ПРОТОКОЛ
№ 75
гр. П. , 02.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВесЕ. Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от ВесЕ. Златева Гражданско дело №
20205220103410 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Не се явява ищецът редовно уведомен. За него адв. Кашъмова.
Ответницата се явява лично и с адв. Малинова.
АДВ. КАШЪМОВА : - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. МАЛИНОВА: - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. КАШЪМОВА: - Поддържам исковата молба. Не подържам
1
направеното в петитума искане, при условията на евентуалност, както съм
отбелязала за приложение на чл. 59, ал. 7 от СК. Това искане е направено при
условията на евентуалност и не го поддържам. Моля да приемете
приложените към исковата молба писмени доказателства, като относими към
спора. Моля да допуснете до разпит водените от нас в днешното съдебно
заседание свидетели С.С. и Е.Т. относно обстоятелства, касаещи
постановяване на изменение на обстоятелствата, при които са били
определени досегашните мерки за упражняване на родителски права.
Впоследствие ще взема отношение и по искането за представяне на социален
доклад и имам ново доказателствено искане, във връзка сдопускане на СПЕ.
По отношение на отговора – същият ни е връчен. Оспорвам твърденията в
същия, касаещи неполагане на грижа от страна на моя доверител за детето и
исканията, свързани с това детето да бъде настанено за отглеждане и
възпитание при бабата М.В. на основание чл. 59 ал. 7 от СК. Не възразявам да
бъдат приети приложените към отговора писмени доказателства и да бъдат
допуснати гласни доказателства на ответницата.
АДВ. МАЛИНОВА: - Поддържам отговора. Във връзка с нашите
искания за свидетели понеже една от свидетелките е възпрепятствана
служебно – Р.П., намира се в София днес За следващото заседание моля да я
призове на телефон **********. Свидетелят Н.Б. е на път и моля да бъде
разитан следващия път. Водим днес Д.П. и Й.В.Х.. Да се приемат писмените
доказателства към исковата молба.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответницата ищецът твърди, че с Решение
№7/09.01.2015 г., постановено от ОС-П. по реда на чл.69 от СК по гр.д.
№234/2014 г., бил признат за биологичен баща на детето М.Л.Т., родена на .....
от майка - ответницата Ж. К. П., и на основание чл.70 от СК било
постановено детето да живее при майката, същата да упражнява родителските
права, а спрямо него били определени мерки за осъществяване на лични
контакти с дъщеря му, както и постановено да й заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лв., изменен с Решение на РС-П. по гр.д.№2421/2016 г. на 200
2
лв.
Налице било съществено изменение на обстоятелствата, при които били
постановени мерките по чл.70 от СК, което изменение налагало спешно,
незабавно постановяване на нови мерки с оглед защита на най-добрия интерес
на дъщеря ми М..
Сочи се в исковата молба, че детето се отглеждало от ответницата и
нейната майка М.В. в жилище, предоставено от Община-П. под наем на М.В..
Ищецът от осем години живеел и работел във В., имал статут на постоянно
пребиваващ, с постоянна работа и жилище под наем. Не бил преставал да се
грижи за дъщеря си още от раждането й. Детето обаче растяло в несигурна,
нестабилна среда, характеризираща се в непрекъснати скандали между
ответницата и нейната майка, пренебрегване интересите на детето за сметка
на лични интереси на бабата М.В. и майката. Бабата М.В. всячески пречила на
контактите му с детето, както и на неговите родители с внучката им.
Манипулирала както ответницата така и детето. Предприела поведение на
обсебване на дъщеря му, игнориране на потребностите на детето да общува с
него и неговите родители. Ответницата била психически нестабилна,
системно злоупотребявала с алкохол, изпадала в неадекватно физическо и
психическо състояние, не била трудово заета, не можела да се справи с майка
си, която била склонна и към насилие/ както към детето, така и към
ответницата, към неговите родители/, не била в състояние да защити
интересите на дъщеря си. През последните три-четири години многократно
ответницата искала помощ от ищеца, тъй като не можела да се грижи за
детето, нямала къде да отиде, когато майка й я гонила от дома им. Двамата
заедно били ходили в „Отдел закрила на детето”,ДСП-П. да потърсят закрила
на майката и детето от бабата М.В., но без резултат. За да може да се погрижи
адекватно за детето си, да го извади от тази неблагоприятна за неговото
отглеждане и възпитание среда, разговарял с ответницата да отиде с детето да
живее при него във В., която му казала, че без чужда помощ нямало да се
справи да гледа детето. Разговарял със своята майка, която се съгласила да
отиде с тях във В. и да гледа детето. Четири пъти идвал в България, за да
подготвят багажа, да вземе ответницата и детето, но ответницата в последния
момент се отказвала, манипулирана и заплашвана от нейната майка, която
продължавала да издевателства над психиката на дъщеря му, говорейки й, че
3
баща й бил починал, че тя била нейната майка, че моите родители не й били
баба и дядо. Ответницата решила, че ситуацията я устройва - майка й да се
грижи за детето, а тя да си живее живота, както намери за добре, без да
работи, да обикаля постоянно заведенията. Но дори и бабата М.В. не се
грижила за детето в негов най-добър интерес. Детето било свидетел на всички
тежки скандали между ответницата и бабата; дъщеря му била с вродено
увреждане на зрението и нито ответницата, нито бабата М.В. били водили
детето на очен специалист /били му дали някакви очила, взети случайно от
друга възрастна жена/. Потърсил сметка от ответницата, а тя му отговорила,
че ще купи лупа на детето. Тогава ищецът и майка му завели детето на
специалист в очна клиника в гр.Варна, предприели нужните мерки за
лечение, за корекция на вродения порок и предупредил ответницата и майка
й, че лечението трябвало да продължи и да водят детето редовно на преглед,
което не се случвало. Детето споделяло още, че баба му го наказвала, като го
заключвала само на тъмно в тоалетната. Бабата категорично забранявала на
ответницата да позволява на неговите родители да се виждат с детето и когато
това се случвало, за да избегне скандал с майка си, ответницата й казвала, че
родителите му са „отвлекли” детето. Викали полиция, проявявали агресия,
включително и физическа, към родителите му, за да се стигне до там, че М.В.
била осъдена от PC-П. по НОХД №550/2018 г. за закана за убийство на баща
му и майка му, ведно с пробационна мярка-забрана да посещава адресите на
местоживеене на родителите му която тя не спазвала. Сочи ищецът, че
средствата, които изпраща за детето, се прибирали от бабата М.В. и не се
изразходвали за неговите нужди и потребности. Скъпи вещи и играчки, които
изпращал били разпродавани. Постоянно бил рекетиран от бабата М.В., а и от
ответницата и нейния брат за изпращане на големи суми пари, които били
нужни за закупуване на определени пособия във връзка със заболяването на
детето или за покриване на други нужди на детето, които средства той
изпращал, но после разбирал, че нуждите били мними, измислени, а
закупената вещ, не била 1200 лв., колкото му е поискано и изпратил, а била
200 лв. Използван бил от ответницата и роднинския й кръг като източник на
парични средства за задоволяване на техни интереси и потребности,
злоупотребявайки с нуждите и потребностите на дъщеря му. Непрекъснато
бил тормозен по телефона от ответницата и майка й като стигнали дори до
там, да му съобщят, че детето му било блъснато от кола и в тежко състояние,
4
което се оказало пълна измислица, но, докато разбере истината, преживял
изключителен стрес.
Посочва се в исковата молба, че ситуацията по отглеждането и
възпитанието на детето му значително се влошила през последните няколко
месеца. През пролетта на тази година ответницата и детето/ след поредния
тежък скандал/ били изгонени от бабата М.В. от дома й. На ответницата и
дъщеря му била предоставена от ДСП-П. социална услуга по ЗЗД -
настаняване в кризисен център. След изтичане на срока на настаняване
ответницата помолила неговата майка да вземе детето при себе си, тъй като тя
не можела да се погрижи за него, не знаела къде ще отиде. Майка му
прибрала детето в дома им. След време ответницата й била казала, че ще
вземе детето, щяла да живее на семейни начала с мъж в с.Г. Б., в неговия дом
заедно с неговото дете-момченце и тъй като дъщеря му тази година започвала
училище /първи клас/ била записала детето в училището в гр.Б.. Ответницата
отвела дъщеря му в с.Г. Б., но през лятото на тази година отново потърсила
майка му да прибере детето, защото мъжът, с когото живеела в с.Г. Б., ги
изгонил. Тогава разговарял с ответницата да се съгласи да вземе дъщеря им за
месец при него във В., за да може детето да се успокои, да се разнообрази, да
се опознаят по-добре, а и ответницата през това време да намери разрешение
на проблема си. Разбрали се майка му да доведе детето във В. и
непосредствено преди първия учебен ден да върне детето в България, като
всичко необходимо за училище щяло бъде закупено и подготвено от него.
Така повече от месец детето заедно с майка му било при него във В.. Ищецът
си взел отпуска и цялото време прекарали заедно. Дъщеря му се чувствала
много добре, спокойна, щастлива, обгрижена, цялото им внимание било
насочено към нея. Объркване и нервност забелязвал само тогава, когато
ответницата й се обаждала по телефона. След разговор с майка си дъщеря му
вършела неща, които не можел да си обясня, докато не поговорих с нея:
тършувала по гардеробите, шкафовете, навсякъде, питала дали в дома му
живее жена. Детето споделило, че майка й я карала да прави това. От престоя
на детето при ищеца той установил, че то нямало изградени никакви навици
за правилно хранене, сън, хигиена. Когато казвал на дъщеря си към 21 ч., че
било време за сън, тя му отговаряла, че на нея никой не й казва кога да си
ляга, че в Г. Б. тя и момченцето на мъжа, в чийто дом живеели с майка й, си
5
лягали след като „купонът свърши“. Сутрин не закусвали, защото ставали
късно.Разбрал от детето, че в този дом много често се събирали компании за
ядене и пиене и детето му спяло в същата тази стая, в която било пушено,
употребяван алкохол, след като си тръгнелигостите. Дъщеря му нямала и
изградена елементарна представа кое било лошо, кое добро, кое позволено и
кое не. Казало, че и тя „като мама ще пуши и пие“ и му демонстрирала как ще
го прави.
Седмица преди първия учебен ден майката на ищеца и детето се
прибрали в България. Ответницата отново се била събрала с мъжа от Б.,
поради което дъщеря му отново заживяла с майка си в с.Г. Б. и там тръгнала
на училище. Ищецът осигурил абсолютно всичко необходимо за детето му за
училище-облекло, раница, учебници, пособия, тетрадки и пр. Не след дълго
майката на ответницата М.В., без знанието на дъщеря си, взела детето от с.Г.
Б. и няколко дни била в неизвестност. Очевидно ответницата била отново в
неадекватно състояние вследствие на злоупотребата с алкохол и когато
дошла на себе си установила, че детето го нямало. Търсила го при майката
на ищеца, но то не било там. Тогава се обадила в полицията и подала сигнал
срещу майки си за отвличане на дете, сезирани били и социалните служби за
закрила на детето, преценявайки риска за детето. След извършени
мероприятия се установило, че бабата М.В. се укривала с детето във
Велинград, в Пловдив, била го записала да посещава училище „Отец Паисий”
в гр.П. и заявила, че нямало да позволи никой да й отнеме детето, че дъщеря
й била негодна да се грижи за него, а родителите на ищеца щяла да унищожи.
Полицейските служители предали детето на социалните работници от ДСП
„Отдел закрила на детето”- гр.П., които започналипроцедура по предприемане
на мерки за закрила на детето. По телефона социалните работници го
уведомили за положението на дъщеря му. Информирали го, че не могли да
върнат детето на майката и на бабата М.В.. Разбрали се, че докато организира
пристигането си в България дъщеря му можело временно да бъде настанена в
дома на неговите родители, които щели се грижат за нея.
Така със Заповед №ЗД/Д-РА-094/02.11.2020 г. на ИД Директора на
ДСП-П. дъщеря му била настанена в семейството на неговите родители. От
02.11.2020 г. до 05.11.2020 г. родителите му се грижели за детето. Майка му
го водила и вземала от училище, информирала се от учителите за
6
психическото здраве на детето, за поведението му. Класната и директорката
споделяли на майка му, че майката и бабата М.В. притеснявали детето в
училище, донесли му мобилен телефон и постоянно разговаряли с него, че
едвам удържали дъщеря му да не избяга от училище, както и че детето било
объркано, притеснено след разговор с майка си и баба си М.. След такива
разговори дъщеря му казвала на майка му,, че ще избяга от дома ни, че баба й
М. ще ги унищожи веднъж завинаги. Родителите на ищеца полагали големи
усилия да успокоят дъщеря му и когато детето не се виждало и чувало с
майка си и баба си М. било спокойно. На 03.11.2020 г. бабата М.В. причакала
сутринта майка му и дъщеря му в училищния двор и започнала да се кара с
майка му, да я заплашва, обижда, унижава, искала от детето да не влиза в
училище, а да тръгне с нея. Майка му много се уплашила, тъй като вече М.В.
била осъдена за опита за убийство и заканите за убийство на баща му и майка
му, повикала полиция, но бабата М.В. избягала. За този случай има издадена
от PC-П. Заповед №33/06.11.2020 г. за незабавна защита на майка ми по ЗЗДН
с определени мерки, които обаче М.В. изобщо не спазвала. На 05.11.2020 г.
ответницата - във видимо неадекватно състояние, много пияна отишла в дома
на родителите му с искане да види детето. Паднала пред входната врата.
Майка му междувременно звъняла в полицията за съдействие, тъй като
помислила, че и бабата М. била с дъщеря си. При вида на майка си, дъщеря
му силно се уплашила, започнала да плаче, да се задушава. Майка му
помолила ответницата на следващия ден рано да дойде пред училището и ще
се види с детето, сега в това състояние го притеснява и плаши, а то трябвало
да заспи спокойно. Дошли и полицаите и казали на ответницата да вземе и да
успокои детето, попитали я къде живее, а тя отговорила: „по пътищата’.
Полицейските служители се позаинтересували,ако вземе детето да го
успокои, къде ще го заведе, а тя отговорила: „на хотел”/отново я били
изгонили от дома на мъжа в с.Г. Б./. Така ответницата взела дъщеря му и я
завела в дома на бабата М.В.. След три часа полицаите звъннали на майка ми
да прибере детето. Довела го бабата М.В., придружена от полицай. През това
време дъщеря му много грубо е била настройвана от баба си М. срещу
неговите родители, срещу ищеца, подучена била какво трябва да направи, за
да се върне обратно при баба си М.. На следващия ден-06.11. 2020 г.,петък-
майка му завела детето сутринта на училище.Там ги пресрещнала бабата М.В.
и започнала да крещи, че „ще ги оправи“, че „ще си вземе детето” Дъщеря му
7
се уплашила, опитала се да избяга. Майка му предупредила учитЕ.та, че били
подучили детето да избяга от училище, поради което я молила да прояви
повече внимание към детето. Когато в 16,30 ч. майка му отишла да прибере
дъщеря му от училище, детето се опитало да избяга. С помощта на учителите
и пазача дъщеря му била укротена и убедена да тръгне с майка му. Майка му
била посъветвана от учитЕ.та на дъщеря му да я отведе от П. за събота и
неделя, за да се успокои детето, да се отпусне. Така родителите му отишли с
дъщеря му на къщата им в с.Г.. Взели всички учебници, тетрадки за
домашната училищна подготовка на детето. Очевидно били следени от
ответницата и майка й, защото същите се появили пред къщата в с.Г.,
започнали да звънят, да блъскат, да заплашват, да ругаят. Впоследствие
ответницата се обадила по телефона и поискала от майка му на следващия
ден да разреши да види дъщеря му. Майка му й предложила тя да дойде пред
апартамента им в гр.П., но ответницата поискала майка му да заведе дъщеря
му пред болница „Здраве”, където да се видят. Така сутринта на 07.11.2020 г.-
събота-майка му позвънила на ответницата, че я чакат пред болница
„Здраве”/10,30 ч./, но ответницата още не била станала от сън и казала, че ще
се забави. Майка му била сложила в раницата на дъщеря му и учебниците и
тетрадките за училище, за да може детето да се подготви от майката за
училище. Майка му предала дъщеря му на ответницата и се разбрали да се
чуят по телефона относно връщането на детето. Не минало много време,
когато майка му била посетена от полицейски служител, който й обяснил, че
от ответницата е подаден сигнал срещу нея, че била изоставила внучка си и
детето било в неизвестност. Майка му била шокирана и докато обяснявала
ситуацията, се обадили на полицейския служител, че детето било намерено
пред болница „Здраве”. Очевидно било, че ответницата с майка си
предварително били замислили ситуацията, в която да вкарат майка му като в
капан. Дъщеря му била предадена от полицейския служител на социалните
работници, които със Заповед №ЗД/Д-РА-097/09.11.2020 г. на ИД Директор на
ДСГ1-П. настанили дъщеря ми в Център „Спешен прием”на КСУДС-П. за
срок от 1 месец,считано от 07.11.2020 г., където и до момента е детето.
В средата на месец ноември ищецът успял да се прибере в България.
Работодателят му във В. проявил разбиране и му дал неплатен отпуск по
домашни причини/тъй като бил изчерпал всичките полагащи му се дни за
8
отпуска/, като бил длъжен да се явя на работа на 28.12.2020 г„ след
задължителните 14 дни карантина заради коронавирусната пандемия, считано
от прибирането му във В., т.е. на 11.11.2020 г. резервирал самолетен билет за
полет обратно до В.. След пристигането му в България веднага посетих ДСП,
,,Отдел закрила на детето”- П., провел задълбочен разговор с г-жа Р.Б.-
социален работник, от която разбрал, че целият отдел бил ангажиран със
случая на дъщеря му и пак не могли да се справят с поведението на бабата
М.В., търсили били и съдействие от прокуратура, от психиатър. Бил уведомен
ищецът, че ако не предприеме съответни действия, които да му позволят той
да се грижи за детето, дъщеря му не можела да бъде върната отново в средата
на майката и бабата М., която социалните работници считали за рискова за
детето му, и може би щяло се стигне до настаняване на детето в приемно
семейство.
В присъствието на социалния работник Б. провел ищецът няколко
разговора е ответницата. Желанието му било двамата да вземат решение
относно бъдещото отглеждане и възпитание на дъщеря им. Ответницата и до
ден днешен не можела да даде смислен отговор на важните за здравето,
живота, психо-емоционалното състояние, възпитание на детето въпроси.
Нямала идея къде и как ще отглежда и възпитава дъщеря им и как ще реши
проблема със своята майка. Заявил на ответницата желанието си той да поеме
упражняването на родителските права, детето да живее с него във В., като
всички ваканции да прекарва в България с майка си, като до завършване на
тази учебна година дъщеря му да бъде под грижите на неговите родители в
техния дом в гр.П., като през това време ответницата ще може да осъществява
контакт с детето по определен подходящ начин. Очевидно ответницата
споделила с майка си М. Beселинова предложението му, защото незабавно
същата, а и братът на ответницата, започнали да го притесняват по телефона,
както и родителите му, да ги ругаят, да ги заплашват, че щели направят така,
че детето нямало да бъде нито при тях, нито при нас /тази закана сериозно
плашила ищеца, познавайки агресията, насилието, на което били способни
тези хора/. Братът на ответницата дори си позволил да заплашва лично и
семейството на социалния работник Б.. През ден ходил ищеца в социалната
служба да се вижда с дъщеря си. От социалните работници разбрал, че
майката непрекъснато звъни на телефоните в службата, притеснява
9
служителите, изисквайки от тях по всяко време да довеждат дъщеря му да
разговаря с нея. Самият той също усетил от поведението на детето, че при
тези разговори отново бил оказван от майката и бабата М. натиск върху
детето да следва определено поведение- да казва, че не иска да се вижда с
ищеца и майка му, че иска само майка си, а станело ли въпрос за баба й М.
дъщеря му млъквала и не споделя нищо.
Имайки предвид всички гореизложени обстоятелства, ищецът счита, че
не било в интерес на дъщеря му да живее с майка си, да бъде отглеждана и
възпитавана от ответницата и нейния роднински кръг. Същите не можели да
осигурят безопасна,сигурна и адекватна за физическото, психическо,
умствено, нравствено и социално развитие на детето среда. Обстоятелствата
налагали промяна на определените досегашни мерки но чл.70 от СК, за да
бъде постигната защита на най-добрия интерес на дъщеря му, а не да бъде
оставена в риск.
Ищецът претендира да възложи съда на него упражняването на
родителските права, да постанови дъщеря ми М. да живее при него, което
означавало, че ще отглежда и възпитава детето си по неговото местоживеене
във В., което не било чуждо и непознато за дъщеря му, тъй като повече от
месец живяло с него именно в този дом. Счита, че било в интерес на детето до
приключването на тази учебна година/дъщеря му била в първи клас/ М. да
живее в дома на неговите родители в гр.П., които да полагат за този период
непосредствените грижи по нейното отглеждане и възпитание. По отношение
на майката следвало да бъде определен режим за осъществяване на лични
отношения с детето, като за периода, в който детето щяло да се отглежда от
неговите родители, следвало да бъде предприета мярка това да се случва в
присъствието на социален работник, а за останалия период-цялата зимна
ваканция и един месец от лятната такава детето да бъдело при майка си в
България.
Имайки предвид гореизложеното, моли съда да приеме, че предявеният
иск бил основателен и постанови съдебно решение, с което да допусне
изменение на постановените с Решение №7/09. 01.2015 г. на ПОС по гр.д.
№234/2014 г. по реда на чл.70 от СК мерки, като вместо тях постанови: да
предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето
10
М.Л.Т., да определи местоживеенето на детето при него-неговия баща, както
по местоживеене на бащата във В., така и по местоживеене на бащата в
България, като с решението постанови и разрешение за извеждане/пътуване/
на детето му от България в чужбина/В./ безсрочно, многократно и поискване
и получаване на всички необходими за това лични и други документи за
детето/ паспорт,визи и пр./
Моли съда да определи подходящ режим по отношение на майката за
осъществяване на лични контакти с детето: когато детето е във В.: зимната
ваканция и един месец през лятната такава в България; когато детето е с
постоянно местоживеене при бащата в България: всяка първа и трета събота
от месеца от 9,00 ч до 17.00 ч. и един месец през лятото, когато бащата не е в
годишен отпуск, за два часа на рождения ден на детето, по един ден от
Коледните и Великденските празници. Моли съдът да определи и справедлив
размер издръжка, които ответницата да заплаща на дъщеря му, считано от
влизане на решението в сила. Моли да му присъди и сторените от мене
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по иска е депозирала писмен
отговор, с който моли съда да отхвърли така предявените искове на ищеца
като недопустими и неоснователни.
Твърди в отговора ответницата, че дъщеря й М. Л.Т. се родила на
09.05.2013 г. в гр. Пловдив. Преди раждането, на 13.10.2012 г. с нейния баща -
Л. Й. Т. заминали за А.. Поради нейни здравословни причини, които влияели
сериозно на бременността ми, било необходимо да се прибере обратно в
България. Л.Т. в този труден за нея момент не я подкрепил в решението си да
се върнат отново в България и останал там да живее и работи до ден днешен.
Така около три седмици след като била вече в А. се прибрала самичка в
България бременна във втория месец.
От прибирането й в България заживяла с майка си в гр. П. на ул. „Т.“ №
1, ет. 6, ап. 24. Сочи, че дъщеря й се родила на 09.05.2013 г„ като поради
проблемната й бременност била в болница в гр. Пловдив преди и по време на
раждането. След изписването й от болницата, заедно с майка си, М.В.
отглеждали и възпитавали дъщеря й. По този начин с техните съвместни
грижи детето израснало покрай тях двете в апартамента им в гр. П. на ул. „Т.“
№ 1. Детето израснало в стабилна и сигурна семейна среда, характеризираща
се с много Л.в и разбирателство между тях.
Твърди, че бащата Л.Т. от прибирането й обратно в България от А.
11
започнал да се държи изключително хладно и лошо с нея. По време на
бременността й почти не подържали контакт с него, тъй като той не се
интересувал изобщо за нея и нейното здравословно състояние. Единствено
около април-май месец започнал да я търси и да я пита кога и къде ще ражда.
За раждането на дъщеря им най-вероятно бил разбрал от неговите родители,
тъй като нея лично не я бил попитал. На 25.05.2013 г., няколко дни след като
я изписали - ищецът се появил да види дъщеря им и отново си тръгнал и
заминал за А..
След като се прибрал и видял дъщеря им за първи път, той не я
припознал като негова дъщеря, въпреки обещанието му да го направи. Той
ясно съзнавал и не се съмнявал в това, че бил баща на М., но поради
незаинтересоваността си спрямо нея не извършил припознаване на нея като
негова дъщеря. С майка й били принудени по съдебен ред да установят, че Л.
бил биологичен баща на М.. По време на съдебния процес той оспорвал
факта, че бил баща на М. и твърдял, че тя не била негова дъщеря. С Решение
№ 7/ 09.01.2015 г. постановено от ОС-П. по реда на чл. 69 от СК по гр. д. №
234/ 2014 г. Л. бил признат за биологичен баща на М..
След като бил признат за биологичен баща на М., Л. отново не
проявявал никаква заинтересованост за дъщеря си. На няколко път му се
обаждала ответницата, за да чуе и види дъщеря си, но той или не вдигал
телефона или казвал, че няма възможност да разговаря с М.. По време на
израстването на дъщеря им, след втората година тя започна да нарича брат й
Д.К.П. „тате“. Тя смятала, че нейният вуйчо й бил баща, тъй като единствено
неговото мъжко присъствие виждала. След многократни опити и молби, баща
й Л.Т. си дошъл за тригодишния рожден ден на М. и се видял с нея, като й го
представили, че това бил нейния баща. След това заминал за А. и от тогава
насам до преди няколко дни не се била виждала с него.
Абсолютно всички твърдения на ищеца, посочени в исковата молба
били неверни. През цялото време Л. изобщо не се интересувал за М.. Никога
не бил имал желание да подържа какъвто и да е контакт с дъщеря си.
Неговите родители също никога не били изявявали желание да помагат с
каквото и да е било за отглеждането на М.. Самият Л. никога не й бил
предлагал помощ или да отиде при него във В.. С него не били и посещавали
социалните служби. Неверни били твърденията му, че си идвал в България с
намерение да ги забере с М. при него в А.. Ответницата твърди, че никога не
била злоупотребявала с алкохол и нямала проблеми с физическото и
психическото си състояние.
От друга страна майка й никога не я била манипулирала или
настройвала детето срещу когото и да е. Тя самата най-много се грижела за
детето и й помагаше изключително много за отглеждането и възпитанието
му. Почти никога не били имали с майка си проблеми или да са се карали,
12
камо ли някога да я била гонила от жилището в гр. П., което и двете смятали
за общо. Тя всячески се опитвала и мотивирала ответницата да търси и
поддържа контакт с Л. и неговите родители, за да може М. да израсне в
пълноценна семейна среда. Нейна била идеята да помолият Л. да си дойде от
А. за тригодишния рожден ден на М..
Относно здравословното състояние на дъщеря й, ответницата с майка
си лично предприели всички необходими мерки. М. страдала от бронхиална
асма и дефектен бъбрек по рождение, за което имало издадено ТЕЛК
Решение. Многократно я водили и на лекар поради влошеното й зрение на
няколко доктора в П. и София. Непродължаването на лечението предприето
от Л. на М. във Варна се случило, поради Г.то разстояние и невъзможността
да пътуват с нея всяка седмица до там. Поради това продължили лечение в
София, за което имали издадени медицински документи за прегледи. Имало
издадено предписание от лекар за закупуване на необходимите очила на М. и
те били закупени. Майка й редовно ходила с М. на гр. Велинград в специален
хотел за лечение чрез минерална вода на зрението и. Именно поради това М.
много обичала да ходи на Велинград, тъй като с баба й многократно били
ходили.
С Решение на Районен съд - гр. П. била увеличена издръжката, която да
заплаща Л. на М.. По време на съдебния процес Л. твърдял, че бил
безработен, че бил спал по църквите в А. и нямал нужните необходими
средства за изплащане на по-висока издръжка. След справка по иншурънс в
А. се установило, че той работи и бил осъден да плаща по 200 лв. месечно
издръжка. Многократно и системно той забавял изплащането на издръжката
от 200 лв., никога не бил предоставял повече от тази сума на месец.
Благодарение на постоянната работа на майка й и помощта на брат й,
предвид нейната непостоянна трудова заетост се справяли с отглеждането на
М.. Твърденията на Л., че бил изпращал големи суми пари били неверни и
недоказани. Самият Л. никога не търсил и сметка как били изразходвали
средствата от издръжката, която плащал, тъй като не се интересувал изобщо
за М..
След като навършила три годишна възраст, с майка си записали М. на
детска градина „В.Т.“ в гр. П.. Заедно с майка й продължавали да отглеждат и
възпитават дъщеря й. В началото на 2017 г. се запознала ответницата с
настоящия си приятел Н.Б.. Няколко месеца от запознанството им заминала
да живее заедно с него в с. Г. Б., общ. Б.. Дъщеря й останала да живее при
майка й в гр. П.. Почти всяка седмица ходела до гр. П. да вижда дъщеря ми,
като цяло подържали постоянен контакт с майка си по телефона. Така по този
начин живеели тримата с майка си и дъщеря си до началото на април месец,
тази година.
През месец март, тази година след като настъпила пандемията и
13
обявили извънредно положение в страната спрели детските градини в цяла
България. Майка й, М.В. работила в Общината на гр. П. като санитарка и била
принудена да си вземе отпуска от работа, за да може да седи вкъщи и да гледа
М.. В началото на месец април отпуската й била на приключване и тя я
помолила да взема М. при себе си в с. Г. Б., тъй като тя трябвало да ходи вече
на работа, а не било добре да оставят М. самичка в апартамента. Така на
08.04.2020 г. взела М. при мене в с. Г. Б. да живее. Твърденията на ищеца, че
се скарали с майка си и тя я била изгонила от апартамента в гр. П.
противоречали на действителността, която изложила по-горе.
През април и май месец от време на време, предимно през уикендите
водила дъщеря си при майка си в гр. П.. Даже седемгодишния рожден ден на
М. го празнували в гр. П., заедно с майка си. През месец юни се влоши
здравословното й състояние, поради нейните проблеми от дискова херния,
която имала. В края на месец юни изпитала големи трудности и на 23.06.2020
г. оставила М. на майка си. Поради нейните здравословния проблеми и
невъзможността майка й да гледа по цял ден М., поради трудовата й заетост
потърсила помощ от социалните служби.
На 24.06.2020 г. на среща, на която била поканена от социалните
служби в гр. Септември се съгласила доброволно да остане с дъщеря си в
кризисния център в гр. Септември. Социалните служби се свързали с майка й,
която беше заминала с М. за гр. Велинград да доведе дъщеря ми. Така на
25.06.2020 г. майка й, М.В. върнала М. и ответницата, заедно с детето влезли
в него. В кризисния център останала с дъщеря си около месец. В този труден
за нея момент се обърнала за подкрепа и помощ от баща й, Л.Т.. Той от своя
страна подходил пренебрежително спрямо тях и не се позаинтересувал за
тяхното положение. Разбрали от него неговите родители Е.Т. и Д.Т. се
свързали с нея и й предложиха помощ. Тя се съгласила с тях, като излязат от
кризисния център с М., да дойдат да я вземат за определено време, тъй като
майка й нямала възможност да я вземе при нея по време на лятната й
ваканция, защото ходила на работа.
На 24.07.2020 г. излезли с дъщеря си от кризисния център и се
прибрали при нейания приятел Н.Б. в с. Г. Б.. Още същия ден Е.Т. и Д.Т.
дошли и взели М. при тях в с. Г. да живее за известно време. Неверни и
объркани били твърденията на ищеца, че първо се прибрала на с. Г. Б. и че
била изгонена от Н. от домът му. Веднага след като излезли от кризисния
център, както се била разбрала с неговите родители, доброволно оставиила М.
при тях, докато се оправи напълно.
Около седмица след като дала М. на Е.Т. и Й.Т., под тяхно настояване
ги упълномощила да отидат в А. при Л.. Така на 04.08.2020 г. заминали с М. в
А. при баща й, Л.Т.. След първата седмица още дъщеря й М. се оплакала, че
баща й се е държал лошо спрямо нея и я молела да отида да я прибера. Точно
14
месец след заминаването им, на 04.09.2020 г. се върнали от А. и ответницата,
още в същия ден взела дъщеря си отново при нея в с. Г. Б.. От дъщеря си
разбрала, че се държали изключително зле с нея, като тя й споделила, че
например са я къпали със студена вода, че баща й бил упражнявал физическо
насилие над нея.
Неверни били твърденията на Л., че била склонявала дъщеря си да
прави описаните от него в исковата молба действия. Самият той по времето,
когато М. била в А. не отговаряше на обажданията й по телефона. Чрез Е.Т.
се свързвала с тях и тя й давала да се чуе с М. за изключително кратно време.
Твърденията на Л., че М. нямала пълноценен начин на живот и изградени
хигиенни навици били измислени. В къщата в с. Г. Б. М. си имала отделна
стая, в която спи, макар и заедно със синът на Н.Б.. Двете деца винаги си
лягали след 22:00 ч. вечерта, както много добре знаели. А твърденията на Л.
за организирането на купони и злоупотребата от нейна страна с алкохол били
неверни. С приятеля й Н.Б. никога не се били разделяли, съответно било
пълна измислица това, че ме я бил изгонвал от къщата.
След прибирането на дъщеря й от А. и споделеното от нея за това как
са се държали с нея Л. и родителите му, ответницата преустановила контакт с
него. Той искал М. да остане да живее при неговите родители, но М. твърдо
отказвала да бъде при тях. Един месец преди заминаването, месецът когато М.
беше в А. и следващия месец Л. отказал да изплати издръжката от 200 лв., тъй
като бил направил големи разходи за М.. Той единствено искал М. да остане
да живее при неговите родители, за да не изплаща издръжка нито на нея, нито
на тях. След като му съобщила за намеренията си да отглежда дъщеря си - той
се ядосал и й се заканил, че ще си плати за това. След това била потърсена от
социалните служби и попитана дали не била отвлякла детето от Е. и Й.Т.и.
Най-вероятно Л. бил внушил това нещо на социалните служби.
Още след като се върнала от кризисния център, на 24.07.2020 записала
за първа учебна година М. в училище „Александър Иванов - Чаиай“ в гр. Б..
На 15.09.2020 г. тя започнала да посещава всеки ден училището. В средата на
октомври месец отново много силно я заболял кръста, вследствие на
дисковата й херния и помолила майка си да дойде да вземе М. при нея. Така
на 26.10.2020 г. майка й забрала М. и я завела при нея в гр. П.. През
следващите три дни я водила на училище в гр. Б., докато намери къде да
продължи в гр. П.. Премести я на училище в гр. П. в училище „Отец Паисий“.
След като майка й взе М. при нея, съобщила на Л., че най-вероятно М.
щяла продължи да учи в гр. П.. Помолила го при възможност неговите
родители да се съчетават с майка й да карат и забират М. от училище. Той не
се съгласил с нейните намерения и се заканил, че ще прибере М. при него.
Предвид настъпилите събития след това най-вероятно е наклеветил майка й в
социалните служби, че била отвлякла М., както твърди и в исковата молба. Л.
15
се свързал със социалните служби в гр. П., които не били напълно запознати
със случая и ги въвел в заблуждение относно действителното положение
между ответницата, дъщеря й и майка й. Вследствие на това от Дирекция
„Социално подпомагане“ повярвали на неверните твърдения на Л., че М. била
отвлечена от майка й и я поставили като дете в риск. Именно предвид тези
факти и обстоятелства били предприели неправомерно и неправилно
следващите действия.
На 03.11.2020 г. майка й М. С.В. завела М. на училище в училище
„Отец Паисий“ гр. П.. По време на учебните часова, обаче, родителите на
мъжа й, заедно с полиция отвеждат дъщеря й у тях да живее. Майка й
разбрала за случилото се от началната учитЕ. на дъщеря й, когато отишла
даяе забира след училище. Веднага след това майка й се обадила на дъщеря й,
която й разказва за случилото и заявила, че била заключена в дома на Е.Т. и
Й.Т. в гр. П..
На следващия ден 04.11.2020 г. ответницата посочва, че й била връчена
Заповед № ЗД/Д-РА-094/ 02.11.2020 г., от която разбрала, че Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. П. разпоредила настаняването на дъщеря й
М.Л.Т., в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия - Е. К.Т. и
Й.Д.Т. в гр. П. на ул. К.В.“ № 79, вх. Б до произнасяне на съд с решение по чл.
28 от ЗЗД. След връчването на 04.11.2020 г. на Заповед № ЗД/Д-РА-094/
02.11.2020 г. подала жалба в Административен съд - гр. П. срещу нея и било
образувано административно дело № 1284/ 2020 г. на Административен съд -
гр. П.. След това за 17.11.2020 г. било насрочено открито съдебно заседание
за разглеждане на делото.
На 04.11.2020 г. направила опити да се свърже и види с дъщеря си, но
те били безуспешни. Единствено разбрала от началната учитЕ. на дъщеря си,
че на 04.11.2020 г. била на училище. На 05.11.2020 г. по телефона й се
обадила Е.Т., която й предложила да отиде до тях и да си вземе дъщеря си,
защото вече не искали да я отглеждат. Вечерта отишла ответницата на
стълбището пред апартамента им, разговаряла с дъщеря си, която била силно
изплашена и притеснена и я умолявала да я вземе с нея. Под страх от това, че
щели да я обвинят, че била отвлякла дъщеря си, както били обвинили майка й
преди няколко месеца, не искала да вземе дъщеря си, без да й се удостовери
предаването и чрез някакъв подписан от тях документ. Е.Т. категорично
отказала да ми подпише такъв документ и се опитала да я изгони от
стълбището, като извикала и служители на охранителната фирма „Радио
СОТ“, които охранявали жилището й. Ответницата, притеснена и изплашена
от тяхното присъствие си тръгнала, като дъщеря й остана при тях.
Абсолютно неверни били твърденията на ищеца, че на 05.11.2020 г.
била в неадекватно състояние по време на срещата й с Е.Т. пред апартамента
им. Не отговаряли на действителността и твърденията на Л., че била взела и
16
завела детето в домът им с майка й. Веднага след появата на служителите на
охранителната фирма „Радио СОТ“ си тръгнала от блока, в който била
останала дъщеря й да живее при Е.Т..
На следващия ден, 06.11.2020 г. след като завела дъщеря й на училище
и заявила на детето, че след края на учебния ден нямало да дойде да я забере
и тя да се обади на майка си или баба си да я заберат. След като свършило
училище, дъщеря й М., казала на началната си учитЕ., че Е.Т. й казала, че
нямало да дойде да я забере и че ще отиде при баба си М.В., която работи в
Общината на гр. П.. Дъщеря й многократно била ходила заедно с майка й на
нейното работно място в Общината, където била седяла докато тя работи, но
началната учитЕ. не я пуснала и се обадила на Е.Т., на която казала да дойде
да я забере. След позвъняването вече Е.Т. била дошла и забрала детето.
В събота, на 07.11.2020 г. рано сутринта Е.Т. й се обадила по телефона
и веднага след като вдигнала на телефонна слушалка била дъщеря й. Ревейки
по телефона, тя я молила да отиде да я забере и вземе при нея. От думите на
детето разбрала, че в петък вечерта била закарана в с. Г.. Опитала се да я
успокои и да не се притеснява, че ще направи всичко възможно отново да си я
взема при себе си. Предвид съображенията й още от първия път. когато не я
взела при себе си, отново заявила на Е.Т., че ще дойда да я взема, ако й
подпише черно на бяло, че й я предава доброволно. Тя отново не се съгласила
и й затворила телефона. Не след дълго отново й се обадила и направо й
заявила, че идва да й я докара в гр. П. с целия и багаж, защото вече и било
писнало от дъщеря й и не искала да я гледа и да се занимава с нея. След тази
заявка отново й затворила телефона.
След втория им разговор се посъветвала ответницата с брат си какво да
прави, ако наистина дойде и остави дъщеря й. Той я посъветвал да отиде в
полицията и да съобщи за нейните думи и като цяло за случилото се. Първо
се обадила ответницата на телефон 112, а след това с майка си М.В. отишли
направо в полицията в гр. П.. След като съобщили там за станалото им казали
да изчакат. Докато чакали да й се обади полицай по телефона и я попитал
дали знае къде се намира дъщеря й М. Т., а тя му разказала и на него за
станалото и той й казал да отиди на задния двор на паркинга на полицията в
гр. П., където да се срещнат.
След като отишли с майка си в задния двор на полицията на паркинга
там вече била дъщеря й и няколко полицая. Веднага след като я видяла
дъщеря й започна още по-силно да плаче и я молила да остане при нея. След
няколко минути дошла Р.Б., която била социален работник в отдел „Закрила
на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., която не й
позволила да вземе дъщеря си и я отвела с нея в Спешния прием в Закрилата
на детето в гр. П..
От полицаите и от дъщеря си разбрала, че Е.Т. качила от с. Г. дъщеря й
17
и я оставила, направо зарязала пред тях на ул. „К.В.“ № 79. От там дъщеря й
успяла и отишла в Болница „Здраве", където на портиера разказала за
случилото се и за това, че била изоставена от баба си. Портиерът се обадил на
телефон 112 и полицаите отишли и взели дъщеря й от „Здравето", след което
й се обадили на нея и я докарали на паркинга на задния двор на полицията в
гр. П.. Преди това те се свързали с Дирекция „Социално подпомагане", от
където разбрали нейния телефон номер и на Е.Т., но Е.Т. след многократни
обаждания не била вдигнала нито един път. От Дирекцията уведомили Р.Б.,
която била социалния работник, който работил по случаят с дъщеря й и тя
дошла, забрала и отвела детето в Агенция „Закрила на детето“ в гр. П.. Така
описаната фактическа обстановка отговаряла на действително случилото се
на 07.11.2020 г. Описаното от ищеца в исковата молба положение било
абсолютно невярно.
След връчването на 04.11.2020 г. на Заповед № ЗД/Д-РА-094/
02.11.2020 г. подала жалба в Административен съд - гр. П. срещу нея и била
образувано административно дело № 1284/ 2020 г. на Административен съд -
гр. П.. След това за 17.11.2020 г. било насрочено открито съдебно заседание
за разглеждане на делото.
На 16.11.2020 г., един ден преди съдебното заседание по обжалването
на първата Заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. П. и една
седмица след нейното издаване й била връчена по пощата Заповед № ЗД/Д-
РА-097/ 09.11.2020 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. П., с която й
било съобщено, че от 07.11.2020 г. настанявали дъщеря й М.Л.Т. в Център
„Спешен прием“ на КСУДС - гр. П. за срок от един месец. На следващия ден.
17.11.2020 г. в съдебно заседание по административно дело № 1284/ 2020 г. на
Административен съд - гр. П. същото било прекратено, тъй като Заповед №
ЗД/Д-РА-097/ 09.11.2020 г. обезсилвала Заповед № ЗД/Д-РА-094/ 02.11.2020 г.
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П..
От настаняването на М. в Център „Спешен прием“ на КСУДС - гр. П.
няколко пъти в седмицата, когато й разрешавали ходила и виждала М.. След
всяка една среща с М. се уговаряла със социалните работници кога можела
отново да я види и кой ден щяла да се чуе с нея когато не я виждала през деня.
Неверни били твърденията на ищеца, че ответницата злоупотребявала и
нахалствала с правото си да имам контакт с дъщеря си. Майка й, М.В. поради
пандемията не била допускана да се вижда с М., единствено на няколко пъти
ми разрешиха да и дам да чуе за няколко минути М.. Невярно било
твърдението и невъзможно било майка й да оказвала какъвто и да било
натиск върху М.. Желанията на дъщеря й да не искала да се вижда с баща си и
неговите родители най- вероятно били следствие на тяхното
пренебрежително поведение спрямо нея. Дъщеря й била вече на 7 г. и била
достатъчно умствено развита за да си направи собствено заключение за
хората около нея и не мислела, че тя подлежи на каквото и да е манипулация.
18
През последната седмица на ноември месец имала среща със
социалните, на която за пръв път от тригодишния рожден ден на М. видяла
Л.Т.. Той самият й заявил, че нямал желание да отглежда и възпитава М., но
не бил съгласен с това да бъде при нея. Останали неясни неговите намерения
за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, но най-вероятно едва ли го
интересувало това него. Според ответницата той искал да я остави при
родителите си, за да не плаща издръжка, но самите те както се видяло от
техните действия нямали желание да се занимават с М.. На тях им била
предоставена възможност, но те изоставили дъщеря й.
На 04.12.2020 г. била издадена Заповед № ЗД/Д-РА-100/ 04.12.2020 г.
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., с която било прекратено
настаняването на дъщеря й М. Т. в семейството на нейните баба и дядо по
бащина линия – Е. К.Т. и Йордан Димитров Танков поради депозирано от Е.Т.
заявление с вх. № СЛ/Д-РА/607-048/30.11.2020 г., в което заявявали, че не
желаели да полагат грижи по отглеждането на внучката си - М. Т.. На
08.12.2020 г. била издадена Заповед № ЗД/Д-РА-102/ 08.12.2020 г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., с която било удължено
настаняването на М. Т. в Център „Спешен прием“ на КСУДС - П. за срок от
един месец.
Неверни били твърденията на ищеца, че ответницата нямала желание и
план за отглеждането и възпитанието на М.. В момента била в добро
здравословно състояние, нямала никакви проблеми с кръста и имала
възможност и желание да отглежда и възпитава М.. Тя и майка й много
обичали М.. Майка й винаги й помагала с отглеждането и възпитание на
дъщеря й и както винаги били в отлични отношения. С приятеля си Н.Б. също
били в прекрасни отношения и той я подкрепял в желанието М. да живее при
тях. Поради факта обаче, че М. в с. Г. Б. спяла в една стая заедно със синът на
Н., който бил вече 14-годишен и навлизал в пубертета и това, че
образованието и средата в училището „Паисий Хилендарски“ в гр. П. била
много по- добра от тази в училището „Александър Иванов - Чапай" в гр. Б.
имала желание М. да остане да живее при майка й, М.В. в гр. П.. Ответницата
през по- голямата част от времето, когато Н. бил на път, тъй като той работил
като международен шофьор, щяла да живее също в гр. П. при тях. По този
начин заедно с помощта и подкрепата на майка й щели да отглеждат и
възпитават М. в една любяща семейна среда. М. щяла посещава училището
„Отец Паисий“ в гр. П., където след училище имало и занималия, на която тя
да остава.
Предвид това нейно желание и съгласието на майка й на 03.12.2020 г.
депозирала молба на основание чл. 26, ал. 2 от Закон за защита на детето
(ЗЗД) за настаняване на дъщеря й, М.Л.Т. за отглеждане и възпитание при
нейната майка - М. С.В.. Въз основа на нея било образувано гражданска дело
№ 20205220103420 по описа за 2020 г. на Районен съд - гр. П.. Отвеждането
19
на дъщеря й от Център „Спешен прием“ на КСУДС - гр. П. и настаняването й
за отглеждане и възпитание при майка й М.В. било най-добрият интерес за
дъщеря ми.
Относно твърденията на ищеца, че майка й М.В. и брат й Д.П.
подлагали него и майка му на постоянен психически тормоз били абсолютно
неверни. На 04.11.2020 г. майка й отива да види дали Е.Т. ще закара М. на
училище. Няколко минути преди 08:00 ч. точно в последния момент Е.Т.
докарала М. на училище. При виждането на майка й дъщеря й се втурнала
към нея и е прегърнала. Майка й хванала за ръка М. и бързо я завела при
класната учитЕ., която чакала единствено нея, за да започнат час. След това
Е.Т. започнала разговор с майка й, по време на който й казала, че всичко се
решило и социалните служби са на тяхна страна. Майка й, поради
закъсняване за работа, нямала време да разговоря с нея и бързо си тръгнала и
отишла на работа.
В следствие на срещата им Е.Т. пуснала молба по Закона за защита от
домашно насилие за издаване на заповед за незабавна защита спрямо майка
ми. В молбата наклеветила майка й, твърдейки, че тя е обиждала и псувала.
Нейните твърдения били абсолютно неверни и с Решение № 1038 от
03.12.2020 г. на Районен съд - гр. П. е оставена без уважение молбата на Е.Т. и
с отказано издаване на заповед за защита. В следствие на решението Заповед
за незабавна защита № 33 ог 06.11.2020 г. била обезсилена и преустановила
своето действие.
Моли съда да отхвърли искането на ищеца за измяна на
обстоятелствата по упражняването на родителските права спрямо дъщеря й
М. Т., като неоснователно.
Претендира разноските.
При тези данни съдът приема ,че е предявен иск по чл. 59 ал.9 от СК вр.
с чл. 70 от СК.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка една от тях е да докаже
твърденията и възраженията си.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ВСЕКИ ЕДИН ПООТДЕЛНО/:- Нямаме
възражение по доклада на съда.
20
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети представените с исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да
пристъпи към разпит на доведените свидетели, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените към исковата молба и писмения отговор
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит като свидетели С.С. и Е.Т., доведени от
ищцовата страна.
Пристъпва към разпит.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С.Т.С.: - На 50 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство със страните по делто. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ :- Познавам Л.Т.. Съквартиранти сме били в Ангиля,
живяхме на едно място с него. Живяхме заедно с него от март месец 2020 г.
до септември 2020 г. Л. в момента живее в тази квартира, а аз съм в България
от септември месец. Градчето, в което бяхме е малко градче – между
Манчестър и Ливърпул. Л. работи там в месокомбинат. Жилището в А. е под
наем, двуетажна къща, с градинка, с дворче. Тази къща я обитаваме трима
човека, къщата е на два етажа. Л. ползва голяма спалня и хол, със санитарен
възел и баня. Банята и санитарния възел са на първия етаж. На втория етаж
сме аз с моя съквартирантка – пак имаме спалня, кухня, санитарен възел в
баня. Има кухня, която ползваме всички. Познавам дъщерята на Л., познавам
и майката на Л.. Бабата и внучето дойдоха в А. през август 2020 г. Стояха там
един месец. Дойдоха при Л.. След като се запознахме с Л. и станахме много
близки и си споделяхме. Той ми е казвал, че не живее със съпругата си, имаше
притеснения за дъщеричката си. Каза ми, че не живее детето в хубава среда,
че има проблеми с очите. Л. ми каза, че ще идват майка му и дъщеричката
му. Като пристигнаха бабата и детенцето си спяха в стаята, а Л. в хола. Като
21
видях детето забелязах, а и видимо си личи, че детето има проблем с
очичките. Веднага потърсихме обща позната, която вадее писмено и
говоримо английски и записаха час при очен лекар. Веднага я заведоха в
уречения час, нашата позната съдейства. След като се прибраха от лекар той
тотално беше съкрушен, смазан. Лекарят също е бил изумен как е възможно
на дете на нейната възраст да не й се обърне внимание. Дълго време са
изчаквали, не са предприели нужните мерки. Положението на детето било
много сериозно. След прегледа службите са много стриктни там и докторът е
искал да сезира службите, но благодарение на нашата позната, която беше с
тях и е обяснила, че детето е просто на гости там за един месец и ще се
приберат. За мен Л. е един превъзходен родител, още преди да дойде
М.лчцето. Със самото пристигане не е била лишена от нищо. Като дойде с
баба си детето имаше от негова страна нецензурни изречения и думи, ако не й
се угоди нещо. Аз й казах „Ти си момиченце, не трябва да говориш така“ Тя
ми отговори „Ние в къщи с мама си говорим така. Ти кой си да ми казваш?“.
Имам три дъщери аз и едно внуче. Видях, че няма изградени детето навици –
не заспива навреме. Пак казвам думите, които използва, самото й държание.
Л. като всеки баща е страхотен родител, винаги гледа да й угажда, случвало
се е да ходим заедно по магазините,пълни чантите, дори излишни неща. Тя
взима, пълни кошницата. Никогане й е повишил тон, винаги гледаше да й
угажда. Показваше ми снимки Л. когато почива той показваше снимки -
водил на сафари детето, на делфинариуми, водеше я на много неща в дните,
когато почива той. Л. закупи всичко – от облеклото, обувки, до пълни чанти
с помагала, учебници, буквари. Понеже нощна смяна работя съм слизал да ги
видя как са – виждал съм, че седят, пишат буквички на български. Детето не е
имало липса от нищо. За агресия и грубост от страна на бабата и бащата в
никакъв случай не е имало. За съжаление детето няма изградени навици
спрямо възрастните, агресия от детето няма, но се налага в желанията си и
капризите си. Ние с него сме женски бащи, той я къпеше, грижеше се за нея,
детето беше задоволено докато беше при нас. Имаме топла вода, в А. всичко
е газифицирано. Баща й я къпеше, обличаше я. Когато беше на работа бабата
я извеждаше. В парка имаше много дечица, изглеждаше М. много щастлива. В
никакъв случай не е пречил Л. на детето на д говори с майка си по телефона.
Не е говорил нищо на детето против майката. Майката се обаждаше често по
телефона, но то взимаше телефона и влизаше в стаята. Никой не е пречил на
22
детето да говори с майка си. Л. много държи на детенцето, аз го виждам това.
Постоянно я пита искаш ли това, харесва ли ти тук. Детето отговаряше
„искам“. Л. казваше, че ако детето наистина иска да остане при него дори е
съгласен да си смени квартирата, за да й осигури каквото е нужно. Л. в А. е с
постоянен статут на пребиваване. Той си има собствен автомобил, работата
му е постоянна, не е на граждански договр, има застраховка. В никакъв
случай не е склонен към агресивност Л. и това много ни сближи, аз съм
потиснат и той много ми помогна. Като човек е страхотен. Не е възможно да
проявява агресия. Толкова е добър, да помогне на всеки. Аз като отидох бях
нов. Помогна ми, дори пари не искаше. Преди още да дойде М.. и като се
заговорихме много му ставаше мъчно, че детето не е при него. Споделяхме си
за нашите дъщери и той дори се разплакваше, като говореше за М... Л. винаги
си е бил търпелив, спокоен, уравновесен. Почти не съм го виждал да избухне
за нещо. Той много добре се контролира, имаше подход към детето. Чудеше
се как да угоди на малката. На ден ходихме и по три път до магазините.
Бабата и М. си тръгнаха около 4-ти септември. Л. също тръгна с тях.
Абсолютно всичко беше подсигурил Л. за детето за училище, те тръгнаха с 5-
6 куфар багаж, ученически пособи. Чуваме се с Л. по вайбър, скайп. Л. ми
каза, че като са се прибрали в България предстои да води детето във Варна на
очен лекар, но не знам какво е станало. Когато М. беше при баща си и й
купеше нещо тогава му казваше „тати“, но когато нещо не ставаше както
поиска тя му казваше „курва“, „педераст“. Той я пита защо така говори, аз
съм я питал също. Казвам й „Ти си момиченце, не трябва така да говориш Та
ми вика “Ти пък кой си, бе, да ми казваш“. Детето искаше да се налага и става
всичко както тя иска.Питах я откъде ги е чула тези думи. Тя казваше „В къщи
така си говорим“. Л. й говореше, че не е хубаво така да говори. Като ходим по
магазините хората не ни разбират какво си говорим. Разговаряли сме с Л. и
той казваше, че ако детето иска да е с него в А. – ще се отдели и ще живее
самостоятелно на квартира. Майката на Л. много се измъчи в А.. Качваше й
се на главата детето, докато бях там. Тя проявяваше търпение, а Л. каза, че
може да разчита на помощта на майка си, ако детето е при него. Преди да
дойде М. с баба си в А. не съм бил свидетел на разговори между Л. и Ж. или
М.. Градчето в което сме в А. е много малко и детски градини и училища са
много наблизо.
23
АДВ. КАШЪМОВА : - Предявявам на свидетеля 5 бр. снимки и моля да
отговори дали те са от престоя им в А..
СВИДЕТЕЛЯТ С. :- Категорично това са снимки от престоя на М. в А..
Той от всяко връщане от където я е водил ми се хвалеше, че е правил снимки.
М. повече викаше и не съм разбрал дали може да пее. Не сме говорили с Л. за
танчувални или други музикални таланти на детето. Не съм чувал разговор
между М. и майка й, докато беше в А.. Чувал съм, когато я търси майка й и
сме на масата всички и Л. й казва, че е майка й . тя грабва телефона и отива да
говори в стаята. От детето и от Л. не съм разбрал, че детето иска майка й да я
прибере. Имало е момент детето да е имало зачервено гърло, но са й давали
сиропче и бързо се пресичат нещата. Норално е се разкашля едно дете. След
това се оправяше, след сиропчето. Тя беше постоняно в парка, беше толкова
буйна, много игрива.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Е. К.Т.: - Със снета по делото самоличност. Отново предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Т.: - Синът ми си беше дошъл от А., детето тогава беше
на 8 месеца, може и една година. Ж. дойде у нас, беше разбрала, че той си
идва от А.. Тя дойде и му каза да гледа той детето. Той тогава синът ми отиде
у майка й – на ул. Т.. Стоя там 3 дена. Ж. не е била там изобщо. М.В. вади нож
и искала да го наръга.Там е била и нейна комшийка, която ако не е била там
щяла да го наръга. Той си дойде и на четвъртия ден Ж. дойде у нас и пита
„Къде ми е детето?“. Л. й каза, че е при майка й, че тя му извадила нож майка
й. Тя му каза, че не е вярно, че той не е гледал детето, станаха разправии. Л.
иска да вземе детето да го гледа той. Аз ще му помагам, може да си хване и
жена да помага. Учител ще й наеме, защото тя не знае нищо. С очите не е
добре детето. Ходи във Варна, има желание да я излекува. Синът ми я води
във Варна в очна клиника, дадоха й очила и казаха след два месеца да отиде
на преглед на очни дъна. Л. й купи очилата. Детето не ги носи очилата. Не
знам дали са я водили след два месеца на преглед във Варна. Откакто детето
беше при социалните синът ми се обажда през ден на социалните и оттам
научава как е детето. Миналият понеделник Л. направи контакт с детето при
социалните, но детето не иска да говори с него. Подучили са го. И да се обади
24
на майката или другата баба да пита за детето – те почват да го обиждат и не
разрешават на детето да се чуе с баща си. С помощта на социалните се чу с
детето, но М. стои до телефона и не иска да говори с детето. Л. се обажда
много пъти и на учитЕ.та. Тя казва, че детето изостава с уроците, не е добре с
очите, трябва да го водят на лекар. Казвала е на бабата да го водят на лекар,
но те си подължават така. Къде да видя детето – като отида М.В. ще се бие с
мен. Отидох в училището, учитЕ.та каза, че детето го е страх. Последно съм
видяла детето когато избяга от мен и отиде в болница „Здраве“ и сега я видях
отвънка, тъй като са я довели. Как ще прояви интерес да дойде при мен, като
баба й и майка й са я стиснали за ръцете? Бяхме с детето един месец в А.
миналата година. Къпех детето, има топла вода, вана. Всичко й купуваше
синът ми за ядене – къпини, малини, шпеков салам и всичко, което поиска за
ядене. Докато бяхме в А. всяка вечер М.. говореше с майка си по телефона –
бягаше в другата стая да говори. Синът ми докато бяхме в А. работеше нощна
смяна – от 16.30 часа до 03.00 часа – там е така нощната смяна. Тя през това
време е с мен, детски й пускам. През деня ходеше с баща си на цирк,
аквариум, на зоологическа градниа, разхождаше я с колата. Синът ми не
предлага на Ж. да ходи при него в А., защото не я иска вече. Той иска детето,
винаги е искал детето, праща пари, подаръци. Колко пъти ходи синът ми ,
като си идва в България да види детето, но те не годават. Преди да го даде
детето в А. да отиде, той си беше дошъл, обади се на Ж. да се срещнат и тя
казала на „Запад“ в кафенета ив това време майка й пристига, сваля
джапанката и започва да замеря Л. с джапанката. Това става точно пред
полицаите. Детето е било свидетел на това, там е било. После и на Жлулиета
брат й е дошъл. Всеки път като си идва от А. Л. ходи да търси детето. Не е
имало случай когато да е било спокойно – все е имало кавги и разправии.
Беше детето на три години. Л. си дойде и предложи на Ж. да отиде с детето
при него в А.. Той ми се обажда да ме пита дали ще отида и аз да помагам.
Казвам му, че ще отида, ще се радвам да са заедно. След два-три дни ми каза
да не купувам билети, защото не е сигурно и след два дни тя ми се обади да
ми каже, че се отказва. Л. няма приятЕ.. Няма други деца.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетелите на ответната страна.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
25
Д.К.П.: - На 32 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, брат съм на Ж.. Желая да съм свидетел. Предупреден
занаказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: - В момента за М. се грижи майка ми и сестра ми,
както последните седем години. В по-голяма част майка ми се грижи, защото
сестра ми има здравословен проблем с кръста. Доколкото съм запознат има
дискова херния и поради непоносимите болки трудно полага грижи за М..
Това ми го казва сестра ми, а и няколко пъти съм я виждал колко я боли
кръста. Тя е почти обездвижена. В такъв момент пие успокоителни, които са
предписани от лекар. Не мога да кажа колко често има болки в кръста,
защото с изключение на зимните месеци работя и живея в Плевен, работата
ми е там. От три години съм в Плевен. Идвам си тук лятото, когато имам
отпуск и през зимата когато метеоролигчинете условия не позволяват да
работа. Не съм запознат дали е имало случай сестра ми да няма болки, а
майка ми да се грижи за детето. Бащата на М. го познавам от връзката му със
сестра ми. Това е познанството ми с него. Отношенията дете – родител се
изграждат от ранно детство. Само един път за последните седем години съм
видял М. и баща й заедно. Тогава тя беше на три години. Сестра ми беше в в
Аграрния университет в Пловдив, беше на лекции. Майка ми работи на
разделно работно време – сутрин и следобед. Тогава я беше оставила майка
ми на Л., той тогава си беше дошъл от А.. Той е в А. от 2012 година. Това е
единственият път когато видях М. с баща си. Прибрах се в този случай по-
рано от работа и заварих М. сама заключена в къщи. Други впечатления
нямам за отношенията между М. и баща й. Доколкото съм запознат няма
обаждания и интерес на бащата към М.. Това го знам от сестра ми и майка ми.
М. не е имала желание да е при баща си. С М. за баща й не сме говорили.
Каза, че не е особено впечатена от държанието на баща й към нея, когато е
била в А.. Карал й се, че била разглезена, не била добре възпитана. М. беше
ходила преди септември месец в А.. Няма желание да ходи в А. М. – това тя
ми го каза. Каза ми, че баща й я е блъскал и я наричал невъзпитана и
разглезена. Като не искала да запспива я блъскал да ляга в леглото. М. има
здравословни проблеми още с раждането си. Към момента М. има вродено
заболяване „Аниридия“ – това е проблем с очите. Това е заболяване на очите.
26
В тази връзка М. е водена на много лекари – по професори в Пловдив. В ранна
детска възраст няма как да носи диоптрични очила. Сега има очила, но не
желае да ги носи. Караме я да ги носи очилата, молим я, но тя не иска. Не
знам по каква причина. Купували сме й очила, но детето няма желание да ги
носи. Във Варна доколкото знам е водена на преглед от баща й. М. има и
астма, за което си взима лекарства. Казвала е когато са били в А., че са я
къпали на двора с кофа вода. Като храна са й давали – сух хляб и домат. За
разходки в А. не ми е споделяла. Впечатлила се е, че там където живее баща
й, освен майка му имало и други жени, които тя не познава. Аз също съм бил
в А. и там по принцип има по трима-четирима съквартиранти. Не ми е казвало
детето колко души живеят при баща й в А.. Не ми е казвала никога, че иска да
живее при баща си в А.. М. е много привързана към мен, майка ми, сестра ми,
нашите роднини – братовчедите ми, към моята приятЕ., която е с мен в
момента. Първите три-четири години, понеже М. не познаваше баща си, на
мен ми казваше „тати“. Дори е питала защо тати не спи при мама. Ние
тримата – аз, майка ми и сестра ми й казвахме, че съм вуйчо, а не тати. Не
знам защо точно на мен ми казваше тати. Никой не й втълпявал, че аз съм
някакъв „тати“ или да я караме насила да ми казва „тати“. Нямам си на идея
защо ми казва на мен точно така. На 22 декември М. беше много радостна, че
се върна в къщи. Не иска да се връща нито в центъра, нито при баща й, или
баба й и дядо й. Това ми го е казвала М.. Баща й я търси единствено чрез
социалния център. Никой не го е ограничил да се обажда на М.. В мое
присъствие, докато съм бил в П. аз, сестра ми и майка ми многократно сме
ходили при семейството на бащата да се опознаят с детето. Докато М. беше
малка сме пробвали да се обаждаме на английски номер, който е на баща й,
но този номер все дава, че „абонат с такъв номер не съществува“. Докато
беше детето в А. сестра ми се е обаждала на месинджъра на Л.. Това тя ми го е
казвала. Сестра ми не е била блокирана от Л., докато М. е била в А..
Доколкото знам сестра ми прави опити да се свърже с Л. в А., но е блокирана
в момента. Попитайте нея дали е блокирана! Мисля, че сестра ми може да
отглежда М., но в това нейно здравословно състояние може да се справи само
с помощта на майка ми – съвместно да я отглеждат. Аз им помагам с каквото
мога. М. ходи на балет и на пеене към ОДК П.. Майка ми я води на път за
работа, понеже работи в Общината. Не мога да кажа като съм в Племен в кои
дни и в кои часове я води на балет и на пеене. Не съм родител на М..
27
Декември месец не е ходила на балет и пеене. Сега в момента ходи на балет –
отскоро. Досега бяха онлайн. За балета и пеенето имам предвид, че беше
преди да замине за А. тя. Наскоро М. имаше участие с групата й по пеене и
взеха сребърен сертификат. Знам, че детето живя в Кризисен център. Сестра
ми юни месец миналата година имаха влошени отношения с майка ми
относно начина на отглеждане на М.. Сестра ми е била в кризисния център,
защото не е могла да се разбере с майка ми и след това М. отиде на гости при
баща си. На 3-ти детето беше настанено със заповед в семейството на бабата и
дядото по бащина линия. Социално подпомагане преценили, че сестра ми е
негодна да гледа детето, а майка ми през това време беше осъдена – през 2018
година от родителите на бащата и според социалните работници е рискова за
детето. Те – социалните решават да дадат детето на бабата и дядото по
бащина линия. Не знам защо детето е настанено в кризисен център. Сестра
ми пред очите ми не е пила. Майка ми пускала сигнали, тъй като се
съмнявала, че сестра ми е употребила алкохол. Аз от три години съм в Плевен
и съм на 260 км от П. и нямам представа дали сестра ми пие или не пие. Аз
откакто съм в П. живея при моята приятЕ.. Сестра ми и майка ми живеят в
гарсониера – баня, килер, кухня и хол. Там живее и М. сега с майка ми и
сестра ми - в момента. Моята сестра има връзка с друг мъж. Сегашният
приятел на моята сестра е международен шофьор и когато е на път тя идва
при нас. За Коледа и Нова година сестра ми беше при нас. Приятелят на
сестра ми присъстваше на новогодишната вечеря. Аз бях при моята приятЕ..
За Коледа си бяхме в къщи аз, сестра ми, майка ми и М.. Той пътува, идва си
за три дни и пак тръгва и когато е тук - сестра ми е при него. Сестра ми има и
адресна регистрация при приятеля си. Тя като ходи при приятеля си М. е при
майка ми,защото тук учи. През лятото детето беше при майка си на Б.. Не
мога да кажа защо след като сестра ми има адресна регистрация в Б. и живее
там, когато нейния приятел е в къщи, след като се бяха скарали с майка ми е
била настанена с детото в Кризисен център. По принцип доколкото съм
запознат имаше период, през който имаха проблеми с Н., но не помня кога е
било това. Аз физическо насилие спрямо майка ми и сестра ми не съм
осъществявал през живота си. Докато съм живял тук не се е случвало да идва
полиция в къщи. Майка ми работи в Община Пазаджик – работи от 06.30
часа до 10.00 часа и следобяд от 16.30 до 19.30 часа, като дава дежурства
извън това понякога. Сега я води майка ми на училище М.. Майка ми я води
28
по принцип М. и същевременно е на работа. Не знам дали я взима с нея в
общината или излиза и я води. М. е на занималня до 16.30 часа и преди да
отиде на работа майка ми я забира от занималня и я води с нея на работата.
Казвам доколкото съм запознат по този въпрос. Не знам дали 06.30 часа
сутринта майка го води детето с нея на работа или до 07.30 часа го оставя
само в къщи. Нямам непосредствени впечатления и нямам наблюдения дали
сестра ми е запозната с подготовката ежедневна на детето за училище.
ОТВЕТНИЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК :- М. се роди с вродено
заболяване на очите. Л. ми каза, че трябва да я заведа във Варна на преглед,
но нямах възможност да я заведа, защото беше в центъра. Споделила съм, че
детето трябва да се заведе на лекар при социалните. Не мога да кажа на кой
конкретно съм споделила от социалните. На мен ми предложиха да остана в
центъра през декември. Когато се прибра Л. - с майка му и детето ходиха във
Варна. Дадоха ми номер на д-р Янчева и цялата документация. Разговарях с
докторката, записах час – не помня датата 9-ти или 19-ти ноември, но нямах
възможност да я заведа. Казала съм, но не си спомням на кой социален
работник, че имам час за очен лекар, но тогава никой не ми позволяваше да я
виждам. Декември месец всеки ден бях в „Закрила на детето“, през два дни
бях в съда, затова нямах възможност да я водя на лекар.
АДВ. КАШЪМОВА: - Моля да приемете като писмени доказателства
по делото трудов договор на български език и на английски език, копие от
заявление от ответницата до социалните служби от 17.12.2020 г., в което
заявление тя настоява детето да бъде дадено за отглеждане на майка й,
декларация на доверителя ми за семейно и гражданско състояние, настоящ
адрес и месторабота. Моля да приемете като доказателство и с оглед на
дадените показания от свидетеля на 5 бр. снимки, касаещи периода в който
детето е било при доверителя ми във В. и те са потвърдени от показанията на
свидетеля С.С., за да придобиете представа как е преминал престоя на детето
при бащата. Моля да разпоредите на ДСП П., отдел Закрила на детето да
изготви нов социален доклад и по-специално за случая на М. Т. за периода
след 15.12.2020 г., в който държа изрично да има становище относно
29
родителския капацитет на майката. В същия социален доклад моля да се
съдържа информация събрана от училището на М. и по-точно от класната
ръководитЕ. на детето. Аз направих опит да я осигурим класната ръководитЕ.
като свидетел, но тя се притеснява да дойде, тъй като е заплашвана от бабата
на М. по майчина линия. Също така докладът да съдържа данни относно
нивото на усвояване на учебния материал за съответния период на обучение,
има ли изоставане в усвояване на материала, работи ли се допълнително с
това дете, имала ли е учитЕ.та проблем със зрението на детето и в тази връзка
да е дала указания на бабата на детето да предприемат мерки. В доклада да се
отбележи дали през януари месец и по-точно 25-26.01.21 г. по разпореждане
на социалните служби е извършена консултация със психолог с детето,
майката и бабата по майчина линия – такива консултации проведени ли са и
ако са проведени какви са заключенията от този психологически анализ.
Моля за този период ДСП П. да предостави информация дали бащата е търсил
тях за осъществяване на контакт и разговор с дъщеря си, защо се е налагало
той да се обръща към тях, осъществен ли е такъв контакт и какви са техните
наблюдения от разговора между баща и дъщеря? Липсват данни при и какви
битови условия живее М. при баба си и майка си, както и данни за трудова
заетост за бабата, която полага непосредствените грижи за детето. Считам, че
следва да бъде назначена съдебно-психологична експертиза, която след
установяване на подходящи начини, с ролеви игри с детето да отговори на
следните въпроси:
Какво е психо-емоционалното състояние на детето в момента, какво е
неговото отношение към майката и нейния разширен семеен кръг – баба и
вуйчо, какво е отношението на детето към бащата и неговия разширен семен
кръг – баба и дядо? Съществуват ли данни за наличие на „Синдром
родителско отчуждение“ и тъй нар. „Синдром родителско дете“? Подлагано
ли е детето и оказвано ли е въздействие от страна на майката и бабата по
майчина линия за отчуждаване на детето от бащата и агресия към него, както
и към бабата и дядото по бащина линия? Какви са разбиранията на детето за
добро, зло, позволено, непозволено? Склонно ли е системно детето да си
служи с лъжи? Как детето е възприело престоя си в А. през м. август 2020 г.
при бащата? Налице ли е според психолога данни за това, че ако детето бъде
оставено в сегашната му семейна среда съществува опасност от увреждане на
30
неговото физическо, психическо, емоционално, нравствено, интелектуално и
социално развитие? Как би се отразило на детето евентуална промяна на тази
среда, извеждането му от тази среда и поставянето му в средата на бащата,
заминавайки да живее в А.?
АДВ. МАЛИНОВА : - Във връзка с установяване различията в
показанията на свидетелите на едната и другата страна и предвид съдебно-
психологичната експертиза, която колежката иска да се направи на М. Т., то
моля същата да бъде изслушана и да се разберат нейните предпочитания,
спазвайки разп. на чл. 15 от ЗЗДт. Не възразявам да се приемат днес
представените писмени доказателства от адв. Кашъмова.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото днес представените такива от
пълномощника на ищеца..
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологична експертиза, която
да отговори на поставените въпроси в днешното съдебно заседание от
пълномощника на ищцовата страна..
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р О. В. Д.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-психологичната
експертиза в размер на 300 лева, вносим от ищцовата страна в едноседмичен
срок, считано от днес.
По искането на адв. Малинова за изслушване на малолетното дете на
страните съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като по
делото не са налице доказателства, от които съдът да направи достатъчно
обоснован извод за изключенията, предвиден в разп. на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДт.
Затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушването на детето М.Л.Т.
по реда на чл. 15 ал.6 от ЗЗДт.
31
ДОПУСКА изготвяне на нов социален доклад, като УКАЗВА на
социалните работници да вземат предвид събраните в днешното съдебно
заседание доказателства, исканията и възраженията на страните.
ОТВЕТНИЦАТА ПО РЕДАНА ЧЛ. 176 ОТ ГПК: В къщи М. слага
очилата. В училище като я питам дали ги слага, казва, че не ги слага. В Б.
учителят я уговаряше да си носи очилата. Тези очила, които баща й купи са в
къщи, но те са с много голям диоптър и то не иска да ги носи. Последно съм
я водила М. при оцен лекар март месец миналата година. М. не иска да носи
очилата. Постоянно й говоря. Постоянно са й в раницата очилата. Класната
ме пита защо не ме познава, аз като отивам да забирам детео й мвъня да слиза.
Майка ми има телефонния номер класната и постоянно се чува с нея. Детето е
настанено при майка ми по мое искане, но сега съм на друго мнение.
Желанието ми беше да е при майка ми, за да не е в центъра. Сега си търся
работа, искам да си отглеждам детето, като за начало при майка ми. Аз не
мога да кажа на Н. Хайде с децата да ходим на квартира, тъй като само той
работи. Няма случай учитЕ.та на М. да се е обаждала на мен. На 23-ти
декември разговаряхме с учитЕ.та през телефона на майка ми. По телефона
не съм говорила с учитЕ.та никога друг път. Но то детето си казва всичко
какъв му е проблема. Майка ми като е говорила с учитЕ.та винаги ми е
казвала каквото е казвала учитЕ.та. Не знам защо не съм се свързала с
учитЕ.та, може би защото детето ми казва всичкоза училището.
За събиране на допуснати доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 23.03.2021 г. от 14.00 часа, за която
дата и час страните уведомени. Да се призове вещото лице д-р О. В. Д.. Да се
призове свидетеля Р.П. на посочения телефон.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 16.25 часа.
32
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
33