Определение по дело №56926/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33031
Дата: 20 септември 2023 г. (в сила от 20 септември 2023 г.)
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20221110156926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33031
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110156926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. С. В. срещу Д., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от
8100 лв., представляваща неизплатена левова равностойност на храна за периода от
01.02.2017 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска –
20.10.2022 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответника били обвързани от валидно служебно
правоотношение, по силата на което заемала длъжността „главен експерт в сектор
„Конкурсна дейност“ към отдел „Обществени поръчки“. Със заповед № 8121К-
10386/14.09.2022 г. служебното й правоотношение било прекратено. Твърди, че за периода
от 01.02.2017 г. до 15.09.2022 г. не й е предоставяна полагащата й се безплатна храна, нито
й е заплащана левовата й равностойност, определена на 120 лв. със заповеди на м. от 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. Сочи, че разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение
на държавните служители, независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът й се урежда
от ЗДСл. Излага доводи, че с издаването на Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
МВР министърът неправомерно е ограничил правото й на безплатна храна и е излязъл извън
рамките на законовата му делегация по чл.181, ал.5 ЗМВР, като е ограничил кръга на
правоимащите служители до тези по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 ЗМВР и е изключил служителите
по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д., с
който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, включително на ищцата, не е изплащана левовата
равностойност за храна, поради обстоятелството че на същите е определена индивидуална
основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
1
Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с
останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на
служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност. При условията на евентуалност
релевира възражение за изтекла погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно
правоотношение, по силата на което е бил служител при ответника; че в негова полза е
възникнало вземане за левовата равностойност на безплатната храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР,
както и размерът на същата.
В тежест на ответника (при установяване на горните факти) е да докаже
положителния факт на плащане на претендираното обезщетение, включително да установи,
че левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР е включена като компонент в
индивидуалната основна заплата на ищеца.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: наличието на служебно правоотношение между
страните в периода от 01.02.2017 г. до 15.09.2022 г., по силата на което ищцата е заемала
длъжността „главен експерт в сектор „Конкурсна дейност“ към отдел „Обществени
поръчки“, имаща статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,ал.1,т. 2 от ЗМВР,
считано от 01.02.2017 г.; че за исковия период 01.02.2017 г. до 15.09.2022 г. ответникът не е
изплащал отделно от индивидуалната основна месечна заплата левовата равностойност на
храната в месечен размер от 120 лв.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза, със следните, служебно формулирани от съда задачи:
1.Включена ли е в размера на основната заплата и сумата за безплатна храна по смисъла на
чл. 181, ал. 1 ЗМВР след промяната в ЗМВР от 01.02.2017 г.; 2. Включена ли е като
формиращ компонент в месечно възнаграждение за процесния период от 01.02.2017 г. до
15.09.2022 г. левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР?; 3. На базата на
какъв акт на м. и в какъв размер се изплаща и се включва в основната заплата?; 4. Облага ли
се така заплащаното доволствие с осигуровки и други удръжки, ако е включено в размера на
основната работна заплата? 5. Цялата изплатена на ищеца за процесния период като
възнаграждение сума ли е обложена с данък общ доход по ЗДДФЛ?; 6. Какъв е бил размерът
на възнаграждението на ищеца преди промяната и след промяната, дали същото е останало
в този размер, дали е увеличен или намален?
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
2
заповедите на м. за определяне размера на левовата равностойност на храната за държавните
служители за периода 01.02.2017 г. -15.09.2022 г., следва да се остави без уважение, тъй като
същите са представени към отговора на исковата молба.
Без уважение следва да се остави и искането на ищеца да бъде задължен ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи по делото служебно удостоверение, от което да е видно
какъв е точния размер на незаплатената сума за храна за периода от 01.02.2017 г. до
15.09.2022 г., доколкото установяването на посочените обстоятелства е предмет на
назначената по делото съдебено-счетоводна експертиза.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно –счетоводна експертиза със следните, служебно
формулирани от съда задачи: 1.Включена ли е в размера на основната заплата и сумата за
безплатна храна по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР след промяната в ЗМВР от 01.02.2017 г.;
2. Включена ли е като формиращ компонент в месечно възнаграждение за процесния период
от 01.02.2017 г. до 15.09.2022 г. левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР?;
3. На базата на какъв акт на м. и в какъв размер се изплаща и се включва в основната
заплата?; 4. Облага ли се така заплащаното доволствие с осигуровки и други удръжки, ако е
включено в размера на основната работна заплата? 5. Цялата изплатена на ищеца за
процесния период като възнаграждение сума ли е обложена с данък общ доход по ЗДДФЛ?;
6. Какъв е бил размерът на възнаграждението на ищеца преди промяната и след промяната,
дали същото е останало в този размер, дали е увеличен или намален?
НАЗНАЧАВА за вещо лице В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лв., платим
от бюджета на съда.
Да се призове вещото лице и да се уведоми за необходимостта да работи по
поставените задачи.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца да бъде задължен
ответника на основание чл. 190 ГПК да представи: 1) заповедите на м. за определяне
размера на левовата равностойност на храната за държавните служители за периода
3
01.02.2017 г. -15.09.2022 г.; 2) служебно удостоверение, от което да е видно какъв е точния
размер на незаплатената сума за храна за периода от 01.02.2017 г. до 15.09.2022 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от
15:40 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4