НОХД № 899/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. Г.И.Ч. и М.А.М. *** за престъпление по 308 ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК- за обв. Ч.
и във вр. с чл.20 ал.4 от НК- за обв. М., а именно за това, че в периода от м. декември 2015 г. до
11.07.2016 г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в
съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач, са съставили с цел да
бъдат използвани неистински официални документи- Удостоверения за осигурителен
стаж (образец УП-3) и Удостоверения за осигурителен доход (образец УП-2),
удостоверяващи лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са им придали
вид, че са издадени от „***“ ООД гр. С. и от „***“ АД гр. П. на името на
различни лица, по деяния както следва:
1./ На неустановена дата през периода от началото на м. декември 2015 г. до
23.12.2015 г., в гр. П., в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач,
са съставили с цел да бъдат използвани неистински официални документи-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 24/ 21.05.2008 г.,
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 25/ 21.05.2008 г.,
удостоверяващи лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са им придали
вид, че са издадени от „***“ ООД на името на С.Р.К. от гр. П.;
2./ На неустановена дата през периода от началото на м. декември 2015 г. до
30.12.2015 г., в гр. П., в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач,
са съставили с цел да бъде използван неистински официален документ-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 31/ 17.06.2009 г.,
удостоверяващо лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са му придали
вид, че е издадено от „***“ ООД на името на С.Р.К. от гр. П.;
3./ На неустановена дата през периода от началото на м. март 2016 г. до
30.03.2016 г., в гр. П., в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като
помагач, са съставили с цел да бъдат използвани неистински официални документи-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 36/ 16.06.2008 г.,
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 37/ 16.06.2008 г.,
удостоверяващи лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са им придали
вид, че са издадени от „***“ ООД на името на С. Б.А. ***;
4./ На неустановена дата през периода от началото на м. май 2016 г. до
30.05.2016 г., в гр. П., в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач,
са съставили с цел да бъдат използвани неистински официални документи-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 28/ 24.04.2007 г.,
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх. № 29/ 24.04.2007 г.,
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 32/ 24.04.2007 г. и
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 35/ 24.04.2007 г.,
удостоверяващи лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са им придали
вид, че са издадени от „***“ АД гр. П. на името на С.А.М. от гр. П.;
5./ На неустановена дата през периода от началото на м. юни 2016 г. до
22.06.2016 г., в гр. П., в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач,
са съставили с цел да бъдат използвани неистински официални документи-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 67/ 15.02.2012 г.,
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 68/ 15.02.2012 г.,
удостоверяващи лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са им придали
вид, че са издадени от „***“ ООД на името на А.А. Н. от гр. П.;
6./ На неустановена дата през периода от началото на м. юли 2016 г. до
11.07.2016 г., в гр. П., в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач,
са съставили с цел да бъдат използвани неистински официални документи-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 16/ 20.06.2016 г.,
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 28/ 20.06.2016 г. и
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх. № 29/ 20.06.2016 г.,
удостоверяващи лични данни за пенсиониране и трудов стаж, като са им придали
вид, че са издадени от „***“ ООД на името на С.Р.К. от гр. П..
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа
повдигнатото обвинение. Пледира за осъдителна присъда и осъждане на подсъдимите
с налагане на наказание при превес на смекчаващите вината и двамата подсъдими
обстоятелства.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание, като подс. Ч. с
упълномощения си защитник, а подс. М. с назначения му служебен защитник. И
двамата подсъдими се признават за виновни по предявеното им обвинение,
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желаят да се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подс. Ч. пледира за преквалификация на повдигнатото обвинение
по чл.309 ал.1 от НК или по чл.308 ал.1 от НК, излагайки аргументи в подкрепа и
на становището си, като предлага подсъдимата да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба в справедлив
размер, като съответно бъде оправдана по обвинението за извършено престъпление
по чл.308 ал.2 от НК.
Защитникът на подс. М. също предлага обвинението да бъде преквалифицирано
по чл.308 ал.1 от НК, като подзащитният му бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер и алтернативно предлага ако бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение наказанието да бъде определено при условията на чл.55
от НК.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Ч. работела като счетоводител, като имала
собствено дружество което се занимавало със счетоводна дейност. Регистрираното
през месец август 2007 г. дружество „***“ ООД, ангажирало подс. Ч. да води
счетоводството на същото за периода от месец август 2007 г. до месец май 2008
г. Дружеството било регистрирано през месец август 2007 г.
