Определение по дело №1791/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т. 1 от ГПК и е образувано по  повод частна жалба, подадена от Е.В.М., гражданка на ******* *********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ: *********, с адрес в гр. *** и С.Ю.М., гражданка на ******* *********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ: ********, с адрес в гр. ***, чрез процесуалния им представител адв. Женета Иванова против Определение № 157 от 18.02.2020 г. по гр.д.№ 812/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прекратено производството по делото. С обжалваното определение, НРС се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил жалбоподателките Е.В.М. и С.Ю.М. да заплатят на собствениците на Етажна собственост в сграда „Голдън Ай Резиденс“, с идентификатор № 11538.2.37.1 (вход А), идентификатор № 11538.2.37.2 (вход Б) и идентификатор № 11538.2.37.3 (вход В) по КККР на гр. Свети Влас, с административен адрес в гр. Свети Влас, м. Юрта, вх. А, Б и В, представлявани от управителя Т. И. П., сумата от 600 лв., направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С подадената частна жалба определението се оспорва като неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се изразява несъгласие с извода на районния съд за недопустимост на предявените искове, с които се оспорват като нищожни, а при условията на евентуалност и като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на Етажната собственост в сграда „Голдън Ай Резидънс“, проведено на 16.07.2018 г. и на 17.07.2018 г. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете като предявени след изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС. Счита, че поради допуснати нарушения на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, срокът за оспорване на решенията на ОС на ЕС започвал да тече от момента, в който ищците били узнали за същите, а именно от 15.08.2019 г. В тази връзка се релевират възражения за неправилно приложение на материалния закон /чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС/ досежно мястото, на което следвало да бъде поставено съобщението за изготвянето на протокола, както и възражения за допуснати процесуални нарушения, състоящи се в кредитирането на недопустими свидетелски показания за установяване на факти, за които законът предвижда писмена форма. По делото не било установено надлежно да е изпълнено законовото изискване за поставяне на съобщението за изготвен протокол на видно и общодостъпно място на входа на сградата, поради което счита, че императивно установения ред в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС бил нарушен. Последицата от това се приравнявала на липса на поставено съобщение, а следователно и липса на валидно уведомяване на собствениците относно факта на изготвяне на протокола от проведеното ОС. На следващо място се оспорва извода на НРС относно това, че за целия комплекс, макар състоящ се от три отделни сгради, била учредена една етажна собственост, и провежданото общо събрание било съвместно такова по смисъла на чл. 18 от ЗУЕС за всички сгради. Счита, че съдът неправилно не е ценил показанията на св. Я. за установяване на отрицателния факт, че съобщение по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не било поставено на сградата, като се сочи от една страна, че същите не били ценени в тяхната цялост, а от друга страна, че били тълкувани превратно. Настоява се за нов прочит на показанията на св. Я., въз основа на който да бъде възприет извод за неспазена процедура по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.  Излагат се и подробни възражения за неправилност на определението на РС Несебър, в частта, в която за недопустим е приет и иска, с който се иска прогласяване за нищожни на оспорените решения на ОС на ЕС. Въззивниците се позовават на Определение №89 от 22.05.2017 г по ч.гр.д. №1464/2017 г. по описа на ВКС, като сочат, че с исковата молба са навели доводи за изначална нищожост на оспорените решения на ОС на ЕС, поради това, че комплекса бил от затворен тип, съгласно чл. 2 от ЗУЕС, в която хипотеза бил изключен реда на ЗУЕС поради липса на етажна собственост. Цитира мотивите на посоченото определение на ВКС, в които се приема, че редът за защита срещу нищожни решения на ОС на ЕС поради това, че редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува е налице отклонението по чл. 2 от ЗУЕС, е установителен иск по чл. 26 от ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

             Препис от частната жалба е връчен на процесуалния представител на ответната Етажна собственост адв. Милатов, който в срока по чл. 276 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага анализ на събраните доказателства, от които счита, че съдът правилно и обосновано е приел, че исковата молба е подадена след срока по чл. 40 от ЗУЕС. Сочи, че възприетия от законодателя срок за оспорване на решенията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е с цел да бъде гарантирана правната сигурност, като този срок следва да тече за всички собственици от един и същи момент и поради това с нормата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се установява законова презумпция за знание за изготвения протокол. Оспорва доводите на ищците – жалбоподателки за това, че процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не била спазена, тъй като при наличие на три сгради в комплекса за тях не ставало ясно къде точно е било поставено съобщението за изготвен протокол. Що се отнася до изводите за недопустимост на иска за прогласяване нищожността на решенията на ОС, ответната страна намира, че именно в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС следва да бъде предявен и този иск, по аргумент за неприложимост на разпоредбите на ЗЗД към това вид актове, възприемани от съдебната практика като многостранни сделки на неперсонифицирани правни общности. Моли за потвърждаване на постановеното от НРС прекратително определение и за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

Съдът намира, че подадената частна жалба е подадена против самостоятелен и подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от надлежно упълномощен представител на лица, имащи право на жалба, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

            Съдът като взе предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Несебър е постъпила искова молба, с която ищците са поискали да бъдат прогласени за нищожни, а при условията на евентуалност отменени като незаконосъобразни решенията, взети с протокол от 16.07.2018 г. на Общото събрание на етажната собственост в комплекс от затворен тип „Голдън Ай Резиденс“, находящ се в м. Юрта, гр. Свети Влас, състоящ се от сгради с идентификатори №11538.2.37.1 /вход А/;   №11538.2.37.2 /вход Б/ и  №11538.2.37.3 /вход В/, по кадастралната карта и регистри на  гр. Свети Влас, Община Несебър. В исковата молба са изложени подробни оплаквания за неспазване на изискванията на ЗУЕС по свикване, провеждане и вземане на оспорените решения. С проектодоклада по делото /Определение от 06.12.2019 г./, съдът е приел, че е сезиран с един иск , с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с предмет отмяна на решенията, взети на общото събрание на етажните собственици, проведено на 16.07.2018 г. от 19:00 часа и продължено на 17.08.2018 г. от 19:00 часа, поради тяхната незаконосъобразност и нищожност. В същото определение, съдът е приел, че за да се произнесе по допустимостта на иска, следва най – напред да бъде предоставена възможност на страните да ангажират доказателства относно датата, на която ищците са узнали за проведеното ОС. В проведеното по делото първо съдебно заседание, страните не са възразили против доклада, в това число и против правната квалификация на предявеният иск, като не са направили искания за допълване или промяна на същия. В същото заседание страните са ангажирали гласни доказателства, като са разпитани двама свидетели – по един, воден от всяка от страните. След приключване на първото по делото заседание, по делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответната страна, в която са изложени съображения относно недопустимост на производството и е направено искане за прекратяване на делото. Препис от молбата е изпратена за становище на ищцовата страна, която също е депозирала в писмен вид пред съда своето становище по поставения въпрос за допустимост на иска.

Първоинстанционният съд след като е обсъдил становищата на страните и събраните по делото доказателства е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото, като е приел, че съобщението за изготвен протокол от проведеното на 16.07.2018 г. , е било надлежно оповестено още на 18.07.2018 г. при спазване на изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, и именно от този момент е започнал да тече тридесетдневия срок за оспорването на взетите решения на общото събрание пред съда. Изложени са подробни мотиви, въз основа и на анализа на събраните гласни доказателства, относно спазването на процедурата по разгласяване на съобщението за изготвения протокол. Несебърският районен съд е обосновал и защо намира за недопустим иска в частта, в която решенията на ОС на ЕС се оспорват като нищожни, включително и като се е позовал на съдебна практика.

На първо място, съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за обосновани изводите на районния съд по установяване на факта на поставяне на съобщението за изготвен протокол на дата 18.07.2018 г.  като счита, че не са налице основания същите да бъдат променени. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на частните жалбоподатели за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в кредитиране на гласни доказателства, които били недопустими за установяване на релевантния за спора факт – кога и къде е било поставено съобщението за изготвен протокол. Писмената форма на съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е относно доказване на обстоятелството, че е изготвен  протокола от общото събрание, но фактите относно поставянето на това съобщение /време и място/ могат да бъдат установени с всякакви доказателствени средства. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателите становище, че съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС следва да бъде поставено на входната врата на всяка отделна сграда, находяща се в комплекса. Подобно изискване не може да бъде изведено от нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, според която съобщението за изготвянето на протокола се „оставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата“ и не се поставят изисквания за поставяне на повече от едно съобщения, и то на повече от едно място.

Неоснователни са оплакванията и за допуснати нарушения по обсъждането и оценката на свидетелските показания на св. Я.,  които жалбоподателите намират за обсъдени частично и тълкувани превратно. Не могат да бъдат споделени изказаните в жалбата предположения относно това имало ли е как или не свидетелката Я. да узнае за провежданото общо събрание, предвид на това каква длъжност заемала в дружествата „Голдън пик“ ЕООД и „Първа инвестиционна консултанска компания“ /на която управител и собственик е същото лице, което е управител и на „Голдън пик“ ЕООД/. Самата свидетелка заявява, че за да стигне до работното си място минава „покрай входа на първата сграда“ и че „би трябвало“ ако има поставено съобщение да го забележи. Както и че към датата на провеждане на общото събрание е била на работа към въпросната „Първа инвестиционна консултанска компания“, за която няма данни да е била етажен собственик в комплекса или да има някакво друго касателство към случващото се в комплекса „Голдън Ай Резиденс“. Впрочем настоящият състав намира, че показанията на тази свидетелка следва да бъдат ценени по правилото на чл. 172 от ГПК като бъде отчетена възможната заинтересованост на този свидетел, произтичаща от наличното трудово правоотношение, в което се намира с дружеството „Голдън пик“ ЕООД, което е изпълнител по сключените на основание чл. 2 от ЗУЕС договори за управление и поддръжка на общите части в процесния комплекс и има интерес от отмяната на оспорените решения на общото събрание на етажната собственост. Правилно районния съд е приел, че показанията на св. Я. не опровергават доказателствената стойност на писмените доказателства, установяващи спазването на реда по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, каквито са протокола за поставено съобщение /лист 126 от делото/ и самото съобщение /лист 125 от делото/.

При извършен от въззивната инстанция самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът достигна до идентични фактически изводи относно надлежно осъществена процедура по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и поставено по съответния ред съобщение за изготвен протокол още на дата 18.07.2018 г.. При така формираните фактически изводи, обусловен се явява и правния извод, от значение за изхода по делото, за недопустимост на предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

На следващо място спорен по делото е и въпросът дали е налице самостоятелно предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с предмет прогласяване нищожността на оспорените решения на общото събрание на ЕС, и ако да – допустимо ли е същият да бъде предявен след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Доводите на жалбоподателите в тази посока са, че доколкото в случая се касае за комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС във връзка с § 1 т. 3 ДР на ЗУЕС, то редът по ЗУЕС бил изключен и липсвало етажна собственост, и при подобна изначална нищожност редът за защита бил предявяване на иск по чл. 26 от ЗЗД. Прави се позоваване на Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1467/2017 на ВКС.

По отношение на това дали се касае за отделно предявен иск по чл. 26 от ЗЗД, обективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 40 от ЗУЕС, районният съд не е излагал мотиви, като видно и от доклада по делото, а и от обжалваното определение, същият е приел, че производството по делото е образувано по повод на един единствен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, с което решенията на ОС се оспорват като незаконосъобразни и като нищожни. Оплакване, че са се касае за два самостоятелни иска, ищците правят за първи път в частната жалба, като както бе споменато срещу доклада в тази му част, същите не са възразили. Въззивният съд намира, че дори заявените с исковата молба оспорвания да бъдат квалифицирани като два самостоятелни, обективно съединени искове, определението, с което се прекратява производството по делото следва да бъде потвърдено по следните съображения.

На първо място следва се посочи, че приложението на разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС, съдържаща специална регламентация по въпросите за управление на общите части в комплексите от затворен тип, не дерогира напълно действието на чл. 9 от ЗУЕС, в която са уредени органите на етажната собственост, а именно – Общо събрание и управител. Както е възприето и в Решение № 87 от 09.03.2012 г. по гр. д. №1115 /2011 г. на Върховен касационен съд: „разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС е специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от затворен тип, и само до управлението на общите части на същия. Разпоредбите на чл.8 и сл. от ЗУЕС имат за цел регламентацията на по-широк кръг от правомощия и задължения, свързани не само с общите части на сграда, но и ползването им, контрол върху решенията и спазване на задълженията на собственици и ползуватели и т.н.. Органите на управлението на етажната собственост, съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗУЕС, са общото събрание и управителен съвет /управител/. Договорните права и задължения, възникнали въз основа на договора по чл.2 от ЗУЕС не могат да доведат до възникване на друг, непосочен в закона орган на управление на етажната собственост“ 

С оглед на така цитираната практика и от анализа на законовите разпоредби в ЗУЕС, може да се направи извод, че по силата на сключените договори за управление по чл. 2 от ЗУЕС, на инвеститора, поемащ задължението да извършва управлението на общите части, могат да бъдат възложени всички или част от правомощията, за които с обща компентентност разполага Общото събрание. От всички изброени в чл. 11 от ЗУЕС правомощия, които законодателят е възложил в компетентността на Общото събрание, с договорите по чл. 2 от ЗУЕС могат да се възложат само част от тях, като обичайно това са правомощията, свързани с определянето на размера на паричните вноски за разходите по управлението и поддръжката на общите части на сградата, както и осъществяването на самата дейност по управление и поддръжка. В тази връзка следва да се спомене, че сред изричните правомощия на общото събрание, предвидени в чл. 11 от ЗУЕС са и тези по вземане на решения по т. 10 б. в)  за основен ремонт и/или основно обновяване на сградата; по б.  г) за предприемане на подготвителни действия за учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части при спазване изискванията на действащото специално законодателство; по б. д) за поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата; по б. е) за изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по години и т.н.. Част от тези решения е мислимо да бъдат взети именно от Общото събрание на ЕС, независимо, че етажната собственост е учредена за комплекс от затворен тип.

 Ето защо съдът намира, че по отношение на комплексите от затворен тип, ЗУЕС предвижда паралелното, но не припокриващо се, съществуване на двете форми на управление – тази по чл. 2 от ЗУЕС, уредена посредством съдържанието на конкретните договори, сключени за съответния комплекс от затворен тип, и тази, осъществявана посредством Общото събрание на етажните собственици като законоустановен орган на управление за всяка една възникнала етажна собственост. Възможността за  съществуване и на двете форми на управление в комплексите от затворен тип, поставя въпроса за обхвата на материалната компетентност, с която разполага Общото събрание на етажните собственост, доколкото същата се явява ограничена от пределите, очертани с предмета на договорите по чл. 2 от ЗУЕС. А на следващо място и въпроса за вида на порока, от който ще страда решението на Общото събрание на етажна собственост, взето извън пределите на тази материална компетентност. Тези въпроси в случая не са обуславящи изхода на делото, но тяхното обсъждане предпоставя отговора на спорния въпрос, а именно приложим ли е срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и в случаите , когато се оспорва валидността на взето от общото събрание решение, поради липса на компетентност, с оглед наличието на отклонението по чл. 2 от ЗУЕС.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС предвижда, че молбата, с която се иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС се подава в 30 – дневен срок от получаване на съобщението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като съгласно ал. 3 оспорването на спира изпълнението. В случая не се спори, че оспорването е насочено срещу взети от Общото събрание на ЕС решения. Ищцовата страна основа иска си за прогласяване нищожността на оспорените решения на твърдения за липса на компетентност на ОС по въпроси, уредени с договорите по чл. 2 от ЗУЕС. Сочи, че процесния комплекс е такъв от затворен тип, поради което редът за свикване, провеждане и гласуване на решения на общи събрания е неприложим. Така заявеното от ищците оспорване е по съществото си възражение за материална незаконосъобразност на оспорените решения по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗЗД, а не нищожност по чл. 26 от ЗЗД, независимо от дадената от ищеца правна квалификация в този смисъл.

В допълнение следва да се посочи, че уредбата на ЗУЕС е специална и щом предмет на оспорването е решение, взето именно от Общото събрание на ЕС, по въпроси и ред, уредени в ЗУЕС, макар да се сочи, че същото е взето в нарушение на чл. 2 от ЗУЕС, то наведения порок следва да се квалифицира като противоречие със закона, което по използваната в ЗУЕС терминология е еднозначно с употребеното в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС понятие „незаконосъобразност“. Няма пречка в производството по оспорване на порочните решения на ОС на ЕС да бъде извършена преценка относно пределите, до които се разпростира компетентността на Общото събрание, включително и чрез съпоставяне с предмета на договорите по чл. 2 от ЗУЕС, с които етажните собственици възлагат на инвеститорите конкретни правомощия и функции. И в случай, че бъде констатирано, че оспореното решение е взето при липса на компетентност на ОС по конкретната материя, то да бъде отменено като незаконосъобразно. Това обаче не променя изводът относно приложимостта на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, уреждаща преклузивния срок, в който следва да бъдат оспорени решенията на ОС, включително и когато се твърди, че същите са нищожни като взети при липса на компетентност.

Съдът споделя мотивите на първоинстанционният съд, че постановеното определение №89 от  22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1467/2017 на ВКС, не представлява практика , която да е задължителна за настоящия съд. Още повече, че от мотивите на цитираното определение не става ясно в конкретния казус от какви пороци е страдало оспореното решение на ОС на ЕС и съществува ли сходна с настоящия казус фактическа обстановка.

Не на последно място, предоставянето на възможност за оспорване на решенията на ОС неограничено във времето, не може да се възприеме като пропорционална мярка съответстваща на целите, преследвани от законодателя при приемането на ЗУЕС, в това число и регламентирайки един сравнително кратък, но достатъчен с оглед характера и вида на уредените с този закон обществени отношения срок за оспорване. Ако се допусне порочните решения на ОС да се оспорват и след срока, предвиден по чл. 40 от ЗУЕС, би се предоставила повторна възможност за недоволните етажни собственици да оспорят повторно същите решения на ОС, но вече с аргумент за тяхната нищожност. Ето защо , настоящият състав, намира, че в срокът по чл. 40 от ЗУЕС следва да бъдат заявени абсолютно всички пороци, от които страда решението на Общото събрание на етажната собственост, в това число и тези, които според страната обуславят неговата нищожност като взето при наличието на отклонението от чл. 2 от ЗУЕС.

            При този изход на делото и на основание чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноските за настоящото производство следва да се понесат от частните жалбоподатели, като същите бъдат осъдени да заплатят на ответната етажна собственост сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.

            Съгласно чл. 280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, с които може да се иска отмяна на решенията на общо събрание на етажната собственост било поради тяхната нищожност, било поради незаконосъобразността им.  По аргумент от чл. 274 , ал. 4 ГПК на касационно обжалване не подлежат и определенията, по дела, попадащи сред изброените в чл. 280, ал. 3 ГПК, каквото е и настоящото производство по ЗУЕС. / В този смисъл Определение № 70 от 13.02.2020 г. по гр. д. № 2992 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение № 154 от 30.09.2019 г. по ч. гр. д. № 3004 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/.

Ето защо и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 157 от 18.02.2020 г. по гр.д.№ 812/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА Е.В.М., гражданин на ******* *********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ: *******, с адрес в гр. *** и С.Ю.М., гражданин на ******* *********, родена на **.**.****г., БУЛСТАТ: ********, с адрес в гр. *** да заплатят на собствениците на Етажна собственост в сграда „Голдън Ай Резиденс“, с идентификатор № 11538.2.37.1 (вход А), идентификатор № 11538.2.37.2 (вход Б) и идентификатор № 11538.2.37.3 (вход В) по КККР на гр. Свети Влас, с административен адрес в гр. Свети Влас, м. Юрта, вх. А, Б и В, представлявани от управителя Т. И. П., сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща осъществени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                                     2/мл.с.