Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151 27.05.2015г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд V състав
На
двадесет и седми април 2015 година,
В
публично заседание в следният състав :
Председател: Зорница Донкова
Секретар: М.Г.
като разгледа докладваното
от Председателя АНД № 171 по описа за 2015
година за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З.Я.В. ***
с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 14-1292 -001038/ 30.01.2015г., издадено от Началника на сектор ПП към ОДМВР -
Търговище. Считайки, че обжалваното НП е незаконосъобразно, жалбоподателят желае отмяната му. В с.з.
жалбата се поддържа лично и от пълномощник.
Ответната по жалбата страна посредством
процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 21.11.2014г. св.Кр.В. - мл. …в РУП – Попово, св.П. Н. – ….. в група ООР при
РУП – Попово, св.С.А. *** и св.К.К. - ……
група ТП в РУП - Търговище участвали в съвместна специализирана полицейска
операция, която обхваща селата Макариополско, Пресяк,
Буйново, Твърдинци и Мировец в общ.Търговище. Около 21.10ч. на посочената дата, на
входа на с.Мировец същите спрели за проверка л.а. „ВАЗ
Така описаната фактическа
обстановка, съдът установи след анализ
на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите К.В., П.Н., С.А. и К.К., както и приложените писмени доказателства.
Съдът не
констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и
които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от
закона ред и форма. Съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Процесното
административно нарушение е с висока обществена опасност, която не би могла да
обоснове приложение на чл.28 от ЗАНН. Предвид това и липсата на мотиви в НП във връзка с отказа да
се приложи посочената привилегия на закона не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.
Съдът намира, че такова нарушение не
представлява и обстоятелството, че наказващият орган не е извършил разследване във връзка с писмените възражения депозирани от
жалбоподателя, предвид обстоятелството, че същите са предмет и на съдебен
контрол.
По делото е безспорно установено, че валидна проверка
за алкохол с техническо средство на жалбоподателя не е била извършена. Приложен
е протокол № 284 от 19.11.2014г. за
последваща периодична проверка на Алкотест 7410 с фабр.№ 0047. Същият
удостоверява, че използваното от контролните органи техническо средство е било изправно
и годно да извърши качествена проверка
за употреба на алкохол. От показанията на полицейските служители, свидетели по
делото, безспорно се установи, че след като бил поканен да бъде изпробван с
техническото средство, жалбоподателят подал
на няколко пъти недостатъчно количество въздух в него, поради което и същото не
било задействано. В тази връзка св.К. заяви: „ Обясниха на водача няколко пъти как трябва да протече самата проверка,
че трябва известно време да се подаде въздух в мундщука на уреда, без да се
прекъсва. Лицето не правеше това, което му бяха казали. Аз се доближих и видях в един момент, че той издиша въздуха
извън мундщука, с което естествено осуетяваше самата проверка”. Св. А.
посочи: „Същият беше поканен да бъде
изпробван с техническо средство за алкохол, като неколкократно му беше обяснено
какво трябва да направи. Същият започна да вдишва в апарата така лекичко,
колкото да отбие номера”. В същия
смисъл са и показанията на останалите двама свидетели. Негодният опит, дължащ
се на съзнателното поведението на жалбоподателя, несъмнено представлява отказ
по смисъла чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Съдът намира за недоказано твърдението, че отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван се е дължал на обективни причини, свързани със
здравословното му състояние. По делото е
представено медицинско направление от 17.11.2014г., издадено от д-р Н.А. –
специалист обща медицина, с поставена диагноза „остър бронхит”. Този документ
сам по себе си не доказва невъзможност
на жалбоподателя да издиша нужното количество въздух в апарата, за да бъде
извършена качествена проба за алкохол. От друга страна, ако действително
заболяването е било причина за подаването на недостатъчно въздух, то несъмнено
жалбоподателят би изтъкнал това обстоятелство пред контролните органи. От показанията на разпитаните по делото свидетели обаче се
установи, че при самата проверка
жалбоподателят не е заявил, че страда от заболяване, което обективно му пречи
да издиша достатъчно въздух в дрегера. Св.В. в тази
връзка посочи : „Аз питах водача защо не
може да издиша 8-10 секунди, а 2-3 секунди, той не е казвал да има някакви заболявания.”
Св.К. – „Жалбоподателят не е кашлял. Пред мен не е казвал, че
страда от някакво заболяване” Св.А.- „Не,
не е кашлял по време на проверката и не е казвал, че има някакви проблеми”.
Св.Н.: „Не си спомням по време на проверката водачът да е споменавал, че страда
от някакво заболяване, което да му пречи да бъде изпробван с дрегера.” Не са налице основания, които да дискредитират
показанията на полицейските служители – не са налице данни за някакви
предхождащи отношения на свидетелите с жалбоподателя или други обстоятелства,
които да поставят под съмнение обективността и достоверността на обясненията
им.
От друга страна, към делото е приложен талон
за медицинско изследване № 0123547, издаден на жалбоподателя. Видно от
съдържанието му, същият е бил връчен на 21.11.2014г. в 21.30ч., като му е бил определен
срок до 22.35ч., в който да се яви пред МБАЛ- Търговище за вземане на кръвна
проба. Жалбоподателят възразява, че
обективно е бил възпрепятстван в рамките на предоставения му срок да се яви в медицинското
заведение. Причина за това била отдалечеността му от гр.Търговище, обстоятелството, че е бил лишен от възможността да управлява автомобила
си, липсата на мобилен телефон и отказ на полицейските служители да го транспортират
със служебния автомобил до лечебното заведение. Съдът намира възражението за
неоснователно. Срокът за явяване в лечебното заведение е определен съгласно
чл.3, ал.3, т.2 от Наредба 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Св.А. посочи: „ Даже му беше казано, че може да го закараме да даде кръв в Търговище,
но той каза, че щял да се обади на негови хора да го откарат. Не пожела да
дойде с нас.” Св.К. заяви:
„Колегите му казаха, беше зимата,
късно беше, ако не може да намери превоз да го откарат до болницата в Търговище,
но той каза, че щял да се оправи”. Св.Н. също посочи: „Предложихме
му да го транспортираме до болницата в Търговище, но той каза, че щял да си
намери превоз”. Св.В. обясни: „Водачът заяви, че ще намери някой да го
закара в болницата в Търговище да даде кръв … Имаше телефон, звъня накъде…”
И четиримата свидетели бяха категорични, че жалбоподателят
е отказал да бъде транспортиран от тях до МБАЛ – Търговище, не е отишъл и сам. По
делото не са налице доказателства, които да са установяват нещо различно в тази
насока. Следователно единственият възможен извод е, че жалбоподателят по собствено
желание и избор се е отказал от възможността да даде кръвна проба за лабораторно
изследване. С оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № 30 /27.06.2001г.,
само изпълнението на предписанието за лабораторно
изследване може да заличи общественоопасните
последици на отказа от извършване на проверка с техническо средство. Обстоятелството,
че жалбоподателят не е изпълнил предписанието на тази норма и не е дал кръвна
проба за анализ, изключва възможността отказът му да бъде оправдан с наличие на
обективни причини. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че същите са възприели нетрезвото
състояние на жалбоподателя /св.Н.: „…беше
употребил алкохол”, св.В.: „…водача миришеше на алкохол, движенията му бяха забавени”,
св.К.: „…лъхаше на алкохол, усещаше се.”,
св.А.: „..залиташе, завалваше думите”/. Всички
тези данни сочат действителната причина за отказа на жалбоподателя от извършване
на проба с техническо средство и опровергават довода, че отказът се е дължал на
обективни причини.
Предвид изложеното съдът намира, че събраните
по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че жалбоподателят е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като опровергават
възражението, че отказът му се е дължал на обективни причини. С оглед горното,
съдът намира, че законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.174, ал.3 от . Видът и размерът на наказанията
са фиксирани в закона и същите са правилно определени от административнонаказващия
орган. Законосъобразно е определен и броят на контролните точки, които следва
да бъдат отнети на водача за това нарушение.
С оглед
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 14- 1292 -001038 от 30.01.2015г., издадено от Началника на сектор ПП към ОДМВР – Търговище, с което на З.Я.В.
*** с ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.3 от
е наложена “глоба” в размер на 2000лв. и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, а на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено
отнемането на 12 контролни точки, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Търговищкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :