Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№875/ 29.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2380 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на дял
трети от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.
19ж, ал. 2 от АПК.
Ищецът "Вин. С.
Индустрийс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
-с.Церковски, община Карнобат, представлявано от К.А.Х.е предявил иск против
Агенция по заетостта гр.София за заплащане на обезщетение в размер на
100 470,05 лв., за претърпени имуществени вреди за периода 28.07.2016г.-23.11.2016г.,
вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт: писмо
рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по
заетостта, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.07.2018г.
до окончателното изплащане на обезщетението, както и за заплащане на
направените по делото разноски.
В първоначално
подадената искова молба се твърди, че ищецът, в качеството на бенефициент по
договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ BG051PO001-2.1.16 „Квалификационни услуги и обучения на лица -
фаза 3“, е получил писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г., подписано от главния
директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по заетостта за финансова корекция на
верифицираните разходи по договора и искане за възстановяване на средства в
размер на 96 264,12 лв. Въз основа на писмото и сключено споразумение с
ответника за разсрочено плащане е възстановил на Агенция по заетостта по дати
следните суми: на 28.07.2016 г. - 24 066,03 лева; на 29.08.2016 г. - 24 066,03
лева; на 30.09.2016 г. - 24 066,03 лева; на 31.10.2016 г. - 28 029,03
лева и на 23.11.2016 г. - 242,93 лева- или общо 100 470,05 лева.
Впоследствие, писмо
рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г., подписано от главния директор на ГД „ЕФМП“ при
Агенция по заетостта било отменено с влязло в сила на 05.07.2017г. решение,
постановено по адм. дело № 5323/2016г. по опис на Административен съд-
София-град. Твърди, че възстановените въз основа на незаконосъобразното писмо
рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по
заетостта суми представляват за нето настъпила имуществена вреда, която е в
пряка и непосредствена връзка с отменения акт.
В съдебно заседание на
30.11.2021г., при
настоящото разглеждане на делото, чрез процесуалния си представител адв. Т.
ищецът, продължава да поддържа първоначално предявения иск с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Но наред със него, в условията на
евентуалност, поради указания дадени в решение № 10078/15.10.2021г. по
административно дело № 13115/2020г.на ВАС, иска ответникът да бъде осъден да
плати на ищеца горепосочената сума - 100 470,05 лв. и законната лихва,
представляваща неизплатената, но дължима част от договор № ESF-2116-01-11014 по
процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16
„Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3“, сключен с Агенция по
заетостта, като твърди, че като страна по договора е изпълнил всички
регламентирани в него свои задължения, но тази сума не му е изплатена.
Ответникът по иска –
Агенция по заетостта, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт И.И.,
счита, че предявеният иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
недопустим, а предявеният в условията на евентуалност иска за заплащане на претендираната
сума като част от задължението по договор № ESF-2116-01-11014,
която посредством наложената финансова корекция е била върната от ищеца на
Управляващия орган, счита за допустим, но неоснователен. Според ответника при
провеждане на процедурата за избор на изпълнител по същия договор са допуснати
редица нарушения, както на ПМС № 118/2014г., така и на Методологията за
определяне на финансови корекции. Претендира разноски.
Представителят на
Прокуратурата счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като
намира иска по ЗОДОВ за недопустим, тъй като действията, от които произтича
претенцията имат за произход облигационни отношения и са предмет на
гражданското право.
ФАКТИ:
По делото няма спор,
че ищецът е бил страна по договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 „Квалификационни
услуги и обучения на лица - фаза 3“, сключен с Агенция по заетостта.
На 25.03.2016 г. до
„Вин.С Индустрийс“ООД било изпратено искане за възстановяване на средства в
размер на 96 264,12 лева, на основание чл.16, т.16, т.1 от Общите условия
към договор за безвъзмездна финансова № ESF-2116-01-11014. В искането било
посочено, че сумата следва да бъде възстановена в 14-дневен срок, на Агенция по
заетостта, в противен случай ще се премине към процедура по установяване на
нередност по договор № ESF-2116-01-11014.
