Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №93

гр. Силистра, 12.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов

 

при секретаря К. П., като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 98 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

„Н.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление в с.К., обл.С., ул.“И.“№, ет., ап. представлявано от А.Й.М. обжалва Наказателно постановление № В-0045023/20.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.

 

При редовност на призоваването се явява лично с процесуален представител. Защитника моли санкционния акт да се отмени тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Ангажира и гласни доказателства с разпита на доведени пред съда свидетели. Развива съображения, че не е извършено административно нарушение, тъй като в обекта е имало меню.

 

Ответникът по жалбата и административно наказващ орган не се явява, не изпраща и процесуален представител. В съпроводителното писмо е изразено становище за неоснователността на жалбата.

 

Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

 

ЖАЛБАТА е подадена в срок. По своето съдържание е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

На 30.10.2018 г. в гр.Силистра, в обект, кафене „Н.“, находящо се в гр.С. по ул.“С. В.“ №, свид.К.Б. и свид.И.М. - служители при КЗП- РД-Варна, звено С. извършили проверка на место. Контрола осъществили след 09,19 часа, като е приложен фискален бон №0023599. Констатирало се, че обекта за асортиментите които се предлагат няма съставено меню, което да е написано на български език и да съдържа информация за предлаганите изделия, грамажите и цените. В заведение се предлагали топли напитки- кафе и безалкохолни напитки, бира и фъстъци. Повечето места за клиенти се намирали вън, а в помещението е имало една маса и столове. Пред контролните органи свид.С. П. Н.-М. работник в кафенето представила лист с кодове на продуктите, за въвеждането им при маркиране в ИКАФП (касовия апарат). В хода на проверката са съставени два констативни протокола, първия с № К 2637280 издаден в деня на проверката и втория с № К0112160 от 07.11.2018 год., като в него е отразено, че представляващият дружеството е представил в КЗП-Силистра, в оригинал и копия на документи сред които и Ценоразпис(л.24 от делото). 

Касае се за туристическа дейност – ресторантьорство, извършвана в кафене.В момента на проверката обекта е работел и обслужвал клиенти на седем маси и двадесет и осем места. При започване осъществяване на контрола заведението е реализирало оборот от 18,00 лева, видно от фискалния бон.

При тези факти  свид.К.Б. е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си да състави ценоразписи лист- меню за кухненска продукция и карт- меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответни продажни цени и грамажи, с което е нарушил чл.117, ал.1 от Закона за туризма. На 09.11.2018 год. свидетеля съставил акт на  „Н.“ ЕООД. Въз основа на акта  Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите издал процесното Наказателно постановление, като на основание чл.211 ЗТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.

   

Недоволен от санкцията представляващият дружеството е обжалвал НП в срок  чрез АНО.

 

Обекта ползван от жалбоподателя е имал издадено удостоверение за категоризация № 00482 от 16.10.2012 г. от кмета на Община С., с утвърдена категория "една звезда" и вид и наименование на обекта: Кафене „Н.“. Удостоверението е било издадено на основание чл. 55, ал.1 от Закона за туризма (отм.) и чл. 20, ал.1 от Наредбата за категоризация на туристическите обекти (отм.).Ето защо заведението попада в обхвата на сега действащият Закон за туризма. Касае се за обект в който се развива туристическа дейност- ресторантьорството. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.3 от ЗТ, ресторантьорството е вид туристическа дейност, като в § 1, т.57 от ДР на същия закон е дадена и легална дефиниция за "ресторантьорство", а именно, че това е дейност състояща се в предоставянето на туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект. В т.58 на §1 пък е дадена дефиниция за понятието "ресторантьор", като това е лице, което извършва ресторантьорство във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към местата за настаняване) и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи. Безспорно е, че кафенето е категоризиран обект  и обстоятелството, че в ДР на закона не е дадена дефиниция за „кафене“ не го изключва от обхвата на Закона за туризма, още повече че в § 121 е предвидено, че за категоризираните до 26 март 2013 г. туристически обекти документи за категоризация се подават през 2019 г.. От последното следва извода, че заведението е обект в който органите на КЗП имат правомощия да извършват проверки.

 

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства и от разпитаните свидетели Б. и М., че в обекта на дружеството към момента на проверката е нямало съставен ценоразпис с обявени продажни цени и съответния грамаж, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 117, ал.1 от ЗТ.

Посочения факт се оспорва от жалбоподателя, който ангажира гласни доказателства- чрез показанията на свид.С.М.- негова работничка и други свидетели Д.К. и М.Х., които твърдят, че в същия период са извършвали ремонт в помещенията на обекта. Както и свид.М.Т. представящ се като редовен клиент на кафенето, който твърди, че винаги му се представя меню и че и в момента на проверката е имало такова. Съда намери за недостоверни показанията на горната група свидетели. На първо место свид.С.М. е работник в дружеството на търговеца, поради което е и зависима от него. Нейните показания се разминават с останалите. Същата твърди, че поради ремонт менютата били прибрани, а в същото време клиентите заявяват, че им е представила на менюта. Свидетелите описват едновременно едни и същи факти, а именно пристигането на контролните органи, когато са се намирали в кафене „Н.“, което предполага че са им предоставени повече от едно меню, а свид.С.М. твърди, че е имало едно, което и тя ползвала на касата, тъй като в него са били изписани и кодовете, които използвала при маркирането на артикулите. Не без значение и е обстоятелството, че показанията на свид.Д.К. относно периода на неговите възприятия се разминават с цял месец. Посоченото допълнително подсилва съжденията на съда за недостоверността на показанията на тази група свидетел, дадени единствено да се оневини санкционираното лице. Отделно от това тези показания по категоричен начин се опровергават от показанията на свид.Б. и свид.М..На последната в съдебно заседания и бе предявен представения от жалбоподателя ценоразпис (л.24 от делото), като свидетеля е категоричен, че в момента на проверката не и е било предоставено такова меню.       

 

Извършеното административно нарушение е безспорно доказано още в досъдебната фаза на това производство.

Административното обвинение е било ясно, точно и пълно формулирано и няма как да не бъде разбрано.

Безспорно е налице несъответствие от повеленото на правната норма и поведението на търговеца.

Преценката на съда е, че няма как нарушението да се окачестви, като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като по нищо не се отличава от типичните случаи на подобни простъпки, а освен това засяга и правата на потребителите. 

 

Поради изложените съображения настоящия състав намира, че от обективна страна нарушението е извършено и правилно наказващият орган е приел като нарушена разпоредбата на чл. 117, ал.1 от ЗТ, както и правилно е определил санкционната норма за това нарушение - чл. 211 от ЗТ. Нарушението е извършено за първи път, поради което и наказващия орган е наложил минималния размер на предвидената в закона санкция, подход който в процедурата по определяне на наказанието, съда намира за правилен.

 

   Преценката на съда, е че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени.

 Не е било ограничено правото на защитата на нарушителя, който го е упражнил в пълен обем.   

 

Поради гореизложените съображения съда счита, че жалбата е неоснователна, а НП като процесуално законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0045023/20.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Силистра в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: