РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д. Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 295 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание 432 ал. 1 от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Й.К. от гр. Крумовград твърди, че на 30.11.2016 г., около 18.00 ч. в гр. Крумовград е претърпял ПТП като пешеходец, в резултат на което са му причинени телесни увреждания. Ищецът твърди, че е претърпял множество телесни увреждания, болки и страдания. Имал е продължителен възстановителен период, като и към настоящия момент продължава да търпи болки и твърди, че не се е възстановил напълно. Посочва, че ръката му е деформирана, движенията й са ограничени. Има и видим белег зад лявото ухо, което влияе на самочувствието му. Направил е имуществени разходи във връзка с лечението си. Предявява иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач за сума от 75 000 лв. неимуществени вреди ведно с лихвата от 27.04.2017г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 52,20 лв. ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „З.Д.и З.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че пострадалият вече веднъж е бил обезщетен от МВР като негов служител и правото му да търси обезщетение от застрахователя е погасено. Сочи, че претендираният от ищеца размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишен като съответстващ на реално претърпените от него болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от стана на ищеца, като твърди, че той е пресичал на необозначени за това место и внезапно е навлизъл на платното за движение. Оспорва степента на твърдените увреждания, продължителността на оздравителния процес, като твърди, че те не са доказани. Счита, че соченото в исковата молба негативно влияние на болките и затрудненията върху емоционалното състояние на ищеца и нуждата от чужда помощ в ежедневието му са несъстоятелни твърдения на ищеца. Оспорва и двата предявени иска, както и претенциите за лихва. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 20.02.2017г. по НОХД № 11/2017г. на РС Крумовград е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което К.Б.Б. *** е призната за виновна в това, че на 30.11.2016 г., около 18.00 ч. в гр. Крумовград, по ул. „Княз Борис I“, на кръстовището с ул. „Ал. Стамболийски“ при управление на МПС – л.а. м.“Сузуки СХ4“ с ДК № ******е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2, чл.119 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.Й.К. от гр. Крумовград, изразяваща се в изкълчване на лява акромиоклавикуларна става (ставното съчленение между ключицата и външния край на гребена на лопатката), довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка за повече от 1 месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква а) във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Разпитана в с.з. виновния водач Б. установява, че като приближила пешеходната пътека намалила скоростта на автомобила. Огледала се и не видяла никого. Пешеходната пътека била повдигната. Като преминала гърбицата на пешеходната пътека чула тупкане и помислила, че е ударила куче. Забила спирачките, излязла от колата и видяла ищеца на земята. Според нея той лежал на 4-5м. след пешеходната пътека. Бил по средата на улицата. Бил облечен с тъмни дрехи, които после разбрала, че били униформени дрехи. Спомня си , че по това време имало много насрещни коли и насрещни светлини. Ръмяло. В момента на удара насреща не е преминавал друг автомобил.
От назначената и изслушана от съда съдебна автотехническа експертиза се установява следният механизъм на ПТП: Произшествието е настъпило в тъмните часове на денонощието на пешеходната пътека преди кръстовище, на ул. „Княз Борис I“, по която се е движел л.а. Сузуки. Било тъмно и без видимост. Пешеходната пътека е била маркирана и повдигната. Пешеходецът е пресичал платното за движение на ул.“Княз Борис“ в посока от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил. Към момента, в който пешеходецът е осветен от късите светлини на фаровете, водачът на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходеца с бавен и спокоен ход. При бърз ход ударът за водача е бил предотвратим при скорост на автомобила до 23км/ч. При бързо тичане на пешеходеца ударът е бил непредотвратим за водача. Ударът е настъпил, когато пешеходецът е завършвал пресичането.
По делото няма данни с каква скорост се е движел л.а.Сузуки, нито с коя част на автомобила е бил ударен ищеца. Не е установено увреждане по автомобила, което сочи, че скоростта му не е била висока. Съдът приема, че автомобилът е ударил ищеца с крайна дясна част, в резултат на което той е паднал на земята в близост до удара. Намереното кърваво петно на пътя /вж. огледния протокол/ сочи, че пешеходецът е бил преминал разстояние 6,2 м. по пешеходната пътека и е завършвал пресичането.
Изслушаната съдебна медицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог установява, че ищецът е претърпял следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата с дължина 5 см и с отлепване на скалпа, изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става, контузия с навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб. Вещото лице посочва, че патоморфологично се касае за травма на меките тъкани на главата, засягащи най - вече лявата й половина с образуване на рана с неравни и контузени ръбове в лявата слепоочна област с дължина 5 см., с отлепване на кожата и подкожието от подлежащата кост и образуване на скалп. В резултат на тази травма ищецът за момент е загубил ориентация и няма ясен спомен за случилото се. Налице са клинични данни за лекостепенно мозъчно сътресение от типа на леко зашеметяване. По време на клиничното проследяване не е направено високоспециализирано изследване на мозъка и черепа /МРТ или КАТ/. Изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става се е получило при падане върху рамото /директна травма/ или при падане върху отведен и екстензиран в лакътната става горен крайник. Патоанатомично е налице увреда от II-ри тип с пълно разкъсване на акромиоклавикуларния лигамент и частично разкъсване на коракоклавикуларния лигамент. Налице са деформация, изразяваща се в подутина в областта на ставата, и болков симптом. Контузията с навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб засяга интервертебралните стави и дискове и многобройните връзки и мускули около прешлените. Травмата на гръбначния стълб е получена при падане върху гърба или по време на сгъване на гръдния му отдел.
Вещото лице посочва, че продължителността на лечебния процес се определя от времето за лечение на най - тежката травма - в случая на ищеца това е изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става. Лечебният процес се припокрива от ползваната временна нетрудоспособност от 65 дни. Възстановителният период е продължил по- дълго и според представените медицински документи е около 6 месеца.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца, при който е установено, че ищецът има цикатрикс от разкъсно- контузната рана в лявата слепоочна област с дължина 5-6 см., който е забележим при оглед, лека деформация в лявата акромиоклавикуларна област /дислокация на ключицата с 1 см. на по-горе, което не се отразява на функцията на раменната става и на раменния пояс, но има отражение на естетиката и може да доведе до болки при голямо натоварване/. Активните движения при ищеца са възможни в пълен обем, като е налице единствено ограничение във вътрешната ротация на лявата раменна става от 10-15 градуса. Има болков синдром при вдигане на ръката над 100 градуса. Парестезии на II, III и IV пръсти. Без циркулаторни нарушения.
Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът допусна до разпит св.К.., син на ищеца. Свидетелят си спомня, че след ПТП баща му е приет в Бърза помощ с разкъсна рана на главата, кръв по лицето и дрехите, обездвижен откъм ръката и лявата страна. Приет е в хирургия за хоспитализация. На следващия ден бил с обработена рана на главата, били са му ограничени всякакъв вид движения на ляво , не можел да си движи ръката. В продължение на два месеца имал нужда от чужда помощ при събличане, обличане, бил обездвижен. Бил на болкоуспокоителни. Загубил значително тегло. Сега имал ограничения в лявата ръка, не можел да я вдигне хоризонтално. При застудяване и леко физическо натоварване изпитвал болки. Ищецът посочва, че баща му е бил служител в МВР, но след злополуката и лечението баща му преценил, че не може да продължи пълноценно да изпълнява служебните си задължения и се пенсионирал. Сега работел като портиер.
Със Заповед № 3282з-996/10.04.2017 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, на основание чл.238 от ЗМВР на ищеца е изплатено парично обезщетение в размер на 6 (шест) месечни възнаграждения като държавен служител на МВР, а именно: 6 174 лв., като обезщетение за претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
Страните не спорят, че автомобилът „Сузуки“ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на инцидента.
На 27.04.2017г. ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за вреди пред ответника. Такова не му е определено и изплатено.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач, 6/ да са спазени изискванията на чл.380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила определение /което има последиците на присъда/ по НОХД № 11/2017г. на РС гр.Крумовград съдът приема, че водачът на л.а. „Сузуки СХ4“ К.Б.Б. е виновна за настъпването на пътно транспортното произшествие, в резултат на което на ищеца са причинени телесни увреждания . Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В определението на наказателния съд е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и получените от пострадалия телесни увреждания - изкълчване на лява акромиоклавикуларна става. Това е най-тежката получена травма. Отделно, от изслушаната съдебно медицинска експертиза се установи, че ищецът е получил и по-леки наранявания, които поради медикобиологичната си характеристика не попадат в състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква а) във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, но са също в причинно-следствена връзка с ПТП - контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата с дължина 5 см и с отлепване на скалпа, контузия с навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб. Тези телесни увреждания в съвкупност са причинили вреда на ищеца. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. У пострадалия ищец не се установи поведение, което е в разрез с правилата за движение на пешеходците — не е пресякъл внезапно, не е бягал. Пресичал е на обозначено за целта място на пътното платно. Пресичането на пешеходната лента предоставя на пешеходеца освен право на преминаване и право на предимство пред водачите на МПС, които са длъжни да се съобразят с поведението на пешеходеца. Водачът на МПС има безусловното задължение по чл. 5 ал.2, т.1 от ЗДвП да осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците. Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки — пешеходците да са стъпили или да преминават през нея (така ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/2016г, ВКС, ОСНК, т.6). В посоченото ТР ВКС е дал разрешение и на друга сходна хипотеза, свързана с ограничената видимост. При ограничена видимост водачите са задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат, за да пропуснат преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. В случая времето е било мокро, тъмно, видимостта - ограничена. Ищецът е преминавал по пешеходната пътека отляво на дясно и е бил изминал 6,2м., като е бил пресякъл вече лявата пътна лента и е завършвал пресичането на дясната пътна лента. Ответникът не ангажира доказателства ищецът да е бягал или да се е движел с бърз ход. В този ситуация ищецът е имал безусловното право да се намира на пътя и да го пресече на обозначеното за целта място, а водачът на автомобила е имала безусловното задължение да спре и да го пропусне.
