№ 19
гр. К., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. М. Стойков
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело №
20201850100964 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищеца – А. С. Т. от гр. С., предявена срещу
ответниците Р. В. Р. и Н. Т. К., и двамата от гр. С..
Иска допускане на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „О.“ №
121, описан в нот. акт № 194, том 15, дело № 2781/968, представляващ къща на два етажа с
двор, плюс тавански етаж, пристроен от намиращи се в двора стопански сгради, с площ на
имота по нот. акт 798 кв. м. и жилище 126 кв. м. Идентификатор 38978.900.7279.
Твърди, че с решение от 17.12.2015 г. му са възстановени наследствени права върху
имота, като не могат да поделят имота с ответниците. С допълнителна молба посочва, че с
това решение са прогласени за нищожни договори за продажба на наследство от 09.07.2008
г. и от 10.07.2008 г., докато правата на ответниците произтичат от нотариален акт за
продажба, вписан на 30.03.2017 г., с който са включили в покупката и неговия дял без да
имат право на това.
Иска допускане на делба при ½ идеална част за него и ½ за ответниците.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Предоставена му е правна помощ и е
представляван се от назначен особен представител - адвокат Л.М. от САК. Поддържа иска за
делба. Не ангажира доказателства.
Ответниците подават общ отговор в срока за това, като оспорват иска за делба.
Твърдят, че са изключителни собственици на имота, придобивайки го през 2017 г. с
правна сделка – продажба, от праводателят им В. М., който от своя страна го е придобил
1
през 2008 г. Твърдят, че представеното от ищеца съдебно решение е по дело, образувано
през 2011 г. и водено срещу Т. К. И.– праводателка на В. М., но в този момент собственик
на имота е бил вече техния праводател.
Твърдят, че ищеца е водил дело срещу Т. И. и нейният съпруг – Б. С. И. и през 2009
г., като с решение в сила от 13.06.2013 г. исковете за унищожаване на договори за продажба
на наследство , останало от покойните му родители са отхвърлени.
Твърдят, че решението, на което се позовава ищеца е постановено на същото
основание, има същия предмет и е водено срещу същото лице Т. И., като спор вече
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван.
В съдебно заседание ответниците се представляват от упълномощен
представител – адвокат Г. Д. от САК. Ангажира гласни и писмени доказателства.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 341 и следващите от ГПК.
След преценка на искането и приложените писмени доказателства съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Искът е неоснователен, тъй като съдът намира, че ищецът не е собственик на идеални
части от посочения недвижим имот, както твърди.
Имота е описан в исковата молба съгласно документ за собственост, а по актуална
скица представлява поземлен имот с идентификатор 38978.900.7279 по кадастрална карта,
одобрена със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на ИД на директор на АГКК, с адрес на
имота в гр. К., ул. „О.“ № 121, с площ от 728 кв.м., трайно предназначение урбанизирана,
трайно ползване ниско застрояване, с предходен идентификатор 38978.900.645, при съседи
38978.900642, 38978.9007280, 38978.9005490, и 38978.900.644, със сграда в имота с площ от
94 кв.м., брой етажи – два надземни, без подземни, предназначение на сградата –
еднофамилна жилищна идентификатор 38978.900.7279.1. По скица имота се води
собственост на свидетеля по делото В. М., като по посочения начин е описан нотариалния
акт от 2017 г., с който е прехвърлено правото на собственост на ответниците.
Имотът е придобит от наследодател на ищеца – С. Т. Д., с нотариален акт за дарение
от 1968 г. - № 194, том 15 – вписан.
С. Т. Д. е починал през 1998 г., като е оставил наследници по закон своята съпруга В.
С. Д.а и синовете си Т. С. Т. и ищеца. В. С. е починала през 2007 г. като е оставила за
наследници Т. Т. и ищеца, като свои низходящи от първа степен.
С договор за продажба на наследство от 09.07.2008 г. – вписан, ищецът е прехвърлил
в полза на лицето Т. К. И. съвкупността от права и задължения, останали в наследство от С.
Т. Д., срещу цената от 15 000 лева.
С договор за продажба на наследство от 10.07.2008 г. – вписан, ищецът е прехвърлил
в полза на лицето Т. К. И. съвкупността от права и задължения, останали в наследство от В.
2
С. Д.а, срещу цената от 10 000 лева.
С идентични като предмет договори лицето Т. И. Ф. е придобил съвкупността от
наследствени права на Т. Т. – с един договор /вписан/.
С констативен нотариален акт № 161, по нот. дело № 760/2008 г. на нотариус М. –
вписан, лицата Т. Ф., Т. И. и Б. И.и са признати за собственици на имота на основание
давностно владение и правоприемство от А. Т. и Т. Т..
С влязло в сила решение № от …… по гр.д. № 449/2010 г. по описа на РС К. –
вписано е отхвърлен иск на ищеца за прогласяване недействителност на цитирания
нотариален акт № 161.
С нотариален акт № 56, том 6, дело 956//16.12.2008 т. Т. Ф., Т. И. и Б. И. продават
имота на свидетеля В. М..
С нотариален акт № 56, том 1, дело 50/2017 г. За продажба свидетеля В. М. продава
на ответниците недвижимия имот.
В периода от 2009 г. До 2017 г. Свидетеля В. М. е владял имота без никакво
прекъсване и смущение, като е извършил ремонт на намиращата се имота сграда.
Ответниците са владели имота самостоятелно и необезпокоявано от момента на
придобиване през 2017 г., като са извършили необходимите проверки при сключване на
правната сделка, с която им е прехвърлено правото на собственост.
С решение от 03.02.2012 г. по гр. д. № 35859/2009 г. по описа на Софийския районен
съд, в сила от 13.06.2013 г. – вписано, са отхвърлени предявени искове на ищеца срещу Т.
К. И. и Б. С. И. за унищожаване, като сключен поради заплашване, на договор за продажба
на наследство от С. Т. Д. от 09.07.2008 г., както и иск срещу същите две лица за
унищожаване на същото основание и на договор за продажба на наследство от В. С. Д.а от
10.07.2008 г..
С решение, постановено по реда на чл. 238 и чл. 238 от ГПК, възпроизведено в
протокол за с.з. на 17.12.2015 г. по гр.д. № 23677/2011 г. по описа на Софийски районен съд
- вписано, са обявени за унищожаеми, като сключени при заплашване, договори за продажба
на наследство от 09.07.2008 г. и от 10.07.2008 г. по предявена претенция на А. Т. срещу Т.
К. И..
Описаните факти се установиха без никакви противоречия от приложените съдебни
актове, документи за собственост и нотариални актове за осъществени правни сделки.
При тези факти съдът намира, че искът за делба е неоснователен, след като не се
доказа, че ищецът е съсобственик на посочения имот. Същият е продал наследствените си
права от своите родители с цитираните договори от 09-10.07.2008 г., като част от тези права
включват и правото на собственост над процесния имот, поради което същият не притежава
идеални части от правото на собственост над имота, придобити от негова страна като
наследник на своя баща и майка. Принципно ответниците могат да се позоват и на
придобивна давност, след като спрямо тях не са водени никакви дела. Такива не са водени и
3
спрямо техния наследодател, владял имота от 2008 до 2017 г., но принципно няма
възражение за придобивна давност от тяхна страна, макар и да са събирани доказателства за
такова.
Съдът не се съобразява с решението от 2015 г. на СРС по дело от 2011 г., на което се
позовава ищеца, след като в предходно производство с идентичен предмет, което е
образувано през 2009 г. и по което с акт в сила от 2013 г., е постановено коренно
противоположно, а именно: отхвърлени са искове за унищожаване на сключените договори
за продажба на наследство от негова страна в полза на лицето Т. И.. Второто решение, което
е постановено по второ поред дело с идентичен предмет и между идентични страни, е
недопустимо, но възражението за нищожност е неоснователно, след като не са направени и
доказани никакви конкретни пороци на това решение, което да го определят като нищожно.
Настоящия съд няма правомощия да се произнася по основание за отмяна на влязъл в сила
съдебен акт, поради което следва да бъде оставено без уважение това възражение. Извън
това възражението, в каквато форма е направено искането е направено в първото по делото
с.з., тоест извън срока по чл. 212 от ГПК за предявяване на инцидентен установителен иск,
както и по 131 за възражения
Предвид изхода от делото следва да бъде уважено искането на ответника за
присъждане на разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК те възлизат на
обща сума от 3 393.80 лева, в това число сумата от 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение и сумата от 3 388.80 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС, като са
представени и доказателства – договор за правна помощ и съдействие, както и платежни
нареждания за заплащане на тази сума на три части.
Основателно е възражението на назначения особен представител на ищеца за
прекомерност на определеното възнаграждение. Според разпоредбите на действащата към
момента на провеждане на заседанията по делото Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение предвижда възнаграждение, според защитавания материален
интерес, в случая половината от данъчната оценка – 19 068.50 лева, съответно сумата от
631.37 лева, като прекомерно според съда е всичко над трикратния размер на тази сума,
поради което следва да бъде присъдена сумата от 1 894.11 лева и 5 лева за издаване на
съдебно удостоверение, а в останалата част искането на ответниците бъде оставено без
уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА, предявен от ищеца А. С. Т., ЕГН **********
срещу Р. В. Р., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН **********, ЗА ДЕЛБА на поземлен
имот с идентификатор 38978.900.7279 по кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-42/13.08.2015 г. на ИД на директор на АГКК, с адрес на имота в гр. К., ул. „О.“ №
121, с площ от 728 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, трайно ползване ниско
4
застрояване, с предходен идентификатор 38978.900.645, при съседи 38978.900642,
38978.9007280, 38978.9005490, и 38978.900.644, със сграда в имота с площ от 94 кв.м.,
брой етажи – два надземни, без подземни, предназначение на сградата – еднофамилна
жилищна идентификатор 38978.900.7279.1.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането, направено във формата на възражение в с.з.
на 21.10.2021 г., на ответниците Р. В. Р., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН ********** за
прогласяване нищожност на съдебно решение, възпроизведено в протокол за с.з. на
17.12.2015 г. по гр.д. № 23677/2011 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА ищеца А. С. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Р. В.
Р., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН ********** сумата от 1 899.11 /хиляда осемстотин
деветдесет и девет лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
направени разноски по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА НА
ОТВЕТНИЦИТЕ ЗА РАЗНОСКИ НАД ТАЗИ СУМА до пълния размер на претенцията
за разноски в размер на 3 393.80 /три хиляди триста деветдесет и три лева и осемдесет
стотинки/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението, че е изготвено пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните, чрез техните
назначени/упълномощени представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5