РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330115466 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е.Е. Ш. против „Файненшъл
България” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за признаване за нищожен поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона – нормата на чл. 19, ал.4 ЗЗД, на сключения между
страните договор за поръчителство №******* - иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26,ал.1 ЗЗД, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1161 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за поръчителство № *******, сключен
между страните – иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца в качеството
му на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател
бил сключен договор за паричен заем № ******* г., по силата на който
ищецът получил сумата в размер на 2000 лева, при договорена
възнаградителна лихва в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,24 %. В чл.4
от договора, било посочено, че в тридневен срок следвало ищецът да
представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на
определени условия, да учреди договорна ипотека или да представи сключен
1
договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване
на договора, между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ищеца и ответника бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство № ******* г., по силата
на който ответникът поел задълженията да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт” АД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство,
ищецът дължал на ответника сумата в размер на 1161,00 лева, която се
дължала разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Излагат се съображения, че на 27.06.2020 г. между ищцата и „Изи Асет
Мениджмънт” АД е сключен втори договор за кредит, по силата на който
страните са договорили, че е погасено задължението по договор за заем
№****** г. и договор за поръчителство ***** г., като по този начин от
ищцата били изпълнени всички задължения по договора. От правна страна се
излагат съображения, че сключеният договор за предоставяне на
поръчителство № ******* г. се явява нищожен, доколкото противоречи на
добрите нрави, клаузите в същия се явяват неравноправни и в ГПР не е
включено възнаграждението за поръчителство с оглед заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Доколкото посоченият договор се явява
нищожен, то и платената от ищцата сума на ответника в размер на 1161 лева
била предоставена при начална липса на основание, респ. следвало да бъде
върната.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Файненшъл България” ЕООД, с който се взима становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че
процесният договор за предоставяне на поръчителство не противоречи на
добрите нрави, доколкото нормата на чл. 9 от ЗЗД предписва свобода на
договаряне. Възразява се, че липсва нееквивалинтност на престациите,
доколкото ответното дружество се е задължило да отговаря по договора за
заем с цялото си имущество. Също така, от чл. 4 от договора за заем следвало,
че ищецът не е бил длъжен да се възползва от правото да сключи договор за
поръчителство с ответника, като е можел да се възползва от останалите,
предвидени възможности за обезпечаване на кредита. Навеждат се твърдения,
2
че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, посоченото не
може да се противопостави на поръчителя и на същия се дължи
възнаграждение. По отношение на възражението за нищожност на договора
за поръчителство поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, се
посочва, че същата касае единствено договори за потребителски кредит,
какъвто настоящият не се явява. В тази връзка се посочва, че всички пороци
на договора за заем се явяват ирелевантни за основателността на исковата
претенция. Изтъква се, че ответникът не е страна по договора за заем.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че на *****г. между ищцата и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ***** /л.6-
8/, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата
сумата в размер на 2000 лева, при уговорен лихвен процент в размер на 40 %
и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,24 %, която сума,
заедно с лихви и такси следвало да бъде върната на ищцата на 15 погасителни
вноски, всяка в размер на 171,60 лева. Съобразно чл. 4 от договора, ищцата се
задължила в срок до три дни от сключване на договора да представи едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да
отговаря на подробно посочени изисквания, 2. банкова гаранция в размер на
цялата дължима сума по кредита и 3. одобрено от заемателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Въз основа на посочения
договор между страните бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство № *******г. /л.8-10/, по силата на който ответникът се
задължил да отговаря солидарно с ищцата за сумите, предмет на договор за
потребителски кредит № ******** г., сключен между ищцата и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а последната поела задължение да му заплати
възнаграждение в размер на 1161 лева. Сумата се дължала разсрочено – на 15
месечни вноски от по 77,40 лева.
От представения по делото договор за паричен заем № *******г.,
3
сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /л.12-14/, от който се
установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата сумата
в размер на 3239 лева.
Видно от представената по делото справка за извършени плащания по
договора за поръчителство, сключен между страните /л.39/, ищцата е
заплатила на ответното дружество следните суми: на 18.03.2020 г. – сумата в
размер на 77,40 лева, и на 27.06.2020 г. – сумата в размер на 1083,60 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и ищцата като
заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен
заем в размер от 2000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристики на
потребителски договор е и Договорa за предоставяне на поръчителство №
********** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“
ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е
акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на
поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от
валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в
настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения
(особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт"
АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в
тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица).
4
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които
следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания)
или банкова гаранция в размер от 2574 лв. ( изискването е банковата
гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 2574
лева), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер (2000 лева). Предвид това,
не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в
размер от 2574 лева (за което съответната банкова институция ще изисква
също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са
отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Изи Асет
Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в
настоящия процес- „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с
кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за
5
потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е
сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо
условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две
обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция) са на
практика невъзможни за осъществяване от длъжника.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора
за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 48,24 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
6
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се
възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов
ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно
( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и
отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се
приеме, че договор за паричен заем № ******* г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От това следва и че договорът
за поръчителство № ********* г., бидейки акцесорен, губи своето основание,
а оттам и всички заплатени по него суми подлежат на връщане.
Впрочем, самият Договор за предоставяне на поръчителство № *******
г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет
Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.
Нещо повече- в случай, че поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД
7
изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него
за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).
Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за
поръчителство, което е в размер на 1161 лева, ищецът- потребител не е
получил каквато и да било услуга.
Предвид изложено, настоящият съдебен състав намира, че така
сключеният договор за предоставяне на поръчителство се явява нищожен,
доколкото е сключен в противоречие с императивни материалноправни
разпоредби – чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 19, ал.4 ЗПК.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. първо ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване,
съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка
причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест
на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по
повод на което е осъществено имущественото разместване.
За настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че договореното
между страните възнаграждение в размер от 1161 лева е изцяло заплатено от
ищеца в полза на ответника (в тази връзка е и представата от ответника
справка за осъществени плащания). Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме
плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението,
които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно
„Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по
процесната претенция.
Доколкото договорът за поръчителство е нищожен, то и заплатената по
него от ищеца сума в размер от 1161 лева се явява дадена без да е налице
причина за имущественото разместване. За този размер искът се явява и
основателен, доколкото ответната страна не обоснова наличието на валидно
правоотношение, по силата на което да заплатена горепосочената сума.
Предвид гореизложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД сума в размер от
1161 лева, представляваща предадена от ищеца на ответника сума при
8
начална липса на основание.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК
има ищецът. От страна на същия обаче не са представени доказателства за
извършени такива, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат в размер на 622,54 лева по чл. 38 ЗАдв.
съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. М..
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
настоящото производство, следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева по двата
обективно кумулативно съединени искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
сключеният между Е.Е. Ш., ЕГН: **********, и „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК: *********, договор за предоставяне на поръчителство №
********* г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Е. Ш., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД сумата в размер на 1161 лева /хиляда сто шестдесет и един лева/,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № ********* г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК :*********, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат Д. В. М., АК –
******, със служебен адрес: гр. ****, **********, сумата от 622,54 лева
/шестстотин двадесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Е.Е. Ш., ЕГН:
9
**********, в производството по настоящото гр.д. № 15466/2021 г. на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив
сума в размер от 100 лева /сто лева/, представляваща държавна такса върху
уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
10