Между застрахователят и собственикът на МПС, причинило ПТП, е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден на ПТП. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Видно от доказателствата по делото изискванията на чл.380 от КЗ са спазени - ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователното дружество, което е отказало изплащането.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства за преживените от ищеца болки и страдания във връзка с получените телесни увреждания и продължителността на възстановителния период — 6 месеца, активната възраст, в която се намира, социалния и физически дискомфорт от отслабената ръка и невъзможността пълноценно да си служи с нея, което ще го съпътства в живота му, болките, които ще търпи при промяна на времето — като това е перманентно състояние до края на живота, изпитаните психически негативни преживявания, страх и стрес от случилото се, от невъзможността да изпълнява пълноценно служебните си задължения като граничен полицай, вследствие на което се е пенсионирал, във вр. с критериите в ППВС № 4/68 г. и конюнктурата в страната към момента на увреждането — 2016 г., вкл. и водейки се от съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че справедлива сума за репариране на нанесените неимуществени вреди е 40 000 лв. За разликата до предявения размер от 75 000 лв. искът следва да се отхвърли. Ищецът не е търпял хирургическа интервенция и свързаните с възстановяването болки и страдания.
От определения размер обезщетение следва да се приспадне изплатеното на основание чл.238 от ЗМВР обезщетение от работодателя в размер на 6 174 лв. Независимо от основанието за плащане, на обезщетяване подлежат едни и същи вреди. Отговорността на застрахователя по чл.432 от КЗ и на работодателя по чл. чл.238 от ЗМВР има обезщетителен характер и поотделно и общо не би могла да надвиши действителния размер на претърпените от деянието вреди, които по начало дължи да обезщети причинителят на вредата.
Искът за имуществени вреди следва да
се уважи за размера от 33826лв.
По
отношение претенцията за имуществени вреди, съдът счита, че същата следва да
бъде уважена в размера, в който е предявена — 52,20 лв. Ищецът е заплатил
потребителска такса в посочения размер, за което е представил 2бр. фискални
бона /л.76/, които са относими към времето на хоспитализация на ищеца
05-09.12.2016г.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху присъдените главници, която предвид нормата на чл. 497 ал. 1 КЗ следва да се присъди считано от 28.07.2017 г. – датата, на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по претенцията на ищеца от 27.04.2017 г., до окончателното изплащане.
По разноските.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Отделно процесуалният му представител претендира присъждане на хонорар по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.
Ответникът е представил списък, с който претендира 480 лв. разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗАдв. За предоставената защита съобразно размера на уважената част от исковете, на адв.Д.И.С.,*** се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1544,78лв. съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК съдът присъжда в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер н 300лв. или общия размер разноски на ответника са 780лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноските съобразно отхвърлената част от исковете - 428,22лв.
Върху присъденото обезщетение
ответникът дължи държавна такса в размер на 1355,13лв., както и разноски за
експертиза в размер на 109,80лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.и З.“ АД ***, ЕИК ******, да заплати на Д.Й.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 33 826 лв., ведно с лихвата за забава от 28.07.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 30.11.2017 г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при „З.Д.и З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач К.Б.Б., както и сумата 52,20лв. , ведно с лихвата за забава от 28.07.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 75 000, ведно със законната лихва, както и иска за присъждане на мораторна лихва върху определеното обезщетение за периода 27.04.2017г. до 27.07.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.и З.“ АД да заплати на адв.Д.И.С.,*** на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1544,78лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Й.К. да заплати на „З.Д.и З.“ АД разноски по делото в размер на 428,22лв.
ОСЪЖДА „З.Д.и З.“ да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 1464,93 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: