Р Е Ш Е Н И Е
№
302 / 20.10.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура - Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя
касационно административно
дело (КАД) № 297 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по подадени касационни жалби от И.А.Х. *** и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София срещу Решение № 127/
16.04.2021 г. по адм. дело № 429/ 2020 г. по описа на АдмС – Добрич.
Касационната жалба на И.А.Х. след влизането в сила на
Определение № 168/ 04.06.2021 г. по адм. дело № 429/ 2020 г. по описа на АдмС –
Добрич е насочена срещу Решение № 127/ 16.04.2021 г. по адм. дело № 429/ 2020
г. по описа на АдмС – Добрич в отхвърлителната му част над уважената сума от
1500 лева обезщетение за неимуществени вреди (душевни страдания и болки) до
размера от 10 000 лева. Касаторът счита решението в тази му част за
неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Настоява, че
конкретните обстоятелства, представляващи неблагоприятните условия в ареста в
град Добрич, макар и да са подробно отразени в постановеното от съда решение,
не са отнесени правилно към критерия справедливост по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Излага становище, че исковата претенция е
доказана и следва да бъде уважена до претендирания размер от 10 000 лв.
Възразява срещу определения от съда размер на обезщетение и излага становище,
че същият е занижен и с оглед точното приложение на закона е необходимо
паричният еквивалент на болките и страданията да бъде завишен. При уважаване на
жалбата претендира и съдебно – деловодни разноски. Оспорва касационната жалба
на ГДИН.
В касационната жалба
на ГДИН са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Касаторът счита, че
ищецът не е доказал нито един от елементите на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, като
настоява, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка, не е
установил действителните факти от значение за случая и в този смисъл не се е
съобразил с изискванията на чл. 7 от АПК. Според ГДИН по време на престоя на
ищеца в ареста са били предприети възможните и разумни действия за осигуряване
оптимални условия на същия. Излага становище, че служителите на ГДИН са
изпълнили законово регламентираните си задължения, като предвид характера на
институцията и причината за престой в съответния арест, е несъстоятелно
искането за свободен режим в него. Възразява, че по делото не са установени
умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, поради което съдът неправилно е
приел, че са причинени вреди на И.Х.. Според ГДИН при определяне размера на
обезщетението съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като този
размер е несправедливо завишен. Иска решението да бъде отменено и да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва касационната жалба
на И.А.Х..
В съдебно заседание касаторът, И.А.Х., редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. С., редовно преупълномощена от адв. М. Я., поддържа
своята касационна жалба и оспорва касационната жалба на ГДИН. Моли да му бъде
присъдено допълнително обезщетение, ведно със законната лихва по изложените в
касационната жалба съображения.
В съдебно заседание касаторът, ГДИН, редовно призован, не
се представлява. Представя Писмено становище, чрез пълномощника си старши
юрисконсулт С.С.С., с което поддържа депозираната касационна жалба, няма
доказателствени искания и претендира юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.(л. 60)
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Добрич дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационните жалби. Изразява становище, че
решението на съда следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, в касационен състав, приема
от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в
срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от
оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
С обжалваното решение, постановено в производство по чл.
284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК, Административен съд - Добрич е
осъдил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на И.А.Х., с ЕГН **********,
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди (душевни болки и страдания) от незаконосъобразно
бездействие на администрацията в ареста в град Добрич, изразяващо се в
неосигуряване на необходимите битови и санитарно – хигиенни условия за периода
от 24.04.2015 г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.09.2015 г. до окончателното ѝ плащане, като е отхвърлил
иска за горницата до 30 000 лева, както и е осъдил ответника да заплати на И.А.Х.
разноски по делото в размер на 48.50 лева.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства.
Чрез събирането им той е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при задълбочено обсъждане доводите на страните, е
сторил своите правни изводи.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че неимуществените
вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, като се изразяват в причинени душевни болки и
страдания. Изложил е, че безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на
възможност за двигателна активност, липсата на санитарен възел в килиите,
неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, извършването на
физиологичните нужди в шише или в кофа в общото спално помещение при
невъзможност за уединение, липсата на свеж въздух и възможност за естествено
проветрение, неосигуряването на пряк достъп на естествена светлина и нормално
изкуствено осветление, лошата храна, наличието на насекоми в спалните
помещения, създаващи физически дискомфорт и неразположение, не отговарят на
критериите за хуманната среда и сами по себе си са способни да предизвикат
неприятни изживявания. Съдът е приел, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че неблагоприятните условия
на задържане са причинили дискомфорт на Х. и са повлияли отрицателно на
психическото и физическото му състояние, като той се чувствал потиснат,
угнетен, унизен, бил видимо отслабнал, пожълтял, с множество белези от
ухапвания от дървеници, които чешел непрекъснато, често се оплаквал от лошите и
нехигиенични условия в килията, липсата на естествена светлина и въздух,
слабата изкуствена светлина, наличието на насекоми. Липсата на елементарни
битови условия в килиите го тормозела постоянно и го карала да се чувства зле. Стигнал
е до извода, че от доказателствата по делото не може да се установи, че
вследствие недостатъчното осветление зрението на Х. се е увредило, нито че
вследствие липсата на двигателна активност той е развил сънна апнея, като се е
позовал на медицинската документация по делото, тъй като по-голямата част от същата
относно диагностицирането му с пресбиопия (известно още и като старческо
далекогледство) и сънна апнея датират повече от шест месеца или дори години
след времето на престоя му в ареста, и второ защото това може да се дължи на
много други фактори отпреди и след престоя му в ареста като възраст, наднормено
тегло, употреба на алкохол, нездравословен начин на живот (данни за това се
съдържат и в препоръките от амбулаторното кардио-респираторно полиграфско
изследване на денонощен сън, но е заключил, че изложеното не опровергава
извода, че общото физическо и
емоционално състояние на лицето не е било добро заради лошите условия на
задържане. Така е счел, че ответникът не е изпълнил административното си
задължение по закон да осигури на Х. подходящи битови и санитарно – хигиенни
условия при престоя му в ареста, с оглед на което е приел, че е налице
нарушение на признати права по чл. 3 от ЗИНЗС като условие за обезщетяване на
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че битовите и
санитарните условия в ареста в гр. Добрич са несъвместими с елементарните
стандарти на живот и надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на
задържането и произтичащите от него ограничения, излизат извън прага на
строгост по чл. 3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл. 43, ал. 2 от
ЗИНС, поради което ищецът следва да бъде възмезден за неблагоприятните
последици от тях.
С оглед горното е счел предявения иск за частично доказан
по основание. По отношение размера на обезщетението съдът е изложил конкретни
мотиви за определянето му. Посочил е, че от данните по делото е видно, че
неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът, са съществували трайно
през целия период на престоя му в ареста, но не са довели до някакво трайно
увреждане на неговото физическо и психическо здраве, поради което и с оглед на
естеството и продължителността на преживените лишения и неудобства е приел, че
справедливият размер на обезщетението се равнява на сумата от 1500 лева. Уважил
е иска за неимуществени вреди до този размер като основателен и доказан, като
за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева го е отхвърлил като
неоснователен и недоказан. Уважил е и претенцията за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на бездействието.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението
на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимозависимост и при
съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 ЗИНЗС. Текстът на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС забранява подлагането на тези лица
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното съобразно
текста на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС по отношение случаите по ал. 1.
При така разписаните норми и събрани доказателства изводът
на първоинстанционния съд, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ през посочения в исковата молба период, е
правилен.
В случая безспорно е установено неизпълнение на законовите
задължения, като условията в ареста са подробно описани в първоинстанционното
решение, потвърдени са от еднопосочните доказателства по делото, съответно
установено е и негативното им въздействие върху задържаното лице. Установено е
наличието на претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на законовите задължения от служителите на ответника.
Неоснователни са доводите на ГДИН за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в ареста в гр. Добрич, където е бил задържан. Тези
условия са в противоречие, с каквито и да е, дори минимални критерии и
стандарти на живот. Липсата на установени по делото умишлени действия и
бездействия на служители на ответника, в какъвто смисъл са наведените в
касационната жалба от процесуалния му представител доводи, не води до
неоснователност на предявения иск. Законодателят не е разписал изискване за
установяване на умишлени действия или бездействия. Достатъчно е обективно
наличие на условия, които да са несъответни на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС,
каквито в случая са установени.
По разбирането на настоящия състав изводите на първоинстанционния
съд относно размера на дължимото обезщетение са съобразени с критериите по чл.
52 от ЗЗД. Те съответстват на събраните по делото доказателства, както по
отношение на условията в ареста, така и по отношение на отражението им върху
ищеца. При определянето размера на обезщетението съдът е съобразил практиката
на ВАС, ВКС и ЕСПЧ, като настоящият съдебен състав споделя изцяло тези изводи и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК счита, че не следва да ги преповтаря.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения, още по – малко съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на решението му.
Предвид изложеното касационните жалби са неоснователни и
недоказани, с оглед на което решението като правилно и законосъобразно следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, Административен съд - Добрич, касационен
състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127/ 16.04.2021 г. по адм. дело №
429/ 2020 г. по описа на Административен съд – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: