Решение по дело №136/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на Н. М. А. от гр. Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 25-0341-000032 от 01.04.2025 година, издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати същедствени нарушения на административно производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.. Жалбоподателката заявява, че не била предоставяла, нито допуснала описания в заповедта лек автомобил да бъде управляван от посоченото лице М. М.. Лекият автомобил бил предоставен на М. А., служител в Дружеството за да се прибере до дома си в с. Петко Славейково. Жалбоподателката знаела, че той е правоспособен водач, управлявал и товарен автомобил, когато се наложи, при изпълнение на служебните си задължения в Дружеството, бил във видимо трезво състояние и в състояние да управлява автомобила. Според уговорката А. следвало да върне автомобила в понеделник, когато се яви отново на работа. На този ден А. уведомил жалбоподателката, че с автомобила й станала катастрофа, като по време на инцидента той бил управляван от внука на А., М. М..

По тези изложени съображения Н. А. твърди, че нямала вина за случилото се, тъй като нито била предоставяла автомобила си на неправоспособен, нито вина за катастрофата.

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката Н. А., редовно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат който заявява че поддържа жалбата и изложените в нея искания.

Ответната страна Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 25-0341-000032 от 01.04.2025 година, издадена от Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, на жалбоподателя Н. М. А. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство л.а. Р. М. С. с рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 01.04.2025г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 30.03.2025 година в 21:55 часа на път №401 км.53+00 в качеството си на собственик е допуснала собственото й МПС да бъде управлявано от лицето М. Х. М., който е неправоспособен водач- не притежава СУМПС.

Предвид изложеното по-горе е прието, че Н. А. е допуснала управление на собственото й МПС от лице, което не е правоспособно.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от лицето, управлявало процесното МПС М. М., който е неправоспособен /водачът не притежава СУМПС/, е съставен АУАН сер. AД№0533865/31.03.2025г., а впоследствие и НП№25-0341-000169/15.05.2025г. на началник РУ Севлиево в ОД на МВР Габрово, в който е описана фактическа обстановка относно управлението на МПС без съответното СУМПС, като същата не е идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

Описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. В случая НП и АУАН отразяват фактически обстоятелства, които се различават от тези в оспорената Заповед. Те се били известни на административно наказващия орган, но същия не е предприел никакви действия по събиране на доказателства и изясняване на фактите и обстоятелствата. Фактическа обстановка, която се разкрива в съдебното производство води до изводи, различни от тези на административния орган, издател на заповедта.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатирано, че същото се управлява от неправоспособен водач, което представлява и административно нарушение по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-0341-000032/01.04.2025г.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето М. А. А., дядо на извършителя на нарушението М. М.. В показанията си пред съда А. потвърждава изложеното от жалбоподателката, а именно че той бил служител във фирмата, управлявана от Н. А. и на посочената дата тя му предоставила собствения й лек автомобил Рено Меган Сценик за да се прибере в дома си в с. Петко Славейково, при което неговия внук, без неговото знание и съгласие взел ключовете за автомобила и без А. да разбере потеглил с него. За случилото се св. А. разбрал едва след като го уведомили, че неговия внук М. М. катастрофирал с автомобила на Н. А.. Свидетелят знаел че внукът му е неправоспособен, не притежава СУМПС и по никакъв начин не бил съгласен с извършеното от него, а именно без знанието на когото и да е и съгласието както на дядо си, така и на собственика на автомобила, да управлява същия. След случилото се, А. бил освободен от работа във фирмата където работел, собственост на Н. А..

В уверение на така изложеното са представени и писмени доказателства- Трудов договор на М. А. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е заявено от легитимно лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП ЗППАМ№ 25-0341-000032/01.04.2025г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно Заповед № 264з-3272 от 10.10.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР Габрово.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая Заповед №25- 0341-000032/01.04.2025г. е издадена при прилагане на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно посочената правна разпоредба за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Н. А. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че е допуснала личният й автомобил Р. М. С. с рег. № [рег. номер] да бъде управляван от неправоспособния М. Х. М.. Следователно наложената на жалбоподателката принудителна административна мярка е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Не е спорно по делото, че посочения л. а. Рено Меган Сценик с рег. №[рег. номер]- превозното средство, което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е собственост на Н. М. А.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява и че Н. А. нито е предоставяла МПС за ползване, нито е разрешавала управлението на автомобила от неправоспособния водач М. М.. Жалбоподателката е предоставила процесното МПС на неговия дядо М. А., който е правоспособен водач и работи във фирмата на Н. А.. Той също не е предоставял въпросния автомобил на внука си, нито е знаел, че той ще вземе тайно ключовете му и ще управлява автомобила. За тези намерения на внука няма как да е била известена и жалбоподателката А.. В. М. М. е отнел ключовете и автомобила противоправно- без знанието и съгласието както на лицето у което са били- св. А., така и на жалбоподателката А..

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н управлението на притежавания от него автомобил от лице, за което са налице визираните в закона обстоятелства, в т. ч. управлението от водач с отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП СУМПС. В случая обаче доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – Н. А., по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикала описания в обжалваната заповед противоправен резултат. Жалбоподателката нито е разрешавала, нито е могла да знае или да предположи, нито е допускала или би могла да допусне, че М. М. ще ползва автомобила й, като го управлява, въпреки че не е правоспособен водач. Фактическата власт върху автомобила на жалбоподателката е била отнета по скрит начин – без нейно знание, защото лицето, на което е предоставен автомобила за конкретна цел /прибиране до дома му в друго населено място/, изключваща управлението му, го е управлявало без съгласието на собственика. Действително, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т. н/ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Това не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Установената конкретна фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Но при прилагане на принудителните административни мерки административният орган е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. Конкретната мярка е несъответна с целта, предвидена в чл. 171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда /в този смисъл и съд. практика- Решение № 2975 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12344/.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Установените факти в хода на съдебното производство са били известни на административния орган, издател на процесната Заповед, но същия не е положил необходимите усилия за събиране на доказателства и установяване на факти, при което е изложил в процесната Заповед непълна и неточна фактическа обстановка, приповтяряйки правната норма от ЗДвП.

В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на ППС от неправоспособен водач. Поради което с наложената на Н. М. А. с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25- 0341-000032/01.04.2025г, издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, с която на Н. М. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като постановена при в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, а именно отмяна на оспорената Заповед основателно е искането на пр. представител на жалбоподателката за присъждане на разноски. Същите представляват заплатена ДТ в размер на 10 лева, внесен депозит за свидетел в размер на 20 лева и адвокатски хонорар в размер на 500 лева, общо 530 лева и следва да бъдат понесени от ответника ОД на МВР Габрово.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. М. А. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25- 0341- 000032/01.04.2025г., издадена от Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС", за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово да заплати на Н. М. А. сума в размер на 530 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.