Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 189 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са сключени 3 бр.
неформални договора за търговска продажба, по които ищецът е продал на
ответника стоки, за които са издадени фактури, както следва: фактура №
**********/15.06.2018 г.; фактура № **********/27.06.2018 г. и фактура №
**********/12.09.2018 г., които не са заплатени към датата на исковата молба.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата 37 977,60 лева, представляваща сбор от
незаплатени главници и 9 728,25 лева за лихва за забава от датата на
падежа до 27.01.2021 г. включително, както и законна лихва върху сбора от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски. С молба от 22.04.2021 г. ищецът заявява, че на
08.04.2021 г. ответникът му е превел сумата 37 977,60 лева, отнасяща се за
главниците по трите фактури. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК посочва,
че не оттегля предявения иск в тази му част. Изменя петитума на исковата молба като претендира законна лихва върху
сбора от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
07.04.2021 г. включително.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът счита искът за
допустим. Посочва, че на 09.04.2021 г. е получил препис от исковата молба, а на
08.04.2021 г. е заплатил задълженията си в размер на 37 977,60 лева.
Твърди, че претендираната от ищеца сума никога не е била спорна между страните
и че е поел ангажимент към ищеца, че до края на месец април 2021 г. или по-рано,
при финансова възможност, ще заплати изцяло задълженията си, което е и
направил. Признава вземането за главница. Доколкото в издадените фактури липсва
падеж на плащане, а са посочени само дати на данъчни събития, счита, че
претендираният размер от 9 728,25 лева за законна лихва за забава е
недължим. Поддържа, че съдебните разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва
да се възложат в тежест на ищеца. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска
за главница като погасен чрез плащане, а искът за присъждане на лихва за забава
като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че страните са били в договорни отношения по
договори за продажба, за които са издадени фактури, както следва: фактура №
**********/15.06.2018 г.; фактура № **********/27.06.2018 г. и фактура №
**********/12.09.2018 г. и че на 08.04.2021 г. ответникът е заплатил дължимата
сума по трите фактури в общ размер на 37 977,60 лева.
Приети са като доказателства описаните по-горе
фактури, в които фигурира описание на стоките по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване.
Предвид
изложеното и изричното направено признание от ответника, съдът намира за доказано, че ищецът
е доставил, а ответникът е приел стоките и услугите, подробно описани в
процесните фактури, поради което за „Б.К.Г.Б.“ ООД е възникнало задължение да
заплати цената, което е направено в хода на процеса на 08.04.2021 г. Ето защо
предявеният иск за главница следва да се отхвърли, поради извършеното от
ответника плащане. Доколкото плащането е след подаване на исковата молба,
основателно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху сбора от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба 01.02.2021 г. до 07.04.2021
г. включително.
С оглед изхода на спора по иска за главница,
настоящият съдебен състав счита за основателен и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми по фактурите. Съгласно
чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. В случая не се твърди страните да се уговорили друг падеж, поради което
се дължи законна лихва, считано от датата след тази, посочена като данъчно
събитие в процесните фактури. Така върху първата фактура се дължи законна лихва
върху главницата в размер на 13 977,60 лева за периода от 16.06.2018 г. до
27.01.2021 г., по втората се дължи върху главницата от 10 560 лева за
периода от 28.06.2018 г. до 27.01.2021 г. и върху третата за неплащане на
главница 13 440 лева за периода от 13.09.2018 г. до 27.01.2021 г., като размерите
им, изчислени по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор са,
както следва: 3 715,71 лева, 2 772 лева и 3 240,54 лева, което
прави предявеният иск в общ размер на 9 728,25 лева изцяло основателен.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че липсва падеж за плащане,
поради което лихва за забава не се дължи. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ е
пределно ясно и ако страните са искали да уговорят нещо различно, е могло да
направят това. В противен случай не е необходима специална покана, като
купувачът изпада в забава след предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи.
По отношение
на разноските: Съдът намира, че с оглед изхода на спора разноски се дължат на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Сумите за главниците, за които е направено признание са
заплатени след подаване на исковата молба, поради което съдът намира, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което
следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. Недоказани са
доводите на ответника, че е налице уговорка между страните за отлагане
плащането по фактурите, които са издадени през 2018 г., до края на април 2021
г. Ето защо разноски се дължат от ответника, тъй като същият е дал повод за
завеждане на делото, независимо, че е признал искът за главница и е заплатил
сумата, тъй като това е станало след подаване на исковата молба. При
съобразяване доказателствата за извършени разноски от ищеца, на същия следва да
се присъдят разноски в общ размер на 4 247,03 лева, от които 1 908,23
лева за държавна такса и 2 338,80 лева за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендирания хонорар, за който извод съобрази
правната и фактическа сложност на делото и това, че заплатеният размер е в
определения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли
2004 г. за минималните размер ни адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***, BIG У.Б.в „У.Б.АД, с титуляр „К.Х.“ ЕООД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.
327, ал. 1 ТЗ от „К.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, срещу „Б.К.Г.Б.“
ООД, с ЕИК********, с адрес: гр. София, район ********, ж.к. ********, ул.
„********за присъждане на сумата 37 977,60 лева /тридесет и седем
хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима сума по фактура № **********/15.06.2018 г.;
фактура № **********/27.06.2018 г. и фактура № **********/12.09.2018 г., поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Б.К.Г.Б.“ ООД, с ЕИК********,
с адрес: гр. София, район ********, ж.к. ********, ул. „********да заплати на „К.Х.“
ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, сумата 9 728,25 лева /девет
хиляди седемстотин двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща сбор от всички законни лихви за забава от датата, следваща
датата на данъчното събитие във фактурите до 27.01.2021 г., както и законна
лихва върху главницата от 37 977,60 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба 01.02.2021 г. до 07.04.2021 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.К.Г.Б.“ ООД, с ЕИК********, с
адрес: гр. София, район ********, ж.к. ********, ул. „********да заплати на „К.Х.“
ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, сума в размер на 4 247,03
лева /четири
хиляди двеста четиридесет и седем лева и три стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: