Решение по КНАХД №1428/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение рег. № 28 от 05.06.2025г. по а.н.д. № 118/2025г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, с който на „Евротранспорт 2000“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Твърди се наличие на основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 от НПК, като се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Излага се, че безспорно се установява фактическият състав на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Оспорва се като неправилен изводът на Районен съд Карнобат, че законодателят не е предвидил възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 179б, ал. 3 от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Обръща се внимание, че последната разпоредба не следва да се тълкува буквално, а при спазване на чл. 46 – чл. 51 от ЗНА. Акцентира се върху необходимост за тълкуване чрез „систематичния метод“. Извършва се подробен анализ на относимите правни норми и тълкуването им. Посочва се новата редакция на нормата – от 13.02.2024г. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното решение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответната страна в производството – „Евротранспорт 2000“ ЕООД, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения за липсата на законова уредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл. 179б, ал. 3б от ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение рег. № 28 от 05.06.2025г. по а.н.д. № 118/2025г. по описа на Районен съд Карнобат е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, с който на „Евротранспорт 2000“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Карнобат е приел, че за издаването на електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е следвало да е предвидено в закон, а в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в действалата й към момента на нарушението редакция) не е предвидена такава възможност. С тези доводи е отменен издаденият електронен фиш.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна пред Районен съд Карнобат е установено, че на 14.05.2023г. в 23:03 часа, в община Карнобат, по път 73 км.90+258, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ влекач Мерцедес Актрос с рег.№ [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общо брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44 000 кг., частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство е имало валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. По тази причина срещу „Евротранспорт 2000“ ЕООД – собственик на превозното средство, бил издаден процесният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Карнобат, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на електронния фиш, срещу установените факти не са наведени възражения и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените в решението на Районен съд Карнобат мотиви, които са в насока, че липсва изрична законова разпоредба (в редакцията към 14.05.2023г.), предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. Съставът на Районен съд Карнобат е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи. Вярно е, че посочените в касационната жалба принципни положения, изведени в чл. 46 – чл. 51 от Закона за нормативните актове съществуват, но не се споделя тезата, че може да бъде извършено тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията й към 14.05.2023г.), което да обоснове възможност за налагане на наказание чрез електронен фиш. Към този момент текстът на разпоредбата е предвиждал възможност за издаване на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3. Към настоящия момент (след промяната от 13.02.2024г.) разпоредбата вече предвижда възможност за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП. Т.е. към 14.05.2023г. в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е било включено изрично (каквото е изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН) нарушението на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Става въпрос за тълкуване на санкционна норма, което не може да бъде разширително. В такъв смисъл е изричната разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, според която наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея (т.е. съобразно чл. 46, ал. 2 от ЗНА – „когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България“). В случая безспорно е ставало въпрос за „непълен“ нормативен акт (а не за „неясен“, както се твърди в касационната жалба), тъй като с последваща законодателна промяна текстът на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е бил допълнен с включване и на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Следователно твърдените в касационната жалба пороци на съдебното решение, които касационният жалбоподател обосновава с неправилно тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, не са налице в настоящия случай. Тълкуването на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е извършено законосъобразно от въззивната инстанция – при спазване на забраната на чл. 46, ал. 3 от ЗНА.

Не могат да се приемат и доводите в касационната жалба, че ангажиране на отговорността се установява чрез тълкуване на други разпоредби. Както се посочи разпоредбата, даваща правомощие за издаване на електронен фиш, е тази на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и именно в нея е следвало да бъде предвидена тази санкционна възможност за наказващия орган. Ангажиране на отговорност чрез електронен фиш (с оглед коментираната вече забрана на чл. 46, ал. 3 от ЗНА) не може да бъде изведена от разпоредби, касаещи връчването (като посочената в жалбата разпоредба на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП), или разпоредби, свързани с представянето на декларация от собственика (като цитираните в жалбата чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП). Посочените разпоредби са свързани с движението на процедурата и връчване на съответните документи, но не възлагат по предвидения в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН начин възможност за налагане на санкция с електронен фиш. Същото важи и за разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, която касае влизането в сила на електронните фишове, но не ги закрепва (в редакцията към 14.05.2023г.) като валиден начин за налагане на санкция.

В заключение може да се посочи, че развитите в касационната жалба съображения не могат да бъдат споделени, тъй като с жалбата се прави опит да се обоснове заобикаляне на забраната на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, което е недопустимо. Направеното от въззивната инстанция тълкуване се споделя и от настоящия съдебен състав.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Карнобат следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 28 от 05.06.2025г. по а.н.д. № 118/2025г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване.