Р Е Ш Е
Н И Е
№ 201
град Велико Търново, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 35/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на Х.Р.К., с адрес ***, чрез *** Ж. Д., против принудителна
административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане на МПС с поставяне на
техническо средство /скоба/, наложена от служител на „Център за градска
мобилност“ ЕАД – гр. София на 17.12.2019 г. по отношение на лек автомобил
„Волво С 60“ с рег. номер ***. Жалбоподателят сочи, че на 17.12.2019 г. около
9,30 ч. шуреят му е паркирал лек автомобил марка „Волво С 60“ с рег номер *** в
близост до Районен съд гр. София, тъй като имал служебен ангажимент в съда.
Преди да излезе от автомобила същият се уверил, че притежаваният от него стикер
за инвалидност бил поставен на видно място на предното стъкло на лекия
автомобил. Връщайки се след около час и половина установил постановеното
техническо средство на предната гума на автомобила. Излага доводи, че
наложената ПАМ е незаконосъобразна предвид разпоредбите на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, като счита, че картата за хора с трайни
увреждания не дава право единствено на преференциално паркиране на обозначените
за целта места, с оглед духа и целта на ЗИХУ за създаване на достъпни условия
на жизнена среда на хората с трайни увреждания. В съдебно заседание оспорва
компетентността на органа, наложил принудителната административна мярка, както
и твърди, че на улицата нямало поставен знак за „зелена зона“. Предвид
изложеното моли за отмяна на оспорената ПАМ и присъждане на направените
разноски.
Ответникът по
жалбата – служител на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“
в сектор „Принудително задържане /Контрол платено паркиране/“, отдел „Паркиране“,
дирекция „Паркиране и мобилност“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД – гр.
София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна в
представено писмено становище. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2019 г. около
9,30 ч. П.Й.М. паркирал управлявания от него лек автомобил „Волво С 60“ с рег.
номер *** – собственост на Х.Р.К., съгласно представеното свидетелство за
регистрация на МПС, на ул. „Доспат“ в гр. София. В колата се е намирал и Д.Д.,
който поставил на предното стъкло карта за паркиране на хора с трайни
увреждания, издадена му от кмета на община Велико Търново, със срок на
валидност до 01.06.2020 г., след което лицата напуснали автомобила. По
това време служител на Център за градска мобилност ЕАД - Контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор, сектор „Принудително задържане“, отдел „Паркиране“,
дирекция „Паркиране и мобилност“, извършил проверка относно изпълнение на
правилата за паркиране в платена зона. След като констатирал, че посоченият лек
автомобил е паркиран в „зелена зона“ и не е заплатена съответната такса за
почасово паркиране в платени зони /“синя“ и „зелена“ зона/, проверяващият
служител поставил на автомобила техническо средство – скоба, за принудително
задържане и поставил съобщение № В1437126/17.12.2019 г. на Център за градска
мобилност ЕАД.
По
делото са представени: Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на
Столична община, с която са въведени на територията на Столична община улици,
булеварди и площади – общинска собственост, с режим на почасово платено
паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“, с граници, посочени в заповедта; Заповед
№ СОА18-РД95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община, с която са одобрени
ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на
неправилно паркирало пътно превозно средство в зоните за почасово платено
паркиране, чрез използване на техническо средство тип „скоба“; Решение №
73/17.12.2015 г. на Столичния общински съвет относно определяне на цени;
справка за извършена проверка за МПС с рег. номер ***; Протокол за блокирани
автомобили от 17.12.2019 г.; 4 бр. снимки на задържания автомобил; Инструкция
за работа на служителите на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и
шофьор“ в сектор „Принудително задържане“ в отдел „Паркиране“ на дирекция
„Паркиране и мобилност“ по участъците от зоните с режим на почасово платено
паркиране – „Синя зона“ и „Зелена зона“; трудов договор от 31.10.2019 г., от
който се установява, че ответникът Г.П.Т. на 31.10.2019 г. е назначен в Център
за градска мобилност ЕАД на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и
шофьор“ в дирекция „Паркиране и мобилност“, сектор Принудително
задържане/Контрол платено паркиране, и длъжностна характеристика; допълнително
споразумение от 01.08.2019 г. към основния трудов договор за П.С.К.и длъжностна
характеристика; Схема на режима на почасово платено паркиране на подзона № 19,
Наредба за организация на движението на територията на Столична община.
Установява се от представените доказателства, че ул. „Доспат“ изцяло попада в
зона за платено паркиране „Зелена зона“.
По делото е разпитан свидетеля П.Й.М.,
който потвърждава, че е паркирал лекия автомобил на процесната дата, като е
сигурен, че е имало син стикер за инвалид на предното стъкло. Представени са също
така копие от регистрационния талон на превозното средство и от карта за
паркиране на хора с трайни увреждания, издадена на Д.Д..
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт. С предприетото на 17.12.2019 г. принудително задържане на
принадлежащия на К. автомобил марка „Волво С 60” с рег. ***, временно е
осуетено ползването на автомобила. Ограничаването на движението на ППС, до
заплащането на дължимия разход за прилагането на техническото средство,
безспорно засяга правото на собственика да ползва собствения си автомобил през
периода, през който същият е бил принудително задържан, независимо от
обстоятелството дали разходите по прилагането на ПАМ са заплатени лично от
него, поради което той разполага с личен, пряк и непосредствен правен интерес
от оспорването на ПАМ - така и
Определение № 12232/11.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10601/2018 г. Жалбата е
подадена чрез ЦГМ ЕАД на 31.12.2019 г. в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.
След
извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е
неоснователна. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите
за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство
за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство. Според чл. 124 от Наредба на
Столичен общински съвет за организация на движението на територията на Столична
община /НОДТСО/ оперативната дейност по използването и прилагането на
техническото средство тип „скоба“, таксуването на собствениците или
упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително
задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Център за
градска мобилност“ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на
Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП.
По делото е представена Заповед № СОА18-РД95-454/03.08.2018 г., с която кметът
на СО е одобрил реда и условията за принудително задържане чрез блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране,
при използване на техническо средство тип „скоба“. С посочения акт кметът на СО
е определил юридическото лице „Център за градска мобилност“ /ЦГМ/ ЕАД като
орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК,
на когото са възложени административните правомощия по налагане на
принудителната административна мярка, и е оправомощил служители на Център за
градска мобилност ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Именно поради оправомощаване на служители на общинското предприятие, а не на
цялото предприятие, съвета на директорите на търговското дружество е приел
Инструкция за работата на служителите на длъжност „Контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително задържане“ от отдел „Паркиране“
на дирекция „Паркиране и мобилност“, в която е регламентирал действията на
длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната
административна мярка. Видно от представения по делото трудов договор на
служителя Г.Т., същият е служител на ЦГМ ЕАД и е бил назначен на длъжност
„Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително
задържане“ от отдел „Паркиране“ на дирекция „Паркиране и мобилност“, като в
деня на налагане на оспорваната ПАМ е изпълнявал служебните си задължения в
екип с друг служител на ЦГМ ЕАД – П.К., назначен на същата длъжност съгласно
представеното допълнително споразумение от 01.08.2019 г. към основния трудов
договор и длъжностна характеристика. Следователно оспорваната ПАМ е била
наложена от компетентен орган.
ЗДвП
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
конкретната ПАМ. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
според която изброените в чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т.
6 и т. 7 от закона ПАМ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент
на противното за ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не
се изисква писмена форма. Поради това съдът приема, че същата е наложена с
фактическото действие по поставяне на техническото средство тип „скоба",
т. е. ПАМ не страда и от порока липса на форма, визиран в чл. 142, т. 2 от АПК.
Съгласно чл. 99 от ЗДвП в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.
1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указват условията за паркиране. В конкретния случай, видно от
представените доказателства по делото – Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г.,
кметът на Столична община е определил улиците, булевардите и площадите –
общинска собственост, в обхвата на които се въвежда режим на почасово платено
паркиране „синя зона“ и „зелена зона“. От представения снимков материал е видно
и поставянето на съответните знаци и табели за наличието на „зелена зона“ в
подзоната, в която се намира ул. „Доспат“.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мярката
„използване на техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство“ се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане
на техническото средство. Цена за паркиране в „зелена зона“ е дължима при
паркиране в посочените в чл. 55 от Наредбата зони. Съобразно чл. 54 от НОДТСО
на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост,
съобразно схеми за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински
съвет, със заповед на кмета на Столична община, съгласно предоставените му по
закон правомощия, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС. Върху
разрешените за паркиране места на тротоари, се разрешава паркиране на ППС с
допустима максимална маса до 2. 5 тона и на микробуси и автобуси с до 12
пътнически места.
За
да бъде законосъобразна процесната ПАМ следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: паркирането да е в обхвата на зона за платено почасово паркиране
и да не е заплатена дължимата цена. Съгласно Заповед №
СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична община, удостоверяването на
заплащането за почасово паркиране се извършва чрез хартиени талони за
паркиране, талони, издадени от електронно устройство за самотаксуване тип
„паркомат“ – защитени с холограмен знак, и кратки телефонни съобщения /SMS/ на номера, указани за съответната зона
на указателните табели. В настоящия случай между страните не се спори, че
водачът на процесното МПС не е заплатил съответната такса по цена съгласно
представеното Решение № 73 от 17.12.2015 г. на СОС.
Жалбоподателят
възразява, че на улицата, на която е бил паркиран автомобилът, липсва знак за
наличието на „зелена зона“, т.е. по делото е спорно обстоятелството дали
автомобилът е бил паркиран на място, което попада в обхвата на платена зона за
паркиране – „синя“ или „зелена“ зона. Това възражение е неоснователно.
В
настоящия случай не се спори, че жалбоподателят е паркирал лекия автомобил на
ул. „Доспат“. Видно от представена схема на режим на платено паркиране „зелена
зона“, подзона № 19, ул. „Доспат“, която е еднопосочна, попада в обхвата на зоната. В представената
заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична община обхватът на
зоната е описан чрез посочване на нейните граници, а именно изрично изброени в
заповедта булеварди и улици, тоест територията, която попада в тези граници е
„зелена зона“ и не е необходимо да се обозначава всяка част от тази територия с
пътни знаци и табели. Поради това е безспорно доказано наличието на другата от
материалноправните представки за налагане на ПАМ „поставяне на скоба“, а именно
паркиране в зона за платено почасово паркиране.
По
отношение на възражението за липса на указателна табела на ул. „Доспат“, което
според жалбоподателя е освободило водача на МПС от задължението да заплати
такса за паркиране в зоната, съдът намира следното: видно от представената
схема на режим на почасово платено паркиране и снимков материал, на всички
кръстовища, посредством които може да се навлезе в подзона 19, има поставени
табели, указваща начало на зона за платено паркиране. В този смисъл, дори на
процесния участък от ул. „Доспат“ да
липсва такава, както твърди жалбоподателят, то водачът на МПС е бил запознат,
че се намира в „зелена“ зона, след като е навлязъл в нея и е видял знаците за
нейното начало. Знакът не би могъл да бъде видян единствено в случай, че
водачът на автомобила е навлязъл в зоната срещу движението в еднопосочна улица /индиция за което е
положението на автомобила на снимката на л. 36 от делото/, но в такъв случай
лицето не може да черпи права от неправомерното си поведение. Не би могло да се
поддържа и възражението, че в случая забраната за паркиране важи до следващото
кръстовище съгласно чл. 50 от ППЗДвП. В случая не става въпрос за забрана,
а за въведен режим на платено паркиране. На следващо място, указателните табели
за въвеждане на такъв режим не спадат към посочените в разпоредбата пътни знаци
В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, чието действие е до следващото кръстовище,
ако липсва знак за изрична отмяна на забраната – така и Решение № 2177 от 14.02.2019
г. на ВАС по адм. д. № 9030/2018 г.
Всъщност горните възражения се
опровергават пряко от твърдението на жалбоподателя, че водачът на МПС е
поставил на предното стъкло притежавания от него стикер за инвалидност /като в
действителност стикерът е поставен от Д.Д., според твърденията на св. М./. Това
е достатъчно да се приеме, че водачът ясно е осъзнавал обстоятелството, че се
намира в зона за платено паркиране, иначе в противен случай действията му нямат
смисъл /след като е безспорно, че мястото на което е паркирал не е означено
като предназначено за хора с увреждания/. Лицето управлявайки МПС по
еднопосочната улица е преминало покрай обозначителни знаци и маркировка
за зелена зона, с оглед на което няма как да се приеме
за обосновано възражението му, че мястото, на което е паркирало е извън тази
зона, тъй като конкретно на него няма знак и маркировка.
Неоснователно
е и основното поддържано в жалбата възражение, че водачът на МПС имал издаден
инвалиден стикер. От представените от ответника снимки не може да бъде
установено дали на предното стъкло на автомобила е имало поставен стикер, но с
оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК и показанията на св. М. съдът
намира за доказано това твърдение /въпреки че стикерът не е издаден на лицето,
паркирало автомобила, а на неговия спътник, според показанията на свидетеля/.
Редът за издаване на карта за паркиране на местата, определени за
превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на
улеснения при паркиране, е уреден в чл. 99а ЗДвП. С възможността да бъде
издадена карта за паркиране на лица с увреждания законодателят е избегнал
поставянето им в неравностойно положение спрямо останалите лица. В продължение
на защитата на техните права, в Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община за зоните за почасово платено паркиране е
предвидено осигуряването на определен брой фиксирани и обозначени места за
преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания – чл. 85 и
сл. В НОДТСО е уреден още начинът на паркиране на тези лица в близост до
настоящия им адрес, местоработата им и на паркингите - общинска собственост. В
законодателната уредба е използван изразът „паркиране на превозващо ги ППС
върху специално определено и сигнализирано за тази цел място“ - § 1, т. 2 от ДР
на наредбата. Тълкуването дава основание да се приеме, че безплатното паркиране
на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на
определените за тях места, обозначени с пътен знак Д 21 и с пътна маркировка с
изобразен международния символ за хора с трайни увреждания.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая следва
да намери приложение чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона
за движение по пътищата /ППЗДвП/. Паркирането в нарушение на поставен знак В 28
и законоустановеното изключение по отношение на пътните превозни средства,
обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност, касае неправилно
паркиране и по същество представлява нарушение, въз основа на което автомобилът
подлежи на принудително преместване. В процесния случай е приложим редът за
паркиране в установените зони за платено паркиране в определени часове на
денонощието, респективно, не е приложимо изключението по чл. 50, ал. 2, т. 3 от
ППЗДвП. Това е така, тъй като освен
знакът В 28 е поставена табела Д 13, обозначаваща „начало на зоната на
действие на изобразения пътен знак“ и в комбинация с табела Т 17 „Табела с
текст“, не въвеждат изрична забрана за паркиране, а паркиране при определени
условия. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП изрично предвижда, че
знак В 28 не се отнася за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи
документ за инвалидност и същата не е относима към табелите, посредством които
се обозначава началото на платена зона за паркиране. Това е и причината за
различната законова регламентация по отношение на паркирането при поставен знак
В 28 и паркирането без заплащане на дължимата такса в рамките на зона за
платено паркиране, обозначена с описаните знаци. В първия случай се прилага ПАМ
по реда на чл. 171, ал. 1, т.5, б. „б“ от ЗДвП, а във втория - ПАМ по реда на
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Видно от изложеното, законодателят не придава
еднакво значение на паркирането при забранителен знак и паркирането без
заплащане в рамките на установената зона, в какъвто смисъл са твърденията,
изложени в жалбата. Едно от лицата в МПС е притежавало Карта за паркиране на
местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания
и използване на улеснения при паркиране, като притежанието на същата дерогира
забраните въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 - по отношение на престоя, и
В28 - съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, но не освобождава водача от
заплащане на такса в зона за платено паркиране, освен ако същият не е спрял на
съответното конкретно обособено място, което в случая безспорно не е така. В
този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – напр. Решение № 2230 от
15.02.2019 г. по адм. д. № 11206/2018 г., Решение
№ 2292 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2018 г., Решение № 1748 от
8.02.2019 г. по адм. д. № 10406/2018 г., Решение № 867 от 20.01.2020 г. по адм.
д. № 2155/2019 г. и др.
Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99,
ал. 3 от ЗДвП. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на
предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за
платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че
това плащане не е извършено към установения за валидността му момент. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира наложената ПАМ,
обективирана чрез принудително задържане на лек автомобил чрез поставяне на
устройство тип „скоба“, според съобщение № В1437126/17.12.2019 г. на Център за
градска мобилност ЕАД, за законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на съдебни
разноски пред настоящата инстанция. С оглед изхода на правния спор и
представените доказателства - договор за правна защита и съдействие от
21.01.2020 г. и банково извлечение, на „Център за градска мобилност“ ЕАД се
дължат разноски в размер на 360 лв., представляващи уговорено и платено ***ско
възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Р.К., с адрес ***, против принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане на МПС с поставяне на техническо средство /скоба/, наложена от служител на „Център за градска мобилност“ ЕАД – гр. София на 17.12.2019 г. по отношение на лек автомобил „Волво С 60“ с рег. номер ***. ОСЪЖДА Х.Р.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Център за
градска мобилност“ ЕАД, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 84, направените
по делото разноски в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|