Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.07.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
На
седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Минчо Танев
Секретар:
Нели Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
номер 148 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана
жалба от „Оазис бийч“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
обл. Хасково, общ. Димитровград, гр. Димитровград, ул. „Гросето“ № 13, ет. 2,
ап. 4, представлявано заедно от управителите С.Н.С. и В. А. Ч., срещу
наказателно постановление № 1/ 3.05.2019 год. на Директор на дирекция „Управление
на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23,
вр. чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие
(ЗУЧК) на „Оазис бийч“ ООД, с ЕИК: *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл.
10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като дружеството жалбоподател не е нарушител.
Навеждат се доводи за допуснати в хода на производството съществени,
процесуални нарушения, водещи. Иска се от съда пълна отмяна на атакуваното НП.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник.
Пледира НП да бъде отменено.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, се представляват от упълномощен представител-
адвокат. Пледират за потвърждаване на НП.
По
делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
договор за концесия за услуга за морски плаж „Къмпинг Оазис“, сключен на
06.03.2017 г. жалбоподателя е придобило временно право да управлява и
експлоатира обекта на концесията, а именно морски плаж „Къмпинг Оазис“, община
Царево, област Бургас, който е изключителна държавна собственост, с обща площ
от 58 231 кв.м. съставляващ поземлен имот с идентификатор 44094.1.190 и по
кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на с. Лозенец и
поземлен имот с идентификатор 48619.2.44 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на землището на гр. Царево, индивидуализиран съгласно специализираната
карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие, приета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър с Протокол
от 12.05.2015 г. Имотът е индивидуализиран и в Решение № 953 на Министерския
съвет от 10.11.2016 г. за откриване на процедура за предоставяне на концесия за
услуга на морски плаж „Къмпинг Оазис“, община Царево, област Бургас и Решение №
18 на Министерския съвет от 12.01.2017 г. за определяне на спечелил конкурса
участник за концесионер. На 11.08.2018 г. е бил извършен геодезически
мониторинг на морски плаж „Къмпинг Оазис“, община Царево, област Бургас, по
изпълнение на задълженията на концесионера по договор за концесия за услуга за
морски плаж „Къмпинг Оазис“, при който е установено, че зоната за свободно
разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите е в размер на
43,98 /четиридесет и три цяло и деветдесет и осем стотни/ на сто, при законово
изискване /чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие/ не по-малко от 50 /петдесет/ на сто. Геодезическият мониторинг е
изготвен на основание възлагателно писмо № Т-99- 00-340/ 09.07.2018 г. във
връзка с изпълнение на граждански договори № Т-РД-30- 40/ 05.07.2018 г. и №
Т-РД-30-41/ 05.07.2018 г. и анексите към тях. Според НП, констатираното
нарушение при извършения мониторинг на 11.08.2018 г. е установено от длъжностни
лица от Министерството на туризма в изпълнение на служебните им задължения и на
Заповед № Т-РД-16-156/ 29.05.2018 г. на министъра на туризма Николина
Ангелкова, във връзка с осъществяване на контрола по изпълнението на условията и
задълженията на концесионерите и наемателите по сключените договори за
предоставените на концесия и отдадените под наем морски плажове и лица,
правоспособни да изпълняват дейности по геодезия, картография и кадастър.
Според НП, нарушението е извършено на 11.08.2018 г. дата на извършване на
геодезически мониторинг и съставяне на доклад за него и е установено на
11.08.2018 г. от длъжностни лица от Министерството на туризма в изпълнение на
служебните им задължения. Констатираното, мотивирало
актосъставителят да състави Акт за установяване на административно нарушение № 3/
08.11.2018 г. връчен на упълномощен представител на жалбоподателя. Наказващия
орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в
АУАН начин. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 10,
ал. 4 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие и го санкционирал на
основание чл. 23 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, като
наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 10000,00 лева.
Изложената фактическа обстановка,
съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление
като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като
такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус, съда съобрази следното:
Основателно
е наведеното от страна на жалбоподателя твърдение, че при съставяне на АУАН и
при издаване на НП са допуснати съществени, процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП.
На първо място, според съда, по делото
не се установи и в преписката липсват доказателства, досежно установяване на
достоверна дата на установяване на нарушението- не на извършването- а на
установяването. В НП за такава дата е посочено 11.08.2018 год. В АУАН такава
дата изобщо не е посочена, като според актосъставителя тази е датата на която е
получена преписката, но тази дата не се установи по никой начин пред съда. Нещо
повече- сочената дата за установяване на нарушението 11.08.2018 год. няма как
да е истинска, тъй като това е датата на проверката, т.е. при наличието че
актосъставителя не е присъствал на извършване на проверката и е съставил АУАН
по документи, няма как, дори и теоретично, както АНО, така и актосъставителя, да
е установил към 11.08.2018 год. извършването на нарушението. Още повече, видно
от договора за възлагане на мониторинга от министъра на туризма към геодезиста
и по- конкретно неговата клауза на чл. 2, ал. 2, както и клаузата на чл. 2, ал.
2 от анекса към същия договор, изрично е записано, че резултатите от мониторинга,
които показват изпълнението на договора, следва да бъдат предоставени на
възлагащия орган– министъра на туризма- с протокол подписан без възражение от
двете страни от съответното длъжностно лице от Министерство на туризма. Такъв протокол
не е представен по делото, а и няма
твърдения от АНО изобщо да е бил съставен такъв протокол. При това положение и
след като няма съставен такъв протокол и липсват каквито и да било
доказателства, кога е бил уведомен наказващият орган за резултатите от
мониторинга, кога той е узнал за нарушението и за нарушителя, няма как съда да
установи, дали е спазен тримесечния срок за съставяне на АУАН, респ. срока за
издаване на НП. Съда няма как да установи този срок, защото няма доказателства
за достоверната дата на установяване на нарушението, като сочената такава- 11.08.2018
год. явно е на практика невъзможна. Всичко това според съда, представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.
Следващото
процесуално нарушение установено от съда е, че АНО сочи, че АУАН е съставен
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН- в отсъствие на нарушителя. На първо място,
видно от приложения по делото АУАН, същия е бил връчен на нарушителя в датата
на съставянето му- 08.11.2018 год. и с посочени възражения и положен подпис,
т.е. акта не е връчен в отсъствие на нарушителя. На следващо място, както
според показанията на актосъставителя, така и според твърденията на процесуалния
представител на АНО става ясно, че той е съставен на базата на документи, т.е.
самият актосъставител не е присъствал на проверката. Той е получил един доклад
и съпоставяйки го с други документи в министерството е изготвил акта, т.е.
налице е хипотезата не на ал. 1 на чл. 40 от ЗАНН, когато актосъставителят
непосредствено възприема нарушението, а сме в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, т.е. съставянето на АУАН на базата на документи. Според разпоредбата на чл.
40, ал. 4 от ЗАНН обаче, това е допустимо само тогава, когато документите въз
основа на които се съставя АУАН са официални документи. В настоящия случай обаче,
това не е така. Представения по делото мониторингов доклад, който се явява и
основание за ангажиране на наказателна отговорност по отношение на
жалбоподател, безспорно е частен документ, издаден от частно лице, което по
граждански договор, представя една информация, т.е. в случая не са налице
основание за съставянето на акта нито по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, нито при
условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Последното също е съществено процесуално
нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.
Друго
процесуално нарушение установено от съда е, че проверката на плажа не е
извършена от легитимния орган. Според съда, органа, който е компетентен по
закон да извършва проверка на всеки плаж и по всички въпроси от договора, е
нарочна комисия, регламентирана в чл. 22в от ЗУЧК, чийто състав, структура и
правила за работа съгласно разпоредбата на чл. 22г и чл. 22д от ЗУЧК, се
определят с нарочна заповед от министъра на туризма. В настоящия случай, такава
заповед по делото не е представена, а и самият АНО не твърди изобщо, такава
заповед да съществува. Отделно от всичко това, не само че проверката не е
извършена по законоустановения ред- от длъжностни лица, по реда на чл. 22в, чл.
22г и чл. 22д от ЗУЧК- проверката е извършена и в нарушение на чл. 19, л. 3 от
Договора за наем. Така, при извършената проверка не е присъствал представител
на жалбоподателя, не е съставен констативен протокол, който да се връчи на
представител на жалбоподателя. Последното също е опорочило административно
наказателното производство и представлява съществено процесуално нарушение,
самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.
На
следващо място, освен всичко друго мониторинга от 11.08.2018 г. е извършен, без
да има възлагане към тази дата от страна на министъра. Съгласно представените
по делото договори, задачите, които произтичат от договора на министъра и
геодезиста се формулират конкретно във възлагателно писмо. Такова действително е
представено по делото, но видно от същото, изходящия номер на това възлагателно
писмо е от 08.11.2018 г. т.е. много след датата на мониторинга, който се
твърди, да е извършен на 30.08.2018 г. т.е. няколко месеца по- рано. Последното
също е опорочило административно наказателното производство и представлява
съществено процесуално нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното
НП.
По изложените съображения, съдът счита, че наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено
изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 1/ 03.05.2019 год. на Директор на дирекция „Управление на
морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23, вр.
чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие на „Оазис
бийч“ ООД, с ЕИК: *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от
Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: