Р Е Ш Е Н И Е
№ 332/20.02.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Станка Журналова, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов административно дело № 3147 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано след отмяна на
постановено решение по административно дело №963 по описа за 2021 година на
Административен съд гр.Пловдив и връщане на производството за произнасяне по
същество. Материалите по административно дело №963 по описа за 2021 година на
Административен съд гр.Пловдив са приобщени по настоящото дело с определение на
съда в открито съдебно заседание на 01.02.2023 г.
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на В.К.А. срещу Ревизионен акт / РА / № Р-16001618005400-091-001 от 23.12.2020г., потвърден с Решение № 145 от 25.02.2021г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно допълнително установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 29 655.67лв. и лихви 7 974.72лв.
С жалбата до съда, в съдебни заседания и в
представените по делото писмени бележки от адв. Т., РА се оспорва като
незаконосъобразен.
Жалбоподателят
счита, че констатациите и изводите в РА са в пълно противоречие със събраните в
хода на делото доказателства, както и с официални документи, развива подробни
съображения защо не следва да се приема за начално салдо 0.00 лева за процесния
период, както и защо не следва да се кредитира заключението на ползваната в
ревизионното производство експертиза. Жалбоподателят ангажира СОЕ,
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна СЧЕ експертиза и сочи, че при
съобразяване на всички доказателства и правилно изчисляване на паричния поток
няма недостиг на парични средства за нито една от ревизираните данъчни години, а
остатък на такива. По тези мотиви, подробно изложени в жалбата и писмените
бележки по делото от адв. Т. се претендира отмяната на РА, потвърден с
решението на директор на Дирекция ОДОП Пловдив и присъждане на направените
разноски, за които се представя списък.
Ответникът по
жалбата - директорът на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Р., оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана, излагат се аргументи защо следва да се кредитира използваната в
ревизионното производство експертиза. Оспорват се изводите на вещото лице
изготвило СОЕ, като се сочи защо не следва да се кредитира с доверие същото. По
отношение на приетите по делото СЧЕ и допълнителна СЧЕ оспорва същите, тъй като са работили с приетата от СОЕ
стойност на имота. Развива аргументи защо следва да се приеме, че в ревизирания
период началните и крайните салда следва да се приемат за 0.00 лева. Сочи и
какви предпоставки са установени, за да се проведе ревизионно производство по
реда на чл.122 от ДОПК. С оглед на това се иска да се потвърди оспорения РА.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, ревизионната
преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001618005400-020-001 от 05.09.2018г., издадена от Г. Н. Ч. на длъжност
началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на В.К.А. с адрес
за кореспонденция и адрес по чл.8 ДОПК – гр.Пловдив, ул.“***“ № 3, с обхват :
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г.; Здравно осигуряване за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.
Със ЗВР от 05.09.2018г. са определени за извършване на ревизията : Д. И. З. –
Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д. Д. С. – Главен
инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен от два
месеца, считано от датата на връчване на заповедта – същата е връчена при отказ
от страна на ревизираното лице, документиран в Протокол № 1272178/14.06.2019г.,
подписан от главни инспектори по приходите Й. Н. И. и П. К. Б.. В протокола е
удостоверено, че във връзка с връчване на ЗВР № Р-16001618005400-020-001 от
05.09.2018г., ЗВР от 03.10.2018г., ЗВР от 10.06.2019г. и ИПДПОЗЛ от
12.06.2019г. двете длъжностни лица са посетили СОСП, намираща се в сграда на
НСл.С – гр.София, бул.Д-р Г.М. Димитров“ № 42, В.А. е бил изведен от ареста и
била проведена среща с органите по приходите, като лицето провело телефонен
разговор с адв.В. и отказало да му бъдат връчени посочените в протокола
заповеди. В.А. обяснил, че ще съдейства за ревизията, но му е необходима
консултация с адвокат. Представени са допълнително данни за връчване на първата
ЗВР от 05.09.2018г. същата е връчена на
25.09.2019г. от Й. Н.И., като е положен подпис от В.А. с писмено изявление
относно невъзможността да се защити и представи всички искани документи,
предвид възпрепятстването му. Същата информация се съдържа в ревизионната
преписка.
