№ 903
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110142997 по описа за 2021 година
Подадена е молба от ХР. В. ХР. срещу Александра Дарин К., с която е депозиран
иск с правна квалификация чл. 51, ал. 4 , вр. с чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2 от
Семейния кодекс (СК).
При преценка допустимостта на молбата, съдът съобрази следното:
Настоящият съдебен състав намира, че естеството на заявените претенции,
предмет на настоящото производство, обуславят определяне на компетентния да ги
разгледа съд по специалните правила на чл. 127 СК и за тази подсъдност съдът следи
служебно. За да обоснове този си извод, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК спорът между родителите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения
с детето и издръжката му се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, без
в кодекса да има дефиниция какво се разбира под настоящ адрес. Субсидиарно
приложение следва да намери определението дадено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет.
Съгласно легалната дефиниция за настоящ адрес на дете, дадена в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЗДет, това е адресът, на който детето пребивава. Или, освен чисто формалната
адресна регистрация, съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 1, вр. чл. 96, ал. 3 ЗГР
(адресът, на който детето живее и е адресно регистрирано от законните му
представители), в случая съдът служебно следва да установи адреса, на който
действително детето фактически трайно пребивава, за да прецени кой е местно
компетентния съд, с оглед защита интересите на детето, каквато е целта на
предвиденото в чл. 127, ал. 2 СК правило и за това съдът следи служебно за нея. За
подсъдността по чл. 127 СК, аналогично на тази по чл. 127a, ал. 2 СК и по чл. 133, ал.
1 СК съдът следи служебно, защото с нея се цели защита в пълен обем интересите
на детето, възможността детето да участва в производството ( по арг. от чл. 15, ал. 8
ЗЗДет); съдът да изпълни задължението си да изслуша детето при условията на чл. 15,
ал. 1 ЗЗДет, ако последното е навършило 10 годишна възраст и участието в процеса
на специализираната администрация – ДСП, отдел „Закрила на детето” по
местоживеене на последното, в синхрон с чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на
детето и развитието на специалната дееспособност на детето в областта на семейното
право.
Предвид изложеното и с оглед легалната дефиниция дадена в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЗДет, съдът намира, че именно съдът, в територията на който е мястото, в което
1
детето живее, е най-близо до детето, и следователно е компетентен да се произнесе по
претенцията, като в максимална степен биха били защитени правата на детето.
Следва да се има предвид и че формалният акт на адресна регистрация не е от
значение, той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен и
едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променяло
обичайното си местопребиваване. Временното отсъствие на детето от това място (от
обичайната му среда на живот) не означава смяна на пребиваването му. В същият
смисъл е и трайната практика на ВКС (Вж. Определение № 187 от 25.03.2013 г. по ч.
гр. д. № 1956/2013 г. на ВКС, IV гр. отд. Постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
В настоящия случай страните не спорят, че детето е живяло с баща си към датата
на подаване на исковата молба в къща, находяща се в с. Пожарево, община Божурище,
ул. „Космонавт Георги Иванов“ 121, където и преди страните да се разделят през месец
май 2021 г. детето е живяло. От представените социални доклади е видно, че детето е
записано и посещава детска градина в гр. Божурище.
Поради изложеното съдът приема, че е налице трайна връзка с населеното
място, а не с гр. София, а от своя страна продължаването на разглеждане на
производството в гр. София би довело до значително неудобство за детето.
Гореизложеното налага производството по настоящото дело да бъде
прекратено, поради липса на местна компетентност на сезирания съд, а делото – да
бъде изпратено на местно компетентния съд, т.е. на Районен съд – Сливница.
Така мотивиран и по аргумент от чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 42997/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 92 състав, образувано по молба с
правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Районен съд – Сливница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2