Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 158 Година 2015,28.04. Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На тридесети март две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове:
…….………………………….………
Съдебни заседатели: …...…………………………………….
Секретар: Ц.А.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
212 по описа
за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Сън
Велю“ ООД, австрийско дружество с фирмен № 310914 b и седалище в Австрия чрез пълномощника си и съдебен
адресат адв. Евгений Мосинов с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Оборище“ №90, ет. 1, е предявил
искове против „Сиус“ ООД, ЕИК 20134434 за осъждане на последния да му заплати обща
сума от 2 045 157,52 евро с левова равностойност от 4 000 000 лв., формирана
като сбор от следните две суми: 800 000 евро с левова равностойност 1564664
лв., представляваща цена на доставени 8 броя централни токопреобразуватели с
обща мощност от 4000 КW и 1 245
157,52 лв. с левова равностойност 2435336 лв. като част от общо 3 600 000
евро в левова равностойност 7 040 988 лв., представляваща цена на
доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT “Sun
value” с обща мощност от 4000 KW, ведно
със законната лихва върху тези суми, начиная от
времето от подаване на исковата молба до окончателното им плащане. „Сън
Велю“ ООД твърди, че ответното дружество е
възложител на фотоволтаична централа в свои имоти, находящи се в
землището на с. Оризари, Община Твърдица, Област Сливен, съставляващи ПИ 000136
и ПИ 000137 в местност „Старата кория“. Сочи, че за изграждане на централата
през 2012 год. ответникът е поръчал, а ищецът
му е доставил соларни модули на обща цена от 3 600 000 евро, описани
в позиция 1 на фактура от 02.07.2012 год., издадена за доставката, както и 8
броя централни токопреобразуватели с обща цена от 800 000 евро, описани в
позиция 2 на същата фактура. Заявява, че за доставките е бил изготвен и протокол
№ 14 от 02.07.2012 год., като фактурата е била осчетоводена, вписана в справките-декларации
за съответния месец и стойността й участва във финансовите показатели по
годишния финансов отчет за 2012 година. Твърди, че проектът за централа на
ответника е изпълнен и тя е въведена в експлоатация на 28.06.2012 год. с разрешение за ползване
от същата дата на РДНСК – Югоизточен район. Сочи, че въпреки, че ответникът не
оспорва задълженията си за заплащане на горните доставки, не предприема
действия за погасяване на задължението си за заплащане на договорените цени. Заявява,
че неудовлетворяването на горните му изискуеми притезания е причина за
завеждане на настоящото дело. Представя писмени
доказателства.
Предявените искове са с правни
основания в чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 и чл.327 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Сиус“
ООД, ЕИК ********* с последни вписани към
настоящия момент в търговския регистър
седалище и адрес на управление гр.София, 1000, Община Столична, Област София /столица/, район Средец, ул.“Хан
Аспарух“,№ 53,ет.1, не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на
представен документ, не е посочил доказателства, не е представил
писмени доказателства.
Ищецът „Сън
Велю“ООД, фирмен № 310914 b и
седалище в Австрия чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. Евгений Мосинов
с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Оборище“,№ 90, ет.1, не е депозирал
допълнителна искова молба със съдържанието
по чл.372 от ГПК и не се е възползвал от правните възможности, предоставени
му с този законов текст.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Ответникът „СИУС“ ООД е бил редовно
уведомен по реда на чл.50, ал.4 от ГПК
за възможността да депозира писмен отговор в двуседмичен рок чрез
залепване на уведомление. Несъстоятелни и без правно значение са възраженията
му, че следва да се счита нередовно призован на вписания по партидата му до
14.07.2014 год. адрес на управление в
търговския регистър. Възраженията си обосновава с твърдения, че на ищеца е било известно, че въпреки
вписването, фактически ответното дружество не се е помещавало там. Позовава се
на участието на представляващия ищцовото дружество в ответното дружество и на
възникналите между съдружниците в ответното дружество разногласия и спорове с продължителност от
около две години.
