ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1136
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Виовес“ ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Победа“ № 21 А, ет.3, ап.15, чрез синдика А.Н., против
протоколно определение от 24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 14178 по
описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което производството по делото е спряно
до приключване на производството по гр.д.№11220/2021г. по описа на РС-
Пловдив.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на
обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
за наличие на преюдициална връзка между двете производства. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото в
районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
основателна. Съображенията за това са следните:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с предявен от „Виовес“ ЕООД,
ЕИК *********- в несъстоятелност, ЕИК *********, против „Хри Сим Ауто“
1
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Михаил Такев“ № 7, осъдителен иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за ползване през м.12.2020г. без правно основание на собствения
му недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е приел,
че решението по гр. д. № 11220 по описа на РС – Пловдив за 2021 г. би имало
решаващо значение за правилното разрешаване на спора, с който е сезиран.
Този извод първоинстанционния съд е изградил без да изиска и се запознае с
гр.д. №11220/2021г. по описа на ПРС, респ. да установи какъв е предмета и
страните по делото, висящо ли е производството по същото или е налице
влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен правния
спор.Първоинстанционният съд се е доверил на твърденията на ответника ,
че са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК доколкото
производството по гр.д. №11220/2021г. касае разрешаване на въпрос относно
съществуване на договор за наем, страна по който е третото лице помагач в
процеса „Транслогистика“ООД.
Така постановеното преграждащо определение е неправилно.
Съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението,
по което ще има значение за правилното решаване на спора по предявения
иск. Това основание за спиране е налице, когато предмет на обуславящото
дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява
предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на
обусловеното дело. Така, единствено когато решението по обуславящото дело
е необходимо за решаването на обусловеното, може да се говори за спиране.
От извършената от въззивния съд служебна справка се установи, че гр.
д. № 11220 по описа на РС – Пловдив за 2021 г. е образувано по предявен от
„Транслогистика“ ООД против „Виоес“ ЕООД /н./ отрицателен
установителен иск за установяване несъществуването между страните по
делото на наемно правоотношение по договор за наем на недвижими имоти с
рег. № 2915/10.10.2018г. на нотариус с рег. № 616 при НКРБ . При тези данни
въззивният съд приема, че решението по посоченото дело няма преюдициален
характер и несъмнено е без значение по отношение на производството пред
РС – Пловдив по иска по чл.59 от ЗЗД. Съществуването или
несъществуването на наемно правоотношение между „Транслогистика“ ООД
и „ВиоВес“ ЕООД /н./ по договор за наем на недвижими имоти с рег. №
2915/10.10.2018г. на нотариус с рег. № 616 при НКРБ е без правно значение
при разрешаването на спора по гр.д.№14178/2021г. , по който
правоотношението между страните е с източник неоснователно обогатяване.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
протоколно определение,като неправилно, следва да бъде отменено, а делото
2
– върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 14178 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което производството по
делото е спряно до приключване на производството по гр.д.№11220/2021г.
по описа на РС-Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3