От същия орган по приходите /Г.Ч.. - началник сектор
при ТД на НАП – Пловдив/ е издадена ЗВР № Р-16001618005400-020-002 от
03.10.2018г., с която е изменена ЗВР от 05.09.2018г. по отношение състав на
ревизиращите органи : 1. Д. И. З. – Главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/; 2. Д. Д. С. – Главен инспектор по приходите ; 3. Й. Н. И. –
Главен инспектор по приходите; 4. П. К. Б. – Главен инспектор по приходите. ЗВР
от 03.10.2018г. е връчена на 25.09.2019г. от Й. Н.И., като е положен подпис от
В.А. с писмено изявление относно невъзможността да се защити и представи всички
искани документи, предвид възпрепятстването му. Със ЗВР №
Р-16001618005400-020-003 от 10.06.2019г., изд. от Г.Ч.. - началник сектор при
ТД на НАП – Пловдив е изменена ЗВР от 03.10.2018г. по отношение състав на
ревизиращите органи : 1. Й. Н. И. – Главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/, отпада гл.инспектор Д.З.; 2. П. К. Б. – Главен инспектор по
приходите; 3. Д. Д. С. – Главен инспектор по приходите. ЗВР от 10.06.2019г. е
връчена на 25.09.2019г. от Й. Н.И., като е положен подпис от В.А. с писмено
изявление, идентично на посоченото по-горе за предходните заповеди. Със ЗВР №
Р-16001618005400-020-004 от 15.11.2019г., изд. от Г.Ч.. - началник сектор при
ТД на НАП – Пловдив е изменена ЗВР от 10.06.2019г. – удължен е срокът на
ревизията до 27.12.2019г. Връчена е на 17.01.2020г. на пълномощник от П.Б.. Със
ЗВР № 16001618005400-020-005 от 20.03.2020г., изд. от Г.Ч.. - началник сектор
при ТД на НАП – Пловдив е изменена ЗВР от 15.11.2019г. – удължен е срокът на
ревизията до 27.05.2020г. Връчена е на 09.04.2020г. на пълномощник от П.Б.. Със
ЗВР № 16001618005400-020-006 от 14.05.2020г., изд. от Г.Ч.. - началник сектор
при ТД на НАП – Пловдив е удължен е
срокът на ревизията до 27.10.2020г., въз основа на Заповед за удължаване на
срока № Р-16001618005400-ЗИД-001/13.05.2020г. на Изпълнителният директор на НАП
/неприложена/ и изменя заповедта от 20.03.2020г. Връчена е на 14.05.2020г. на
пълномощник от П.Б.. Със заповед от 25.11.2019г. ревизията е спряна. Със
заповед от 26.02.2020г. ревизионното производство е възобновено. По делото са
представени допълнително доказателства за връчване на ЗВР от 20.03.2020г. и от
14.05.2020 г. Заповедта от 25.11.2019г. е връчена на 17.01.2020г. от П.Б., а
Заповедта за възобновяване от 26.02.2020г. е връчена на 27.02.2020г. от Й.И..
Следва извод за проведено ревизионно производство в
сроковете по чл.114 ал.1 и ал.2 ДОПК, както и с прилагане нормата на чл.114
ал.4 ДОПК /в допълнение се отбелязва, че липсата на извършено удължаване на
срока на ревизията съобразно нормата на чл. 114 ал. 4 ДОПК не опорочава крайния
акт, когато не е нарушено правото на защита на РЛ – Решение № 8986/2020г., ВАС
и др./. Отсъстват нарушения при връчване на ЗВР, РД и РА.
За компетентност на органа, издал ЗВР, преписката
съдържа Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. с Приложения № 1 и № 2 – т.1.
Ревизионната преписка съдържа и е приет оптичен носител - диск /номериран плик
3/, съдържащ оспорения ревизионен акт /РА/, ведно с РД, ЗВР - подписани
електронно, както и данни за валидност на електронни подписи. В случая не е
заявено оспорване на електронните подписи.
Ревизионен доклад / РД / №
Р-16001618005400-092-001/10.11.2020г. е съставен от Й.И. – гл.инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/, П.Б., гл. инспектор по приходите, Д.С. –
гл. инспектор по приходите. Подписан е с електронни подписи. Против РД не е
подадено възражение при подадено искане за удължаване на срока по чл.117 ал.5 ДОПК, уважено с Уведомление за продължаване на срока от 17.11.2020г., издадено
от Й.И. /връчено електронно на 18.11.2020г., л.81/.