Връчването на съобщения и
призовки по ГПК е уредено с императивни правни норми. По отношение на
търговците меродавни са вписванията в търговския регистър, независимо от
взаимоотношенията между участниците в търговско дружество. За тях съда е трето
лице, поради което и меродавно при
връчването на съобщения и призовки е вписаното в ТР седалище и адрес на управление,
съгласно чл.50, ал.2 от ГПК. Наличието на съдебен спор между страните относно
седалището на ответното дружество не изключва приложението на чл. 50, ал. 2 от ГПК, нито на чл.50, ал.4 от ГПК. Именно с цел да се осигури узнаване за
съществуването на висящ спор, дори в случаите на обективни или субективни
причини фактическото седалище и адрес на управление за определен период от
време да се съвпадат с вписаните такива, е предвидено приложението на процедурата
по чл.47, ал.1 във в. с ал.2 от ГПК. Безспорно е, че уведомлението е било
залепено на адреса, посочен в Търговския регистър, като ответникът, независимо
от висящите съдебни спорове, е могъл да проверява на място за наличието на
адресирани до него документи, предвид това, че е бил наясно, че в ТР все още е
вписано старото седалище. Видно от изявленията на пълномощниците му с
депозираните писмени становища, такава проверка той изобщо не е осъществявал. С
оглед на горното, възможността за представяне от ответника на писмени
доказателства, след срока за отговор на исковата молба, е преклудирана, като съдът ще
разгледа единствено представените от ищеца писмени доказателства и ще вземе
предвид само тези възражения на ответника по тях, основани на тълкуване на
съдържанието им и способността им както самостоятелно, така и в съвкупност да
установят твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
Безспорно е между страните по
делото, а това е видно и от справка в електронния търговски регистър по
партидата на ответното дружество, че в „СИУС“ ООД съдружници са Гуо Хаиронг и
Хелмут Клаус Панитц, а последния от своя страна е управител и съдружник и в
ищцовото дружество. Към момента на твърдените от ищеца доставки по поръчка и в
полза на ответното дружество-през 2012 год., управител на ответното дружество е
бил съдружникът Хелмут Клаус Панитц. По настоящем ответното дружество се
представлява от другия съдружник Гуо Хаиронг, който е и вписан управител. Част
от вписания в електронния търговски регистър предмет на дейност на ответното
дружество е и дейност по: производство
и продажба на електроенергия от възобновяеми източници; придобиване,
разработване, проектиране, строеж, експлоатиране, поддръжка и продажба на
съоръжения, чрез които се прогизвежда електроенергия от възобновяеми енергийни източници,
притежавани от дружеството или трети лица.
От депозираното по делото фирмено
извлечение с актуални данни, преведено от немски език (л.26 от делото), се
установява, че ищецът е дружество с ограничена отговорност, създадено и
съществуващо, съгласно немското право, със седалище в Община Остермитинг и
адрес на управление Гевербегебит 9, Остермитинг, с предмет на дейност покупка,
разработване, разпространение и инсталиране на фотоволтаични съоръжения. Основен
собственик на капитала е Хелмут Панитц.
От представеното разрешение за
ползване № ДК-07-ЮИР 142/28.06.2012г.(л. 15 от делото), се установява, че е
разрешено ползването на „фотоволтаична PV централа – 4.0 мWp в имоти ПИ 000136 и ПИ 000137, в местността „Старата курия“,
землището на с. Оризари, Община Твърдица, Област Сливен. В разрешението като възложител
е посочен ответника „СУИС“ ООД,
представлявано от Хелмут Панитц към онзи момент.
По делото са представени от
ищцовата страна и събрани като доказателства множество различни по вид счетоводни
документи, включително и такива, съставяни
специално за целите на данъчното облагане. Извън тези две групи с оглед
характеристиките и съдържанието си документи - счетоводни и за целите на
данъчното облагане, други писмени доказателства, касаещи взаимоотношенията
между страните по делото не са ангажирани и приемани.
Представени са по делото данъчна фактура
№ RE080871/02.07.2012г., както и допълнение към нея
(л. 12-13),от съдържанието на които обаче не е видно да е положен подпис на представител
на ответното дружество. Следва да се отбележи, че
първоначално представената с исковата молба фактура RE080871/02.07.2012г. в незаверено копие не съдържа дори подписа и печата и на ищеца,
като е налице подпис на управителя на
ищцовото дружество Хелмут Панитц единствено в представеното допълнение към
фактурата (л.11 от делото) /изводът е направен при сравнение на част от изписания текст в горния десен ъгъл на
допълнението и този - под саморъчния
подпис в долния ляв ъгъл на допълнението, при това в текста на немски
език, тъй като в превода на този документ на български език не фигурира
качеството на лицето, чийто подпис е посочено, че не се чете/. Впоследствие ищецът, с допълнителна молба,
представя същите фактура и допълнение в копия със заверка по реда на чл.32 от
ЗА, носещи подпис и печат на ищеца чрез неговия представител-управител
Хелмут Панитц, които обаче отново не носят подписа на ответника по делото (л.37
от делото). Нещо повече, при сравнение на документите
на лист 11 и на лист 39, подписът върху текста на немски език в долния ляв
ъгъл, е различен и с различен наклон, което изключва вероятността тези два
документа да са копия на един и същ оригинал.
По делото е представен и протокол
№ 14/02.07.2012г. за корекция на фактура № RE080871/02.07.2012г (л. 14), издаден и подписан от госпожа
Р.Д.. В протокола, издаден от нея, ищецът е посочен като доставчик, а
ответникът - като получател на доставката, описва се нейния предмет, а именно соларни
модули PI
230-235 PI WATT sun Value на стойност 7 040 988лв и
централен токопреобразувател на обща стойност 1 564 664 лева. Другите
посочени стоки, не касаят настоящия спор. В протокола е посочено, че датата на
данъчното събитие е на 02.07.2012г., като при сравнение с фактурата № RE080871/02.07.2012г, се констатира, че тя и
протоколът са издадени в същия ден. Дължимият данък ДДС върху данъчната основа от
12 077 566.31лв. е определен на 2 415 513.26лв. Няма никакви
данни в този протокол за това в какво качество и от чие име при съставянето му
е действало лицето Р.Д.. В нито един от останалите представени по делото от
ищеца документи имено на Р.Д. не фигурира, за да може да се направи, връзка
между този протокол и ответното, респ. ищцовото дружество, извън връзката между
съдържанието му и това на част от останалите книжа.
Ищецът е представил писмен
документ, наименован справка-декларация за данък върху добавена стойност (л.23
и 24 от делото). От съдържанието на
документа е видно,че той касае данъчен период:07/2012 год., посочена е дата на
съставянето му: 31.07.2013 год. и не носи
ничий подпис. Полетата за входящ номер и за ТД на НАП /офис в горния
десен ъгъл на документа, за които се сочи, че следва да се попълнят от
приходната администрация, са празни. От този документ не може да се установи
дали е депозиран и от кое лице от името на ответника по делото, както и кога в
дирекция на НАП. В съдържанието му е посочен общ размер на данъчната основа за
облагане с ДДС 12 123 290.45лв., а дължимото ДДС - в размер на
2 424 658,09 лв. Няма каквито и да било други пояснения, нито в тази
справка-декларация, нито извън нея като приложения, от които да се установи от
вписания общ размер на данъчната основа
какво представлява самата тя - една сума или сбор от суми, ако е сбор от
суми, от кои суми и въобще как този
размер данъчна основа е формиран и с кои доставки и документи, които ги
установяват, е свързан. Сумата по рамер, фигурираща във фактурата и протокола, обсъдени
по-горе, не съвпадат, нито има данни дали са част, респ. включени като съставка
на някоя от записаните като данъчни основи суми в справката-декларация.
По делото е представен документ, озаглавен
разшифровка на задължения на СУИС ООД (л.25 от делото), подписан и подпечатан
от трето, спрямо страните, лице – „Инфо екс“ ЕООД. Наименованието на това
дружество и подпис на негов представител фигурират в края на всяка една от представените съставни части и справка на
годишния финансов отчет на ответното дружество
към 31.12.2012 год., след посочването „Съставител“. При това положение
следва да се приеме, че този документ е изготвен от съставителя на годишния
финансов отчет на ответното дружество. В документа е посочено в графа „наименование
на сметка“ доставчик Sun value gmbh EUR с кредит към 31.12.2012г. в размер на
11 794 269.12 лв. В първата графа, озаглавена “сметка“, обаче са
посочени само цифри, без каквото и да е уточнение на цифровото изражение към
коя група сметки, с какво наименование в сметкоплана на дружеството се отнася.
Не е ясно следователно, защо някои от вписаните доставчици са в сметки с начало
на номера 4001, а други, включително и ищеца по делото, в сметка с начало
на номера 4002. Липсва и пълна разшифровка
на осчетоводяването на задълженията конкретно към този доставчик-начален момент
на включването в коя счетоводна сметка, кореспондиращите счетоводни сметки, първичните
счетоводни документи, въз основа на които са направени вписвания в съответните
счетоводни сметки. Сумата по размер, формираща салдото по сметката на ищеца
като доставчик не съвпада с тази по фактурата и протокола, обсъдени по-горе, тя
е по-малка.
Представен е и годишен финансов
отчет на „СУИС“ ООД към 31.12.2012г., в който е включен баланс, отчет за
приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци,
справка за нетекущите дълготрайни активи на СИУС ООД към 31.12.2012г. (л.17-22)
Липсва обаче пояснение от съставителя на счетоводния отчет /подобно на
приложената разшифровка/, от което да е видно претендираното задължение по
фактурата и протокола по размер в стойностите на кои елементи от тези съставни
части е включен, както и полученото по фактурата като какъв актив и на каква
стойност е отчетено.
Липсват извлечения от други съставяни от предприятията книжа - напр.дневници
за покупко-продажби по ДДС.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
С оглед на определената от съда и приета от страните
правна квалификация на исковите претенции,а именно в чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.286
и чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, изрично в изготвения доклад по чл.146 от ГПК,
неоспорен от страните, е указано, че в тежест на ищцовата страна е да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че между нея и ответната страна са
сключени търговските сделки, посочени в исковата молба, че ищецът е изпълнил
задълженията си по тях, размера на неизпълнените задължения на ответника и
денят, в което е следвало да бъдат изпълнени.
По делото обаче са ангажирани
единствено косвени, недостатъчно пълни и ясни доказателства от ищцовата страна,
които обаче не се намират в такава взаимна връзка помежду си, че да създадат
сигурност у съда, че действително са възникнали, твърдените от ищеца юридически
факти, от които той заявява, че черпи
правата, предмет на производството по настоящото дело.
Съгласно
формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, видна от
следните съдебни актове:решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008
год., но І т.о.; решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год.
на І т.о.; решение № 118/05.07.2011 год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.;
решение № 42/2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/
30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год.,
по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010
год. на ІІ т.о. и мн.др., фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник,
включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в
решение № 42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение №
92/ 2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. / а, в този см. е и решение №
47/ 2013 год., по т.д.№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС/, дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска/ неавтентична /, или е останала неподписана за
„получател” от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по
договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи
на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит. В решение № 2011/2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о.
е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на
всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните
действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в
дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на
стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са
обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
С оглед
на горната практика представената от ищеца фактура, съответно протокола, в който е посочено, че се съставят на основание чл.117
от ЗДДС, могат да се приемат като доказателства, установяващи договор за
продажба /въпреки,че във фактурата, непосредствено над
графичната й част фигурира текст, от който може да се направи извод, че вероятно
освен нея съществуват и други писмени договорености за покупка и доставка и
услуга/, тъй като българския закон не
изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи. За да бъде прието това обаче, тези документи
трябва да съдържат всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното
време и място на съставяне –Решение № 96 от 26.11.2009г. на ВКС.
В настоящия случай, представения от ищеца протокол № 14/02.07.2012г. обаче не съдържа подписа и печата на управителя на „СИУС“
ООД към онзи момент. Не се установи г-жа Делева в какво качество и от чие име е
изготвила протокола. При липсата на яснота относно качеството на
лицето, подписало протокола, този счетоводен документ не може да бъде годно доказателство, което
да осъществи пълно и главно доказаване за извършени фактически действия по получаване
и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между
страните по силата на неформални договори за търговски продажби – в този
смисъл Решение 62 от 25.06.2009г. на ВКС по гр.д. Но дори и да се приеме, че
този протокол е издаден от „СИУС“ ООД, по делото не бяха събрани данни, дали фактурата
и протоколът са осчетоводени в счетоводството на ответника, дали е отразена стойността им в справката- декларация и дали
е ползван данъчен кредит, които биха могли по косвен начин да обосноват извод
за наличие на облигационна връзка между страните и признание на задължението от
страна на ответното дружество /в който смисъл е и задължителната съдебна
практика посочена по-горе/. Това е така, тъй като, както вече бе обсъдено
по-горе, в представените документи фигурират размери парични суми, които се
разминават и липсват каквито и да било разшифровки, респ. пояснения, които да
обясняват тези разминавания, респ. да описат в кой от документите се съдържа
обобщена информация и от кои първични, респ. вторични счетоводни документи
тя е формирана.
На следващо място, в протокол
14/02.07.2012г. е посочено, че датата на данъчното събитие е на 02.07.2012г.,
като протоколът и фактурата са издадени в същия ден. Оттук има неяснота защо
разрешението за ползване е от 28.06.2012г., а данъчното събитие е след това на 02.07.2012г.
Следователно от фактурата и протокола не
може да установи по безспорен начин, нито датата на сключване на договора за
покупко-продажба, оттук нито
прехвърлянето на собствеността върху стоката, нито нейната доставка. По делото
не са представени от ищеца доказателства
за изпълнение на задълженията му за доставка /съгласно неоспорените указания в
доклада по делото/ - напр.приемо-предавателни протоколи или гласни
доказателства, удостоверяващи предаването на стоката, респ.транспортирането
й до мястото на осъществяване и
въвеждане в експлоатация на централата.
На следващо място има разминаване
между данъчната основа и начисления ДДС по протокола и по приложения от ищеца
документ, наречен справка декларация за ДДС. В протокола е посочено, че данъчната
основа е в размер на 12 077 566,31лв. с дължим ДДС – 2 415 513.26лв.,
а в справката декларация е посочена данъчна основа – 12 123290.45лв. и данък ДДС
в размер на 2 424 658,09лв., като не се установи на какво се дължи
това разминаване. Следователно не може да се направи обоснован извод, че в
справката декларация е отразено и фигурира задължение на „СИУС“ ОД към „СЪН
ВЕЛЮ“ ООД в посочения в протокола размер и то е сключено в справката-декларация
по ДДС. Следва да се спомене, че тази справка-декларация не съдържа входящ
номер нито подпис, нито печат на ответника и изрично е оспорен от последния,
вследствие на което не може да се установи, дали действително е подадена и дали действително е ползван данъчен кредит от ответното дружество,
включително и по представената по делото фактура.
Има разминаване и в съдържанието
на представената от ищеца разшифровка на задълженията на „СИУС“ ООД към
31.12.2012г. и процесната фактура и протокол. В разшифровката е посочено
задължение на ответника към „СЪН ВЕЛЮ“ ООД към 31.12.2012г. в размер на
11 794 269.15лв.,но както вече бе споменато и по-горе този документ е
непълен и неясен.
Основанието и размерът на
претендирите от ищеца суми не могат да се установят и от представения годишен
финансов отчет. Сумите са общи, като задълженията на „СУИС“ ООД не са раздробени
напр.
в разшифровки от съставителя на счетоводния отчет по фактури и
доставчици. В ГФО са отразени общи стойности, които не са индивидуализирани
нито по основание, нито с посочване на конкретен кредитор на дружеството, нито
с падеж на задължението. Нито една от посочените суми в ГФО не съвпада с
размера на представените от ищеца фактура и протокол. Не може да се приеме, че
в ГФО фигурира вземане на „СЪН ВЕЛЮ“ ООД в размер на 6 175 61,60, за
каквато стойност е издадената фактура. От ГФО не може и да се установи по
безспорен начин, ако задължението съществува, дали е осчетоводено от ответника.
С оглед на изложеното по-горе
съдът намира,че не е доказано по безспорен начин от ищеца, че ответникът е отразил паричната
престация, посочена във фактурата и протокола като дължима в
счетоводството си, че е подал справка-декларация по ЗДДС, включвайки
тази сума, че е ползвал
данъчен кредит по тази фактура и съобразно
стойността на протокола, поради което не се доказа, макар и по косвен път, валидно
възникнало договорно правоотношение между страните и съответно извънсъдебно
признание на задължението от страна на ответника. Не се прилагат други
доказателства, от които извън обсъдените по-горе, да се направи извод, че между
страните е възникнала твърдяната облигационна обвързаност, че ищецът е изпълнил
задълженията си по нея, а неизпълнени са останали тези на ответника при това в
претендирания размер с исковата молба.
При това положение с оглед на
обстоятелството, че не бе проведено от ищеца пълно и главно доказване на релевантните факти за заявените за защита в
процеса права, при което да се създаде у съда сигурно убеждение, че е възникнала валидна облигационна връзка на твърдяното
от ищеца основание, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Произнасяне по въпроса за
разноските по делото не се дължи, тъй като няма данни такива от ответната
страна да са претендирани своевременно.
По изложените съображения и на
основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 286 и чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СЪН
ВЕЛЮ“ ООД, австрийско дружество с фирмен № 310914 b и седалище в Австрия чрез пълномощника му и съдебен
адресат адв. Евгений Мосинов с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 90,
ет.1, против „Сиус“ ООД, ЕИК 20134434 със седалище гр.София, представляван
от пълномощника и съдебен адресат адв.
Ваня Ангелова с адрес на кантората гр.София,ул.“Хан Крум“,№ 25, Адвокатско
дружество „Добрев и Люцканов“, искове за
осъждане на ответника да му заплати обща сума от 2 045 157,52 евро с
левова равностойност от 4 000 000 лв., формирана като сбор от следните две
суми: 800 000 евро с левова равностойност 1 564 664 лв., представляваща
цена на доставени 8 броя централни токопреобразуватели с обща мощност от 4000 КW и 1 245
157,52 лв. с левова равностойност 2 435 336 лв. като част от общо
3 600 000 евро в левова равностойност 7 040 988 лв., представляваща
цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT “Sun
value” с обща мощност от 4000 KW, ведно
с обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху тези суми, начиная от
датата на депозиране на исковата молба в
съда - 30.04.2014 год., до окончателното им плащане.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните чрез пълномощниците и съдебни адресати.
СЪДИЯ: