№ 870
гр. Б., 27.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204628 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Р.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в
гр.Б. и адрес на управление ул.“Ч.“ №65 чрез управителя П. З. М. срещу наказателно
постановление № 575144-F605737/10.09.2021г на началник отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП-Б., с което за нарушение на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изречение
второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно.
Счита, че към датата на проверката не е бил осъществен състав на нарушението, за
което е наложена санкцията. Алтернативно моли да бъде приложена нормата на чл.28
от ЗАНН или да бъде намален размерът на санкцията.
В съдебно заседание, управителят на дружеството-жалбоподател не се явява
редовно призован. Явява се него упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и сочи нови
писмени доказателства. Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата, ЦУ НАП-Б., чрез процесуалния си представител
ЮК Ч. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което потвърди
атакуваното наказателно постановление. Претендира за ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на преклузивния 7-мо
дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 5 и лист 3 от делото). Жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити, предявена е пред териториално и материално
компетентен съд и е процесуално допустима.
Районен съд-Б., след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :
От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателя протокол за
проверка (лист 8-10 от делото) се установява, че на 09.03.2021г, в 15,00 часа,
инспектори по приходите в ЦУ на НАП-Б. Д.У. и Д.Г. извършили съвместна проверка
на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ПЗР на ЗДДС–аптека „Р.“, находяща се в
гр.Б., ул.“Ч.“ №65 стопанисван от „Р.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б..
Проверяваното лице било регистрирано по ЗДДС. Извършено било скрито
наблюдение, от което се установило, че продажбите се отчитали с издаване на ФКБ
(фискални касови бележки). Проверката за почнала след отпечатване на „Х“ отчет и
1
след легитимация на свидетелите като органи по приходите. Извършено било засичане
на касовата наличност, от което не се установила разлика. В търговския обект имало
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ELTRADE D 300 S
UL“ с потвърждения от НАП №3833445/04.07.2017 г с инд.№ED247763 и
ФП№44282222. Това фискално устройство генерирало фискални касови бележки
(ФКБ), които не съдържали двумерен баркод (QR код) съгласно Приложение №1
от Наредба Н-18/2006г. След извършена справка в информационните масиви на НАП
станало известно, че фискалното устройство посочено по-горе не изпращало данни
по дистанционна връзка на всеки 5 минути за издаването ФКБ , съгласно
Приложение 1 от Наредба Н-18/2006г.
Органите по приходите отчели, че задълженото лице не е изпълнило
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискалното
устройство, което да отговаря на функционалните изисквания съгласно
Приложение 1 към чл.8 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ, в
законоустановения срок до 31.01.2019г за лицата регистрирани по ЗДДС, които не
използват СУПТО и до 31.12.2020г за лицата регистрирани по ЗДДС използващи
СУПТО, като след посочените дати продължило да използва фискално касово
устройство, което не е одобрен тип, с което е нарушило разпоредбите на чл.8 ал.1 т.1
от Наредба Н-18/2006 г.
За проверката бил съставен протокол ПИП серия АА и №0052680/09.03.2021 г.
На 16.03.2021г свидетелят Д.У. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на
НАП-Б. в присъствието на свидетеля Д.Г. и управителя М. съставил АУАН № F605737
(лист 6 от делото). В акта като нарушена била посочена нормата на чл.8 ал.1 т.1 от
Наредба Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът бил подписан с
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
Като взел предвид съставения акт, административнонаказващият орган издал
атакуваното НП №575144-F605737/10.09.2021г (на лист 4 от делото). В него при пълна
идентичност с обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението, както
в акта на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетел
свидетеля-очевидец Д.Г.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги счете за
безпристрастни, логични и изчерпателни.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели, както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
упълномощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган
– аргумент от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП–
л.18-20 от делото. Двата акта са издадени и при спазване на давностните срокове на
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
По съществото на спора съдът намира следното :
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
2
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги .
Според чл.8 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ фискалното устройство
трябва да отговаря на техническите изисквания на Приложение №1.
Нормата на чл.8 ал.1 т.1 е бланкетна и препращаща към други разпоредби на
Наредбата, които не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Съдът приема, че е налице
неяснота относно възприето от АНО нарушение. От друга страна е посочено, че ФКБ
не съдържали двумерен баркод (QR код) съгласно Приложение №1 от Наредба Н-
18/2006г и че фискалното устройство посочено по-горе не изпращало данни по
дистанционна връзка на всеки 5 минути за издаването ФКБ , съгласно
Приложение 1 от Наредба Н-18/2006г.
От фактическа страна НП е мотивирано с констатираното използване на ФУ,
което не отговаряло на изискванията за одобрен тип –ФУ не подавало към НАП по
установената дистанционна връзка на всеки 5 минути (60 секунди) от регистриране на
съответната операция, данни от всички фискални бонове, регистриращи продажби или
сторно операции.
При събраните доказателства съдът приема, че административното нарушение не
е доказано. По тези съображения съдът приема наведеното в жалбата възражение за
липсата на извършено нарушение като основателно по следните съображения.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административна нарушение е деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Приетата за нарушена от страна на административнонаказващия орган
разпоредба на чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата не съдържа състав на административно
нарушение, а посочва само и единствено на какви функционални изисквания следва да
отговарят фискалните устройства. Санкционната норма на чл.185 ал.2 ЗДДС също не
съдържа правило за поведение, а е блакетна и предвижда наказание за нарушаване на
чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, което налага наличието на
конкретно нарушение на разпоредбите на закона или подзаконовите нормативни
актове.
Реализирането на административнонаказателна отговорност налага посочването
на конкретни правила и норми, регламентиращи дължимото поведение. Липсата на
посочени конкретни деяния предписващи определено поведение (действия) или
запретяващи такива (бездействия), което подведени под хипотезиса на правната норма,
регламентираща защитата на определена категория обществени отношения, води до
липсата на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Като се е
позовал на норма, която не регламентира правило за поведение на правнозадължените
лица, а само функционални изисквания, на които следва да отговарят фискалните
устройства, наказващият орган е издал наказателно постановление в нарушение на
материалния закон.
Освен изложеното по-горе, посочени са в АУАН и в НП две нарушения на
изискванията съгласно Приложение №1 от Наредбата, като за кое от тях е наложена
имуществената санкция не става ясно.
Като е прието, че с АУАН и НП дружеството е нарушило чл.8 ал.1 т.1 от
Наредбата без позоваване на конкретно задължение и неговото цифрово посочване,
АНО е приложил неправилно закона, поради което и издаденото наказателно
постановление следва безусловно да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде отменено,
следва в полза на жалбоподателят да се присъдят част от направените по делото
разноски, които са в общ размер от 300 лева (по адвокатско пълномощно). Размерът
определен съгласно изискванията на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 е 300 лева +7% за
горницата от над 1000 лева или в случая 440 лева. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно
съдебно заседание, написване на жалба, събиране и представяне на доказателства и
пледиране, т.е не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и
3
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и съдът счита, че в
съответствие с т.д.№6 по описа от 2012г на ОС на Гражданската и Търговската колегия
на ВКС, не следва да намалява адвокатското възнаграждение, тъй като всъщност е в
минималния размер предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и е под размера от 440 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 предложение втори и право и
ал.3 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №575144-F605737/10.09.2021г на
началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „Р.“ ЕООД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“Ч.“ №65 чрез управителя П. З. М. за
нарушение на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС
и на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА НАП-София отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП–Б. да заплати на „Р.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.“Ч.“ №65 чрез управителя П. З. М. направените разноски в
размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд- Б.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4