РЕШЕНИЕ
№ 1515
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120102419 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, против ЦВ. ИЛ. Д., с настоящ и постоянен адрес в гр.
Бургас, с която претендира приемане за установено, че ответникът му дължи следните суми:
2498,06 лева – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 18.02.2019 год., 659,87 лева – договорна лихва за периода 10.07.2019-
24.08.2020 год., 75 лева – договорни такси, и 56,22 лева – обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 24.08.-12.11.2020 год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 13.11.2020 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
260155/20.01.2021 год. по ч. гр. д. № 7200/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли
за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените положителни установителни исковете е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете като неоснователни, моли за отхвърлянето им; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че на 18.02.2019 год. между ищеца и ответника е бил
сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, за
сумата от 2500 лева. Срокът за ползване на кредита е определен на 3 год., съвпадащ със
срока на валидност на издадената от банката кредитна карта – чл. 15 и чл. 25 от общите
условия на ищеца, които са част от процесния договор.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора и е обявил вземанията си за
1
предсрочно изискуеми – предвид бездействието на кредитополучателя за плащане на
месечните погасителни вноски след 10.07.2019 год., на основание чл. 34 във вр. с чл. 33, ал.
2 от общите условия.
За заплащане на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение №
260155/20.01.2021 год. по ч. гр. д. № 7200/2020 год. на БсРС.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните,
което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е установило размера на
дължимите суми, при съобразяване с извършените от ответника Ц.Д. частични плащания,
както и пълното й бездействие за погасяване на задълженията след 24.06.2019 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за
доказани по основание. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на
релевантните за спора факти – валидно сключен в писмена форма договор между страните,
отговарящ на императивните изисквания на ЗПК, с определен предмет и основание,
надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението, ликвидност на паричните
задължения на контрахента и надлежното им обявяване за предсрочно изискуеми от
кредитора (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК). Съдът приема за
доказана облигационната връзка между страните във връзка със сключения договор за
банков кредит, предвид неоспореното по автентичност писмено съглашение от 18.02.2019
год. ЗПК не въвежда изисквания за поредност при изписване на датата и полагането на
подписите на страните, а и извършените от ответника три погасителни плащания следват по
време подписването на договора, поради което възраженията в отговора по чл. 131, ГПК са
неоснователни. Договорът за кредит и приложението към него – общи условия – не
противоречат на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, поради което обвързват
страните. Ответникът не е провел доказване на твърденията си, че видът, форматът и
размерът на шрифта на процесния договор и общите условия към него са различни и по-
малки от 12, поради което не е налице недействителност на писменото съглашение по см. на
чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 22, ЗПК. В процесния договор – стр. втора, под линия – се съдържа
информация за ГПР и за обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 10, ГПК, поради което
възражението на ответника и в тази насока е необосновано. Предвид вида и спецификата в
предмета на сключения договор (револвиращ кредит), правилото на чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК
не намира буквално приложение, тъй като в момента на подписване на съглашението не е
ясна бъдещата воля на кредитополучателя за броя и размера на тегленията.
Съдът намира, че законосъобразно и в съответствие с договорната клауза по чл. 34
от общите си условия банката е обявила предсрочната изискуемост на вземанията, предвид
пълното бездействие на длъжника за плащане на 5-те погасителни вноски през периода м.
юли-м. ноември 2019 год. Доказателствената тежест за опровергаване на така твърдения от
ищеца отрицателен факт се носи от ответника, който следва да проведе главно и пълно
доказване на обстоятелствата за липсата на предпоставки за обявяване от банката на
предсрочна изискуемост, вкл. за извършените в срок и в пълен размер плащания до 10-о
число на месеца, на основание чл. 1, ал. 5 от договора. Такова доказване по делото не е
2
проведено, поради което съдът намира, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно по
волята на изправната страна-кредитор и е породила действие за контрахента (вж. т. 1. 1. от
8/2017-2019-ОСГТК на ВКС). Съдът се съобразява и с приетото експертно заключение, с
което е установено, че последното плащане от ответника е извършено на 24.06.2019 год.
Волята си за предсрочната изискуемост ищецът е изразил писмено в представената
нотариална покана, връчена надлежно по реда на чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 592, ГПК.
По отношение размера на дължимите суми съдът основава решението си на
приетото експертно заключение, вкл. с устното му пояснение в откритото съдебно заседание
на 01.12.2021 год., неоспорено от страните. По отношение договорната лихва дължимата
сума възлиза на 659,43 лева, т. е. искът следва да бъде частично уважен, а отхвърлен за
горницата до претендираната сума от 659,87 лева.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени
деловодни разноски, направени в настоящото дело, в съответен размер – 764,04 лева.
При спазване указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и деловодните разноски от общо 115,78 лева, направени в заповедното
производство. Съдът констатира, че в издадената заповед държавната такса е определена в
половин размер от дължимия и внесен от заявителя размер, поради което с настоящото
решение следва да бъде присъдена пълната дължима сума.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът ЦВ. ИЛ. Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, бул. „...,
дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, следните суми: 2498,06 лева – главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 18.02.2019 год.,
659,43 лева – договорна лихва за периода 10.07.2019-24.08.2020 год., 75 лева – договорни
такси, и 56,22 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.08.-
12.11.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от 13.11.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 260155/20.01.2021 год. по ч. гр. д.
№ 7200/2020 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва – в частта му за
горницата над 659,43 лева до 659,87 лева.
ОСЪЖДА ЦВ. ИЛ. Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас,
бул. „... да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, деловодни разноски в размер
3
от 115,78 лева, направени по заповедното производство по ч. гр. д. № 7200/2020 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА ЦВ. ИЛ. Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас,
бул. „...на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19,
деловодни разноски в размер от 764,04 лева, направени по гр. д. № 2419/2021 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4