Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 194 от 21.08.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор М.на Сиракова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 80 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба от „Б.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. Й. П. – управител, чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат Г.В.Д., срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище и адрес на управление:***. Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от за осъждане на ответника да заплати на дружеството ищец сумата в размер на 2040,00 лева – обезщетение за претърпените от последното имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждания в съдебните производства във връзка с отмяната на Наказателно постановление (НП) №03-007386/15.05.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Варна при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (1140,00 лева (с ДДС) в производството по административнонаказателно дело (АНД) № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, и 900,00 лева в производството по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). Претендира се заплащане и на законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на направените разноски по производството на делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че с НП № 03-007386/15.05.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Варна при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на „Б.” ООД на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева. Дружеството обжалвало наказателното постановление и последното е отменено като незаконосъобразно с Решение № 2071/07.12.2018 г., постановено по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. Решението на районния съд е обжалвано от дирекция „Инспекция по труда” – Варна и е оставено в сила с Решение №410/05.03.2019 г., постановено по КАНД № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Твърди се, че в производствата по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна „Б.” ООД е представлявано от адвокат и е заплатило адвокатско възнаграждение в размер общо на 2040,00 лева – 1140,00 лева (с ДДС) във въззивното производство и 900,00 лева (без ДДС) в касационното производство съгласно съответно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018 г. и договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” в представеното писмено становище и в съдебните заседания по делото чрез юрисконсулт М. Г. оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения в производствата по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, както и в настоящото производство. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за основателност на предявения иск.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С НП № 03-007386/15.05.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Варна при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на „Б.” ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева. Дружеството е обжалвало наказателното постановление и същото е отменено като незаконосъобразно с Решение № 2071/07.12.2018 г., постановено по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение №410/05.03.2019 г., постановено по КАНД № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, което е окончателно. Дружеството е упълномощило адвокат Г.Д. да го представлява в производството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. С договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018 г. „Б.” ООД е възложило, а адвокат Д. е приел да му окаже правна защита и процесуално представителство по делото, при възнаграждение в размер на 950,00 лева (без ДДС) или 1140,00 лева (с ДДС) (дружеството е дерегистрирано по ДДС считано от 16.10.2018 г.). Съдът намира за необходимо да отбележи, че няма ограничение, включително по Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.) на свободата на договаряне между клиент и адвокат (чиито отношения максимално се доближават до тези от договор за поръчка), което да не позволява пътните разходи за процесуално представителство на адвоката да се имат предвид в размера на договореното адвокатско възнаграждение (както е в настоящия случай) и да се овъзмездят чрез присъждането му. Единственото ограничение, което чл. 36, ал. 2 от ЗА поставя към свободно договореното адвокатско възнаграждение, е то да е справедливо и обективно и не по-ниско от минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. (вж. в т. см. Определение № 379/16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК). Възнаграждението е платено изцяло на 18.10.2018 г. по банков път. В производството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна „Б.” ООД е представлявано от адвокат Л.К., преупълномощен от адвокат Д.. Дружеството е упълномощило адвокат Л.К. да го представлява в производството по КАНД №208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. същото е възложило, а адвокат К. е приел да му окаже правна защита и процесуално представителство в производството по КАНД №208/2019 г. по описа на Администратнивен съд – Варна, при възнаграждение в размер на 900,00 лева, платено в брой при подписването на договора. Адвокат К. не е участвал в проведеното на 21.02.2019 г. съдебно заседание в касационното производство, изготвил е само писмени бележки, които е изпратил по пощата на 22.02.2019 г. (заедно със списък на разноските и заверени преписи от пълномощното и договора за правна защита и съдействие), т.е. след приключването на устните състезания, поради което и същите не са взети предвид от съда при постановяване на решението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за частично основателен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая търсената обезвреда се основава на твърдения за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда административнонаказателни правни последици. Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление. Поради това и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г на ОСК на ВАС и ГК на ВКС искът се разглежда по реда на ЗОДОВ. Според чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Този ред е регламентиран с нормите на чл. 203 и сл. от кодекса. Разпоредбата на чл. 205 от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка. Според чл. 7, ал. 1 от този правилник агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции „Инспекция по труда”. Отмененото наказателно постановление, с което дружеството ищец обосновава исковата си претенция, е издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Варна – длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Основателността на предявения иск предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца.
С отмяната на НП № 03-007386/15.05.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Варна при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че основанието, на което е отменено наказателното постановление, е без значение (необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е отмяната на акта, като в случая тази отмяна е налице).
От доказателствата по делото се установява безспорно, че на дружество ищец е причинена имуществена вреда в размер на 1140,00 лева (с ДДС) – платено адвокатско възнаграждение за осъществените правна защита и процесуално представителство в производството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, образувано по жалба срещу наказателното постановление. Заплатената сума по този договор представлява разход за процесуално представителство и имуществена вреда за дружеството, доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП № 03-007386/15.05.2017 г. Следователно по отношение на исковата претенция в частта за платеното в производството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна адвокатско възнаграждение в размер на 1140,00 лева е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че е без значение обстоятелството дали във въззивното и касационното производства по обжалване на наказателното постановление са били претендирани разноски, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства норма на чл. 63 от ЗАНН (ред. преди допълнението на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7/2008 г. (вж. в т. см. и Решение № 10873/07.08.2020 г. на ВАС по адм. д. №3326/2020 г., III о.).
По отношение на исковата претенция в частта за платеното в производството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна адвокатско възнаграждение в размер на 1140,00 лева е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Възлагането от дружество ищец на процесуално представителство и защита във въззивното съдебно производство във връзка с отмяната на наказателното постановление, и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение, са непосредствено обусловени от произтичащата от наказателното постановление нужда от защита на интересите му като санкционирано лице. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, п
ри предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.
4 от този закон.
По делото не се доказа обаче на „Б.” ООД да е причинена имуществена вреда в размер на 900,00 лева – платено адвокатско възнаграждение за осъществени правна защита и процесуално представителство в производството по КАНД № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, произтичаща от отменения акт в пряка причинна връзка. Претенцията за обезщетяване със сумата в размер на 900,00 лева се основава на соченото в исковата молба обстоятелство, че в производството пред административния съд дружеството ищец е защитавано от адвокат К., на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева съгласно сключения договор за правна защита и съдействие. Действително с този адвокат е сключен договор за правна помощ с предмет защита и процесуално представителство по образуваното касационно административнонаказателно дело и същото му е заплатено (вписването на направеното плащане в договора е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане, като договора в тази му част има характер на разписка (вж. в т. см. и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), но адвокатът не е упражнил предоставените му права в хода на съдебното производство, при което предявеният иск се явява неоснователен в тази му част. За да възникне право на обезщетяване не е достатъчно да е налице отменен акт, но и тази отмяна да следва от ползвана адвокатска защита, за която защита да е и заплатено възнаграждение (вж. в т. см. Решение №3827/28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2016 г., III о.). Както бе посочено по-горе, адвокат К. не е участвал в проведеното на 21.02.2019 г. съдебно заседание в касационното производство, изготвил е само писмени бележки, които е изпратил по пощата на 22.02.2019 г., т.е след приключването на устните състезания, поради което и същите не са взети предвид от съда при постановяване на решението. По изложените съображения искът е неоснователен в частта по отношение на претендираната имуществена вреда в размер на 900,00 лева.
Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за представителството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е допустимо, но неоснователно. Предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. В производствата във връзка с обжалване на процесното наказателно постановление не е предвидена възможност за страните да претендират направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба № 1/09.07.2004 г. Минимално дължимото възнаграждение в случая съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 830,00 лева. Съдът като съобрази, от една страна, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 950,00 лева (без ДДС) не надвишава значително размера на установения с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум, а от друга страна, обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, намира, че не е налице основание за неговото намаляване. Искът следва да бъде уважен за сумата от 1140,00 лева – платеното от „Б.” ООД адвокатско възнаграждение за осъществените правна защита и процесуално представителство в производството по АНД № 4076/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с включен ДДС, съгласно правилото на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Върху
сумата от 1140,00 лева се следва заплащане на законната лихва, считано от 31.01.2020
г. – датата на предявяване на иска (исковата молба е
подадена по пощата на 31.01.2020 г.) до
окончателното ѝ изплащане. Съгласно чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като по исков ред се претендира
възстановяването на съдебни разноски, които не е било възможно
да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален
закон, приложение намира разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД,
според която, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Исковата молба има значението на покана, поради което законната
лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в
случая – от 31.01.2020 г. (вж. в т. см. Решение № 1636/06.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. №10814/2017 г., III о., Решение
№ 3626/13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2018 г., III о., Решение № 2433/19.02.2019
г. на ВАС по адм. д. № 6086/2018 г., III о., Решение №2173/14.02.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 6376/2018 г., III о. и Решение №972/23.01.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 7792/2018 г., III о.). Акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 30.01.2020 г., включително, е
неоснователна.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая от дружеството ищец са направени разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева (вписването на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие от 08.11.2019 г. е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане, като договорът в тази му част има характер на разписка). Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Претендираният общ размер на претърпените имуществени вреди от дружеството ищец е 2040,00 лева, поради което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималният предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 372,80 лева. Като съобрази, от една страна, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга – обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 600,00 лева. С оглед уважената част от иска и при направени от дружеството ищец разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева (съобразно намаления от съда размер) в полза на последното следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 335,29 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Б.” ООД и разноските за държавна такса в размер на 25,00 лева.
При този изход на спора и оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Същото следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като съобрази, от една страна, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга – обема и сложността на свършената работа от представляващия ответника юрисконсулт, съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт в случая следва да бъде определено в размер на 100,00 лева. „Б.” ООД следва да бъде осъдено за заплати на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 44,12 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 1140,00 лв. (хиляда сто и четиридесет лева) – обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди вследствие от отмененото Наказателно постановление № 03-007386/15.05.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Варна при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, ведно със законната лихва върху сумата от 1140,00 лева, считано от 31.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 1140,00 лева до пълния претендиран размер – 2040,00 лева, т.е. за сумата от 900,00 лева, както и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 30.01.2020 г., включително.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 360,29 лв. (триста и шестдесет лева и двадесет и девет стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 44,12 лв. (четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки) – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: