ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2020 год. Град Варна
Апелативен съд
Търговско отделение
На горепосочената дата Година 2020год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Р.Славов в.
търговско дело № 120 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274 ГПК, образувано по частни жалби от: „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител и от
адвокат М.Х.Д.,***,– процесуален представител на ответниците П.Я.Я. и З.Й.Д.,
срещу определение № 4389/11.12.2019год. постановено по т.д.№ 1821 по описа за
2018 година на Варненски окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено
решение № 916/24.10.2019 г. по търговско дело № 1821/2018 г. по описа на ВОС, ТО, в частта за разноските,
като съдът е осъдил „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Околовръстен път" № 260, да заплати на адвокат М.Х.Д., ЕГН **********,***
– процесуален представител на ответниците П.Я.Я. и З.Й.Д. общо сумата от 484,00
лева на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 и чл.
92а от ГПК.
В
частната жалба на „Юробанк България” АД
се иска да бъде отменено изцяло обжалваното определение, понеже страната не е
доказала хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., в евентуалност-да бъде
присъдено възнаграждение в размер съобразно отхвърлената част от иска или
36,75лв.
В
частната жалба на адвокат М.Х.Д., – като процесуален представител на
ответниците П.Я.Я. и З.Й.Д. се съдържа искане да бъде присъдено допълнително
адвокатско възнаграждение над общо присъдената сума от 484,00 лева до
поисканото с молбите по чл.248 ГПК възнаграждение по 480 лв. за всеки от
молителите.
Наведени
са твърдения за неправилност на определението, като счита, че на всеки един от
ответниците се дължи отделно присъждане на направените разноски.
Чрез писмено становище на процесуален
представител, всяка от частните жалби се оспорва от насрещната по нея страна
като неоснователна.
Частните жалби са процесуално допустими. При
разглеждането им по същество, съдът
съобрази следното:
С решение № 916/24.10.2019год. по т.д. №
1821/2018год.,съдът е уважил иска на „Юробанк България” АД,
като е признал за установено, че ответниците П.Я.Я. и З.Й.Д. дължат солидарно
сумата от 51 129,19евро-главница по договор за кредит от 07.07.2008го. ,
на осн. Чл.430 ал.1 и 2 ТЗ, чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.422 ал.1 ГПК:
Отхвърлил е иска на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, за признаване за
установено, че ответниците П.Я.Я. и З.Й.Д. дължат солидарно сумата от 1 042,73лв.-разноски по кредита, за
периода 21.05.-17.07.2018год.
Производството
по чл.248 ГПК пред ВОС е образувано по постъпили молби вх. № 33203 и 33204 от 08.11.2019 г., подадени от адв. М.Д. в
качеството му на процесуален представител на ответниците съответно П.Я. и З.Д.,
с искане за допълване на постановеното по делото решение № 916/24.10.2019 г. в
частта за разноските. Пълномощникът
претендира присъждане на разноски в негова полза като адвокат в хипотеза
на оказване на безплатна
адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, с оглед отхвърлянето на единия от обективно съединените искове. Счита,
че има право на адвокатско възнаграждение в минималния размер, като претендира
сума в общ размер 960,00 лева.
Ответната
страна „Юробанк България" АД, чрез процесуалният си представител адв. В.П.
е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата,
предвид уважаването на исковете. Изразява становище също, че не са налице
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, понеже пълномощникът не е доказал
роднинска връзка с ответниците, както и че са юристи, или близки.
С
обжалваното определение съдът е уважил молбата за присъждане на сторените в
хода на производството разноски, като е присъдил сумата от 484лв. включваща:
сумата от 363,60лв.- дължимо адвокатско възнаграждение при материален интерес съобразно отхвърления
иск в размер на 1042,73лв. Посочил е, че сумата
следва да се присъди общо за двамата ответници. Допълнително, на
основание чл.7 ал.8 от Наредба №
1/2004год. за МРАВ, е присъдил сумата от 120 лв./с ДДС/.
