ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
наказателно дело № 20214100600081 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Д. М. в качеството й на родител
и законен представител на малолетния Д. Д. В., подадена чрез
повереника й, в законовоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК,
срещу Определение № 83/04.02.2021 г. по ЧНД № 117/21 г. на ВТРС, с
което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено
Постановление на ВТРП от 04.01.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № ЗМ-1003/14 г. на РУ –
В.Търново.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, в
пределите на проверката по чл. 248, ал. 8 от НПК, приема следното :
Частната жалба е основателна. Доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразна цялостна преценка на доказателствената
съвкупност се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Определението на ВТРС е незаконосъобразно.
ДП № ЗМ-1003/14 г. на РУ – В. Търново е образувано срещу
виновното лице за това, че за времето от 08.00 часа на 25.10.2014 г. до
16.45 часа на 26.10.2014 г. в гр. В. Търново, ул.“Хан Аспарух“ № 21,
ет. 1, ап. 1, извършил действие с цел да възбуди или удовлетвори
1
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – Д. Д. В. ЕГН с постоянен адрес: гр. В. Търново,
ул. „Мармарлийска“ № 8, ет.4, ап. 10 – престъпление по чл. 149, ал. 1
от НК.
Първоинстанционният съд изцяло формално е подходил към
процесуалното си задължение за осъществяване на съдебен контрол
съгласно чл. 243, ал. 5 от НПК относно обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по воденото досъдебно производство.
ВТРС буквално и дословно е възпроизвел фактическата обстановка,
възприета от прокурора, смесвайки, както е сторил и последният, част
от фактологията на казуса с преразказ на свидетелски показания.
Извън вниманието както на първоинстанционния съд, така и на
прокурора, а оттам и необсъдени, са останали значими за
фактологията на казуса твърдения, съдържащи се в показанията на
свидетелите С. Х. А. С. Х. И.а, Д. М. Г., П. А. Г., З. П. Т. – Н. и
особено в показанията на свидетелката М. П. Н.. В показанията на
тези свидетели се съдържат фактически твърдения относно сексуално
посегателство спрямо малолетния Д. Д. В.време и място на
осъществяване на това посегателство, неговия автор,
психологическото състояние на малолетния, неговото поведение и
реакции на зададени му въпроси във връзка със случилото се.
Но както в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, така и в обжалваното
първоинстанционно определение липсва доказателствен анализ на
горепосочените свидетелски показания, на тяхната взаимовръзка и
съпоставка с останалия доказателствен материал, включително и
особено със съдебно-медицинската експертиза и съдебно психолого-
психиатричната експертиза. Т.е., както първоинстанционият съд, така
и прокурорът не са изпълнили задължението си по чл. 14, ал. 1 от
НПК да вземат решението си след обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от
закона. Релевантни за казуса факти са останали необсъдени.
На следващо място, правните изводи на прокурора за
недоказаност на времето и мястото на деянието не кореспондират с
правното основание за прекратяване на наказателното производство –
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК (деянието не
съставлява престъпление), тъй като е относимо към друго
2
прекратително основание – чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК (недоказаност
на обвинението). Първоинстанционният съд почти дословно ги е
„цитирал“ без да разграничи прекратителните основания, без да
констатира противоречието между тях, без да извърши собствен
правен анализ, като само се е съгласил с фактическия извод на
прокурора, че се събрани всички възможни доказателства и са
извършени всички възможни процесуално-следствени действия.
Единствено верен е правният извод, че съдът няма правомощия
да указва на прокурора как да тълкува събраните на досъдебното
производство доказателства, както и да внесе обвинителен акт.
Напълно несподелимо от настоящата съдебна инстанция е
изначално неправилното разбиране на първоинстанционния съд, че
правомощията му в производството по чл. 243 от НПК са само да
установи дали са извършени всички възможни следствени действия и
дали е необходимо да бъдат извършени допълнителни такива, за да
бъде изяснена напълно фактическата обстановка по делото и
установена обективната истина. Но съдебната проверка какви
следствени действия са били извършени и какви е възможно да бъдат
извършени е само част от изискуемото съдържание съгласно чл. 243,
ал. 5 от НПК на процесуалните задължения на първата инстанция.
Правното им съдържание включва и задължението на първата
инстанция да извърши проверка на осъществената от прокурора
дейност по съвкупната оценка на всички относими към предмета на
доказване доказателства и доказателствени средства, при което да
прецени правилността на фактическите изводи (обоснованост) и дали
установените при разследването фактически данни са правилно
подвеждане към съответна материалноправна норма от НК
(законосъобразност). Проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК не била
извършена с изискуемата от нормата на чл. 107, ал. 5 от НПК
процесуална задълбоченост и прецизност.
Прокурорът и първоинстанционният съд, не са дали ясен,
категоричен и безпротиворечив отговор, изводим от цялостен
доказателствен анализ, има ли обективирано съставомерно поведение
и субективно отношение към него, подводимо под нормата на чл. 149,
ал. 1 от НК; ако има осъществен престъпен състав по чл. 149, ал. 1 от
НК, то кога и къде е бил реализиран и кой е неговият автор. Поради
това правните изводи на прокурора, „цитирани“ укоримо
безаналитично от първата инстанция, са вътрешно противоречиви.
3
Ето защо атакуваното определение на ВТРС и постановлението
на ВТРП за прекратяване на наказателното производство следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни. Делото следва да бъде
върнато на прокурора за изготвяне на законосъобразен акт, съобразен
с фактическите данни по делото, при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон и в съответствие с вътрешното си
убеждение, но основано действително на пълно, всестранно и
обективно изследване на всички обстоятелства по делото в тяхната
взаимовръзка.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 83/04.02.2021 г. по ЧНД № 117/21 г. на
ВТРС.
Отменя Постановление на ВТРП от 04.01.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № ЗМ-1003/14 г. на РУ –
В.Търново.
Връща досъдебното производство на ВТРП.
Определението не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4