На 27.04.2016 г. до
дружеството било изпратено писмо рег.№2116-00-22-4, подписано от главния
директор на Главна дирекция „ЕФМП“, Агенция по заетостта - ръководител на
договарящия орган, с което били определени финансови корекции на верифицирани
разходи за установяване на нередност по договор № ESF-2116-01-11014 по
процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16
„Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3“ в размер на 96 264,12
лева. В писмото бил посочен срок за доброволно възстановяване на сумата и
възможност за договаряне на разсрочено плащане, по представен погасителен план,
с начисляване на наказателни лихви, дължими след изтичане на срока за
доброволно възстановяване.
С оглед последното
указание, на 12.05.2016г. ищецът изпратил до ответника предложение за
разсрочено плащане (по дати и суми). Предложението било прието на 19.05.2016г.
По силата на писмо
рег.№2116-00-22-4 и постигнатото споразумение ищецът извършил следните плащания
по банков път, с посочено основание „ възстановяване на средства: на 28.07.2016
г.-24 066,03 лева; на 29.08.2016 г.-24 066,03 лева; на 30.09.2016
г.-24 066,03 лева; на 31.10.2016 г.-28 029,03 лева и на 23.11.2016
г.-242,93 лева.
Според мотивите,
съдържащи се в писмо рег. № 2116-0022-4/27.04.2016г., тръжната документация не
е окомплектована в цялост. Част от документите, а именно приложенията към
офертата на единствения участник в процедурата и автобиографиите на членовете
на оценителната комисия не са налични при проверката, което е отразено в лист
за извършване на последващи проверки на място от ДО № 3, като на бенефициента е
дадена възможност в срок от пет работни дни да представи липсващите документи.
Същите, с изключение на автобиографиите на членовете на оценителната комисия,
са представени от бенефициента като заверени копия на 25.02.2016г. Според
писмото наличната част от тръжната документация се съхранява в копия, които се различават
от оригиналите, представени на ДО. Освен, че всички копия на документи се
различават по шрифт, място на полагане на подписи и печати, част от тях се
различават и по съдържание спрямо оригиналите. Така в декларация за
безпристрастност и поверителност, където е налице несъответствие в
професионалната квалификация на декларатора, в оригинала е посочено магистър по
„Мениджмънт в телекомуникации“, а в копието само „Телекомуникации“. Освен това
според писмото офертата на единствения кандидат в оригинала в т.2 „Ценово
предложение“ е изписано на втора страница, а в копието е на първа. В т.5 и т.8
от оригинала са допуснати технически грешки, които са били отстранени в
копията. В копието е добавена подточка 6 към т.8 „Заверени копия на
горепосочените договори“, която липсва в оригинала. В подточка 7 към т.8 в
оригинала е посочено „автобиографии на преподавателите“, а в копието
„автобиографии на обучителите“. В копието след подпис и печат е изписана
длъжността на представляващия кандидата – зам.-председател (секретар) на
Управителния съвет, а в оригинала липсва такъв запис. Същевременно в протокола,
отразяващ разглеждане, оценка и класиране на получените оферти, оценителната
комисия не е констатирала допуснати технически грешки в представените от
кандидатите документи и съответно не е изискала тяхното отстраняване и
допълнително представяне. Тези констатации са определени от органа като
нарушение на заложените в чл.1, ал.4, т.3 от ПМС № 118/2014г. принципи. Въз
основа на тези фактически установявания органът е направил извод, че
извършените от процесния ищец разходи по проведената тръжна процедура са
недопустими, тъй като изборът на изпълнител е проведен незаконосъобразно и в
нарушение на разпоредбите на ПМС №118/2014г.
След съдебно
оспорване, писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП
при Агенция по заетостта било отменено с влязло в сила на 05.07.2017г. решение
№7373 от 24.11.2016 г., постановено по адм.дело №5323/2016 г. по описа на
Административен съд София град.
В мотивите на
посоченото решение на АССГ е прието, че оспореният административен акт е
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда твърдените
от органа нарушения на ПМС № 118/2014г. попадат в хипотезата на чл.70, ал.1,
т.9 от ЗУСЕСИФ – нередност, която съставлява нарушение на националното право,
извършена чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би
имала за последица нанасяне на вреда на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове, но органът не е извършил установяване на такава
нередност. Съдът е приел още, че методологията, с която Министерският съвет е
определил основните категории нарушения, за които се налага финансова корекция
за съответния програмен период, е актът, който определя видовете нередности по
смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел още, че при постановяване
на този административен акт са допуснати нарушения на принципа на
последователност и предвидимост при провеждане на административното
производство – чл.13 от АПК, както и че административният орган не е доказал,
че нарушението, което твърди, стои в причинна връзка с нанесените вреди на
общия бюджет на Европейския съюз. В заключение съдът изрично е направил извод, че
органът е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.10, ал.1 от МОФК, като
не е отчел липсата на нарушение, което доказано да е довело до ограничаване на
потенциалните участници или до възлагане на договора на изпълнител, различен от
този, на когото е трябвало да бъде възложен. Според съда липсата на елементите
от фактическия състав на нередността обосновава извод за липса на основание за
налагане на финансова корекция.
Процесното съдебно
производство е започнало на 31.07.2018г., когато ищецът е депозирал искова
молба против Агенция по заетостта, с която е поискал съдът да осъди ответника
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 470,05 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, като е твърдял, че сумата представлява
имуществени вреди, нанесени му вследствие отменен по съдебен ред като
незаконосъобразен административен акт, представляващ писмо с рег. № 2116-00-22#4/27.04.2016г., с което му
била определена финансова корекция в размер на 96 264,12 лв., които той
платил на пет вноски в периода от 28.07.2016г. до 23.11.2016г., като общо
изплатената сума била в размер на 100 470,05 лв.
По предявения иск е
било образувано административно дело №8137/2018г. по описа на АССГ. С
определение № 6019/28.09.2018г. съответният състав на АССГ е прекратил
производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд Бургас,
където е образувано административно дело № 2847/2018г. По това дело е
постановено решение № 2403/18.12.2018г., с което предявеният иск, квалифициран
от съда по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е бил уважен изцяло – съдът е осъдил Агенция по
заетостта да заплати на ищеца цялата претендирана сума ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е
отменено писмо рег. №2116-00-22#4/27.04.2016г.,
която до датата на съдебното заседание е в размер на 14 679,79 лв., както
и законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното плащане на сумата и
направените разноски.
Това решение е било
обжалвано пред ВАС, който с решение №1713/03.02.2020г. по административно дело
№ 2167/2019г. в мнозинството си е отменил решението и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на АСБ.
Един от членовете на
състава е подписал решението с особено мнение, според което предявеният иск е
недопустим, което прави и решението недопустимо, а това изисква обезсилването
му и прекратяване на съдебното производство, тъй като ищецът е бенефициент по договор
№ ESF-2116-01-11014 и именно във връзка с този договор е получил средствата,
които след това е възстановил на основание незаконосъобразната финансова
корекция. След отмяната й тези финансови средства се явяват възстановени без
основание и се дължат по договора. Наличието на договорни отношения между ищеца
и Агенцията по заетостта изключва деликтната отговорност на ответника за
въпросната сума. Според автора на особеното мнение ищецът следва да се защити
чрез иск за точното изпълнение на договора, предявен срещу другата страна по
договора, а не чрез иск за обезщетяване на вреди, който не дава пряка защита на
нарушеното субективно право, а може да бъде само субсидиарно правно средство за
защита.
При новото
разглеждане е било образувано административно дело № 312/2020г. по описа на
АСБ. По това дело е постановено решение №1243/02.10.2020г., с което предявеният
иск отново е бил уважен изцяло, като съдът е приел, че правната квалификация на
иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Това решение също е
било оспорено пред ВАС, който с решение №10078/05.10.2021г. по административно
дело № 13115/2020г. е отменил постановеното първоинстанционно решение и за
втори път е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на
това отменително решение е посочено, че първоинстанционният съд е дал неточна
правна квалификация на предявените искове. Този касационен състав е приел, че
основание на исковата претенция е съглашението между ищеца и Агенцията по
заетостта с произтичащите от него права и задължения, а не проявата на деликт,
който характеризира отговорността на държавата за вреди причинени от органи и
длъжностни лица при или по повод на незаконосъобразна административна дейност.
Така поради грешната правна квалификация на исковете първоинстанционният съд не
е събрал необходимите доказателства и не е изложил мотиви относно изпълнението
на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съдът е
отбелязал, че и двете страни не са въвели твърдения и не са представили
доказателства относно цялостното изпълнение на задълженията на страните по
сключения договор. Не е представено решение за приключване на процедурата, по
която е администрирана нередност за част от разходите по договора. Върховният
съд е дал указания при новото разглеждане – трето по ред, съдът да даде
указания на страните да въведат твърдения относно начина на приключване на договор
№ ESF-2116-01-11014 и да събере необходимите доказателства, съобразно които да
направи преценка за изпълнението на задълженията на страните по договора.
При настоящото трето
по ред разглеждане на делото по предявения иск ответникът, във връзка със
съединения в условията на евентуалност от ищеца иск за заплащане на сумата от 100 470,05
лв., представляваща неизплатената част по договора, представи писмени
доказателства, които по същината си представляват документите събрани в хода на
административното производство пред органа, завършило с издаване на отменения
административен акт – писмо рег. № 2116-00-22#4/27.04.2016г., въз основа на който е върната
претендираната сума.
Отделно от
преписката, ответникът представи докладна записка, съставена от М.Д.– служител
по нередности в Агенция по заетостта, с рег. № 30-00-10939/2017г. (л.13),
според която от проверката на ДО е установено, че наличната част от тръжната
документация на "Вин. С. Индустрийс" ООД се съхранява в копия, които
се различават от оригиналите, представени на ДО. Освен, че всички копия на
документи се различават по шрифт, място на полагане на подписи и печати, част
от тях се различават и по съдържание с оригиналите, което потвърждава
изразеното от Управляващия орган съмнение за наличие на сериозни пороци при
провеждане на процедурата, както и индикатор за наличие на измама. С писмо рег.
№ 2116-00-22#4/27.04.2016г.
е наложена корекция на искане за окончателно плащане в размер на 96 264,12
лв., като същевременно Агенцията по заетостта е препратила на Софийска градска
прокуратура констатираните нарушения, водещи до съмнение за наличие на измама,
за извършване на проверка по компетентност. По договор № ESF-2116-01-11014 (л.13), е
докладвана нередност с НИН ОПЧР/16/СФ/0358, квалифицирана като „подозрение за
измама“. Към 23.11.2016г. задължението, представляващо финансова корекция, е
възстановено изцяло. С постановление от 12.10.2016г. Софийска градска
прокуратура е прекратила наказателното производство с мотиви за
несъставомерност на деянието. Агенция по заетостта е обжалвала това
постановление пред Апелативна прокуратура София, която с постановление от
03.01.2017г. е потвърдила постановлението на СГП. По тази причина според
служителя по нередността, съставил докладната записка, се променят
обстоятелствата, поради които докладваната нередност е квалифицирана като
„подозрение за измама“ и случаят е преквалифициран в ИСУН от „подозрение за
измама“ в „нередност“. В заключение, в докладната записка, поради прекратяване
на наказателното производство, е направено предложение случаят да бъде
приключен и закрит. Според изявление на процесуалния представител на ответника,
направено в съдебно заседание, с тази докладна записка и още едно представено
писмо (л.12), изготвено от главен директор на ГД ЕФМП, в което е направено
предложение до главния директор на главна дирекция ЕФМПП и ръководител на
Управляващия орган по Оперативна програма РЧР да одобри приключването и
закриването на четири докладвани случая, последният от които е процесният, е
приключила процедурата и са се изчерпали възможностите на ответника в тази
връзка.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предмет на делото са
два обективно съединени иска предявени от "Вин. С. Индустрийс" ООД против
Агенция по заетостта.
