О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260 130
гр. ПЛОВДИВ 02. 12. 2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 02.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 692 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Повод за
започването му е изходяща от Д.Г.И., ЕГН **********,*** частна жалба против постановеното
от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 552/ 20 г. определение № 1735 от
27.09.2020 г., с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението иска се неговата отмяна и връщане на
делото на ПОС за разглеждане на спора по същество.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено
следното:
На 27.08.2020 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила
искова молба от Д.Г.И., ЕГН **********,*** против „А. И. Г.“
ЕАД, гр. П., ЕИК ....
В обстоятелствената й част се сочи, че ищецът към дата
на подаване на молбата е член на съвета на директорите на ответното дружество.
Споменава се, че на 26.08.2020 г. по партидата на същото
в ТРРЮЛНЦ било подадено Заявление А5 ..., с което било поискано вписването на
новонастъпили обстоятелства изразяващи се в освобождаване от длъжност на
досегашните членове на СД и вписване на нов състав на СД. Споменава се, че към
заявлението били приложени решение от 18.08.2020 г. на ЕСК, протокол от проведено заседание на СД от
13.07.2020 г., покана за свикване на ОСА, декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ,
адвокатско пълномощно и удостоверения за актуално регистърно състояние на ЕСК и
дружеството, което го представлява.
По повод на заявените за вписване обстоятелства е
посочено, че длъжностното лице не се е произнесло и е изразено мнение за
недопустимост на същите, респ. такова, че при позитивно произнасяне би се
стигнало до вписване на несъществуващи обстоятелства поради факта, че същите не
били валидно възникнали или поради това, че решението, за което се твърди да е
на ЕСК е нищожно защото е взето от некомпетентен по отношение на дружеството
орган на управление.
По-надолу в ИМ са изложени конкретни доводи в подкрепа
на тези твърдения и на база същите са отправени искания за следното:
- да се признае
за установено, че инициираното със Заявление вх.№ ... вписване по партидата на ответника
е недопустимо поради това, че заявлението е подадено от лице, което не
притежава активна легитимация на заявител по смисъла на чл. 600 ГПК, вр. с чл.
15, ал.1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
- да се
признае за установено, че със Заявление вх.№ ... е поискано вписване на несъществуващо
обстоятелство по смисъла на чл. 604 ГПК,
- да се
прогласи нищожността на решение от 18.08.2020 г. взето от „Л. Т.“ ООД в
качеството му на ЕСК на ответното дружество като такова взето от некомпетентен
орган на управление на ответника, респ. да бъде признато за установено, че
липсва решение на компетентен орган на управление на ответното дружество за
освобождаване на ищеца като член на СД.
С
определение от 27.08.2020 г. делото е било оставено без движение за уточняване
по отношение на първите два иска наличието на интерес да се оспорва процедура,
която все още не е завършила и липсва произнасяне от длъжностното лице при
АВ-ТРРЮЛНЦ.
По
отношение на претенциите свързани с решението на ЕСК наред с обосноваване на
интереса от предявяването им е поискано да се уточни и дали се предявяват един
или два иска с оглед на факта, че ищецът говори за прогласяване нищожността на
това решение, както и за установяване липсата на такова.
На
24.09.2020 г. ищецът е подал молба - уточнение във връзка със споменатите по-
горе нередовности.
В нея е
направено изявление за оттегляне на първите два иска.
Уточнено е също,
че във връзка с решенето взето от ЕСК на 18.08.2020 г. искането е за
прогласяване нищожността на същото поради вземането му от некомпетентен орган,
т.е. не е отправено отделно искане да се признае за установено, че липсва
решение на компетентен орган на управление на ответното дружество за
освобождаване на ищеца като член на СД.
Във връзка
с този иск в молбата-уточнение е направено и подробно изложение за наличие на
интерес от предявяването му като са преповторени и доводите обуславящи
твърденията на ищеца за нищожност на решението на ЕСК.
Изводът за
вземане на решение от некомпетентен орган се извежда от това, че правният субект изразил воля в решението от
18.08.2020 г. /„Л. Т.“ ООД/ като едноличен собствени на капитала на ответното
дружество не е такъв и няма качество на акционер в същото.
Това му становище се извежда от факта, че ищецът като
настоящ член на СД не бил виждал от момента на избирането му на тази длъжност Книга
на акционерите, в която според чл. 179 от ТЗ се записвали името и адресът на
притежателят на поименни акции, вкл. и временни удостоверения, отбелязвал се
видът, номиналът и емисионната им стойност, както и настъпилите промени с оглед
тези обстоятелства. Посочено е, че това било задължение на представляващите дружеството.
От факта, че ищецът не бил виждал Книга на акционерите, той прави извод за
ЛПИСА на такава.
Твърди се също, че ищецът в качеството си на член на
СД не бил виждал за периода, в който заемал тази длъжност, нито временни
удостоверения, нито отпечатани поименни акции, които да удостоверявали, че „Л.
Т.“ ООД, учредено в съответствие със законите на Р. С. е собственик на акциите от
капитала на ответното дружество.
Споменава се, че в архива на дружеството липсвало
решение на СД взето по реда на чл. 23, ал. 3
и чл. 49, ал.2 от Устава на
дружеството, с което да е дадено съгласие за прехвърляне на акции на „Л. Т.“
ООД при условие, че същото не е учредител и е трето лице. На тази база се прави
извод, че дори да има сделка в полза на „Л. Т.“ ООД за тези акции то същата
била недействителна по отношение на дружеството. Споменато е че решението на СД
е част от ФС и липсата му сочи, че самото прехвърляне не е породило действие,
т.е. собствеността върху акциите не е преминала в патримониума на третото лице
неакционер.
По отношение това е или не е налице интерес от
предявяване на иска за прогласяване на нищожността в уточнението от 24.09.2020
г. е заявено, че той следва от факта, че с порочното решение ищецът е освободен
като член на СД и на база същото е подадено заявление за заличаването му като
такъв от партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Посочено е, че уважаването на иска
със СПН ще има за пряка последица установяването на съществуване на
правоотношение между дружеството и ищеца в качеството му на член на СД, т.е. ще
се установи липсата на основание за освобождаването му като такъв.
Споменава се също, че предявяването на този иск има за
цел да предотврати привидността, която ще се създаде при вписване на база това
решение на едно несъществуващо обстоятелство изрязващо се в освобождаването на
член на СД. В тази връзка е казано, че преди извършване на вписването длъжностното
лице дължи проверка дали искането е направено от оправомощено лице, дали заявените
за вписване обстоятелства подлежат на вписване и съществуват, респ. за
законосъобразността на решенията довели до възникване на това ново
обстоятелство. В тази връзка се твърди, че при приключване на настоящия спор с
влязъл в сила акт прогласяващ нищожността на решението на ЕСК ще се установи и неговото
несъществуване, а и факта дали „Л. Т.“ ООД е ЕСК на ответното дружество.
Твърди се и че правният интерес от предявяване на този
иск в патримониума на ищеца идва и от въздигнатия в чл. 10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ
принцип на довери в ТРРЮЛНЦ предвид на това, че трети лица можели да се
позовават на вписването и обявяването дори и ако вписаното обстоятелство или
обявеният акт не съществува.
В обобщение е подчертано, че според ТР 1/2002 на ОСГК
на ВКС самостоятелен иск за прогласяване нищожността на решението на ОСА е
допустим и ако обстоятелства от същото подлежат на вписване, но към датата на
предявяването му то все още не е извършено.
Съответно ПОС във връзка този последен иск е посочил,
че
наличието на интерес, т.е. активна процесуална легитимация за предявяването му
ще е налице ако с позитивното решение ще рефлектира пряко в правна сфера на
ищеца.
Изхождайки от това той е направил анализ на известните по делото и налични
по партидата на ответника факти и обстоятелства и е формирал извод за
недопустимост на иска за нищожност на решението на ЕСК.
В хода на тези си разсъждения ПОС е посочил, че водещото при преценката за наличието
или липсата на интерес следва да е обстоятелството, че ищецът е изпълнителен
член и член на СД на ответното ЕАД и по тази
причина е длъжен да изпълнява взетите решения от ОСА, респ. на ЕСК и да се съобразява с волята му.
Посочено е също, че с оглед гарантиране възможността дружеството да продължи да участва активно
в търговския оборот и да извършва търговска дейност оспорването на решения
взети от ОСА, респ. на такива от
компетентността на ОСА, но взети от ЕСК на акционерно дружество е предоставена
на изчерпателно посочен и ограничен кръг лица - акционери. Членовете на СД в
качеството им на изпълнители на решенията, респ. на волята на акционерите не
разполагали с възможност да атакуват по съдебен ред решенията.
С оглед тези разсъждения
е направен и извод, че признаването на възможността на членовете на СД без да
имат качество на акционери да оспорват по исков ред освобождаването си ще доведе
до невъзможност акционерите да избират изпълнителни органи, които да провеждат
възприетата от тях политика на дружеството, а и до невъзможност да извършва
каквато и да е търговска активност от страна на дружеството поради липсата на
надлежно и сигурно представителство.
Тези разсъждения на първоинстанционния съд са го принудили да опише и пътят, по който членовете на СД могат да се
защитават. В тази връзка е посочено, че отношенията
между членовете на СД и дружеството се уреждали с
договор за управление, който бил правопороаждащия мандатното
правоотношение факт. По тази призан е посочено, че при прекратяването на
същото, освободеният член на СД можел да се защити като търси
изпълнение на поетите от дружеството задължения по договора за управление между
тях. Това следвало да стане с осъдителна искова претенция,
която ще погълне установителната и поради това за ищеца не
съществува правен интерес от последната.
Посочено е също, че липсата на интерес от предявяване
на процесния иск следва и от факта, че дори да се прогласи нищожността на решението
на ЕСК то същото актът на съда поради липсата на изпълнителна сила няма да доведе
до правна промяна, нито пък ще формира СПН по въпроса дали „Л. Т.“ ООД е ЕСК на
ответното дружество. С оглед на този последен извод съдът е приел,че този
въпрос не е спор по правоотношение, както смята ищеца, а твърдение за
съществуване или не на вписан в ТРРЮЛНЦ факт. Споменава се, че оборването на
едно такова вписване се извършва със специален иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЦНЦ,
а такъв не е предявяван. По тази причина е направено заключинши, че е
недопустимо инцидентното оспорване на вписани по отношение на търговци в
партидите им обстоятелства.
На база изложеното /оттеглянето на първите два иска и недопустимостта
на третия/ ПОС е постановил прекратяване на производството по образуваното пред
него т. дело № 552/2020 г.
Недоволен от прекратителното определение е останал
ищецът и е подал частната жалба станала причина за започване на настоящето
производство.
В нея се говори за неправилност и незаконосъобразност
на доводите на съда довели го до
заключение за липса на правен интерес от предявяване на иска за нищожност на
решението на ЕСК. В подкрепа на това твърдение като цяло са преповторени съображенията
изложени в молбата уточнение пред ПОС. Изразени са и допълнителни такива, като
от същите става ясно, че според ищеца съдът е прекратил производството по делото
поради това, че така предявеният иск нямал за предмет спор за съществуване или
липса на правоотношение. В тази връзка е
споменато, че това не е така по причина, че с него инцидентно следвало да се
установи наличието или липсата на членствено правоотношение и то не за един
минал момент, а за такъв към датата на вземане на решението на ЕСК-18.08.2020
г.
В частната жалба е взето отношение и по въпроса дали
евентуалното позитивно съдебно решение по иска за нищожност на решението на ЕСК
ще предизвика правна промяна. В тази връзка е написано, че с едно такова
решение щяло да се установи със СПН, че
„Л. Т.“ ООД не може да заявява пред трети лица и пред дружеството волята
на неговия върховен орган, респ. да налага на СД изпълнението на взети от него
решение като ЕСК при условие, че не притежава това качество. Посочено е и че
със същото ще се установи, че решението дало основание за заявяване на
новонастъпили обстоятелства за вписване е взето от некомпетентен орган и е
нищожно, което при извършено вписване би било основание за предявяване и на
специалния иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка е изразено и становище,
че не е налице пречка при все още неизвършено вписване иск за установяване на
тази нищожност да се предяви и да се разгледа, с което ще се попречи на самото
му извършване и ще се преодолее възможността с оглед на факта, че заличаването
на вписването има действие занапред за един период от време да са имали
действие вписани обстоятелства, които реално са несъществуващи.
Във връзка с така описаната частна жалба ПАС намира за
нужно да посочи, че решенията на ОС на търговските дружества са особен вид
сделки, при които критериите за
нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими. В тази група с оглед
разпоредбите на чл. 219, ал.2 от ТЗ са решенията на ЕСК по въпроси от компетентността
на ОСА.
Именно особеният характер на този тип сделки с оглед
обстоятелството, че със същите се решават съществени въпроси по управлението и
дейността на търговски дружества са дали повод на законодателя да въведе
специфични критерии при преценка на тяхната порочност. Така при противоречие на
същите със закона или устава те са ОТМЕНЯМЕМИ /пораждащи действие/, но не и
нищожни. По тази причина и с разпоредбата на чл. 74 от ТЗ е ограничен кръга от
лица които могат да оспорват същите и да искат отмяната им - съдружниците или
акционерите в съответното търговско дружество.
Реално основанията за нищожност при тази група правни
сделки с оглед споменатите по- горе последици от същите са силно ограничени и наличието
й е обусловено от съществуването на изрично предвиждане за това в специалния
закон.
За нищожност обаче видно от приетото в ТР№1 от 2002 г.
на ОСГК на ВКС може да се говори и когато едно
решение не е взето от ОС, но в съставения във връзка с провеждането му свидетелстващ
документ е удостоверено противното или въпреки липсата му в ТР е извършено
вписване на обстоятелства породени от него.
За нищожност може да се говори и в
случаите, когато решението на ОС е извън пределите на неговата и на другите
органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Респективно с оглед приетото в споменатото по- горе ТР
от 2002 г. иск за установяване на нищожност на посочените по- горе основания и
при наличие на правен интерес може да се предяви не само от членовете на
съответното дружество, но и от всяко трето лице.
По принцип интерес от търсената защита би бил налице
ако с оспорвания акт се засягат правата на ищеца и ако позитивното решение би
способствало за защита на така нарушените права.
Въззивният състав обаче се изразява условно по
причина, че оспореният акт е такъв на орган на търговско дружество и по тази
причина гарантирането на сигурността в търговския оборот и възможността същия
да бъде осъществяван съобразно волята на мнозинството от съдружниците /акционерите/
е водеща. Именно и по тази причина, както бе посочено и по- горе законодателят
е ограничил случаите, при които може да се говори за НИЩОЖНОСТ на решенията на
ОС на съдружниците или акционерите.
С оглед на това при извършване на преценката за наличие
на интерес за ПАС следва да се има предвид и че при тази група искове страни по
делото са ищецът, чиито права са засегнати и самото дружество. Това предполага,
че в рамките на това производство няма как дори и преюдициално да се разрешават
спорове, по които страни са правни субекти неучастващи в делото. Ето защо в
тези случаи при преценка на това спорно обстоятелство съдът винаги следва да се
ръководи от представените по делото официални документи досежно същото, респ.
от данните на база извършените вписвания и обявявани в ТРРРЮЛНЦ.
Това сочи, че при иск, по който се претендира
прогласяване нищожността на решение на ОСА на база доводи за липса на права в
патриониума на неучастващи по делото страни задължително следва да се представя
документ обвързващ страните и удостоверяващ официално липсата им или да се
представи доказателство за висящ правен спор по този въпрос.
При липса на такъв и наличие на официални документи
или вписвания противни на твърденията на ищеца би следвало да се достигне до
логичен извод, че ищецът няма как да постигне търсената защита и ИНТЕРЕС от предявяване на такъв иск липсва.
В тази хипотеза следва да се направи и извод, че с
предявяване на иска ищецът не търси защита на свои материални права, а по скоро
цели възпрепятстване дейността на ответното дружество. Това само по себе си
представлява злоупотреба с право, което не се допуска (се забранява) от
разпоредбите на чл. 57, ал. 2 на Конституцията и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД.
В случая на пръв поглед атакуваното решение засяга
права на ищеца, а установяването на нищожността му би имало за последици и
създаване на пречка за извършване на вписвания в ТРРЮЛНЦ възоснова на същото.
Видно от данните по делото той обаче счита решението
на ЕСК за нищожно поради това, че изразилият воля за приемането му правен
субект няма качеството на акционер в ответното дружество. До данни в тази
насока на база вписванията в ТР въобще не може да се достигне при условие, че
вписване за това качество на „Л. Т.“ ООД е извършено още през 2014 г. и от този
момент насетне, той е сочен като такъв дори и в действащите Устави на дружеството.
Съдебен акт установяващ със СПН по
отношение на ищеца, ответното дружество и „Л. Т.“ ООД, че последният не е
носител на членствени права не е представен, нито се твърди да е висящо производство
с такъв предмет.
По тази причина ПАС съобразявайки се с изложеното
малко по - горе счита, че в случая искът за установяване нищожността на
решението на ЕСК на ответното дружество от 18.08.2020 г. е недопустим поради липсата
на интерес от предявяването му, а и поради това, че с него не се търси защита
на собствени материални права, а се цели възпрепятстване дейността на ответното
дружество
В потвърждение на този последен извод следва да се
посочи и това, че ищецът е избран за член на съвета на директорите на процесното
дружество именно с решение на споменатия ЕСК от 17.07.2019 г. и е извършено
вписване по този въпрос на 23.10.2019 г.
Недопустимостта на иска от своя страна предполага
прекратяване на делото по отношение на същия.
Прекратяване на т. дело № 552/20 г. по описа на ПОС по
отношение на останалите два иска пък се налага с оглед извършеното оттегляне на
същите.
В този смисъл са и крайните изводи на ПОС и определението
му следва да се потвърди.
Водим от това съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 552/20 г. определение № 1735 от
27.09.2020 г., с което производството по делото е прекратено.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.