповядай, чакам те.“. След това М. си
тръгнал. В този момент свид. М. не приел сериозно казаното от подс. М. по
отношение на заведението. По-скоро се притеснил за личната си неприкосновеност,
като предполагал, че може да му се случи нещо в късните часове.
През цялото време свид. Д. наблюдавал през прозореца
на терасата какво се случва вътре. Видял как в един момент от разговора подс. М.,
видимо ядосан, станал и започнал разпалено да жестикулира, но поради
отдалечеността на мястото, на което се намирал не можал да чуе, какво точно
казал на свид. М.. Когато свид. М. излязъл от „Мода бар" и двамата със
свид. Д. си тръгнали, последният като видял, че приятелят му е силно притеснен,
го попитал какво се е случило между него и подс. М.. Свид. М. му разказал за
разговора с подс. М. и за разменените
реплики между двамата.
След срещата подс. М. се срещнал с подс. К.. Тя
заявила желание да се пристъпи към събаряне на терасата, като подс. М. считал,
че е собственик на мястото, където тя била изградена, а за построяването й не
били взели неговото съгласие. В тази връзка подс. К. трябвало да се свърже с
фирмата, която е извършила монтажа и да ги наеме за демонтиране на изградените
конструкции. Подс. К. се свързала със свид. Ч. и се уговорили на следващия ден негови работници да
пристъпят към демонтажа. Като причина тя казала на свид. Ч., че терена е
собственост на подс. М. и следва терасата да бъде демонтирана, тъй като е
изградена без неговото съгласие. Въпреки, че монтажа на тентата и остъклението
на терасата приключило само преди няколко дни, свид. Ч. се съгласил, като
попитал дали свидетелите Д. и М. са уведомени за това. Подс. К. му казала, че
всички са известени, ще присъстват на място и нямало проблем с демонтажа. По
отношение на демонтажа на самата конструкция подс. К. предалата телефона си на
мъж, който разпитвал свид. Ч. за подробности по конструкцията и как би могла да
се демонтира. След това подс. К. казала на свид. Ч., че заплащането ще се
извърши след демонтажа и разговора приключил.
На 10.10.2014 год. сутринта, когато свид. Ч., заедно със своите служители -
свидетелите Я. П. и Б. Ж. отишли пред заведението, видели, че там ги очакват
единствено подсъдимите М. и К., заедно с двама други мъже с работни дрехи. Свид.
Ч. разпознал подс. М., тъй като го бил виждал по телевизията и знаел, че е
известен бизнесмен. Подс. К. казала на свид. Ч. да започне с демонтажа.
Последният припомнил, че е редно при демонтажа да присъстват свид. Т.Д. и свид.
А.М.. Тогава някой от двамата подсъдими- М. или К. му казали, че щом
постройката е незаконна и строена на чужда територия трябва да започнат да я
разглобяват веднага. Подс. К. казала, че е осигурила още двама техни работници,
които да помагат, за да стане по-бързо разглобяването. Свид. Ч. казал на свид.П.
и свид.Ж. да се качат на покрива на терасата и да започнат демонтажа.
Свидетелите П. и Ж. развивали бавно болтовете на конструкцията, затова един от
работниците, които били осигурени от подс. К., издърпал винтоверта от ръцете на
служителите на „Бор инвест 04"ООД и започнал да ги развива по-бързо. След
около 10-15 мин. на мястото пристигнали служителите от СОД „Спартак",
повикани от работещите в заведението, а малко след тях- и свид. А.М., заедно
със свид. Д.. Още с пристигането си свид. М. казал на работниците да слизат от
покрива на терасата. Подс. М. и свид. М. си разменили реплики относно
демонтирането на конструкцията. В това време работниците на „Бор инвест
04"ООД слезли от навеса, като там останали само работниците, които дошли с
подсъдимите. Подс. М. искал от свид. М. да му представи договора за наем и
твърдял, че са някакви „самонастанили се" в негов имот лица. Спорът между
подс. М. и свид. М. продължил до пристигането на полицейските служители от
Второ РУП - Варна, които се опитали да обяснят на двете страни, че не е това
начина да решават противоречията си и следва да се обърнат към компетентните
органи. Подс. М. влязъл в пререкание и с тях, като продължавал да твърди на
висок глас, че е собственик на земята и никой не може да му пречи да премахне
незаконен строеж на неговата територия. След пристигането на полицейските
служители, другите двама работници също слезли от покрива, а малко по-късно,
заедно с подс. К., побързали да си тръгнат. Междувременно, пред заведението
пристигнали свид. М.П. и свид. Т.Д.. Последният казал на служителите на „Бор
инвест 04"ООД временно да се върнат в офиса си, за да се успокоят
страстите, а след като подс. М. си тръгне, той ще им се обади, за да дойдат и
да възстановят повредената конструкция. След около един час, подс. М. си
тръгнал и свид. Д. позвънил на свид. Ч.. Около 10 мин., след като служителите
на „Бор инвест"ООД пристигнали и започнали да възстановяват конструкцията,
отново се появил подс. М. и ситуацията се повторила. Отново започнал да крещи
на работниците да слизат, отново пристигнали полицейските служители, както и
свидетелите Т.Д. и А.М.. След като правоохранителните органи за пореден път
разяснили на участниците в спора да изясняват отношенията си, според
установения в страната правов ред, им съставили предупредителни протоколи по
ЗМВР. Работниците на „Бор инвест
04"ООД възстановили конструкцията в нейната цялост, като свид. М. им
платил за отстраняването на щетите и за кратко нормалния ритъм на работа на
заведението бил възстановен.
Същият ден- 10.10.2014г. бил подаден сигнал по телефона в Община Варна от
подс. М. за извършената незаконна дейност по изграждането на терасата пред „Ред
хот пица“, като сигнала бил приет от свид. К. Б. - секретар на Община Варна.
Подс. М. му казал, че в момента се извършва незаконно строителство на обект -
пицария „Ред хот пица" и го помолил да
разпореди изпращането на служители от строителния контрол в Общината,
които да констатират това и „да си свършат работата". Като ориентир, къде
се намира обекта, подс. М. посочил старото име на заведението - „Острава".
Свид. Б. се обадил веднага на свид. Н. Н. - Директор на дирекция „УСКОР"
при Община Варна и му предал сигнала. От своя страна, свид. Н. се обадил на
свид. Ц. Й. -ст.инспектор в отдел „СК" и на свид. Д. Й. - началник отдел
„КТДТ" и разпоредил да се извършат проверки. Свид. Д. Й. се обадила на
свид. В. Н. - гл.инспектор отдел „КТДТ" - дирекция „УСКОР" и й казала
двамата с колегата си свид. О. Д. - ст. инспектор в съшият отдел, да извършат
проверка по търговската част на пицария „Ред хот пица.". Свидетелите Н. и Д.
взели със себе си папката с констативните протоколи, качили се в служебния
автомобил и тръгнали към ул. „****". По същото време свид. Ц. Й., заедно с
колегите си от отдел „СК" - свид. П.В.и свид. С. К. също се отправили към
пицарията с техния служебен автомобил. Първи на мястото, около 15.00 часа
пристигнали служителите на отдел „КТДТ", на които направило впечатление,
че до обекта има поставена стълба и на навеса на терасата бил качен един мъж, а
до вратата стояли още двама работници. Това бил свид. Ч., който довършвал
отстраняването на щетите. Когато 15-20 мин. след първият екип, пристигнали и
колегите им от отдел „СК", служителите на „Бор Инвест 04"ООД вече си
били тръгнали. Двата проверяващи екипа се засекли в заведението и инспекторите
се учудили защо не са били информирани, че ще извършват съвместна проверка и
каква е била необходимостта от тази спешност. След като се легитимирали пред
служителите в заведението, инспекторите поискали от тях да повикат управителя
на пицарията. Свид. М. им обяснил, че има проблеми с подс. М.. След като
извършили проверките, общинските служители отразили своите констатации в
съответните протоколи, връчили копия от тях на свид. А.М. и си тръгнали. Същата
вечер била извършена още една проверка от отдел „КТДТ" - дирекция
„УСКОР", с цел проверка на работното време на заведението. Тази проверка
била осъществена от Началника на отдел „КТДТ" - свид. Д. Й., заедно със
свид. Д. М.. В констативния протокол №15507, съставен в 00.05 часа на
11.10.2014 год. било отразено, че заведението не работи.
Същия ден на 10.10.2014г. свид. М. депозирал жалба в
полицията относно действията на подс. М., като изложил в нея своите възприятия
за случилото се до този момент.
По-късно на 13.10.2014 год, подс. К. използвайки
пълномощното подписано й от свид. Т.Д. подала искане до „Енерго Про Мрежи
Варна" АД за преустановяване ел.захранването на заведението. В него подс. К.
посочила, че в качеството си на управител и съдружник във фирма „Варна
Парадайс"ООД, желае ел. захранването в заведение „Ред хот пица" да
бъде преустановено незабавно, тъй като се „обитава незаконно от непознати,
самонастанили се лица". Към искането подс. К. приложила: копие от
нотариалния акт, копие пълномощно и разпечатка от Търговския регистър, от която било видно, че
тя и свид. Д. *** Парадайс“ ООД. На 14.10.2014 год. сутринта, на мобилния
телефон на подс. К. позвънил служител от „Енерго Про Мрежи Варна"АД, за да
договорят час, в който да изпълнят заявката за преустановяване на ел.
захранването на обект, находящ се на ул. „****"№6. Екипът, който свид. Х. Х.
- отговорник „МИР" определил за изпълнение на услугата бил в състав: свид.
Илиян П. и свид. Д. П.. С подс. К. разговарял свид. П., като договорката била
клиентът да им осигури достъп до електромера на място, около 10.30 часа. В
уговорения час, служителите на „Енерго Про Мрежи Варна"АД пристигнали със
служебния автомобил. Влезли в намиращата отдясно на входа на кооперацията
аптека „М.", където било посочено, че се съхранява ключът за стаята с
електромерите, намираща се на партерния етаж на кооперацията. Служителите в
аптеката казали, че в момента ключът не е в тях. Когато ел. монтьорите излезли
от там, към тях се приближили М. и К., заедно с двама работници с дрелка. Подс.
М. разпоредил на служителите си веднага да му донесат ключа от стаичката и след
като същият бил предоставен, отключил и всички заедно влезли в помещението.
Свид. Д. П. прекъснал ел. захранването, а свид. Илиян П. съставил констативния
протокол за извършеното действие, който бил подписан от подс. К.. На свид. П.
му направило впечатление, че заведението работи и вътре има клиенти, но бил
длъжен да изпълни нареждането на прекия си началник.
По същото време в заведението се намирал свид. Г. А. -
гл. редактор на сайта „Топ новини Варна". Същият бил договорил интервю със
свид. А.М., относно случилото се преди няколко дни. В момента, в който свид. М.
му разказвал за случилото се, около 11.00 часа тока в заведението спрял.
Отначало всички помислили, че това е авария, но им направило впечатление, че
съседното заведение свети. Когато свид. М. и свид. А. излезли навън,
забелязали, че отпред бил спрян автомобилът на подс. М.. Двамата тръгнали към
входа на кооперацията, където се засекли с излизащите оттам служители на
„Енерго Про Мрежи Варна"АД, заедно с обвиняемите М. и К. и се досетили, че
токът е спрян от тях. Свид. А. се приближил до подс. М. и го попитал защо е
спрял тока на заведението, но последният се качил в автомобила си. Заедно с
него вътре седнала и подс. К. и двамата започнали да наблюдават, какви действия
ще предприеме свид. М..
Свид. М. се обадил на свидетелите Д. и П. и им разказал за случилото се.
След няколко минути двамата пристигнали пред пицарията. Свид. Д. веднага
позвънил на горещата линия на „Енерго Про Мрежи Варна"АД и попитал защо в
заведението няма ток. Оттам му отговорили, че има входирано искане за
прекъсване на ел. захранването, но трябва да отиде на място в офиса, за да му
дадат повече подробности, след като се легитимира. Свид. Д. веднага отишъл в
офиса на енергоразпределителното дружество и разбрал, че подс. К. е инициирала
спирането на тока, като е използвала оттегленото от него пълномощно. От отдел
„Правен" на дружеството му казали, че трябва да удостовери с документи, че
пълномощното е оттеглено и ел. захранването ще бъде възстановено. Свид. Д.
незабавно отишъл до офиса на нотариус Ивелина Обретенова и взел препис на
оттегленото пълномощно, изпратената от нотариуса нотариална покана до подс. К.
да се яви, за да получи документите за оттеглянето, както и уведомлението до
нея, че същото се счита за оттеглено. В 14.00 часа, свид. Д. депозирал
поисканите от „Енерго Про Мрежи Варна"АД документи и след около половин
час му казали, че е пусната заявка за незабавно възстановяване на ел.
захранването за сметка на дружеството. През цялото това време свид. Д.
комуникирал със свид. М. по телефона, като последният му съобщил, че подс. М.
продължава да стои пред заведението. След няколко минути пристигнал екип на
„Енерго Про Мрежи Варна"АД, в състав: свид. Ж. Б.и свид. Г. Г., за да
възстанови ел. захранването. В този момент към тях се приближил подс. М. и
поискал заповед, от която да е видно, че свидетелите следва да пуснат
електричеството. Поискал да разговаря с началника им по телефона. Единият от
ел. монтьорите набрал по мобилния си телефон свид.Х. и му обяснил, че на
мястото има междуличностен конфликт между страни в спор за собственост. След
това подал телефона на подс. М., за да се разберат. Той поискал да му бъде
предоставена заповед, с която служителите са изпратени. Свид. Х. му обяснил, че
не работят със заповеди, а със заявления и с това разговорът приключил.
Служителите на „Енерго Про Мрежи Варна"АД се опитали да вземат ключ от
намиращата се в дясно от входа аптека „М.", както било посочено на вратата
на стаята, но служителите на подс. М. им казали, че при тях няма оставен ключ,
без да дават повече обяснения. Ел. монтьорите се върнали до офиса, за да вземат
заявлението и да го покажат на подс. М.. Междувременно, на мястото пристигнал и
екип полицейски служители от Второ РУП - Варна. Свид. М. ги помолил да осигурят
достъпа на ел. монтьорите до таблото, но полицейските служители обяснили, че са
пристигнали само, за да предотвратят евентуални ексцесии. Служителите на
„Енерго Про Мрежи Варна"АД се върнали отново на мястото и показали
заявлението на подс. М., но той отново отказал да им даде ключа за стаята.
Свид. М. потърсил за помощ общинския съветник - свид. К.К., който около 19.00
часа се отбил в заведението и след като се запознал със ситуацията, обяснил на
свид. М., че трябва да има доверие на правоохранителните органи, като го
уверил, че те ще си свършат работата и си тръгнал. След като разбрали, че
достъп няма да им бъде осигурен, свидетелите Б.и Г. съставили съответен
констативен протокол, в който отразили отказа и си тръгнали около полунощ.
Подс. М. също си тръгнал след около два часа, но оставил негови служители,
които трябвало да наблюдават, какво се случва и да му докладват.
На следващата сутрин, свидетелите М., Д. и П. звъннали
отново до „Енерго Про Мрежи Варна"АД и поискали възстановяване на ел.
захранването, а оттам им отговорили, че трябва да им бъде осигурен достъп. От
Второ РУП - Варна изпращали екипи с полицейски служители, но те не се намесвали
и следели единствено да не се нарушава обществения ред. Свид. Т.Д. решил да се
обади на „професионалния домоуправител" - фирма „Акорд" ЕООД, които
обслужвали входа на ул. „****"№6 и да ги помоли да дойдат, да сменят
ключалката и да предоставят ключ от стаята с електромерите. От фирмата се
съгласили и на място пристигнали свидетелите Денислав Денчев и Н. Николаев,
които след като сменили патрона на бравата, предоставили ключ на свид. Д..
Последният позвънил на дежурния екип на „Енерго Про Мрежи Варна" АД и им
казал да дойдат отново, защото вече е осигурил достъп до електромерите. Заедно
с пристигналия екип, свидетелите Д. и П. отключили вратата на стаята с
електромерите и влезли в помещението. В този момент се появил подс. М.,
развикал се на намиращите се в стаята хора, като заплашвал, че ще ги съди,
защото са разбили вратата на негова собственост. Изблъскал физически намиращата
се вътре свид. П., а от служителите на „Енерго Про Мрежи Варна" АД поискал
да му покажат заповедта за възстановяване на ел. захранването. Последните
отишли до автомобила, с който пристигнали, за да се обадят до офиса за
инструкции. През това време, в стаята се промъкнало незабелязано неустановено
лице и отвътре в дупките на касата бил сложен предварително приготвен метален щифт.
Ел.техниците се върнали към стаята с електромерите, но когато пробвали да
отворят вратата, установили, че ключът превърта, но вратата не се отваря
напълно, а само на около един сантиметър. След като не успели да влязат в
помещението, служителите на „Енерго Про Мрежи Варна" АД отново си
тръгнали. След известно време, свидетелите Д., П. и М. отново решили да пробват
дали стаята се отключва. Завъртели ключа в ключалката и този път вратата се
отворила. Когато влезли вътре, свидетелите забелязали пробитите дупки на касата
на вратата, пригодено място за сядане от стиропор и чаша с кафе. В момента, в
който започнали да звънят на „Енерго Про Мрежи Варна" АД, отново се появил
подс. М. и започнал да крещи, че пак са разбили вратата. Дошли и полицейските
служители от Второ РУП - Варна, които огледали бравата и не установили следи от
разбиване, но забелязали пробитите дупки на касата и захвърления на земята
метален щифт.
През това време свид. М. отново потърсил свид. К.К. –
в качеството му на общински съветник да се запознае на място със случващото се.
Свид. К. първоначално не повярвал на свид. М., че правоохранителните органи и
институции не могат да разрешат възникналия проблем.К. разбрал, че спора е с
подс. М., когото свид. К. познавал от предизборните им диспути, като опоненти
преди местните избори през 2011 год. и знаел, че същият не бил склонен да
отстъпва в спорни ситуации. На 15.10.2014г. свид. К. в телефонен разговор със
свид. М. му казал, че работното му време, като директор на Историческия музей в
гр. Добрич било до 18.00 часа и не можел да тръгне по-рано. След няколкократни
позвънявания от страна на свид. М.,
свид. К. обещал, че след края на работния ден, ще отиде пред
заведението, за да разбере какво се случва и защо не се разрешава проблема с
тока.
Около 18.30 часа, свид. К. пристигнал от гр. Добрич в
гр. Варна с личния си автомобил и паркирал в близост до заведението „Ред хот
пица". Видял, че пред него имало много хора, включително и полицейски
служители. Свид. К. влязъл в пицарията, като свид. М. го запознал със
ситуацията към момента. Свид. К. поискал от свид. М. да му покаже къде се
намирал електромера и защо не може да бъде осъществен достъп до него. Тръгнали
да излизат навън, но свид. М. се върнал да си вземе якето. През това време
свид. К. седнал да го изчака на масата пред дюнера, на която били свид. С.и
свид. К. С.. В момента, в който тримата се заговорили, към тях се приближил
подс. М., който разпознал общинския съветник свид.К. и започнал да ги снима с
мобилния си телефон. След малко подс. М. се обърнал и тръгнал към входа на
пицарията. Свид. К. станал от масата и обяснил, че отива да разбере защо подс. М.
прави тези записи с телефона си и дали не подготвя някаква нова провокация.
Близо до входа на заведението, стоял свид. Т.Д., който спрял свид. К. и го
заговорил. Докато двамата разговаряли, към тях отново, на около метър, се
приближил подс. М., който продължавал да снима с телефона си. Тогава свид. К.
му казал: „Г-н М., нека и аз да ви снимам" и извадил своя мобилен телефон.
След като чул това, подс. М. се обърнал с гръб към свид. К. и тръгнал към входа
на кооперацията. Свид. К. направил няколко крачки след него и отново му
извикал: „Г-н М., обърнете се да ви снимам". В момента, в който свид. К.
вдигнал телефона на нивото на очите си и преминавал през менюто, за да го
настрои, подс. М. рязко се обърнал и нанесъл силен удар с десния си юмрук в
лявата скула на лицето на свид. К.. Хората започнали да викат към полицейските
служители и те отвели подс. М. ***,
където бил задържан със заповед за срок от 24 часа. След неговото задържане
обстановката се успокоила, а на следващият ден служителите на „Енерго Про"
- Варна успели да възстановят ел. захранването. Междувременно свид. К. посетил
„Спешния център" в МБАЛ „Св. Анна" - Варна, където бил прегледан, а
впоследствие, след като състоянието му се влошило, бил настанен за изследване и
лечение в „Неврологично отделение" на МБАЛ „Св. Анна" - гр.
Варна.Поради спряното ел.захранване всички хранителни продукти били изхвърлени,
тъй като били негодни за консумация.
След освобождаването му от ареста, на 16.10.2014 год.
подс. М. бил привлечен, в качеството на обвиняем, по образуваното Бързо
производство №1807/2014 год. по описа на Второ РУ - Варна, за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и по отношение на същия била взета
МНО „Подписка".
На 20.10.2014 год. подс. К. подала жалба срещу
дружеството, на което посочила, че е собственик - „Варна Парадайс" ООД. В
нея подс. К. поискала служителите на отдел „Строителен контрол" в Район
„Приморски" - Община Варна, да извършат проверка на изградената пред
заведението „Ред хот пица" пристройка. На 06.11.2014 год. в заведение „Ред
хот пица" била извършена такава проверка от работна група в състав: свид. Л.С.и
свид. К. Н.. При проверката, извършена в присъствието на свид. Т.Д., в
качеството му на управител на дружеството, на проверяващите не били представени
документи относно законността на изградения пред пицарията обект, както и на
обособената в задната част на помещението стая, с площ около 20 кв.м.
Проверяващите съставили Констативен протокол № 259/06.11.2014 год., в който
удостоверили тези обстоятелства и позовавайки се на чл.232 ал.5 т.1 от ЗУТ
указали в срок до 21.11.2014 год. да се премахнат горепосочените обекти.
На 07.11.2014 год. подс. К. подала молба да получи
документи от преписката в Кметство „Приморски“ и й били предоставени копие от
Констативен протокол № 259/06.11.2014 год. Подс. К. се обадила на подс. М.,
който както й бил обещал се заел с организацията по събарянето на терасата. На
12.11.2014 год., той позвънил на свид. Д. Г. - съсобственик на „Варненски строежи"ООД.
Казал му, че му трябват багери и хора за събарянето на една тераса. Свид. Г.
обяснил, че в момента се намира в Р. Гърция и му препоръчал да се обърне към
другия съсобственик на „Варненски строежи" ООД - свид. М.М., като обещал
да осъществи връзката със съдружника му. След около 5-6 мин., на подс. М.
позвънил свид. М.М. и двамата се договорили последният да осъществи
организацията по събарянето. Подс. М. решил да наеме охранителна фирма, която
да препятства достъпа на други лица до заведението по време на събарянето. На
следващият ден подс. М. позвънил на мобилния на свид. А.П. -съсобственик на
охранителна фирма „ДАИКС“ ООД - гр. Пловдив и го попитал дали поемат охраната
на обекти извън гр. Пловдив. Свид. П. му отговорил положително и попитал, за
какъв обект става въпрос. Подс. М. обяснил, че ще се премахва един незаконен
строеж и иска да наеме неговите охранители, тъй като местните не вършили
работа. Свид. П. му обещал да изпрати служители, на които имал доверие - свид. Г.
Ф. и свид. Д. Т., но трябва да има сключен договор за охрана на територията на
гр. Варна, който да бъде регистриран в ОД МВР - Варна. Тогава подс. М. му
обяснил, че договора ще бъде сключен с подс. К., но за това ще се погрижат
неговите адвокати, които също ще присъстват на събарянето. След като се
договорили за всички подробности, включително и за датата - 15.11.2014 год.,
свид. П. го попитал къде да дойдат неговите служители, когато пристигнат в гр.
Варна и в колко часа. Подс. М. му издиктувал по телефона адреса на офиса си -
ул. „****"№1 и му казал да бъдат там в 7.00 часа, за инструктаж. Обяснил
също така, че там ще ги чакат подс. К. и двама адвокати, които ще присъстват на
събарянето, за да не допуснат някой да им попречи. След което уточнили
плащането.
Междувременно, на подс. М. се обадил свид. М. и му
докладвал, че договорил багер от фирма „Еврокат"ООД, камион „Камаз"
от фирма „Жи-До 2008"ЕООД, както и организирал неговите работници от
„Варненски строежи"ООД, за събарянето на терасата. Подс. М. обяснил и на
него, че договорът с неговата фирма ще сключи подс. К.. Двамата обсъдили къде
ще бъде сключен договорът, в колко часа работниците и техниката да бъдат пред
заведението, както и други подробности по самото събаряне. Уговорено било
плащането ще бъде осъществено на място, след приключване на работата.
На 15.11.2014 год. служителите на охранителна фирма
„ДАИКС“ ООД - гр. Пловдив пристигнали с два автомобила в гр. Варна и по
предварителната договорка, се отправили към ул. „****"№ 1. Там пристигнала
и подс. К. заедно с двама адвокати.
По същото време, на паркинга на Военна болница - гр.
Варна, свид. Г.Г. и свид. М. инструктирали багериста - свид. З.С. и шестима
работници от „Варненски строежи"ООД, какво точно трябва да свършат на
обекта. На свид. С. обяснили, че трябва с кофата на багера да надере
поликарбоновото покритие на тентата, а на работниците обяснили, че след това те
трябва с чукове да разбият стъклата и дограмата на конструкцията. Когато
свършили с инструктажа, всички заедно се спуснали към заведението, което се
намирало наблизо. Там вече се намирали подс. К., охранителите от фирма
„ДАИКС“ООД - гр. Пловдив и двамата адвокати. След като всички се събрали, точно
в 08.00 часа, свид. Г. опънал червена лента около конструкцията и без каквото и
да е предупреждение към намиращия се в заведението персонал, казал на багериста
да започва. В момента, в който кофата на багера ударила по покрива на терасата,
служителите на „Ред хот пица" помислили, че има земетресение. Когато се
показали на вратата, разбрали, че всъщност се разрушава терасата пред
заведението. Първо натиснали паник-бутона, за да повикат обслужващата заведението
охранителна фирма СОД „Спартак", после позвънили на управителя на
заведението - свид. З. З.в, а също и в полицията. Свид. З.пристигнал почти
веднага на място и видял, че поликарбона на навеса вече е надран, а няколко
човека с чукове и метални пръти удрят по стъклата, дограмата и теракотените
плочки. Пристигнали пред заведението охранители от СОД „Спартак", като
малко по-късно дошли и свидетелите Д. и П..
Подс. К. държала в течение подс. М. за случващото се,
тъй като той бил пряко ангажиран да й помогне по събарянето на незаконната
тераса, за която получила нареждане от контролните органи в срок до
21.11.2014г. да бъдат премахнати не само терасата, но и пристроената в задната
част на заведението стая с площ от около 20 кв.м.
Действията по събарянето на терасата били
преустановени едва след намесата на пристигналите на мястото полицейски органи.
По доказателствата:
В хода на разпоредителното заседание след като съдът одобри производството
да протече по реда на чл. 371 т.1 от НПК приобщи заключенията на изготвените
съдебномедицинска експертиза № II-65/2014 г. от
31.10.2014 г. и съдебномедицинска експертиза № III-71/2014 г. от
16.10.2014 г., находящи се на стр.189-198 в том 2 и двете изготвени от вещото
лице Емилия М. Каишева, както и съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
II-70/2014 г. от 14.12.2014 г., находяща се на стр.2-8 от том 5,
изготвена от вещите лица Добринка Демирева Радойнова, П.Х. Трендафилов и Вилиям
В. Доков. Всички те касаят телесното увреждане на свид. К.К.. Съдът намира, че
към настоящият момент не следва да бъдат обсъждани доколкото, наказателното
производство за обвинение по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза № 27 / лист 66-84, т.5 от ДП/, като от заключението на в.л. Г.Ж.
е видно, че изследваните видеофайлове са с качество, което поз****ва
отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица и
техните действия. На видеофайловете
записани на CD-R “Verbatim” се установяват две лица от мъжки пол със сходни общи черти на главата и
лицето с тези на В.М. и А.М.. Резултатът от сравнителния анализ поз****ва да се
направи извод, че на изследваните фотокопия /сн.11 и ф.к.1/ е заснето едно и също лице, посочено като В.Н.М..
Резултатът от сравнителния анализ поз****ва да се направи извод, че на
изследваните фотокопия /сн.9 и ф.к.4/ е
заснето едно и също лице, посочено като А.М.М.. На основание чл. 282 от НПК
съдът приобщи заключението към доказателствения материал по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена фоноскопска експертиза № 7 / лист
87-91, т.5 от ДП/, като от заключението на в.л. М.Н. е видно, че в изследваните
2 видеофайла предоставени от свид. М.П.
се установило наличие на фонограма, съдържанието на която е свалено на хартиен
носител в раздел Оглед и изследване на настоящата експертиза. Датата на регистриране на файла е 19.03.2015г. На основание чл. 282 от НПК съдът приобщи заключението към доказателствения
материал по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза / лист
53-54, т.5 от ДП/, като от заключението на в.л. И.Ф. се установява, че на
приложените схеми е обозначена позиция на Базовата станция обслужвала
разговорите на съответните тел.номера /маркер оцветен в зелен цвят/,
поредността на ползване на Базовата станция обслужвала разговорите на
съответните тел.номера /първата цифра обозначението на маркера в съответния
цвят/, както и времето в което съответната Базова станция е обслужвал
тел.номера/информацията след тирето в обозначението на маркера на съответния
цвят/. На приложение 9 са показани абонатите намиращи се по едно и също време
на едно и също място. Различните абонати са обозначени с различен цвят маркер,
като със същият цвят е обозначен номерът на съответния абонат и времето на провеждане на съответните разговори. На
основание чл. 282 от НПК съдът приобщи заключението към доказателствения
материал по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза / лист
44-48, т.5 от ДП/, като от заключението на в.л. А.П. се установява, че
изградената слънцезащитна конструкция, остъклена с алуминиева дограма пред
пицария „Ред хот“ не отговаря на
критериите за „преместваем обект“, зададени в нормите на чл. 56 и § 5 т.80 от
ДР на ЗУТ. Същият е „строеж“ по смисъла на чл.38, тъй като представлява
пристройка към изградената сграда, функционално свързана с обект от
нея-представляващ „Пицария“, която пристройка няма самостоятелна функция и не
може да се ползва самостоятелно. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл.
225 ал.2 т.2 от ЗУТ, изграден без инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж.Сградата в имота е трета категория, като съответно и пристройката, като
строеж е трета категория. Вещото лице е описало и поврежданията по
слънцезащитната конструкция. На основание чл. 282 от НПК съдът приобщи
заключението към доказателствения материал по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-счетоводна и финансово-оценителна
експертиза / лист 36-38, т.5 от ДП/, като от заключението на в.л. Н.М. е
видно, че финансовите загуби на дружеството „Ред хот България“ ООД към момента
на инкриминираното деяние са в размер на 10 306,62 лева. На основание чл. 282
от НПК съдът приобщи заключението към доказателствения материал по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-счетоводна и финансово-оценителна
експертиза / лист 36-38, т.5 от ДП/, като от заключението на в.л. Н.М. е
видно, че финансовите загуби на дружеството „Ред хот България“ ООД към момента
на инкриминираното деяние са в размер на 10 306,62 лева. На основание чл. 282
от НПК съдът приобщи заключението към доказателствения материал по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза /лист
49-50, т.5 от ДП/, като от заключението на която е видно, че са разрушени и
повредени части от конструкцията- алуминиева дограма-100%, поликарбоново
покритие- приблизителна разрушена площ 85 кв.м., метална конструкция- 20%
огъната и разрушена. Общата стойност на щетата е в размер на 9 200лева. На
основание чл. 282 от НПК съдът приобщи заключението към доказателствения
материал по делото.
В хода на съдебното следствие съдът назначи комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза /л.429-529, т.2 от НОХД № 733/17г./ от
заключението на която се установява, че при осв. А.М., към декември 2014г. се е
отчитало функциониране в ситуация на повишен стрес и известно снижение на
адаптивните възможности.А.М. е възприел заканата като действителна. От
медицинска гледна точка не се установяват обективни причини, поради които да не
може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за
делото и да дава достоверни показания. Осв. М. се чувствал застрашен за живота
си. На основание чл. 282 от НПК съдът приобщи заключението към доказателствения
материал по делото.
В хода на съдебното следствие съдът назначи комплексна петорна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза /л.687-718, т.2 от НОХД № 733/17г./ от
заключението на която се установява, че осв. А.М. при изричане на
първоначалните заплахи не е изпитал страхови изживявания. Впоследствие е
възприел заплахите за реални и е получил от психиатрична гледна точка
диагностично „Разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и
поведението-код F43.25“ Възприел е заканите и това е породила у него чувство на тревожност,
безспокойство, че те могат да бъдат реализирани. Осв. М. е могъл правилно да
възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за делото и да дава
достоверни показания. Няма данни за Посттравматично стресово разстройство, тъй
като той е успял да позитивира социалното си функциониране, като е вложил
енергия в работата си. Към момента на воденото наказателно производство е
налице известна ситуативна тревожност във връзка с водените съдебни дела и
срещата му с подс. М.. На основание чл. 282 от НПК съдът приобщи заключението
към доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по всички
гореописани, назначени и приобщени към
доказателствата експертизи, с изключение на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л.429-529/.
В тази В тази връзка съдът кредитира заключението на вещите лица по назначената
в хода на съдебното следствие комплексна
петорна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, като счита,
че същата е изготвена безпристрастно и обективно.
В
разпоредително заседание съдът след като допусна производството да продължи по
реда на глава 27, чл. 371 т.1 от НПК
приобщи към доказателствата по делото показанията на свидетелите от
досъдебното производство, а именно на: Ж.
И. Б.– стр.79 в том 2 и стр.80 в том 4; Г. А. А. – стр.193 в том 4; Д. К. Г. –
стр.199 в том 4; Г.К.Г. - стр.21 в том 3
и стр.185 в том 4; Д. Е. П. – стр. 173 в том 4; Д. Д. Д. – стр. 61 в том 4; Д. Д.
Й. . стр.189 в том 4; К. С.а Н. – стр. 59 и стр. 104 в том 4; Л. П. С.– стр.
105 в том 4; Н. П. Н. – стр.63 в том 4; П. М. В. – стр. 98 в том 4; С. Й. К. –
стр. 52 в том 4; Ц. И. Й. – стр.54 в том 4; К. В. Б. – стр. 187 в том 4; Г.С.С.
– стр. 221 в том 4; Г. С. Н. – стр. 203 в том 4; Г. Д. Д. – стр. 196 в том 4; Д.
М. М. – стр.202 в том 4; И. Й. П. – стр.175 в том 4; К. М. А. – стр. 177 в том
4; Р. Б. М. – стр.178 в том 4; Р. В. М. – стр.87 в том 4; Н. Г.Н. – стр.65 в
том 4; Р. В. Р. – стр.27 в том 3 и стр.** в том 4; С. Л. Т. – стр.53 в том 2 и
стр.219 в том 4; Х. К. Х. – стр.78 в том 4; В. Н.Н. – стр56 в том 4; О. М. Д. –
стр.67 в том 4; Я. С. П. – стр.68 в том 4; Б. Я.в Ж. – стр.69 в том 4; Г. Д. Г.
– стр.80 в том 2 и стр.82 в том 4; Х. С.М.
– стр.26 в том 3 и стр.85 в том 4; В.Д.И. – стр.86 в том 4; К. Д.Д. – стр.89 в
том 4; С.В.Р.- стр. 141 в том 4; Д. С.Т.– лист 143 в том 4; К. Ж.С.– лист 145 в
том 4;Г.В. Ф.- лист 147 в том 4; З. В.З.– стр.44 в том 2 и стр.17 в том 3; И.Л.С.
– стр.20 в том 3; В.П.М.– стр.16 и стр.67 в том 2 и стр.23 в том 3; Д. Ц.Д. –
стр.24 в том 3; Л.М.а А. – стр.25 в том 3; С. П.П.– стр.29 в том 3; З.С. С. –
стр.30 в том 3; П.Г.И. – стр.32 в том 3; Б.Н.Ю.– стр.33 в том 3; Г.М.Р.– стр.34
в том 3; С. Д.С. – стр.35 в том 3; Ш.Р.Н.– стр.36 в том 3; В.Г.И. – стр.37 в
том 3; Д. Н.Г. – стр.17 и 68 в том 2; Й.К.В.– стр.47 в том 2; Н. К.К. – стр.48
в том 2; С. А.С.– стр.49 в том 2; А.Б. Х. – стр.50 в том 2; Ю.П. А. – стр.53 в
том 2; М.Ж.Н. – стр. 55 в том 2; Т. М.М.– стр. 56 и 59 в том 2; К. С.С.– стр.57
в том 2; С.С. С.– стр.58 в том 2; Ч.О.С.– стр.61 в том 2; С.Д. Д.– стр.64 в том
2; К.Х.П.– стр.65 в том 2; Г.И. К.– стр.66 в том 2; Т.М.К.– стр.69 в том 2; А.В.С.–
стр.70 в том 2; М.Й. С. – стр.76 в том 2; Ж. И. Ж.– стр.81 в том 2; П.Х. Д. –
стр.82 в том 2; Г.Г.Г. – стр.** в том 2; Д.С. Д.– стр.84 в том 2.; Т.Д.Д. –
стр.28 в том 3 и Н.Р.И. – стр.39 в том 3.
Съдът
кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като всеки един от тях
чрез личните си възприятия и допринесъл за изясняване на фактическата
обстановка. Същите са дадени обективно и безпристрастно,тъй като нито едно от
лицата не е заинтересовано от изхода на делото и не е във връзка с никоя от
страните.
В хода на съдебното следствие съдът разпита
свидетелите: А.М., К.К., Т.Д.Д., М.Д.П., В.Б.Н., Б.В.Ч.,
С.К.М., М.С.М., П.С.Б., Б.К.К., К.И.Д., А.Г.П. и М.Ц.Г..
На основание чл. 281 ал.1 т.4 пр.1 от НПК съдът прочете показанията на
свид. В.З.Ж., обективирани в протокол от съдебно заседание
от 22.01.2016 г. по НОХД № 1126/2015 г. на ОС – Варна, както и дадените в
протокол за разпит на свидетел от 12.02.2015 г., находящи се на лист 180-181 в
том 4 от досъдебното производство.
Съдът
допусна до разпит и поискания от защитата на подс. К. свидетел Д.М.К., чиято
фирма е била наемател на двете заведения преди А.М.. Същият разказва как
отношенията на подс. К. със свид. Т.Д. са се влошили, като в началото свид. К.
е плащал по равно наемите на двата, но в последствие е започнал да превежда
сумите по банков път. Разказва какви неприятности е имал от свид. Т. Д., който
му предявил иск за 70 000 лева, което не му се следвали и от там натиска,
който имал свид. К. от колекторски фирми. Същият преустановил дейността си и в
двете заведения без дори да успее да издаде обектите по опис и да си вземе
необходимото оборудване. В този смисъл съдът кредитира показанията на свид. К.,
като дадени обективно и безпристрастно.
Както посочи
по-горе съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, и тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, тъй като всеки един от
тях пресъздава случилото се, така както го е възприел.
Съдът не
кредитира частично показанията на свидетелите
К.К., Т.Д.Д.,
М.Д.П., В.Б.Н. и К.И.Д., в частта относно пресъздадените им от свид. М.
разговори с подс. М.. Единствено свид. Д. е присъствал на срещата на свид. М. с
подс. М. на 09.10.2014г., но той е бил на маса извън заведението, от където е
наблюдавал какво правят двамата, но не е чул разговора, който е бил проведен
между тях. В показанията си същите много подробно преразказват тези разговори,
но същите не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като освен свид. Д.,
останалите не са присъствали.
По отношение показанията на
свидетелите Б.В.Ч., С.К.М., М.С.М., П.С.Б., А.Г.П. и М.Ц.Г. съдът намира същите
за дадени обективно и безпристрастно, и следва да бъдат кредитирани.
Съдът приема показанията на
свидетелите Б.К.К. и В.З.Ж., като
намира, че същите са дадени обективно и безпристрастно. Те излагат фактическа
обстановка, такава, каквато е била установена и от наблюдаващия прокурор, в
частта преди срещата на подс. М. със свид. М.. Как е осъществена връзката, кой
до колко е съдействал за този контакт. Но за самата среща на 09.10.2014г. между
подс. М. и свид. М. и за последващите събития свидетелите не дават показания,
тъй като не са присъствали лично и не са възприели непосредствено фактическата
обстановка.
Що се отнася
до показанията на свидетелите- очевидци на нанасянето на телесното увреждане на
свид. К. съдът намира, че не следва да ги обсъжда, доколкото наказателното
производство в тази част е прекратено, поради изтекла абсолютна давност.
Съдът
кредитира обясненията дадени от подсъдимите М. и К., като намира, че същите са дадени обективно, без да се
прави опит да бъде изградена защитна теза на всеки един от тях. Подс. М.
посочва какъв е бил неговият мотив да помогне на подс. К., а именно защото е
разбрал, че тя няма защита от никого при огромните неприятности, които има с
бившия си съпруг Т.Д., неприятности във финансово отношение, предвид съдебните
дела, които са се водили между тях и свид. М.П.. И не на последно място той заявява,
че е решил да й помогне след като се е консултирал с адвокатите си и е разбрал,
че законът е на нейна страна.
Подс. К. в
обясненията си започва от дългата съдебна сага между нея и бившия й съпруг Т.Д..
Усещането й за липса на подкрепа и защита, въпреки, че многократно е сезирала
държавните институции. Искала е по законов ред да й бъдат защитени правата, но
това не се е получило. Като доказателство за всичко това, тя представи и
съответните папки с документация, както и решения на ВОС и АС-Варна по
търговски дела. Усещането за безизходица я е подтикнало да се обърне към подс. М.
за подкрепа. Тя заявява, че след като е получила предписанието за събаряне на
терасата се е обърнала към подс. М. за съдействие за намиране на фирми- за демонтаж
и за охрана. В последствие спирането на тока е нейно решение, тъй като тя като
собственик на дружеството, което е преотдало на „Марго 77“ ООД заведението „Ред
хот пица“ има право да търси начин да си събере паричните суми от наемите,
които й се дължат. В настоящият случай тя е решила да предприеме мерки за
спиране на тока. Подс. К. в обясненията си изразява становище, че това
обвинение касае нейните отношения с бившия й съпруг и сестра му, като счита че
това е по делото, и никога не е ставало въпрос за изнудване.
В
хода на съдебното следствие съдът приобщи към материалите по делото
представените от подс. К. заверени копия
на документи, подредени в папки, както следва: Решение № 289/26.04.2017 г. по
ТД № 1617/2015 г. на ОС – Варна, ведно с Решение по ВТД № 437/2017 г. на
Апелативен съд – Варна, Търговско отделение и Определение № 612/24.10.2018 г.
по ТД № 1203/2018 г. на ВКС на РБ;
-
папка „Жалби“ 145 листа, съдържаща
жалба-сигнал с вх. № 8175/12 с писмо от Второ РУП с рег. № 17760/10.07.2012 г.
и обратна разписка; жалба с вх. № 9573/2012; уточнения към жалба с вх. № 9573
от 10.08.201 г.; постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от 21.12.2012 г.; жалба-сигнал до гл.прокурор Борис Велчев и до ОП
– Варна с 2 бр. известия за оставяне; писмо от ВКП с № 14693/27.12.2011 г.;
изложение до ОП – Варна с № 3468/16.05.2012 г.; постановление от 31.10.2012 г.;
жалба с № 3468/11 от 28.11.2012 г.; постановление на Апелативна прокуратура –
Варна с рег. № 1474/2012 г. от 10.12.2012 г.; постановление № 9573/2012 г. от
06.02.2013 г.; молба с № 9573/04.02.2013 г.; жалба-сигнал до ОП – Варна и до
Гл.прокурор Борис Велчев; 2 бр. известия за доставяне; писмо от ВКС с вх. №
14693/2011 от 14.09.2012 г.; жалба с вх. № 3105/29.10.2012 г. до Министър-председателят
на РБ; жалба с вх. № Ж-9349/06.11.2012 г. до МВР; 2 бр. известия за доставяне;
писмо от Администрация на Министерски съвет на РБ с № 3105/12 от 17.12.2012 г.;
писмо от ОД на МВР – Варна с рег. № 51024/30.11.2012 г.; сигнал с вх. № 49422/23.10.2012
г.; писмо от ОД на МВР – Варна, Сектор „ПИП“ с рег. № 47143/06.11.2012 г.;
молба с вх. № 6580/08.02.2013 г.; писмо от ОД на МВР – Варна, Сектор „ПИП“ с
рег. № 52693/03.12.2013 г.; жалба до ОП – Търговище с вх. № 930/05.11.2012 г.;
писмо от ОП – Търговище с вх. № 930/08.11.2012 г.; постановление на ОП –
Търговище от 08.11.2012 г.; постановление на Апелативна прокуратура – Варна с
вх. № 80/2013 г. от 25.01.2013 г.; сигнал до НАП – Варна с вх. №
70258/09.11.2012 г.; жалба до НАП – Варна с вх. № 70251/19.11.2012
г.; писмо от ТД на НАП – Варна с изх. № 70258-2/11.12.2012 г.; жалба до ОП –
Варна с № 3922/22.11.2012 г.; първа страница от жалба до ОП – Варна с №
3922/22.11.2012 г. с вх. № на РП – Варна 14593/28.11.2012 г.; постановление на
РП – Варна с № 14593/2012 г. от 22.02.2013 г.; жалба от 19.12.2012 г.,
адресирана до Министър-п.на РБ, Президент на РБ, Гл.прокурор на РБ, МФ на РБ, п.на
КБККИПЕ, п.на Комисия за контрол на ДАНС и до Министър на правосъдието на РБ,
ведно с 11 бр. разписки от „Спиди“; писмо на ОД на МВР – Варна по вх. №
Ж-1/2013 г. с рег. № 1610/14.01.2013 г; писмо от ТД на НАП – Варна с изх. №
Вхк-6334-2 от 06.02.2013 г.; писмо от ЦУ на НАП с изх. № 94-к-10/23.01.2013 г.;
2 бр. писма от Администрацията на Президента на РБ с изх. №
94-00-4460/17.01.2013 г. (лице и гръб); писмо от Министерски съвет на РБ с №
3105/07.03.2013 г.; постановление на ОП – Варна с рег. № 344/2013 г. от
15.02.2013 г.; становище на Инспекторат към ВСС с изх. № Ж-01-115912/14.02.2013
г.; писмо от ВКП с вх. № 2808/19.03.2013 г.; жалба до Директора на Второ РПУ –
Варна с вх. № 1069/22.01.2013 г.; писмо от Второ РУП от 04.02.2013 г. с рег. №
3933; постановление на РП – Варна с № 1644/2013 от 19.02.2013 г.; сигнал до
Специализирана прокуратура на РБ от 24.01.2013 г., ведно с 2 бр. разписки от
„Спиди“; изложение до Министъра на вътрешните работи на РБ; обяснения от К.К.
от 08.02.2013 г.; допълнение към обяснения до Комисар Андонов при
Специализирана прокуратура от 04.03.2013
г.; разписка от „Спиди“; постановление на СпП на РБ с № 18/29.05.2013 г.; жалба
до Второ РУП – Варна с вх. № 1373/28.01.2013 г.; постановление на РП – Варна с
№ 2004/28.02.2013 г.; жалба-сигнал до СпП на РБ с № 18/22.04.2013 г.; молба до
ГДКП – МВР с рег. № ГО-477/22.04.2013 г.; постановление на РП – Варна с № 2213
от 13.06.2013 г.; постановление на РП – Варна с № 2213 от 21.06.2013 г.; сигнал
до НАП – Варна с вх. № 70258-3/27.02.2013 г. и до ОД на МВР – Варна, сектор
„ИП“ с вх. № 9665/27.02.2013 г.; писмо от ОД на МВР – Варна с № 9189/07.03.2013
г.; писмо от ЦУ на НАПс изх. № 94-К-290/26.01.2015 г.; искане до „Енергопро
мрежи“ АД с № **********/13.10.2014 г.; заявка за работа с вх. №
БУ/3373188/13.10.2014 г.; констативен протокол № 11100491; констативен протокол
№ 121, том I, рег. № 2557/2014 г.; молба до „Енергопро мрежи“ АД от
15.10.2014 г.; молба до „Енергопро мрежи“ АД от 23.10.2014 г.; разписка с касов
бон от „Еконт Експрес“ ООД; удостоверение за промени на настоящ адрес с имх. № АУ252277ПР/20.10.2014 г.; удостоверение
за настоящ адрес с изх. № АУ252272ПР/20.10.2014 г.; копие на лична карта №
*********, издадена на 29.01.2010 г. от МВР – Варна; копие на лична карта №
********* издадена на 25.02.2012 г. от МВР – Варна; писмо от „Енерго-про мрежи“
АД от 21.11.2014 г.; жалба до РП – Варна с № 15808/15.10.2014 г.; постановление
на РП – Варна с № 15808/08.04.2015 г.; жалба до Район „Приморски“ с №
УСКОР14002913ПР от 20.10.2014 г.; постановление на РП – Варна с № 18282 от
15.04.2015 г.; запитване до Министъра на МРРБ с копие до Омбудсмана на РБ от 21.10.2014 г.; обратна разписка от
„Еконт“; писмо от Омбудсман на РБ с изх. № 3997/17.11.2014 г.; констативен
протокол № 259/06.11.2014 г.; протокол за полицейско предупреждение с рег. №
43676/15.11.2014 г.; протокол за доброволно предаване от 15.11.2014 г.; жалба
до Министъра на вътрешните работи с вх. № 16510/15.11.2014 г.; постановление на
РП – Варна № 18069/18.03.2015 г.; сигнал до РП – Варна с вх. № 16509/15.11.2014
г.; протокол за предупреждение от 29.11.2014 г.; постановление на РП – Варна №
9995/11.09.2015 г.; жалба до РП – Варна с № 15734/18.10.2013 г.; постановление
на РП - Варна № 15734/10.01.2014 г.;
жалба до ЦУ на НАП с копие до ТД на НАП – Варна с вх. № 52532/17.10.2014 г.; жалба
до РП – Варна и до Главен прокурор на РБ с № 2374/13.02.2015 г.; допълнения към
жалба с предходния номер от 19.02.2015 г.;; постановление на РП – Варна №
2374/08.09.2015 г.; жалба до ОП – Варна от 13.10.2015 г. и постановление на ОП
– Варна с вх. № 3425/21.10.2015 г.;
-
папка „Джънгъл“ 46 листа, съдържащи
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 80, рег. № 1893, дело 244/2007
г.; справка от ТР за дружсетвото „Джънгъл“ ООД от 12.11.2015 г.; договор за
наем на недвижим имот от 30.09.2009 г.; анекс от 07.05.2010 г. към договор за
наем от 30.09.2009г.; анекс от 26.04.2010 г.
към договор за наем от 30.09.2009 г.; извънсъдебно споразумение от
23.07.2010 г.; протокол на общото събрание на съдружниците на „Джънгъл“ ООД от
26.07.2010 г.; уведомление от „Спартак 7476“ ООД от 17.04.2012 г.; договор от
04.05.2012 г. със страни Т.Д. К.и „Зенит 1 груп“ ЕООД; нотариална покана от
09.07.2012 г. с рег. № 9327, том 2, акт 11; писмо до „Спартак 7476“ ЕООД;
нотариална покана от 17.07.2012 г. до „Спартак 7476“ ЕООД с рег. № 9733;
разписка по нотариална покана № 27, том 2, рег. № 9733/17.07.2012 г.;
уведомление от 03.08.2012 г.; разписка по нотариална покана № 72, том 2, рег. №
10755/03.08.2012 г.; договор № 0729/03.08.2012 г. със страни „Фараон“ ЕООД и
„Джънгъл“ ООД; жалба до РП – Варна с № 9573/2012 г.; уточнения към жалба от 10.08.2012 г.; постановление на РП – Варна
с № 9573/27.12.2012 г.; постановление на РП – Варна с № 9573/08.02.2013 г.;
нотариална покана от 21.08.2012 г. рег. № 4448, том 1, № 176; разписка № 20 за
връчване на нотариална покана от 10.09.2012 г.; постановление на РП – Варна №
2213/24.06.2013 г.; изявление от Т.Д. К.до К.К. от 14.09.2012 г., ведно с лице
на плик; изявление от Т. К.до К.К. от 27.09.2012 г., ведно с лице на плик;
отговор от К.К. до Т. К.от 21.09.2012 г.; нотариална покана с рег. № 1740, том Iп,
№ 55; договор за наем от 01.03.2010 г. с вх. № 12536/17.04.2013 г. по ТД №
2843/2012 г. на ОС - Варна, ТО; нотариална покана с рег. № 1741, том том Iп,
№ 56; протокол от 28.06.2013 г., акт № 72, том Iп,
рег. № 2164; протокол от 28.06.2013 г., акт № 71, том Iп,
рег. № 2163; отговор на нотариална покана с рег. № 1740/11.06.2013 г. от
26.06.2013 г.; договор за правна защита серия Б № 242646, ведно с пълномощно от
28.06.2013 г. и лице на плик с подател
адв. Илия Златев до нотариус Максим И. Динчев;
-
папка „Варна Парадайс“ 50 листа,
съдържаща нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том II,
рег. № *** **г. от 21.12.2009 г.; справка от ТР от 11.11.2015 г.; договор за
наем на недвижим имот от 21.01.2010 г.; разрешение за ползване №
СТ-09-498/23.04.2010 г.; протокол на общото събрание на съдружниците на „Варна
Парадайс“ ООД; извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 г.; покана до К.К. от
25.10.2010 г. с пълномощно на гърба; плик с подател адв. Анни Г. с известие за
доставяне; нотариална покана с нот. Рег. № 2239, том 1, акт 151; разписка за
получена нотариална покана на 03.11.2010 г.; нотариална покана от 08.11.2010
г.; покана от Т. К.от 01.12.2010 г.; уведомление до управителите на „Варна
Парадайз“ ООД от 09.06.2011 г.; покана до управителите на „Варна Парадайз“ ООД
от 17.06.2011 г.; отчет за направените разходи по бар „Острава“; покана до
управителите на „Варна Парадайз“ ООД от 26.07.2011 г.; писмо до управителите на
„Спартак 7476“ ООД от 02.08.2011 г.; извлечение от сметка на „Варна Парадайс“
ООД за период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.; извлечение от сметка на „Варна
Парадайс“ ООД за период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.; извлечение от сметка на
„Варна Парадайс“ ООД за период 31.01.2012 г. – 30.09.2012 г.; уведомление от
„Спартак 7476“ ООД от 17.04.2012 г.; договор от 04.05.2012 г.; анекс № 1 от
04.05.2012 г.; писмо до „Спартак 7476“ ЕООД; нотариална покана от 09.07.2010 г.
с нот. Рег. № 9340, том 2, акт.12; нотариална покана от 17.07.2012 г. с
нот.рег. № 9733, том 2, акт.27; разписка от 19.07.2012 г.; уведомление от
03.08.2012 г.; разписка по нотариална покана № 71, том 2, рег. №
10754/03.08.2012 г.; договор № 0728/03.08.2012 г.; писмо до Т. К.от 03.08.2012
г.; жалба до РП – Варна с № 9573/2012 г.; уточнения към жалба до РП – Варна от
10.08.2012 г.; договор за наем от 01.03.2010 г.; договор за наем между „Марго
77“ ООД и „Ред хот България“ ООД и постановление на РП – Варна с № 9573/27.12.2012
г.
В хода на
съдебното следствие съдът приобщи към материалите по делото заверени копия на:
Присъда № 4/06.02.2015г. по НОХД № 816/2014г. по описа на РС-Търговище, мотиви
по НОХД № 816/2014г. по описа на РС-Търговище, Решение № 38/25.03.2015г. по
ВНОХД № 37/2015г. по описа на ОС-Търговище и Решение № 209/17.12.2015г. по НДВ
№ 382/2015г. по описа на Апелативен съд- Варна. / л.391- 426, т.1 по НОХД №
733/2017г./
Съдът
приобщи към доказателствата по делото и представената от прокурора в съдебно
заседание справка от НБД „Население“ относно А.Г.П. към дата 14.10.2019 г. и
извадка от интернет-страницата на Народното събрание на РБ с информация за
народния представител Елена С.а Пешева.
На основание
чл.2** от НПК съдът приобщи към доказателствата по делото, всички писмени
доказателства събрани в хода на ДП, включително административнонаказателни
преписки, протоколи за огледи и други.
Съдът
приобщи и 5 тома ВДС по изготвените СРС, които бяха предявени на страните в
няколко поредни съдебни заседания, както и приложения към тях видеозапис.
На основание
чл.284 от НПК съдът предяви веществените доказателства по делото.
Съдът
достигна до горната фактическа обстановка след анализ на всички доказателствени
източници: гласни – дадените непосредствено пред съда показания на свидетелите А.М., К.К., Т.Д.Д.,
М.Д.П., В.Б.Н., Б.В.Ч., С.К.М., М.С.М., П.С.Б., Б.К.К., К.И.Д., А.Г.П., М.Ц.Г.
и Д.М.К., показанията на свид. В.З.Ж. прочетени по реда на чл. 281 от НПК, приобщените на основание чл. 371 т.1 от НПК
показания на свидетелите от досъдебното производство, а именно на: Ж. И. Б.– стр.79 в том 2 и стр.80 в том 4; Г.
А. А. – стр.193 в том 4; Д. К. Г. – стр.199 в том 4; Г.К.Г. - стр.21 в том 3 и стр.185 в том 4; Д. Е. П.
– стр. 173 в том 4; Д. Д. Д. – стр. 61 в том 4; Д. Д. Й. . стр.189 в том 4; К. С.а
Н. – стр. 59 и стр. 104 в том 4; Л. П. С.– стр. 105 в том 4; Н. П. Н. – стр.63
в том 4; П. М. В. – стр. 98 в том 4; С. Й. К. – стр. 52 в том 4; Ц. И. Й. –
стр.54 в том 4; К. В. Б. – стр. 187 в том 4; Г.С.С. – стр. 221 в том 4; Г. С. Н.
– стр. 203 в том 4; Г. Д. Д. – стр. 196 в том 4; Д. М. М. – стр.202 в том 4; И.
Й. П. – стр.175 в том 4; К. М. А. – стр. 177 в том 4; Р. Б. М. – стр.178 в том
4; Р. В. М. – стр.87 в том 4; Н. Г.Н. – стр.65 в том 4; Р. В. Р. – стр.27 в том
3 и стр.** в том 4; С. Л. Т. – стр.53 в том 2 и стр.219 в том 4; Х. К. Х. –
стр.78 в том 4; В. Н.Н. – стр56 в том 4; О. М. Д. – стр.67 в том 4; Я. С. П. –
стр.68 в том 4; Б. Я.в Ж. – стр.69 в том 4; Г. Д. Г. – стр.80 в том 2 и стр.82
в том 4; Х. С.М. – стр.26 в том 3 и
стр.85 в том 4; В.Д.И. – стр.86 в том 4; К. Д.Д. – стр.89 в том 4; С.В.Р.- стр.
141 в том 4; Д. С.Т.– лист 143 в том 4; К. Ж.С.– лист 145 в том 4;Г.В. Ф.- лист
147 в том 4; З. В.З.– стр.44 в том 2 и стр.17 в том 3; И.Л.С. – стр.20 в том 3;
В.П.М.– стр.16 и стр.67 в том 2 и стр.23 в том 3; Д. Ц.Д. – стр.24 в том 3; Л.М.а
А. – стр.25 в том 3; С. П.П.– стр.29 в том 3; З.С. С. – стр.30 в том 3; П.Г.И.
– стр.32 в том 3; Б.Н.Ю.– стр.33 в том 3; Г.М.Р.– стр.34 в том 3; С. Д.С. –
стр.35 в том 3; Ш.Р.Н.– стр.36 в том 3; В.Г.И. – стр.37 в том 3; Д. Н.Г. –
стр.17 и 68 в том 2; Й.К.В.– стр.47 в том 2; Н. К.К. – стр.48 в том 2; С. А.С.–
стр.49 в том 2; А.Б. Х.а – стр.50 в том 2; Ю.П. А. – стр.53 в том 2; М.Ж.Н. –
стр. 55 в том 2; Т. М.М.– стр. 56 и 59 в том 2; К. С.С.– стр.57 в том 2; С.С. С.–
стр.58 в том 2; Ч.О.С.– стр.61 в том 2; С.Д. Д.– стр.64 в том 2; К.Х.П.– стр.65
в том 2; Г.И. К.– стр.66 в том 2; Т.М.К.– стр.69 в том 2; А.В.С.– стр.70 в том
2; М.Й. С. – стр.76 в том 2; Ж. И. Ж.– стр.81 в том 2; П.Х. Д. – стр.82 в том
2; Г.Г.Г. – стр.** в том 2; Д.С. Д.– стр.84 в том 2.; Т.Д.Д. – стр.28 в том 3 и
Н.Р.И. – стр.39 в том 3; обясненията на подсъдимите М. и К., експертизите, ВДС
към СРС, и всички други писмени доказателства събрани в хода на досъдебното и
съдебно производство и приобщени по реда на чл. 2** от НПК.
ІІ.От правна
страна:
С оглед
събраните доказателства по делото съдът направи следните правни изводи:
Изхождайки
от състава на престъплението по чл. 213а от НК съдът намира, че обвинението,
което е предявено на подсъдимите М. и К. е несъставомерно.
При
изнудването по чл. 213а от НК
изпълнителното деяние е действие, което представлява заплашване, а средствата, чрез които деецът предизвиква страх
у пострадалия, са изчерпателно посочени в правната норма - насилие, разгласяване на позорящи
обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки
последици за жертвата и нейни ближни. В настоящото производство обвинението е
за заплашване с увреждане на имущество, като заплашването следва да е доведено до знанието на
пострадалия, че в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на въздействие върху
имуществото му. Въпреки това знание, пострадалият не желае да се разпореди с определена вещ или с друго свое
имуществено право, или да поема имуществени задължения. По делото не се събраха
доказателства, от които да се направи извод, че с поведението си подс. М. е осъществил заплаха. На 09.10.2014г.
подс. М. се е срещнал със свид. М., като му е направил предложение да плаща
наемите на двете заведения на подсъдимия. В този разговор, подсъдимият М. му е
казал, че адвокатите ще имат грижата да оформят документално нещата. При отказа
от страна на свид. М., М. е заявил, че терасата, която ползва свид. М. е
изградена върху земя на подсъдимия и следва да плаща наем за тази тераса в
размер на „5000, не-10000 лева“. Свид. М. му казал, че ако М. му представи
документи, че е собственик на земята просто няма да я ползва. Подсъдимият М.
тогава заявил, че ако не плаща наем за терасата, няма как да работи
заведението му. След това разговорът
приключил и свид. М. си тръгнал. На
09.10.2014г. след разговора, свид. М. не се почувствал застрашен, нито възприел
думите на М. като заплаха. Свид. М. заявява това обстоятелство от самото начало
на образуваното ДП, а в последствие го поддържа и в показанията, които е дал
пред съда. В последващ момент той се е притеснил за неговата лична физическа
неприкосновеност, но не е възприел думите на М., като заплаха, че ще претърпи
вреди, заведението му няма да работи и т.н. Същите факти се съдържат и в изготвената, приобщена и
кредитирана от съда петорна комплексна СППЕ, където вещите лица посочват,
че при този разговор с М. не е изпитал страхови изживявания. В този смисъл на 09.10.2014г. заплаха не е била
отправяна, нито е била възприета от пострадалия. Относно последващите събития
от 10.10.2014г. до 16.11.2014г. подс. М. не е имал срещи и разговори със свид. М., нито е говорил някой
с пострадалия за наем на тераса, размер на наем и т.н.
Съдът
обсъждайки паралелно действията на двамата подсъдими установи, че за тази среща
на 09.10.2014г. подс. К. не е знаела. Нито е имала представа, че подс. М. ще
поиска наем за терасата към пицарията, нито е знаела или предполагала какъв
размер на наем ще поиска той. Към 09.10.2014г. са били налице спорове за
собственост между К. и свид. Т.Д., и кой да се разпорежда с имотите. Безспорно
престъплението по чл. 213а НК е формално престъпление, тъй като в закона не
съществува изискване пострадалият да е предприел изискваното от него поведение.
От субективна страна се изисква пряк умисъл, като деецът съзнава, че заплашва
пострадалия с едно от описаните в закона деяния, както и че последният не желае
да се разпорежда с имуществото си или да поема задължения. За съставомерността
на деянието е необходимо и наличието на специална цел- да принуди другиго да се
разпореди с вещ или свое право, или да поеме имуществено задължение.
На
09.10.2014г. на срещата между подс. М. и свид. М. не са били осъществени
заплашителни действия. Тонът на разговора може и да е ескалирал в един момент,
но няма отправена заплаха от подс. М. към пострадалия М.. Напротив, в разговора
подсъдимия казва на М., че всички документи ще бъдат уредени от адвокатите му,
а той просто трябва да работи, защото е бизнесмен. В този момент, при водене на
преговори за наем на терасата, въпреки категоричността в изказа на подсъдимия М.
относно сумата, няма изречени заплахи, които най-вече да са били възприети от М.
като такива, както и да го наведат до извода, че могат да бъдат изпълнени. В
този смисъл съдът приема становището на защитата на подс. М., че за да е налице
състав на чл. 213а от НК заплахата трябва да е реална, т.е. да се мотивира М.
да поеме имуществено задължение. Такава заплаха няма, тъй като след думите на М.
да му плаща 5000, не 10000 лева, М. отговорил, че ако се установи, че терасата
е върху терен на М., той просто няма да я ползва. След което си тръгнал. По
никакъв начин в този момент той не възприел думите на М. като реална заплаха,
която да го мотивира да поеме имуществени задължения. Както правилно отбелязва
защитата на подс. М., свид. М. се е почувствал застрашен относно физическата си
неприкосновеност, че нещо на него може да му се случи, но обвинение за
заплаха с насилие не е предявено. На тази дата 09.10.2014г. действията на подс.
М. по никакъв начин не са възприети от М., като заплаха да поеме имуществени
задължения, напротив той е бил спокоен и така си е тръгнал след разговора.
На
10.10.2014г. подс. К. предприела действия, след като била разговаряла със свид.
Ч., който изградил конструкцията на слънцезащитната тента на терасата, да й
съдейства да бъде разглобена. На тези действия присъствал и подс. М.. На този
ден разговора между свид. М. и подс. М. е относно незаконно построената тераса,
като не става дума нито за пари, нито за наеми. Според обвинителния акт подс. М.
задействал своите „връзки“ в Община-
Варна и предизвикал няколко проверки в „Ред хот пица“, като с тези
противозаконни действия с тежки последици за свид. М. създал пречки и
преустановил търговската дейност на
заведението „Ред хот пица“. Съдът изцяло споделя становището на
защитниците на подс. М. и подс.К., че пускането на сигнали до Община-Варна /в
конкретния случай/ не е противозаконна дейност, доколкото това е конституционно
право на всеки един български гражданин, независимо от неговото положение в
обществото, имуществено състояние, образование и др. Именно това право е
осъществила и С. М.- управител на „Варнафарма“ ООД, депозирайки жалба относно
незаконната постройка изградена към пицарията, а и самият М. подавайки сигнал
по телефона. Прокурорът в обвинителния акт и в пледоарията си посочва, че подс.
М. се обадил в Общината и заповядал да бъдат извършени съответните проверки- за
незаконната тераса и за работата в самото заведение. Видно от показанията на
свид. К. Б. / л. 187-188,т.4 от ДП/ подс. М. му се е обадил по телефона, като
твърдял че терасата е незаконна. И в тези свои показания свид. Б. казва:
„…Спомням си, че помоли да се извърши проверка на обекта и служителите от
строителен контрол просто да си свършат работата…….Ако сигналът беше подаден,
не от М., а от друг гражданин, реакцията ми щеше да бъде същата и щях по същия
начин да предам сигнала на съответната дирекция….“ Както става ясно, подс. М.
не е злоупотребил с права и не е преминал границата, да изисква от служителите
да извършат нещо незаконно, напротив той е поискал просто всеки от тях да си
свърши работата. Още повече, че проблемите с незаконно построената тераса са
започнали много преди м. октомври 2014г. Видно от административно наказателната
преписка приложена в т.6 на ДП, л.124-153 изпратена от РДНСК-Варна, свид. Т.Д.,
в качеството си на съсобственик на имота, находящ се на ул. „****“ №56 е депозирал
жалба заведена в ДНСК-РО-„НСК“-Варна с вх.№ РП-268-02-044 от 20.04.2012г., като
в следствие на проверката е бил издаден констативен протокол /л.141/, в който е
описано,че от проверката е било установено, че терасата е незаконно построена масивна постройка и е
следвало да се предприемат действия по чл. 225 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Идвайки на
място на 10.10.2014г. служителите от „Строителен контрол“ констатирали
наличието на терасата и поискали от свид. М. да им предостави документация за
строителството й. По същото време пристигнали и служители от дирекция „УСКОР“,
които следвало да проверят как работи заведението. Тези проверки са били
провокирани не само от жалбата на подс. М., но и от жалби на живущи в района на
пицарията, на които спокойствието било нарушено, тъй като заведението работило
след 24.00 ч., чувала се силна музика и викове от клиенти, а нямало съответното
разрешително затова.За констатираните нарушения вече било издадено наказателно
постановление / преписката се съдържа на л.156-168, т.6 от ДП/.
В този смисъл съдът изцяло споделя становището
на защитниците на подс. М. и К., че не е налице противозаконна дейност от
страна на подсъдимите, с която да са препятствали дейността на
ресторанта.Проверка на оторизирани от Държавата или Общината контролни органи не следва да се счита за
противозаконна. В противен случай сме изправени пред хипотезата- в управлението
на Държавата да не се извършва контролна дейност на държавните и частни
дружества, да не се констатират нарушения, за да не се спира дейността им. В
този смисъл не следва да се приема становището на прокуратурата, че тази
дейност е противозаконна и от там тя да е
елемент от състава на чл. 213а от НК.
Както
правилно отбелязва защитникът на подс. М.- адв. Р. престъплението, за което са
обвинени подсъдимите е било довършено на 09.10.2014г., тъй като на 10.10.2014г.
след проверките от контролните органи свид. М. е депозирал жалба във Второ РУП-
Варна, където е посочил, че е изнудван от посъдимите /л.4-5,т.4 от ДП/. Всичко
това навежда на извода, че към 09.10.2014г. свид. М. не се е почувствал
застрашен след срещата с подс. М., нито е възприел нещо от казаното от
последния, като заплаха.
На следващо
място, съдът споделя изводите на защитниците на подс. М., че е житейски
нелогично на 09.10.2014г. подс. М. да иска наем от свид. М. за ползването на
терасата, а още на 10.10.2014г. да предприеме действия по мотивирането на М. да
му плаща наема, като пристъпи към разрушаването на обекта- в случая терасата. А
и от 10.10.2014г. до 16.11.2014г. искане за плащане на наем няма.
Следващите
действия, които се описват от прокуратурата в обстоятелствената част на
обвинителния акт и, които се анализират в хода на съдебните прения от
държавното и частното обвинение е спирането на тока. Както правилно отбелязва
защитата на подс. М., искането е подадено от подс. К. до „Енерго про“, като
отново е налице спор между собствениците на „Варна Парадайс“ ООД. Всичко
случило се относно действията по спирането на тока, а в последствие и с
трудностите по пускането му, като подс. М. не давал ключа за стаичката,а
впоследствие препятствал служителите на „Енерго про“ да влязат и да пуснат
тока, слагането на охрана в стаичката и други не са съставомерни по чл. 213а от НК. Съдът се солидаризира със становището на защитата, че препятстването на
органи да извършат определени действия може да бъде съставомерно по чл.
269,чл.270 и чл. 275 от НК, където са посочени за наказуеми препятствието и
неоказването на съдействие на орган на власт, представител на обществеността,
ЧСИ или помощник ЧСИ.В този смисъл препятстването на служителите на „Енерго
про“ не е престъпление.
За обстоятелствата по събарянето на конструкцията на терасата на 15.11.2014
г. са събрани също множество доказателства, сред които обаче не са налице
такива, които да сочат на съвместна съучастническа дейност между подс. М. и
подс.К.. Видно от констативния протокол № 259/06.11.2014г. /л.55,т.3 от ДП/ във
връзка с незаконно изградената тераса е даден срок за премахването й до
21.11.2014г. Именно във връзка с това предписание подс. К. е предприела
действия по отстраняването й, като се е обърнала за чисто логистично съдействие
от подс. М., който й обещал да й съдейства за фирма, която да извърши събарянето,
както и да осигури охрана за съответната дата. Следва да се посочи, че
констативния протокол е бил подписан лично от свид. Т. Д., без възражения от
негова страна. Т.е. събарянето е станало без възражение на нито един от
собствениците на „Варна Парадайс“. Ноторно известно е, че при такива
предписания от РДСНК или „КС“ при Община Варна много по-добре е незаконния обект да бъде премахнат от
собствениците, отколкото от фирма наета от Общината, за чиято дейност се
заплаща в пъти повече. За всичко това свидетелства и свид. М. в своите
показания. Правейки анализ на случилото се на 15.11.2014г., дата която е
включена в диспозитива на обвинението съдът прави извод, че е налице едно
правомерно действие от страна на подс. К., като собственик на имота и това по
никакъв начин не засяга свид. М.. Още повече, че тази тераса е изградена много
преди свид. М. да наеме помещението. Това, което той е направил е да разшири
конструкцията й, като физическото отстраняване на терасата не засяга неговите
имуществени права и интереси.
По отношение изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
подсъдимите М. и К. имали план да принудят свид. М. да им плаща наемите, как са
потърсили свидетелите Ж. и Бр.К., които следвало да „мотивират“ и „притиснат“
свид.М. да се съгласи да плаща наемите на К. и М. не се подкрепя от нито едно доказателство и
съдът намира, че в тази част на обвинителния акт прокурорът е изложил своите
предположения. Не се установява по безспорен и категоричен начин, че двамата
подсъдими са имали въобще план, за да принудят свид. М. да им заплаща наемите
от заведенията. Напротив подс. К. се е обърнала към подс. М. за съдействие, от
човешка гледна точка, защото е знаела, че той е обществена фигура. Търсенето на
подкрепа от М. не е противозаконно, така както не е било противозаконно и
действието на свид. М. да се обърне за помощ и съвет към свид. К.К.. И К. и М.
са целели да получат подкрепа от обществени
фигури, каквито са М. и К.К. и да се даде гласност на случилото се. В първия
случай К. е търсила начин да се защити от действията на свид. Т. Д. и сестра
му-свид. М.П., а във втория свид. М. е искал съвет и съдействие от К.К. как да
процедира при спирането на тока.
От приобщените по делото
доказателства, а именно: Присъда №
4/06.02.2015г. по НОХД № 816/2014г. по описа на РС-Търговище, мотиви по НОХД №
816/2014г. по описа на РС-Търговище, Решение № 38/25.03.2015г. по ВНОХД №
37/2015г. по описа на ОС-Търговище и Решение № 209/17.12.2015г. по НДВ №
382/2015г. по описа на Апелативен съд- Варна. / л.391- 426, т.1 по НОХД №
733/2017г./ се установява, че свид.Д. е осъден за престъпление по чл. 217 от НПК, тъй като в качеството на управител и представител на „Джънгъл“ ООД и
„Варна Парадайс“ ООД съзнателно е действал против законните интереси на двете
дружества. Многократните опити на свидетелите Д. и П. да отстранят подс. К. я е
довело до срещата й с подс. М., за да получи подкрепа. През цялото време, видно
и от изготвените ВДС по експлоатираните СРС подс. М. е говорил,че ще предаде
документите на адвокатите си. Решил е да подпомогне подс. К. едва след като
адвокатите му са се запознали с документацията и фактологията на
проблемите й със свид.Т. Д.. Т.е. подс. М.
е искал с позволени средства да помогне на подс. К..Видно от разговор № 40 на
лист 74 от ВДС-т. 1- подс. М. е казал,
че: „ … Аз ще ги атакувам по мой
начин…..през адвокатите…“. От разговор № 93
на л.101 от ВДС-т.1 на свид. Ж. с подс. К., тя го уведомява, че е имала
разговор с подс. М. след задържането му и той й е казал, че й съдейства, защото
за толкова години я е опознал какъв човек е и трябва да вършат работите по
закон. Именно затова преди подс. М. да реши, че ще й помогне е проверил цялата
й документация и се е консултирал с адвокатите си. В случай, че е имал
намерение с противозаконни действия да принуди свид. М. да плаща наемите на
заведенията, то едва ли е щял да се замисли дали е противозаконно или не.
На следващо
място от прокурора и от частното обвинение се акцентира върху израза „на
страната на дългите пари и парични потоци“. Видно от приобщените показания на
свид. Ж. в този израз същият е вложил следния смисъл: Който работи с М., ще
може да работи дълго време с него, тъй като последният разполага със средства и
съвместния им бизнес би продължил дълго във времето.
Но така или
иначе в обвинителния акт не се споменава конкретна сума за наеми, които свид. М.
трябва да плаща на подс. К.. Обвинението е единствено за сумата от 10000 лева,
която е била поискана от подс. М. за наем на терасата, за която той твърдял, че
е изградена върху негов терен.
Що се отнася
до използваното от подс. К. пълномощно, за което знаела, че било оттеглено и в
този смисъл е недействително, то това действие не е криминализирано от закона,
защото не е документ с невярно съдържание, нито преправен такъв. Напротив тя е
използвала истински документ, който е съществувал за определен период от време
в правния мир и който в последствие е бил оттеглен. Да, използването на такова
пълномощно може да породи недействителност на сделка, но не е наказуемо по
смисъла на НК.
Съдът
намира, че правилно адв. А. направи разграничение между различни състави на
престъпление, като се солидаризира с мнението на повереника на частния
обвинител, че не става въпрос за принуда-143 от НК, тъй като в състава не
влизат поемането на имуществени задължения.
Не се касае
и за самоуправни действия по чл. 323 от НК, тъй като съдът, както и защитата и
повереникът на ч.обвинител считат, че не е налице правен спор за собственост
между страните.
Както
посочи съдът по-горе, не се касае и за престъпление по чл. 269, чл.270 и чл.
275 от НК, където са посочени за наказуеми препятствието и неоказването на
съдействие на орган на власт, представител на обществеността, ЧСИ или помощник
ЧСИ, тъй като служителите на „Енерго про“ не попадат в тези хипотези и
препятстването на тяхната дейност не е престъпление.
Поведението
на подс. М. определено на моменти е надхвърляло добрия тон, но то не може да
бъде отнесено и към престъпление по чл. 325 от НК, тъй като същият не е
действал с намерението да нарушава обществения ред и да показва явно неуважение
към обществото, което е задължителен елемент на състава на престъплението
„хулиганство“. Отношенията му са били единствено със свид. М. и то еднократно
на 09.10.2014г.
Не може действията по събарянето на терасата
да бъдат отнесени и към състава на чл. 216 от НК, тъй като събарянето на този
обект не е противозаконно. Напротив налице са предписания от контролен орган по
строителството, като е указан срок до 21.11.2014г. незаконния обект да бъде
отстранен. В този смисъл несъставомерно е деянието и по смисъла на чл.216 от НК.
Както казва
защитника на подс. М.- адв. Л. в правото на дуплика поведението на подс. М.
„…може да не е изискано..“, но нито едно действие от негова страна след
09.10.2014г. няма връзка с искане на пари и следователно не е налице изнудване.
В нито един момент, когато токът е бил спиран, нито в последствие при
физическото събаряне на терасата на свид. М. никой от двамата подсъдими не е казал,
че ако не плаща наем, ще му бъде спрян тока, или ще последват действия по
събаряне на терасата.
Тук е мястото съдът да посочи, като приема
становището на защитниците на подс. М., че от обективна страна формулираното
обвинение от прокуратурата се отнася до поемане на имуществено задължение по
отношение на всеки един от подсъдимите, т.е. за двукратно плащане на сума в
размер на 10 000 лева- и за подс. М. и за подс. К., а такива данни по делото
няма. Този извод се извежда от диспозитивите на обвинението по отношение на
двамата подсъдими. В обвинението на подс. М. прокуратурата е посочила следното:
„За времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди
другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева…“, а в диспозитива на обвинението на подс. К. е приела следното:
„За времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди
другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение - да й заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева.
Що се отнася
до подс. К., то както бе обсъждано многократно от съда и от защитниците на
двамата подсъдими, същата не е знаела, че подс. М. ще се срещне със свид. М. на
09.10.2014г., нито е знаела или предполагала, че той ще иска наем за терасата
10 000 лева. Последващите действия
на подс. К. са били продиктувани от правото й на собственик на имота на ул. „****“.
В резултат на полученото предписание от контролните органи е предприела
действия за отстраняване на незаконната тераса. А решението й да поиска от
„Енерго про“ да спре тока е продиктувано от невъзможността да разреши
проблемите си свидетелите Т. Д. и П., които неправомерно получават наеми от
ползваните имоти. Въпреки многократното сезиране на правоохранителните органи,
не са били предприети мерки за охраняване на нейните права, като собственик на
дружествата „Варна Парадайс“ ООД и „Джънгъл“ ООД. През годините на водене на
съдебни спорове, тя е била със знанието, че е собственик на горепосочените
дружества и като такъв е поискала и спиране на тока на заведението „Ред хот
пица“. Това действие от нейна страна
може да е неправилно, но не и незаконосъобразно.
Безспорно
установено е по делото, че подс. К. не е искала 10 000 лева от свид. М.,
като това не се твърди и от самия М.. Както правилно отбелязва защитникът на
подс. К.-адв. Д. подс. М. е решил да й помогне в чисто човешки план. Той не й е съобщавал
какви са му намеренията, нито как,кога и по какъв начин ще осъществи поетия към
нея ангажимент. Претенцията на подс. К. е оплакването ѝ е, че не ѝ
се плаща наем на нея. Нито в обвинителния акт, нито от показанията на свид. М.
може да се направи извод, че подс. К. е
предявявала претенции за нещо различно от наема, който следва свид. М. да плаща
по договор. Тя се е оплакала, че нейният съдружник получава наем, а тя, въпреки
че е собственик и има право на това, не получава нищо. Липсва субективния
състав на престъплението изнудване и не е налице съзнаване от страна на подс. К.,
още по-малко цел, че ако свид. М. плаща на нея наема, а не на Т.Д., ще претърпи
имуществена вреда, защото тя свързва това плащане с неплащане на наема на Т.Д..В
същото време дали наема ще бъде плащан на свид.Д. или на подс. К., за свид. М.
няма реализирана щета. Съдът споделя становището на адв. Д., че въз основа на
всички събрани по делото доказателства няма основание да се счита, че подс. К.
е извършила тези действия, с цел тя да помогне за мотивирането на свид. М. да
се разпореди противоправно със свое имущество в полза на М.- да му бъде
заплащана парична сума в размер на 10000 лева
Водим от
горното и на основание чл. 304 от НПК, съдът намира, че обвинението, което е
предявено на подсъдимите М. и К. е несъставомерно,
поради което и ги ОПРАВДА, както следва:
подс. В.М. в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.З, т.2,
вр. ал.2, т.З, предл. 2 и предл. 3 и т.4, вр. ал.1 от НК, затова че за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014
год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А.М.М. да поеме имуществено
задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева, го заплашил с увреждане на имущество - разрушаване на
стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - гр. Варна и с друго
противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и
преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - гр.
Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество,
собственост на „Ред хот България" ООД, с управител А.М.М., извършено е от
две лица- К.Ж.К. и В.Н.М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 **8,37
лева.
подс. К.К. в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.З, т.2,
вр. ал.2, т.З, предл. 2 и предл. 3 и т.4, вр. ал.1 от НК затова че, за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014
год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А.М.М. да поеме имуществено
задължение - да й заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева, го заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното
от него заведение „Ред хот пица" - гр. Варна и с друго противозаконно
действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на
търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - гр. Варна, като деянието
е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот
България"ООД, с управител А.М.М., извършено е от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М.
и са причинени значителни вреди в размер на 14 **8,37 лева.
Доколкото
извършеното от подсъдимите М. и К. не съставлява престъпление съдът отхвърли предявените граждански искове,
както следва:
Предявеният от А.М.М.
граждански иск солидарно срещу подсъдимите В.Н.М. и К.Ж.К. за сумата от 40000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършеното
деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното
ѝ изплащане, като прие, че е неоснователен.
Предявеният от А.М.М., като управител и представляващ „Ред хот България“ ООД
граждански иск срещу подсъдимите В.Н.М. и К.Ж.К. за сумата от 14838,37 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършеното деяние,
ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното ѝ
изплащане, като неоснователен.
Водим от изложеното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: