№ 26
гр. Б. С., 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20231410100211 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С. - 1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от
В.А.Г. и А. Ч.Д. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., с която
се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания
срещу ответника Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Хаджи Димитър“ № 49А,
за сумата 187,05 лева, представляваща главница по договор за кредит №
40015008799/25.03.2020г., сумата 35,19 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 15,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от
24.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда и предмет на ч.гр.д.
№1308/2022г. по описа на РС – Б. С.) до изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Както и за сумата от 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********/23.03.2020 г., сумата 20,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 10,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от
24.10.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда и предмет на
ч.гр.д.№1309/2022г. по описа на РС – Б. С.) до изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
1
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника Г. Щ. С., чрез Адвокатско
дружество „П. и Тенев“ и адв.Д. П. от САК е депозирала писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорила като нередовна и.м., респ.неоснователна по
изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложени са ч.гр.д.№1308/2022 г. и
ч.гр.д.№ 1309/2022г. описа на РС-Б.С.. Приета е по делото ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и възприетo от съда, като обективно и обосновано.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Предявена е искова молба за признаването за установено, че ответницата дължи
сумите: 187,05 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********/25.03.2020
г. съгласно извлечение от счетоводните книги към 13.10.2022 г.; 35,19 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г.; 15,98 лв. – обезщетение за
забава за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане, както и
129,43 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********/23.03.2020 г.
съгласно извлечение от счетоводните книги към 13.10.2022 г.; 20,35 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г.; 10,71 лв. – обезщетение за
забава за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане; по 25,00
лв. – държавна такса и за двете заповедни производства и по 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за двете заповедни производства.
В исковата молба се твърди, че на 25.03.2020 г. ищеца е сключил договор за
потребителски кредит №********** с ответницата. На основание сключения договор е
предоставен кредит в размер на 707,53 лв., като съгласно чл.7 ал.1 от Договора е посочено,
че кредитора превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, като в случая е преведена сума в размер на 599 лв., каквато е стойността на
закупен мобилен телефон. Съгласно договора потребителя е декларирал, че е получил
стоката. В случай, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователни програми средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие за
подписване на договора.
Сочи се, че ответника е пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 1 кредит“ в
размер на 104,94 лв. и застраховка „Bank пакет 1 уред“ в размер на 3,59 лв. Излага се, че
ответницата е преустановила плащанията по договора, а считано от 25.03.2022 г. договорът е
падежирал.
Излага се още, че на 25.03.2020 г. ищеца е сключил договор за потребителски кредит
№********** с ответницата. На основание сключения договор е предоставен кредит в
2
размер на 488,90 лв., като съгласно чл.7 л.1 от Договора е посочено, че кредитора превежда
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, като в
случая е преведена сума в размер на 488,90 лв., каквато е стойността на закупен мобилен
телефон. Съгласно договора потребителя е декларирал, че е получил стоката от продавача на
стоката. Излага се, че ответницата е преустановила плащанията по договора, а считано от
25.03.2022 г. договорът е падежирал.
Поради неиздължаване на вноските от длъжника по кредита, за ищеца се породил
правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се излагат
съображения за нередовност и неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че от
исковата молба не е ясно от кога ответницата е спряла да плаща, за какъв период е
претендираната главница, не е ясно как са определени периодите на претендираните
договорна лихва и обезщетение за забава. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е
нищожен поради противоречие с правилата на ЗПК. Твърди, се че ищецът съгласно
разпоредбите на ЗПК не е предоставил на ответницата Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредит.
Излага се още, че ищеца не е изпълнил нито едно от условията уредени в чл.33а от
ЗПК. В Договор №********* не е налице императивното съдържание, което предполагало
главница и лихва, изчислена на база лихвения процент. Сочи се още, че договорът е
нищожен, защото не са спазени разпоредбите на чл.11 ал.2 от ЗПК. Според ответника не са
приложени Общите условия към договора за потребителски кредит, както и че договорът е
нищожен, тъй като ГПР не е изчислен правилно.
Моли, претенциите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и да й се присъдят
направените деловодните разноски.
В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват и не са
представили допълнителни доказателства.
От допуснатата и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните
и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено се установява, че при
извършена проверка счетоводството на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД се води по
българското законодателство, спазва се Закона за счетоводството и Националните
счетоводни стандарти.
За Договор №********** от приетото заключение се установява, че към момента на
подаване на заявление по чл.417 от ГПК -24.10.2022 г. размерът на платените суми са общо
760,58 лв., като са погасени следните компоненти: главница в размер на 520,48 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 228,09 лв. и обезщетение за забава в размер
на 12,01 лв. Размерът на останалите неизплатени задължения по компоненти по процесния
договор към 24.10.2024 г. възлиза на общо 238,25 лв., в т.ч. главница в размер на 187,05 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 35,19 лв. за периода от 25.05.2022 г. до
3
25.09.2022 г. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 16,01 лв. за
периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г.
От заключението се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си,
като е превело заемната сума на ответницата на 26.03.2020 г., вальор на операцията
25.03.2020 г., както и ищцовото дружество е превело по сметка на застрахователя средства за
заплащане на застрахователните вноски по застраховките на 27.04.2020 г.
За Договор №********** от приетото заключение се установява, че към момента на
подаване на заявление по чл.417 от ГПК -24.10.2022 г. размерът на платените суми са общо
530,42 лв., като са погасени следните компоненти: главница в размер на 359,47 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 163,24 лв. и обезщетение за забава в размер
на 7,71 лв. Размерът на останалите неизплатени задължения по компоненти по процесния
договор към 24.10.2024 г. възлиза на общо 160,63 лв., в т.ч. главница в размер на 129,43 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 20,35 лв. за периода от 25.05.2022 г. до
25.09.2022 г. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 10,85 лв. за
периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г.
От заключението се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си,
като е превело заемната сума на ответницата на 24.03.2020 г., вальор на операцията
23.03.2020 г.
В с.з. вещото лице заяви, че е работил по процесните два договори, които се намират в
кориците на делото и същите са част от доказателствения материал.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството
му на кредитор срещу ответницата Г. Щ. С. в качеството й на длъжник, на заповеди за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК № 690/01.11.2022г. и
изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. и №666/25.10.2022 г. и изпълнителен лист от
25.10.2022 г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД след депозирани в срок
възражения срещу заповедите. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедите за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договори за
кредит № **********/23.03.2020г. и № 40015008799/25.03.2020г. Предявяването на иск по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на
4
заповеди за изпълнение на парични задължения очертава пределите на предмета на
настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
върху ищеца. За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК
и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния
преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по
силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на
исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложените заповедни производства по ч.гр.д.
№1308/2022 г. и ч.гр.д. № 1309/2022 г. по описа на БСлРС, представените писмени
документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената експертиза.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените ч.гр.д. №1308/2022 г. и
ч.гр.д. № 1309/2022 г. по описа на БСлРС, че в полза на ищеца са издадени по реда на чл.417,
т.2 от ГПК № заповед за незабавно изпълнение № 690/01.11.2022г. и изпълнителен лист №
599/01.11.2022г. и №666/25.10.2022 г. и изпълнителен лист от 25.10.2022 г. и за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадените
заповеди са връчени на длъжника С. лично, чрез ЧСИ Иванка Цонкова с район на действия
ОС-В.. Същата е депозирала в законоустановеният срок възражения по реда на чл. 414 от
ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава претенцията си, въз основа на сключен
договор за потребителски кредит № **********/23.03.2020г., по силата на който е
предоставил на ответницата сума в размер на 488,90 лв. представляваща стойността на
закупеният телефон марка „HONOR“ модел „HONOR 9X DS BLUE“. С подписване на
декларацията, приложена към договора (л.54 от делото) ответницата декларирала, че е
получила стоката, описана в чл. 8 от него, от продавача на стоката. Съгласно чл.10 от
договора, общата крайна дължима сума от потребителя възлиза на 629,76 лв., която сума
била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 26,24 лв., съгласно
погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договора. Уговорена е била както възнаградителна
лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава претенцията си и въз основа на сключен
5
договор за потребителски кредит № **********/25.03.2020г., по силата на който е
предоставил на ответницата сума в размер на 707,53 лв. представляваща стойността на
закупеният телефон марка „HUAWEI“ модел „P SMART PRO DS BREATHING GRY“. С
подписване на декларацията, приложена към договора (л.14 от делото) ответницата
декларирала, че е получила стоката, описана в чл. 8 от него, от продавача на стоката.
Съгласно чл.10 от договора, общата крайна дължима сума от потребителя възлиза
на 909,60 лв., която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер
на 37,90 лв., съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договора. Уговорена е
била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
По своята правна характеристика договорът за потребителски кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответницата са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В
изпълнение на вече сключен договор за потребителски кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че предоставените на С. суми са
били изцяло усвоени от ответницата, чрез закупуване на телефони описани по - горе.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
С. е заплатила следните суми: За Договор №********** общо в размер на 760,58 лв., като са
погасени следните компоненти: главница в размер на 520,48 лв., договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 228,09 лв. и обезщетение за забава в размер на 12,01 лв.
За Договор №********** размерът на платените суми са общо 530,42 лв., като са погасени
следните компоненти: главница в размер на 359,47 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в
размер на 163,24 лв. и обезщетение за забава в размер на 7,71 лв., които суми са отразени в
таблици - приложение 1 и 2 в заключението.
Тоест, същата не изпълнила основното си задължение като кредитополучател – да
плаща уговорените месечни погасителни вноски, но с частично плащане на сумите по
договора е признала извънсъдебно съществуването му и неговият размер.
По делото няма спор, че банката ищец има качеството на кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК, а ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договорите,
настоящият съдебен състав приема, че договорите са за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
6
за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20
и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че
за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорите за
потребителски кредит не страдат от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост
и не противоречат на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазена е писмената
форма съгласно изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-
12, е разяснено наличието на право на отказ от него.
Установи се, още че между страните по делото са налице сключени договори за кредит,
за неравноправния характер на който съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като примерно са изброени такива клаузи. В случая, не е спорно, че Г. Щ. С. притежава
качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Подписаните от
кредитополучателя договори за кредит № **********/23.03.2020г. и №
**********/25.03.2020 г. съдържат ясна информация за конкретния размер на всяко едно
задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и детайлно описание
на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план,
поради което и не са налице неравноправни, респ. нищожни клаузи от същия.
Видно от представените по делото документи предмет на процесните договори за
кредити същите са подписани електронно с положени инициали за дистанционно
потвърждение на документите, чрез платформата “Namirial CA Firma Qualificata” от Г.
Щилиянова С..
По делото са представени към всеки един от договорите стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, договорите за потребителски кредит, декларация от
потребителя, че е получил стоката описана в чл.8 от договора от продавача на стоката,
уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което да послужи пред „Технополис
България“ ЕАД и „ЗОРА-М.М.С.“ООД.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в договорите за кредит №
**********/23.03.2020г. № **********/25.03.2020 г. не са налице недействителни клаузи.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
преди депозиране на заявлението, С. е платила по Договор №********** общо в размер на
760,58 лв., като са погасени следните компоненти: главница в размер на 520,48 лв.,
7
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 228,09 лв. и обезщетение за забава в размер
на 12,01 лв. И по Договор №********** размерът на платените суми са общо 530,42 лв.,
като са погасени следните компоненти: главница в размер на 359,47 лв., договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 163,24 лв. и обезщетение за забава в размер на 7,71 лв.,
за погасяване на задълженията й, с което е налице извънсъдебно признание по него.
Ето защо, съдът счита, че договорът не се явява недействителен на соченото от
ответницата основание в чл. 22 от ЗПК.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.
С. от Г. Щ. С. за сумата 129,43 лв. (главница) представляваща задължение на заемател за
връщане на отпусната парична сума по договор за потребителски кредит №
**********/23.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.10.2022 г.
(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда) и за сумата 187,05 лв.
(главница) представляваща задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума
по договор за потребителски кредит № **********/25.03.2020г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 24.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда)
Основното възражение на ответницата, чрез пълномощника й въведено с отговора на
исковата молба, се свежда до действителността на клаузата от договора, касаеща размера на
договорената възнаградителна лихва, противоречаща на добрите нрави.
С исковата молба по договор за потребителски кредит № **********/23.03.2020г., се
претендира възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 20,35 лв. за периода от 25.05.2022
г. до 25.09.2022 г. и договор за потребителски кредит № **********/25.03.2020 г., се
претендира възнаградителна/договорна/ лихва в размер на 35,19 лв. за периода от
25.05.2022г. до 25.09.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили. Клаузата на чл.11.1 от договора за кредит предвижда, че потребителят е
длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите си месечни
потребителски вноски, като в случай на просрочие дължи да заплати и начислените лихви за
периода на просрочието. Договорът е двустранен и възмезден, като в полза на кредитора е
предвидено възнаграждение, т.е. лихвите са възнаградителни. Освен това от потребителя се
дължи и годишен процент на разходите по кредита. Клаузите в договора са ясно и
недвусмислено формулирани.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
8
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Процесните договори за кредит са сключени на 23.03.2020г. и съответно на 25.03.2020
г., т.е. след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./,
поради което по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата
разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит,
размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0%
плюс десет процентни пункта отгоре. В случая, определеният в договор №**********
размер на ГПР от 28,55 % и в договор № ********** размера на ГП е 28,47 % не
надвишават пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 25,59 %
за единия и за другия е в размер на 25,39 %. Следователно клаузата за възнаградитерлна
лихва не е нищожна, поради противоречие и заобикаляне на закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва, че са налице основанията за
претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от длъжника и са
настъпил падеж (25.03.2022г.) преди датата на депозираното заявление по чл.417 от ГПК.
Следва да се уважат предявените искове за договорна (възнаградителна) лихва за
сумата 20,35 лв. и 35,19 лв. и по двата процесни договори, съгласно заключението на вещото
лице по ССчЕ като основателни.
Вземането за мораторна лихва, релевирано с иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до фактически и правни
изводи за наличието на главен дълг.
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили
такова обезщетение при неизпълнение в клаузата на чл. 9.4 от договора. Доказа се, че в
случая е налице частично неизпълнение от страна на ответницата на парично задължение.
Съгласно заключението по изготвената ССчЕ, размерът на обезщетението за забава
(изчислено именно по начина, предвиден в договора) за периода от 25.05.2022 г. до
13.10.2022 г., възлиза на 10,85 лв.по първия договор и 16,01 лв. за периода от 25.05.2022 г. до
13.10.2022 г. по втория, за които суми искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД следва да се
уважи, като основателен.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
9
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедните производства е поискал присъждане: по ч.гр.д.№1308/2022 г. на 25,00
лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и по ч.гр.д.№1309/2022 г.
на 25,00 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 100,00 лв. заплатена
държавна такса, за която сума има приложени платежни документи, 300,00 лв. адвокатско
/юрисконсултско възнаграждение и 400,00 лв. депозит за ССчЕ.
Ответницата чрез пълномощника си е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва
да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по
отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение.
Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в
чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50,00 лв. до
180,00 лв., а в исковото – от 100,00 лв. до 360,00 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с материален интерес в общ размер
на 398,71 лв. за вземания, произтичащи от договори за кредит. От друга страна, извършената
от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество еднотипни
искови производства, без явяване в открито съдебно заседание, но с изготвяне на становище.
В случая, сума от 180,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото.
Предвид гореизложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 350 лв. разноски за двете заповедни производства.
Същата следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в
общ размер на 680 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Щ. С. с ЕГН
********** от гр.Б. С., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 49А, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. - 1421,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В.А.Г. и А. Ч.Д. – Изпълнителни
10
директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за сумата 187,05 лева, представляваща главница
по договор за кредит № 40015008799/25.03.2020г., сумата 35,19 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 15,98 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата, начиная от 24.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК в съда и предмет на ч.гр.д.№1308/2022г. по описа на РС – Б. С.) до
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото
производство, включително и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК. Както
и за сумата от 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********/23.03.2020г., сумата 20,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 10,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от
24.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда и предмет на ч.гр.д.
№1309/2022г. по описа на РС – Б. С.) до изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б. С.,
обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 49А, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. - 1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №
52-54, представлявано от В.А.Г. и А. Ч.Д. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника
юрисконсулт М. Н., направените разноски по исковото производство по гр.д.№ 211/2023г.
по описа на БСлРС в общ размер на 680 лв., както и сторените от ищеца разноски в
заповедните производства по ч.гр.д.№ 1308/2022г. и ч.гр.д.№ 1309/2022г. по описа на
БСлРС в общ размер на 350 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1308/2022г.
и ч.гр.д.№1309/2022г. по описа на БСлРС.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
11