РА № Р-16001618005400-091-001 от 23.12.2020г. е
издаден от Г.Ч.. - Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията
и Й.И. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София и ръководител на
ревизията, подписан от тези лица с електронни подписи, л.73 и сл. Ревизионният
акт е връчен по електронен път на 05.01.2021 г. и обжалван изцяло по
административен ред.
Фактическите основания и правни изводи от доклада
представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно
препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от
ревизиращия екип процесуални действия. При отсъствие на възражение против РД,
няма неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120
ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.
В частта по ЗДДФЛ ревизираното лице е данъчно
задължено по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди - от
01.01.2014г. до 31.12.2017г., през които има сключени трудови договори с
ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК АД, сключен на 03.04.2012г. и действащ в периода на
ревизионното производство /длъжност „ръководител отдел маркетинг“/ и трудов
договор с АЛИС ИНВЕСТ ГРУП ЕАД, сключен на 20.09.2017г. и действащ в периода на
ревизията /длъжност „мениджър проучване на пазари“/. Констатирано е с проверка
в база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“, че няма
данни за изплатена сума или удържан данък на РЛ през 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. Установено е, че В.А. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015г. с вх. номер
от 28.04.2016 г.
На жалбоподателят В.А. е извършена предходна ревизия
по ЗДДФЛ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. с издаден ревизионен акт №
Р-16001615001088-091-001/08.12.2015г., с който не е установен допълнително придобит
доход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ /присъединен ведно с РД – Протокол
от 07.09.2020г.; паричен поток за 2013г./.
За ревизирания период е декларирано участие във:
ВИКТОРИЯ ЕЪР ООД; АЛИС ИНВЕСТ ГРУП ЕАД;
ЛЮБИМЕЦ АГРО ООД; КРАСИВА МАРИЦА АД; ВГ АД; ПАМПОРОВО 2003 АД; Сдружение
Пампорово XXI ВЕК; Сдружение Съюз на инвеститорите в туризма, както и
получаване на доходи единствено от трудови правоотношения, от - ВГ АД в общ
размер 36 900.00 лв. /в т.ч. за 2015г. - 26 100.00лв., за 2016г. -
5 400.00 лв. лв. и за 2017г. - 5 400.00 лв./; ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК АД в
общ размер 3 867 523,42 лв. /в т.ч. за 2014г. - 1 994 013.30 лв. за 2015г.
- 497 372,40 лв. за 2016г. - 591 065,30 лв. и за 2017. - 785 072,42,00 лв./;
АЛИС ИНВЕСТ ГРУП ЕАД през 2017г. в размер на 21 315,79 лв. В.А. декларира, че
към 01.01.2014г. разполага със сума от 8 092 588.69 лв. в брой, така както
е установено с влязъл в сила ревизионен акт №
Р-16001615001088-091-001/08.12.2015г.
Изискано е да бъде посочено конкретно място за съхраняване
на декларираните наличните парични средства към 01.01.2014г. и да бъде посочен
точен размер на сумата и каква част от същата е изразходвана, както и
представяне на декларация относно наличните парични средства в брой и по банков
път към 01.01 и 31.12 на всяка от ревизираните години. От лицето е отговорено,
че сумата в размер на 8 092 588.69 лв. е съхранявана в каса, която се
намира в жилището на РЛ. За ревизирания период сумата е разходвана, но не може
да определи точен размер, тъй като не са съхранявани документи, свързани с
разходване на средствата.
Приходните органи приемат сумата в размер на 8
092 588.69 лв. като начално салдо на паричните средства към 01.01.2014.,
тъй като е установена при предходно ревизионно производство /изричен писмен
отговор за влизане в сила на РА от 08.12.2015г. – л.1035, т.4; л.1046 и сл. –
доказателства за връчване на РА от 08.12.2015г./.
При съобразяване събраните доказателства за луксозен
начин на живот на РЛ - почивки и екскурзии на скъпи дестинации в света за дълъг
период от време, бутикови дрехи, наемане на яхта, частни полети и др.,
включително информацията от КПКОНПИ и това, че декларира, че средствата са
изразходвани, ревизиращият екип приел, че сумата от 8 092 588.69 лв. е
изразходвана през отчетната 2014 г. Изводът се счита за потвърден и от факта,
че лицето не посочва налични парични средства съм 31.12.2014 г., както и
разполагаема сума в брой към 01.01.2015г., тъй като дори РЛ да не е задължено
да води счетоводна отчетност, нормално е да знае и посочи в приблизителен
размер изразходваните средства. Тъй като не са представени доказателства и
лицето не посочва налични парични средства към 31.12.2014г. и начални и крайни
салда за 2015г., 2016г. и 2017г., органите по приходите са приели, че същите са
в размер на 0,00 лв.
При тези данни е счетено, че за 2017 г. са налице
предпоставките на чл. 122 ал. 1 т. 2 /данни за укрити приходи/доходи/ и т. 7
/декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период/ от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по
реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК.
С протокол № 1750429/07.09.2020г. са присъединени
доказателства събрани с РА № Р-16001618005609-091001/15.11.2019г. и РД №
Р-16001618005609-092-001/21.10.2019г., издадени на Хеликс България ЕООД във вр.
с отдаван под наем от Хеликс България ЕООД на В. и М. А. недвижим имот - луксозна
двуетажна къща с площ от 2284 кв. м., в гр. София, кв. Бояна, ул. „***“ № 14 по
договор за наем от 01.12.2014г. за срок от 3 години при месечен наем от 3000лв.
с ДДС и предмет – жилищен имот с ползване за къща за живеене /л.391 и сл., т.2;
л.394 – анекс за намаляване на наемната месечна цена на 1000лв. от 01.04.2015г.
/ : с акт за възлагане на експертиза № Р-16001618005609-01-001 / 25.03.2018г. е
възложено да се определи наема за периода на отдаване. Установено е, че
дружеството отчита приход на занижени цени под пазарната стойност - при
извършена съпоставка е констатирано, че договореният месечен наем значително се
отклонява /с 81,11%/ от определената с извършената експертиза пазарна стойност.
Приходните органи приели установената с експертизата пазарна стойност на
месечния наем при съпоставката между извършените разходи с доказаните доходи на
лицето за всички периоди на ревизията. Експертизата е присъединена с протокол
от 07.09.2020г. - анализирани са офертни цени и сделки за продажба на недвижим
имот.
Последица от съпоставката между стойността на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и
получени от него доходи, представена в таблици за всеки период, е -
несъответствие за 2017г. в размер на 296 556.67 лв. За облагаем доход на
лицето е прието установеното несъответствие и е изчислена основа за облагане и
данък по чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.
В
случая е възприето, че събраните доказателства в хода на ревизията доказват
предпоставките за прилагане нормите на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 ДОПК,
съответно - възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на
чл.122 ал.2 ДОПК при съобразяване с чл. 123 и особените правила на чл. 124 ДОПК. Според приходните органи - наличието на констатирано превишение на
доказаните доходи/приходи/ над извършените разходи за конкретен период не
означава непременно, че е налице парична сума в брой към края на този период.
По отношение на представените с допълнителна жалба
доказателства при административното оспорване – декларация от РЛ за налични
парични средства, протокол от 2018 г. за проверка и установяване на факти и
обстоятелства и докладни записки за наличие на монтирана метална каса за
съхранение на огнестрелно и ловно оръжие, решаващият орган приема, че те не
опровергават изводите на ревизиращите органи.
Посочено е като аргументи за това следното :
В докладни записки изрично е посочено, че в касата се
съхраняват личното оръжие на жалбоподателя и съответните боеприпаси за него.;
Наличието на определена сума е благоприятен за жалбоподателя факт, за
установяването на който той носи доказателствената тежест съобразно общите
правила на доказване в процеса /чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/. Не
ангажирането на доказателства в тази насока има за последица, че въпросната
сума не е налична и не се съобразява при определяне на данъчната основа.
Изтъкнато е, че според използваната от органите по приходи методика / при
извършените ревизии и при извършените проверки, на които се позовава жалбоподателя
/, положителният резултат от съпоставката на имущественото състояние за
определена година не материализира реални наличности на парични средства, а
отразява намаляването или нарастването на имуществото на лицето и възможността
нарасналото имуществено състояние да се покрие от източниците на доходи. Отново
е посочено, че в хода на ревизията и с административната жалба В.А. не е
ангажирал доказателства за реално налични средства в брой към началото и края
на ревизираните периоди.
Относно твърдението за незаконосъобразно
присъединяване на експертиза от друго ревизионно производство, посредством която са определени
разходите за наем на къща в гр. София, ул. *** № 14 и завишаването им
неоснователно, е прието, че експертизата е изготвена от инж. М. П., оценител,
вписан в Камарата на независимите оценители в България, притежаващ оценителска
правоспособност; в двете различни ревизионни производства се изследва един и
същ обект; експертизата е приложила метода на увеличената стойност, който е в
обхвата на §1 т.10 ДР на ДОПК с ползване на справки и информации, предоставени
от наемодателя Хеликс България ЕООД и от НАП, вкл. са взети предвид разходи за
амортизации, разходи за данъци и такса смет, разходи за организация и
управление, надбавка /норма на печалба/. Предвид представена при
административното оспорване експертизата, изготвена в съдебна фаза на обжалване
на ревизионен акт на Хеликс България ЕООД е преценено, че при използван метод
на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в
процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим
партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба - източник
на информацията е сп. Софийски имоти, т.е. оферти, а не сключени договори с
реални цени между независими партньори, вкл. не е ясен предмета на офертите и
как коефициентите за функционалност, местоположение и пазарна реализация се
съотнасят към определянето на стойността лв./кв.м., а оттук, чрез площта на
къщата и до крайния резултат – стойност на месечния наем.
В съдебното производство са приети СОц.Е и ССч.Е
/основна и допълнителна/, както и допълнение към административната жалба против
РА с приложени доказателства – Протокол № П-16001617171053-073-001 от
09.03.2018г. с констатации : придобити недвижими имоти преди проверявания
период от 01.01.2014г. до 30.09.2017г.; не е установена покупка или продажба на
движимо имущество през посочения период; налични парични средства към 31.12.2014г.
– 8 092 588,69лв., доходи за периода от 01.01.2014г. до м.09.2017г. – 3 440
675,24лв. , като 2014г. – 1 859 268,70лв., 2015г. – 568 710,50лв., 2016г. – 551
227, 20лв., 2017г. – 461 468,84лв.; „Без анализ на разходите за издръжка и
живот, разходи за екскурзии и пътувания, комунални разходи към м.09.2017г. /не
участващи в паричния поток като разход/ проверяваното лице разполага с парични
средства в размер на 11 332 463,93лв./.
Съгласно заключението на приетата в съдебното производство СОЕ пазарната цена /без ДДС/ на месечен наем на недвижим имот - къща в гр. София. ул. „****“ № 14 определена в съответствие с разпоредбите на §1, т.8 от ДР на ДОПК. чрез прилагане на метода на §1, т.10, буква „а“ от ДР на ДОПК и при спазване разпоредбите на 11аредба № Н-9 от 14.08.2006г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. За периода 01.01.2014 – 31.12.2014 г. е посочена пазарна цена на месечен наем в лева – 6 527.00, за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. е посочена пазарна цена на месечен наем в лева – 7641.00, 01.01.2016 – 31.12.2016 г. е посочена пазарна цена на месечен наем в лева – 7438 и за 01.01.2017 – 31.12.2017 г. е посочена пазарна цена на месечен наем в лева – 7 448.
Съгласно заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза при такъв вариант на преизчисляване на паричните
потоци, поставен съгласно задачите на експертизата, /съпоставителни таблици и
крайните салда на парични средства в брой към 31.12 на съответната година, то
за ревизираните 2014г., 2015г., 2016г., както и за процесната 2017 година няма
недостиг от парични средства и съответно не се дължи данък.
Съгласно заключението на приетата
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза са преизчислени паричните потоци за
2014г., 2015, г., 2016г. и 2017 г. от съпоставителните таблици в РД по
методиката на приходните органи, като взе предвид само данните от СОц.Е за
определен пазарен наем. При този вариант единствено за ревизираната 2017г. се
получи, че разходите превишават постъпленията с 150 223.87 лв. и дохода за
облагане за 2017г. е в същия размер на 150 223.87 лв. За 2017г. за доход за
облагане в размер на 150 223.87 лв., дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2017г.
е в размер на 15 022.39 лв. За невнесен данък за 2017г. в размер на 15 022.39
лв., лихвата за забава е 4 039.68 лв.
При така установените факти, Административен съд
Пловдив обосновава следните правни изводи:
Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен
акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването и жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Съдът счита, че Ревизионен акт №
Р-16001618005400-091-001 от 23.12.2020г. издаден на В.К.А., е издаден от
компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК,
срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата
на връчването на заповедта за възлагане.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от ДОПК, ако срокът по ал. 1 се окаже
недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за
удължаване на срока от органа, възложил ревизията.
В конкретният казус се установява, че сроковете за
извършване на ревизия са продължени от компетентен орган, а доказателствата
ползвани за аргументиране на издадените Ревизионен доклад и РА са събрани в
тези срокове. Следва да се отчита, че органите по приходите, които не са с
месторабота ТД на НАП Пловдив са били надлежно командировани на датите, на
които са извършвани действия по събиране на доказателства.
По отношение законосъобразност на РА се отчита, че в
случая приходните органи са възприели изцяло писмените обяснения на РЛ – към
31.12.2013г. наличните парични средства в брой са 8 092 588.69лв., предвид
влязъл в сила РА от 08.12.2015г. Тази сума е начално салдо към 01.01.2014г. За
31.12.2014г., както и за 01.01. и 31.12. на останалите ревизирани години. В
хода на ревизионното производство жалбоподателят е декларирал на 17.08.2020 г.,
че не разполага с документи, доказващи направените разходи, поради което не може
да определи с точност наличните парични средства към тези дати. По отношение
месечен разход за издръжка и живот РЛ е посочило определеният от НСИ общ разход
за домакинства средно на лице. При изготвяне на паричния поток приходните
органи са отразили всички установени данни – вкл. наличните парични средства в
банкови сметки, но предвид изявлението на лицето в насока - не може да определи
с точност наличните парични средства към 01.01. и 31.12. на останалите
ревизирани години /с изключение 01.01.2014г./, за начално салдо към
01.01.2015г., 01.01.2016г. и 01.01.2017г. – приемат 0.00лв. парични средства в
началото на данъчния период. Подходът е основан на изходяща от РЛ информация.
Този подход следва да бъде определен като законосъобразен, тъй като за органите
по приходите не е било възможно да установят реално с каква парична сума
разполага РЛ, къде и по какъв начин я съхранява. С оглед на това обосновано е
прието от органите по приходите, че началното салдо в началото на началото на данъчния период 01.01.2015г.,
01.01.2016г. и 01.01.2017г. следва да е
0.00 лева.
По отношение на възраженията, че това противоречи на
доказателствата по делото следва да се отчита следното : Действително РЛ подава
декларация /л.1073 от т.4 на материалите по АД №963/21 г./, в която сочи
различни данни от тези посочени в декларацията от 17.08.2020 г., но в същата се
сочи, че декларира налични средства в брой във връзка с установените с РД
постъпления и разходи. Тази декларация обаче е без дата, в същата не се сочи
къде се съхраняват декларираните парични средства в брой. От друга страна се
установява безспорно, че същата е във връзка с издадения РД, подадена е във
връзка с административното обжалване на издадения РА и е обсъдена в Решението
на директора на ОДОП Пловдив. Всичко това води на извода, че декларираните в
нея обстоятелства не следва да бъдат отчитани, тъй като са благоприятни за
лицето и тези данни не са подадени в хода на ревизионното производство, а по
съществото си не са подкрепени с никакви допълнителни доказателства.
Констатациите в официален документ – Протоколът от
09.03.2018г. не са обвързващи за приходните органи, извършващи ревизията, която
е самостоятелно производство, чиято цел е да установи в пълнота приходите и
разходите на РЛ. С оглед на това и няма как да се приеме, че издаденият РА е в
противоречие с официален документ и това противоречие да е достатъчно основание
за отмяната на атакувания РА.
Представените
докладни записки по отношение монтирана и налична метална каса на адреса в
гр.Пловдив не са относими към възможността за съхранение на паричните средства,
а към изискването на ЗОБВВПИ за съхранение на оръжие. Липсват каквито и да било
доказателства, че в касата са съхранявани парични средства, както и че обемът
на същата е достатъчен, за да бъдат съхранявани сочения размер на паричните
средства.
Съгласно чл. 37, ал. 4 ДОПК, в случай че субектът не
представи изискани доказателства по ал. 3, органът по приходите може да приеме,
че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства.
Именно такива са и конкретните факти, установени в хода на ревизионното
производство.
Същевременно не са налични нови категорични
доказателства, оборващи констатациите в ревизионния акт. Представените такива в
хода на обжалването по административен ред правилно са преценени като
недостатъчни да обосноват различни изводи. Съгласно чл. 124 от ДОПК, в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Предвид установените обстоятелства правилно органите по
приходите са мотивирали действията си с
текстовете на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като в резултат на съпоставка
между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него
разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие
за 2017 г. По отношение на приетия размер от 296 556,67лв. съдът счита, че
същият е недоказан, като ще посочи конкретно какъв размер приема за реално
установен. За облагаем доход в РА е прието соченото по-горе установено
несъответствие и е изчислена основа за облагане и данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ.
С оглед разпоредбата на чл.124 от ДОПК не може да се
приеме, че с действията си органите по приходите са обърнали доказателствената
тежест и изискват от РЛ да доказва отрицателни факти.
По отношение ред 29 от паричните потоци за всяка от
ревизираните години – „Други разходи” е включен разход за наем, определен от
присъединена при ревизията оценителска експертиза, изготвена в друго ревизионно
производство. Посоченото е нарушение на действащата към периода на ревизионното
производство норма на чл.63 ал.1 ДОПК – „Експертизата се възлага писмено от органа
по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала
необходимостта от извършването й, а при обжалване - от решаващия орган.”.
Изменението на нормата е с допълнение от ДВ бр. бр. 105 от 2020г., в сила от
1.01.2021г. – „Експертизата, възложена в хода на едно административно
производство, може да бъде използвана за целите и на друго производство, ако се
изследва същият обект при пълна идентичност на предмета и задачата на
изследването. В другото производство експертизата следва да е приобщена по реда
на този кодекс.” С оглед действието на процесуалните норми за напред няма как
да се кредитира с доверие приобщената от органите по приходите експертиза и
същата следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност по делото.
Предвид това,
следва да бъде възприета СОц.Е, изготвена в хода на съдебното производство –
същата е ползвала метода на сравнимите неконтролирани цени от Наредба
Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Описани са приложимите оценителски стандарти за „пазарна цена”
и „пазарна стойност”, вкл. ползваните дефиниции за „пазарна цена” от ДОПК /§1
т.8 ДР/, ЗДДС /§1 ДР/; ЗКПО/§1 т.14/, ЗДДФЛ /§1 т.9 ДР/. "Пазарна
цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по
сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя според
методите, предвидени в §1 т.10 от ДР ДОПК. В чл. 4 от цитираната Наредба Н-9 от
14.08.2006г. е посочено, че прилагането на методите за определяне на пазарните
цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни
търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими
условия. Според чл. 5 методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз
основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка,
като съгласно чл. 6 за целите по чл. 5 се извършва анализ на съпоставимостта
между контролирана и неконтролирана сделка на базата на посочените фактори. Чл.
18. /1/ предвижда, че методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя
цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или
услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими
условия; /2/ За целите на метода на сравнимите неконтролирани цени
неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка, ако се установи, че:
1. различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не
влияят съществено върху цената при пазарни условия или 2. могат да се извършат
корекции по чл. 11. Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага,
когато са налице: 1. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани
между свързаното лице и независими лица или 2. съпоставими сделки с продукти
или услуги, осъществявани между независими лица /чл. 19/. Посочената
регламентация не допуска контролираната сделка да се съпоставя с оферти, а
изисква съпоставка със сделки по чл. 19. Именно в тази насока е обоснована
приетата по делото СОЕ – описани са източниците на информация с брой
анализирани сделки, осъществени реално и селектирани посредством степен на
сходимост с оценяваните обекти. В ценената СОЕ е посочено, че са използвани
пазарни цени за покупко-продажба и пазарен наем на аналогични или подобни
обекти с използване на подхода на посредственото сравнение и инвестиционен
подход за наемната стойност на оценявания обект при конкретно посочени
допускания. Отразени са данни от специализирани сайтове за наем на недвижими
имоти за периода 2014-2017г., като при вещото лице сочи, че няма възможност да
се приложи проверената информация, тъй като касае минали периоди от време и
данните са от архив. Извлечена е относимата информация и се подвържа, че са
съпоставяни пазарни данни, като при договори за наем не са търсими вписани
сделки в АВп.
Въз основа на приетата стойност от СОЕ са изготвени и приетите по делото съдебно счетоводни експертизи. При изготвянето на заключенията им са ползвани различни стойности като крайно и начално салдо на различните данъчни периоди в зависимост от различните подходи на приемане на това салдо. Ето защо и двете заключения дават коренно различни резултати. Съдебният състав счита, че с оглед приетите аргументи за начално салдо 0.00 лева към 01.01.2015 г., 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г., следва да се кредитира заключението на допълнителната съдебно счетоводна експертиза и да се приеме, че е установено разходите да превишават постъпленията с 150 223.87 лв. и дохода за облагане за 2017г. е в същия размер на 150 223.87 лв. За 2017г. за доход за облагане в размер на 150 223.87 лв., дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2017г. е в размер на 15 022.39 лв. За невнесен данък за 2017г. в размер на 15 022.39 лв., лихвата за забава е 4 039.68 лв.
С оглед кредитираните с доверие заключения на СОЕ и
допълнителната ССчЕ, съдът счита, че е недоказан размерът на приетото
превишение от 296 556.67 лв. За установено превишение следва да се приеме
сумата от 150 223.87 лв. Разликата се дължи на различният размер на приетия за
пазарно дължим наем на ползвания от жалбоподателят недвижим имот, обект на
изследване от СОЕ. С оглед на това и следва да се приеме различен размер на
дължимите данък и лихви - 15 022.39 лв. дължим данък и лихва за забава от 4
039.68 лв.
Следва изрично да се подчертае, че нарушението на процесуалната норма на чл.63, ал.1 от ДОПК / в относимата редакция към издаване на РА/ не е достатъчно основание да се приеме, че оспореният РА следва да се отмени само на това основание. Това е така, тъй като в хода на съдебното производство се установява, че за 2017 година разходите на РЛ превишават постъпленията му. От друга страна този размер е по-малък от установения с РД и РА, поради което няма как да се приеме, че е нарушен принципът reformatio in peius. Трябва да се отчита и че жалбоподателят се е защитавал по тези факти, тъй като установеният размер на превишението в хода на съдебното производство се включва в твърдения размер на превишение в РА. Доколкото в хода на делото е назначена и изготвена СОЕ, няма как да се счита, че правото на защита на жалбоподателят е било ограничено до степен, която да е основание за отмяна на оспорения РА.
Предвид на това, настоящият съдебен състав счита, че е
налице основание за изменение на оспорения РА, като следва дължимият данък да
бъде намален на 15 022.39 лв., а дължимата лихва за забава – на 4 039.68 лв.
При този изход на спора по съразмерност, ще следва да
бъдат определени разноските на страните. При пълно отхвърляне на жалбата
дължимите разноски са в размер на 10366.19 лева /юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна би било 10 066.19 лева и 300 лева държавна такса за
касационно обжалване на решението по АД №963/21/, а при пълна отмяна на
оспорения РА съгласно представения списък на разноски и доказаните разноски
направени от жалбоподателят същите биха били в размер 12 482.52 лева. С
оглед изхода на спора се преизчисляват дължимите разноски на страните, като
ответната страна има право да получи разноски за отхвърлената част на жалбата,
а жалбоподателят има право на разноски за уважената част от жалбата. С оглед на
това съдът счита, че дължимите разноски на жалбоподателят са в размер на
6322.40 лева /50.65 % от направените такива/, а на ответната страна са в размер
на 5115.71 лева /49.35 % от дължимите разноски/. Предвид на това се установява,
че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят
разноски в размер на 1206.69 лева, представляваща разликата между дължимите на
страните разноски по делото.
Така мотивиран, Административен съд Пловдив, ІХ– състав:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ оспорения от В.К.А. срещу Ревизионен акт / РА /
№ Р-16001618005400-091-001 от 23.12.2020г., потвърден с Решение № 145 от
25.02.2021г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно
допълнително установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2017г. в размер
на 29 655.67лв. и лихви 7 974.72лв., като НАМАЛЯВА размера на
допълнително установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2017г. на 15
022.39 лв., и лихви за – 4 039.68 лв.
ОСЪЖДА НАП да заплати на В.К.А. направените по делото
разноски в размер на 1206.69 лева, представляваща разликата между дължимите на
страните разноски по делото с оглед изхода на същото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ :