Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1447/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Община Варна,
адрес за призоваване: бул. „Осми приморски полк" № 43, гр. Варна, чрез
процесуален представител юрисконсулт П.
К.
против Решение № 686/14.05.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 569/2020г. по
описа на същия съд, с което е отменено НП № 419/16.11.2018 г. на Т. И. - Заместник
- кмет на Община Варна, с което за нарушение на 94, ал. 3 ЗДвП на основание чл.
53 ЗАНН във връзка с чл. 178е ЗДвП на С.М.И. с ЕГН: ********** и адрес: *** е наложено наказание “Глоба” в размер на 50,00
лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. При постановяването на съдебния акт,
ВРС не е взел предвид факта, че първоначално производството е започнало със
съставяне на фиш с глоба в отсъствие на водача. На 17.10.2018 г. свидетелят В. И. е възприел фактическата обстановка при съставяне на
фиша. В решението не е обсъден факта, че макар и да не си спомня фактическата
обстановка, лицето състави фиша пряко е възприело нарушението, не е отчетен
факт, че от констатиране на нарушението до с. з. е минал голям период от време,
липсва и разрешение издадено от собственика на пътя или администрацията за
паркиране на тротоар. Неправилен е извода на ВРС, че административно наказателната
отговорност е ангажирана при неизяснена фактическа обстановка. Неправилен е извода на ВРС, за
необсъждане възраженията по издадения АУАН. По изложените доводи моли да се отмени решението и да
се постанови друго, с което НП да се потвърди, както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание, за касатора не се явява представител, не
е изразено становище.
Ответникът,
депозира отговор на касационна жалба,
с който оспорва същата. В съдебно заседание се явява лично, като по
съществото на спора отправя искане за оставяне в сила решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно.
Поддържа, че правилно ВРС е достигнал
до извода относно допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, при наличието на които наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка.
От разпита на свидетелите
е установено, че на ул. Охрид
липсва тротоар, поради което управляваното от него МПС не би могло
да паркира върху тротоарната площ, обособена с бордюр, както и че паркиралия
автомобил не е засягал преминаването на пешеходците. По изложените доводи моли
да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.
218 АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт, но
разгледана по същество я намира за
неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на С.М.И., против Наказателно постановление №
419/16.11.2018 г. на Заместник кмет на Община - Варна, с което ѝ е
наложено административно наказание глоба, в размер на 50 лв. От фактическа
страна ВРС е установил, че административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на фиш от В. И. – старши полицай в Общинска полиция -
Варна, при условията и на основание чл. 186, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДвП. Фиша е оспорен от собственика на
автомобила З. Р., който възразил срещу същия и посочил С.И., като лице, което е
управлявало автомобила. В резултат на това издаденият фиш е бил анулиран и е
съставен АУАН № 0004437/26.10.2018 г., с който е преценено, че на 17.10.2018 г.
около 15.15 ч. в град Варна, ул. "Охрид" № **, като водач на лек
автомобил – "Пежо" с рег. № ***** И. е паркирала върху тротоара, с
което е нарушила нормата на чл. 94, ал. 3
от ЗДвП. След
съставяне на АУАН са депозирани възражения. АНО издал НП, като възприел изцяло
изложената фактическа обстановка в акта, като на нарушителя било наложено
наказание на осн. чл. 178е от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. За да
отмени НП, съдът е преценил, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АНО не е
обсъдил направените възражения по акта от страна на въззивницата. АНО не е
събрал допълнителни доказателства и не е разпоредил извършването на
допълнителна проверка, не е обсъдил възражението на въззивницата за липса на
тротоар. По този начин съществено е нарушил правото ѝ на защита, което
нарушение е неотстранимо във фазата на съдебното производство и представлява
самостоятелно отменително основание. Въззивният съд е констатирал неправилно
установена фактическата обстановка при издаване на НП, тъй като липсват
доказателства за това, че И. е нарушила правилата за паркиране на МПС, което
представлява самостоятелно отменително основание. Не е било изяснено също и на
какъв принцип е преценено, че паркираният от И. автомобил пречи на пешеходците,
след като не е доказано, че същия се намира паркиран на тротоар. По изложените
доводи съдът е отменил НП.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта
за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
разпоредбите по чл. 40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление
съответства на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване
на постановлението е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с. з., като е
направил законосъобразен извод, са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяването на обжалвания акт.
Районният
съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства.
По
доводите на касатора, че в оспорваният касационната жалба съдебен акт, не е
обсъден факта, че макар и да не си спомня, лицето съставило фиша пряко е
възприело към онзи момент обективираната фактическа обстановка, като описаното
нарушение се установява със съставените по преписката документи. Не е отчетен и
факта, че от извършване на нарушението до датата на съдебното заседание е минал
значителен период от време и възможно свидетелят да не може да пресъздаде
установената фактическа обстановка. Разпитаните по делото свидетели – И.
(актосъставител) и Т. изрично заявяват, че не си спомнят за случая. По делото
липсват констативни протоколи, снимков материал, скици или други доказателства
изготвени към момента на нарушението от които да се установява фактическата
обстановка свързана извършването му. Представените с АНП Докладни записки на
св. И. и св. Т. са изготвени в много по-късен момент, по повод възраженията на
ответника И. срещу АУАН и в съдържанието си преповтарят изложеното в АУАН.
Видно е също и че съдържанието на самия АУАН напълно преповтаря изложената във
фиша от 17.10.2018 г. фактическа обстановка.
Съдът изцяло споделя становището на въззивния
съд, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че на мястото на
което е бил паркиран автомобила – ул. Охрид, срещу № ** е имало обособен
тротоар, който да е с повдигнат с бордюр или да е бил обозначен по начин по
който водачите на МПС да възприемат нееднозначно като такъв. В тежест на АНО е
да установи обстоятелството за наличие на обособен тротоар на ул. „Охрид“ № **,
но доказателства в тази насока не бяха представени по делото. Твърденията за
наличие на тротоар на указаното в НП място се опровергават и от показанията на
разпитания пред въззивната инстанция свидетел Д., от които се установи, че на
ул. Охрид в гр. Варна липсват обособени тротоари. При така установените
обстоятелства и факти, настоящия съдебен състав споделя доводите на ВРС, че поради
липса на доказано наличие на тротоар, отговорността на наказаното лице за посоченото
в НП нарушение е реализирана при неясна фактическа обстановка.
Освен установените
от ВРС процесуални нарушения, водещи до извода за незаконосъобразност на
наказателното постановление, настоящата касационна инстанция констатира и
съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на самия АУАН.
Същото се изразява в съставяне на такъв при отсъствието на нарушителя, въпреки
липсата на предпоставките на чл. 40, ал.2 ЗАНН. Според настоящия касационен състав
същото е съществено, тъй като се отразява на правото на защита, респ. опорочава
наказателното постановление в степен водеща до неговата отмяна. Установено бе в
настоящото производство, че нарушението на ЗДвП е констатирано от двамата
свидетели по съставяне на АУАН на 17.10.2018 г., но АУАН не е съставен на тази
дата, а по-късно, след анулиране на издадения срещу собственика на МПС фиш. На И.
не е било изпращано съобщение за явяването ѝ като нарушител, с оглед
съставяне на АУАН във връзка с неправилно паркиране на автомобил с рег. № *****.
От признанията направени от актосъставителя И. в докладната записка към АНП е
видно, че същият дори не я е потърсил на постоянен или на настоящ адрес, въпреки
че му е бил известен от изготвена справка от базата данни на БДС. Последният е
оправдал това свое бездействие с обяснението за липса на фактическа възможност
да посети адреса през време на дежурството си и липса на известен телефонен
номер на И.. По този начин АУАН е бил съставен на 26.10.2018 г. в отсъствието
на нарушителя, който е бил известен на актосъставителя, без да е налице покана
за явяването му на тази дата и да се установява, че не се е явил. Процесуалните
правила при съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява
условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранцията за надлежното
упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно
да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила. В случая АУАН за
конкретно установеното от контролните органи нарушение е съставен не към
момента на извършването му и неговото установяване, а в известен период от
време след това. Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при
несъблюдаване на процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя,
опорочават процедурата по издаване на наказателното постановление. Не може да се
приеме, че наказаният е имал възможност да упражни правото си на защита, тъй
като при връчването на АУАН, нарушителят е можел да направи възражения по същия.
Става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със
самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН. Първостепенно
значение сред които етапи заема именно надлежното и своевременно известяване на
субекта за инициираното срещу него администратвнонаказателно производство и
осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с
произтичащото от това право да отрази писмените си възражения към този момент,
явяващи се първата проявна форма на правото му на защита. По недопустим и по
неоправдан от гледна точка на закона начин контролните органи са съставили АУАН
в отсъствието на нарушителя и при липсата на предвидените в закона
предпоставки.
В
заключение следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства не се
установи по безспорен начин И. да е паркирала на тротоар на посочените в НП
дата, час и място, нито факти и обстоятелства, че същата е нарушила някоя от
останалите хипотези на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. По изложените
доводи правилно ВРС е преценил, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяна на наказателното постановление.
Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК във вп. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 686/14.05.2020 г., постановено по
НАХД № 569/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.