Определението
е частично неправилно, поради следното:
По
жалбата на „Юробанк България“АД:
Следва
да се отбележи, че изявленията в процеса
за наличие на конкретно основание за оказването на безплатна помощ по чл.38
ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи служебна проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство не е
необходимо да се провежда.
Ако
обаче противната страна твърди, както е в случая, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на „Юробанк България“АД, но доказателства, които
да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ по делото не са представени.
За това следва да се приеме, че
изявленията за наличие на основанията за оказване на безплатна правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и при наличие на другите предпоставки, е основание
за ангажиране отговорността на насрещната страна за заплащане на възнаграждение за
предоставена правна помощ от съответния пълномощник. /Изложеното е съобразено и
със съдебната практика, напр. О-ние № 163/13.06.2016год. на ВКС по ч.гр.д. №
2266/2016год. наВКС, І-во г.о., ГК./.
За
това жалбата на „Юробанк България“АД
относно твърдението за липса на предпоставките по чл.38 ал.1 ЗА е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Относно
жалбата на „Юробанк България“АД в
останалата й част:
Същата
е основателна, порад следното:
Съобразно
разпореедбата на чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. Възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, се изчислява на основание Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на база
интереса по конкретното дело. Съдът намира, че първоинстанционния съд
неправилно е определил минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, поради следното:
Когато с една искова молба са предявени
от един ищец срещу определен ответник, в обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът върху които следва да се определи минималният размер
на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички искове /арг.чл.72
ал.2 ГПК, В чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, се използва израза „..защита и съдействие по
дела с определен правен интерес..-т.е. интереса не е по конкретен иск, а се
формира от сбора на предявените оценяеми искове /.
По делото срещу ответниците са
предявени два обективно съединени иска. За това
материалниая интерес следва да се определи, от сбора на двата иска:
сумата по първия иск от 51 129,19евро –с левова равностойност от
100 000лв. и сумата от втория иск -1 042,73лв. Следователно, материалния
интерес който е предмет на защита по делото е в размер на 101 042,73лв.
Според чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното дължимо възнаграждение съобразно
посочения материален интерес е 3550,85лв.
Съобразно чл.7 ал.8 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
бъде заплатена допълнително и сумата от 120 лв. За това дължимото
възнаграждение следва да се определи в размер на 3 670,85лв.
Съдът е отхвърлил иск в размер на
1 042,73лв. При това положение, дължимия размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на ответниците, изчислено като
съотношение между уваженият и отхвърления
размер на исковете, е сумата от 38,28лв.
Съдът намира, че посочената сума се дължи от
ищеца за процесуалното представителство за всеки от ответниците. Видно е, че в
процеса същите участват като ответници, при условията на солидарна
отговорност-/т.е. отговорността на всеки ответник е в размер на цялата
претенция/, породена от качеството на кредитополучател по отношение на П.Я.Я. и
качеството на солидарен длъжник-по отношение на ответника З.Й. Янкова. Всеки от
тях е сключил отделен договор за процесуално представителство, съответно видно
от материалите по делото, всеки е участвал и изразявал становище самостоятелно
от другия ответник в процеса. За това,
понеже всеки ответник има самостоятелно процесуално качество, ищецът дължи
разноски за неговото процесуално представителство.
За това и същият дължи заплащане на
сума от по 38,28лв. /общо сумата от 76,56лв./ на адв.Д. за процесуалното
представителство на всеки от ответниците, на основание чл.38 ал.2 ЗА. В този смисъл, частната жалба на адв. Д. се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид
изложеното, обжалваното определение е неправилно, като следва да бъде отменено
в частта с която са присъдени разноски за процесуално представителство, над
сумата от 76,56лв.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 4389/11.12.2019 год., постановено по т.д. 1821/2018 год. по описа на ВОС В ЧАСТТА, с която осъжда „Юробанк
България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Околовръстен
път" № 260, да заплати на адвокат М.Х.Д., ЕГН **********,*** – процесуален
представител на ответниците П.Я.Я. и З.Й.Д. общо сумата за разликата над
76,56лв. до сумата от 484,00 лева на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 92а от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.