Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ …………./…………………..2021 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ
в закрито заседание проведено
на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА Х.
като
разгледа докладваното от съдия МАРИАНА Х.
гражданско дело № 8168 по описа за 2016г. по описа на СГС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е искане от А.М.С. обективирано във въззивна жалба
вх. № 63349/02,07,2020г. за допълване на Решение № 3591/18,06,2020г., с
произнасяне по искането и за присъждане на сумата 21509,93лв., която е
обезщетение за забава върху главницата от 60000,00лв., представляваща изплатена
доброволно на 22,12,2016г. от З. „У.“ АД част от дължимото застрахователно
обезщетение за ПТП настъпило на 14,06,2013г.,
начислено за периода от 14,06,2013г. до 22,12,2016г., на основание чл.
86 ЗЗД.
Ответникът З. „У.“ АД изразява
становище за неоснователност на искането. Излага, че осъщественото на
22,12,2016г. плащане на сумата 60000,00лв. представлява такова на част от
главницата по претендираното застрахователно
обезщетение така, както е заявено в молба вх. № 47151/07,04,2017г. Възразява,
че претенцията е неоснователна като погасена по давност.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
Като прегледа преписката по делото
съдът установи, че с исковата молба по късно уточнена с молба от 01,03,2017г. А.М.С.
е заявила претенция срещу З. „У.“ АД, за присъждане на сумата 21509,93лв.,
която е обезщетение за забава върху главницата от 60000,00лв., представляваща
изплатена доброволно на 22,12,2016г. от З. „У.“ АД част от дължимото
застрахователно обезщетение за ПТП настъпило на 14,06,2013г., начислено за периода от 14,06,2013г. до
22,12,2016г., на основание чл. 86 ЗЗД, по която съдът не се е произнесъл с
постановеното Решение № 3591/18,06,2020г.. Затова искането за допълване е
основателно.
Разгледана по същество претенцията за
присъждане на законна лихва е частично основателна.
Безспорно е между страните и от
събраните доказателства се установява, че на 22,12,2016г. З. „У.“ АД е
изплатило в полза на А.М.С. сумата 60000,00лв., представляваща част от
дължимото застрахователно обезщетение, за ПТП настъпило на 14,06,2013г. До
момента на плащането за А.М.С. е било неясно дали същото съставлява погасяване
на главница и лихви, само на главница или само на лихви. Яснота в характера на
плащането е въведена от З. „У.“ АД с молба вх. № 47151/07,04,2017г., въз основа
която съдът приема, че плащането съставлява изцяло погасяване на част от
главница от дължимото застрахователно обезщетение, която възлиза на 60000,00лв.
Обезщетение за забава е дължимо върху
застрахователното обезщетение от датата на настъпване не ПТП или от
14,06,2013г. до датата на плащането или до 22,12,2016г. З. „У.“ АД е направила
своевременно, с отговора на исковата молба и по късно, след осъщественото
плащане възражение за погасяване на вземането за лихви по давност. Вземанията
за лихви върху застрахователното обезщетение са периодични вземания и се
погасяват с тригодишна погасителна давност, на основание чл. 378, ал. 8 КЗ, вр. чл. 111 ЗЗД. При това положение, т.к. исковата молба е депозирана
в СГС на 01,07,2016г., което е видно от поставеният входящ номер на
регистратура, вземането за лихви е погасено за периода от 14,06,2013г. до
01,07,2013г.
Поради изложеното и като извърши
служебно необходимите аритметични операции съдът приема, че общият размер на
лихвите за забава за периода от 14,06,2013г. – датата на ПТП до 22,12,2016г. –
датата на осъщественото плащане възлиза на сумата 21509,93лв. така, както е
формулирано и искането до съда.
Предвид вече изложените мотиви
претенцията за обезщетение за забава е основателна до размер на 21189,93лв., за
периода от 01,07,2013г. до 22,12,2016г. За сумата 320,00лв. и за периода от
14,06,2013г. до 01,07,2013г. е неоснователна, като погасена по давност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА
Решение №
3591/18,06,2020г. постановено по гражданско дело № 8168 по описа за 2016г. по описа на СГС, както следва:
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на А.М.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 19, адв. Е., сумата
21189,93 /двадесет и една хиляди сто осемдесет и девет, 0.93/лв., която е
обезщетение за забава за периода от 01,07,2013г. до 22,12,2016г., начислено
върху главницата от 60000,00 /шестдесет хиляди/лв., представляваща изплатена
доброволно на 22,12,2016г. от З. „У.“ АД част от дължимото застрахователно
обезщетение за ПТП настъпило на 14,06,2013г., в 11,05ч, в гр.Благоевград, на
кръстовището на ул. „Митрополит Борис“ и ул. „Братя Миладинови“, причинено
виновно от Р.А. Б. при управление на
л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №********,
в нарушение на ЗДвП, а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП, в резултат
на което по непредпазливост причинил смъртта на синът и М.Р.С., за което е
постановена присъда с Решение № 444/15,11,2018г. по ВНОХД № 1157/2018г. от САС,
оставено в сила с Решение № 84/08.05.2019г. по н.д. № 307/2019г. на ВКС, чиято
отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 05112002713904/03,03,2012г.,
валидна от 07,03,2012г. до 06,12,2013г. при З. „У.“ АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава за сумата 320,00 /триста и двадесет/лв.,
за периода от 14,06,2013г. до 01,07,2013г., като неоснователен,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните с въззивна
жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: