О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер Година 2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На осемнадесети април Година две хиляди и деветнадесета
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 430 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава 22 от
НПК във вр. с чл.618б от ГПК във вр. с чл.21
от Регламент №655/2014г. на ЕП и ЕС, образувано по депозирана частна жалба от А.И.В.,
ЕГН ********** чрез адвокат В.В.срещу определение №640/02.04.2019г. на Районен
съд- Варна, постановено по НОХД №3115/2012г., с което е оставена без уважение
молбата на същия за обезпечаване на вземането му от длъжника Й.Д.Д. в размер на
17602,47лв., ведно със законната лихва
чрез запор на банковите му сметки в Чехия, както и да бъде поискана
информация от държавата членка необходима за установяване на номерата на
банковите сметки на длъжника, съобразно
Регламент №655/2014г. на ЕП и ЕС. С жалбата се иска определението на ВРС
да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на делото, с което да
бъде уважена депозираната молба за издаване на европейска заповед за запор и да
бъде издадена Европейска заповед за запор на банковите сметки на длъжника Й.Д.Д..
В жалбата се сочи, че в атакуваното
определение първоинстанционният съд не е
изложил съображения относно вероятната основателност на молбата, а същата е била оставена без уважение поради
непълно доказване на спешната необходимост от издаване на мярка за защита по
този ред. Счита, че кумулативно със спешната
необходимост е следвало да обсъди и вероятната основателност на иска. Сочи, че
в продължение на почти 5 години, въпреки наличието на влязла в сила присъда, с
която е уважен предявен от него граждански иск срещу длъжника, е налице пълно
неизпълнение от негова страна, поради което ако не бъде наложен запор по настояща
молба, ще бъде невъзможно да удовлетвори вземането си, с което обосновава
спешната необходимост по смисъла на Регламента. Твърди, че в молбата са
представили достатъчно доказателства, обосноваващи предпоставката реалната
опасност длъжника да осуети или значително да затрудни последващото изпълнение
по иска. В тази връзка се сочи, че не е налице имущество на длъжника през този
5 годишен период, върху което са могли да насочат принудителното изпълнение, за
което свидетелства и приложената към молбата справка от Службата по
вписванията, от която било видно, че длъжникът се е разпоредил с всички свои
недвижими имоти, които били или възбранени или ипотекирани за свои или чужди
задължения. Счита, че реалната опасност се извежда от обстоятелството, че
длъжникът живее в чужбина и не изпълнява задължението си. Все в тази насока са
липсата на здравноосигурителни вноски, лоша кредитна история. Излага
съображения, че при липса на обстоятелства, които да опровергават наличието на
обезпечителна нужда, то същата следва да се предполага, в който смисъл се
цитира норма на чл.154ал.2 от ГПК. Аргументира се с наложеното доктринално
тълкуване, че обезпечителната нужда следвало да бъде установена от молителя до
степен на вероятност. По подробно изложените съображения моли съда да се
произнесе по същество на делото като отмени атакуваното определение.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени доводите изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира
следното: Жалбата е подадена в срок, от
лице, имащо право на това и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.
С определение №640/02.04.2019г. на
Районен съд- Варна, постановено по НОХД №3115/2012г., е оставена без уважение
молбата на А.И.В., чрез адвокат В.В.за обезпечаване на вземането му от длъжника
Й.Д.Д. в размер на 17602,47лв., ведно със законната лихва, чрез запор на банковите му сметки в Чехия,
както и да бъде поискана информация от държавата членка необходима за
установяване на номерата на банковите сметки на длъжника, съобразно Регламент №655/2014г. на ЕП и ЕС. Й.Д.Д. е
бил признат за виновен по НОХД № 3115/2012г., с влязла в сила на 29.04.2014г.
присъда, с която е уважен предявеният срещу него от А.И.В. граждански иск за
сумата от 17602,47лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди в резултата от престъпление по чл.210 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на сключване на договора до окончателното изплащане. Към
молбата са приложени извадки от търговския регистър на Република Чехия, видно
от които длъжникът извършва трудова дейност там от 2016г., както и справка от
Службата по вписванията относно
наличието на недвижимо имущество на територията на РБългария. Съобразявайки
разпоредбите на приложимия в случая Регламент, въззивната инстанция счита, че
преценката на ВРС за допустимост на молбата е правилно изведена, събразявайки и
приложения формуляр. Същият е попълнен коректно и в съответствие с Изискванията на Регламента. За да постанови обжалваното
определение ВРС е приел, че макар да има влязло в сила съдебно решение, с което
длъжникът е осъден да заплати на кредитора определена парична сума, то с
молбата и доказателствата към нея, не е установено наличието на спешна
необходимост от налагането на запор. Горното твърдение се оспорва от
жалбоподателя, като обосновава наличието на последното с подробни аргументи в
жалбата.
Настоящата въззивна инстанция счита, че
правилно първоинстанционния съд е преценил фактите по делото и въз основа на
тях е направил правилен извод за липсата на изискуемите предпоставки за уважаването
на молбата на налагане на запор, обосновавайки липсата на спешна необходимост.
Наличието на такава е регламентирана в чл.7§1 от Регламента като условие за
уважаването на същата. Съгласно цитираната разпоредба съдът издава заповед за
запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери
съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на
заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка
последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено
или значително затруднено. Следва да се отбележи, че действително, както се
сочи в жалбата, в обхвата на настоящият Регламент освен обезпечаване на бъдещи
или настоящи искове е уредено и налагането на запор при наличие на съдебно
решение, както е в настоящият случай. За да бъде издадена заповедта за налагане
на запор по конкретното дело, освен
наличието на подлежащо на изпълнение вземане, следва да е доказателствено
обезпечена и спешната необходимост от налагане на такава мярка, без която би
съществувала реална опасност кредиторът да бъде силно затруднен в получаването на изпълнение по иска или пък
това изпълнение може да бъде осуетено от длъжника. Установяването на тази
спешна нужда е в тежест на кредитира, който е длъжен в настоящото производство
да представи убедителни доказателства за това. Т.е. кредиторът следва да увери
съда, че е налице такава опасност, която обаче следва да е реална. Именно в
преамбюла на Регламента примерно са посочени доказателства относно поведението
на длъжника, които могат да убедят съда, че съществува тази спешна необходимост-
длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е
разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно
действие. Кредитната история на длъжника
също би могло да бъде обстоятелство, което да обоснове тази необходимост.
Същевременно обаче, в преамбюла се сочи, че самото неплащане или оспорване на
вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, сами по
себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, обосноваващо издаването
на заповед, каквото твърдение се съдържа и в жалбата. Нито пък самият факт, че финансовото състояние
на длъжника е затруднено или се влошава, следва сам по себе си да представлява
достатъчно основание за издаването на заповед. Всички тези обстоятелства обаче
подлежат на цялостна преценка, наред с други за направата на извод за
съществуването на опасност. В настоящият случай, видно от молбата за издаване
на заповед за запор и формуляра към нея, се твърди, че кредиторът не е могъл да
получи удовлетворение на вземането си по никакъв начин, като били правени опити за това. Това
твърдение не е подкрепено с доказателства. Такива биха били образувани
изпълнителни дела за принудително изпълнение на вземането, по които не е могъл
да получи удовлетворение на вземането си, а така също и доказателства, че
длъжникът не разполага с движими вещи- МПС. Доказателствата по делото сочат на
проявена пасивност от страна на кредитора за удовлетворяване на вземането. Този
извод се налага и от приложения по
делото изпълнителен лист, тъй като същият е издаден на 18.12.2018г., а
присъдата е вляза в сила на 29.04.2014г. Нещо повече, дори и след получаването
му от съда, няма доказателство да е образувано изпълнително дело в РБългария
срещу длъжника, по което кредиторът не е могъл да осъществи вземането си. Т.е.
почти 5 години от влизане на съдебния акт в сила, кредиторът не е предприел
действия за получаване на изпълнение. Не са представени доказателства и за това
длъжникът да е канен доброволно да изпълни задължението си, или да е отказвал
изпълнение. Тези обстоятелства също биха подкрепили извода за наличието на
спешна необходимост по смисъла на Регламента,
като не съществуват ограничения на вида на доказателствените източници
за установяването им. Нещо повече,
представената по делото справка от Службата по вписванията сочи, че длъжникът
разполага с два недвижими имота на територията на гр. Варна, върху които е
имало наложена възбрана от Обединена българска банка още през 2010г. Т.е. наличието на други
задължения на длъжника са с давност преди постановяване на настоящото съдебното
решение и не би могло това обстоятелство да се отчете като увреждащо и
осуетяващо изпълнението. От друга
страна, с актове от 2017г. и от 2018г. на
съд, частен съдия изпълнител, частично е
заличил наложени възбрани върху двата имота, собственост на длъжника. Горното
сочи, че същият погасява задължението си към
банката, която е единствен кредитор за двамата имота, а не няколко. Т.е. в случая за
кредитора съществува възможност да насочи принудително изпълнение и към двамата
имота на длъжника, което опровергава твърдението за липса на недвижимо
имущество, от което би могъл да получи удовлетворение на вземането си. Отразяванията
в справката на Службата по вписванията водят до извод, че поведението на
длъжника не е увреждащо кредиторите си, поради което и не е налице спешна
необходимост, която да се изведе от действия по осуетяване на изпълнението. С
оглед наличието на тези два недвижими имота, върху които има наложена частична
възбрана, не може да се направи извод и че кредиторът ще е силно затруднен да
получи изпълнение, тъй като няма доказателства, освен банката, други лица да са
насочили изпълнение към тях, така както се твърди в молбата и формуляра към
нея. Не са налице доказателства, че длъжникът Й.Д. Дончев има банкови сметки в
България и същите са запорирани, така както се твърди в жалбата. Следва да се
отбележи, че Регламента въвежда изискване за представяне на убедителни
доказателства за наличието на реална опасност изпълнението да бъде осуетено или
силно затруднено. Т.е. в случая, за да
бъде поставен акт по този ред не е недостатъчно да е налице предположение за
такава опасност, така както се сочи в жалбата, а доказателства, които да сочат
на този извод. Обстоятелството, че бездействието на кредитора би могло да
доведе до невъзможността да реализира правата си поради изтичане на давността,
за която не се следи служебно, не може да бъде вменено във вина на длъжника или
да се отчете като спешна необходимост. Действително в чл.46 от Регламента за
неуредените случаи да се препраща към националното законодателство. В случая
настоящата съдебна инстанция счита, че макар обезпечителното производство по
ГПК да е аналогично на това уредено в Регламента, то в последния достатъчно
конкретно и ясно са очертани предпоставките за налагане на запор, за да се
използва понятието за обезпечителна нужда, регламентирано в националното
законодателство. Разликата е в това, че Регламента изисква представянето на убедителни
доказателства за обезпечителната нужда, а ГПК за вероятната основателност на
иска. Относно обезпечителната нужда действително съдебната практика приема, че
при липса на обстоятелства, които да я опровергават, тя трябва да се предполага. И това е така, тъй
като ГПК регламентира обезпечаването на бъдещи и висящи искове, а не вземания
установени с влязло в сила решение. Следва да се отбележи, че поведението на
длъжника в хода на наказателното производство не е предмет на обсъждане в
настоящото такова, доколкото жалбоподателят още на във фазата на първото е
могъл да поиска обезпечаване на бъдещия или висящия си иск, каквато възможност
е предвидена в НПК. От справката на Службата по вписванията е видно, че други
кредитори на длъжника са получили удовлетворение чрез публична продан на негови
имоти, а не той се е разпоредил с тях. От доказателствата по делото следва
извода, че не са налице доказателства за проявена активност от страна на
жалбоподателя за получаване на вземането си, като и в настоящото производство
той не е проявил нужната активност, за да докаже твърденията си. Обстоятелството, че длъжникът не внася
осигурителни вноски в България, че живее в Република Чехия от 2016г., не са
факти, от които би могъл да се направи извод за увреждащо поведение спрямо кредитора,
още повече, че след този период/ 2017г. и 2018г./ е била заличена частично
наложена възрбана върху негови имоти.
С оглед изложеното настоящият състав на
съда счита, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на
основание чл. 345 ал. 1 от НПК, Варненският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №640/02.04.2019г.
на Районен съд- Варна, постановено по НОХД №3115/2012г., с което е оставена без
уважение молбата на А.И.В., ЕГН ********** чрез адвокат В.В.за обезпечаване на
вземането му от длъжника Й.Д.Д. в размер на 17602,47лв., ведно със законната
лихва чрез запор на банковите му сметки
в Чехия, както и да бъде поискана информация от държавата членка необходима за
установяване на номерата на банковите сметки на длъжника, съобразно Регламент №655/2014г. на ЕП и ЕС.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.