№ 12853
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110159999 по
описа за 2022 година
С. Н. Т. и Н. Н. Т. са предявили против Д. С. И. активно субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответницата да преустанови отглеждането на кучета в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.110.29, находяща се в гр. София, район „К.П.“, кв. „Р.“, бул. „В.“ № 11
и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца С. Н.
Т. сумата от 5000 лева, представляваща претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснение, дискомфорт, нервно напрежение, безсъние, лишаване от
почивка и безпомощност, ведно със законната лихва от 04.11.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици на ½ идеална част от апартамент, находящ се в
гр. София, район „К.П.“, кв. „Р.“, бул. „В.“ № 11, на партерния етаж, както и на ¼ идеална
част от дворното място, върху което е построена сградата, като ответницата притежавала
апартамент в същата сграда на втори надпартерен етаж, заедно с ¼ идеална част от същото
дворното място. Излагат, че ответницата отглежда в имота си голям брой кучета, които
пускала свободно да се разхождат в дворното място, в резултат на което същото било осеяно
с урина и кучешки изпражнения. Ответницата отказвала да ги почисти, поради което от
дворното място започнала да се носи постоянна неприятна миризма и дори се появили
гризачи поради лошите условия, в които били оглеждани животните. Ищците сочат, че
множество пъти са подавали сигнали до БАБХ, ВетИС и контролни органи, но ответницата
отказвала да предостави достъп до имота си за проверка на реалния брой отглеждани от нея
кучета. Сочат, че кучетата не били нито с поставени ваксини, нито с извършено вътрешно и
външно обезпаразитяване, което противоречало на санитарно-хигиенните изисквания.
1
Твърдят, че са отправяли молби до ответницата да започне да почиства дворното място след
като е пускала кучетата си на разходка, но същата отказала. В исковата молба се твърди, че
ищците са лишени от възможността да упражняват спокойно и в пълен обем правото си на
собственост с оглед нарастващата от локви урина и кучешки изпражнения миризма, както и
с оглед на това, че при най-леко движение кучетата започвали да лаят. Излагат, че
ответницата е подвеждана под административна отговорност като били дадени указания
да намали броя на кучетата до 5. Въпреки това тя само чипирала 5 броя кучета, без да
декларира останалите, находящи се в имота . Навеждат доводи, че собственият им
апартамент е бил отдаден под наем, като поради лошите хигиенни условия, създадени от
ответницата, наемателката напуснала имота през 2021 г., като до тогава постоянно се
оплаквала от нарастващата смрад и всекидневените караници с ответницата при опит да я
помоли да почисти след кучетата си.
Ищецът С. Т. сочи, че лично е измивал стълбищната площадка в сградата, което
впоследствие се обезсмисляло след като ответницата пусне кучетата си да излязат в
дворното място. Заявява, че от описаните незаконосъобразни действия на ответницата е
претърпял неимуществени вреди, състоящи се в породените от нея неудобства от
отглежданите кучета, както и от породената за ищеца необходимост да полага всевъзможни
усилия да се справя с последиците от материален и нематериален характер. Сочи, че поради
това, че не е успял да принуди ответницата да преустанови незаконосъобразните си
действия и да спазва хигиенните и шумови норми, претърпял стрес, изпитвал чувство за
безпомощност и отчаяние, а лошият вид и състояние на имота му пораждали в него чувство
за неудобство и притеснение, че няма да може да отдаде имота си под наем. С тези доводи
молят съда да осъди ответницата да преустанови действията си по отглеждане на голям брой
кучета в лоши условия, както и да заплати на ищеца С. Н. Т. сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
От нотариален акт № 85 от 20.12.1996 г. се установява, че С. Н. Т. и Н. Н. Т. са
собственици на по ¼ идеална част от апартамент на партерния етаж в гр. София, кв. „Р.“,
бул. „В.“ № 11 (апартамент на партерния етаж в гр. София, кв. „К.П.“, бул. „Стоян Лепоев“,
бл. 51), както и на по 1/6 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата.
С нотариален акт № 21 от 05.02.1993 г. Й.С.Я., Д. Й. И. и Д. С. И. са признати за
собственици на застроено дворно място с площ 467 кв. м., съставляващо парцел I-679 в кв.
18 по плана на София, кв. „К.П.“, местност НПЗ „С.“, без построената в него жилищна
сграда – ½ ид. част по давностно владение и ½ ид. част по наследство.
Представени са отговори на подадени от ищците сигнали до институции във връзка
със сигнали и жалби по повод отглеждани от ответницата кучета в процесната сграда. След
извършени проверки на ответницата е съставено Предписание № 979/04.10.2020 г. за
намаляване на броя на отглежданите кучета до 5. Съставен е и АУАН № 2002511/01.10.2020
2
г. и Наказателно постановление № 17/22.01.2021 г. за това, че ответницата отглежда 7 броя
кучета без валидни ветеринарно-медицински паспорти, не са чипирани и ваксинирани.
По делото е прието заключение на комплексна ветеринарно-медицинска и санитарно-
хигиенна експертиза, според което в жилището на ответницата се отглеждат седем броя
животни - домашни любимци /6 болонки и 1 немски шпиц/ при задоволителни хигиенни
условия. Съгласно чл. 7 т. 2 от Наредба 39/01.12.2008 г. ответницата е осигурила
пространство и движение, храна и вода, но не е осигурила задължителните ветеринарно-
медицински мерки относно отглеждането на домашни любимци. Ответницата не поддържа
хигиената на ниво в общите части на самата къща и дворното място, тъй като се носи
неприятна миризма по стълбището и не извършва ежедневно миене с препарати, с което е
нарушила чл. 35, ал. 3 ЗЗЖ, според който собствениците са длъжни да не нарушава
спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. Видът и
породите на животните отговарят на нормативните изисквания за отглеждане на домашни
любимци в жилищни условия, но при условие че се полагат ветеринарно-медицински грижи
/регистрация, чипиране, а ваксинация и обезпаразитяване всяка година задължително/. По
действащото в момента ветеринарно-медицинско законодателство няма ограничение в броя
на домашните любимци, отглеждани в едно домакинство /имот/, а само по отношение на
изискуемата площ. Ответницата не полага задължителните ветеринарно-медицински грижи
за отглежданите от нея животни, описани в чл. 7, т. 3 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за
условията за отглеждане на животни и е нарушила чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗВМД като
седемте броя домашни любимци не са ваксинирани и обезпаразитени за 2021 г., 2022 г. и
2023 г., а на 2 броя не е направила задължителна регистрация и идентификация чрез
поставяне инжектируем транспондер /микрочипиране/. При проверката на място кучетата
лаят при позвъняване на външната врата и влизане в апартамента. Лаенето има непостоянен
характер и шумовите нива се променят непрекъснато. Шумът е променлив, не е по всяко
време и не надвишава шума в жилищната сграда. Измерване на шума от лаенето на кучетата
не е извършено поради отказ на СРЗИ, тъй като резултатите от измерването на такъв шум не
са коректни съгласно нормативните изисквания на Наредба № 6 от 2006 г. за показатели за
шум в околната среда. Съгласно чл. 15 ЗЗ СРЗИ не извършва контрол върху владеенето и
обитаването на собствени жилищни помещения, правата и задълженията на собствениците и
наемателите на имуществото, поддръжката, хигиенизирането, управлението на тези
дейности в жилищните сгради, както и върху отглеждането и грижите за животни -
домашни любимци.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че във ветеринарната идентификация за
животните са регистрирани 5 кучета. Другите две нито са регистрирани, нито ваксинирани,
нито обезпаразитени. След 2020 г. петте кучета трябва всяка година да се ваксинират, но
това не е правено. Тези животни през последните 3 г. не отговарят на ветеринарните
мероприятия на Наредба № 39 за отглеждане на животни в домашни условия. И седемте
кучета не отговорят на ветеринарните мероприятия. Дори само петте кучета са регистрирани
по ЗМДТ. Няма ограничения на броя на домашните любимци, отглеждани в едно
3
домакинство, има ограничение само на площта, като процесните се отглеждат в цял
апартамент. Кучетата лаят само когато усетят чужд човек. РИОКОЗ са отказали да измерят
шума, тъй като той е непостоянен.
Събрани са гласни доказателства. Свид. С.а Цветанова Йовева, братовчедка на
ищците, сочи, че е съсобственик с ищците на процесния имот. Разказва, че след като
заживяла в имота, ответницата започнала да се грижи за кучета, които станали много, около
9, а тя прибирала в двора и безстопанствени кучета, но не полагала грижи за тях. От
апартамента на ответницата се чувало тупане, лаене, носела се миризма, тъй като
ответницата не чистила и така прогонвала наемателите. Кучетата се изхождали навсякъде и
започвало да мирише. Кучетата били мръсни и неподържани, лаели и се въртели навсякъде.
Мърсотията била голяма и не се спазвала никаква хигиена. Кучетата се изхождали и в
сградата и по стълбите, а тъй като входът в къщата бил общ, миришело, тъй като
ответницата не полагала грижи за кучетата.
Свид. В.К.Т. излага, че зная за имота в кв. „К.П.“, на 2 ет. от който живее възрастна
жена, която оглежда 7-8 кучета, за които не се грижи. Това тормозило много много ищеца С.
Т., защото когато разговаряли, последният постоянно обяснявал за тези кучета, как
резултатно пише до институции. Те продължавали да цапат улицата, да мирише от тях, да
прогонват евентуалните наематели на етажа, защото не могат да живеят при нормални
условия, каквито там нямало. Всичко това коствало на ищеца много нерви, както и
лишаване от сън, тъй като той живеел в Чикаго и от там комуникирал с институциите.
Когато си идвал отчаянието го налягало още повече като види положението. Доста бил
разтроен заради тези кучета. Прибирането не му влияело добре.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С иска по чл. 109 ЗС се иска осъждане на ответницата да преустанови действията, с
които смущава правото на собственост на ищците върху собствения им недвижим имот,
като преустанови отглеждането на кучета в сградата, находяща се в гр. София, район „К.П.“,
кв. „Р.“, бул. „В.“ № 11. С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено
вещно право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни
/противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът
се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца
или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на
ищеца. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно
или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава
спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Следователно
основателността на иска по чл. 109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението на
ответника противоправно накърнява правата на ищеца, поради което относимо към спора е
възражение на ответника, че нарушението е извършено от друго лице и липсва негово
противоправно действие или бездействие. Преценката, налице ли е конкретно
4
противоправно действие или бездействие от страна на ответника, което да накърнява
правата на ищеца, по общо правило се прави към момента на приключване на устните
състезания по делото, след като са събрани всички необходими и относими доказателства.
Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Отглеждането на кучета без
да са налице съответните ветеринарно-санитарни и хигиенни изисквания представлява
такова неоснователно въздействие, което създава пречки за нормалното и необезпокоявано
използване на имота. Същевременно за да се уважи иска с правно основание чл. 109 ЗС е
необходимо положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си
на собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията.
Както се установява приетата по делото експертиза и събраните гласни
доказателства, ответницата отглежда 7 броя кучета, които не отговарят на законово
предвидените ветеринарни мероприятия, като не осъществява съответните хигиенни
действия, необходими за заличаване на последиците от извеждането на кучетата в общите
части на сградата и дворното място, ползвани от ищците. От свидетелските показания става
ясно, че кучетата са източник на почти постоянен шум, като отделените от тях екскременти
не се почиствали от ответницата, същите били източник на постоянна силна неприятна
миризма, в резултат на което се затруднявало спокойно ползване на собствения на ищците
имот.
Поради изложеното съдът намира, че в производството се доказа, че с действията си
ответницата нарушава правото на собственост на ищците и тези действия са неоснователни.
Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР № 4 от 06.11.2017 г.
по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109
ЗС е необходимо ищецът да докаже наличие на две задължителни условия –
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаване на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно,
за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота, но и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие, което да продължава и към настоящия момент. Това обстоятелство се установи
безсъмнено от доказателствата, събрани в настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 109 ЗС за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Предявен е и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца С. Н. Т. сумата от 5000 лева, представляваща претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, дискомфорт, нервно
напрежение, безсъние, лишаване от почивка и безпомощност.
За уважаване на този иск е необходимо ищецът да докаже настъпването на посочените
в исковата молба вреди, техния размер, както и причинната им връзка с противоправното
5
поведение на ответницата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че ищецът
С. Т. е търпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди – стрес, притеснение,
дискомфорт, нервно напрежение, безсъние, лишаване от почивка и безпомощност. От
свидетелските показания се установяват характера и интензитета на претърпените от ищеца
негативни изживявания.
Съдът намира, че е налице причинна връзка между претърпените неимуществени вреди
и поведението на ответницата, доколкото свидетелските показания сочат, че именно
ответницата отглежда множество кучета в имота, както и че отказва да почиства след тях.
Според настоящия състав е налице и противоправно поведение от нейна страна, доколкото
по делото се установи, че отглеждането на животните не е съобразено със съответните
ветеринарно-медицински и санитарни изисквания.
За претърпените вреди ответницата дължи обезщетение по предявения срещу нея тях с
правно основание чл. 45 ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по справедливост –
арг. чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането, като
размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват
видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства
(решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6375/2014 г. на ВКС).
В конкретния случай съдът, съобразявайки посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и като взе
предвид вида на причинените на ищеца негативни състояния – стрес, притеснение,
дискомфорт, нервно напрежение, безсъние, лишаване от почивка и безпомощност намира,
че обезщетение в размер на 500 лева е справедливо и отговаря на установения в чл. 52 ЗЗД
критерий. За да достигне до този извод съдът съобрази изживените от ищеца С. Т. негативни
състояния, като взе предвид, че ищецът не живее постоянно в процесния имот.
По тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за основателен
до размера от 500 лева, до който и следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски имат всички страни. Ищците имат право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът С. Н. Т. е претендирал следните
6
разноски: 280 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за експертиза, 5 лева – такса за
съдебно удостоверение, 2500 лева – адвокатско възнаграждение. Ищецът Н. Н. Т. е
претендирал разноски в размер на 1700 лева – адвокатско възнаграждение. Доколкото искът
по чл. 109 ЗС е уважен изцяло съдът намира, че по него на ищеца С. Н. Т. следва да се
присъдят разноски в размер на 1685 лева. Съразмерно с уважената част от предявения иск
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на С. Н. Т. следва да се присъдят разноски в размер на 145 лева. Съдът
намира, че не следва да присъжда разноски на ищеца Н. Н. Т., доколкото същият е бил
представляван по делото от същия процесуален представител, извършените процесуални
действия по отношение на двамата ищци са еднакви, като съдът счита за извършвани
неоправдано присъждането на две адвокатски възнаграждения. Ответницата не е
претендирала разноски.
С протоколно определение съдът е определил допълнителен депозит за изготвената
експертиза в размер на още 24,40 лева, който не е внесен от ищците в определения 1-
седмичен срок, с оглед на което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят тази сума в
полза на СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, по предявения от С. Н. Т., ЕГН ********** и
Н. Н. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС да преустанови отглеждането
на кучета в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.110.29, находяща се в
гр. София, район „К.П.“, кв. „Р.“, бул. „В.“ № 11.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, да заплати на С. Н. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лева, представляваща претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, дискомфорт, нервно
напрежение, безсъние, лишаване от почивка и безпомощност, ведно със законната лихва от
04.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 500 лева до
пълния претендиран размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, да заплати на С. Н. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1830 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЕГН ********** и Н. Н. Т., ЕГН **********, да заплатят на
Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 24,40 лева – допълнителен
депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7