Определение по дело №9024/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2025 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20231110209024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110209024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззиваемата страна директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с която се иска изменение
на Решение № 186 от 12.01.2024 г., постановено по НАХД № 9024/2023 г. по
описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като не се присъждат
такива на въззивника от една страна, а от друга – в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да се присъди пълният размер на
разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
В предоставеното право на отговор е постъпило становище от насрещната
страна – „*******“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Т., с което депозираната
молба за изменение на решението в частта за разноските се оспорва като
неоснователна по подробно изложени съображения и се моли същата да бъде
оставена без уважение.
С Определение № 957 от 14.03.2024 г., постановено по НАХД №
9024/2023 г. на СРС, НО, 15 състав, съдът е оставил без разглеждане молба вх.
№ 41849/08.02.2024 г., депозирана от директор на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, с която се иска изменение на решението в частта за
разноските, като недопустима.
С Определение № 18180 от 27.09.2024 г., постановено по кнахд №
20247010704467/2024 г. по описа на АССГ, XI касационен състав, е било
отменено Определение № 957 от 14.03.2024 г., постановено по НАХД №
1
9024/2023 г. на СРС, НО, 15 състав и делото е върнато за произнасяне по
искането за изменение на въззивното съдебно решение в частта за разноските.
Настоящата съдебна инстанция, като съобрази указанията, дадени с
Определение № 18180 от 27.09.2024 г., постановено по кнахд №
20247010704467/2024 г. по описа на АССГ, XI касационен състав, намира
следното:
С Решение № 186 от 12.01.2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав,
съдът е изменил Наказателно постановление № 23-2300268/12.06.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука", като е намалил на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ размера на
наложената имуществена санкция от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 100
/сто/ лева.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските по делото,
касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено
процесуално представителство на въззивника, както и такива за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално
представителство на въззиваемата страна, като предвид изменението на
атакуваното наказателно постановление и намаляване размера на санкцията,
съдът е присъдил на страните сторените по делото разноски по съразмерност.
Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, което
е регламентирано в процесуалния закон и е уредено от него. Тя произтича от
факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 143, ал. 1
АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е
отречено със съдебния акт. Отговорността за разноски има санкционен
характер срещу субекта, предизвикал спора. Състои се в правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски на страната, в чиято полза е решено делото. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК "когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
2
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ". Законът – чл. 143 АПК, не третира въпроса за разноските при частична
отмяна или изменение на административния акт, поради което е налице
неуреден случай и на основание чл. 144 АПК следва субсидиарно да бъдат
приложени нормите на ГПК. В тази връзка нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК
предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. От друга страна, разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК дава същото право и на ответника – да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед
изложеното, на страните по настоящото дело се следват направените във
връзка с него разноски съразмерно с уважената част на жалбата, респективно с
отхвърлена й такава. В този смисъл е постоянната съдебна практика по
идентични дела – относно преодоляване на празнотата на АПК при уредбата
на случаи на изменение на НП с намаляване на наложеното наказание, чрез
приложението на ГПК в хипотезите на частично отменен административен
акт. В тази насока са и мотивите на Върховния административен съд,
изложени в Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г.
В мотивите на въззивното решение съставът на Софийски районен съд е
изложил съображения за това защо намира, че претендираните в
производството разноски следва да бъдат присъдени и в какъв размер,
предвид което депозираната молба с правно основание по чл. 248 от ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 41849/08.02.2024 г., депозирана
от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с която се
иска изменение на Решение № 186 от 12.01.2024 г., постановено по НАХД №
9024/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските.

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4