Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023
град Бургас, 12.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на единадесети юли
две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 1993 по описа за 2018година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ВИП
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Сливнцица“ № 2а, ет. 2 чрез адв. М.Т. *** против Д.И.Д.,***. Исковата молба е
депозирана на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК. Ищецът, с първоначалната си
искова молба, претендира да се приеме за установено, че ответникът Д.И.Д. има
задължение в общ размер 220.84лева , за което е била издадена заповед № ***/05.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2018г.
на РС гр. Бургас. Претендират се законната лихва върху сумата , считано от
датата на депозиране на заявлението в съда и направените разноски. Ищецът сочи,
че Д. е собственик на недвижим имот в сграда с идентификатор ***.10. –
апартамент ** , бл. *, ет. * в комплекс „***“
, продобит с покупко – продажба през 2014г. Исковата сума била дължима, поради
обстоятелството, че жилището се намирало в комплекс от затворен тип и за
поддържането на общите части се дължала сума по 45.00лева месечно за всеки
намиращ се там обект, както и по 0.16лева месечно върху общата квадратура на
обекта , предназначени за заплащане на всички сметки и разходи за електричество
и вода , необходими за поддръжка на общите части на комплекса и блока.
Дължимата сума била за месеците юни, юли, август и септември 2016г. Ищецът бил
поискал издаване на заповед по чл. 410 ГПК за дължимите суми, като ответникът
бил възразил срещу дължимостта на процесните суми, което довело до образуване
на настоящото производство. Представени са писмени доказателства. С уточнителна
молба от 26.04.2018г. ищецът твърди, че приложимите правила в отношенията
уреждащи комплексите от затворен тип били разписаните в ЗУЕС, но между страните
нямало подписан такъв. С неплащането от страна на Д. на месечно дължимите суми
се стигнало до обедняване на ищцовото дружество, респективно ответникът
неоснователно се бил обогатил .
В срока за отговор ответникът, чрез
адв. С.С.,***, на 07.06.2018г. депозира писмено становище . Взема се становище,
че предявеният иск е частично нередовен. Защитата смята, че е посочено различно
основание при предявяване на иска от това послужило за издаване на заповедта по
чл. 410 от ГПК – първоначално ищецът извеждал претенцията си от правото на
собственост върху апартамент № 12 в посочения комплекс, а след допълнителната
молба се търсело осъждане на основание неоснователно обогатяване. Направеното
изменение на иска не било при условията на евентуалност, което опорочавало
същността на установителния иск. Самата претенция се счита за неоснователна.
Липсвал писмен договор между инвеститора и собственика на самостоятелния обект
или решение на етажните собственици за учредяване на етажна собственост и
определяне на дължимите разходи.
С нови уточнителни молби от
25.06.2018г. и 17.07.2018г., ищецът е заявил, че претенцията му се основава на
договорно основание. Посочен и представен е екземплят на договор за управление
и поддръжка на ж.к. „***“ сключен на 19.02.2016г. между ответника, ищеца и „***
2“ ЕАД , гр. Бургас – инвеститор на комплекса. Сключеният договор касае
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.12. – апартамент № 12
собственост на ответника Д. Д..
В отговор на новите депозирани молби, ответникът
поддържа твърдениято си за нередовност на предявения иск, поради въведени
различни противоречащи си основания, от които произтича правото на иск. Във
връзка с основателността на молбата се сочи, че молбата първоначално е
депозирана по отношение на имот с идентификатор ***.10, за което е представен нотариален акт.
След това приложеният договор от 19.02.2016г. е по отношение на имот № ***.12.
И двата имота са собственост на ответника, но за имот – апартамент № 10 няма
сключен договор по реда на ЗУЕС. Претендираните вземания са били за апартамент
№ 10, който по площ бил по – малък от № 12. От това се извежда и виждането за
недопустимост на иска. Представени са писмени доказателства.