„***“ АД гр. П. извършвала търговска дейност- търговия
на дребно със стоки, основно дрехи, като притежавала щандове в ГУМ- П.. От м.
септември 2007 г. изп. директор на дружеството била св. К.С.. През м. декември
2009 г. дружеството било трансформирано от АД в ЕАД, като св. С.продължила да
го управлява. Средата на 2010 г. дружеството прекратило дейността си. Св. С.била
упълномощила св. Л.П.да издава удостоверения УП-3 за трудов стаж и УП-2 за
осигурителен доход на бивши работници на дружеството. В издаването на
удостоверения на св. П.помагала нейна бивша колежка св. С.П.. Освен двете
свидетелки достъп до архива с документи на дружеството и печатите на същото,
други лица нямали. Подс. Ч. не е работила в „***“ и нейната счетоводна фирма не
е обслужвала същото.
Подс. М.М. и подс. Г.Ч. се познавали отпреди. На база
на изграденото помежду им доверие, двамата изработили схема за изготвяне на
неистински официални документи- удостоверения за осигурителен стаж и за
осигурителен доход- УП-3 и УП-2, като подс. М. намирал нуждаещи се от
съответните документи лица, получавал личните им данни и срещу определена
парична сума обещавал изготвянето на удостоверенията. След това се свързвал с
подс. Ч., на която давал личните данни на лицата, за които следвало да се
изготвят документите и паричната сума, която от своя страна изготвяла удостоверенията,
вписвайки в същите необходимите данни и реквизити, като им предавала вид, че са
издадени от съответно дружество, в които заверявала съответно определен трудов
стаж и осигурителен доход, подписвала документите за „ръководител“ и „гл.
счетоводител“. След това подс. Ч. предавала готовите неистински удостоверения
на подс. М., който от своя страна ги давал на съответните лица. Срещу това
подс. М. получавал парична сума в порядъка на 20-30 лева.
Синът на св. З.Ф.- С.Р.К. страдал от диабет, заради
което имал ТЕЛК-ово решение с определена нетрудоспособност. Той решил да подаде
документи в ТП на НОИ гр. П. за отпускане на пенсия по болест, но понеже живеел
в чужбина, упълномощил св. Ф.да стори това от негово име. През м. декември 2015
г. св. Ф.посетила ТП на НОИ- П., където от служители й било обяснено, че за да
бъде отпусната пенсия на С.К., било необходимо да има минимум 5 години трудов и
осигурителен стаж. Синът на Ф.нямал такъв стаж. От съседи в махалата, където
живеела, св. Ф.разбрала, че техния съсед подс. М.М. уреждал подобни проблеми.
Св. Ф.решила да потърси с подс. М., като на
неустановена дата, в началото на м. декември 2015 г., двамата се срещнали.
Подс. М. обещал да помогне на Ф.и да й осигури необходимите документи. Той
поискал от нея лични данни за С.К. и определена парична сума, необходима за
издаването на съответните УП. След като получил същите, подс. М. дал поръчката
на подс. Ч., която от своя страна изготвила Удостоверение за осигурителен стаж
(образец УП-3) с изх.№ 24/ 21.05.2008 г. и Удостоверение за осигурителен доход
(образец УП-2) с изх.№ 25/ 21.05.2008 г., на които бил придаден вид, че са издадени
от „***“ ООД на името на С.Р.К. от гр. П., които съответно удостоверявали, че
той имал осигурителен стаж 3 г. 2 мес. и 27 дни от работа като общ работник в
посоченото дружество за периода от 01.01.1993 г. до 27.03.1996 г., като
собственоръчно вписала посочените данни в двата документа и се подписала за
„гл. счетоводител“ и „ръководител“. След няколко дни двамата подсъдими се
срещнали отново, като подс. Ч. дала на подс. М. посочените УП-3 и УП-2. Той от
своя страна се срещнал със св. Ф.и й дал удостоверенията.
На 23.12.2015 г. св. Ф.се явила пред св. Ж.И.-*** и
подала лично като пълномощник на сина си С.К. Заявление за отпускане на пенсия
/и или добавка/, заведено с входящ № 2112-12-460/ 23.12.2015 г. (т. III, л.
14-14а от ДП). Към заявлението тя приложила копие от военна книжка № 06131/
22.12.2015 г. и експертно решение на ТЕЛК № 4604/27.11.2015 г., както и
неистинските официални документи, които получила от подс. М., а именно-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 24/ 21.05.2008 г. и
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 25/21.05.2008 г.
(том ІІІ, л.15-18 от ДП).
Тъй като декларираният стаж бил недостатъчен за
отпускане на пенсия, няколко дни по-късно на неустановена дата в периода от
23.12.2015 г. до 30.12.2015 г. св. Ф.отново се срещнала с подс. М.,
предоставила му отново лични данни за сина й и парична сума с цел да бъде
изготвено Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3). Подс. М. взел
данните и се срещнал с подс. Ч., която изготвила Удостоверение за осигурителен
стаж (образец УП-3) с изх.№ 31/ 17.06.2009 г. (том ІІІ, л.19 от ДП), на което
било придаден вид, че било издадено от „***“ ООД на името на С.Р.К. и
удостоверявало, че същият има трудов стаж в размер на 2 г. 1 мес. и 5 дни в
посоченото дружество като общ работник за периода от 10.01.1997 г. до
15.02.1999 г., като попълнила с ръкописен текст посочените данни и реквизити и
се подписала за „гл. счетоводител“ и „ръководител“. След това двамата подсъдими
се срещнали, като М. получил от Ч. документа, след което го предал на св. Ф..
Тя от своя страна на 30.12.2015 г. депозирала пред св. О.И.-*** неистинското
удостоверение по образуваната вече осигурителна преписка на С.К..
Впоследствие св. Ф.получила от писмо от НОИ, в което я
уведомявали за нередовни/липсващи документи. Поради тази причина тя отново се
срещнала с подс. М. на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2016
г. до 11.07.2016 г. и поискала на сина й да бъдат издадени други Удостоверения
за трудов стаж и осигурителен доход, като отново дала лични данни за сина си и
определена парична сума. Подс. М. взел данните и ги предоставил на подс. Ч.,
която собственоръчно съставила Удостоверение за осигурителен стаж (образец
УП-3) с изх.№ 16/ 20.06.2016 г., Удостоверение за осигурителен доход (образец
УП-2) с изх.№ 28/ 20.06.2016 г. и Удостоверение за осигурителен доход (образец
УП-2) с изх. № 29/ 20.06.2016 г. (том ІІІ, л.20-26 от ДП), на които бил
придаден вид, че са издадени от „***“ ООД на името на С.Р.К. от гр. П., които
удостоверявали, че същият е работил като общ работник в посоченото дружество в
периодите от 10.05.1990 г. до 12.08.1992 г., от 04.01.1993 г. до 21.07.1993 г.
и от 10.11.1993 г. до 27.03.1996 г. и имал общо 5 г. 2 мес. и 6 дни
осигурителен стаж, като попълнила с ръкописен текст посочените данни и
реквизити и се подписала за „гл. счетоводител“ и „ръководител“. След това подс.
Ч. предала на подс. М. трите неистински документа, който от своя страна ги дал
на св. Ф..
След като получила удостоверенията, св. Ф.ги
представила пред св. О.И. *** по пенсионната преписка на сина й С.К..
След установяване неистинността на представените в ТП
на НОИ от св. Ф.удостоверения, срещу нея били образувани преписка вх. № 229/
2017 г. по описа на РП - П., ДП № 3123М 17/ 2017 г. по описа на ОД на МВР - П.,
от които впоследствие били отделени материали, касаещи съставянето на
инкриминираните документи.
А.Н. известен с името „Е.“ бил болен от диабет. През
месец февруари 2016 г. той се явил пред ТЕЛК- П., от където му било издадено
Експертно решение №2242/31.05.2016 г., с което му била определена 60 %
инвалидност. Той решил да поиска от ТП НОИ П. отпускането на пенсия по болест,
но нямал необходимия трудов и осигурителен стаж, т.к. само бил отбил военната
си служба. През годините Н. не бил трудово ангажиран и това обстоятелство било заявено
от него при издаването на предходно експертно решение № 3416/ 14.12.2010 г. от
ТЕЛК- П..
В началото на м. юни 2016 г. Н. се срещнал с подс. М.,
негов роднина, пред когото споделил за проблема си. М. обещал да му помогне,
като му обяснил, че можел да го снабди с документи за стаж срещу сумата от 250
лв. Н. се съгласил и предоставил на подс. М. личната си карта и поисканата
парична сума. От своя страна подс. М. занесъл на подс. Ч. данните на А.Н. и дадените
от същия пари. Подс. Ч. изготвила Удостоверение за осигурителен стаж (образец
УП-3) с изх. № 67/ 15.02.2012 г. и заверен осигурителен стаж в периода от
15.03.1990 г. до 24.04.1995 г. в размер на 5 год. 1 мес. и 8 дни като работник
и Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх. № 68/ 15.02.2012
г., на които бил придаден вид, че били издадени от „***“ ООД гр. С. и които
удостоверявали осигурителен стаж за А.А. Н. от гр. П. и това, че е бил трудово
ангажиран в посоченото дружество и е получавал трудово възнаграждение, като
собственоръчно изготвила двата неистински документи вписвайки посочените данни
и необходими реквизити. Впоследствие подс. Ч. предала на подс. М. готовите
удостоверения. След няколко дни М. се срещнал с А.Н., върнал му личната карта и
му предоставил изготвените два неистински официални документа.
На 22.06.2016 г. Н. се явил пред св. Ж.И.-*** и подал
лично заявление за отпускане на пенсия /и или добавка/, заведено с вх.№
2812-12-57/ 22.06.2016 г. (т. III, л. 68-70). Към заявлението обвиняемият
приложил копие от военна книжка № 033252/ 04.01.2011 г. и експертно решение на
ТЕЛК № 2242/ 102/310516 от МБАЛ- П., както и неистинските официални документи-
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 67/ 15.02.2012 г. и
Удостоверение за осигурителен доход (образец УП- 2) с изх.№ 68/ 15.02.2012 г
(т. III, л. 71-74 от ДП).
След установяване неистинността на двата официални
документа, срещу А.Н. за използването на същите били образувани преписка №
4039/ 2016 г. по описа на РП - П., ДП № 13/ 2017 г. по описа на ОД на МВР- П.,
а от тях били отделени съответните материали, касаещи съставянето на инкриминираните
документи.
Св. С. А. *** страдал от бъбречна недостатъчност, за
което бил освидетелстван с експертно решение от ТЕЛК- П. с № 0969/11.03.2016 г.
с определена 100% нетрудоспособност (т. II, л.42-43 от ДП). Св. А. работил като
общ работник за в ЕТ „***“ гр. П. и имал 3 г. и 8 мес. трудов и осигурителен
стаж. Въз основа на издадени от работодателя му документи (т.II, л. 34-37 от ДП)
от ТП на НОИ- П., на св. А. била отпусната пенсия в размер на 130 лв. Той
разбрал, че ако има 5 г. трудов и осигурителен стаж можел да получава по-голям
размер на пенсията. Св. А. получавал известно време отпуснатата му пенсия
,която обаче се оказала недостатъчна за да издържа семейството си. Св. А. решил
да подаде заявление за отпускане на по-голяма пенсия. Той обаче нямал
необходимия стаж, а и не можел да започне работа поради заболяването си. Затова
когато научил, че подс. М. уреждал подобни въпроси, решил да се обърне към
него.
Един ден в началото на месец март 2016 г. св. А. и
подс. М. се срещнали в ромската махала в гр. П.. Срещу сумата от 200 лв. М.
обещал на свидетеля да изготви необходимите документи. След като получил
паричната сума и личните данни на А., подс. М. ги занесъл на подс. Ч., която
изготвила Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх. № 37/
16.06.2008 г. и заверен осигурителен стаж в периода от 10.01.2005 г. до
26.03.2007 г. в размер на 2 год. 2 мес. и 16 дни и Удостоверение за
осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№36/ 16.06.2008 г., на които бил
придаден вид, че били издадени от „***“ ООД гр. С. на името на С. Б.А. *** и
представляващи неистински официални документи (т. II, л. 47-50; 61- 66 от ДП),
като собственоръчно изготвила двата неистински документи, вписвайки посочените
данни и необходими реквизити и се подписала за „гл. счетоводител“,
„ръководител“ и „изготвил“ на документите. След това подс. М. взел готовите
удостоверения от подс. Ч. и след около две-три седмици се срещнал със св. А.,
като му ги предал.
На 30.03.2016 г. св. А. *** и подал лично заявление за
отпускане на пенсия /и или добавка/, заведено с входящ № 2112- 12-270/
30.03.2016 г. (т. II, л. 39-41 от ДП). Към заявлението обвиняемият приложил
Трудова книжка № 2/ 04.02.2008 г., експертно решение на ТЕЛК № 0969/ 048/
110316 от МБАЛ- П., решение и разпореждане (т. II, л. 42-46), както и неистинските
официални документи- Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№
37/ 16.06.2008 г. и Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№
36/ 16.06.2008 г. Документите били приети от св. Ж.И.. Въпреки това пенсията на
св. А. не била увеличена и той намерил подс. М. и му споделил това, който от
своя страна започнал да го уговаря да изчака още няколко месеца. Св. А. обаче се
усъмнил и си поискал парите обратно. Между него и подс. М. възникнал скандал,
при който подсъдимият върнал на А. по-голямата част от взетите пари за
изготвянето на неистинските документи и останало да му дължи още около 30 лв.
След установяване неистинността на двата документа, спрямо
С. А. за използването на неистинските документи били образувани преписка вх. №
2265/ 2017 г. по описа на РП- П., ДП № 15/2017 г. по описа на ОД на МВР- П., а
от тях били отделени съответните материали, касаещи съставянето на
инкриминираните документи.
Св. С.М. от гр. П. до 1990 г. работела на различни
места, след което била съкратена. През 2009 г. тя навършила години за пенсия и
си подала документите за пенсиониране в ТП на НОИ П., но получила отказ, тъй
като не й достигали около 3 г. трудов стаж.
В началото на м. май 2016 г. св. М. споделила със своя
позната за проблема си, която й предложила да я запознае с подс. М., който
можел да й помогне. Така подс. М. дошъл в дома на св. М. и й предложил да й
бъдат изготвени документи за пенсия- УП-2 и УП-3 срещу сумата от 500 лв.
Свидетелката обяснила, че нямала в момента толкова пари, след което се разбрали
с М. да му плати след като й отпуснат пенсията. Св. М. дала на подс. М. трудовата
си книжка, който от своя страна я предоставил на подс. Ч., която изготвила
Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 28/ 24.04.2007 г. и
заверен осигурителен стаж в периода от 01.03.2001 г. до 10.06.2005 г. в размер
на 4 год. 3 мес. и 9 дни, Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с
изх. № 29/ 24.04.2007 г., Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с
изх.№ 32/ 24.04.2007 г. и Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с
изх.№ 35/ 24.04.2007 г. и заверен осигурителен стаж в периода от 01.03.2001 г.
до 10.06.2005 г. в размер на 4 год. 3 мес. и 9 дни, на които бил придаден вид,
че били издадени от „***“ АД гр. П. на името на С.А.М. от гр. П., като
собственоръчно изготвила четирите неистински документи, вписвайки посочените
данни и необходими реквизити и се подписала за „гл. счетоводител“ и
„ръководител“ на документите. След това подс. М. взел готовите удостоверения от
подс. Ч. и ги дал на съседка на св. М. с молба да й ги предаде.
След като получила неистинските документи, на
30.05.2016 г. св. М. подала в ТП на НОИ- П. заявление за отпускане на пенсия
(том І, л. 96-98 от ДП), като приложила към него необходимите документи, в това
число и четирите неистински удостоверения (том I, л.113-124 от ДП). По
образуваната осигурителна преписка била извършена проверка, в хода на която
било установено, че св. С.М. никога не била работила в „***“ АД гр. П., а
представените от нея документи удостоверения за осигурителен доход (УП-2) и
удостоверения за осигурителен стаж (УП.-3) не били издавани от осигурителя „***“
АД. Поради това на св. М. било отказано пенсиониране, поради което и тя не
заплатила на подс. М. поисканата от него парична сума.
След установяване неистинността на въпросните
удостоверения, спрямо С.М. за използването на неистинските документи били
образувани преписка вх. № 557/ 2017 г. по описа на РП- П., ДП № 3123М-95/ 2017
г. по описа на ОД на МВР- П., от които били отделени съответните материали,
касаещи съставянето на инкриминираните документи.
Видно от заключенията на назначените по ДП съдебно-почеркови експертизи,
които съдът цени като обективни и компетентно изготвени, е че ръкописният текст
във всички инкриминирани документи- удостоверения
образец УП-2 и УП-3, изготвени на името на С.К., С. А., А.Н. и С.М. е положен
от подс. Ч.. Според експертите подписите за „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в
УП-3 с № 28/ 24.04.2007 г, УП-2 с изх. № 29/ 24.04.2007 г, УП-2 с изх. № 32/
24.04.2007 г., УП-3 с изх. № 35/ 24.04.2007 г., на които е придаден вид, че са
издадени от „***“ АД на името на С.М., подписите за „гл.счетоводител“ в УП- 3 с
изх. № 24/21.05.2008 г., УП-3 с изх. № 25/21.05.2008 г., УП-3 с изх. № 16/
20.06.2016 г. и УП-3 с изх. № 31/17.06.2009 г., и за „ръководител“ в УП-3 с
изх. № 24/21.05.2008 г., УП-2 с изх. № 25/21.05.2008 г., УП-3 с изх. №
16/2006.2016 г. и УП- 3 с изх. № 31/ 17.06.2009 г., УП-2 с изх. № 28/20.06.2016
г. и УП-2 с изх. № 29/20.06.2016 г., на които е придаден вид, че са издадени от
„***“ ООД на името на С.К., подписите за „гл.счетоводител“, „Ръководител“ и
„изготвил“ в УП-3 с изх. № 36/ 16.06.2008 г., УП-2 с изх. № 37/16.06.2008 г.,
на които е придаден вид, че са издадени от „***“ ООД на името на С.А., са
положени от подс. Ч..
Видно от заключението на назначената на ДП съдебно-почеркова
експертиза (Протокол № 112/ 24.07.2017 г.), което съдът цени като обективно и
компетентно, подписите за „изготвил“, „гл. счетоводител“ и „ръководител“ в
образец УП-3 с изписан изх.№ 67/ 15.02.2012 г. със заверен осигурителен стаж в
периода от 15.03.1990 г. до 24.04.1995 г. и образец УПИ-2 с изписан изх.№ 68/
15.02.2012 г не са положени от А.А. Н., М. С. И., З.А., Д.С. К.и М.А.М..
От заключението на изготвената съдебно-почеркова
експертиза (Протокол № 2/ 27.11.2017 г.) се установява, че ръкописният текст в удостоверения
образец УП-3 с изписан изх.№ 67/ 15.02.2012 г. със заверен осигурителен стаж в
периода от 15.03.1990 г. до 24.04.1995 г. и образец УПИ-2 с изписан изх.№ 68/
15.02.2012 г. са положени от подс. Ч..
От заключението на назначената на ДП техническа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че
положеният тампонен печат в документите, предмет на обвинението, изготвени от
името на „***“ ООД гр. С., не е идентичен и не е положен от тампонни печати,
представени от посоченото дружество.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията
на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните
в ДП доказателства, които подкрепят направеното самопризнание, а именно-
показанията на свидетелите С. М., С.И., С.
П., Л.П., С.М., К.С., С. А., З.Ф., Ж.И., Е.М., М. И., Д.К., Т.К., З.А., С.Я., О.И.
и В.Д., а също и от заключенията на почерковите и техническата експертизи,
както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, както и
на експертните заключения, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите Г.И.Ч. и М.А.М. са осъществили престъпния състав
на чл.308 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и във вр. с чл.20 ал.2 от НК- за
подс. Ч., а за подс. М.- във вр. с чл.20 ал.4 от НК, като в периода от
м.декември 2015 г. до 11.07.2016 г., в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие Г.Ч. като извършител, а М.М. като помагач, са
съставили неистински официални документи - Удостоверения за осигурителен стаж
(образец УП-3) и Удостоверения за осигурителен доход (образец УП-2), на които е
придаден вид, че са издадени от „***" ООД гр. С. и от „***" АД - гр. П.,
с цел да бъдат използвани пред ТП на НОИ-гр.П., по деяния, както следва:
1.
На неустановена дата през периода от
началото на м.декември 2015 г. до 23.12.2015 г., са съставили неистински
официални документи - Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№
24/ 21.05.2008 г., Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№
25/ 21.05.2008 г., като са им придали вид, че са издадени от „***" ООД на
името на С.Р.К. от гр. П.;
2.
На неустановена дата през периода от
началото на м.декември 2015 г. до 30.12.2015г., са съставили неистински
официален документ - Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№
31/ 17.06.2009г., като са му придали вид, че е издадено от „***" ООД на
името на С.Р.К. от гр. П.;
3.
На неустановена дата през периода от
началото на м. март 2016г. до 30.03.2016г., са съставили неистински официални
документи - Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 36/
16.06.2008 г., Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 37/
16.06.2008 г., като са им придали вид, че са издадени от „***" ООД на
името на С. Б.А. ***;
4.
На неустановена дата през периода от
началото на м. май 2016г. - 30.05.2016 г., са съставили неистински официални
документи - Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 28/
24.04.2007г., Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх. № 29/
24.04.2007г., Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 32/
24.04.2007г. и Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№
35/24.04.2007г., като са им придали вид, че са издадени от „***" АД - гр. П.
на името на С.А.М. от гр. П.;
5.
На неустановена дата през периода от
началото на м. юни 2016г. до 22.06.2016г., са съставили неистински официални
документи - Удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 67/
15.02.2012г., Удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 68/
15.02.2012г., като са им придали вид, че са издадени от „***" ООД на името
на А.А. Н. от гр. П.;
6. На неустановена дата през периода от началото на м. юли 2016г. до
11.07.2016 г., са съставили неистински официални документи - Удостоверение за
осигурителен стаж (образец УП-3) с изх.№ 16/20.06.2016г., Удостоверение за
осигурителен доход (образец УП-2) с изх.№ 28/20.06.2016г. и Удостоверение за
осигурителен доход (образец УП-2) с изх. № 29/20.06.2016г., като са им придали
вид, че са издадени от „***“ ООД на името на С.Р.К. от гр. П..
Съдът призна подс. Ч. и подс. М. за невиновни и ги оправда по първоначално
повдигнатото им обвинение, а именно за документно престъпление по чл.308 ал.2
от НК, тъй като съставените неистински официални документи- удостоверения за
осигурителен стаж ( образец УП-3) и удостоверения за осигурителен доход
(образец УП-2), не попадат сред изчерпателно изброените документи в ал.2 на
чл.308 от НК, т.к. с тях не се установяват (удостоверяват) факти и
обстоятелства, свързани с гражданското състояние, самоличността, завършено
образование или придобита квалификация, право на собственост и други вещни
права върху недвижими имоти, лични или регистрационни данни. Процесните
документи служат за удостоверяване на трудов стаж и осигурителен доход, които
факти и обстоятелства не попадат в обхвата на визираните в чл.308 ал.2 от НК.
В случая
подсъдимите Ч. и М. са извършили документно престъпление по чл.308 ал.1 от НК.
Това е така, т.к. въпросните документи, предмет на престъплението, представляват
удостоверителни (с оглед на посоченото, че с тях се установява трудовия и
осигурителен стаж на лицата) официални документи по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
И двата вида документи се издават по утвърден образец от НОИ, от осигурителя по
определен от закона ред- Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и се подписват
от определените от Кодекса на труда длъжностни лица- главния счетоводител и от
управителя/ръководителя на дружеството-осигурител, в кръга на службата им като
се полага и печат на последното. В конкретния случай формата по образец е
спазена за всички инкриминирани документи, подписани са за „гл. счетоводител“ и
„ръководител“ и в тях са удостоверени данни за прослужен стаж на съответните
лица за които са били издадени. Т.е. инкриминираните документи покриват всички
характеристики за официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
По-нататък
инкриминираните документи са неистински по смисъла на чл.93 т.6 от НК, т.к. на
същите е придаден вид, че са издадени от съответните две дружества „***“ ООД
гр. С. и „***“ АД гр. П., представляващи писмени изявления от името на „гл.
счетоводител“ и „ръководителя“ на тези две дружества, т.к. е безспорно доказано
по делото, че подписите за „гл. счетоводител“ и „ръководител“ не са положени от
съответните длъжностни лица в тези две дружества, заемали посочените длъжности,
а подписите са изпълнени от подс. Ч.. Казано с други думи на процесните
документи е бил придаден вид, че представляват изявление на лицето/лицата,
което/които се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което
действително го е съставило.
Доказано е
безспорно, че инкриминираните документи са и с невярно съдържание, като
удостоверителни такива, т.к. безспорно е установено по делото, че лицата на
които са били издадени не са полагали труд въобще (не само в посочените периоди
от време в същите) във въпросните дружества, от чието име са съставени
удостоверенията. Или иначе казано процесните документи освен неистински са и с
невярно съдържание, но отговорност следва да се носи само за тяхната неистинност,
поради субсидиарността на лъжливото документиране спрямо подправката на
документи.
Поради
изложените до тук съображения, съдът не сподели и изложеното от защитата на
подс. Ч. съображение, че инкриминираните документи представляват по своя смисъл
и съдържание частни документи.
И на
последно място инкриминираните официални неистински удостоверителни документи
са изготвени с цел да бъдат използвани пред ТП на НОИ П. за удостоверяването на
определен осигурителен стаж и доход за лицата за които са били предназначени.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на
престъплението. Имали са представа, че инкриминираните документи са официални
удостоверителни документи, доколкото се издават от длъжностни лица, в кръга на
службата им и по ред и форма, предписана в закона. Наясно са били, че с
попълването на съответно утвърдените от НОИ образци на удостоверения за
осигурителен доход и за осигурителен стаж, изготвят нов официален
удостоверителен документ, като същият се издава не от оправомощените по закон
длъжностни лица в кръга на тяхната служба, с полагането на подписи от страна на
подс. Ч. за „ръководител“ и „гл. счетоводител“ на съответните дружества от
чието име се изготвят тези документи, т.е. че им придават вид че са изготвени
от други лица.
Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в осъществяването на
престъплението заедно с другия съучастник и са искали от така съчетаната
дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието. Действали са при
пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11 ал.2 от НК,
като М. е действал като помагач, а Ч. като извършител, т.к. последната е
осъществила с действията си изпълнителното деяние- фактическото съставяне на
неистинските официални документи, като за да извърши подправката на документите
е била улеснен от подс. М., който е намирал лицата, нуждаещи се от въпросните
документи, които срещу определена парична сума са „поръчвали“ изготвянето на
същите, предоставяйки личните си данни, които от своя страна подс. М. предоставял
на подс. Ч.. Дейността на подс. М., като помагач обективно е допринесла за
осъществяването на престъплението, при оформянето на умисъла на подс. Ч. за
действие, без обаче същият да участва в изпълнителното деяние. С поръчката и
предоставянето на имената и обещание и заплащане на парични сума, от подс. М.,
използвайки познанството си с подс. Ч. и изграденото между двамата доверие, са
мотивирали последната да извърши престъплението, осъществявайки фактически
съставянето на документите.
Изпълнителното деяние е осъществено от подс. Ч., като общият им умисъл е
формиран с активната роля на подс. М.. Субективната връзка между изпълнителя и
помагача се изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно
престъпление.
Деянието е извършено от подсъдимите при условията на
продължавана престъпна дейност, т.к. шестте единични деяния описани по-горе са
извършени през непродължителен период от време при идентична фактическа
обстановка и еднородност на вината, като последващите са продължение на
предшестващите.
При опредЕ.е вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да
определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието- подправка на официален документ- по чл.308
ал.1 от НК, което престъпление е умишлено и е предвидено в Глава ІХ „Документни
престъпления“ в НК, които защитават обществените отношения свързани с
документооборота- съставяне, използване и съхраняване на документите. Документните престъпления,
заемат значителен дял в общата престъпност. Тези престъпления накърняват реда
и правната сигурност на документирането, подриват
общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват
дейността на държавните и обществените органи и организации, създават
усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние като завишена с
оглед броя и вида на официалните документи, начина на осъществяване на
деянието, чрез изработването на схема за цялостната дейност, както и това, че и
двамата подсъдими са действали с изключителна дързост и мисъл за безнаказаност.
По този начин това посегателство драстично засяга документооборота, като всички
тези обстоятелства правят престъпната деятелност на подсъдимите и с по-високата
социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимите са личности с ниска степен на обществена опасност- не са
осъждани, не са били криминално проявени, настоящият случай е инцидентна проява
в техния живот и са позитивно охарактеризирани.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред, както и в желанието на подсъдимите да си
набавят средства по бърз и престъпен начин.
Отчитайки фактът, че за умишленото престъпление по чл.308 ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и обстоятелствата,
че подсъдимите са пълнолетни, не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
към инкриминирания период, от деянието им не са причинени съставомерни
имуществени вреди, съдът приема, че са налице условията предвидени в императивната
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК- за освобождаване на подсъдимите от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за двамата
подсъдими се отчете необремененото им съдебно минало, добрите характеристични
данни, тежкото им семейно и материално положение и имотно състояние, а за подс.
М. и влошеното здравословно състояние на съпругата му, грижи за която полага
основно той. Като отегчаващи се отчетоха- броя и вида на инкриминираните
документи, както и това, че същите са били използвани пред ТП на НОИ П..
При това положение и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК, освободи
подсъдимите Г.Ч. и М.М. от наказателна отговорност, като им наложи
административно наказание- глоба в размер малко над предвидения в закона
минимум, а именно по 1 300 лева за всеки от тях.
Като определи този размер на глобата, съдът съобрази семейното, материално
положение и имотно състояние на подсъдимите и изходи от степента на вината им.
Също така съдът намери, че по този начин ще се постигнат и целите, визирани в
чл.12 от ЗАНН.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Г.Ч. и М.М. да заплатят сторените по делото разноски в размер на по
55,32 лева за всеки един от тях за изготвените експертизи, платими по сметка на
ОД на МВР- П., а подс. М. и сума в размер на 200 лева, представляваща
възнаграждение за служебен защитник в ДП, платима в полза на НБПП гр. С..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: