Производството е по чл. 247, ал.1, т.2 от НПК.
В деловодството на Районен съд-П.
(РСПп), с вх.№ 180
от
25.02.2016 г., е постъпила частна тъжба, с
уточнение от 29.03.2016 г., с която тъжителят М.Р.Ч. с ЕГН **********,***, се е потъжил срещу П.И.П. с ЕГН **********,***, за извършено срещу него от
подсъдимата престъплениe,
за което е образувано н.ч.х.д. № 74/2016 г. по описа на РСПп. В
обстоятелствената част на тъжбата се очертава състав на престъплениe по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.3, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. В
тъжбата тъжителят се е потъжил за това, че на 19.10.2015
година в град П., Софийска област, в
ОДЗ ”***********”, малко след 17,00 часа, е казала на М.Р.Ч. с ЕГН:**********,***, в нейно
присъствие, в качеството и на длъжностно лице-учител, обидни думи за честта и достойнството и,
както следва: „….***********...”, като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.3, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В тъжбата се сочи следната
фактическа обстановка: На 19.10.2015 г.
тъжителя бил на работа като учител в ОДЗ „***********” в П.. Малко след 17 часа
се намирала на южната тераса на детската градина и търсела колегата си С.П..
Видяла я, че разговаря с родител - по това време предавали децата на родителите
им - близо до оградата. За да привлече вниманието й, плеснала с ръце за да се
обърне без да прекъсва разговора си с родителя, а и по навик, защото така били
свикнали да привличат вниманието на децата. Тогава чула познатия глас на
подсъдимата П.П., която изкрещяла „на мене ли пляскаш ма ***********”.
Тъжителят се обърнал по посока на гласа и видял подсъдимата П.П. на тротоара
при колата й, която обичайно паркирала там. Г-жа П. повторила псувнята си поне
още 2 пъти, без да отчитала факта на присъствие на деца и други хора, но
тъжителя не реагирал нито словесно, нито с действия. В това време освен
колегата С.П. малко по-надолу пред стълбите била и помощник-възпитателката Н.К.,
и двете чули
крясъците и псувните на г-жа П.П.. Не знае за кой път тъжителят се почувствала
обидена, унижена и разстроена - и то на работното и място и пред колегите и.
Присъствали все още и деца и родители на деца. Тъжителят сочи, че това е втори
случай, в който на работното и място е обект на вербална агресия и обиди.
Първият случай беше предмет на НЧХД № 282/2013 г. свършено, в който и било
заплатено обезщетение и тъжителя оттеглил тъжбата си. Обезщетението до стотинка
дарил на детската градина, в която работи.
Тъжителят сочи, че все пак е български учител и колкото и да била
девалвирана тази професия в обществото ни, все още държи на името, честта и
достойството си и като човек и като учител. Особено на работното си място, пред
колегите и пред децата ни. Тъжителят сочи, че се страхува се от подсъдимата П.П.,
защото счита, че тя била много агресивен човек и не можела да се контролира. Не
е сигурна, че обидите, които и отправяла от години, ще спрат или ще прерастнат
в насилие, ако е сама или в ситуация, в която нейната агресия ескалира. Те
живеели на една улица и случаи като този били повече от 15-20. Тъжителят сочи,
че не искала отново да търся защита от съдебната власт - вече я било срам да пише и се оплаква, но
явно се налагало. Поради това дълго мислила върху случилото се и решила да се
обърна към съда не само заради конкретния случай на обидно и заплашително
отношение, а го прави, за да предпази себе си, други свои колеги и съграждани
от такива актове на психическо насилие, както и за да предотврати актове на
физически тормоз. Тъжителят сочи, че желае да предотврати и употребата на
цинизми пред децата, които се възпитават в нейното детско заведение, защото
това бил лош пример, поднесен от човек, който твърди, че има педагогическа
квалификация. Смята, че ако тази жена - П.И.П., не понесе справедливо наказание
за извършеното от нея престъпление /отново/, ще продължи да се отнася по този
варварски начин и с други колеги и граждани на града на тъжителя, без да зачита
обществената среда и присъстващите. В уточнителна молба от 29.03.2016 година,
тъжителя сочи, че на 19.10.2015 г. подсъдимата П.П. казала обидни за честта и
достойнството ми ругателни думи в присъствието на тъжителя и в присъствието на
други хора - тоест публично, докато била на работа като учител в ОДЗ „***********”
в П. - в работното и време и в битността и на учител. Конкретните думи подсъдимата
П. ги изкрещяла обърната и гледайки към тъжителя Ч., като освен С.П. и
помощник възпитателката Н.К.-колеги на тъжителя Ч., имало все още деца и
родители, но не си спомня кои, като всички чули крясъците и псувните на г-жа П.П..
В
съдебно заседание тъжителят Ч. поддържа тъжбата. Повереникът на тъжителя поддържа
тъжбата, в хода на съдебните прения заявява становище за доказаност от
обективна и субективна страна на соченото в тъжбата деяние.
Защитникът на подсъдимата П.
твърди невиновност на подзащитната, като заявява, че очертаните в тъжбата деяния,
не се установяват от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият
П.И.П. не се признава за виновна,
възползва се от правото си да даде
обяснения, в които твърди, че не е извършила соченото в тъжбата деяние.
Съдът като обсъди
доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства и съобразно
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
П.И.П. с ЕГН **********, е родена
на *** г. в гр.С., жител и живуща ***, българка, българска гражданка, с висше
образование, безработна, омъжена, неосъждана-на основание чл.78А от НК е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба”. Горните обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателства - характеристични справки, справка за съдимост,
издадена от „Бюро съдимост” при Районен съд - П.; копие от Решение от
28.11.2016 г. по ВНЧХД № 587/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд. От
приложено към делото НЧХД
№ 283/2014 г. по описа на РС-П. /в т.ч. НЧХД № 282/2013 г. на РС-П. и пр.пр. №
1028/2015 г. по описа на РП-П./, се установява, че по нчхд №282/2013 г.
по описа на РСПп между страните е постигната спогодба, като същите са се
помирили, като производството по делото е прекратено с определение на основание
чл.24, ал.4, т.3 от НПК, влязло в законна сила.
Установи
се от разпита на свидетеля Н.К., че същата работи в детска градина „**********”
– там, където работи и М.Ч., като на 19.10.2015 г. били на работа. Изпращали
децата на двора да си ходят вкъщи. Било останало само едно дете. Г-жа П. го
изпратила до оградата и разговаряше с майка му. След това г-жа Ч. излязла от
сградата, а свидетелката се намирала долу на стълбите, на терасата южната, на
двора, плеснала с ръце и гледала към С.П. да й обърне внимание, да я погледне
за момент. След това били в гръб с г-жа Ч.. Чуло се: „На мен ли пляскаш, ма?”.
Това го казала П.П.. И седейки в гръб, те се обърнали и се чула една псувня: „**********”.
Това чула свидетелката. Чули, че П.П. произнасяла тези думи. Била на вратника.
Тя гледала към М.Ч., изричайки тези думи. Колежката П. разговаряла с Ц.Ч. до
оградата. П.П. била отвън, пред вратника, пред тях. Мисли, че само колата й
била паркирана там. Когато се случило това в двора, освен те, които били на
работа, които изброила, нямало никой. На улицата също нямало никой, поне
свидетелката не видяла никой да минава по пътя.Знае за друг случай, П.П. била нарекла М.Ч. „мърша” и че ще й
счупи зъбите. Мисли, че П.П. повторила псувнята. Познава П.П.. Гледали й детето
в детската градина. Не е чула аларма на кола, защото не се била случила аларма
на кола. Познава колата на П.П.. Тя била син „****”. Казала, че П.П. била пред
вратника, на тротоара пред нейната къща. Оттам се чула псувнята, която
свидетелката чула. Не си спомня как е била облечена П.П., но била тя. Чули го.
Свидетелката била на южната тераса на стълбите и горе-долу била на десетина
метра от там, където била П.П.. От М.Ч. била на разстояние от тук до Вас почти.
От колежката С.П. била пак на горе-долу 10 метра. М.Ч. била права. В този
момент свидетелката просто си седяла и си говорела с една колежка, която
влезнала преди да излезе М.Ч.. Говорила
с колежка, която била в двора на градината, но тя не присъствала на псувнята и
на това, което чули те с М.Ч.. Само свидетелката и М.Ч. били. Свидетелката била
долу на стълбите, в средата, където е входа на детската градина, като посочва
стълбите, находящи се в средата на схемата и разположението на всички на
схемата – на М.Ч. – горе, на С.П. – на оградата, а П. била от другата страна
пред тях, на тротоара. Щом я чули П., значи го била казала високо. Мисли, че
нямало емоция в гласа й. Била спокойна. М.Ч. не казала нищо на С.П.. Само
плеснала с ръце, за да се обърне. Мисли, че С.не се обърнала. Просто не
реагирала, защото говорела с родителка, свидетелката е категорична. Реагирала П..
То се чувало. Те се обърнали и двете. За да се обърнат децата, за да им кажат
примерно нещо, за да се обърнат, имали навика да им пляскат с ръце. С.П. не се
обърнала на пляскането. Не е много сигурна, но така мисли. Не знае, дали С.П. се
е обърнала към П.П., след като П. наругала М.Ч.. Единствено за да викат децата
да им обърнат внимание използват това пляскане с ръце. Ако трябва да им кажат
примерно да си събират играчки и са много шумни, не крещят и не викат високо,
ами пляскат с ръце. Настоящият съдебен състав намира при преценката на
достоверността, обективността, безпристрастността и евентуалната
заинтересованост на показанията на свидетеля К., че показанията и са
заинтересовани в степен, каквато заинтересованост да обуслови извод на съда, че
не следва да цени изцяло същите, като са налице съществени противоречия с
описаното в тъжбата от тъжителя Ч.. Твърди се, както от свидетелката, така и от
тъжителката, че „пляскането с ръце” се използва единствено за това, децата в
детската градина да обърнат внимание на учителките, а не че учителките се
обръщат една към друга по този начин, както се твърди в тъжбата за процесния
случай, още повече че свидетелката твърди,
че повиканата по този начин учителка, св. С.П., изобщо не е реагирала на
призивното пляскане с ръце на тъжителката Ч., още повече не се установи и самото дете, намиращо се там да е реагирало
на същото призоваване. Налице е противоречие в твърдяното от свиделката наличие
на още една колежка, с която в този момент на случилото се, свидетелката просто
си седяла и си говорела с една колежка, но която влезнала преди да излезе М.Ч.. Налице е противоречие в
начина на възприемане от свидетелката и тъжителката на евентуално казаните обидни
думи от подсъдимата, а именно, че тъжителката посочва същите в едно изречение,
а именно че подсъдимата изкрещяла „на мене ли пляскаш
ма ***********”, докато свидетелката К. твърди, че са няколко изречения, които подсъдимата
казала високо, нямало
емоция в гласа й, била спокойна, като се чула една псувня „**********”,
тъжителката твърди, че същата обида е многократно повторена, като всички са
чули „крясъците и псувните” на подсъдимата.
Установи
се от разпита на С.П., че същата е омъжена за брата на подсъдимата П.П. и желае
да свидетелства. Работи в детска градина „******”. Там работи и М.Ч.. Колеги са.
Спомня си случай, в който П.П. упражнила вербална агресия срещу М.Ч.. Това било
на 19.10.2015 г. Свидетелката била на двора на детската градина. Малко след
17.00 часа издавала децата от нейната група. Разговаряла с родител на дете от нейната
група. Чула, че се включила алармата на колата на П.П., която била паркирана на
тротоара на детската градина. Малко след това чула и пляскане с ръце и се
обърнала вече с лице. Видяла, че г-жа Ч. се опитвала да привлече вниманието и. И
точно в този момент чула и крясъците на П.П., да псува: „На мен ли пляскаш, ма?
***********”. П.П. повторила псувнята. Когато произнесла тези думи, тя гледала
към г-жа Ч.. В двора на детската градина била помощник възпитателя Н.К. и едно
дете, което било останало. Родителят на детето, с който разговаряла
свидетелката, била Ч.. Н.К. стояла в подножието на стълбите на южната тераса.
На южната тераса по-високо била г-жа Ч., а долу в подножието на стълбите била Н.К..
На улицата, пред къщата на П. П. нямало
други хора. Мисли, че нямало друга паркирана кола, освен тази на П.П.. Св. П.
сочи, че имат навик в детската градина при 24-25 деца да привличат вниманието
им с това пляскане с ръце, като Ч. с
това пляскане с ръце искала да привлече вниманието на свидетелката П.. Имало
случай от 11.09.2013 г., когато пак подсъдимата П. нападнала вербално г-жа Ч. и
била свидетел, когато се случило това нещо, била в коридора на детската
градина, казала „Ще ти избия зъбите”. Заплашила я дори с уволнение. Обидила я с
думата „мърша”, доколкото знае това дело завършило с досъдебно споразумение,
при което П.П. заплатила 2000 лева на г-жа Ч., които тя дарила после на
детската градина. Свидетелката Ст.П. смята, че подсъдимата П.П. е агресивна.
Мисли така, защото и към нея е имало вербални нападки, към голямата и дъщеря,
за което тя била подала жалба. Св.П. била бременна в третия месец с второто си
дете, което починало, след като го родила – два месеца, и тогава в лятната
кухня, в къщата, в която живеела тя сега със съпруга си, тя я ударила и щяла да
падне върху една горяща печка. В момента с подсъдимата П.П. просто не си говорят, свидетелката
специално е дистанцирана. Св. П. познава само визуално св.Г.. В този ден през
октомври 2015 г. нямало никакви други хора. Св. П. първо чула алармата, после
пляскането с ръце. Колата бил син „****”. Не помни как била облечена М.Ч.. Св.П.
била на достатъчно разстояние от П., за да я чуе как крещи. В метри не може да
прецени. М.Ч. била малко по-близо от П.П.. Според свидетелката Ст.П., М.Ч. била
на терасата на средните стълби. Други в детската градина от учителките не е
имало, само св.П. била, с едно дете, което било на люлката. Н.К. била под
стълбите, а М.Ч. била над стълбите, а подсъдимата П.П. излязла от къщата си. М.Ч.
била права. М.Ч. я извикала по име и казала, че трябва да отиде при нея, когато
приключи. Св.П. и казала, че след малко ще отиде, като това станало, след като подсъдимата
П.П. напсувала Ч.. Когато изпращала детето, св.П. била с лице към родителя, на
самата ограда. Подсъдимата П.П. била на противоположната ограда. Св.П. била
странично към нея и когато чула пляскането, се обърнала с лице и към М.Ч. и към
П.П. и към Н.К.. Една псувня не можела нормално да се каже. Имало емоция в
гласа на П.П.. Св.П. сочи, че носи очила с диоптър 5 за късогледство, с които
вижда перфектно. Св.П. не мрази подсъдимата П.П., няма чувства, подсъдимата я
бутнала преди 18 години. В двора на детската градина имало едно единствено
дете, децата вече били издадени. Само едно дете било останало. Н.К. била на
работа в детската градина и св.П. не си спомня да е говорила с някого. Преди
този конфликт с подсъдимата П.П., св. П. не е имала други, това бил първия
конфликт с нея. Настоящият съдебен състав намира при преценката на
достоверността, обективността, безпристрастността и евентуалната
заинтересованост на показанията на свидетеля П., че показанията и са заинтересовани
в степен, каквато заинтересованост да обуслови извод на съда, че не следва да
цени изцяло същите, като са налице съществени противоречия както с описаното в
тъжбата от тъжителя Ч., така и с дадените показания от св. К.. В тъжбата не се
твърди, че се е включила алармата на колата на подсъдимата, след което
последвал призива къв св.Ст.П. с пляскане на ръце от тъжителя М.Ч., както
твърди св.П.. В разпита си св. К. твърди, че св. П. изобщо не се е обърнала на призива на тъжителя Ч., изразен с пляскане с ръце, както
твърди св.П., още повече нито св. К., нито тъжителя Ч. не споменават в дадените
си показания това, че тъжителя Ч. е извикала св. П. по име, както твърди тя
самата.
Установи
се от разпита на свидетеля Ц.Ч., че през месец октомври 2015 г. си взимала
детето от детската градина. Говорела с възпитателката на детето и С.П.. Докато
говорела, г-жа Ч. плесна с ръце и свидетелката погледнала към нея. Тя гледала
към тях и в същия момент св.Ч. чула и крясъците на госпожата, която била от
другата страна на детската градина, която я напсувала. Св.Ч. малко я е срам да
повтори думите. Определено я е срам. Думите били: „На мене ли пляскаш, ма? *************“.
Повторила ги може би два пъти. Г-жа Ч. дори не се обърнала към нея. Поне св.Ч.
не е забелязала да се обръща, за да реагира по някакъв начин на това.
Разстоянието от св.Ч. до П.П. не може да каже колко е. Били от двете страни на
детската градина. Не може да го прецени колко е. Ясно чула, че тя го казва. То
нямало друг на улицата. Освен С.П., с която разговаряла, била г-жа Ч., била
една от лелите – Н.К. и ако не се лъже имало още едно дете. От нейната страна
на улицата, от западната страна била само тя. От източната видяла само П.П..
Лицето С.Г. само визуално го познава, лично не. Той не бил там, откъм страната
на П.П.. Тогава разговаряла със С.П.. Тя била с гръб към детската градина и
била с лице на юг – т.е. леко обърната към св.Ч., но с едната й страна. Св.Ч.
гледала на изток. Всъщност към детската градина гледала. Била се облегнала на
оградата. Оттам, от където чула плясканията. Имало аларма на кола малко преди
пляскането. Алармата спряла. Сторило и се, че някой спрял алармата. Не спряла
сама алармата. От нейното място до мястото на къщата на П.П. не може да
определи разстоянието. Не помни с какво била облечена П.П.. Тя изкрещяла така,
че свидетелката да я чуе. М.Ч. дори не се обърнала към нея, св.Ч. не видяла. С.П.
се обърнала към М.Ч., отвърнала на пляскането й. А след това в момента, в който
св.Ч. вече гледала към отсрещния тротоар, а за С.П. не е забелязала накъде
гледа. Било след 17.00 часа, защото св.Ч. до 17.00 часа била на работа и след
това отивала да си вземе детето. Настоящият съдебен състав намира, че разпита
на св. Ч., съпоставен с показанията на св.К.
и св. П., както и описаната фактическа обстановка в тъжбата от тъжителя Ч.,
не следва да се кредитира от настоящия състав, като възможно заинтересован, в
частта относно възприемането на нанесената
според тъжителя М.Ч. от подсъдимата П.П. обида, като св. Ч. твърди, че тъжителя Ч. изобщо не
се е обърнала към подсъдимата П., а се е обърнала св. Ст.П., така че не се установява соченото от тъжителката Ч.,
а именно, че подсъдимата П.П. е гледала в очите тъжителката Ч., произнасяйки
обидната фраза, която тъжителката е възприела като отправена към самата нея.
Установи
се от разпита на свидетеля З.В., че знае за какво се води делото и има спомен
за това. Познава П. и Н. П.. Те са и съседи. Познавам М.Ч.. И тя и е съседка.
Живее на ул.“П.“ № **. Страните по делото живеят на тази улица. Това било
есента. Мисли, че октомври месец. Мисли, че преди 3 години, 2015 г. Значи, е
било октомври месец, защото тогава почвала да пада шумата и тъй като св.В.стопанисва
един обект, имало много дървета, преди обяд мели вътре, а след обяд излезли
отвън на улицата. Чула да се вика, но не чувала какво се говори. После чула, че
на някаква кола й се включва алармата. И тогава П. излязла и я изключила. Св.В.друго
не била чула. Св.В.не можела да чуе какво се говори. Чула, че на кола се
включва алармата и после П.П. излязла от дома си. Обектът на св.В.представлявал
ресторант и кафе. Този обект бил на около 200 метра от дома на П.П.. Св.В.нямала
точен окомер. Не е и мерила мястото. Тя била права улица и всичко се виждало.
Нямало движение по тази улица. Това не било магистрала, то било тиха улица.
Улицата била задънена. Това била ул.“П.“. Тя била затворена улица. Над къщата
на П.П. живеела леля Г.. Много добре я познавала леля Г.. Може би от 10 години
св.В.взимала разсад от нея, зеленчуци. Затова я познавала. Чак чести
контакти.... когато и потрябвал разсада или ако нещо домати… когато жената и се
обади… Посещавала е дома й. Когато свидетелкта е ходила, външната й врата не е
била заключена. Кога е заключвала – не знае. През 2015 г. не е чула да се продава къщата. А леля Г. била в
добро състояние. Тя се грижела тогава за градината, след като свидетелката е
взимала разсад от нея. Тя си отглеждала и разсад и зеленчуци. И подправки е
взимала. През 2016 г. леля Г. пак била в добро състояние. Имала някакви
здравословни проблеми, но не е чула къщата да се продава. Снидетелката не се била
интересувала дали се продава къщата, но не е и чула. През 2015-2016 г. леля Г.
живеела сама и сама се грижела за себе си. Чак по-късно дошла сестра й, нали тя
като се влошила 2017 г. Но иначе преди това си била сама. Тогава не е видяла
други хора. Тяхната улица била доста глуха и хората били малко по-… Те са си все
вкъщи. Много рядко така излизал някой на улицата и да стои и да си говорят. Познава
Г.О., ходи да взима разсад за цветя от него за градината. В този ден не го е
виждала. Съпругът на П.П. не го е видяла там. Свидетелката през деня ходила да
взима разни неща от леля Г.. Винаги вратата била отворена. Не знае вечерно
време, ако заключвала, свидетелката вечерно време не е ходила. Свидетелката,
когато е ходила, не й е искала нотариалния акт. Знае, че жената си живеела там.
Доколкото си спомня разсад се взима пролетта. Често била ходила при баба Г.. После е взимала и зелени домати от нея.
Посещавала я доста често. Не знае от къде е дошла сестрата на баба Г.. Не знае
къде живее тя и просто никога не я е интересувало. Но знае, че тя е дошла в
един момент. Виждала я е. Къщата на свидетелката, както къщата на
подсъдимата, се намира на около 200
метра от къщата на баба Г.. Срещу свидетелката живеел Т.и жена му, имала достатъчно много
работа, за да знае кой къде живее. Имала заведение, ресторант и хотел. Имала и
автомивка. Тази автомивка била функционираща по онова време. Тя от една година била
затворена. Те говорят за 2015 г. Глуха била улицата, затворена, и сега да отидат
– пак щяло да има видимост, нямало коли тогава, това ставало в 05.00 часа след
обяд. Свидетелката не е погледнала, но
след като са излезли да метат, значи не е имало кола на автомивката. Но
автомивката не е… това не е С., за да имало постоянно някакво движение,
постоянно коли, автомивката се намирала на улицата, такива са и спомените. Това
бил малък град, скоро, миналата година, разбрала, че се водели такива дела
между страните. Настоящият съдебен състав следва да кредитира показанията на
св. В.в частта им относно описаните от нея фактическа последователност на
чутите викове, след това включване на алармата и последвалото излизане на
подсъдимата П.П. от тях. По отношение на това, дали се е продавала къщата,
същата не е компетентна да отговори на този въпрос, тъй като по делото се
установи, че къщата не е била собственост на т.нар. „баба Г.”, към момента на
извършеното деяние от страна на подсъдимата П., за изясняване на което е приет
в с.з. и копие на нот.акт № ***, том I, рег.№ ****, дело № **/****г. на
нотариус Е.П..
Установи
се от разпита на свидетеля С.Г., че на 19.10.2015 г. посетил дома на Н. П.и П.П.,
защото Н. му се бил обадил за монтаж на един парапет, свидетеля се занимавал с
доставка, монтаж и изработка на алуминиеви парапети и му се обадил, за да
стиковали нещата. Той имал майстор, за да прави неговото стълбище. Бил му се
обадил и се били разбрали да отиде да погледне стълбището, да вземе размери и
да види как да се случи монтажа на самия парапет. Свидетелят бил в С. и към
16.30 часа се прибрал и към 16.45 часа се обадил на Н.. Те му казали, че са си
вкъщи и отишъл у тях. Там бил и майстора Б., който правел стълбището и с него
да доуточнят нещата. Отишъл, премерил, поговорили с Б. и след това той го
помолил да изнесат някакви чували с отпадъци от мозайка от самото
стълбище. Излезли отвънка. Помогнал му.
Изнесли чувалите отвънка и застанали, може би минутка-две отвънка. В този
момент една от алармите на паркираните автомобили се включила за около няколко
секунди. Може би 10-20 секунди. 20-ина секунди със сигурност. Излязла П.П. –
съпругата на Н. и изключила алармата. Те били до вратата от външна страна. Тя се
подала, изключила алармата и си влязла. В същото време свидетеля се обърнал,
защото Н. П.пък бил отвън с един техен общ приятел, с който гледали съседната
къща. П. се прибрала,свидетеля останал и взел мерките, които му били необходими
и към 17.20-17.30 часа вече си тръгнал от тях. Това били нещата, които е правил
там в момента. П. си дошла, само ги поздравила. При идването П. го поздравила
него, защото се познавали, влязла си, след което излязла, когато се включила
алармата и просто на вратата се подала, изключила алармата и думи не е чул от
никой да казва – нито П., нито ..... Свидетелят говорел после с Н. и с техния
общ приятел. Спомня си случая, защото месец, месец и малко може би по-късно на
една от сесиите – свидетеля бил активен гражданин в Община П., Н. П.също бил
активен и посещавал сесиите на Община П. – те се засекли на една от сесиите с
него и той му споделил, че било заведено някакво дело или производство /не си
спомня точно какво било/ срещу П. за обиди по-скоро мисли, че било, във
въпросния ден. Така, че от тогава на свидетеля му се набили нещата в главата,
както се казва и какво се случило дефакто в самия ден. Дворът на детската
градина бил широк може би 60-70 метра.
Улицата била широка 4 метра и двата тротоара са по 1,5 метра минимум –
значи 7 метра било разстоянието. Не знае кога е заведена тъжбата от М.Ч..
Свидетелят бил на вратата от външната страна, откъм улицата, на тротоара. В
двора на детската градина видял хора със сигурност, защото нямало как да не
види. Правило впечатление, нали. Хора имало със сигурност. Учителите в детската
градина били с униформа. В детската градина със сигурност видял, че имало хора,
но не може да каже кои са били хората, защото не било обект на неговото внимание, свидетелят
отишъл за нещо друго. Едното му дете е посещавало тази детска градина. Познавал
учителите в детската градина. В двора, сега не си спомня, но да не излъже тука
пред съда, мисли, че г-жа Ч. била там. Не си спомня къде била тя. Пак твърди,
че имало хора. Обърнал внимание, че хората били разположени около входа от
южната страна на детската градина, но пак не го твърди със сигурност, защото не
е било обект на неговото внимание. Не познавал учителката С.П.. Не познавал
съпругата на брата на Н. П.. Разстоянието от мястото, на което е била М.Ч. до
оградата на детската градина, по права линия било около 30-35 метра. На П.П.
колата била паркирана на тротоара, който е до оградата на детската градина. Колата
на свидетеля била точно малко под на входа на Н. П., на къщата, от страна на
посока на движението, паркиран по-надолу на улицата, защото на П. колата била
малко по-нагоре, като колата на свидетеля била паркирана на пътното платно, не
на тротоара, откъм страната на къщата на П.П.. Било октомврийско време.
Слънчево мисли, че било. Още светло. Това нещо било някъде около 17.00 часа, 17
и нещо часа. Точен час не можел да каже, но било светло. Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на св.Г. като логични, безпротиворечиви, установяващи възприетата от
него фактическа обстановка, като по отношение на наведените възражения от повереника
на тъжителя, че същия не фигурира в приложената пр.преписка, от същата се
установява, че е прекратена с постнановление на ПРП от 27.11.2015 г., т.е.
около месец след процесния случай, темпорално съвпадащо със заявеното от св. Г.,
а именно, че около месец след като посетил дома на Н. П., същия му споделил за
случая. За пълнота относно възражението на повереника на тъжителя следва да се
отбележи, че в пр.преписка не е посочена като присъстваща и св. Ч., което не е
пречка за приобщаването на показанията и по делото, при разясняване на
отговорността по чл.290 НК, като настоящия състав не можа да установи безспорно
какъв смисъл се влага в пледоарията на повереника относно думите „официално облекло” на свидетеля Г., който в показанията си не твърди подобно.
Установи
се от разпита на свидетеля Б.А., че на 19.10.2015 г. бил у Н., правел едно
стълбище. Вечерта, някъде към 16.30-17.00 часа дошъл С.и обсъждали как ще
станел парапета. Помолил го да изнесат 2-3 чувала със строителни отпадъци.
Изкарали ги и ги изсипали до оградата. По едно време се включила алармата на П.
на колата. Тя излязла до вратата, изключила я и се върнала обратно. Това видяхл
свидетеля. В детската градина, някъде по средата на стълбището, били застанали
хора. Н. бил отгоре, над тях, с един негов приятел си говорели нещо. Датата си
я спомня, защото П. му се обадила някъде 15-20 дена след случая и му казала, че
са я викали в полицията и го попитала
дали си спомня да е псувала някаква учителка. Казал й, че не си спомня такова
нещо. Не била псувала. Само излязла, изключила алармата и си влязла вътре.
Разстоянието между оградите на детската градина било 70-80 метра. Ширината на
улицата от къщата Н. до оградата на детската градина – мисли, че няма 10 метра.
Като правили стълбището, били вътре зад вратата. Оградата на П. била прозирна.
Виждало се отсреща в детската градина какво има. Колата на П.П. била паркирана
точно до оградата на детската градина върху тротоара. Не е разпитван в
полицията за случая. Не познава учителките в детската градина. Предполага, че
са учителки тези, които били в детската градина. Деца в двора на детската
градина мисли, че нямало. Отвън до оградата също нямало. Не е имало други хора.
Само Н. бил отгоре над тях, на съседната къща си говорел. Посочва, че Н. се
намирал в близост до къщата. Тези, които били в детската градина, били някъде
на средното стълбище. Разстоянието от средното стълбище до стълбището, на което
той работил било 50-60 метра и повече. Оградата на дома на П.П. мисли, че била
с някакви летвички – дървени. Имало и циментова основа. Свидетелят не е гледал
през дървените летви. Те със С.излезли с чувалите и изнесли чувалите, изсипали
ги до оградата, до тротоара. Оставили ги по-точно и тогава излязла П..
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. А.допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по делото, установявайки възприетата от него такава,
логично и последователно по несъмнен начин.
Установи
се от разпита на Г.О., че може да кажае
това, което си спомня, но не може да се обвърже с конкретни дати. Със сигурност
това нещо, това, на което е присъствал, била седмицата преди местните избори и
свидетеля с това го свързва. Тогава, когато станало въпрос в един разговор с
г-н П., си припомнил това, на което свидетелят е присъствал и това, което може
да каже. Седмицата преди местни избори 2015 г. Горе, над П. имало една къща,
която били обявили за продан. Свидетелят мислел да се разширява, тъй като
семейството му се увеличило. Живеел в гр.З.. Бил го помолил него като са комшии
да види за какво става въпрос, дали може да се купи, на какви цени и т.н.
Същият ден, това било някъде късния следобед, той дошъл и го взел от гр.З..
Били ангажирани с кампанията за местните избори. Това било някъде към
16.30-17.00 часа. С него отишли отгоре, на къщата. То не можело да се види.
Някакви роднини на бабата казали, че докато не починела бабата, нямало да
продават нищо и не могли да се разберат. Не могъл да осъществи оглед отвътре.
Видимо отвън къщата била малко порутена. Огледали отгоре с П.къщата. Тя била
точно над тях – улицата и въпросната детска градина с голям двор. Огледът му
бил съвсем малък. Това, което му направило впечатление и до ден днешен е, че се
включила една аларма на кола. Неговата съпруга излязла и изключила алармата на
колата. Те са фактически над тях /те където живеят/ и надолу по тротоара
слизали, с поглед надолу към улицата. Тя изключила алармата на колата и влязла
вътре. Един техен общ приятел имали, който бил ангажиран също по местните
избори. Казвал се С.Г.. Бил там и бил в
помощ на майстора. Майстор имали вътре, правели стълбище. Изкарвали някакви
строителни материали отвън на самата улица. После, което си спомня, че с Г.
разменили няколко думи и то били във връзка с изборите. Той бил кандидат за
съветник в гр.П.. Свидетелят бил кандидат за съветник и кандидат за кмет в гр.З..
Разговорът им се въртял около това как вървят нещата. Той викал: „Имам събрание
тук”, а свидетеля му казвал: „Имам събрания по селата”. И това била цялата
работа. Месец след това, или два месеца, П.му казал, че са ги викали в
полицията да дават някакви обяснения за някакво агресвно поведение на жена му –
нападнала с думи или с агресия /му обяснил/ някаква жена. И викал: „Помниш ли
там когато ние бяхме там... еди какво си”. „Да, бе”-отговорил свидетеля „Ти,
видял ли си такова нещо?“. „Не, не съм видял такова нещо и не мога да твърдя
такова нещо“. Той викал: „Ще дойдеш ли в полицията?”. Свидетеля му отговорил:
„Ако ме призоват, ще дойда”. Никой не бил призовавал свидетеля никъде. Никога
не е получавал никакво съобщение и т.н. Но преди два-три месеца, тука някъде
пролетта, той му казал и свидетеля го запитал: „Що се занимаваш с глупости?”.
Буквално го неглижирал това нещо. След което тука два-три месеца, ранната
пролет той му казал: „Е, глупости, глупости, ама имам дело. Ако те призова, ще
дойдеш ли на делото?“. Свшидетелят отговорил: „Да”. Даже очаквал, че ще има
призовка някаква. Той казал: „Ние сме при довеждане на свидетел”. „Добре. Кога
трябва да дойда?“. „Тогава”. Свидетелят
сочи, че имал с частен бизнес, имал оранжерия и нямал проблеми да идва, когато
трябва. Сутринта дошъл, взел го, дошли и т.н. П.П. я видял навън на улицата, да
излиза и да изключва алармата. В момента, в който е бил там, П.П. не я е чул да
говори с никой. А после май говорели с Г. нещо. Не знае. Те били, да се каже от
къщата до вратата на П.П. и на Н.П., да се приемат да се каже 10-12 метра – от
вратата на онази жена до тяхната врата. През това време те говорели с П.. Той
казвал „Ще ми станеш комшия”. Нещо в този дух, съвсем тривиален разговор. И
понеже не могъл да направи оглед отвън и да влязат в къщата, свидетеля после ги
помолил, даже той му предложил: „Отвътре може да има вътрешен двор. Ела да
видиш отвътре какво е положението”. От вътрешния двор било направо хаос
положението. Това били едни подробности, които са му се запечатали в главата.
Той го докарал, той го върнал. Говорили с Г. за местните избори. П.П. си шетала
нещо, имала си майстори, били разхвърляли строителни отпадъци. Даже свидетелят
не е и говорил с нея. Тя си била горе по къщата. Това е, което може да каже. Не
е чул нищо. Не я е чул да говори, нито била говорила с него, нито да говори на
трети човек. П.му казал, че делото било срещу жена му. „Имам“ или „имаме дело“
– ставало въпрос за дело, което ги ангажирало и двамата като мъж и жена – в
този дух свидетеля го е възприел. Той му казал, че в същия ден,
когато свидетеля отишъл да гледа къщата, имало обвинение към жена му. Той му
казл, че ако е необходимо ще го посочи. Свидетелят му отговорил, че ако го
извикат, ще дойде, където и да било. Той му казал, че ще го посочи и го запитал
ще дойдеш ли, като свидетеля отговорил, че ще дойде, нямало проблем, който го
призове-ще отиде, но никой не го е призовавал. Г-н П.няколко пъти му е поставял
алуминиева дограма на апартамента, който впоследствие купил, врати и т.н. Два
пъти му е извършвал ремонт. Близки били в това отношение – познавали се и е
ползвал неговите услуги като фирма. В политически план, не. С Г. били съвсем
колегиални отношенията, приятелски. Той бил доста по-млад от свидетеля. Той бил
кандидат за съветник тук, а свидетеля в гр.З.. Следвало да се приеме, че са ни
колегиални отношенията – той кандидат за съветник тук, а свидетеля в гр.З. и си
говорели какво ставало с изборите. Не било на политическа основа. Свидетелят се
явил от партия „Н.с.”, Г. бил от друга партия. Нямало нищо общо на политическа
основа. Познати – да. Дворът на детската градина бил встрани. В случая бил
надясно. Дворът на детската градина бил един зашумен голям двор с много люлки и
катерушки. Това му било останало като впечатление. Виждал го периферно, но не
конкретно. Не си спомня да е виждал каквото и да било в двора на детската
градина, отивал със съвсем друга нагласа. Не е обърнал внимание. Не знае колко
им е на тях приятел Г., на свидетеля ме бил познат. Това, което знае е, че той
правел парапети. Имал фирма за парапети. Под „общ приятел” разбирал хора, които
са свързани с някакви услуги – на свидетеля му трябвала дограма, от Г. му
трябвали парапети и т.н. Да, полезно приятелство. Свидетелят не вижда укоримо
нещо в това. От семейство П. всеки имал по кола. Мисли, че тази синята била с
алармата. Не помни. Значи, колата била от другата страна на улицата. Тя излязла
и я спряла и влязла вътре. Сега, дали била колата на П.или нейната, не може да
каже. На улицата имало, има и до ден днешен камион на Н.. Де да знае, имала май
коли. Г. дошъл с кола. Сигурно била на Г. колата. Камионът и сега се намирал
там и този камион ще хванел бурени. Той се намирал пред къщата на П. на другата
страна на тротоара – със строителни материали и какво ли не. От години стоял,
даже казал, че са го глобили. Не знае дали е използваем или не. Настоящият
съдебен състав взема предвид последователността и безпротиворечивостта на показанията на този
свидетел, които следва изцяло да бъдат кредитирани, като отразяващи непосредствено възпритата от него фактическа
обстановка, образно поднесена в разпита му като свидетел. По отношение на
визираните в пледоарията на повереника на тъжителя възражения, настоящия състав
приема, че показанията на св. О. кореспондират в частта си относно включената
аларма на колата, както с тези на св. Г. и св.А., така и в тези на св. Ст.П.,
св.Ч. и св.В.. По
отношение на наведените възражения от повереника на тъжителя, че същия не
фигурира в приложената пр.преписка, от същата се установява, че е прекратена с
постановление на ПРП от 27.11.2015 г., т.е. около месец след процесния случай,
темпорално съвпадащо със заявеното от св. О.(месец, или два след случилото се),
а именно, че Н. П., същия му споделил за случая. По отношение на направенот
възражение относно увеличаване на семейството и цитираната от страна на тъжителя
в пледорарията на повереникя съпруга на свидетеля, от приетите по делото писмо рег.№ ************г. от Община З. и
приложено към него удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№ ***********г.
на името на Г.И.О.се установява, че същия не е женен, като е баща на
малолетните деца Й. и М., родени на *** г., като никъде в показанията на св. О.
не се твърди, че това е обстоятелството, поради което се е увеличило семейството му, както и не се
твърди в показанията му и не се установи в процеса, дали увеличаването на
семейството му не е свързано с
предполагаемо фактическо съжителство, което е извънн предмета на доказване. Не
се установи противоречие и относно извършения оглед на къщата, като св. О.
изрично заявява, което е подкрепено в тази част и от показанията на св.В., че
къщата няма да се продава „докато не починела бабата”, като собствеността на
къщата е безспорно установена видно от приложено копие на нот.акт № ***, том I,
рег.№ ****, дело № **/****г. на нотариус Е.П..
От
показанията на св. Д.С.се установи, че познава П.П.. Знае къде живее. Знае кои
са й съседи. Над тях бил С., така го знае. По-отгоре бил бай Л., така му викал.
В къщата на С., доколкото знае, сега никой не живеел. П.П. имала съседка баба Г..
Знае, че се е продавала тази къща, в която живеела баба Г.. Свидетелят дори бил
един от потенциалните, така да каже, купувачи. Контактувал е с Н. и П.. Не е
говорил със собственика. Горе-долу така от 3 години някъде се продавала тази
къща. Не може да каже с точност. С Н. П.се
познавали от деца. Може да се каже, че са в приятелски отношения. Не може да
каже дали Н. и П. са роднини с баба Г.. От много години си търсел къща и..., не
знае Н. и П. П. да имат собственост в тази къща, говорел с тях защото са му
приятели, говорел с тях дали знаят дали се продава къщата. И те му отговорили,
че… тази къща… на С.… ще се продава, тя бабата била още жива нали... С. е син
на баба Г.. Преди три-четири дена, пет… разбрал, че двама братя, пак комшии, са
разговаряли със С. за… да го питат за къщата дали се продава, дали не се
продава, обявили, една цена са му казали, 55 лева, а на свидетеля са казали 50,
като са се появили купувачи, което са дали с 5000 повече от него, като за това
разбрал от Н., той живее под баба Г., тя е отгоре, а те отдолу, къща до къща.
Настоящият съдебен състав следва да цени показанията на св.С.в частта им
относно възприятията му, че процесната къща е предмет на покупко-продажба,
както и в частта, че същата не е собственост на баба Г., а на сина и С..
От
приетото по реда на чл. 282, ал. 1 НПК заключение и изслушано
вещо лице по съдебнотехническа експертиза се установява, че детската
градина е разположена между две улици с изложение „юг-север”, ширината на двора между източната и западната ограда е с размер 54,00
метра, разстоянието между средното стълбище на южната тераса до входната
врата на двора на подсъдимата П.П. е
42,00 метра, а разстоянието от входната врата на двор ана подсъдимата П.П. до
срещуположната(далечната) ограда на детската градина е 64,00 метра, като при
положение, че човек, стоящ на срещуположната ограда не е успоредно на вратата
на подсъдимата П.П., то разстоянието би се увеличило.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства, обсъдени от настоящия съдебен състав,
които, преценени заедно с останалия доказателствен материал по делото, водят до
единствения и категоричен извод на съда, а именно, че случилото се от обективна
страна е така, както е възприето по-горе от съда.
От така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Настоящият
съдебен състав намира за недоказано от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че
подсъдимата П.И.П. е извършила от обективна и субективна страна състава на
престъпление, изложено в тъжбата, срещу тъжителката М. Р.Ч., по чл.148, ал.1, т.3 и т.1, вр.чл.146,
ал.1 НК, а именно за това, че подсъдимата П.И.П.,***, в ОДЗ ”***********”, малко след
17,00 часа, е казала на М.Р.Ч. с
ЕГН:**********,***, в нейно присъствие, в качеството и на длъжностно
лице-учител, обидни думи за честта и
достойнството и, както следва: „….***********...”, като обидата е нанесена
публично.
От събраните и обсъдени по-горе свидетелски показания не се доказа по безсъмнен
начин осъществяването на изпълнителното деяние, посочено в тъжбата, а именно
извършено престъпление по чл.148, ал.1,т.3 и т.1, вр.чл.146, ал.1 НК, както и
времето и мястото на извършването му от страна на подсъдимата П., за което
съдът е обсъдил показанията на двете групи свидетели, а именно свидетелите К., П.,
Ч. и В., ангажирани от тъжителя Ч. и свидетелите Г., А., О. и С., ангажирани от
подсъдимата П..
Настоящият съдебен състав намира,
че престъплението по чл. 146, ал. 1 НК запретява под страх от наказателна
отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е
съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат
на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и
р. № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/98 г. на КС на РБ/. От обективна страна
авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение,
оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната
реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата, освен
това е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от
обидения /р. № 664 от 1**2 г., I н.о./ Необходим елемент от обективна страна е
и персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на
посегателство на обидата и респективно на защита от страна на НК са честта и
достойнството на конкретна личност. Горното, съотнесено към възприетата от
настоящия съд фактическа обстановка, води до категоричния извод, че подсъдимата
П. не е реализирала престъплението „обида”. Според императивната уредба на
процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо
постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо
конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството
на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 НПК ясно и категорично провъзгласяват
принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат
за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно,
когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по
безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от
подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС № 6 от 04.05.1**8
г./ Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият П.И.П. за
виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси
по чл. 303, ал. 1 НПК, а именно
дали П.И.П. е
автор на престъплението, в което е обвинен, съдът обсъди наличните по делото
доказателства с оглед на изложената в частната тъжба фактическа обстановка.
Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка,
не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимият П.И.П. в
извършване на инкриминираното престъпление.
Подсъдимата П.И.П.
е представила доказателства за направени разноски по делото и с оглед изхода на
делото същите са възложени на тъжителката М.Р.Ч. в размер на 1 600,00 лв.,
както и са и възложени направените разноски от бюджетните средства на съда за възнаграждение
за вещо лице в размер на 150,00 лева.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: