Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12127 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „П.2.“ ЕООД *** против ДП „Ръководство на въздушното движение“
гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 2 084 234лв. на
основание чл.57, ал.1 ЗС и чл.59 ЗЗД,
представляваща разноски за ползване на недвижим имот и разходи за консумативи
свързани с хотелиерско обслужване, туристическо обслужване, транспорт, разходи
за външни услуги по озеленяване и дребни ремонти за периода
01.02.2004г.-30.04.2008г., и за сумата 377 820лв.-лихви за забава за
периода 10.01.2007г.-14.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът излага, че е правоприемник
на ЕТ „П.Т.Н.“, чието предприятие придобил с договор за продажба сключен през
2001г. С договори обективирани в НА № 189, том LХХІV, дело № 14487/1997г. и НА № 24, том ХІV, дело № 3312/1998г.
праводателят му учредил в полза на ответника възмездно вещно право на ползване
върху първи и втори сутеренни етажи, както и върху първи етаж над двата
сутеренни етажа, а по-късно под формата на даване вместо изпълнение предоставени
под наем четири стаи от недвижим имот хотел „Копитото“, включващо и ползване на център за
рехабилитация и спорт, зала за конференции, медицински център и обслужване с
дежурен лекарски екип. Твърди за периода 01.02.2004г.-30.04.2008г. ответникът
да е ползвал отстъпените му за ползване обекти, за които е дължал разходи по
запазване и поддържане, за консумативи-потребена електрическа енергия, вода,
отопление, гориво, сметоизвозване и др. За този период разходите били частично
плащани, но не достатъчни за пълното им покриване. Освен това твърди да се е
обогатил за негова сметка с предоставените му консумативи /потребими стоки
свързани с обслужването в хотела-хигиенни материали, кърпи, чаршафи, сапуни,
шампоани и др./, туристическо обслужване, транспорт на служителите на ответника,
заплати за персонала на хотела, разходи за външни услуги по ползване на фирми
за озеленяване и дребни ремонти. В какво се изразяват всички разходи е посочил и
в уточнителни молби от 09.11.2015г., 11.12.2015г. и 30.12.2015г. указващи
помесечно за периода вида на разхода, неговата стойност, платената от ищеца
част и тази, която претендира от ответника /конкретно молба от 30.12.2015г./.
Твърди ответникът да е изпаднал в забава
и претендира заплащането на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по съображения
за тяхната неоснователност и погасяване по давност на вземанията. Твърди, че
извършените плащания не са частични, а покриват изцяло разноските свързани с
ползването по чл.57, ал.1 ЗС и по размер съответстват на частта от хотела, за
която е учредено право на ползване. Излага подробно какъв е обемът на
учреденото право на ползване и неговия срок, изхождайки от съдържанието на
сключените с ищеца договори през 1997 и 1998г. и последващи сключени договори; какви
разходи са били направени за исковия период от време и в какъв размер; начина
на определяне припадащата му се част от тях, а именно чрез съставени експертни
доклади от нарочно назначена от представляващия ответника комисия, създала
обективни критерии за това, прилагани впоследствие за всеки месец от периода;
съгласие на ищеца с този начин на определяне с издаване на фактури с позоваване
на докладите и приемане на извършените от ответника плащания именно в
размерите, посочени във фактурите. В тази връзка оспорва възприетия от ищеца
критерий за изчисление на разходите на база посещения в хотела по съображения
за неговата необективност. Претендира разноски.
Развива подробни съображения относно
погасяване на вземанията за главница и лихви поради изтекла давност. С оглед
факта, че исковата молба е подадена по пощата, изрично оспорва датата на
пощенското клеймо /14.01.2009г./, като счита, че е невярна предвид постъпването
й в съда на 25.09.2015г., т.е. след шест години. На самостоятелно основание
поддържа, че изтеклия период между подаване на исковата молба по пощата и
постъпването й в съда надвишава сроковете на погасителната давност за отделните
вземания-главни и акцесорни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно, че на 18.06.1997г. с
НА № 189, том LХХІV, дело № 14487/1997г. ЕТ „П.Т.Н.“
/с правоприемник ищеца/ учредил възмездно право на ползване в полза на Главна
дирекция „Ръководство на въздушното движение /сега ДП „Ръководство на
въздушното движение“/ върху първи етаж над два сутеренни етажа, включващ
преддверие, рецепция приемна, хол, осем стаи със самостоятелни санитарни възли,
с баня, коридор и офис, със застроена
площ от 328.02 кв.м., съставляващи част от масивна сграда, представляваща
хотел-ресторант „Копитото“, цялата с разгъната застроена площ от 1474кв.м.,
застроена върху държавна земя в национален парк „Витоша“, местността Копитото,
срещу сумата от левовата равностойност на 2 300 000 щ.д., за срок от
8 години, считано от 01.07.1997г. Съгласно т.2 за срока на ползване ЕТ „П.Т.Н.“
се задължил да осигури на ползвателя 30% намаление на стойността за храна,
както и необходимото хотелиерско обслужване, ползване на център за
рехабилитация и спорт, медицински център и обслужване с дежурен лекарски екип и
ползване на зала за конференции безвъзмездно.
С последващ НА № 24, том ХІV,
дело № 3312/17.04.1998г. било учредено възмездно право на ползване върху първи
и втори сутеренни етажи, всеки един поотделно със застроена площ 330 кв.м. и
всеки един състоящ се от преддверие, рецепция, приемен хол, осем стаи със
сервизни помещения във всяка една от тях, коридор и офис, съставляващи части от
същия хотел, за сумата 4 380 000 щ.д и за срок от 10 години, считано
от 17.04.1998г. Съгласно т.2 за срока на ползване едноличният търговец се
задължил да осигури на ползвателя 50% намаление на стойността за храна, както и
необходимото хотелиерско обслужване, ползване на център за рехабилитация и спорт, медицински център и обслужване с дежурен
лекарски екип и ползване на зала за конференции безвъзмездно.
С НА № 46, том ІІ, рег.№ 1520,
дело № 273/10.12.1998г. върху първия етаж над два сутеренни етажа от хотела,
предмет на НА № 189/1997г. правото на ползване било учредено безвъзмездно за
допълнителен срок от 2г., считано от 01.07.2005г. до 01.07.2007г. Съгласно т.2
и за този срок търговецът са задължил да осигури 50% намаление на стойността на
храна, както и необходимото хотелиерско обслужване, ползване на център за
рехабилитация и спорт, медицински център
и обслужване с дежурен лекарски екип и ползване на зала за конференции
безвъзмездно.
Със спогодба от 18.04.1998г. било
постигнато съгласие в изпълнение на уговореното с НА № 189/1997г. и НА № 24/1998г.
едноличният търговец да предостави на ГД „Ръководство на въздушното движение“
ползването на обектите, предмет на нотариалните актове, оборудвани след
реконструкция като хотел, категория „четири звезди“, не по-късно от
31.08.1998г.; да предостави ползването на обектите-зали за конференции, спортен
център, включващ фитнес, басейн, зала за масаж, медицински център, джакузи,
ресторант, зала за тихи игри, виенска сладкарница, тенис-кортове, сауна, зала
за тенис маса, билярд и флипер, съгласно одобрен архитектурен проект не
по-късно от 30.11.1998г. Със спогодбата ЕТ поел задължението да организира за
своя сметка три екскурзии в рамките на всяка смяна /една смяна от 10 дни/ в
района на Витоша и гр.София, считано от 30.11.1998г. за служителите на
ползвателя и техните семейства; по време на ски сезона да осигурява за своя
сметка ски-оборудване и ежедневно превоз до най-близката писта по избор, считано от 30.11.1998г. за
служителите на ползвателя и техните семейства. Срокът на така уговореното е до
17.04.2008г., като в случай на неизпълнение от ЕТ той дължи на ГД „Ръководство
на въздушното движение“ неустойка. Впоследствие предвидените в спогодбата
срокове за изпълнение задълженията на ЕТ са променени-30.12.1999г. съгласно
Анекс № 1/04.01.1999г., а по-късно на 30.01.2000г. съгласно Анекс № 2/
28.12.1999г., в който била включена клауза със следното съдържание: ГД „РВД“ ще
начисли неустойка за закъснението в размер на левовата равностойност на
3 000 щ.д. за всеки ден забава, считано от 31.12.1999г. до окончателното
изпълнение на задълженията на ЕТ по чл.1-чл.6 от спогодбата.
По-късно с Анекс № 3/26.04.2000г.
към спогодбата било постигнато съгласие, че вместо плащане на неустойката по
Анекс № 2/28.12.1999г. от 3000 щ.д. поради забава ЕТ ще предостави на ГД „РВД“
ползването на допълнителни стаи в хотелския комплекс „Копитото“, а именно: стая
№ 209-първи надсутеренен етаж, стая № 300-първи надсутеренен етаж; стая №
309-втори надсутеренен етаж и стая № 400-втори надсутеренен етаж за срок от
4г., считано от 01.06.2000г. до 01.06.2004г. при условията договорени в
спогодбата.
Впоследствие бил сключен договор
за наем № 182/11.10.2000г., с който на основание чл.65, ал.2 ЗЗД вр. чл.107,
ал.1 ЗЗД било постигнато съгласие вместо плащане дължимата по спогодбата
неустойка за забава ЕТ да предостави на ГД „РВД“ ползването на четири стаи в
хотела-209А, 209Б, 309А и 309Б за срок от 5г. и 4м.
Предвид изтичане срока на
учреденото право на ползване по НА № 189/1997г. и НА № 46/1998г. на дата
01.07.2007г., от приетия като доказателство двустранно подписан
приемо-предавателен протокол от 02.07.2007г. /стр.925/ се установява предаване
от ползвателя на собственика /към този момент ищеца/ първи етаж, над два
сутеренни етажа от хотела, а с оглед изтичане срока на учреденото право на
ползване по НА № 24/1998г. на дата 17.04.2008г., от приетия като доказателство
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 18.04.2008г. /стр.927/ се
установява предаване от ползвателя на собственика на първи и втори сутеренни
етажи от хотела.
Въз основа тези безспорни
фактически обстоятелства и при липсата на спор относно факта на ползване за
исковия период 01.02.2004г.-30.04.2008г, спорно между страните е кои и в какъв
размер са разноските дължими от ответника за обектите, предмет на учреденото
право на ползване и договора за наем; погасени ли са чрез извършените от него
плащания; обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца с направените от
последния разходи във връзка с обслужването на посетителите и функционирането на сградата като хотел, както
и дали вземанията са погасени по давност.
Ищецът е представил справки в
табличен вид относно общите разходи за хотела за исковия период по месеци, в
които са отразени същите по вид и стойност, съответно каква е припадащата се
част за ответника, като възприетият критерий за изчислението им е на база
проценти от нощувките на служители на ответника /стр.40-179/. Тези справки
представляват едностранно съставени частни документи и доколкото съдържат
изгодни за страната обстоятелства не се ползват с доказателствена сила.
От своя страна ответникът е
представил Заповед № 232/30.03.2004г. на генералния директор на ДП „РВД“, с
която в изпълнение на решение на Управителния съвет от 18.03.2004г. разпоредил
държавното предприятие да започне изплащане на ищеца на разноските съгласно чл.57,
ал.1 ЗС /ток, вода, гориво за отопление, данъци и такси/, съответстващи на частта от учреденото му
вещно право на ползване от хотелски комплекс „Копитото“, но не повече от 34.68%,
отнасящи се за минал период /от м.09.2000г.-до 31.12.2003г./, както и текущо за
следващите периоди. Със същата назначил работна група в състав от 7
члена-служители на предприятието, със задачи да получат от „П.2.“ ЕООД на
заверени копия от фактури за заплатените от дружеството разходи за ток, вода,
гориво за отопление, данъци и такси за съответните периоди; да изготвят
експертни доклади за стойността на разходите, дължими от ДП „РВД“ и да представят в дирекция „ФС“ на нареждания за
плащане, придружени с разходооправдателни документи. Съгласно т.3 плащанията
следва да се извършват срещу издадени от „П.2.“ ЕООД фактури на база
експертните доклади за съответните периоди.
