РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Радомир, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100375 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.124,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община,
район „Л.“, бул. ”Д-р П. Д.” № ., Офис сграда Л., ет. ., оф. ., представлявано от
Изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрисконсулт Н.Г. П.- А., срещу ответницата Н. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., кв.К., бл. . вх. ., ет. . ап. ., с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата,
че същата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ./2017 г. на Районен съд - Радомир, а
именно:
- Главница: 1022,58 евро (хиляда и двадесет и две евро и 58 евроцента);
- ГПР: 1357,83 евро (хиляда триста петдесет и седем евро и 83 евроцента) за периода
от 01,09.2008 г. до 01.08.2012 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- Лихва за забава: 396,09 евро (триста деветдесет и шест евро и 09 евроцента),
смятано от 01.09.2008 г. до датата на подаване на заявлението в съда; За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
1
- Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно
изплащане на задължението;
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като твърди, че исковете са
недопустими, а разгледани по същество- неоснователни.
по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № ./2017 г. на РС- Р. се установява, че е издадена заповед №
./11.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
ответницата да заплати на ищеца следните суми:
- Главница: 1022,58 евро (хиляда и двадесет и две евро и 58 евроцента);
- ГПР: 1357,83 евро (хиляда триста петдесет и седем евро и 83 евроцента) за периода
от 01,09.2008г. до 01.08.2012г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- Лихва за забава: 396,09 евро (триста деветдесет и шест евро и 09 евроцента),
смятано от 01.09.2008 г. до датата на подаване на заявлението в съда; За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
- Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно
изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 108.61 лв.- внесена държавна такса и 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Отбелязано е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
договор за паричен заем, сключен на 31.07.2008 г., между „Г.“ АД и Н. М. К..
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2014 г. е подписан Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Г.“ АД, ЕИК . и „З.-М.“ АД, ЕИК. по силата на
който вземането на „Г.“ АД срещу Н. М. К., произтичащо от Договор за заем с код 1431C от
дата 31.07.2008 г. е прехвърлено на „З.-М.“ АД, което дружество от своя страна прехвърля
вземането в полза на „С.Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 08.12.2014 г. „С. Ф. Б.“ ЕООД от своя страна е прехвърлило
посоченото вземане ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК . по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.10.2016г.
Договорът за паричен заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалите
продажби на вземането от страна на „Г.“ АД за първата цесия, от „З.-М.“ АД за втората
цесия и съответно от С. Ф. Б. ЕООД за третата цесия с Уведомителни писма, изпратени с
известия за доставяне.
2
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо от БНП
„П. П. Ф. С.А.“, клон Б. чрез „А. за с. на в.“ ЕАД с изх. № ЛД-./СВ-1431 от дата 19.10.2016
г., за извършената продажба на вземания, чрез Б. п. с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит постоянен адрес. Като доказателство е приложено Уведомително писмо
от БНП П. П. Ф. С.А., клон България, чрез „А.за с. на в.“ ЕАД с изх. № ЛД-П-./СВ-. от дата
19.10.2016 г. за извършената цесия, като същото е връчено на ответницата ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
Със сключения Договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемополучателя парична сума в размер на левовата равностойност на 1022,58 евро,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като Заемодателят е превел заемната
сума по банковата сметка на Заемателя, посочена в искането за заем. С подписването на
договора за заем Заемополучателят, от своя страна, се е задължил безусловно да върне
заемната сума на Заемодателя в евро или в неговата левова равностойност по фиксинга на
БНБ в деня на плащането при условията на Договора, ведно с годишен процент на
разходите, като страните са постигнали съгласие същият да бъде в размер на 50,00 %.
Страните са договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 2380,41 евро.
Така, годишният процент на разходите /ГПР/ по заема е уговорен от страните в размер на
1357,83 евро, като Заемодателят няма право да го променя едностранно. На основание
сключения между страните договор, Заемателят се е задължил да върне главницата и ГПР по
заема в срок до 01.08.2012 г. на 48 месечни вноски, всяка в размер на 49,60 евро,
включващи главница и ГПР - посочени по размер в погасителния план, съдържащ се в
текста на самия договор.
Съгласно съдържащия се в Договора погасителен план, падежните вноски са
ежемесечни и са платими на 1-во число на месеца, като първата погасителна вноска е с дата
01.09.2008 г., а последната погасителна вноска е с падеж 01.08.2012г.
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството, което
е дало основание за депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Предвид депозираната молба по реда на чл.423 ГПК, с определение № ./04.04.2023 г. по
възз. гр. д. № ./2023 г. на ПОС, е спряно изпълнението на паричното задължение по чл.410
ГПК от 11.08.2017 г., издадено по ч.гр.д. № ./2017 г. по описа на РС- Р., като е върнал делото
на РС- Р. за даване на указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 ГПК. Искът е предявен в
срок.
Ответната страна се позовава на това, че настоящият иск е предявен от лице, различно
от кредитора по договора - „Г.“, а имено, че настоящият иск е предявен от „А. за с.на в.“,
обосноваващи правото на предявяване на иск с твърдението си, че са кредитор на вземането,
с оглед сключен между тях и „С. Ф. Б.“ ЕООД договор за цесия, то следва основателността
им да се прецени, съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК /отм./, доколкото прехвърлянето на
едно вземане по договор за потребителски договор може да се извърши единствено и само,
ако това право на кредитора е уговорено със самият договор, т.е прехвърлянето на вземане
3
по договор за кредит не е по силата на закона, а единствено по волята на страните, като тази
договорка следва да е индивидуално договорена между тях. В тази връзка се позовава на
чл.16, ал.1 ЗПК /отм./. в този смисъл твърди, че ищецът не е имал правото да прехвърля
вземането, тъй като клаузата, уговаряща прехвърляне на вземане не е индивидуално
договорена, поради което същата е нищожна, на основание чл. 146 ЗЗП, във вр. с чл. 143, т.
15 ЗЗП, поради това, че позволява на кредитора да прехвърли по всяко време, без да иска
съгласието на длъжника, правата си по процесния договор, на всяко трето лице, което
избере. Освен това се твърди, че липсва идентичност между договорите, тъй като
сключеният договор за кредит с ответницата е с № СВ-./31.07.2008г., а договорът по който
се претендират плащане в настоящото производство, освен, че е с кредитор „Г.” е Договор за
заем за физическо лице с код № ./31.07.2008 г. В горния смисъл се оспорва валидното
прехвърляни на вземането и същото не обвързва длъжника, поради неизпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.3 вр. с ал.4 ЗЗД.
На следващо място твърди, че част от вземането е погасявано от нея, чрез плащане. В
тази връзка вземането не е прехвърлено така, както се претендира от ищеца в заповедното
производство, с оглед погасяванията които са извършени към кредитора - „Г.“.
Отбелязва се и това, че договорът за заем на физическо лице, с код 143С1, сключен
между ответницата и „Г.“ АД е с предмет отпускането на заем в размер на 1 022,58 евро,
като кредитополучателят следва да върне сума в общ размер 2 380,41 евро, на 48 месечни
вноски, от които 47 месечни погасителни вноски са в размер на 49,60 евро, а 48-мата такава
е в размер на 49,19 евро, а посоченият в договора ГПР е в размер на 50 %, като лихвен
процент не е изрично посочен, но съобразно размера на получената сума и сумата,
уговорена за връщане, която следва да включва в себе си размера на възнаграждението,
което кредиторът ще получи за ползването от длъжника на заемната сума, следва да се
направи извод, че възнаграждението на кредитора е в размер на 1 357,83 евро, или в размер
на 103 % от чисто отпуснатата по договора сума, доколкото не се установява към тази сума
да са включени други разноски и такси, които е в противовес с добрите нрави. В този
смисъл се позовава на Тълкувателно решение № ./2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК,
където са дадени разяснения относно добрите нрави, които са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за
справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях.
По делото е прието заключение на вещото лице Я. А. по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза. Според същата, съгласно Договор за заем на физическо лице с код .
сключен на 31.07.2008 г. между „Г." АД с ЕИК: . - заемодател и Н. М. К. - заемател.
Заемодателят, съгласно чл. 3 и чл. 5 от договора, се задължава да предостави заем на
Заемателя в размер на левовата равностойност на 1 022,58 евро, по банкова сметка с IBAN:
BG.. Индивидуалните условия по договора за паричен заем - чл. 7 от договора са:
Срок на заема: 48 месеца
Размер на месечната погасителна вноска: 49,60 евро
4
Брой месечни погасителни вноски: 48
Срок на плащане на погасителните вноски: съгласно погасителен план, неразделна част
от договора
Общ размер на всички плащания с кредит: 2 380,41 евро ГПР на заема: 50%
Съгласно чл. 13 от договора Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви
допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които
не са посочени в договора.
Изискани, но не са предоставени от ищеца данни за платени суми при Заемодателя до
сключване на договора за цесия.
С дата 08.12.2014 г. е подписан договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от "З.-
М." АД на „С. Ф. Б." ЕООД на „А. за с. на в." ЕАД. Съгласно приложение към договора на
ред 67 е вписано името на Н. М. К., дата на договора: 31.07.2008 г., заеми в лева: 1999,99 и
заем към 08.12.2014 г.: 5000,26 - не са посочени компонентите формиращи размера на заема.
С дата 03.10.2016 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от „С. Ф. Б." ЕООД на „А. за с. на в." ЕАД.
Съгласно предоставена справка по договора за заем ответникцата е платила 538,43 лева
по образувано изпълнително дело, с която сума ищецът е погасил съдебни разноски.
Неплатените суми към датата на експертизата са:
- 1 022,58 евро с левова равностойност 1 999,99 лева главница
- 1 357,83 евро с левова равностойност 2 655,69 лева договорна лихва
Законна лихва за забава за периода от 01.09.2008 г. до 27.06.2017 г. включително (датата
на подаване на заявлението в съда) е 651,87 евро с левова равностойност 1 274,94 лева.
Съгласно Договор за заем на физическо лице с код 143С1 сключен на 31.07.2008 г.
между „Г." АД с ЕИК: . - заемодател и Н. М. К. - заемател, Заемодателят, съгласно чл. 3 и чл.
5 от договора, се задължава да предостави заем на Заемателя в размер на левовата
равностойност на 1 022,58 евро или 1999,99 лева.
В Договора за кредит не е посочен размер на годишния лихвен процент, посочен е ГПР
в размер на 50 % в погасителния план за размера на погасителната вноска
В приложения погасителен план са посочени № на вноска, дата на падеж на всяка
погасителна вноска, сума на вноска от 49,60 евро, в колоната е записано „Сума на вноска,
включваща главница и ГПР, ..." и остатък от главница.
При изготвяне на погасителен план от вещото лице при посочените в договора
параметри: размер на заема 1022,58 евро, общ размер на всички плащания с кредит от 2
380,41 евро и месечна вноска в размер на 49,60 евро вещото лице установява, че годишният
лихвен процент е 50%, а годишният процент на разходите е в размер 60,20%.
Изчисленият годишен процент на разходите включва само договорна лихва. В
материалите по делото няма други посочени плащания към датата на сключване на
5
договора.
С дата 08.12.2014 г. е подписан договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от "З.-
М." АД на „С. Ф. Б." ЕООД на „А. за с. на в." ЕАД. Съгласно приложение към договора на
ред 67 е вписано името на Н. М. К., дата на договора: 31.07.2008 г., заеми в лева: 1999,99 и
към 08.12.2014 г.: 5000,26.
Към материалите по делото не са приложени доказателства от страните за платени суми
по договора за кредит до 08.12.2014 г., платени са 538,43 лева по образувано изпълнително
дело, с която сума ищецът е погасил съдебни разноски,
Изискани, но не са предоставени допълнително от ищеца платежни документи или
извлечение от банкова сметка за погасяване на суми по кредита.
Не е извършвана справка по банкова сметка на „Г." АД в „У.К. Б." и вещото лице не
дава отговор на този въпрос.
Съгласно посочените в договора параметри: размеът на заема 1022,58 евро, общ размер
на всички плащания с кредит от 2 380,41 евро и месечна вноска в размер на 49,60 евро
вещото лице установява, че годишният лихвен процент е 50% и размерът на договорната/
възнаградителната лихва е в размер на 1 357,83 евро.
Сумата от 1 357,83 евро е размер на договорна/възнаградителна лихва при 50% годишен
лихвен процент. Изчислена за периода на договора върху главница от 1022,58 евро.
По искова молба лихва за забава: 396,09 евро, смятано от 01.09.2008 г. до датата на
подаване на заявлението в съда ... (Заявление входирано в СРС с вх. № ./27.06.2017 г.; в РРС
./11.08.2017 г.).
На вещото лице не е предоставена подробна справка за начислените лихви за забава.
При изчисляване на лихва за забава за посочения от ищеца период размера на законната
лихва е по-голям - 651.87 евро.
От правна страна.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява-Договор за заем
на физическо лице код ./31.07.2008 г. ведно с Погасителен план към договора; Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 03.10.2016 год. между „С.Ф. Б.“ ЕООД и „А. за с.
на в.“; Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 08.12.2014 год. между „З. М.“
АД и „С. Ф. Б.“ ЕООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от
Приложение № 1 от 08.12.2014 г. към Договор за продажба на вземания /цесия/ от
08.12.2014 год. Пълномощно от Изпълнителния директор на „З.М.“ АД, в полза на „С. Ф. Б.“
ЕООД, с което е упълномощено дружеството да уведомява длъжници от името на „З. М.“
АД; Пълномощно от законния представител на „С. Ф. Б.“ ЕООД, в качеството си на
пълномощник на „З. М.“ АД, с което преупълномощава „А. за с. на в.” ЕАД да уведомява
длъжници от името на „З. М.“ АД и Уведомително писмо от „С. Ф. Б.“ ЕООД чрез „А. за с.
на в.“ АД с Изх №: ЛД-./СВ-. от дата 19.10.2016 г., ведно си известие за доставяне,
удостоверяващи получаването на уведомителното писмо за извършена цесия от длъжника,
6
безспорно се установява на първо място наличие на сключен договор между първия цедент
„Г.“ АД и ответницата Н. К..
Въпреки възраженията на ответната страна съдът намира, че безспорно се установи, че
вземането е прехвърлено, съответно на „З.- М.“ АД, в последствие- на „С. Ф. Б.“ ЕООД, а
последното е прехвърлило вземането на ищеца „А. за с. на в.“ ЕАД.
Прехвърлянето на вземане (цесия) е договор, по който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора вземането преминава от цедента към цесионера в
състоянието, в което се е намирало към момента на прехвърлянето, заедно с акцесорните му
права – чл.99, ал.4 от ЗЗД. Тъй като договорът засяга интересите освен на страните по
договора и на третото лице – длъжник, то той следва да се съобщи на длъжника. За да
породи действие съобщението трябва да е извършено от цедента. Задължението за
съобщаване на договора за цесия на длъжника е с цел защитата на длъжника срещу
ненадлежното изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането.
Тъй като длъжникът не знае за цесията за него не съществува задължение да изпълнява на
цесионера. Това задължение възниква едва след съобщаването от стария кредитор, като се
приема, че няма пречка да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник. Съгласно
безпротиворечивата съдебна практика уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява
надлежно уведомяване по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № . от 09.07.2014г. на
ВКС по т.д. №./2013г., II т.о., Решение № . от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № ./2009г. . т.о. и
Решение № . от 16.04.2014г. по т.д. № ./2013г. I т.о. В случая такова уведомление е
приложено по делото (стр..) и е връчено с исковата молба на ответницата. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК при
разглеждане на иска предявен от цесионера срещу длъжника. В случая не се отнася до лично
и незаместимо действие, поради което няма пречка то да се осъществи по този начин, чрез
връчване на исковата молба на особения представител, тъй като се отнася само до
противопоставимост на цесията. В този смисъл възражението за липса на надлежно
уведомяване на длъжника е неоснователно. Тези възражения биха били основателни, само
ако се твърди, че ответникът е изпълнил успешно на стария кредитор до момента на
уведомяването, какъвто не е настоящия случай.
Относно действителността на договора съдът приема, че съществуващите между
страните отношения се основават на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и
сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Установява се, че по – голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички реквизити по
чл.11, ал.1 от ЗПК са налице. Така например в процесния договор кредиторът е посочил
общия размер на всички плащания и годишния процент на разходите, като абсолютни
стойности, без да е разписана методиката, по която се формират те. Компонентите, които се
включват в ГПР следва да се посочат по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като
7
въпросът за разходите, които длъжникът ще стори са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Дори и да се приеме, че за потребителя е достатъчно ясно какъв е
процентът на оскъпяване на кредита му, това не освобождава кредитора от задължението да
информира своя съконтрахент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и
какво се включва в нея. Договорът за кредит е недействителен и на още едно самостоятелно
основание. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит
да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5,
ал.4 от ЗПК отнасящи се до Общите условия към договора за потребителски кредит.
Очевидно е, че в настоящия случай в договора за заем на физическо лице (потребителски
кредит) не е изготвен в размер „шрифт 12“. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Това е така, тъй като липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК, а
именно недействителност на договора за потребителски кредит. За действителността на
договорите съдът следи служебно, поради което и без да е наведен такъв довод от ответника
по делото съдът следва да има произнасяне.
Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В настоящия случай дължимия към момента размер на
чистата стойност на кредита е 1022,58 евро, представляваща размера на дължимата и
незаплатена главница по него.
Поради гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени
само относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските.
Съгласно Тълкувателно решение №./18.06.2014г. по т.д. №./2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то
разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с
уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в общ размер на 158.61
лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 58.42 лв. В е представен
списък на разноските, като не са посочени конкретно такива. Съдът намира, че,
съобразявайки се със списъка, следва да бъде определени разноски на базата на: държавна
такса в размер на 128.07 лв., хонорар на вещо лице- 150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ) или общо 378.07 лв., като ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 139.24 лв.
Ищецът също дължи на ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
8
Същата е направила разноски в общ размер на 425 лв., като следва да й бъдат присъдени
такива в размер на 268.47 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1,
вр. чл.124, ал.1 ГПК, от ищеца „А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., С. община, район „Л.“, бул. ”Д-р П. Д.” № ., Офис сграда Л., ет. ., оф. .,
представлявано от Изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрисконсулт Н. Г. П.- А., срещу
ответницата Н. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., кв.К., бл. ., вх. ., ет. ., ап. .,
че ответницата дължи на ищеца сумата, присъдена в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .2017 г. на Районен съд - Р., а именно:
Главница: 1022,58 евро (хиляда и двадесет и две евро и 58 евроцента).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за следните суми:
- ГПР: 1357,83 евро (хиляда триста петдесет и седем евро и 83 евроцента) за периода
от 01,09.2008 г. до 01.08.2012 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- Лихва за забава: 396,09 евро (триста деветдесет и шест евро и 09 евроцента),
Смятано, от 01.09.2008 г., до датата на подаване на заявлението в съда;
- Законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Г. П.- А., срещу ответницата Н. М. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С., кв.К., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., да заплати на „А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С. Столична община, район „Л.“, бул. ”Д-р П. Д.” № .,
Офис сграда Л., ет. ., оф. , представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез
юрисконсулт Н. Г. П.- А., сумата от 58.42 лв. (петдесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/- направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2017 г. на РдРС/
сумата от 139.24 лв. (сто тридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки)- направени
разноски по настоящото производство, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА „А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.,
Столична община, район „Л.“, бул. ”Д-р П. Д.” № ., Офис сграда Л., ет. ., оф. .
представлявано от Изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрисконсулт Н. Г. П.- А., да
заплати на Н. Г. П.- А., срещу ответницата Н. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С., кв.К., бл. ., вх. ., ет.., ап.., сумата от 268.47 лв. (двеста шестдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки)- направени разноски в настоящото производство, съразмерно
с отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10