Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42, 15.07.2020г.; гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
окръжен съд, наказателно отделение
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател Атанас Каменски
Членове: Деница Петрова
Калиптен Алид
Секретар
Елица Александрова
като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова в.ч.н.д. № 164 по
описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
С разпореждане от
16.03.2020г. по н.ч.х.д.№82/2020г. на
Районен съд –Балчик е прекратено наказателното производство по делото на
основание чл.250,ал.1,т.1във вр.с
чл.24,ал.5,т.2 от НПК.
Срещу разпореждането е подадена частна
жалба от частният тъжител с доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт и искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от повереника на тъжителя, който излага доводи за приложимост на чл.81
ал.3 пр.2 от НПК, тъй като независимо, че там било визирано получаване на
съобщение за прекратяване на досъдебното производство, то следвало да се приравни на отказа на прокурора да образува
наказателно производство. Настоява за отмяна на разпореждането и връщане на делото на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Добричкият Окръжен съд, като
прецени жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и
след цялостна проверка на разпореждането съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да прекрати наказателното
производство по делото районният съд в обжалваното разпореждане е посочил, че
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК, тъй като се явява
просрочена-подадена извън шестмесечния преклузивен срок по чл.81 ал.3 от НПК.
С жалбата , поддържана в съдебно
заседание се оспорва този извод, доколкото се твърди, че шестмесечния срок за
подаване на тъжба по чл.81 ал.3 от НПК тече от получаване на постановлението на
прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, като се сочи и
практика в тази насока.
Окръжният съд намира
постановеното разпореждане на БРС за правилно и законосъобразно. Тъжителят в
конкретния случай е повдигнал частно обвинение по чл.130 ал.2 от НК за
извършено спрямо него на 08.08.2019г. престъпление от частен характер. Тъжбата
е подадена в съда на 12.03.2020г., т.е. очевидно след изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл.81 ал.3 от НПК.
Съгласно чл.81 ал.3 от НПК „Тъжбата трябва да бъде
подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване
на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за
спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6.“
В случая е безспорно, че
жалбоподателят е узнал за извършване на престъплението, преследвано по частен
ред още на 08.08.2019г., следователно шестмесечния срок е изтекъл на
08.02.2020г. Доколкото не е било образувано досъдебно производство е
неприложима втората хипотеза – а именно срокът да тече от деня ,в който пострадалият е получил
съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК- тази хипотезя очевидно
предполага наличие на образувано досъдебно производство, каквото в случая не е
било налице. В конкретния случай очевидно единствената възможна и приложима
хипотеза на начален момент на срока по чл.81 ал.3 от НПК е първата- деня на
узнаването, поради което правилен е изводът на районният съд, че шестмесечния
преклузивен срок от датата на узнаване до датата на подаване на тъжбата е
изтекъл. Въпросното постановление за отказ да се образува досъдебно
производство не би могло да санира този срок, доколкото не е акт, като
този,предвиден в чл.81 ал.3 алт.2-ра от НПК /постановление за спиране на наказателното
производство, тъй като на досъдебното производство се е
установило, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия/.
Според настоящия състав правилни
са изводите на районният съд в насока, че ако се приеме началния момент на
срока да се брои и от постановленията за отказ за образуване на досъдебно
производство /доколкото същите подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.213,ал.1
от НПК и служебен по реда на чл.46,ал.3 от НПК без ограничение във времето/ то би била застрашена и правната сигурност, тъй като
гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд по
повдигнати частни обвинения без никакво ограничение във времето.
Що се касае до възраженията на
жалбоподателя в обратна насока, то следва да се посочи, че разпоредбата относно
срока за подаване на тъжба е значително променена , като понастоящем моментите,
от които са брои шестмесечния срок са два –деня на узнаване от пострадалия за
престъплението или деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното
производство на основание чл.25, ал. 1, т. 6 от НПК.
След като законодателят изрично е
посочил кога шестмесечния срок се брои не от узнаване за престъплението и
настоящия случай не попада в тази хипотеза, постановеното разпореждане се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 16.03.2020г. по н.ч.х.д.№82/2020г. на Районен съд –Балчик, с което на основание чл.250,ал.1,т.1във вр.с
чл.24,ал.5,т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.