Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 64/18.07.2006 г., постановено по гр.д. № 556/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Фикри Халим Мехмед от с.Брош, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на Халим Мехмедов Кадиров, б.ж. на с.Брош, общ.Кърджали, роден на 01.01.1914 г. и починал на 12.12.1972 г., имат право да възстановят собствеността си върху 13 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Брош, общ.Кърджали, като неоснователен и недоказан. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Фикри Халим Мехмед, който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не му дал възможност да изправи нередовностите на исковата молба като индивидуализира поотделно претендираните от него ниви. Сочи се още, че искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е специален установителен за лицата, които са пропуснали да подадат заявление пред компетентния орган в предвидения от закона срок. По делото било представено удостоверение № 535/20.05.2005 г. на ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, от което се установявало, че бил изтекъл 10-годишния срок и било невъзможно възстановяването на собствеността върху земите в стари реални граници. Поради реституционния си характер, законът предвиждал и други правни възможности за обезщетяване на наследниците на бившия собственик при невъзможност същият да бъде обезщетен със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл.10б от с.з. били предвидени допълнителни способи за обезщетение. Предвид на това обстоятелство и факта, че не съдът, а компетентния орган – ОС “Земеделие и гори” възстановява правото на собственост, не следвало да се изисква от решаващия съд индивидуализация на процесните земи по местности и граници. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна . От представените като доказателства по делото заверени копия от протокол за причисляване към Държавния поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС с дата 19.10.1962 и удостоверение за наследници № 91/18.05.2006 г., изд. от Кметство с.Енчец, общ.Кърджали, се установява, че наследодателят на ищеца Халим Мехмедов Кадиров е притежавал 13 дка земеделски земи – ниви, които са били отчуждени безвъзмездно и причислени към Държавния поземлен фонд. По делото е представено като доказателство удостоверение изх. № 535/20.05.2006 г., изд. от ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, от което се установява, че наследниците на Халим Мехмедов Кадиров не са подавали заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на с.Брош, съгласно чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. Установява се също, че наследниците на Халим Мехмедов Кадиров са пропуснали предвидения в разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ срок. От показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел Сафет Мехмед Шакир се установява, че Халим Мехмедов Шакиров е притежавал земеделски земи в землището на с.Брош, общ.Кърджали, както следва: нива в местността “Текебалъ” от около 5 дка, при граници Адем Али, Сеид Керим и Юсеин Ариф, нива в местността “Инатарлъ” от окол 5 дка, при граници Сафет Шакир и нива в местността “Чаир” от около 5 дка при граници Али Алиев и Сеид Керим. При тези данни съдът намира, че предявеният иск правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е неоснователен, а решението на Кърджалийския районен съд като краен резултат е правилно, макар и по различни от изложените в обжалвания съдебния акт съображения. Безспорно по делото е, че Халим Мехмедов Шакиров е притежавал земеделски земи в землището на с.Брош, общ.Кърджали общо в размер на 13 дка. От представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 535/20.05.2006 г., изд. от ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, се установява, че наследниците на Халим Мехмедов Кадиров са пропуснали предвидения в разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ срок. В този случай незаявените земи стават общинска собственост и наследниците на Халим Мехмедов Кадиров губят правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Правото на собственост върху процесните земеделски земи е преминало в патримониума на Община Кърджали ex lege. Загубвайки правото си на собственост, респ. правото да възстановят собствеността си, наследниците на Халим Мехмедов Кадиров са загубили и правото на обезщетение с равностойни земи или други финансови инструменти. Това е така, защото правото на обезщетение е производно от правото на собственост, респ. от правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. С отпадането на правото на собственост, отпада и правото на обезщетяване. Разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ определя краен срок за приключване на земеделската реституция, след изтичането на който, земеделските земи стават собственост на съответната община. Това е съвсем логично, тъй като правото да се иска възстановяване на собственост върху земеделски земи не може да бъде неограничено във времето. Предвиденият в разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ срок неслучайно съвпада с общите придобивни срокове, визирани в чл.79 от ЗС и представлява гаранция за стабилност в правния мир. В противен случай, ако се признае правото на собствениците, респ. наследниците, неограничено във времето да претендират правото да възстановят собствеността си върху земеделски земи, би се стигнало до противоречие с основните принципи на земеделската реституция. Ето защо след изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, се погасява правото на възстановяване на собственост върху земеделски земи, респ. се погасява и правото на обезщетение по реда на ЗСПЗЗ, поради което предявеният иск е неоснователен.. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 64/29.06.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 556 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски пред въззивния съд не се претендират от въззиваемата страна, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/29.06.2006 г., постановено от Кърджалийския съд по гр.д. № 556 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател:
Членове:1. 2. |