№ 150
гр. Пазарджик, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500195 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба подадена от Е. М. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град В., ул.“Св.Св. К. и М.“ № 22, със съдебен адрес: град В., ул.“И.В.“ №
11,против Б. Г. Ш. от В., ул.“Св.Св. К. и М.“ № 22А.
С Решение № 12/ 12. 01.2024г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1075/2022г. по
описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло . Присъдени са разноски в полза на
ищцата .
Решението на районния съд се обжалв с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Б. Г. Ш. от В., подадена чрез пълномощника на
страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се
отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противна страна по
въззивната жалба . В отговора не се оспорва въззивната жалба.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на
1
обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе
предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима . Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ). Жалбата е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост.Възраженията са свързани с
правилността на решението.
І. Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма.
Районен съд Пазарджик е сезиран с вещен,осъдителен собственически,негаторен
иск.Правното основание на иска е по чл. 109 от ЗС. При този вид петиторна защита в
тежест на ищеца е да докаже фактическият състав на правната норма . Основните
разяснения по отношение фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени
в ТР № 31/ 84г.от 06. 02. 1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на
ОСГК на ВКС. И двете ТР имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл.
280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР № 1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият състав на правната норма е следния:
а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху вещта ;
б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имот или чуждо на собствеността лице )
извършва неоснователни действия,които пречат, ограничават или смущават собственика
на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно, в пълен обем,съобразно
правата си в имота и съобразно предназначението на вещта( виж т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11.
2017г. на ОСГК на ВКС. ) ;
По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се
има предвид следното :
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие, с поддържане на
създадено състояние в резултат на действията или бездействията или вредно
отражение върху вещта . Правнорелевантни са и трите форми на човешко
въздействие.;
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни
правни норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
въздействието върху вещта може да бъде ,както пряко ,така и косвено ;
при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск
2
владението нито се накърнява ,нито се отнема ;
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва
пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение.
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на
иска , разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение или да
съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни
последици от нарушението ;
в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( виж чл. 50 от
ЗС);
г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се
отхвърли , като неоснователен.
Ако действията на ответника са неоснователни,но това не създава пречки на собственика
да ползва вещта според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли
,като неоснователен;
е/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от
съдържанието на нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. В тези случаи ищеца не е длъжен да доказва ,че
неоснователното действие му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на
собственост , съобразно предназначението на вещта(виж Определение № 466/21. 10. 2019г. по гр.д. №
1686/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС). .
ж/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие
ответника нарушава строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи
за пълноценното ползване на вещта;
з/ Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да
отбележи следното, когато се касае до незаконно извършено строителство:
Един строеж може да е извършен без разрешение за строеж, в отклонение от даденото
строително разрешение или да е извършен въз основа на нищожен административен акт.
Строежът може да нарушава технически , технологически , санитарно-
хигиенни,застроителни планове и технически нормативни, по които следва да се осъществи
строителството. Въпреки всичко това , защитата чрез негаторния иск ще бъде
недопустима( неоснователна ) , ако незаконното строителство не пречи на собственика на
съседния имот да ползва собствеността си в пълен обем и съобразно предназначението
на имота.Собственикът на съседния имот ще бъде длъжен да търпи незаконното
строителство в чуждия имот, защото то по никакъв начин не засяга неговото право на
собственост върху дворното място и / или върху постройките в това дворно място .
ІІ. Правни изводи .
Установено е по делото ,че ищеца и ответника са собственици на два съседни поземлени
имота . Ищецът Е. М. Ш. е собственик на поземлен имот с идентификатор 10450.502.675
3
по КККР на град В., с административен адрес-град В., ул.“Св.Св. К. и М.“ № 22.
Ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор 10450.502.676 по КККР на
град В., с административен адрес: град В., ул.“Св.Св. К. и М.“ № 22А.
Установено е ,че в имота на ответника, на регулационната граница между двата
имота са построени следните сгради, които са предмет на спора :
1/В дъното на имота на ответника е построен дървен навес на имотната граница, с размери
10x7 м.л., средна височина до 3.40л.м., който навес стърчи над плътната ограда между
имотите с около 1,30л.м.;
2/между жилищната сграда с идентификатор 10450.502.676.2 и сграда с идентификатор
10450.502.676.3, намиращи се в имота на ответника, е построена сграда на допълващо
застрояване, долепена до плътната ограда между имотите. Сградата е изпълнена от
тухлена зидария с размери 5хЗм.л., като наклона на покрива на тази сграда е към имота на
ищеца и стърчи над оградата с около 0.50л. м.;
3/В имота на ответника, на регулационната граница с имота на ищеца, съществува още
една сграда, която е нанесена в КККР с идентификатор 10450.502.676.2, и е с
предназначение „жилищна сграда“. На външната стена на жилищната сграда, построена
изцяло на имотната граница, има шест прозоречни отвора(два на избения етаж, два на първия етаж
и два на тавана). Избеният и първия жилищен етаж се използват като жилищна площ.
Прозоречните отвори на избения етаж са на 0.20м.л. над нивото на прилежащия терен.
В исковата молба ищцата е изложил следните обстоятелства в подкрепа на
предявения иск :
1/Извършеното от ответника строителство на посочени по-горе две сгради на имотната
граница не е предвидено в подробния устройствен план , нито е допуснато от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране(чл.41, ал.1 и 2 от ЗУТ). Сградите са
изпълнени в нарушение на нормите на чл. 42, ал.1 и 2 от ЗУТ, тъй като надвишават нивото
на плътната ограда между имотите.
2/Съществуването на тези две сгради на границата между имотите смущава правото на
собственост на ищеца. Наличието им ограничава циркулацията на въздух, създава
неестетична гледка и засенчване в имота на ищеца. Освен това покривите на сградите не са
изпълнени по начин да не се допуска падналата върху тях дъждовна вода да не се изтича в
имота на ищеца. Покрива на описаната по- горе втора сграда е с директен наклон към
имота ищеца.
3/Наличието на прозоречни отвори на външната стена на сградата, разположена на
имотната граница, не позволява на ищцата да ползва пълноценно дворното си място. (Ниско
разположените прозорци на избения етаж и ползването му като жилище принуждават ищцата да не ползва, дори
да не преминава в дворното място около сградата, защото се създава дискомфорт от факта, че тя е видима, а
лицето зад прозореца е извън полезрението му, с оглед ниската височина на прозореца. Прозоречните отвори на
първия етаж създават дискомфорт за ищцата, защото не й позволяват да ползва пълноценно собственото си
дворно място до сградата на ответника. На ищцата й е неприятно да се чувства наблюдавана докато си почива в
двора , с усещането че някой се е надвесил над него. Това е причината да не ползва дворното място до старата
4
жилищна сграда на ответника, нито за отдих, нито за преминаване, което ограничава правото му на собственост).
Искането , което е направено в исковата молба е следното :
Да се осъди ответника да премахне:
-дървения навес в дъното на имота ;
-сградата на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот 10450.502.676,
ситуирана между сграда с идентификатор 10450.502.676.2 и сграда с идентификатор
10450.502.676.3;
да се задължи ответника да затвори шестте прозоречни отвора на външната стена на
сграда с идентификатор 10450.502.676.2, която външна стена е изпълнена на имотната
граница;
По иска за затваряне на прозорците , които са изградени на калканната стена.
Искът е основателен.
В текста на чл. 82 ал. 1 на Наредба № 7 / 22. 12. 2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредбата) е посочено
,че при предвидено свързано застрояване в съседни УПИ външните стени на съседните сгради се опират едно
до друга с калканни стени, които представляват външни стени на сградите ,без стреха или корниз и без отвори
.
Следователно ,закона забранява на калканна стена , когато по подробния устройствен
план е предвидено свързано застрояване между два имота да се изграждат прозорци
на калканната стена .
По делото е приет , като доказателство пред въззивната инстанция Констативен
протокол от 15. 06. 2021г. на Община В. и Придружително писмо към констативния
протокол от 22. 06. 2021г. В Придружителното писмо на Община В. е посочено ,че в
конкретния казус не могат да се зазиждат прозорците на калканната стена , тъй като по ПУП не е
предвидено калканно застрояване .
Въззивната инстанция счита ,че писмото на Община В. не може да послужи,като
основание за изводи в противната насока , при положение ,че самото калканно
застрояване на външната(фасадна )стена на жилищната сграда в имота на ответника
предполага техническата възможност за бъдещо предвиждане по ПУП на свързано
застрояване в съседния имот,собственост на ищцата .
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд за това ,че при съобразяване
практиката на ВКС по аналогични казуси( виж Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., I
Г. О. на ВКС; Решение № 873 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г., I Г. О. на ВКС; Решение № 74 от 13.06.2011
г. по гр. д. № 237/2010 г., I Г. О. на ВКС) и събраните по делото писмени и гласни доказателства (
виж обясненията на св. С.Б. и Л.А. )за това, че съществуващата калканна (фасадна ) стена с
отвори и прозорци в сграда с идентификатор 10450.502.676.2, изградена в имота на
ответника Б. Г. Ш. нарушава строителните правила и норми, които са установени с
оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение.
Искът за премахване на съществуващите прозорци е доказан по основание и следва да
бъде уважен. От събраните гласни доказателства с категоричност е установено в какво се
изразява вредното въздействие върху имота на ищцата и по какъв начин се пречи на
5
ищцата да упражнява правото си на собственост, при съществуването на процесните
прозорци.
По исковете за премахване на дървения навес в дъното на имота и сградата на
допълващо застрояване в имота на ответника.
Исковете са основателни.
Допълващото застрояване в УПИ е регламентирано в текстовете на чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ и
тези на Наредба № 7 / 22. 12. 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Според посочените правни норми допълващото
застрояване обхваща спомагателни , обслужващи , стопански и второстепенни постройки към основното
застрояване. Допълващото застрояване се разрешава с ПУП или се допуска от главния архитект на
общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ. В текста на чл. 42 ал. 2 от ЗУТ е посочено ,че
на вътрешната регулационна граница между два съседни имота могат да се изграждат сгради на
допълващо застрояване, само ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния имот.
От приетата по делото СТЕ е установено , че извършеното от ответника строителство на
постройките от допълващо застрояване в имота му е в нарушение на Наредба № 7 за
правила и нормативи за устройството на отделните видове територии. От заключението е
устаяновено, че подробния устройствен план не предвижда изграждането на допълващо
застрояване в процесните имоти, като запазва съществуващото застрояване на сградите от
основното застрояване. Не е представено от страните, частично изменение на
действащия план за застрояване, допуснато от гл.архитект на Община В. за допълващо
застрояване в имота на ответника.Експертизата установява, че постройка от допълващото
застрояване-навес с еднокатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени,
разположен в дъното на П.И.с размери 6,76/ 6,64 м.л., ЗП от 44,90м.кв. и средна височина до
3,40 м.л., стърчи на 1,30м.л. над плътната ограда, не е отразена в кадастралната карта, а
сградата от допълващото застрояване в „Г образна форма, долепена на плътната ограда и
пристроена до сграда 10450.502.676.2 и сграда 10450.502.676.3, изпълнена с тухлена
зидария, с размери 4,08/ 1,77 + 3,09/1,10 м.л., ЗП от 10,60 м.кв. е с наклонен и водоотвеждащ
еднокатен покрив към имота на Ш..
В Решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г., I Г. О. на ВКС , се приема
следното: собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това
пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е
налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен
да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това навлизане в чужд имот без съгласието
на собственика му винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за
това. В настоящия казус нито се твърди, нито е доказано да е налице такова съгласие от
ищцата, поради което следва да се приеме, че постройката от допълващото застрояване,
представляваща навес с еднокатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени,
разположен в дъното на П.И.с размери 6,76/ 6,64 м.л., ЗП от 44,90м.кв. пречи на
пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й имот.
Отделно от това, СТЕ категорично установява ,че са били нарушени строителните правила
и норми при изграждането на процесния навес.Следва да се приеме, че искът за
премахването на навеса доказан и като такъв следва да бъде уважен.
6
По отношение на сградата от допълващото застрояване с „Г образна форма също може
да се направи положителен извод ,че препятства пълноценното упражняване правото на
собственост на ищцата върху собствения й имот. По делото безспорно е установено, че
покрива на сградата е изграден така, че дъждовните води се отвеждат в собствения
имот на ищцата. Налице е увреждащо въздействие върху имота . Според трайно
установено съдебна практика на ВКС всяко увреждащо въздействие върху имота на
ищеца може да бъде предмет на петиторна защита чрез иска по чл. 109 от ЗС . Приема
се , че целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие или вредно отражение над обекта на собственост, което пречи на пълноценно
ползване на вещта според нейното предназначение. Налице е неоснователно засягане правото на
собственост на ищцата, като собственик на поземлен имот с идентификатор 10450.502.675,
изразяващо се в ограничаване ползването на имота и създаване на неудобства чрез
наводняване на имота , замърсяване и зацапване на оградата и плочките, поставени до
оградата.
Правилно , районния съд е дал вяра и е ценил свидетелските показания на св. Л.А. (при
съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на спора , по смисъла на чл. 172 ГПК), ценил е
обясненията на свидетелката З.Д. и заключението на приетата по делото СТЕ.
По делото липсват данни към настоящия момент на разглеждане на спора от въззивната
инстанция сгради предмет на иска да са отстранени, поради което негаторният иск за
осъждане на ответника да премахне построените на имотната граница с ищцата сгради,
както и да затвори шестте прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор
10450.502.676.2, която външна стена е изпълнена на имотната граница, се явява основателен
и следва да бъде уважен.
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с
тези на районния съд , на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
По разноските по делото.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.3 ГПК
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна Е. М. Ш., деловодни разноски за
въззивна инстанция. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от
който се установява ,че с договора е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 900лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/ 12. 01.2024г . на районен съд В., постановено по гр. д. №
7
1075/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. Г. Ш. от В., ул.“Св.Св. К. и М.“ № 22А, да заплати в полза на Е. М. Ш., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град В., ул.“Св.Св. К. и М.“ № 22, със съдебен адрес: град
В., ул.“И.В.“ № 11,сумата 900 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС ( обективно съединени искове за защита на вещно право върху недвижим имот ).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8