Решение по дело №3022/2019 на Районен съд - Хасково

                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 219/09.03.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Ваня Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3022 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от В.И.И. срещу Р.Ж.А..

Ищецът твърди, че с присъда по НОХД № 526/2017 г. по описа на PC - Хасково ответникът бил признат за виновен в това, че на 11.10.2014 г. в гр. Хасково чрез намушкване с нож му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс и му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ" режим. В тази връзка се сочи, че на 10.10.2014 г. ищецът, съпругата му и Петя Христова Бойдева били на гости у бащата на Петя. След полунощ, около 00:30 часа на 11.10.2014 г., той излезнал да купи цигари. По пътя бил спрян от човек, който му поискал цигара. В този момент към тях се приближил Р.А. и без никакъв повод му нанесъл удар с ръка в лицето, в резултат на което очилата на ищеца паднали на земята и той се навел да ги търси. Тогава усетил пробождане отзад на лявото бедро, обърнал се към ответника и в същия момент усетил втори удар с нож, но по предната вътрешна повърхност в средната част на бедрото, като започнала да тече силно кръв, а послед последвал и трети удар под слабините. Ищецът изгубил съзнание, а в болницата в град Пловдив му направили животоспасяваща операция. Според назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, му били причинени три прободно порезни рани на лявото бедро по механизъм на действие от остър предмет /нож/, като две от тях - едната  под гънката на слабините и другата - по задната повърхност на лявото бедро причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а третата била в средната част на бедрото по предно вътрешната му повърхност, съпроводена от травматична лезия на повърхностната бедрена артерия, кръвотечение и тромбоза на лявата хълбочна артерия и представлявала разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължало на кръвозагубата породена от прекъсването на бедрената артерия. Твърди се още, че в продължение на повече от 6 месеца се възстановявал и изпитвал страх да излизам от дома си, като това му състояние се отразило и на близките ми. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му вследствие на противоправното деяние на ответника – нанесена средна телесна повреда на 11.10.2014 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от посочената дата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – ако се приеме за основателен, да се присъди на ищеца обезщетение в по-малък размер, съобразен със съдебната практика.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила Присъда № 69/12.12.2017 г., постановена по НОХД № 526/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, ответникът е признат за виновен в това, че на 11.10.2014 г. в гр. Хасково чрез намушкване с нож е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

От показанията на свидетелката Еленка Николова Иванова – майка на ищеца, се установява, че след инцидента той бил в безсъзнание и с опасност за живота поради загубата на много кръв, като му била извършена операция в болница в гр. Пловдив, продължила около 5-6 часа. Там престоял около 10 дни, като след изписването му и в продължение на около 2 месеца той не можел сам да се обслужва и имал нужда от чужда помощ. След това започнал да се движи, но съвсем бавно, като не бил в състояние сам да слиза по стълбите, както и да свива крака си. Около 6 месеца чувствал вдървяване на крака си, като до пълното му възстановяване минала 1 година, но и след това при натоварване се появявали схващания и болки. Освен това изпитвал страх да излиза вечер и затова предпочитал да си бъде вкъщи.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба, а именно: осъществяването на описаното в исковата молба противоправно поведение от негова страна, от което да са настъпили претендираните неимуществени вреди на ищеца, наличието на причинна връзка между тях и деянието му. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

В случая не се спори, а и от приетата влязла в сила Присъда № 69/12.12.2017 г., постановена по НОХД № 526/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, се установява, че Р.Ж.А. е признат за виновен в това, че на 11.10.2014 г. в гр. Хасково чрез намушкване с нож е причинил на В.И.И. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК този съдебен акт е задължителен за настоящия състав относно това дали деянието е извършено от ответника, неговата противоправност и виновността му. На следващо място, от кредитираните гласни доказателствата съдът намира за безспорно установено настъпването на твърдяните неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от процесното деяние. Несъмнено е, че ищецът е претърпял болки и страдания от причинените му три прободно порезни рани на лявото бедро и последвалото оперативно лечение и възстановяването след това, както и че е преживял емоционален стрес и психическо натоварване от увреждането. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на ищеца, вида и характера на причиненото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено, интензитета и продължителността на болките и страданията, настъпилите ограничения в живота на пострадалия, възникналите психически проблеми, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, следва да се приеме, че претендираният размер на обезщетение от 15 000 лв. справедливо овъзмездява претърпените от него физически и душевни страдания. Върху тази сума се дължи поисканата законна лихва от датата на увреждането по арг. от чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното й изплащане.

По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на деликтната отговорност на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ответника не се дължат разноски, а на ищеца също не следва да бъдат присъждани такива, тъй като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото. В случая, в представения договор за правна защита и съдействие само е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., но не е отбелязан начина за неговото плащане, както и дали то реално да е било изплатено, а други доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС - Хасково държавна такса върху уважения размер на предявения иск в размер на 600 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Р.Ж.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на В.И.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Димитър Николов Георгиев, сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени му вследствие на нанесена средна телесна повреда на 11.10.2014 г. в гр. Хасково, за което Р.Ж.А. е признат за виновен с Присъда № 69/12.12.2017 г. по НОХД № 526/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на увреждането – 11.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р.Ж.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 600,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

                                                                                                 СЪДИЯ:

       /Петър Вунов/