Като доказателство е приет
експертен доклад /стр.325/, изготвен в изпълнение по посочената заповед, с
който работната група извършила анализ на представени от ищеца фактури за
заплатени разходи и приела, че за да се определят дължимите суми за разноски по
вещното право на ползване трябва да се установи конкретния размер на
направените от дружеството разходи за целия хотелски комплекс, след което да се
отделят разходите за подобектите: хотелска част; ресторант с кухня и тоалетни;
виенска сладкарница с веранди; басейн, фитнес, сауна, тоалетна и топла връзка;
камериерски офиси с асансьори; зали за конференции. Възприета е методика за процентно
разпределение на разходите съобразно площта на учреденото право на ползване и
предоставените под наем стаи спрямо цялата площ на хотелския комплекс,
съотнесен към разгърнатата застроена площ. На база тази методика с доклада е
прието какви са припадащите се проценти на ползвателя от разходите за гориво,
за ел.енергия и вода и спрямо тях са били изчислени конкретно дължимите суми от
направените за целия хотелски комплекс разходи. С оглед на това е прието, че за
периода м.09.2000г.-31.12.2003г. /преди процесния период/ ответното дружество
дължи 12833.13лв. без ДДС за ел.енергия, 807.70лв. без ДДС за вода;
157 041.85лв. без ДДС за гориво за отопление и 530.79лв. без ДДС за гориво
за дизелгенератор или общо сумата 171 231.47лв. без ДДС. С писмо изх.№
80-0101211/26.03.2004г. ответникът е уведомен за приетото решение за плащане на
разноските по чл.57, ал.1 ЗС във връзка с учреденото право на ползване, след
което ищецът издал фактура с дата 02.06.2004г. за посочената сума
205 456.16лв. включваща ДДС, като посоченото във фактурата основание е
доклада с последващо извършено плащане с платежни нареждания.
От
събраните по делото писмени доказателства-експертни доклади за отчетен период,
констативни протоколи за разходвано гориво, издадени двустранно подписани фактури
и преводни нареждания /стр.317-918/ се установява, че за исковия период по
напълно идентичен начин за всеки месец ищецът изпращал на ответника документи,
удостоверяващи вида и стойността на направените разходи за ток, вода, ел.
енергия и гориво за отопление за целия хотелски комплекс, въз основа на които
работната група на база посочената методика е изчислявала припадащите се в
процент разходи съобразно обема на учреденото право на ползване, като за техния
размер по отделни пера ищецът бил уведомяван. От своя страна въз основа тези
доклади последният издавал фактури с определената стойност с ДДС с последващото
им плащане от ответника по банков път. Като основание във фактурите са посочени
отделните разходи съобразно съставените експертни доклади.
Не е спорно, че ответникът плащал
на ищеца разходи за ток, вода, ел.енергия и гориво за процесния период, които
възлизат общо на сумата 273 013.55лв.
По делото са приети заключенията
на две комплексни експертизи, изготвени от по три вещи лица, които в отговор на
поставени и от двете страни задачи дават крайно заключение, че съобразно
извършените разходи от ищеца и тяхното разпределение по месеци и години за
периода м.2.2004г.-м.04.2008г. с ответника /всички видове услуги/ на база
процентно съотношение на посетителите на ДП „ЛВД“ към общия брой посетители в
хотела общото задължение за разходи
възлиза на 1 509 616.78лв. като сбор от суми за ел.енергия,
отопление, вода и гориво, а определени след извършване на ОВ експертиза за
разходите за ел.енергия, гориво и вода и запазване разпределението на
останалите разходи на принципа „посещаемост“ възлиза на
1 567 395.55лв. В заключението е дадено заключение по всички
поставени въпроси относно общата площ и кубатура на хотелския комплекс,
съпоставена с ползваните от ответника помещения с изчисление, че припадащата му
се част възлиза на 94.04%; относно общо инсталираните мощности за отопление и
осветление с определяне припадащата се част на ответника, съответно припадащите
се разноски за вода; общ брой посещения в хотела за периода и посещенията в
обектите, предоставени за ползване на ответника.
Като доказателства по делото са
приети платежни нареждания /стр.919-924/ за платени от ответника за
календарните 2004-2008г. такса битови отпадъци към Столична община, както и
писмо от 23.05.2008г. от ответника до Столична община, с което уведомява, че
поради изтичане срока на вещното право на ползване следва да се закрие
партидата на ДП „РВД“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Правото на ползване е ограничено вещно право, което на основание чл.56 ЗС включва правото да се използва
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея
без тя да се променя съществено. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително
данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и
да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване.
С посочените по-горе нотариални
актове ищецът, в качеството на собственик, учредил в полза на ответника
ограничено вещно право на ползване върху първи и втори сутеренни етажи с площ
330 кв.м и първи етаж от хотела с площ 328.02 кв.м., както и допълнително въз
основа договор за наем ползването на четири стаи. Това право не обхваща център
за рехабилитация и спорт, включващ фитнес, басейн, зала за масаж, медицински
център и обслужване с дежурен лекарски екип, джакузи, ресторант, зала за тихи
игри, виенска сладкарница, тенис-кортове, сауна, зала за тенис маса, билярд и
флипер, за които е било постигнато съгласие в т.2 от нотариалните актове и
спогодбата от 18.04.1998г. ползването им изцяло да е безвъзмездно. Предвид това
в преценката дали ответникът е изпълнил задълженията си по чл.57, ал.1 ЗС
следва да се изходи единствено от помещенията, предмет на учреденото право, но
не и за други обекти в хотелския комплекс.
В
съответствие с чл.57, ал.1 ЗС дължимите от ползвателя разноски са тези свързани
с ползването на вещта, т.е. такива непосредствено свързани с упражняваната
фактическа власт /чрез посетителите на ответника/ и предназначението на вещта.
В случая е вън от съмнение, че такива разноски са за ток, вода, отопление и
такса смет. Ищецът не оспорва, а и по делото е установено плащане на такива
разноски, но твърдението е тези плащания да са недостатъчни за покриване пълния
припадащ се на ответника размер.
Доказателствата
по делото сочат, че конкретните размери на платените суми са били предшествани
от месечни експертни доклади на нарочно създадена от представляващия ДП „РВД“
работна група, която на база създадена методика и обективни критерии определила
каква е припадащата му се част от ползваните помещения съгласно нотариалните
актове и договора за наем спрямо целия хотел и направила изчисления въз основа
предоставените от ищеца документи за направените разходи. Тези доклади са били
одобрявани от генералния директор и всеки месец от исковия период ищецът
издавал фактури за суми за отопление, гориво, ток и вода, съответни на
посочените в тях, които впоследствие ответникът плащал. Това поведение на
страните съдът приема като постигнато съгласие не само относно начина за
определяне, но и по отношение размера на дължимите разноски /чл.365 ЗЗД/. Така
експертните доклади представляват предложение на ответника за плащане на
конкретен размер на разноските, което ответникът приемал с конклудентни действия, изразяващи
се в издаването на фактури за стойността с позоваване в тях на докладите.
Последното е индиция, че е бил запознат със съдържанието им. Същевременно
доказателства не са събрани за исковия период ответникът да е възразявал на
начина на определяне на разноските или че предложения за плащане размер е
недостатъчен за покриването им /чл.365, ал.2 ЗЗД/. Следователно задължението на ответника за
разноски свързани с ползването за ток, вода, гориво и отопление е погасено чрез
плащане. Погасено чрез плащане е и задължението за такса смет, което ответникът
не дължи на ищеца, а на Столична община. От доказателствата се установява, че е
имал открита партида при Столична община в полза на която плащал дължимата
такса смет за всяка календарна година съобразно ползваните части от хотела.
Всички
останали претендирани от ищеца разноски за консумативи /потребими стоки свързани с обслужването в
хотела-хигиенни материали, кърпи, чаршафи, сапуни, шампоани и др./,
туристическо обслужване, транспорт на служителите на ответника за гориво и
поддръжка на микробуси, заплати за персонала на хотела, разходи за външни
услуги по ползване на фирми за озеленяване и дребни ремонти и др. не са
свързани с правото на ползване и не съставляват разходи по смисъла на чл.57,
ал.1 ЗЗД. С тях ответникът не се е и обогатил за сметка на ищеца чрез
спестяване на средства, които би направил в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно изрично уговореното в т.2 от нотариалните актове за учредяване правото
на ползване ищецът се задължил да осигури на ползвателя 30%, съответно 50% намаление
на стойността за храна, както и безвъзмездно необходимото хотелиерско
обслужване, ползване на център за рехабилитация и спорт, медицински център и
обслужване с дежурен лекарски екип и ползване на зала за конференции
безвъзмездно. Страните не са дефинирали употребеното „хотелиерско обслужване“,
нито се съдържат уговорки какъв е неговият предмет или обхват по вид и/или
съдържание, какво се включва или какво не се включва, поради което и в
съответствие с чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че безвъзмездния характер на
„хотелиерското обслужване“ обхваща предоставяне на присъщите му и съпътстващи
посещението в един хотел обслужване и услуги. В голямата си част претендираните
от ищеца разходи-малоценни и малотрайни активи, представляващи вещи с потребим
характер от различно естество, с които обичайно и с оглед категорията на хотела
стаите се оборудват, почистване на стаите и останалите общо посещаеми обекти от
комплекса, туристически услуги /те не са и конкретизирани/ , заплати за
персонал и др. са част от това обслужване и доколкото е уговорено тяхното
безвъзмездно предоставяне от ищеца не е налице основание за възникване в тежест
на ответника задължение за тяхното плащане. На следващо място, със спогодбата
от 1998г. ищецът се съгласил за своя сметка да организира екскурзии за всяка
смяна за служителите на ползвателя и техните семейства, както и по време на ски
сезона да им осигурява за своя сметка ски-оборудване и превоз до писти. По
силата на уговореното поемането на тези разходи не е споделено, а поето изцяло
от ищеца, поради което за ответника не е възникнало задължението да плаща за транспорт,
гориво и поддръжка на микробуси и в този смисъл не се е обогатил за чужда
сметка. Относно разходите за ползвани услуги на фирми за озеленяване и дребни
ремонти не са представени доказателства такива действително да са направени.
Предвид това искът в частта за посочените суми на основание чл.59, ал.1 ЗЗД е
неоснователен.
Независимо
от горното съдът намира, че исковете са погасени и поради изтекла погасителна давност по следните
съображения:
Исковата
молба на ищеца, въз основа на която е образувано производството по делото, е
подадена по пощата и върху плика е поставено пощенско клеймо с дата
14.01.2009г. Постъпила е в съда на 25.09.2015г., като видно от сигнал на
завеждащ служба „Обща регистратура“ при СГС до председателя на съда писмото е
отворено в деня на пристигането в съда и обърнато специално внимание на отбелязаната
върху плика дата предвид обстоятелството, че е много далечна от тази на
фактическото получаване. Ответникът е оспорил верността на датата на пощенското
клеймо с твърдение, че тя не е автентична.
Осъществяването
на универсални пощенски услуги е обект на нормативна регламентация в Закона за
пощенските услуги, издадената в негово изпълнение Наредба № 4 за пощенските
съобщения и детайлиризана с представените по делото Инструкция за прилагане на
нормативите за качество на универсалната пощенска услуга /стр.1034-1043/ и
Инструкция за сортиране на пощенските пратки /стр.1044-1049/ на „Български
пощи“ ЕАД относно реда, условията, таксуването, правата и задълженията във
връзка с приемането и доставянето на пощенски пратки в страната и чужбина от
този оператор. Според съдържанието на същите на определени длъжностни лица е
възложено удостоверяване датата и
мястото на постъпване и изпращане на писма и пратки чрез поставяне върху тях на
пощенски клейма. Следователно пликът на писмото или пратката в частта за поставеното
пощенско клеймо представлява официален документ по чл.179, ал.1 ГПК, който се
ползва с материална доказателствена сила, а именно че писмото или пратката е
подадена на датата посочена в клеймото. Същата може да бъде оборена от
страната, на която се противопоставя, като по реда на чл.193 ГПК с всички допустими доказателствени
средства докаже невярност на удостовереното обстоятелство.
По
делото не са събрани доказателства, от които да се направи безспорен извод, че датата
поставена на пощенското клеймо е невярна. Действително прави силно впечатление
значителния изтекъл период /6 години/ от тази дата-14.01.2009г. до деня на
постъпване исковата молба в съда-25.09.2015г. /последния факт е несъмнен и
очевидно не се дължи на неизпълнение задължения на служители на съда/, но това
обстоятелство само по себе си не доказва неавтентичност. Видно от писмото на
трето неучастващо по делото лице „Български пощи“ ЕАД /стр.1027/ не е
представено извлечение от контролните
книги за отпечатъци на датните клейма за конкретния ден 14.01.2009г. поради
изтекъл срок за съхранение. Не може да послужи като довод за невярност и
бездействието на ищеца в целия този период аргументирано с това, че ако
действително е подадена исковата молба на тази дата, то не е предприел никакви действия
за да провери какви са причините за забавянето в доставката до адресата-СГС
/имайки предвид, че се касае за същото населено място/, по какъвто и да е начин
да е поискал обяснения или потърсил отговорност на оператора за това или да е
подал отново исковата молба в съда. Това му поведение може да се тълкува
двусмислено и не непременно да е свързано със злоупотреба с права по чл.3 ГПК,
доколкото от приложените по делото съдебни решения е видно, че между същите
страни е имало спорове със същия предмет, но за различни периоди от време,
което би могло да обясни бездействието му в настоящия случай. Предвид това и
съобразно чл.179, ал.1 ГПК съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на
поставеното върху плика пощенско клеймо и в този смисъл поставената върху него
дата за достоверна.
Съгласно
разпоредбата на чл.125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата
молба в съда, а според чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. Тези разпоредби са от значение за
разрешаването на въпросите във връзка с приложение института на погасителната
давност при релевирано от насрещната страна възражение и конкретно относно
момента, в който се прекъсва или спира.
С Решение № 182/17.11.2010г. по
т.д.№ 76/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че разпоредбата на чл.125 ГПК има за
предмет регулиране на процесуални правоотношения, които се различават по
съдържание на тези уредени в нормата на чл.62, ал.2 ГПК и по никакъв начин не
се конкурира или обвързва с последната. Посочено е, че систематичното място на
чл.125 ГПК е в Глава 13, Раздел 1-Предявяване на иск, която обхваща уредбата на
видовете искове и процесуалните действия на страните и съда относно
съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, проверка редовността й,
връчването на преписи на ответната страна и последиците за страните. В тази
връзка законодателят фиксира и началната дата, от която следва да се пристъпи
към тези процесуални действия-постъпване на исковата молба в съда. От друга
страна разпоредбите на погасителната давност са обект на уредба в материален
закон-ЗЗД.В чл.116,б.“б“ от него се придава на едно чисто процесуално действие,
каквото е предявяването на иск за вземане и съответната материалноправна
последица-прекъсване на погасителната давност относно него, без с това обаче
самото предявяване на иска да губи качеството си на процесуално действие,
регламентирано в уредбата на ГПК. Следователно разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК
се отнася за предявяването на иска като процесуално действие или изпратената по
пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според
отбелязването в пощенското клеймо.
Пренесено към настоящия случай
това означава, че давността за вземанията е била прекъсната на 14.01.2009г.,
като в приложение на чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. Тази нова давност за вземанията за главница и лихви е
изтекла преди постъпване на исковата молба в съда 25.09.2015г. /при липса на
доказателства в този период да е била прекъсната на друго основание или
спряна/, поради което и на това самостоятелно основание исковете подлежат на
отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от
3600лв. за платени депозити за вещи лица. Ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди
възнаграждение от 450лв., което съдът определя в съответствие с чл.25, ал.1 и
ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Или ищецът дължи на ответника
разноски общо от 4050лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „П.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***6Б, против
ДП „Ръководство на въздушното движение“ , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, искове за сумата 2 084 234лв. с правно основание чл.57, ал.1 ЗС и чл.59 ЗЗД, представляваща
разноски за ползване на недвижим имот и разходи за консумативи свързани с
хотелиерско обслужване, туристическо обслужване, транспорт, разходи за външни
услуги по озеленяване и дребни ремонти за периода 01.02.2004г.-30.04.2008г., и
за сумата 377 820лв.-лихви за забава за периода 10.01.2007г.-14.01.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА П.2.“
ЕООД, ***, да заплати на ДП „Ръководство
на въздушното движение“ , ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 4050лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: