Р
Е Ш Е Н И Е
№
443
Бургас, 28/04/2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като
разгледа административно дело номер 638 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.27а, ал.6 от Закона за
закрила на детето/ЗЗД/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ .
Образувано
е по жалба на Х.В.Ш. и П.С.Ш.,***, против заповед №ЗД/Д-А-046 от 31.03.2023 г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, поправена със
заповед № ЗД/Д-А-50 от 10.04.2023 г., с която на основание чл.26, ал.1, вр.
чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1, т.5 и 7 ЗЗД, е наредено временно настаняване на
малолетното дете Л.Х.Ш., роден на *** г. в гр.Бургас, ЕГН **********, с
родители П.С.Ш. и Х.В.Ш., в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/
в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5, за срок - до произнасяне на
съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Жалбоподателите,
редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност искат да се отмени оспорената заповед.
Ангажират доказателства. Представена е писмена защита.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Заинтересованата
страна Л.Х.Ш., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, назначен по
реда на чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ ЗПП/, счита жалбата за
основателна. Претендира разноски.
Административен
съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 27а, ал.1 ЗЗД, от лица с правен интерес, поради което
е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Малолетният
Л.Х.Ш., роден на *** г., на * години и * месеца, е второто дете в семейство от
двама родители със сключен граждански брак. Отглежда се в семейна среда. През
учебната 2022/2023 г. е ученик във ІІ/втори/ „д“ клас в основно училище/ОУ/
„Братя Миладинови“ Бургас. Има сестра, която е ученичка в четвърти клас на
същото училище. Майката е гражданин на Руската федерация. Семейството обитава
жилище в ****, на последния етаж в жилищна кооперация. Отделено е от общите
части на кооперацията с метална врата, която не позволява достъп на външни лица
до звънец и входната врата на жилището. Няма данни за специални или специфични
потребности на членовете от домакинството.
В
предходен период по отношение на детето е приложена мярка за закрила по ЗЗД
след постъпил сигнал от учебното заведение, че родителите не предоставят
достатъчно храна на Л. и той изяжда закуската на децата от класа.
Във
връзка с постъпил сигнал от директора на ОУ „Братя Миладинови“ Бургас в отдел
„Закрила на детето“/ОЗД/, дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас е
извършено проучване за оценка на риска при детето Л. свързан с поведението му в
училище. При проучването е установена
невъзможност за осъществяване на контакт с родителите на детето. Констатирано
е, че Л. има сериозни поведенчески проблеми в учебното заведение, изразяващи се
в ежедневни кражби на пари, вещи, предмети и храна, и непрестанни конфликти с
децата в класа. Предприети са действия от страна на класния ръководител за
връзка и разговори с родителите, но среща с тях не е осъществена. При посещение
в ОЗД Бургас бащата се държал агресивно, отричал всичко казано за детето и
обвинявал училището; отричал да е упражнявал физическо насилие над Л., но
заявил, че в семейството му има правила и те трябва да се спазват иначе „не
получаваш нищо“. Забелязано е грубо отношение на бащата към детето, което
проявява признаци на страх и тревожност, когато се налага да се съобщят на
родителите негови негативни прояви. Често посещава медицинския кабинет в
училището с оплаквания за болки в корема и леки травми/натъртвания/, порезна
рана, прободна рана с молив, прескрипан пръст. Има добра двигателна
култура-тренира акробатика; участва в състезания; печели награди. Ученикът е
постъпил в училище с училищна готовност в норма за успешно обучение. Въпреки
доброто му интелектуално ниво, липсата на концентрация, учебни умения,
мотивация и активност постепенно са се отразили негативно на учебната
успеваемост. Небрежното поддържане на помагалата и нередовната работа в
часовете са довели до много пропуски, изразяващи се в обучителни затруднения.
Нивото на детето, съпоставено с това на класа е видимо занижено. Първоначално в
класовете, в които Л. е бил е приеман нормално и дружелюбно. Той е активен и
контактен, но пречи при провеждане на учебните часове; проявява агресия;
използва нецензурни жестове; взема храна, пари и вещи от съучениците си, което
води до изостряне отношенията между тях-напрежение, конфликти, агресивни прояви
и отхвърляне. Детето извършва кражби на вещи и пари от съучениците си; бяга от
дома си като не дава обяснения къде е било по време на отсъствието си; майката
не проявява загриженост при бягствата на детето; бащата прилага строги методи
на възпитание; Л. не се подчинява на родителите си; не спазва наложените
правила и ограничения; родителите не съумяват да се справят с грижите за детето
и не прилагат необходимия контрол; не спазват часовете за посещение в учебното
заведение в резултат на което детето редовно закъснява за училище; детето е с
неподходящо за сезона-липсват бельо и чорапи; не проверяват раницата на Л.
преди да тръгне на училище, предвид което то носи в училище нож; не проявяват
сериозно отношение към проблемните зони на детето; не вземат отношение и не
съдействат в работата с детето и семейството на ОЗД и Център за обществена
подкрепа/ЦОП/; детето осъществява контакти при бягствата с непознати хора.
Оценен е
риск за детето по отношение на полаганата за него грижа от страна на родителите
и поведенчески прояви.
За
детето е подавана информация от училището в ОЗД, ДСП Бургас, и в края на
учебната 2021 г.-2022 г., като през настоящата 2022 г.-2023 г. индикациите за
риск при Л.Ш. са продължили. През учебната 2022 г.-2023 г. Л. е ученик във ІІ
„д“ клас на ОУ „Братя Миладинови“. Към настоящия момент детето се обучава по
индивидуална програма, изготвена от учебното заведение. Не са установени
специални образователни потребност/СОП/. Причина за промяна формата на обучение
е поведението на момчето.
За
периода от месец декември 2022 г. до края на март 2023 г. в ОЗД, ДСП Бургас за
детето са постъпвали сигнали от учебното заведение, свързани с поведенчески
проблеми, както и за липса на съдействие от страна на родителите. Поведението
на детето през посочения период рязко се е влошило- извършва редовни кражби;
проси, системно бяга от дома; носи нож в училище; има асоциално поведение. До
момента родителите не са успели да повлияят положително на Л..
На
29.03.2023 г. в ОЗД, ДСП Бургас, около 14.00 ч. е постъпило обаждане от
психолога в ОУ „Братя Миладинови“, че Л.Ш. е избягал училище, докато чака
родителите му да го приберат след приключване на учебните занятия в 11.30 ч.
Жалбоподателят Ш. се явил в училището в 13.30 ч. във видимо неадекватно
състояние и заспал в кабинета на психолога. Директорът на училището подал
сигнал на спешен телефон 112 за издирване на детето. Уведомена била майката на
детето да подаде сигнал във Второ РУ, ОД
МВР Бургас., за да бъде обявено за издирване, която заявила, че няма да стори
това, защото детето и друг път е бягало, но се прибира в къщи. Около 22.30 ч. Л.
се прибрал у дома, което било потвърдено от патрул, посетил адреса.
На
30.03.2023 г. от началника на Второ Районно управление/РУ/ ОД МВР Бургас на
малолетния Л.Ш. е предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, предвид
отчетен риск за живота и здравето на детето, неприемливото му поведение,
постоянните бягства и невъзможността на родителите да окажат нужния контрол и
надзор/чл.4, ал.1, т.7 ЗЗД/, л.61 и 62 от делото/.
Във
връзка с отчетен риск за детето, е организирана спешна среща на
мултидисциплинарен екип по прилагане на координационен механизъм за
взаимодействие при работа по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от
насилие. Взето е решение, с цел опазване живота и здравето на детето, да се
изведе от семейната среда и след
изтичане на срока на приложената полицейска закрила, незабавно да се предостави
социална услуга за резидентна грижа като
временно се настани по административен ред в Център за настаняване от семеен
тип на деца без увреждания в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5.
На
31.03.2023 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас е издал
заповед №ЗД/Д-А-046, поправена със заповед № ЗД/Д-А-50 от 10.04.2023 г., с
която на основание чл.26, ал.1, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1,
т.5 и 7 ЗЗД, е наредено временно
настаняване на малолетното дете Л.Х.Ш., роден на *** г. в гр.Бургас, ЕГН **********,
с родители П.С.Ш. и Х.В.Ш., в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/
в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5, за срок - до произнасяне на
съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Данните
по делото сочат, че в Районен съд Бургас не е образувано производство по чл.28 ЗЗД/л.92 от делото/.
Заповед
№ЗД/Д-А-046 от 31.03.2023 г., поправена със заповед №ЗД/Д-А-050 от 10.04.2023
г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед №ЗД/Д-А-046 от 31.03.2023 г., поправена със заповед №ЗД/Д-А-050
от 10.04.2023 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно правилото
на чл.27, ал.1 ЗЗД.
На второ
място, същата е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни
основания.
На трето
място, при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват нейната отмяна.
На следващо
място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон и неговата цел.
Правното
основание за издаване на процесната заповед за временно настаняване по
административен ред е чл.26, ал.1 ЗЗД, а фактическа предпоставка за издаването
й е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето, съобразно чл.4, ал.1,
т.5 ЗЗД- предоставяне на социална услуга за резидентна грижа, тъй като
родителите са в трайна невъзможност да осъществят необходимия контрол, грижа и
надзор по отношение на малолетното си дете.
Заповедта е мотивирана. Същата е издадена въз основа на изготвен социален
доклад/л.63-67 от делото/, от който и от останалите приложени доказателства, се
установява необходимостта от налагане на
цитираната мярка.
Съобразно нормата на чл.26, ал.1 ЗЗД,
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването
на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или
специализирана институция се извършва от съда като до произнасяне на съда
дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно
настаняване по административен ред. Следователно, в конкретния случай, се касае
за налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда
за предоставяне на социална услуга за резидентна грижа или специализирана
институция, в случая настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в
гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5.
Въпреки
оспорване на обстоятелствата, установени в заповедта и социалния доклад,
жалбоподателите не са ангажирали пред съда оборващи доказателства.
Законът за закрила на детето регламентира
специфични обществени отношения, при които определящи са интересите на децата.
Съгласно т. 1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са „... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи“. В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал.
1 ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси. Безспорно се установява от данните по делото, че родителите без
основателна причина трайно не полагат
необходимата грижа и не осъществят дължимия контрол и надзор по отношение на
малолетния Л., мотивиращи основание за
настаняване на детето извън семейството, съобразно чл.25, ал.1, т.2 ЗЗД.
Държавата има задължение
да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето,
така и да защити неговите най - висши интереси. Необходимо е да се осигури
справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителите, като винаги
водещ е интересът на детето.
Посредством предприетата мярка
по чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД, е постигната целта на закона да се защитят висшите
интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на
родителите.
Предвид изложеното, заповед №ЗД/Д-А-046
от 31.03.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас,
поправена със заповед №ЗД/Д-А-050 от 10.04.2023 г., е законосъобразна, като
издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата цел, а жалбата на Х.В.Ш. и П.С.Ш. като
неоснователна следва да се отхвърли.
При
този резултат и в това производство разноски на процесуалния представител на
заинтересованата страна, назначен по реда на чл.26, ал.2 ЗПП, не се дължат.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.В.Ш. и П.С.Ш.,***,
против заповед №ЗД/Д-А-046 от 31.03.2023 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Бургас, поправена със заповед № ЗД/Д-А-50 от 10.04.2023 г., с
която на основание чл.26, ал.1, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1,
т.5 и 7 ЗЗД, е наредено временно
настаняване на малолетното дете Л.Х.Ш., роден на *** г. в гр.Бургас, ЕГН **********,
с родители П.С.Ш. и Х.В.Ш., в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания /ЦНСТДБУ/ в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5, за срок -
до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: