№ 17055
гр. С., 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110133417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. В., ЕГН ********** срещу Д. С. Л., ЕГН
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за
установено, че ищцата М. С. В. е собственик на 1/3 идеална част (съгласно молба -
уточнение от 14.11.2022 г.) от апартамент № 28, находящ се в гр. С..............., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.2817.1976.2.28 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2 в
поземлен имот с идентификатор № 68134.2817.1976, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 71,397 кв. м., заедно с прилежащото му
избено помещение № 28 с площ от 11,832 кв. м., заедно с 8,59946 % идеални части от
общите части на вход „В“ и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, по
отношение на ответницата Д. С. Л., както и за осъждането на последната да предаде на
ищцата владението на спорната 1/3 идеална част от имота.
Ищцата твърди, че е наследник по закон - съпруга на А.К.В., починал на 14.09.2010 г.
Твърди, че е наследила 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент. Сочи, че след смъртта на наследодателя й имотът е останал във владение на
другите двама наследници, притежаващи по 1/3 идеални части от правото на собственост
върху имота - Е.А. В. и П.А.В.. Твърди, че имотът е бил продаден на ответницата Д. С. Л. на
17.03.2015 г. от тяхна страна, без знанието на ищцата. СдЕ.та била изповядана като било
посочено, че Е.А. В. и П.А.В. са единствени наследници и собственици на имота, тъй като
ищцата била извършила отказ от наследството на А.К.В.. Ищцата посочва, че с решение от
1
01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, било признато за
установено, че отказът й от наследството на А.К.В., починал на 14.09.2010 г., вписан в
книгата за откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014 г., е
нищожен поради невъзможен предмет. Поради това счита, че е налице нововъзникнало
обстоятелство и че е собственик на 1/3 идеална част от имота и ответницата владее
неправомерно тази част от имота. С оглед гореизложеното ищцата моли да бъде призната за
собственик на 1/3 идеална част от имота, както и за осъждане на ответницата да й я предаде.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. С. Л., с който оспорва
предявения иск. Счита, че е придобила собствеността върху целия имот с договора за
покупко - продажба от 17.03.2015 г., евентуално въз основа на добросъвестно владение за
периода от 17.03.2015 г. до датата на исковата молба. Оспорва ищцата да е собственик на
идеални части от недвижимия имот, доколкото същата е извършила отказ от наследството,
оставено от починалия й съпруг - А.В.. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетите писмени доказателства – Удостоверение за наследници
изх. № РВТ22-УГ01-5294/03.05.2022 г., издадено от Столична община, район „В.“, че А.К.В.,
ЕГН **********, съпруг на ищцата М. С. В., е починал на 14.09.2010 г., като е оставил за
наследници по закон М. С. В., ЕГН ********** – съпруга, Е.А. В., ЕГН ********** –
дъщеря и П.А.В., ЕГН ********** – син; че първоначално в книгата за откази от наследство
на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014 г. е вписан отказът на М. С. В. от
наследството на А.К.В., както и че с влязло в сила на 01.12.2021 г. съдебно решение №
20217810 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, постановено
по реда на чл. 238 ГПК - чл. 239 ГПК, е признато за установено по предявения от Г.Р.Ф., ЕГН
********** и М.Х.Р., ЕГН ********** срещу М. С. В., ЕГН ********** отрицателен
установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 52 ЗН, че отказът на М. С. В. от
наследството на А.К.В., ЕГН **********, починал на 14.09.2010 г., вписан в книгата за
откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014 г. е нищожен поради
невъзможен предмет (предхождащо действие по приемане на наследството преди вписване
на отказа от него).
Не се спори, че срещу посоченото решение № 20217810 от 01.12.2021 г. по гр. д. №
23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав е депозирана молба за отмяна по реда на чл. 303 и
сл. ГПК от останалите наследници по закон на А.К.В. - Е.А. В. и П.А.В., в хипотезата на чл.
304 ГПК, която молба е оставена без разглеждане с определение № 2338 от 27.07.2023 г. по
гр. д. № 4810/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., потвърдено с определение № 849 от 27.02.2024
г. по ч. гр. д. № 59/2024 г. по описа на ВКС, I г. о. За да оставят без разглеждане молбата за
отмяна, двата състава на ВКС са изложили съображения, че между молителите и М. В. –
2
ответник по решението, чиято отмяна се иска, не е налице необходимо другарство, поради
което молителите не са легитимирани да претендират за отмяна на основание чл. 304 ГПК на
влязлото в сила решение за прогласяване за нищожен на направения от М. В. отказ от
наследството на А.В.. Прието е, че отказът има рефлексно действие, тъй като предизвиква
правни последици както в сферата на отказалия се наследник, така и на други лица –
останалите наследници, които следва да бъдат призовани към наследяване, заветници,
кредитори и др. Това не означава, че ако трето лице предяви иск за прогласяване
нищожността на отказа от наследство, в исковото производство следва да участват като
главна страна всички тези лица, които са засегнати от рефлексното действие на отказа.
Между тях и отреклия се не е налице необходимо другарство. Прието е също, че
наследниците по закон не са страни в едно и също материално правоотношение с отказалия
се от наследството наследник по делото за валидността на този отказ и решението по това
дело не трябва да бъде еднакво спрямо всички наследници. Съответно, решението по
делото, с което този отказ е признат за нищожен, не обвързва неучаствалите в това дело
останали наследници и при всеки възникнал между тях и трети лица съдебен спор за имоти,
наследени от А.В., те могат да се позовават на отказа от наследство като действителен
спрямо тях.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 80, том II, рег. № 2326, дело № 242/2015 г., че на 17.03.2015
г. Е.А. В. и П.А.В., чрез Е.А. В., в качеството й на настойник на последния, назначена с
решение № РД-9400-1716/14.10.2010 г. на орган на настойничество и попечителство при СО,
район Н.И., са продали на ответницата Д. С. Л. процесния недвижим имот - апартамент №
28, находящ се в гр. С., район „В.“, ж. к. „О.“ I, в жилищна сграда - бл. 4, вх. „В“, ет. 2,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от
71,397 кв. м., с прилежащото му избено помещение № 28 с полезна площ от 11,832 кв. м.,
заедно с 8,59946 % идеални части от общите части на вход „В“ и от правото на строеж върху
мястото - държавна земя, при съседи на жилището: изток – фасада, запад – фасада, север –
апартамент № 29 и стълбище, отгоре – апартамент № 31, отдолу – апартамент № 25, при
съседи на избено помещение: изток – коридор, запад – фасада, север – мазе № 29, юг –
стълбище, който имот съгласно схема № 15-42663/03.02.2015 г. по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.2817.1976.2.28, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.2817.1976, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой нива на обекта – 1, с
посочена в документа площ от 71,40 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 28, с
площ от 11,832 кв. м. и 8,59946 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото - държавна земя, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.2817.1976.2.29,
68134.2817.1976.2.18, под обекта: 68134.2817.1976.2.25, над обекта: 68134.2817.1976.2.31.
Видно от посочените документи за изповядване на сдЕ.та, пред нотариуса продавачите са
декларирали, че притежават изцяло и в пълен обем правото на собственост върху имота, че
3
имотът е чист от тежести и ипотеки, както и че трети лица нямат каквито и да било права
върху имота, като е представено съдебно удостоверение за отказ от наследство вх. №
8005997/2014 г., което не се спори, че касае именно вписания отказ на М. С. В. от
наследството на А.К.В., т. е. с оглед вписания отказ от наследство, към датата на покупко-
продажбата единствени наследници на А.К.В., и като такива – собственици на процесния
имот, са били продавачите по сдЕ.та – Е.А. В. и П.А.В..
Не е спорно между страните, че към датата на покупко-продажбата ответницата не е
имала сключен граждански брак.
По делото са представени и преписи от влезли в сила съдебни решения: с решение №
29195 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав, потвърдено
изцяло с решение от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 13959/2020 г. по описа на СГС, II-В състав,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 1777 от 21.06.2023 г. по гр. д. №
4162/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., са отхвърлени като неоснователни както следва: 1.
предявените от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** против Е.А. В., ЕГН
********** и П.А.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти по 1/2 идеални части
на апартамент № 58, находящ се в гр. С., ж. к. „О.“, бл. 119, вход В, ет. 7, с идентификатор №
68134.2818.4522.3.16, на основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.; 2.
предявените от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** против Е.А. В., ЕГН
**********, П.А.В., ЕГН ********** и Д. С. Л., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при равни
квоти по 1/2 идеални части на процесния апартамент № 28, находящ се в гр. С., ж. к. „О.“ 1,
бл. 4, вх. В, ет. 2, с идентификатор № 68134.2817.1976.2.28, на основание договор за
продажба на наследство от 07.10.2011 г.; 3. предявения от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р.,
ЕГН ********** против П.А.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределение на ползването на двата апартамента, като ищците са осъдени да заплатят на
Е.А. В. и П.А.В. сумата от 2030 лв. – разноски, и на Д. С. Л. – сумата от 610 лв. – разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Между страните не е формиран спор и по обстоятелството, че фактическата власт
върху процесния недвижим имот в периода след покупко-продажбата на 17.03.2015 г.
насетне, в т. ч. и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, е
упражнявана от ответницата Д. С. Л..
По делото е прието и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от
Агенция по вписвания, Служба по вписванията, изх. № 5378/26.01.2024 г., видно от което по
партидата на процесния имот за периода от 17.03.2015 г. до 25.01.2024 г. са налице следните
вписвания, отбелязвания и заличавания, предхождащи вписването на исковата молба, по
която е образувано настоящото дело: вписана искова молба вх. рег. № 57022/02.09.2019 г.,
том 10, 272/2019 г., канцеларско дело № 1201/02.09.2019 г., дв. вх. рег. № 56027/02.09.2019 г.;
вписана искова молба вх. рег. № 88141/20.12.2017 г., том 15, 209/2017 г., нотариално дело №
63911/20.12.2017 г., дв. вх. рег. № 87148/20.12.2017 г.; вписан договор за покупко-продажба
4
на наследство (чл. 212 ЗЗД) рег. № 80204/29.12.2015 г., том 16, 205/2015 г., нотариално дело
№ 59627/29.12.2015 г., дв. вх. рег. № 79615/29.12.2015 г.; договор за покупко-продажба на
недвижим имот, книга прехвърляния вх. рег. № 13752/17.03.2015 г., том 29, 154/2015 г.,
нотариално дело № 9526/17.03.2015 г., дв. вх. рег. № 13359/17.03.2015 г.; отбелязвания по
вписани искови молби – вх. рег. № 64074/09.12.2014 г., том 50, 145/2014 г., канцеларско дело
№ 1717/09.12.2014 г., дв. вх. рег. № 63498/09.12.2014 г.; вписан договор за наем вх. рег. №
42978/06.10.2011 г., том 12, 101/2011 г., дв. вх. рег. № 42529/06.10.2011 г.; вписана искова
молба вх. рег. № 18/04.12.2009 г., том 13, 222/2009 г., дв. вх. рег. № 54782/04.12.2009 г.;
продажба на недвижим имот и учредяване право на ползване вх. рег. № 416161/30.12.2005 г.,
том 231, 152/2005 г., дело № 57394/30.12.2005 г., дв. вх. рег. № 76894/30.12.2015 г.
За установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателствени средства.
Свидетелят П. Димитров Ш. заявява, че познава ищцата М. В. от 2011 г., трябвали й
пари и искала да си продаде наследството, оставено от А.В.. През март месец заедно с Р. Р. й
дали капаро и се разбрали да им даде достъп до апартамент № 28, след изплащане на цялата
сума. Свидетелят заявява, че М. В. го упълномощила, заедно с Р., през 2011 г. да продадат
наследството й, оставено от А.В., пълномощното направили август месец в Г. в затвора, в
който се намирала В.. На 07.10.2011 г. с Р. Р. продали наследството на М. на съпругата на Р.
Р. и на приятЕ.та на свидетеля – Г.Ф., като договорът за продажба на наследство бил вписан
през март 2015 г. Впоследствие разбрали, че В. се е отказала от наследството на А.В..
Добавя, че в тази връзка се водили дела за апартамент № 28 и за апартамент № 58, както и
дело за определяне на отказа от наследство за нищожен. Свидетелят добавя, че процесният
апартамент № 28 бил продаден на ответницата Д. от Е. и П., които се възползвали от отказа
от наследство, направен от М. В.. Преди 2015 г. Е. и П. го давали под наем, за което бил
сключен договор за наем, вписан в Агенция по вписванията, а след 2015 г. го продали на
ответницата. Според свидетеля от 2015 г. именно ответницата владее имота.
Свидетелят Р. Л. Р. заявява, че познава М. В. от преди 2010 г., споделила му, че има
паричен проблем през 2011 г. Разбрали се, че има завещание, оставено от А.В. и М. В. би
могла да продаде апартамент № 58 и апартамент № 28. Свидетелят й услужил с пари, като В.
заминала за Г. и около 4-5 месеца свидетелят нямал връзка с нея. Впоследствие заедно с
П.Ш. разбрали, че ищцата е задържана в затвора в Г. и има нужда от средства, за да плати на
адвокати. Заедно с Ш. заминали за Г., през 2010 г. – 2011 г., август месец се срещнали пред
затвора с М. В., там оставили около 6000-7000 евро, В. им направила пълномощно, за да
продадат нейната 1/3 идеална част от наследството, придобито от А.В., което пълномощно
било заверено в посолството в Г.. Свидетелят заявява, че след това прехвърлили
наследството в полза на неговата съпруга и на приятЕ.та на П. Ш., в което наследство
влизал и апартамент № 28. Р. добавя, че не си спомня кога се сключил договорът за продажба
на наследство, но В. била в затвора около 3-4 години след 2010 г. и когато сключили
договорът, тя още била в Г.. Впоследствие разбрали, че имотът е продаден на Д.. Заявява, че
не са правили опити да влязат в апартамент № 28, не знае кой живее в него. Съпругата на
5
свидетеля и приятЕ.та на П. завели дело за този апартамент.
За установяване на твърденията на ответницата за придобиване на имота по давност е
разпитан свидетелят В.П.Г., братовчедка на ответницата. Същата заявява, че с Д. се виждат
поне 2-3 пъти месечно. Често посещава процесния апартамент № 28 в кв. „О.“, бл. 4, вх. В,
ет. 2, който в момента се обновява и ремонтира. Заявява, че последно ходила в жилището
през януари, в него живеят ответницата и децата й. Г. не знае някой да оспорва правото на
собственост върху имота и не е виждала страничен човек там. Добавя, че ответницата
закупила имота през 2015 г. и от месец март 2015 г. до момента тя живее там, от момента, в
който закупила жилището се пренесла да живее в него и започнала да го облагородява, за да
може да бъде годно за живот за нея и за децата й, защото апартаментът бил в ужасно
състояние. От Д. знае за М. В., която била съпруга на А., собственик на апартамента.
СвидетЕ.та не е виждала М. В. в този апартамент и не е чувала това име, ответницата
закупила жилището от Е. и П. - брат и сестра и деца на А..
От показанията на свидетеля И. О. Николова се установява, че познава Д. Л.,
запознали се след обаждане на последната във връзка с оферта за продажба на апартамент,
който се предлагал от агенцията, в която работела свидетЕ.та - апартамент № 28 на втори
етаж в бл. 4 в кв. „О.“. Офертата, която били обявили за продажба, била след преглед на
документите, предоставени лично от Е., която представлявала и Пламен, който бил поставен
под запрещение. Юристи от агенцията, както и други адвокати, след съгласуване и с
нотариуси и извършване на проверки, казали, че няма проблем да се продава имотът и
съответно този апартамент бил публикуван в сайтовете за продажба на недвижими имоти и
по този начин Н. се срещнала с Д.. Тя в разговор казала, че има одобрение от банка и
лимитът й е около цената, на която е обявен имотът и пристъпили към сключване на
предварителен договор. Съдът дал разрешение за продажба на имота, тъй като П. бил под
запрещение. От агенцията представили всички документи, отнасящи се до имота и
продавачите - Е. и П., които се легитимирали като собственици. СвидетЕ.та добавя, че за М.
е чувала лично от Е., която била предоставила акт за граждански брак между баща й и М.,
който брак е траел 3 месеца. Спомня си, че въпросната М. била направила отказ от
наследството на А.В., който отказ бил приложен в комплекта с документи, представени пред
нотариуса. Н. добавя, че след сключване на сдЕ.та са се виждали с Д., Н. много се радвала на
децата й, помагали си с каквото могат, съпругът на свидетЕ.та помогнал за ремонта на
жилището. Заявява, че Д. изтеглила кредит, за да може поетапно да ремонтира жилището. Тя
живее там откакто го е купила и свидетЕ.та не е виждала друг да живее в жилището, знае, че
има някакви дела.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Предвид ангажираните в производството фактически твърдения от страните,
съставляващи основание на предявения иск и възраженията на ответницата, съдът намира,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС и възражение на ответницата по чл. 79, ал.
2 ЗС.
6
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищцата следва
да докаже, че е собственик на спорната 1/3 идеална част от имота на твърдяното придобивно
основание, а именно въз основа наследствено правоприемство от съпруга й - А.К.В.,
включително, че последният е бил собственик на имота към момента на смъртта си,
респективно на откриване на наследството му - 14.09.2010 г., както и че ответницата
упражнява фактическата власт върху имота, като последното не е спорно по делото.
Ответницата следва да докаже, че владее имота на противопоставимо на ищцата
правно основание – договор за покупко-продажба от 17.03.2015 г., евентуално по
направеното възражение за придобиване на имота въз основа на добросъвестно давностно
владение - в тежест на ответницата е да докаже, че е упражнявала явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за период повече от 5
години, считано от 17.03.2015 г., с намерението да го свои.
В настоящото производство не се спори и не са наведени твърдения в обратна
насока, че А.В. е бил единствен собственик на процесния апартамент към датата на смъртта
си – 14.09.2010 г., като не са налице данни имотът да е придобит по време на брака между
М. В. и А.В., съответно имотът да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Ищцата се позовава на качеството си на наследник на А.К.В., починал на 14.09.2010
г. и последващото влязло в сила съдебно решение от 01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г.
по описа на СРС, 161 състав, с което по-рано вписаният отказ от наследство (вписан под №
723/06.08.2014 г. при СРС) е приет за нищожен поради невъзможен предмет – предхождащи
действия по приемане на наследството и извършване на продажба на наследство от
07.10.2011 г. Настоящият съдебен състав приема, че постановеното решение по чл. 26, ал. 2
ЗЗД не легитимира ищцата като собственик на 1/3 идеална част от имота по отношение на
ответницата, а същото поражда действие само в отношенията с ищците Г.Р.Ф. и М.Х.Р..
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и субективните предели на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва
насрещните страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните
правоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното
правоприемство е настъпило след предявяване на иска (чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3
ГПК).
В разглеждания случай нито продавачите по сдЕ.та от 2015 г., нито ответницата са
участвали в производството по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на недействителността на
отказа от наследство, поради което и не са обвързани от влязлото в сила решение, с което е
прогласена тази недействителност. Отказът от наследство е едностранно волеизявление на
наследник, с което той заявява, че не желае да придобие наследството. Изричният или
мълчалив отказ от наследство води до отпадане с обратна сила на правото на наследяване на
съответния наследник и той губи правото да приеме наследството. Отказът от наследство е
едностранна правна сдЕ., която следва да се извърша в определена форма и да се впише в
специалния регистър, който се води в съответния районен съд. Тъй като едностранната сдЕ.
7
съдържа изявление само на една страна, то надлежен ответник по иск за нищожност на тази
сдЕ. е само неговият автор. В тази връзка са и мотивите на съставите на ВКС в
производството по чл. 304 ГПК - решението по делото, с което този отказ е признат за
нищожен, не обвързва неучаствалите в това дело останали наследници (а на още по-голямо
основание и неучаствалите трети лица, които са придобили права от наследството) и при
всеки възникнал между тях и трети лица съдебен спор за имоти, наследени от А.В., те могат
да се позовават на отказа от наследство като действителен спрямо тях. Ето защо, в
отношенията между страните в настоящото производство, ищцата М. В. не се легитимира
като собственик на 1/3 идеална част от процесния имот на заявеното с исковата молба
придобивно основание – по силата на наследствено правоприемство от съпруга й А.В..
Вписаният отказ от наследство е действителен спрямо ответницата поради необвързващата
сила на решението по гр. д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, съответно и тя е
придобила на годно правно основание - договор за покупко – продажба от 17.03.2015 г. от
собствениците процесния имот, с което договорът е породил вещно-прехвърлително
действие за целия имот (съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на
оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите
наследници, в случая на останалите наследници на А.В. - Е. В. и П. В., действащи като
единствени собственици на имота към 2015 г.).
За пълнота съдът намира, че от страна на ответницата е доказано и възражението й за
придобиване на имота по давност.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години (респ. 5 години в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС).
Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на
собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическа власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма
случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуално владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не
е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това - всеки заинтересован, включително и собственикът
да може да разбере, че фактическата власт се упражнява от владелец, който владее за себе
си, а не от държател, който държи имота за друг) и да е несъмнено (да няма съмнение, че
владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си).
За да се реализира придобиване по давност следва да са доказани и двата елемента на
владението - упражняване на фактическа власт (обективният елемент) и изявено намерение
8
за своене за себе си (субективният елемент). Обективният елемент на владението -
фактическата власт върху вещта включва фактически действия, които трябва да се изразяват
в недвусмислено манифестиране на власт върху имота, а по съдържание те трябва да са като
действията на собственик и да не са търпими действия, т. е. спорадични и извършвани със
съгласието на собственика. Субективният елемент на владението - намерението за своене за
себе си, т. е. да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни
действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на
сложното вещно право на собственост, е психическо състояние, което е трудно доказуемо,
поради което е установена законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Тя обаче е установена в
полза на владелеца, а не на държателя - предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Чрез нея с оглед на това, което
обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението (animus domini) – намерението да се държи вещта като
своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението (corpus) –
упражняване на фактическа власт върху вещта. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на
собственика. Без правно значение е дали владелецът знае кой е собственик на вещта.
Действията, манифестиращи намерението за своене обаче следва да могат да стигнат до
собственика (когато това е възможно). Владението следва да се осъществява постоянно,
спокойно, явно и да е несъмнително. Осъществяването на всеки един от тези признаци се
преценява конкретно въз основа на установените факти. Тежестта на доказване на двата
елемента на владението и признаците му е на лицето, което се позовава на придобивна
давност, като по отношение непрекъснатостта на владението е установена презумпция в
полза на владелеца с чл. 83 ЗС (решение № 50087 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 3914/2021 г. по
описа на ВКС, ІІ г. о.).
Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде установено
явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е
установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на
установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е
установено и поддържано явно или по скрит начин, дали е установено и поддържано с
насилие и т. н. Начинът на установяване на фактическата власт има значение също и при
извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на
собственика или е било доброволно предадено, дали е установено и се упражнява лично или
чрез другиго. Моментът на установяване на фактическата власт е пряко свързан с
установената в чл. 79 ЗС продължителност на владението като предпоставка за придобиване
правото на собственост върху имота по давност.
В случая ответницата се позовава на кратката петгодишна придобивна давност, като
твърди, че има качеството на добросъвестен владелец на имота. В своята практика ВКС
последователно приема, че владелецът е добросъвестен по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, когато
владее вещта на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
9
не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, както и че е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Тя не отпада
при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят му не е бил собственик.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и
тя се предполага до доказване на противното. Добросъвестността се свежда само до
незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или
неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това
незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и
относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача или вписана
искова молба по отношение на имота не води до опровергаване презумпцията по чл. 70 ЗС, а
за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин. Правното основание
съставлява юридически акт с вещноправни последици - прехвърлителни сделки,
административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни
искове относно правото на собственост или ограничено вещно право (т. 9 от ППВС № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 7/1974). Когато праводателят по сдЕ. с право на собственост върху
недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сдЕ.та. С
оглед посочения в закона момент, релевантен за преценката за субективната
добросъвестност, последващото узнаване от владелеца на пороците на придобивното
основание, не превръща владението в обикновено (така решение № 210 от 27.01.2017 г. по
гр. д. № 2309/2016 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр. д. №
1455/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 3971 от 08.12.2023 г. по гр. д. №
1805/2023 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 453 от 05.10.2018 г. по гр. д. №
985/2018 г. по описа на ВКС, I г. о. и др.).
От ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че
ответницата е придобила правото на собственост върху спорния имот на основание изтекла
в нейна полза кратка петгодишна придобивна давност (чл. 79, ал. 2 ЗС), считано от
17.03.2015 г., тъй като е владяла имота на правно основание (договор за покупко-продажба),
годно да я направи собственик при презюмирана от закона субективна добросъвестност (че
праводателите й са единствени собственици на имота). Ответницата е закупила имота от Е.
В. и П. В. с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт на
17.03.2015 г., като праводателите й са се легитимирали като собственици на имота като
единствени наследници на А.В., с оглед вписания отказ от наследството му от страна на М.
В.. При добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание,
целящо прехвърляне на правото на собственост към владелеца, макар вещноправният ефект
да не настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на
сдЕ.та. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради
което за придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа
власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на
действителния собственик. Добросъвестността се предполага (чл. 70, ал. 2 ЗС) и в тежест на
насрещната страна е да обори презумпцията, доказвайки знание на владелеца, че придобива
10
от несобственик.
Събраните по делото доказателства не дават никакво основание да се приеме, че към
17.03.2015 г. (момента на сключване на договора за покупко-продажба на имота) ответницата
е знаела или би могла да предполага, че към тази дата М. В. вече е извършила действия по
приемане на наследството на А.В., съответно, че вписаният впоследствие отказ от същото
би могъл да бъде прогласен за нищожен поради невъзможен предмет (съответно, че
прехвърлената 1/3 идеална част от имота ще е прехвърлена от несобственик). Узнаването на
това обстоятелство, както и на предшестващата продажба на наследство от 07.10.2011 г. в
заведеното дело – гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав, не превръща
добросъвестното владение в обикновено и не рефлектира върху започналата да тече в полза
на ответницата като последен приобретател на имота кратка придобивна давност, в която
насока съдът съобразява цитираната по-горе съдебна практика.
Относно владението на имота от страна на ответницата съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Г. (включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК) и Н.,
които са ясни, последователни, логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствените
възприятия на свидетелите, че считано от закупуване на имота през 2015 г., единствено
ответницата е упражнявала фактическата власт върху него, ремонтирала го е, с намерение за
своенето му, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем единствено за себе си. Никой от свидетелите не заявява ищцата по някакъв начин да е
препятствала упражняването на фактическата власт върху спорния имот от страна на
ответницата. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Ш., които следва да се
кредитират като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, че от 2015 г. имотът
се владее само от ответницата, като упражняването на фактическата власт не е прекъсвано за
период, по-дълъг от шест месеца, както и показанията на свидетеля Р., които следва да се
кредитират в тази част като непротиворечиви, че никой не е правил опит да влезе в имота.
Показанията на свидетелите Ш. и Р. съдът не намира за необходимо да обсъжда по-
подробно, доколкото същите не касаят пряко предмета на настоящото производство, а са
били подробно обсъдени и съобразени в развилото се гр. д. № 41664/2016 г. по описа на
СРС, 151 състав.
В тази връзка следва да се посочи, че макар да не е направено изрично възражение за
прекъсване на давността, от ищцата е изложен фактът, че ответницата е участвала като
ответник в производството по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав, в което
срещу нея е бил предявен установителен иск за собственост (в която връзка е и представено
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенция по вписвания, изх. №
5378/26.01.2024 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗС единствено изгубването на
владението, т. е. отпадането на който и да е от неговите два елементи, в продължение на
повече от шест месеца, независимо от причината за това, води до прекъсване на давността.
По делото не се установява изгубване на владението от страна на ответницата в
продължение на повече от шест месеца, което да е довело до прекъсване на давността, с
оглед чл. 81 ЗС (от свидетелските показания на всички разпитани свидетели се установява,
11
че от месец март 2015 г. единствено ответницата упражнява фактическата власт върху
имота).
Фактът, че срещу ответницата е бил предявен иск за собственост (с правно
основание чл. 124 ГПК) би могъл да прекъсне давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, ако
искът срещу ответницата бе уважен. Установените в чл. 116 ЗЗД норми във връзка с
прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗС, намират
приложение и относно придобивната давност и имат императивен характер. Съгласно чл.
116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск
или възражение или с искане за започване на помирително производство и с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Доколкото последните са изрично и изчерпателно
уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна
давност (решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. и
посочените в него решения, решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. по описа
на ВКС, ІІ г. о., решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. по описа на ВКС, І г.
о. и др.). При това прекъсването на давността чрез предявяване на иск за установяване на
собствеността или ревандикиране на имота винаги следва да бъде свързвано с действия на
носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето, което би могло да се
позове на погасителната или придобивна давност, тъй като последиците на погасителната
давност са свързани с бездействие на носителя на правото.
Предявяването на иск за собственост (установителен или осъдителен) прекъсва
придобивната давност (чл. 116, б. „б“ ЗЗД). През време на съдебния процес давност не тече
(чл. 115, б. „ж“ ЗЗД), но съгласно чл. 116, б. „б“, ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната,
а ако се уважи - след влизане в сила започва да тече нова давност, а изтеклата губи своето
значение. Както е прието в решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 2182/2016 г. по описа
на ВКС, I г. о. една от най-важните последици от предявяване на установителните или
осъдителните искове за собственост е смущаване на владението и прекъсването на
придобивната давност, която е текла до този момент. Тези последици настъпват при
уважаване на исковете – чл. 116, б. „б“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС.
В настоящата хипотеза давността не се счита прекъсната, тъй като исковете по чл.
124 ГПК са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение и през цялото време имотът е
владян от ответницата, включително няма данни от страна на ищцата да са предявявани
каквито и да било претенции относно имота преди завеждане на настоящото дело. Поради
това, считано от 17.03.2015 г., когато имотът е закупен от Десислава Л., придобивната
давност по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекла през 2020 г., т. е. преди предявяване на иска за
собственост, предмет на настоящото производство – на 22.06.2022 г. и ответницата се
легитимира като собственик на спорната идеална част и на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност.
По изложените съображения, искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да бъде
12
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответницата, като се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2023 г., служещ като разписка за изплащане на
възнаграждението. От ищцата своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което е неоснователно, тъй като с оглед чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираният адвокатски хонорар
с малко надвишава предвидения минимален размер и съдът приема, че не е прекомерен, като
се съобрази фактическата и правната сложност на делото и явяването на процесуалния
представител на ответницата в повече от две открити съдебни заседания, поради което на
ответницата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер
от 1600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И., ул. „Б.“ № 1Б
срещу Д. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.-1“, бл. 4, вх. В, ет. 2, ап. 28, иск с
правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено спрямо ответницата Д. С. Л., че
ищцата М. С. В. е собственик на 1/3 идеална част от апартамент № 28, находящ се в гр. С.,
район „В.“, ж. к. „О.“ I, в жилищна сграда - бл. 4, вх. „В“, ет. 2, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 71,397 кв. м., с
прилежащото му избено помещение № 28 с полезна площ от 11,832 кв. м., заедно с 8,59946
% идеални части от общите части на вход „В“ и от правото на строеж върху мястото -
държавна земя, при съседи на жилището: изток – фасада, запад – фасада, север – апартамент
№ 29 и стълбище, отгоре – апартамент № 31, отдолу – апартамент № 25, при съседи на
избено помещение: изток – коридор, запад – фасада, север – мазе № 29, юг – стълбище,
който имот съгласно схема № 15-42663/03.02.2015 г. по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.2817.1976.2.28,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.2817.1976, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в
документа площ от 71,40 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 28, с площ от
11,832 кв. м. и 8,59946 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото - държавна земя, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.2817.1976.2.29,
68134.2817.1976.2.18, под обекта: 68134.2817.1976.2.25, над обекта: 68134.2817.1976.2.31,
както и за осъждане на ответницата Д. С. Л. да предаде на ищцата М. С. В. владението на 1/3
идеална част от имота, като неоснователен.
13
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И., ул. „Б.“ № 1Б, да заплати на
Д. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.-1“, бл. 4, вх. В, ет. 2, ап. 28, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14