РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. гр. Димитровград, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100870 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците З. А. А. и В. А. И. са наследници
на А. И. А. и длъжници по изп.дело №527/2025г. по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, рег. № 874 по РКЧСИ.
Горепосоченото изпълнително дело е образувано по молба от 2025 г. на
ответника въз основа на изпълнителен лист издаден на 08.04.2014 г. по ч.гр.д.
№ 424/2014 г. по описа на Районен съд-Димитровград за сумата от 1675,18
евро главница, 130,59 евро лихва, 75,83 евро наказателна лихва и 323,60 лева
деловодни разноски в полза на „Райфайзенбанк" ЕАД, който с договор за
продажба и прехвърляне на вземанията от 15.07 2016 г. е прехвърлили
вземането си на ответника „МакроАдванс" АД, за което обстоятелство ищците
са уведомени с изпратено уведомително писмо на 23.04.2025 г. На 25. 04.2017
г. длъжникът по изпълнителния лист.
На 25.04.2017 г. длъжникът по изпълнителния лист A. И. А. е починал и
с образуване на изпълнителното дело З. А. и В. И. са конституирани като
1
длъжници. В получена покана за доброволно изпълнение на З. А. дължимите
сума са, както следва 2.184,25 лева главница, 1013,24 лева лихва, за В. И.
546,06 лева главница и 253,31 лева лихва.
Считат, че не дължат описаните по-горе суми по образувано изп.дело
№527/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. № 874 по РКЧСИ за
принудително събиране на същите, поради обстоятелството, че вземанията са
погасени по давност.
Видно от представения с исковата молба изпълнителен лист е, че между
датата на издаването 08.04.2014 г. и датата на образуване на изпълнителното
дело - 2025 г. е изминал период повече от 3 /три/ години, дори повече от 5
години.
Искането до съда е да постанови съдебно решение, на основание чл. 439
от ГПК, с което да признае за установено, че З. А. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Димитровград, ***************, в качеството си на наследник на
А. И. А. не дължи на ответника сума в размер на 2 184,25 лева представляваща
главница, сумата от 1013,24 лева лихва за периода от 14.06.2021 г. до
30.04.2025 г., за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №4 24/2014 г. по
описа на РС - Димитровград въз основа на който изпълнителен лист е
образувано № 527/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. № 874 по РКЧСИ
и В. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ******* в качеството
си на наследник на А. И. А. не дължи сума в размер на 546,06 лева
представляващи главница и сумата от 253,31 лева лихва за периода от
14.06.2021 г. до 30.04.2025 г., за което е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
424/4014 г. по описа на Районен съд-Димитровград въз основа на който
изпълнителен лист е образувано №527/2025г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев
рег. № 874 по РКЧСИ.
Претендира направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от
процесуалния представител на ответното дружество, в който се излагат
следните съображения:
А. И. А., ЕГН ********** бил сключил договор за банков кредит от 1
1.12.2008г, ведно с Анекс №1 към него от 01.04.2013 г. с ,,Райфайзенбанк
/България/" ЕАД. Поради неизпълнение по посочения договор за кредит,
банката се снабдила с изпълнителен лист от 08.04.20t4r. по ч.гр.д. № 424/2014
2
на РС Димитровград. С описания изпълнителен титул било образувано изп.
дело № 618/2014 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. С договор за цесия от
15.07.2016 г. вземанията на бнката по договора за кредит били прехвърлени на
ответника. Впоследствие въз основа на описания изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 801/2022 при ЧСИ Самуил Пеев, а след това
изп. дело № 527/2025 г. при ЧСИ Пеев.
Ищците били наследници на А. И. А. и с оглед разпоредбата на чл. 60
от ЗН отговаряли за задълженията, с които то било обременено съобразно
дяловете си. Както било посочено в молбата за образуване на изпълнително
дело № 527/2025 г., наследникът Д.А.ов И. е изплатил своя дял, поради което
задължени лица оставали ищците, всяка от тях съобразно своя дял (чл.5, ал.1 и
чл.9, ап.1 ЗН).
Излага хронологично всички искани и извършени действия по изп. дело
№ 618/2014 по oписа на ЧСИ Захари Запрянов и изп. дело №801/2022 и №
527/2025 г. при ЧСИ Самуил Пеев спрямо А. И. А., а след това и спрямо
неговите наследници (като универсални правоприемници) и ищци по делото:
На 08.08.2014 г. била депозирана молба за образуване на
изпълнителното дело № 618/2014 с искани действия и възлагане на
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 08.08.2014 г. били изпратени запорни съобщения до банки и
работодател на А. А..
На 03.10.2014 г. била нaложена възбрана на недвижим имот,
собственост на А. А..
На 10.10.2014 г. било изпратено запорно съобщение до РУСО Хасково,
с, което бил наложен запор на пенсията на A. А..
На 29.10.2014 г. било изпратено запорно съобщение за налагане на
запор на превозно средство, собственост на наследодателя-длъжник.
В периода между 05.12.2014 г. и 08.01.2016 г. бил изпълняван запор на
пенсия.
На 15.06.2016 г. била депозирана молба за нaлагане на запор на трудово
възнаграждение.
На 29.07.2016 г. било изпратено запорно съобщение до банка.
На 15.08.2016 г. било изпратено запорно съобщение до банка.
3
На 11.01.2017 г. постъпила сума от А. А. по делото.
На 02.08.2017 г. бил нaложен запор на банкови сметки на длъжника.
На 02.08.2022 г. била подадена молба за образуване на изпълнително
дело пред ЧСИ Самуил Пеев след прекратяването по перемпция на дело
618/2014 г. по описа на ЧСИ Запрянов.
В молбата било поискано конституиране на наследниците на А. А. и
били посочени конкретни изпълнителни действия, които да се предприемат
спрямо тях, а именно запор на банкови сметки. ЧСИ Самуил Пеев е
образувaно дело под номер № 801/2022 г.
На 10.08.2022 г. в подадена молба за запор на банкови сметки на В. И. и
З. А..
На 12.08.2022 г. били изпратени запорни съобщения до банки.
На 29.05.2023 г. била подадена молба за запор на сметки и трудово
в4знаграждение на В. И. и З. А..
На 20.12.2024 г. била депозирана молба за запор на сметки и трудово
възнаграждение на В. И. и З. А..
На 23.01.2025 г. бил нanожен запор на сметки на З. А. и В. И..
На 10.01.2025 г. било изпратено запорно съобщение до работодатеп на
В. И..
На 14.01.2025 г. бил наложен запор на пенсия на З. А..
На 23.01.2025 г. била подадена молба за запор на банкови сметки на
Венета И. и З. А..
Впоследствие делото било прекратено по повод молба от адв. Г. на
28.01.2025 г., въпреки че по последното не е имало настъпила перемпция.
На 28.03.2025 г. била подадена молба за образуване на ново дело пред
ЧСИ Самуил Пеев, с която отново били искани изпълнителни действия
спрямо ищците (запори и възбрана). Образувано било изпълнително дело №
527/2025 г.
На 30.04.2025г. бил нaложен запор на вземане на З. А. и на В. И..
Видно от удостоверение с изх. № 25613/22.07.2022 на ЧСИ Запрянов
заповедта за изпълнение била връчена на А. А. по изп. дело № 618/2014 на
14.08.2014 г., като последната била влязла в сила. Поради това приложима е 5-
4
годишната погасителна давност съобразно разпоредбата на чл. 117, an. 2 от
33Д. Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила, сходна на силата на
пресъдено нещо, тъй като след влизането й в сила, вземането може да се
оспорва само на основание факти и обстоятелства, настъпили след това (така
Решение №3 от 04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 на ВКС, Решение № 50925
от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 на ВКС и други).
Съгласно Тълкувателно решение от 28.03.2023г. на ОСГТК ( на ВКС по
т.д. № 3/2020 от образуването на изпълнително дело №б18/2014 на 08.08.2014
до 26.06.2015 давността е била спряна, като от 27.06.2015 г. е започнала да
тече нова давност, която редовно е прекъсвана с искането и извършването на
изпълнителни действия.
Давността по процесното вземане била прекъсвана многократно през
годините от образуване на изд. дело № 618/2014 г. при ЧСИ Захари Запрянов,
изп. дело №801/2022 и дело 527/2025 г. при ЧСИ Пеев насам. Изп. дело №
527/2025 г. при ЧСИ Самуил Пеев било висящо и редовно, видно от
изложената по-горе хронология.
Не отговаряло на действителността твърдението на ищците, че
взискателят не е предприемал действия, насочени към удовлетворяване на
вземането си от издаване на изпълнителния лист през 2014 г. до 2025 г. Налице
била нужната активност и заинтересованост от страна на взискателя и
погасителната давност за вземането не била изтекла. От последното
изпълнително действие на 02.08.2017 г. по изп. дело № 618/2014 при ЧСИ
Захари Запрянов, до образvване на изп. дело № 801/2022 г. на 02.08.2022 г.
при ЧСИ Самvил Пеев, не бил изтекъл времеви период над пет години.
Следвало да се отчете, че съгласно разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение и Закона за изменение и
допълване на Закона за здравето, обнародван в бр. 44 на Държавен вестник на
13.05.2020г. давността е била спряна и в периода 13.03.2020 г. -21.05.2020 г.
Според разпоредбата на чл.116, буква „в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013 уточнява, че
„прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
5
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане на събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица". В
цитираното тьлкувателно решение се приема, че „искането да бъде приложен
определен иsпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение". Следва да се вземат предвид и постановките на Тълкувателно
решение от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. дело №2/2023 г., което също е
посветено на въпросите за давността и перемпцията.
Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко
редовно и своевременно искане, респ. предприето изпълнително действие, от
който момент започва да тече новата давност. Като се вземе предвид
изложеното, както и е описаната хронология по изпълнителните дела, е видно,
че давността за вземането е прекъсвана многократно и не е налице период от
време без искане/извършване на изпълнително действие, който да доведе до
изтичането на 5-годишна давност. Следва да се отбележи и Тълкувателно
решение от 10.07.2017г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., в чиято точка 5 е
възприето, че изпращането на запорно съобщение до банка, в която
длъжникът няма открита сметка, представлява действие по налагане на запор
и в този смисъл е годно да прекъсне давността.
От изложеното по-горе било видно, че за последен път погасителната
давност за процесното вземане била прекъсната през 2025г., което означавало,
че би изтекла най-рано преs 2029 г. и то единствено в случай че същата не
бъде прекъсната отново.
Посочва също, че в решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. №
720/2022 г. на ВКС се разяснява, че „погасителната давност не тече, докато
трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника", т.е. от
подаването на исковата молба на 21.05.2025г. давността била спряна на
основание чл.115, ал.1, буква „ж" 33Д. Поради това давността нямало как да
изтече в рамките на висящото исково производство.
6
Искането до съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
По делото не е спорно, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 424/2014
г. по описа на Районен съд – Димитровград, е издаден изпълнителен лист на
08.04.2014 г., с който Д. Г. М. и А. И. А. са осъдени солидарно да заплатят на
,,Райфайзенбанк‘‘ /България/ ЕАД сума в размер на 1 675,18 евро главница,
сума от 130,59 евро редовна лихва за периода от 05.07.2013 г. до 10.02.2014 г.,
сума от 75,83 евро наказателна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 02.04.2014
г., ведно със законната лихва от 04.04.2014 г. до окончателното й изплащане и
323,60 лева разноски.
От приложеното изпълнително дело № 618/2014 г. по oписа на ЧСИ
Захари Запрянов, се установява, че същото е образувано по молба на
,,Райфайзенбанк‘‘ /България/ ЕАД на 08.08.2014 г. въз основа на
горепосочения изпълнителен лист.
На 08.08.2014 г. е наложен запор на банковите сметки на Д. Г. М. и А. И.
А. /л. 33 и л. 34 ИД/.
На 08.08.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.
Г. М. и А. И. А. /л. 35,36,37 ИД/.
На 03.10.2014 г. е нaложена възбрана на недвижим имот, собственост на
А. А.. /л.69 от ИД/
На 10.10.2014 г. е наложен запор върху пенсията на A. И. А. /л. 80 от
ИД/.
На 29.10.2014 г. е наложен запор върху МПС, собственост на A. И. А. /л.
92 от ИД/.
В периода между 05.12.2014 г. и 08.01.2016 г. бил изпълняван запор на
пенсия на длъжниците.
На 15.06.2016 г. е депозирана молба от ,,Райфайзенбанк‘‘ /България/
ЕАД за нaлагане на запор на трудово възнаграждение на длъжниците /л. 226
от ИД/.
На 21.07.2016 г. е постъпила молба от ,,Райфайзенбанк‘‘ /България/
7
ЕАД, с която уведомяват ЧСИ, че въз основа на договор за цесия от
15.07.2016 г. между ,,Райфайзенбанк‘‘ /България/ ЕАД и ,,Макроадванс‘‘ АД
вмятанията към длъжниците са цедирани на ,,Макроадванс‘‘ АД /л. 232 от
ИД/.
На 25.07.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.
Г. М. /л. 230 ИД/.
На 29.07.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на A. И. А. /л. 241
от ИД/.
На 15.08.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на Д. Г. М. и на
Aнгел И. А. /л. 249 и л. 252 от ИД/.
Na 25.08.2016 г. е изпратено съобщение до Д. Г. М. за насрочване на
опис на движими вещи на 02.11.2016 г. от 15.00 часа в с. Райново, общ.
Димитровград /л.275 от ИД/.
На 19.09.2016 г. е постъпила молба от ,,Макроадванс‘‘ АД за
конституиране като взискател по делото въз основа на договор за цесия от
15.07.2016 г. и оттегля възложени действия по чл. 18 от ЗЧСИ от
,,Райфайзенбанк‘‘ /България/ ЕАД /л. 282 от ИД/, като за цесията длъжниците
са уведомени от ,,Райфайзенбанк‘‘ /България/ ЕАД с уведомление, получено
от Д. Г. М. лично на 23.08.2016 г. и A. И. А. лично на 24.08.2016 г.
/л.297,298,299,300 от ИД/.
С постановление от 10.10.2016 г. /л. 302 от ИД/ е конституиран като
взискател по изпълнително дело № 618/2014 по oписа на ЧСИ Захари
Запрянов ,,Макроадванс‘‘ АД, като съобщението е връчено на Д. Г. М. лично
на 20.10.2016 г. и A. И. А. лично на 13.10.2016 г. /л. 304 и л. 305 от ИД/.
С молба от 17.10.2016 г. ,,Макроадванс‘‘ АД е поискало да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Д. Г. М. /л. 309 от ИД/.
На 02.11.2016 г. от 15.00 часа в с. Райново, общ. Димитровград /л. 338 от
ИД/ е извършен опис на движимо имущество на Д. Г. М..
С молба от 16.03.2017 г. ,,Макроадванс‘‘ АД е поискало да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Д. Г. М. /л. 339 от ИД/.
На 06.04.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на Д. Г. М./л. 343
и ИД/.
На 19.05.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на Д. Г. М./л. 354
8
и ИД/.
С молба от 26.07.2017 г. взискателят е поискал да бъде вдигнат
запорът върху банковите сметки на A. И. А. /л. 360 от ИД/.
На 02.08.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на Aнгел И. А.
/л. 362 и ИД/, въпреки молбата на взискателя.
На 25.08.2017 г. A.И. А. е починал, което се установява от служебно
направена справка по настоящото дело и не отговаря на твърденията в
исковата молба за дата на смъртта 25.04.2017 г.
На 28.08.2017 г. е изпратено съобщение до A. И. А., че е вдигнат запора
по банковите му сметки /л. 364 от ИД/.
С постановление от 29.08.2017 г. е спряно производството по
изпълнително дело № 618/2014 г. по oписа на ЧСИ Захари Запрянов по
отношение на A. И. А. /л. 366 от ИД/.
С молба от 05.02.2018 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Д. Г. М. /л. 374 от ИД/.
На 12.06.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и
банкови сметки на Д. Г. М./л. 380 и л. 381 от ИД/.
С молба от 12.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Д. Г. М. /л. 388 от ИД/.
С молба от 20.11.2020 г. взискателят е поискал да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство /л. 394 от
ИД/.
С постановление от 03.12.2020 г. на ЧСИ Захари Запрянов е прекратено
производството по изпълнително дело № 618/2014 г. по oписа на ЧСИ Захари
Запрянов /л. 396 от ИД/, въпреки извършено последно изпълнително
действие – налагане на запор на 12.03.2020 г.
В удостоверение от 22.07.2022 г. на ЧСИ Захари Запрянов е посочено, че
последното изпълнително действие по отношение на Д. Г. М. е на 29.05.2019
г., а по отношение на A. И. А. производството е спряно на 29.08.2017 г.
От приложеното изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на ЧСИ
Самуил Пеев, се установява, че същото е образувано по молба на
,,Макроадванс‘‘ АД на 02.08.2022 г. въз основа на горепосочения
изпълнителен лист, в която е направено искане за конституиране на
9
наследници на A. И. А. и налагане на запор върху банкови сметки на същите и
на длъжника Д. Г. М..
На 10.08.2022 г. е депозира молба от ,,Макроадванс‘‘ АД за налагане на
запор на банковите сметки на Д. Г. М. и Д. А. И., В. А. И., З. А. А. /и тримата
наследници на A. И. А. - /л. 47 от ИД/.
На 12.08.2022 г. е наложен запор върху всички вземания на Д. Г. М. и Д.
А. И., В. А. И., З. А. А. /и тримата наследници на A. И. А./ - л. 48,49,50,51 от
ИД/.
На 02.09.2022 г. е депозира молба от ,,Макроадванс‘‘ АД за вдигане на
запор на банковите сметки на Д. А.И., В. А. И., З. А. А. /л. 78 от ИД/.
Със съобщения от 05.09.2022 г. до Д. А. И., В. А. И., З. А. А. /лично
поучено от тримата/ са уведомени длъжниците, че запорът на банковите
сметки е вдигнат.
На 03.10.2022 г. е изпратено съобщение до Д. А. И., че молба с вх. №
9843/22.08.2022 г. за прекратяване на производство, поради изтекла давност
/която липсва приложена по делото, както и актът, с която е оставена без
уважение/ е оставена без уважение.
На 11.11.2022 г. е изпратено съобщение до взискателя, че производство
по изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на ЧСИ Самуил Пеев е
прекратено по отношение на Д. А. И. /л. 88 от ИД/, като липсва приложено
постановление за прекратяване по делото.
На 29.05.2023 г. взискателят депозира молба за налагане на запор върху
банковите сметки на В. А. И. и З. А. А..
С молба от 20.12.2024 г. взискателят депозира молба за налагане на
запор върху банковите сметки на В. А. И. и З. А. А. и Д. Г. М. /л. 104 от ИД/.
На 03.01.2025 г. е наложен запор на всички вземания на В. А. И. и З. А.
А. и Д. Г. М. /л. 112,113,114 от ИД/.
На 10.01.2025 г. е наложен запор върху секвестируема част от трудово
възнаграждение на В. А. И. /л.122 от ИД/.
На 14.01.2025 г. е наложен запор върху пенсията на З. А. А. /л. 129 от
ИД/.
С молба от 23.01.2025 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на
банковите сметки на З. А. А. /л. 133 от ИД/.
10
На 23.01.2025 г. е постъпила молба от адв. Г. – процесуален
представител на В. А. И. и З. А. А. за прекратяване на производството по
изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на ЧСИ Самуил Пеев.
От съобщение до взискателя от 28.01.2025 г. се установява, че
производството по изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на ЧСИ Самуил
Пеев е прекратено с постановление за прекратяване по отношение на В. А. И.,
З. А. А. и Д. Г. М., като постановление липсва приложено по делото /л. 139 от
ИД/.
От съобщение до взискателя от 28.01.2025 г. се установява, че
производството по изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на ЧСИ Самуил
Пеев е прекратено с постановление за прекратяване по отношение на Д. А. И.,
като постановление липсва приложено по делото /л. 140 от ИД/.
На 10.03.2025 г. е постъпила молба от взискателя за връщане на
изпълнителен лист.
От приложеното изпълнително дело № 527/2025 г. по oписа на ЧСИ
Самуил Пеев, се установява, че същото е образувано по молба на
,,Макроадванс‘‘ АД на 28.03.2025 г. въз основа на горепосочения
изпълнителен лист, в която е направено искане за налагане на запор върху
банкови сметки на В. А. И., З. А. А. и Д. Г. М..
На 30.04.2025 г. е наложен запор върху секвестируемата част от
трудовото възнаграждение на В. А. И. /л. 42 от ИД/.
На 30.04.2025 г. е наложен запор върху пенсията на З. А. А. /л. 43 от
ИД/.
На 30.04.2025 г. е наложен запор върху всички вземания на Д. Г. М. /л.
44 от ИД/.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането
по изпълнителен лист, може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно трайно установена съдебна практика (решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ВКС, III г. о., решение по т. д. №
11
1562/2015 г., ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1722/2021 г., ВКС, ІV г.о., както
и определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК по по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. , ч. т.
д. № 1366/2015 г., ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г., ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013
г., ІV г. о. и др.) влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение и следователно установеното с
нея вземане се погасява с петгодишна давност – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички
факти и възражения на длъжника, настъпили преди този момент, поради което
длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането въз
основа на тях. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва друг
етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, в който той
следва да се позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на
срока за възражение (в този смисъл определение №956 от 22.12.2010 г. по ч. т.
д. №886/2010 г. на ВКС, I ТО, определение №214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д.
№1528/2018 г., на ВКС, IV ГО, решение № 22/10.03.2022 г. по гр. д. №
1112/2021 г., ВКС,III г. о.,).
Затова съдът следва да прецени в настоящото производство дали след
влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е изтекла
погасителната давност от пет години.
Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.дело 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС,
като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. (какъвто е настоящия
случай).
Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
12
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.“
В т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2023 г., ОСГТК, се приема, че в случай на множество солидарни длъжници в
изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от
тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството.
На 25.08.2017 г. A. И. А. е починал, което се установява от служебно
направена справка по настоящото дело и не отговаря на твърденията в
исковата молба за дата на смъртта 25.04.2017 г., като изп.д. № 618/2014 г. по
oписа на ЧСИ Захари Запрянов е спряно по отношение на същия на
29.08.2017 г., след което в изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на ЧСИ
Самуил Пеев, се установява, че същото е образувано по молба на
,,Макроадванс‘‘ АД на 02.08.2022 г. въз основа на горепосочения
изпълнителен лист, в която е направено искане за конституиране на
наследници на Aнгел И. А. и налагане на запор върху банкови сметки на
същите и на длъжника Д. Г. М..
Предвид горепосочените правни разрешения и изхождайки от
хронологичното проследяване на извършваните действия по изпълнителното
дело, подробно описани по дати при изложението на фактическата обстановка
(без да е необходимо да ги преповтаря отново), съдът намира, че и по трите
изпълнителни дела в нито един момент не е изтекла петгодишната давност от
13
всяко едно изпълнително действие.
С решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на ВКС, I т.о., е
прието, че самото искане за конституиране на правоприемника като взискател,
респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото
изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително
действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането.
Прекъсване на погасителната давност ще настъпи само ако в молбата за
конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен
способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано
извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ
може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но
следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител.
С постановление от 10.10.2016 г. /л. 302 от ИД/ е конституиран като
взискател по изпълнително дело № 618/2014 по oписа на ЧСИ Захари
Запрянов ,,Макроадванс‘‘ АД, като съобщението е връчено на Д. Г. М. лично
на 20.10.2016 г. и A. И. А. лично на 13.10.2016 г. /л. 304 и л. 305 от ИД/, не е от
категорията изпълнителни действия да прекъснат давността, но това е
ирелевантно и се отчита за пълнота на изложението, тъй като с молба от
17.10.2016 г. ,,Макроадванс‘‘ АД е поискало да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Д. Г. М. /л. 309 от ИД/.
Отделно от горното съдът намира, че изпълнителното производство №
618/2014 г. по oписа на ЧСИ Захари Запрянов, се би се прекратило по право,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 12.03.2022 г., тъй като последното
изпълнително действие е на 12.03.2020 г. - с молба от 12.03.2020 г. взискателят
е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. Г. М.
/л. 388 от ИД/.
Издаденото от ЧСИ постановление за прекратяване на делото е без
правно значение, тъй като с изтичането на процесуалния срок за перемпция,
прекратяването настъпва по силата на закона. Перемпцията е основание екс
леге за прекратяване на изпълнителния процес съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която, когато в продължение на 2 години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия,
изпълнителното производство се прекратява.
След отчитане на приложението на разпоредбата на чл. 3 от Закона за
14
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. съдът намира, че давност за вземането не е текла.
Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.),
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на закона в "Държавен вестник".
В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е
продължил да тече считано от 22.05.2020 г., т.е. изпълнителното производство
№ 618/2014 г. по oписа на ЧСИ Захари Запрянов, се е прекратило по право, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.05.2022 г., което също е ирелевантно,
тъй като от последното изпълнително действие по изпълнителното
производство № 618/2014 г. по oписа на ЧСИ Захари Запрянов не са изтекли
пет години до образуване на изпълнително дело № 801/2022 г. по oписа на
ЧСИ Самуил Пеев, се установява, че същото е образувано по молба на
,,Макроадванс‘‘ АД на 02.08.2022 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
молбата за връщане на изпълнителен лист не е от категорията действия, които
прекъсват давността и съдът не ги отчита при формиране на извода си.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
определено от съда, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП
Водим от горното, съдът
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Димитровград, ****************и В. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр.
Димитровград, **************** против „Макроадванс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр София, ул. „Г.С.Раковски"
№ 147, ет. 5, офис 14 иск за признаване за установено, че З. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Димитровград, ****************, в качеството си на
наследник на А. И. А. не дължи на „Макроадванс" АД, ЕИК ********* сума в
размер на 2 184,25 лева представляваща главница, сумата от 1013,24 лева
лихва за периода от 14.06.2021 г. до 30.04.2025 г. и В. А. И. ЕГН **********, с
адрес: гр. Димитровград, ул."Христо Г.Данов" № 10, вх. Б, ет. 5, ап.17 в
качеството си на наследник на А. И. А. не дължи на „Макроадванс" АД, ЕИК
********* сума в размер на 546,06 лева представляващи главница и сумата от
253,31 лева лихва за периода от 14.06.2021 г. до 30.04.2025 г., по
изпълнително дело № 527/2025 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. №
874 по РКЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2014 г.,
издаден по ч.гр.дело № 424/2014 г. по описа на Районен съд – Димитровград,
поради това, че вземанията са погасени по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград,
************ и В. А. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград,
************* да заплатят на „Макроадванс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр София, ул. „Г.С.Раковски" № 147, ет. 5,
офис 14 сумата в размер на 100 лева, представляваща направените разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
17