С молба от 01.10.2018г. е направено ново уточнение на
исковата молба. Ищецът е посочил, че исковата молба и претендираната сума
касаят обект с идентификатор ***.10. – апартамент № 10 в посочения комплекс. Ищецът обяснява, че за
апартамент № 12 няма претенции, а търсената сума е за другият имот собственост
на ответника и се позовава на неоснователно обогатяване , което било настъпило
понеже дружеството ищец упражнявало дейност по поддръжка и управление на общите
части в комплекса, извършвал е всички необходими разходи, а ответникът не е
заплатил дължимите суми.
Делото отново е оставено без движение, като са дадени
указания за уточняване на иска. С молба от 19.10.2018г. се сочи, че ответникът
е собственик на апартамент № 12 в комплекса, за който нямало сключен договор за
поддръжка и управление между страните. Въпреки това ищецът бил извършвал
посочените дейности, за което бил наел работници, било почиствано, озеленявано,
поддържан бил басейна в комплекса, наета била охрана и др. Ответникът не бил
заплащал всички тези разходи, които според ищеца са дължали поради така
извършените дейности. Съобразена била площта на имотите на Д.. Всичко това било
мотивирало ищецът да премине от установителен към осъдителен иск.
Дадено е ново указание за отстраняване на нередовности
на исковата молба. На 30.10.2018г. е уточнено, че исковата молба касае
апартамент № 10 . В отговор на последната депозирана молба, ответникът
продължава да смята претенцията на ищеца за неоснователна. Според защитата на
ответника , неоснователно обогатяване не било налице. Поддържат се останалите
депозирани до момента отговори на предходните молби на ишеца.
С определение № 8096/ 05.11.2018г. производството по
първоначалният установителен иск е прекратено, обезсилена е заповед № ***/
05.02.2018г. на БРС.
По делото е била допусната и извършена съдебно –
счетоводна експертиза , възложена на вещото лице С.В.А..
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Между страните не се спори , че ответникът е
собственик на два недвижими имота – апартаменти , находящи се в гр. Бургас, ***,
комплекс „***“ блок № *- апартамент № 10 и апартамент № 12. И двата имота са
били придобити от Д.Д. чрез покупко – продажби през 2014г. и 2016г. На
19.02.2016г. между Д. и ищецът от една страна и „*** 2“ ЕАД , гр. Бургас
– инвеститор на комплекса ,
бил сключен договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „***” , като
съглашението се отнасяло за собствения на ответника имот – апартамент № 12 в
гореупоменатия жилищен комплекс. Със заявление за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК на 13.12.2017г. в Районен съд гр. Варна е било образувано ч.гр.д. № ***/ 2017г., което е било изпратено по компетентност на РС
гр. Бургас. Издадена е заповед № ***/ 05.02.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***/ 2018г. на БРС за сумите 180.00лева – неплатени
задължения за текуща поддръжка на общите части на Етажна собственост в сграда ,
находяща се в гр. Бургас, ж.к. „***” , за апартамент № 12 , като дължимата сума
е формирана за месеците юни, юли, август и септември 2016г. – по 45 .00лева
месечно и сумата от 40.84лева неплатени ежемесечни сметки за посочените месечи
, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Присъдени са направените разноски в заповедното производство. След възражение
на Д. е било образувано настоящото производство , в хода на което ищецът е
изменил исковата си претенция и е преминал от установителен към осъдителен иск
за същата сума, но е насочил искането си към задължения , които са били
формирани за апартамент № 10 за същия процесен период. Изготвено е заключение
по делото, в което вещото лице е посочило, че месечните разходи за поддръжка на
комплекса са в размер на 0,68лева или за процесния период общата сума е в
размер на 173.56лева.
При така
изложената фактология, може да се заключи следното.