Първият иск е с
правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Това е искът, който първоначално е
завел ищецът. Въведените в него факти не се нуждаят от специална интерпретация,
за да бъдат квалифицирани по този начин. Ищецът твърди, че с писмо
рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по
заетостта е определена финансова корекция на верифицирани разходи за
установяване на нередност по договор № ESF-2116-01-11014,
в размер на 96 264,12 лв., които той е върнал на пет вноски, но след като
е оспорил същото писмо по съдебен ред, то е било отменено от съда като
незаконосъобразно. Доколкото първоинстанционният и касационният съд са приели,
че това писмо е административен акт, ищецът твърди, че поисканата обратно сума
под формата на финансова корекция представлява имуществена щета, нанесена му
вследствие на незаконосъобразния административен акт, който е бил отменен.
Главницата на иска е малко по-голяма от сумата, представляваща финансова
корекция, тъй като ищецът в рамките на разсроченото възстановяване на сумата е
платил 100 407,05 лв., тъй като са му били начислени лихви за забава.
Във връзка с
указанията на Върховния административен съд, дадени в мотивите на решение №
10078/15.10.2021г. по административно дело № 13115/2020г., ищецът в първото по
делото заседание при разглеждане на делото за трети път пред първа инстанция на
30.11.2021г., преди да бъде даден ход на делото, внесе уточнение, за да изпълни
изричното указание на ВАС да въведе нови твърдения относно начина на
приключване на договор рег. № ESF-2116-01-11014,
които да касаят изпълнението на задълженията по този договор.
Така, с оглед
дадените указания, и доколкото ищецът не се е отказал от първоначално
предявеният иск, който без съмнение има правна квалификация по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предмет на делото са два обективно съединени иска в условията на
евентуалност. Първият иск е описаният по-горе иск по ЗОДОВ, а в условията на
евентуалност ищецът твърди, че претендираната от него сума в размер на
100 407,05 лв. представлява неизпълнение на сключения между него и
Агенцията по заетостта договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ рег. № ESF-2116-01-11014. Според ищеца, той като страна
по договора е изпълнил своите задължения съгласно условията, визирани в този
договор, но Агенцията по заетостта, в качеството на договарящ орган, не му е
платила цялата безвъзмездна финансова помощ, като неизплатената част се равнява
точно на сумата, върната от ищеца като финансова корекция.
Доколкото двата иска
са съединени в условията на евентуалност, съдът следва да ги разгледа в този
ред.
Съдът счита, че
първоначално предявеният иск, който ищецът поддържа и в настоящото производство
с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е недопустим, като настоящият съдебен
състав се солидаризира изцяло с мнението, изложено като особено мнение в
решение № 1713/03.02.2020г. по административно дело № 2167/2019г. по описа на
ВАС. Съществуването на договорните отношения, макар и произтичащи не от
облигационен, а от административен договор, изключват деликтната отговорност на
процесния ответник за претендираната сума. Това е така, защото ищецът,
твърдейки, че е засегнато негово материално право, трябва да се защити чрез иск
за точното изпълнение на договора, предявен срещу другата страна по същия договор,
а не чрез иск за обезщетяване на вреди, който не дава пряка защита на
нарушеното субективно право, а може да бъде само субсидиарно правно средство за
защита. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.203 и сл.
от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже,
че е налице отменен административен акт, респ. незаконосъобразно действие или
бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод
на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези
вреди да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, действие или
бездействие. В случая се касае за два различни по своята същност правни режима
– този на връщане на прихванатата санкция под формата на финансова корекция и
този на обезвредата на претърпени вреди. В конкретния случай претендираната
сума не съставлява вреда, причинена от отменен административен акт, какъвто без
съмнение е горецитираното писмо, защото тази сума се дължи по договора след
като основанието за нейното обратно възстановяване е отменено, т.е. тя би
следвало да се изплати в изпълнение на решението за отмяна на въпросното писмо,
с което се налага финансовата корекция. Непроизнасянето на административния
орган, издал отмененото писмо, след реализиране на съдебната защита спрямо
законосъобразността на това писмо, представлява неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение. По изложените съображения първоначално предявеният иск с
правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който се поддържа и при настоящото
разглеждане на делото, следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим и
исковата молба – върната (чл.130 ГПК).
Искът, предявен в
условията на евентуалност, съдът счита, че е с правна квалификация чл.19ж от АПК, тъй като се касае за неизпълнение на административен договор. Този иск е
допустим и основателен.
Ответникът Агенцията
по заетостта, според чл.2, ал.2 от
Устройствения си правилник, е юридическо лице и е пасивно легитимирана до
отговаря по предявения иск.
Според предмета на
сключения договор Агенцията по заетостта в качеството си на договарящ орган е
задължена да предостави безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект
„Повишаване квалификацията на персонала на "Вин. С. Индустрийс" ООД,
а ищецът, който е наречен „бенефициент“, въпреки че е получател на помощта, се
задължава да изпълни проекта при спазване изискванията на договора. Според
чл.3.3. от договора предоставената от договарящия орган безвъзмездна финансова
помощ е в размер на 80% от общите приемливи и допустими разходи, които съгласно
чл.3.1. са в размер на 161 981 лв. Така в чл.3.3. изрично е
регламентирано, че безвъзмездната финансова помощ не може да надхвърля сумата
от 129 584,80 лв. Според чл.4.4.1. от договора до 20 % от сумата се предоставя
в срок от 10 работни дни от датата, на която е получен подписаният от двете
страни договор, направено е искане за плащане в съответния образец и е подписан
запис на заповед за стойността на аванса в полза на договарящия орган.
По-нататък в чл.4 от договора е регламентирано, че договарящият орган извършва
междинни плащания след верифициране на извършените разходи въз основа на
подадени от бенефициента искания за междинно плащане по образец, междинен
доклад. В съответствие с чл.2.4. от Приложение № І договарящият орган
верифицира разходите в срок от 40 дни от датата на тяхното получаване, като
уведомява за това писмено бенефициента. Подобно е уредбата и относно
окончателното плащане, което се изчислява, като от всички общо верифицирани
разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ се приспадат
отпуснатите авансово и междинните плащания. От представената от
административния орган преписка, която е идентична с преписката, съставена по
повод налагането на финансовата корекция, се установява, че бенефициентът е
изпълнил тази свои задължения, регламентирани в договора. Нещо повече,
претендираната сума е била верифицирана и платена на ищеца, преди налагане на
финансовата корекция, т.е. и по отношение на нея органът е приел представените
от ищеца искане за плащане в съответния образец, данни за изпълнение и междинен
доклад. Ответникът твърди, че договорът не е изпълнен от страна на ищеца, като
се позовава на същите фактически твърдения, на които се е позовал при издаване
на писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП при
Агенция по заетостта, с което е била наложена финансовата корекция. Част от
основанията на съда за отмяна на това писмо са свързани именно с недоказаност
на въпросните основания. След отмяна на писмото по съдебен ред от представените
доказателства не се установява да е започнала друга процедура по налагане на
финансова корекция на друго основание. По делото не се установи и наличието на
изричен акт за приключване на процедурата, по която е администрирана нередност
за част от разходите по договора. Във връзка с указанията на съда в тази насока
ответникът представи едно писмо от главен директор на ГД ЕФМП (л.12), отправено
до ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, в което е заявено, че следва да се одобри приключване и
закриване на четири случая, последният от които е свързан с нередността по
процесния договор. Освен това беше представена докладна записка (л.13) от
2017г., съставена от служител по нередности при Агенция по заетостта и
адресирана до главен директор на ГД ЕФМП. В тази докладна записка, описана
подробно в настоящото решение при излагане на фактите по делото, подробно са
обсъдени съмненията на органа за наличието на индикатор за измама, но сигналът,
изпратен до Софийска градска прокуратура в тази връзка е приключил с
постановление за прекратяване на наказателното производство с мотив, че
деянието е несъставомерно, тоест няма доказателства за измама. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника изрично заяви, че други
актове за приключване на процедурата не са съставени, като посочи, че с
представените две писма е изчерпил възможностите на институцията да представи
такива доказателства за приключване на процедурата.
Съгласно чл.
98 от Регламент (EO) № 1083/2006
държавите-членки носят отговорност, да разследват нередностите, да действат при
доказателства за голяма промяна, която засяга естеството на условията за изпълнението
или контрола на операциите или оперативните програми, както и да извършват
необходимите финансови корекции. Държавата-членка извършват необходимите
финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в
операциите или оперативните програми. Корекциите, извършени от държава-членка,
се състоят в анулирането на всички или на част от публичния принос за
оперативната програма.
Съгласно чл.
75 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се извършва от
плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.
Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след
съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение
от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично
сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След
изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от
следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато
това е неприложимо - чрез упражняване на права по дадените от бенефициента
обезпечения издаденият акт за финансова корекция по писмо рег. №
2116-00-22-4/27.04.2016 г. се позовава на сключения договор между страните.
В случая финансовата
корекция е извършена чрез доброволно изпълнение от страна на ищеца.
Последващата отмяна на акта за налагане на финансови корекции води до
възникването на вземане на бенефициента по отношение на юридическото лице, чийто
орган управлява съответната програма, основано на сключения между тях договор.
Тъй като се позовава на нарушено материално право, произтичащо от този договор,
бенефициентът, който е възстановил доброволно отпуснатите му финансови
средства, има право на иск срещу институцията, в чийто състав е управителният
орган на оперативната програма.
По тези съображения
съдът счита, че исковата претенция, предявена в условията на евентуалност, е
основателна, доколкото няма никакви доказателства за неизпълнение на задълженията
по договора от страна на ищеца, а твърдените такива от ответника в настоящото
производство, са съдебно отречени в процедурата по обжалване на писмо
рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г. на главния директор на ГД „ЕФМП“ при Агенция по
заетостта, доколкото същите твърдения са послужили за основание за издаване на
това писмо.
Искът обаче следва да
се уважи само до размера на главницата, представляваща размера на
верифицираната сума - 96 264,12 лв., която е била възстановена от ищеца
поради наложената финансова корекция. Разликата до пълния размер на
претендираната главница не е задължение на ответника по договора и не може да
се претендира на това правно основание.
На ищеца следва да се
присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция по
заетостта гр.София да заплати на „Вин.С. Индустрийс“ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление -с.Церковски, община Карнобат, представлявано от
К.А.Х.сума в размер на 96 264,12 лв., представляваща неизпълнена част от
договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ BG051PO001-2.1.16 „Квалификационни услуги и обучения на лица -
фаза 3“, сключен с Агенция по заетостта сключен между „Вин.С. Индустрийс“ООД и
Агенция по заетостта, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 100 407,05 лв.
Решението в тази част
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „Вин.С. Индустрийс“ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление -с.Церковски, община Карнобат, представлявано от К.А.Х.против
Агенция по заетостта гр.София иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди за периода 28.07.2016г. - 23.11.2016г., вследствие на отменен като
незаконосъобразен административен акт - писмо рег.№2116-0-22-4/ 27.04.2016 г.
на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част, като ВРЪЩА исковата молба в същата част.
Решението в тази част
има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 7 - дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: