№ 3213
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110128524 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от
ЗД „Б.И.“АД против П. Г. А. .
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ от
ЗД „Б.И.“АД срещу П. Г. А. за сумата 4828,20 лева, представляваща регресно
вземане за изплатеното по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 02.03.2019 г.
пътнотранспортно произшествие е изплатил по застраховка „Гражданска
отговорност” на увреденото лице сумата 4828,20 лева, имуществени вреди,
както и че е сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 25
лева. Твърди, че на посочената в исковата молба дата ответникът осъществил
деликт като участник в ПТП и вследствие на това причинил имуществена
вреда на л.а. „**** с рег. № ****. Поддържа, че при причиняване на деликта
ответникът управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище
по иска.
В съдебно заседание, чрез депозирана писмена молба , ищцовото
дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на
ишеца да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от
ГПК.
С протоколно определение от 23.01.2024 г., съдът допусна развитие на
1
производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са
налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК –
ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор
и в първото съдебно заседание, след като изрично са му указани
неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в
първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване
на неприсъствено решение.
От друга страна, предявения от ЗД „Б.И.“ осъдителен иск, чийто
предмет е ангажирането на регресната отговорност на прекия причинител на
вредата , е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата
молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно
сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум,
претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано
юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по
делото не се установява наличието на отрицателни процесуални
предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното
упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, съдържащи
достатъчно данни, че е осъществен фактическия състав на разпоредбите на
чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ . Размерът на причинените вреди е установен с
доклада по щетата, а заплащането на обезщетението на пострадалото лице – с
платежно нареждане от 01.09.2022г.
Горните фактически констатации, базирани на писмените доказателства,
представени с исковата молба, обуславят извода на съда за установяване на
всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и
следващия се от това извод за вероятна основателност на предявената
осъдителна искова претенция.
Гореизложените доводи, мотивиращи съществуването на процесуалните
и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение,
предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради
което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а
исковата претенция на ЗД „Б.И.“АД трябва да бъде уважена единствено въз
основа на извода на съда за нейната вероятна основателност , основана
на твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на производството, в
тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца
в исковото производство разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждени в минимален размер, възлизащи общо на
сумата от 294,13 лева .
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА П. Г. А. , ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК **** , гр. София, бул. „**** на осн. чл. 500, ал.1,
т.1 ,КЗ сумата от 4853,20 лева , представляваща застрахователно
обезщетение, платено на основание договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен под формата на застрахователна полица с №
02118003097712, и ликвидационни разноски за определянето му, за
причинени имуществени вреди на л.а. „**** с рег. № **** , за които е
образувана щета № ********** във връзка с ПТП от 02.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 26.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК , П. Г. А. , ЕГН ********** с
адрес **** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК **** , гр. София, бул.
„**** сумата от 294,13 лева , представляваща направени от ищеца
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от
ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3