С въведеното по делото изменение на иска
ищецът претендира осъждане на ответника на основание чл. 59 от ЗЗД. Съгласно чл. 2,
ал.1 от Закона за управление на етажната собственост, управлението на общите
части в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен
тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между
инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Съгласно §1, т.3 ЗУЕС
"жилищен комплекс от затворен тип" е комплекс, обособен като отделен
урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите при спазване
на изискванията на контролиран достъп за външни лица, т.е. имотът е един,
урегулиран е за жилищно застрояване, в него са построени две и повече сгради,
които са в режим на етажна собственост и успоредно с тях съществуват други
обекти, обслужващи собствениците и обитателите в имота, налице е контролиран
достъп за външни лица в имота. Смисълът на чл. 2 ЗУЕС е правоотношенията по
управление на общите части в тези комплекси да бъдат предмет не на закона, а на
договора, т.е. само по отношение на управлението на общите части в затворен
комплекс не се прилага законът, а договорът. По отношение на правата и
задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти или на части от тях, се прилага ЗУЕС. Горното следва от систематичното
място на чл. 2 и от разпоредбата на чл. 1 ЗУЕС. В настоящият случай няма подписан договор с инвеститора, което не се
спори между страните. При липса на такъв между инвеститора и собственика на
отделен обект в комплекса, отношенията по управление на общите части не могат
да останат извън предмета на правно регулиране. В тази хипотеза, доколкото управлението не е уредено в договор,
приложение следва да намери ЗУЕС. По делото няма данни на осн. чл. 6 във вр. чл. 48 ЗУЕС да има приети правила чрез Правилник за
вътрешния ред или с решение на ОС, чрез
които да е определен размера на месечната вноска дължима от ответника. За задълженията на
ответника като собственик на
индивидуален имот в комплекса, важат разпоредбите на ЗУЕС, а съгласно чл. 51 от
същия разходите за управление и поддържане на общите части се разпределя
поравно на броя на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти./ по отношение на всичко изложено
– Решение № 1258 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 14511/2013 г. на Софийски градски
съд/. По делото не се представиха
доказателства по чл. 51 от ЗУЕС, които да изключат задълженията на ответника.
Ищецът, в качеството си на дружество ангажирано с поддръжката на комплекса е
направило разходи. Видно от изготвената счетоводна експертиза, разходите на
месец в процесният период са 0,68лева за 1кв.м. , което отнесено към площта на
жилището на ответника с в размер на 173.56лева. С неплащането на посочените
суми месечно или общо цялата сума за тези четири месеца, ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца. Т.е. това е размерът на обогатяването на ответника
за процесния период и за което следва ответникът да бъде осъден да заплати. В останалата
си част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Останалата заявена претенция няма основание в доказателствата по делото и не
следва да бъде присъждана в тежест на ответника. Що се касае до искането за осъждане на
ответника за законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК, доколкото настоящият иск е въведен след изменение на исковата претенция
и не е направено искане за осъждане на ответника за забава, не следва да се
присъжда лихва без изрично да е направено искане за това.
По отношение на разноските. В настоящото производство ищецът е направил
разноски в размер на общо 475.00лева. Следва съобразно уважената част на иска
да бъдат присъдени разноски в размер на 373.31лева. Ответникът е заявил разноски
в размер на 300.00лева за заплатена адвокатска защита, като следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 64,23лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 236
вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Д.И.Д. , ЕГН **********,***, комплекс „***” , бл. **, ап. 12 , на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2а, ет. 2
,
сумата 173.56лева /сто седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължими и неплатени суми за управление
и поддържане на общи части в комплекс „***” в гр. Бургас, ж.к. „***” за месеците юни, юли, август и септември 2016г. ,
изчислявани въз основа на общата квадратура от 63.18кв.м. на самостоятелен
обект – апартамент № 10, с която сума Д. се е обогатил за сметка на ищеца, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 220.84лева/ двеста и двадесет
лева и осемдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА Д.И.Д.
, ЕГН **********,***, комплекс „***” , бл. 1, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „ВИП
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2а, ет. 2, съдебни разноски в размер на 373.31 лева /триста седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки/, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ООД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2а, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Д.И.Д.
, ЕГН **********,***, комплекс „***” , бл. 1, ап. 12 , съдебни разноски в размер на 64.23 лева /шестдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