Решение по дело №693/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 83
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Костадинов
Дело: 20213420200693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Силистра, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”Т. Б.” ЕООД, ЕИК.............., със седалище и адрес на управление с.
.............. представляван от Л. Е. П. М., чрез пълномощника им А. Т. О.. обжалва наказателно
постановление № 19-2100009/ 22.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”-гр. Силистра, с което на дружеството е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.349,
ал.2, във вр. с ал.1 т.6 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на НП,
свързани с материално правна и процесуална незаконосъобразност..
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Силистра, надлежно уведомен,
не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А..
Жалбоподателят, надлежно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание,
постъпила е становище от пълномощника с което моли да се разгледа делото и уважи
гжалбата по същите съображения: започване на административнонаказателното
производствов нарушение разпоредбата на чл.34 ЗАНН, несъставомерност на
административната простъпка, нарушение на правилата по процесуалния закон- по чл.18
ЗАНН, поради липса на продължавано нарушение, непосочване дата на извършване на
нарушението, разминаване на наказанието с целите на закона и правилата по които се
определя размера на санкцията.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 03.09.2021г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятие за производство
1
на гъвкави връзки, находящо се в с. .............., обект на”Т. Б.” ЕООД. От представената в
Дирекция „Инспекция по труда”- Силистра трудовоправна документация е било установено,
че между търговското дружество и Т. С. Н., ЕГН ********** е бил сключен трудов договор
№ 54/ 10.06.2015г., по силата на който лицето изпълнявало длъжността „оператор оплетъчна
машина” при условията на 8-часов работен ден и уговорено трудово възнаграждение в
размер на 450,00 лева. При сключване на трудовия договор с декларация от 11.06.2015г.
работника е предоставил трудовата си книжка за съхранение при работодателя. В
последствие трудовия договор е бил многократно изменян с допълнителни споразумения от
01.09.2015г. с което е променена работната заплата на 570,00 лева, от 16.05.2016г. с промяна
на работната заплата на 581,00 лева, от 01.11.2019г. с промяна на работната заплата на
815,00 лева и от 01.12.2019г. с изменение на договорената длъжност в такава „началник
смяна“. При направения преглед на трудовата книжка на работника е било констатирано, че
посочените промени не са били отразени в нея. Контролните органи констатирали, че в
нарушение на установения режим за вписване в трудовата книжка на данните и
обстоятелствата свързани с трудовата дейност на работника или служителя работодателя
своевременно не е нанесъл в трудовата книжка на Т. С. Н. настъпилите изменения в
трудовото правоотношение, считано от 10.06.2015г. до момента на проверката.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 19-2100009/ 14.10.2021г., който бил връчен лично чрез разписка от
същата дата на упълномощеното лице. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно
установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с
което на основание чл.415в от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в
размер на 300 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е било квалифицирано по чл.349, ал.2, във вр. с ал.1, т.6 КТ. Правната норма
е вменила задължение на работодателят точно и своевременно да вписва в трудовата книжка
множество данни за работника и служеителя и настъпилите промени в тях. Сред данните
които се вписват в трудовата книжка са и тези свързани с уговореното трудово
възнаграждение и настъпилите в него промени. Работодателят е длъжен във възможно най-
кратки срокове, своевременно, какъвто е и законовият термин, да нанесе тези промени в
трудовата книжка, ако тя се съхранява при него. В хода на административното производство
са събрани доказателства за допълнителни споразумения между работодателя и работника, с
които са настъпили промени относно възнаграждението което получава Т. С. Н.. Данните
относно тези промени не са били отразени в трудовата книжка и към момента на
проверката. Налице е промяна и по отношение на заеманата длъжност от работника, което
не е попаднало в обхвата на административното обвинение. Явно е нелице неизпълнение на
задълженията от страна на дружеството в качеството му на работодател. Видно е от
2
събраните доказателства, че от момента на постъпване на работа на лицето Т. Н. до момента
на проверката, работодателят не е изпълнил правно вмененото му задължение да вписва
редовно, точно и своевременно посочените данни, свързани с изменението на трудовото му
правоотношение в частта с която се променя неговия размер. Деяние е извършено под
формата на бездействие, като осъществява признаците на непрекъснато, продължено
нарушение. От анализа на обсъжданите разпоредби, се налага извода, че за процесния
период давностните срокове не са започнали да текат, предвид обстоятелството, че към
момента на проверката нарушението не е било преустановено. Едва в хода на самата
проверка са предприети действия от работодателя и са представени доказателства пред АНО
относно вписването на данните в трудовата книжка на работника. В случая се касае за
продължено във времето административно нарушение, а не продължавано такова, тъй като
бездействието на работодателя е продължавало и към момента на проверката. Явно е, че
данните по настъпилите промени по отношение на трудовото възнаграждение не се вписват
при преустановяване на трудовото правоотношение, а се вписват своевременно в трудовата
книжка. Сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН имат характера на давностни, а не преклузивни
срокове, като за тяхното спиране, прекъсване и изтичане са съответно приложими, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, правилата на Глава IХ от НК. Съобразно
разпоредбата на чл. 80, ал.3 от НК давността за преследване започва от довършване на
престъплението, а за престъпленията, които траят непрекъснато, какъвто е настоящият
случай, от момента на тяхното прекратяване. В този смисъл образуването на
административнонаказателното производство е започнало законосъобразно със съставяне
на акта.
Предвид конкретиката на настоящия казус следва да се приеме, че в случая е
осъществен фактическия състав, предвиден в хипотезата на чл.415в от КТ. Изпълнителното
деяние, като елемент на процесното административно нарушение, е било довършено в хода
на проверката. То обективно е отстранено в периода между съставяне на акта и издаване на
НП, видно от представената от работодателя трудова книжка на Т. Н.. Всичко това налага
извод, че в случая е налице „маловажно нарушение”, обуславящо налагане на имуществена
санкция на нарушителя, при условията на чл.415в КТ. При индивидуализацията на
наложеното наказание, настоящия съдебен състав счита, че АНО правилно се е съобразил, на
първо място, с критериите, които са нормирани в разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН и е
наложил най – високия размер наказанието по чл. 415в ал. 1, имуществена санкция в размер
на 300 лв., предвид установено предходно нарушение от дружеството по КТ, макар и по
друг текст и продължителното несъблюдаване, игнориране и неглижиране на вменените му
от кодекса задължения. Следва все пак да се отбележи, че допуснатото нарушение от
формален характер, но закона не изисква от неговото извършване да са настъпили вредни и
негативни последици за правоимащото лице.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
3
От процесуалния представител на АНО се претендират и разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН и чл.63д ал.1
и ал.3 от ЗАНН , Силистренският районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-2100009/ 22.10.2021г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Силистра.
ОСЪЖДА ”Т. Б.” ЕООД, ЕИК.............., със седалище и адрес на управление с.
.............. представляван от Л. Е. П. М., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“
гр.Силистра разноски в размер на 100.00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред САС, считано от
датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4